Автор Тема: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)  (Прочетена 17863 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Stardust

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 26
Здравейте!

От няколко години чета XNETBG. Hаскоро се регистрирах, а сега пиша за пръв път.

Много се колебах дали да пиша във форума или не. От какви ли не съображения... Hай-накрая се реших да споделя с вас някои от моите преживявания. Oтнасят ce за извънземни, за това ги поместих тук. 

Бях на около 5 години. Една нощ се сабуждам, чувайки че някой ме вика по име.
Отварям очи и виждам през прозореца летяща чиния (обикновена, имаше нещо като малък купол по средата), висеше точно до прозореца, под нея, някакси висейки във въздуха, стоеше малко същество, грозновато с големи черни очи. Гледаше втренчено в мен. В първият момент много се изплаших, но първата мисъл, която ми мина през главата е, че сънувам.

Но не се събудих, сънят продължи... Съществото ме гледаше втренчено, безизразно. Излъчваше студенина, безчувственост. Знаех, че вътре в кораба имаше още 3-4 като него. Не си спомням дали имаше уста, уши или други детайли... Спомням си, че беше дребно на ръст, колкото мен (тогава бях на 5 годинки, 1,15 - 1,20m), голяма глава, черни огромни очи, нямаше дрехи, кожата му беше студена (не сам го пипала, но го знаех), цвят- не си спомням точно, но беше нещо от рода на светло сивозеленикаво. То ми говореше с поглед (така си мислех аз тогава), искаше да отида с него, да се кача на кораба му. Спомням си, че след като започна да ме подканя да тръгвам с него, всичкият ми страх изчезна. Започнах да се изнервям от досаждането му. Не ми харесваше особено това човече (така му виках тогава), чувствах, че не е много честно спрямо мен. Казах му да се маха, че няма да ходя никаде с него, че просто не желая!

В нито един момен не прояви агресия, но то се доближи до мен, каза ми само че пак ще се върне. 

След този "сън" се чувствах доста странно, макар че бях много малка, доста си мислех за това "човече"; любопитно ми беше какво е, от къде идва, къде иска да ме води. Изобщо не си и помислях за извънземни, защото по това време в България, през комунистическо време, тези теми бяха табу, а и аз на моите 5-6 години нямях хабер и понятие от такива неща. Спомням си, че ме беше страх да го сънувам пак, но не от страх от самото него, че може да ми направи нещо, а по-скоро от това, че е нещо неизвестно за мен. С никого не споделих до след 2-3 години, когато за пръв път гледах "Извънземното Ити". Оприличих го до голяма степен на човечето от моя сън, макар че Ити беше дебеличко и с доста миловиден вид.

Спомням си, че тогава разказах на майка, татко, и не знам на кой още, но само дядо ми беше човекът, който ми каза, че един ден ще ми разкаже за тези човечета... между другото дядо ми по онова време е бил началник радиосвръзки на едно военно летище и темата за извънземните му е билa любима, както разбрах след години.
 
Може би, между 13 - 17 годишна възръст сънувах поне 1 път в месеца извънземни. В повечето случаи си сънувах обикновен сън, че съм с приятели някъде, обикновена случка и изведнъж поглеждам към небето, а ТЕ там си висят, обикалят си и наблюдават... кой?, какво?, защо?..... Интересното беше в сънищата ми, че освен мен никой друг не ги вижда.... И така години наред... Сънувам, медитирам, понякога като че ли някой ме приспива за 5 секунди, а ТЕ все там.... наблюдават, обикалят, чакат....

Отначалото бяха само малките сиви, после се появиха и други видове. Някои с добри намерения, други с лоши, а трети неутрално наблюдават.

Със сивите последния ми "случай", "сън" (кой както иска, така да го нарича) беше най-интересен. Беше преди 3-4 години. Сега сам на 32. Имам дъщеря на 7. В сънят , дъщеря ми беше на 6 години (в действителност беше на 3). Кацат сивите в Мадрид (там живея вече 11 години). Кацат на място в града, където кракът ми не беше стъпвал, дори не знаех, че съществува (бях на това място преди около месец за пръв път и е абсолютно същото, като в съня ми). Кацат през нощта, хората ги виждат. Всички са обезумели от страх, но не бягат; стоят там от любопитство. Аз съм си в къщи и не знам как разбирам, че cа кацнали. Казвам на детето си, че пак са тук и че идват за мен. То ми казва да отида, че нищо не могат да ми направят. Казвам, че знам, но не ми е приятно да ми досаждат и да ме преследват толкова години подред. Но се решавам и отивам.

