Форум за конспирации, уфология и мистика.

НЛО и Извънземни => Извънземен разум => Предполагаеми срещи/отвличания с/от Извънземни => Темата е започната от: Stardust в Май 21, 2008, 18:02:11 pm

Титла: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: Stardust в Май 21, 2008, 18:02:11 pm
Здравейте!

От няколко години чета XNETBG. Hаскоро се регистрирах, а сега пиша за пръв път.

Много се колебах дали да пиша във форума или не. От какви ли не съображения... Hай-накрая се реших да споделя с вас някои от моите преживявания. Oтнасят ce за извънземни, за това ги поместих тук. 

Бях на около 5 години. Една нощ се сабуждам, чувайки че някой ме вика по име.
Отварям очи и виждам през прозореца летяща чиния (обикновена, имаше нещо като малък купол по средата), висеше точно до прозореца, под нея, някакси висейки във въздуха, стоеше малко същество, грозновато с големи черни очи. Гледаше втренчено в мен. В първият момент много се изплаших, но първата мисъл, която ми мина през главата е, че сънувам.

Но не се събудих, сънят продължи... Съществото ме гледаше втренчено, безизразно. Излъчваше студенина, безчувственост. Знаех, че вътре в кораба имаше още 3-4 като него. Не си спомням дали имаше уста, уши или други детайли... Спомням си, че беше дребно на ръст, колкото мен (тогава бях на 5 годинки, 1,15 - 1,20m), голяма глава, черни огромни очи, нямаше дрехи, кожата му беше студена (не сам го пипала, но го знаех), цвят- не си спомням точно, но беше нещо от рода на светло сивозеленикаво. То ми говореше с поглед (така си мислех аз тогава), искаше да отида с него, да се кача на кораба му. Спомням си, че след като започна да ме подканя да тръгвам с него, всичкият ми страх изчезна. Започнах да се изнервям от досаждането му. Не ми харесваше особено това човече (така му виках тогава), чувствах, че не е много честно спрямо мен. Казах му да се маха, че няма да ходя никаде с него, че просто не желая!

В нито един момен не прояви агресия, но то се доближи до мен, каза ми само че пак ще се върне. 

След този "сън" се чувствах доста странно, макар че бях много малка, доста си мислех за това "човече"; любопитно ми беше какво е, от къде идва, къде иска да ме води. Изобщо не си и помислях за извънземни, защото по това време в България, през комунистическо време, тези теми бяха табу, а и аз на моите 5-6 години нямях хабер и понятие от такива неща. Спомням си, че ме беше страх да го сънувам пак, но не от страх от самото него, че може да ми направи нещо, а по-скоро от това, че е нещо неизвестно за мен. С никого не споделих до след 2-3 години, когато за пръв път гледах "Извънземното Ити". Оприличих го до голяма степен на човечето от моя сън, макар че Ити беше дебеличко и с доста миловиден вид.

Спомням си, че тогава разказах на майка, татко, и не знам на кой още, но само дядо ми беше човекът, който ми каза, че един ден ще ми разкаже за тези човечета... между другото дядо ми по онова време е бил началник радиосвръзки на едно военно летище и темата за извънземните му е билa любима, както разбрах след години.
 
Може би, между 13 - 17 годишна възръст сънувах поне 1 път в месеца извънземни. В повечето случаи си сънувах обикновен сън, че съм с приятели някъде, обикновена случка и изведнъж поглеждам към небето, а ТЕ там си висят, обикалят си и наблюдават... кой?, какво?, защо?..... Интересното беше в сънищата ми, че освен мен никой друг не ги вижда.... И така години наред... Сънувам, медитирам, понякога като че ли някой ме приспива за 5 секунди, а ТЕ все там.... наблюдават, обикалят, чакат....

Отначалото бяха само малките сиви, после се появиха и други видове. Някои с добри намерения, други с лоши, а трети неутрално наблюдават.

