Здравейте!
От няколко години чета XNETBG. Hаскоро се регистрирах, а сега пиша за пръв път.
Много се колебах дали да пиша във форума или не. От какви ли не съображения... Hай-накрая се реших да споделя с вас някои от моите преживявания. Oтнасят ce за извънземни, за това ги поместих тук.
Бях на около 5 години. Една нощ се сабуждам, чувайки че някой ме вика по име.
Отварям очи и виждам през прозореца летяща чиния (обикновена, имаше нещо като малък купол по средата), висеше точно до прозореца, под нея, някакси висейки във въздуха, стоеше малко същество, грозновато с големи черни очи. Гледаше втренчено в мен. В първият момент много се изплаших, но първата мисъл, която ми мина през главата е, че сънувам.
Но не се събудих, сънят продължи... Съществото ме гледаше втренчено, безизразно. Излъчваше студенина, безчувственост. Знаех, че вътре в кораба имаше още 3-4 като него. Не си спомням дали имаше уста, уши или други детайли... Спомням си, че беше дребно на ръст, колкото мен (тогава бях на 5 годинки, 1,15 - 1,20m), голяма глава, черни огромни очи, нямаше дрехи, кожата му беше студена (не сам го пипала, но го знаех), цвят- не си спомням точно, но беше нещо от рода на светло сивозеленикаво. То ми говореше с поглед (така си мислех аз тогава), искаше да отида с него, да се кача на кораба му. Спомням си, че след като започна да ме подканя да тръгвам с него, всичкият ми страх изчезна. Започнах да се изнервям от досаждането му. Не ми харесваше особено това човече (така му виках тогава), чувствах, че не е много честно спрямо мен. Казах му да се маха, че няма да ходя никаде с него, че просто не желая!
В нито един момен не прояви агресия, но то се доближи до мен, каза ми само че пак ще се върне.
След този "сън" се чувствах доста странно, макар че бях много малка, доста си мислех за това "човече"; любопитно ми беше какво е, от къде идва, къде иска да ме води. Изобщо не си и помислях за извънземни, защото по това време в България, през комунистическо време, тези теми бяха табу, а и аз на моите 5-6 години нямях хабер и понятие от такива неща. Спомням си, че ме беше страх да го сънувам пак, но не от страх от самото него, че може да ми направи нещо, а по-скоро от това, че е нещо неизвестно за мен. С никого не споделих до след 2-3 години, когато за пръв път гледах "Извънземното Ити". Оприличих го до голяма степен на човечето от моя сън, макар че Ити беше дебеличко и с доста миловиден вид.
Спомням си, че тогава разказах на майка, татко, и не знам на кой още, но само дядо ми беше човекът, който ми каза, че един ден ще ми разкаже за тези човечета... между другото дядо ми по онова време е бил началник радиосвръзки на едно военно летище и темата за извънземните му е билa любима, както разбрах след години.
Може би, между 13 - 17 годишна възръст сънувах поне 1 път в месеца извънземни. В повечето случаи си сънувах обикновен сън, че съм с приятели някъде, обикновена случка и изведнъж поглеждам към небето, а ТЕ там си висят, обикалят си и наблюдават... кой?, какво?, защо?..... Интересното беше в сънищата ми, че освен мен никой друг не ги вижда.... И така години наред... Сънувам, медитирам, понякога като че ли някой ме приспива за 5 секунди, а ТЕ все там.... наблюдават, обикалят, чакат....
Отначалото бяха само малките сиви, после се появиха и други видове. Някои с добри намерения, други с лоши, а трети неутрално наблюдават.
Със сивите последния ми "случай", "сън" (кой както иска, така да го нарича) беше най-интересен. Беше преди 3-4 години. Сега сам на 32. Имам дъщеря на 7. В сънят , дъщеря ми беше на 6 години (в действителност беше на 3). Кацат сивите в Мадрид (там живея вече 11 години). Кацат на място в града, където кракът ми не беше стъпвал, дори не знаех, че съществува (бях на това място преди около месец за пръв път и е абсолютно същото, като в съня ми). Кацат през нощта, хората ги виждат. Всички са обезумели от страх, но не бягат; стоят там от любопитство. Аз съм си в къщи и не знам как разбирам, че cа кацнали. Казвам на детето си, че пак са тук и че идват за мен. То ми казва да отида, че нищо не могат да ми направят. Казвам, че знам, но не ми е приятно да ми досаждат и да ме преследват толкова години подред. Но се решавам и отивам.
Вече на мястото, разбутвам хората и минавам отпред. Корабът стои неподвижен, висящ във въздуха на около половин метър от земята. Около него на радиус от няколко метра е празно пространство и e някак мъгливo. Аз заставам там. След няколко минути, без да разбера как, пред мен се появяват 3 малки сиви и с някакви стъпки като на подскоци се приближават до мен, на разстояние около половин метър. Едното излиза малко пред другите и забива поглед в моя. Аз знам, че с тях се комуникира телепатично и веднага му казвам: Сега какво?!
То: Крайно време беше.
Аз: (доста ядосано) Казвай за какво беше целият този зор?
След което, ТО започва да ми обяснява за някакви технологии по-развити от тези, които познаваме. От което не си спомням много добре за какво точно ставаше дума. Нещо подобно на размяна, от тях технологиите, от нас някакви знания. Cпомням си само, че казах, че изобщо не ме интересуват технологии и че ако мисли да ме зарибява с технологии, не е познало. После, не си спомням много добре какво още ми наприказва, занам че бях вече ядосана, усещах че се опитва да ме излъже или незнам точно, някакси това за което говореше нямаше нищо общо с тяхната визита. То усети гневът ми и отскочи назад. Изведнъж направи някакво движение и кожата му, като че ли се "разпори" (не е най - точната дума, но поне ще добиете представа) при което, отдолу се появи друга кожа, като че ли изкуствена, незнам как да го опиша... Все едно че беше нещо полуизкуствено - полуестествено, като клонирано... Започна да издава странни звуци, от които само разбрах, че ТЕ нямат емоции, не познават емоциите и искат да ги науча какво са емоциите.
Аз гледах като гръмната. Веднага проумях картината, само не проумях и ги попитaх, защо точно аз, от толкова хора, трябва да им обяснявам тези неща. Отговориха ми, че са избрали мен, защото занам много добре какво са емоциите, знам да ги контролирам и мога да им покажа как и за каво са създадени и как да се работи с тях. Казах им, че много им съчувствам за това, че нямат емоции, но не се чувствам длъжна да им обяснявам каквото и да било. Да си търсят друго опитно зайче! И изведнъж всичко изчезна....
Много ще се радвам да изкажете мнението си относно тези мои преживявания.
Аз за себе си съм си извадила някои изводи, макар, че съм от типа хора които по няколко пъти проверяват преди да кажат, че са сигурни в каквото и да било.
Случват ми се "странни" неща от години насам, почти цял живот и въпреки всичко не бих си позволила да кажа, че това е точно така или онова точно по другия начин...
Само едно знам със сигурност (до този момент), че вътре в нас има някаква сила, която ако се научим да използваме, ще сме недосегаеми за каквито и да било манипулатори и други подобни.
За мен е удоволствие да споделя с вас горенаписаното!
Моля само да ме извините за правописните грешки, не съм свикнала да пиша с кирилица чрез латинска клавиатура и то толкова дълги текстове, доста се озорих и макар, че проверих текста, пак ще съм пропуснала някоя и друга грешка.
Благодаря на XNETBG, за това, че съществува !
Тема: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен) (Прочетена 18906 пъти)
Юни 27, 2011, 18:57:09 pm