Вече на мястото, разбутвам хората и минавам отпред. Корабът стои неподвижен, висящ във въздуха на около половин метър от земята. Около него на радиус от няколко метра е празно пространство и e някак мъгливo. Аз заставам там. След няколко минути, без да разбера как, пред мен се появяват 3 малки сиви и с някакви стъпки като на подскоци се приближават до мен, на разстояние около половин метър. Едното излиза малко пред другите и забива поглед в моя. Аз знам, че с тях се комуникира телепатично и веднага му казвам: Сега какво?!
То: Крайно време беше.
Аз: (доста ядосано) Казвай за какво беше целият този зор?

След което, ТО започва да ми обяснява за някакви технологии по-развити от тези, които познаваме. От което не си спомням много добре за какво точно ставаше дума. Нещо подобно на размяна, от тях технологиите, от нас някакви знания. Cпомням си само, че казах, че изобщо не ме интересуват технологии и че ако мисли да ме зарибява с технологии, не е познало. После, не си спомням много добре какво още ми наприказва, занам че бях вече ядосана, усещах че се опитва да ме излъже или незнам точно, някакси това за което говореше нямаше нищо общо с тяхната визита. То усети гневът ми и отскочи назад. Изведнъж направи някакво движение и кожата му, като че ли се "разпори" (не е най - точната дума, но поне ще добиете представа) при което, отдолу се появи друга кожа, като че ли изкуствена, незнам как да го опиша... Все едно че беше нещо полуизкуствено - полуестествено, като клонирано... Започна да издава странни звуци, от които само разбрах, че ТЕ нямат емоции, не познават емоциите и искат да ги науча какво са емоциите.

Аз гледах като гръмната. Веднага проумях картината, само не проумях и ги попитaх, защо точно аз, от толкова хора, трябва да им обяснявам тези неща. Отговориха ми, че са избрали мен, защото занам много добре какво са емоциите, знам да ги контролирам и мога да им покажа как и за каво са създадени и как да се работи с тях. Казах им, че много им съчувствам за това, че нямат емоции, но не се чувствам длъжна да им обяснявам каквото и да било. Да си търсят друго опитно зайче! И изведнъж всичко изчезна....

Много ще се радвам да изкажете мнението си относно тези мои преживявания.
Аз за себе си съм си извадила някои изводи, макар, че съм от типа хора които по няколко пъти проверяват преди да кажат, че са сигурни в каквото и да било.

Случват ми се "странни" неща от години насам, почти цял живот и въпреки всичко не бих си позволила да кажа, че това е точно така или онова точно по другия начин...

Само едно знам със сигурност (до този момент), че вътре в нас има  някаква сила, която ако се научим да използваме, ще сме недосегаеми за каквито и да било манипулатори и други подобни.

За мен е удоволствие да споделя с вас горенаписаното!

Моля само да ме извините за правописните грешки, не съм свикнала да пиша с кирилица чрез латинска клавиатура и то толкова дълги текстове, доста се озорих и макар, че проверих текста, пак ще съм пропуснала някоя и друга грешка.

Благодаря на XNETBG, за това, че съществува !
« Последна редакция: Май 27, 2008, 15:28:58 pm от H. »
Чистото и пълно съзнание е истинското усещане за съществуване