Със сивите последния ми "случай", "сън" (кой както иска, така да го нарича) беше най-интересен. Беше преди 3-4 години. Сега сам на 32. Имам дъщеря на 7. В сънят , дъщеря ми беше на 6 години (в действителност беше на 3). Кацат сивите в Мадрид (там живея вече 11 години). Кацат на място в града, където кракът ми не беше стъпвал, дори не знаех, че съществува (бях на това място преди около месец за пръв път и е абсолютно същото, като в съня ми). Кацат през нощта, хората ги виждат. Всички са обезумели от страх, но не бягат; стоят там от любопитство. Аз съм си в къщи и не знам как разбирам, че cа кацнали. Казвам на детето си, че пак са тук и че идват за мен. То ми казва да отида, че нищо не могат да ми направят. Казвам, че знам, но не ми е приятно да ми досаждат и да ме преследват толкова години подред. Но се решавам и отивам.

Вече на мястото, разбутвам хората и минавам отпред. Корабът стои неподвижен, висящ във въздуха на около половин метър от земята. Около него на радиус от няколко метра е празно пространство и e някак мъгливo. Аз заставам там. След няколко минути, без да разбера как, пред мен се появяват 3 малки сиви и с някакви стъпки като на подскоци се приближават до мен, на разстояние около половин метър. Едното излиза малко пред другите и забива поглед в моя. Аз знам, че с тях се комуникира телепатично и веднага му казвам: Сега какво?!
То: Крайно време беше.
Аз: (доста ядосано) Казвай за какво беше целият този зор?

След което, ТО започва да ми обяснява за някакви технологии по-развити от тези, които познаваме. От което не си спомням много добре за какво точно ставаше дума. Нещо подобно на размяна, от тях технологиите, от нас някакви знания. Cпомням си само, че казах, че изобщо не ме интересуват технологии и че ако мисли да ме зарибява с технологии, не е познало. После, не си спомням много добре какво още ми наприказва, занам че бях вече ядосана, усещах че се опитва да ме излъже или незнам точно, някакси това за което говореше нямаше нищо общо с тяхната визита. То усети гневът ми и отскочи назад. Изведнъж направи някакво движение и кожата му, като че ли се "разпори" (не е най - точната дума, но поне ще добиете представа) при което, отдолу се появи друга кожа, като че ли изкуствена, незнам как да го опиша... Все едно че беше нещо полуизкуствено - полуестествено, като клонирано... Започна да издава странни звуци, от които само разбрах, че ТЕ нямат емоции, не познават емоциите и искат да ги науча какво са емоциите.

Аз гледах като гръмната. Веднага проумях картината, само не проумях и ги попитaх, защо точно аз, от толкова хора, трябва да им обяснявам тези неща. Отговориха ми, че са избрали мен, защото занам много добре какво са емоциите, знам да ги контролирам и мога да им покажа как и за каво са създадени и как да се работи с тях. Казах им, че много им съчувствам за това, че нямат емоции, но не се чувствам длъжна да им обяснявам каквото и да било. Да си търсят друго опитно зайче! И изведнъж всичко изчезна....

Много ще се радвам да изкажете мнението си относно тези мои преживявания.
Аз за себе си съм си извадила някои изводи, макар, че съм от типа хора които по няколко пъти проверяват преди да кажат, че са сигурни в каквото и да било.

Случват ми се "странни" неща от години насам, почти цял живот и въпреки всичко не бих си позволила да кажа, че това е точно така или онова точно по другия начин...

Само едно знам със сигурност (до този момент), че вътре в нас има  някаква сила, която ако се научим да използваме, ще сме недосегаеми за каквито и да било манипулатори и други подобни.

За мен е удоволствие да споделя с вас горенаписаното!

Моля само да ме извините за правописните грешки, не съм свикнала да пиша с кирилица чрез латинска клавиатура и то толкова дълги текстове, доста се озорих и макар, че проверих текста, пак ще съм пропуснала някоя и друга грешка.