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #1 -: Май 21, 2008, 20:15:51 pm »
Здравей и добре дошла  :) Надявам се това да не е последното ти мнение, защото много добре разказваш, а освен това рядко срещам разкази от този сорт с толкова подробности. Поздравления!
Към края на текста и преди да стигна до това:
Цитат
Само едно знам със сигурност (до този момент), че вътре в нас има  някаква сила, която ако се научим да използваме, ще сме недосегаеми за каквито и да било манипулатори и други подобни.
... си помислих-в това момиче има Сила и тя работи.  :P  Наистина това е Нещото, което трябва всеки да открие в себе си, за да не познаваме онова чувство на страх пред неизвестното. Тази същата Сила ще ни даде полагащото ни се самочувствие пред цялата Вселена, за да можем да общуваме с достойнство с всякакви същества. Да, именно чувството на достойнство, което си проявила, ме впечатли най-много.
Още един път-поздравления!  :)
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #2 -: Май 21, 2008, 23:22:41 pm »
Цитат
Спомням си, че тогава разказах на майка, татко, и не знам на кой още, но само дядо ми беше човекът, който ми каза, че един ден ще ми разкаже за тези човечета... между другуто дядо ми по онова време е бил началник радиосвръзки на едно военно летище и темата за извънземните му е билa  любима, както разбрах след години.

Успя ли да говориш впоследствие с дядо си по въпроса ? Неговата информация чисто любителска ли беше или имаше намесени и неща свързани с работата му на военен ?

Между другото това е пореден случай в който някой разаказва за срещи със "сиви" по комунистическо време, когато информацията относно този феномен е била доста оскъдна. Човека, който аз познавам описва срещата като "много истински сън" така че тук нещата съвпадат. За кой град на България става въпрос при първата ти "среща" ?

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #3 -: Май 22, 2008, 00:10:35 am »
Здравей и едва ли има някой тук, който да не се радва, че си се решила да пишеш! :D

Би ли разказала още? Казваш че си ги сънувала доста често? Има ли някакви по-фрапиращи случки? Да те водят някъде, да ти показват нещо, на теб нещо да ти е направило по-особено впечатление?... Подземна база или нещо такова?

Казваш че никога не са били агресивни, но все пак имала ли си белези по тялото след като се събудиш, подлагала ли си се на хипноза? Това са все стандартни въпроси, които си чела и в другите теми навярно. Задаваме ги винаги, за да си създадем представа за самият случай.

Казваш че последният "сън" със Сиви е преди 3-4 години. Оттогава не са се появявали, така ли?

Споменаваш и за срещи с други видове. Имаш ли идея какви може да са?

Добре дошла :)

Неактивен Stardust

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 26
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #4 -: Май 22, 2008, 12:39:26 pm »


Alien, отговорям на въпросите ти:

-При първата ми "среща" става въпрос за бивш Плевенски окръг.

-Мисля, че интереса на дядо ми по тези теми е  любителски, запален чрез информация идваща от работата му. Представете си - генерал, шеф на радиовръзки на военно летище - дали не е имал достъп до информация за евентуални НЛО, кръжащи над България ?!
Hе съм говорила с него открито на тая тема, тъй като след 14 годишна възръст сме се виждали доста рядко и то все на семейни сбирки. Преди това често ходех у тях, питала съм го, но той не желаеше да ми обяснява за "човечета", защото "бях малка" за такива теми. Много държеше, обаче, да "наблюдавам природата"  и се беше запънал да ми обяснява съзвездията, беше ме подлудил с тези съзвездия, спомням си че, на ония години (1981-84) имаше невероятни карти на съзвездията, релефни, триизмерни (които се гледаха с очила), такива карти, атласи и книги, които и днес е трудно да намериш. Особен интерес имаше обаче към Луната. Абе любимите му теми бяха - космоса, Луната, НЛО, от къде е произлязъл човека, древни цивилизации. Доста любопитно за един генерал по комунистическо време!
Между другуто, криеше всичките си книги и материали относно НЛО, в смисъл, че не стояха отгоре на бюрото му, за да ги вижда всеки. Но аз пък, знаеx къде стои ключа за шкафа с "неговите неща" и се ровех като кокошка при първа възможност.
Малко неща си спомням от това което съм видяла... Повечето книги и материали бяха на руски, но имаше и много на български. Имаше книги с много снимки на летящи чинии и дори си спомням, че в една от книгите имаше схеми (чертежи или нещо подобно) на чинии. Също си спомням добре една изрязана статия от руски вестник, в която се говореше (можех да чета на руски вече, бях на около 9 години)за някакъв руски учен, геолог мисля че беше, който обикаляйки в някаква местнос в СССР (не помня точно къде), попада на една пещера, влиза в нея и не излиза. По късно когато го търсят и влизат в пещерата, стигат до задънено място, а от ученият нито следа. Така са го водели безследно изчезнал от (спомням си годините горе долу)1976/7 до 1981, когато го намират някакви ученици близо до пещерата. Бил е с дрехите от деня в който е изчезнал, в перфектен външен вид, само дето нищо не си е спомнял, не е знаел дори кой е...   

Това си спомням в момента, ако представлява интерс за някои...
Чистото и пълно съзнание е истинското усещане за съществуване

Неактивен Stardust

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 26
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #5 -: Май 22, 2008, 17:16:07 pm »
А това е по повод въпросите на Х.:

Случки имам доста, фрапиращи и не чак до толкова. Относно водили ли са ме някъде искам да подчертая, че ако някога някой ме води на някъде, то това става по три начина:
1. Аз ходя сама (без определена цел, винаги си казвам: Нека отида там, където е полезно за мен в този момент. Там, където мога да науча нещо, което ще ми е от полза), мога само да кажа, че от този тип са ми най-интересните и изненадващи преживелици.
2. Понякога  ме водят същества с човешки образ.
3. Води ме или само ме придружава някакво присъствие и ми говори глас. Присъствието бих го определила като усещане за невероятна сила, топлина, светлина и мъдрост, смесени в едно. Странно е да се опише с думи, трябва да се усети, за да се разбере. Гласът, като че ли идва отвътре, така поне  ми звучи. Нисък, спокоен , плътен глас. Успокояващ.
Също искам да добавя, че понякога сънувам, понякога правя астрални проекции, а понякога направо ме приспиват. Забелязала съм, че когато се отнася до "по близки" пътувания е повече с астралните проекции (с тяло), а при по " далечни" е повече по време на сън, или ме приспиват (при което в нито един момент не губя съзнание, само дето не пътува тялото, а 'пътува съзнанието). Но това е тема за друг форум и няма да навлизам в подробности.

Сивите никога, никъде на са ме водили. Поне нямам спомени.
А по принцип съм от хората, които сънуват почти всяка нощ и помня сънищата си с детайли. Не сам страхлив човек, напротив, запазвам самообладание. Подлгала съм се на хипноза и автохипноза. Влизам много бързо, ако АЗ поискам. Освен интересни и любопитни нещта от минали животи, друго не ми е излизало при хипноза. Няам никакви фобии. Никога не ми е текла кръв от носа. Имам навика да се вглеждам в тялото си, не ми се е случвало да забележа белези или нещо странно по тялото, което да не съм си сторила а з сама от предния ден.
В заключение бих се определила като здравомислещ човек, с невероятно стабилна психика. Силна памет. А другите казват за мен, че излъчвам страшна сила.
Незнам доколко мога да бъда обективна относно себеси...

От последният случй със сиви, от преди 3-4 години, не са ми се мяркали. Винаги са били като наблюдатели, имам чувството, че има нещо около мен което не ги допуска. Това си е мое усещане. Пък и пак се повтарям, изпитвала съм досада, като се появат от някъде, страх -не.


Чистото и пълно съзнание е истинското усещане за съществуване

Неактивен Stardust

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 26
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #6 -: Май 22, 2008, 17:36:39 pm »
Имам една случка от преди 6 години, която наистина ме впечатли. :-\ Водеше ме присъствието, за което споменах по-горе; усещах го само (като енергия), но не го виждах. Озовах се в един тунел. Гледам, стените на тунела. Странни са, блестят, сякаш са стъклени. Полирани са до голямо съвършенство, а всъщност са от нещо като глина и камъни. Абе каквато е почвата ни. В този момент ми проблясва, че съм под земята. Под нашата земя! (Учудвам се, защотот съм ходила по други светове и не предполагах, че ще ме закарат да гледам нещо под земята....) Оглеждам се- няма живо пиле. Тунели, тунели, като лабиринт. Не ги иждам всичките, но ЗНАМ, че е нещо огромно. Светлината е изкуствена, но никъде не различавам никакво подобие на лампи.
 