Благодаря на XNETBG, за това, че съществува !
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Mirotvorec в Май 21, 2008, 20:15:51 pm
Здравей и добре дошла  :) Надявам се това да не е последното ти мнение, защото много добре разказваш, а освен това рядко срещам разкази от този сорт с толкова подробности. Поздравления!
Към края на текста и преди да стигна до това:
Цитат
Само едно знам със сигурност (до този момент), че вътре в нас има  някаква сила, която ако се научим да използваме, ще сме недосегаеми за каквито и да било манипулатори и други подобни.
... си помислих-в това момиче има Сила и тя работи.  :P  Наистина това е Нещото, което трябва всеки да открие в себе си, за да не познаваме онова чувство на страх пред неизвестното. Тази същата Сила ще ни даде полагащото ни се самочувствие пред цялата Вселена, за да можем да общуваме с достойнство с всякакви същества. Да, именно чувството на достойнство, което си проявила, ме впечатли най-много.
Още един път-поздравления!  :)
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Alien в Май 21, 2008, 23:22:41 pm
Цитат
Спомням си, че тогава разказах на майка, татко, и не знам на кой още, но само дядо ми беше човекът, който ми каза, че един ден ще ми разкаже за тези човечета... между другуто дядо ми по онова време е бил началник радиосвръзки на едно военно летище и темата за извънземните му е билa  любима, както разбрах след години.

Успя ли да говориш впоследствие с дядо си по въпроса ? Неговата информация чисто любителска ли беше или имаше намесени и неща свързани с работата му на военен ?

Между другото това е пореден случай в който някой разаказва за срещи със "сиви" по комунистическо време, когато информацията относно този феномен е била доста оскъдна. Човека, който аз познавам описва срещата като "много истински сън" така че тук нещата съвпадат. За кой град на България става въпрос при първата ти "среща" ?
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: H. в Май 22, 2008, 00:10:35 am
Здравей и едва ли има някой тук, който да не се радва, че си се решила да пишеш! :D

Би ли разказала още? Казваш че си ги сънувала доста често? Има ли някакви по-фрапиращи случки? Да те водят някъде, да ти показват нещо, на теб нещо да ти е направило по-особено впечатление?... Подземна база или нещо такова?

Казваш че никога не са били агресивни, но все пак имала ли си белези по тялото след като се събудиш, подлагала ли си се на хипноза? Това са все стандартни въпроси, които си чела и в другите теми навярно. Задаваме ги винаги, за да си създадем представа за самият случай.

Казваш че последният "сън" със Сиви е преди 3-4 години. Оттогава не са се появявали, така ли?

Споменаваш и за срещи с други видове. Имаш ли идея какви може да са?

Добре дошла :)
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Stardust в Май 22, 2008, 12:39:26 pm


Alien, отговорям на въпросите ти:

-При първата ми "среща" става въпрос за бивш Плевенски окръг.