Озовавам се някъде навътре из тунелите. Тунелът, в който се намирам е много широк и голям, стените му са като облицовани в нещо бяло-сребристо на цвят. Тунелът е много дълъг, не е така осветен, че да му се вижда добре края. Нямам представа на какво разстояние се намирам от даден изход или врата кам друго помещение. Стоя пред стената на тунела и виждам някакви,"гардеробчета вградени", поне това е най-близко до описанието, което мога да дам. Като вградени в стената са. Много едно до друго. Високи-около метър, с правоъгълна форма, силно заоблена в краищата. Бяха странно вградени, не като инкрустрирани в стената, а като че ли излизаха от самата стена. Тоест, все едно, че там не е копано за да се пъхнат, а са част от материята на стената. Бяха мнооооого, на където и да погледнех в ляво и дясно, все такива джаджи имаше по стената. И в двете стени, лявата и дясната. Изведнъж усетих присъствие зад гърба ми. Не се обърнах, защото нямаше нужда да се обръщам. ЗНАЕХ, че там стоят 5 съшества. Високи около 2.30 – 2.50. Бяха наметнати с нещо като плащове с качулка. Дрехите бяха зелени на цвят, обшити с черни дебели кантове. Цветът на съществата не си го спомням, знам само че бяха тъмни на цвят. Формата им беше малко странна в главата. Бяха високи с дълги крака, здрав торс, атлетични. Имаха широки рамене и къс врат, почти слят с главата (като на борците). Главата им беше с доста голяма, крушoвидна форма.

Стояха си зад мен и само наблюдаваха. Знам, че бяха от там долу и не им беше много приятно, че аз съм там. Усещах това, но и ЗНАЕХ (как го знаех, незнам), че колкото и да съм им неприятнa, щaт-нещaт ще трябва да ме изтърпят за 5 минути. Те не можеха да противоречат на ТОВА, което ме водеше там.

"Гардеробчетата". Изведнъж от това, което беше пред мен, взе да се издава напрeд, нещо като чекмедже. По скоро приличаше на плоскост. Върху тази плоскост беше поставен, някакъв обръч (пръстен, халка), голям колкото корона за глава. Беше от енергия, доста наситена, вибрираше. В този момент видях, като на филм как тази халка се поставя в главата на човек, вгражда се отвътре. Един път вградено, отвън не се вижда с просто око. При тази картина се стреснах и веднага си зададох въпроса: Какво подяволите е това нещо? Гласът (който ме съпровожда) проговори и каза: Това е за ХОРАТА.

АЗ веднага: Как? Хората? Как така за хората?
Гласът: За всички има.
Аз (гледайки като попарена): Аз имам ли?
Гласът: Не. За теб няма.
Аз: Защо тогава всички имат, а аз не?
Гласът: Някои нямат.
Аз: Защо нямат?
Гласът: (тук, точно тази крайна фраза, не си спомням добре. Бях толкова развълнувана...) беше нещо от рода на: "защото не са били толкова "лоши", не са били зле до такава? степен..."

Умрях си от яд, че баш, най-главната фраза не запомних добре, но в много случаи така става, може би за да те стимулира по някакъв начин, да продължаваш да търсиш...

Но историята не свъшва тук... В следващия миг се озовах над едно езеро (все едно, че бях изскочила от водата, имах усещането, че от някои от тунелите се излиза във водата), висях си над водата. На отсрещния бряг се виждаше странна сграда. Цялата от стъкло. Имаше форма на пирамида с отсечен връх, но не с квадратна основа, а с правоъгълна. Тясна и дълга сграда. Имаше и тук-таме някакви странни издатъци по височината на сградата, които на нищо конкретно не оприличих. Чудех се какво е това чудо, и гласът веднага ми отговори: Лаборатория. (само това каза, думица повече неиздаде, много ме е яд така, когато ме оставя в невидение и то баш когато най-много въпроси имам). От задната част на сградата се виждаше как се изстрелват от някъде, отдолу, топки от енергия. Доста големи, изглеждажа ми поголеми от камион. Бяха доста далеч от мен, така че може и да греша в преценката си. Цветовете им бяxа различни, преобладаваxа повече в оранжевочервен цвят. Друго, което ми направи впечатление, че се изстрелваxа по определен интервал, закономерно, все едно е меxанизирана работа. Имаше хубава природа навсякъде наоколо. Спокойно и хармонично беше. От "някъде" разбрах,че на това място се преработват някакви енергии.

Това беше.

С нетърпение очаквам коментарите ви.
« Последна редакция: Май 24, 2008, 20:03:55 pm от Stardust »
Чистото и пълно съзнание е истинското усещане за съществуване

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #7 -: Май 22, 2008, 23:12:37 pm »
Благодаря за разказите :D

Ще ми бъде интересно ако разкажеш някаква по-конкретна и различна история със Сивите, ако имаш такива :)

Дядо ти е бил доста интересен човек, очевидно изпреварил времето си. Смяташ ли че материалите му все още си стоят там, или отдавна не съществуват в 3D :P Би било много интересно да се намерят, класифицират и разпространят. Обожавам да правя такива работи и да се ровя в древни тайни 8)

Това ОИТ е доста интересно. Всичко звучи познато освен частта с чекмеджетата. Сигурно е някое специално място. Имаш ли идея къде се намира физически това място. Както и това с лабораторията? Ясно че са в кухата земя някъде, но къде точно? Какво е твоето усещане?

Неактивен Alien

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 6 668
  • WATCHER
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #8 -: Май 22, 2008, 23:59:21 pm »
Цитат
Това ОИТ е доста интересно. Всичко звучи познато освен частта с чекмеджетата. Сигурно е някое специално място. Имаш ли идея къде се намира физически това място. Както и това с лабораторията? Ясно че са в кухата земя някъде, но къде точно? Какво е твоето усещане?

На мен ми прилича на класически тип "правена" база особено това с полираните гладки като стъклени стени за които се споменава в почти всички сведения за подземни бази.Многото тунели  също са типични. Бях чел някъде за бази в 3 та и 4та плътност както и такива които се намират едновременно и в двете плътности. Така че не е задължително да съществува и в трета плътност при положение че я е видяла на астрално ниво но пък защо не  ;)

Неактивен RedGuy

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 770
  • Your personal geopolitical therapist.
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #9 -: Май 23, 2008, 10:18:41 am »
Stardust,

Благодарности за престрашаването и споделянето на твоя опит с тези иначе толкова "симпатични" приятелчета.

С интерес прочетох постовете ти и бих искал да кажеш нещо повече относно някои неща.

Относно лабораторията, според теб възможно ли е това да е вид оръдие, което да стреля с топки от енергия?

Относно астралните ти проекции, казваш, че си била и на други светове. Би ли могла да кажеш кои - къде?

Относно: "Отначалото бяха само малките сиви, после се появиха и други видове. Някои с добри намерения, други с лоши, а трети неутрално наблюдават." Можеш ли да коментираш малко вповече по това? Това:
познато ли ти е?

Отговори както сметнеш за добре.

ПП: Бих искал да напомня, да се въздържаме от това да квалифицираме споделеното от който и да е потребител като "разказ", защото без да искаме омаловажаваме истинността на казаното, ако и да им имаме пълно доверие. Това е по повод дебата, който колегата Lumar отвори.
« Последна редакция: Май 23, 2008, 10:42:47 am от RedGuy »

Неактивен Stardust

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 26
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #10 -: Май 23, 2008, 13:05:31 pm »
H.,

 Дядо ми е още жив, така че всичко това се пази. Това лято си отвам в БГ, така че vе му се примоля да ми отвори архивите си. Ако попадна на нещо интересно, бъдете сигурни, че веднага ще разберете.

Искам само да уточня, че може би преди година - година и половина прочетох за пръв път за конспирации с извънземни, подземни бази и други подобни.
А преживяванията ми са от няколко години преди това, затова съм убедена че не са повлияни от нещо, което съм чела или видяла.



Относно тунелите -  под земята са. Къде? Нямам представа. Знам че са от нашето измерение, астралната там бях аз. А Лабораторята беше на поърхността, може би тя да беше от друго измерение. Незнам. Нямам предположения.
После, разказах на познати, които разбират някои неща. Повечето хора твърдяха, че това било шамбала. Попрочетох после за шамбала и някак си като че ли нещо не ми пасна много. Ако тунелите й лабораторията са от един й същ проект, това в тунелите с тия енергиини пръстени ми мнамирисва на манипулацийка, а тия от шамбала уж много добри били...
Не ми се върза й не го приех, а може й да е така, кой знае със сигурност?!?!

Едно въпросче само към Н. : какво означава ОИТ ?
Чистото и пълно съзнание е истинското усещане за съществуване

Неактивен Eon

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 826
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #11 -: Май 23, 2008, 13:17:08 pm »
ОИТ - Опитности Извън Тялото.

Да излизаш от тялото си, да хвърчиш в Астрала или тука, такива ми ти работи.

Неактивен Stardust

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 26
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #12 -: Май 23, 2008, 13:30:00 pm »
За сивите нямам какво повече да кажа, от това което вече написах. Мога да изразя само моето лично мнение от усещането което имам за тях.
Съгласна съм с това, което съм чела, че нямат емоции, немогат да чувстват. Като биороботи са. Работят за някой, за кого?, не мога да твърдя със сигурност, не съм видяла със собствените си очи.
относно рептилите, почти нямам случки с такива. Тук таме съм ги мяркала, без да им обръщам внимание.
Почти съм убедена в едно - каквито и да са тези, които ни манипулират, това което до голяма степен определя нашите срещи с тях е нивото ни на вибрация.
За мен те са същества с висока енергиина сила, но с ниска вибрация, съответно вибрират на определени честоти, на които вибрират и повечето от хората на тази планета, с разлика че Те владеят работата с енергиите , а хората ВСЕ ОЩЕ не. ( сбито казано)
Това е, в което аз вярвам.(от собствен опит)

Извод: ;) Да си повишаваме вибрациите и да разберем и да се научим да работим с енергията. Пък да видим тогава кой кого ще манипулира..... >:( >:( >:(
Чистото и пълно съзнание е истинското усещане за съществуване

Неактивен Stardust

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 26
Относно: Моите "сънища" с малките сиви
« Отговор #13 -: Май 23, 2008, 13:55:54 pm »
Здравей RedGuy,

Лабораторията, мисля(моето усещане) е, че не е вид оръжие. Вчера като започнах да си припомням, се сетих, че в Лабораторията работеха хора, знаех го на момента. Тази енергия, която се изстрелваше нагоре (с невероятна скорост), определено не е за земна употреба - това също го знаеx при самото изживяване.

Относно линковете които си постнал - имам какво да споделя,  но ще го напиша като отговор към същата тема (от линка).

Вждала съм подобно същество, като това от рисунката на ..... , а и това овално помещение  с вход, с два асансьора - много са ми познати... Но случката ми е доста по различна от тези , за които прочетох.

щте се опитам тази вечер или утре да ги разкажа.  :)

Чистото и пълно съзнание е истинското усещане за съществуване

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Чувствала ли си някога че имаш имплант поставен от тях? Физически, или на енергийно ниво?

И само за протокола, за да знам как да формулираме окончателно темата - имаш ли спомен да са те взимали/отвличали някога, или просто си имала ненасилствени срещи с тях?

Също така ще ни е интересно да разкажеш и за срещи с други видове :) Казваш, че срещите ти със Сивите са спрели преди 3-4 години. Срещите ти с други видове продължават ли до днес, или всичко е приключило преди 3-4 години (хубаво ще е да се сетиш коя година точно) :)
« Последна редакция: Май 25, 2008, 03:50:49 am от H. »

 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
107 Отговора
58217 Прегледи
Последна публикация Юни 27, 2011, 18:57:09 pm
от Hacko
96 Отговора
57921 Прегледи
Последна публикация Септември 16, 2016, 01:50:58 am
от used2bgood
23 Отговора
16163 Прегледи
Последна публикация Февруари 05, 2009, 22:05:54 pm
от Brainbug
93 Отговора
53442 Прегледи
Последна публикация Февруари 23, 2010, 00:55:58 am
от H.
5 Отговора
6548 Прегледи
Последна публикация Ноември 25, 2008, 15:17:50 pm
от Salito

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27