-Мисля, че интереса на дядо ми по тези теми е  любителски, запален чрез информация идваща от работата му. Представете си - генерал, шеф на радиовръзки на военно летище - дали не е имал достъп до информация за евентуални НЛО, кръжащи над България ?!
Hе съм говорила с него открито на тая тема, тъй като след 14 годишна възръст сме се виждали доста рядко и то все на семейни сбирки. Преди това често ходех у тях, питала съм го, но той не желаеше да ми обяснява за "човечета", защото "бях малка" за такива теми. Много държеше, обаче, да "наблюдавам природата"  и се беше запънал да ми обяснява съзвездията, беше ме подлудил с тези съзвездия, спомням си че, на ония години (1981-84) имаше невероятни карти на съзвездията, релефни, триизмерни (които се гледаха с очила), такива карти, атласи и книги, които и днес е трудно да намериш. Особен интерес имаше обаче към Луната. Абе любимите му теми бяха - космоса, Луната, НЛО, от къде е произлязъл човека, древни цивилизации. Доста любопитно за един генерал по комунистическо време!
Между другуто, криеше всичките си книги и материали относно НЛО, в смисъл, че не стояха отгоре на бюрото му, за да ги вижда всеки. Но аз пък, знаеx къде стои ключа за шкафа с "неговите неща" и се ровех като кокошка при първа възможност.
Малко неща си спомням от това което съм видяла... Повечето книги и материали бяха на руски, но имаше и много на български. Имаше книги с много снимки на летящи чинии и дори си спомням, че в една от книгите имаше схеми (чертежи или нещо подобно) на чинии. Също си спомням добре една изрязана статия от руски вестник, в която се говореше (можех да чета на руски вече, бях на около 9 години)за някакъв руски учен, геолог мисля че беше, който обикаляйки в някаква местнос в СССР (не помня точно къде), попада на една пещера, влиза в нея и не излиза. По късно когато го търсят и влизат в пещерата, стигат до задънено място, а от ученият нито следа. Така са го водели безследно изчезнал от (спомням си годините горе долу)1976/7 до 1981, когато го намират някакви ученици близо до пещерата. Бил е с дрехите от деня в който е изчезнал, в перфектен външен вид, само дето нищо не си е спомнял, не е знаел дори кой е...   

Това си спомням в момента, ако представлява интерс за някои...
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Stardust в Май 22, 2008, 17:16:07 pm
А това е по повод въпросите на Х.:

Случки имам доста, фрапиращи и не чак до толкова. Относно водили ли са ме някъде искам да подчертая, че ако някога някой ме води на някъде, то това става по три начина:
1. Аз ходя сама (без определена цел, винаги си казвам: Нека отида там, където е полезно за мен в този момент. Там, където мога да науча нещо, което ще ми е от полза), мога само да кажа, че от този тип са ми най-интересните и изненадващи преживелици.
2. Понякога  ме водят същества с човешки образ.
3. Води ме или само ме придружава някакво присъствие и ми говори глас. Присъствието бих го определила като усещане за невероятна сила, топлина, светлина и мъдрост, смесени в едно. Странно е да се опише с думи, трябва да се усети, за да се разбере. Гласът, като че ли идва отвътре, така поне  ми звучи. Нисък, спокоен , плътен глас. Успокояващ.
Също искам да добавя, че понякога сънувам, понякога правя астрални проекции, а понякога направо ме приспиват. Забелязала съм, че когато се отнася до "по близки" пътувания е повече с астралните проекции (с тяло), а при по " далечни" е повече по време на сън, или ме приспиват (при което в нито един момент не губя съзнание, само дето не пътува тялото, а 'пътува съзнанието). Но това е тема за друг форум и няма да навлизам в подробности.

Сивите никога, никъде на са ме водили. Поне нямам спомени.
А по принцип съм от хората, които сънуват почти всяка нощ и помня сънищата си с детайли. Не сам страхлив човек, напротив, запазвам самообладание. Подлгала съм се на хипноза и автохипноза. Влизам много бързо, ако АЗ поискам. Освен интересни и любопитни нещта от минали животи, друго не ми е излизало при хипноза. Няам никакви фобии. Никога не ми е текла кръв от носа. Имам навика да се вглеждам в тялото си, не ми се е случвало да забележа белези или нещо странно по тялото, което да не съм си сторила а з сама от предния ден.
В заключение бих се определила като здравомислещ човек, с невероятно стабилна психика. Силна памет. А другите казват за мен, че излъчвам страшна сила.
Незнам доколко мога да бъда обективна относно себеси...

От последният случй със сиви, от преди 3-4 години, не са ми се мяркали. Винаги са били като наблюдатели, имам чувството, че има нещо около мен което не ги допуска. Това си е мое усещане. Пък и пак се повтарям, изпитвала съм досада, като се появат от някъде, страх -не.


Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Stardust в Май 22, 2008, 17:36:39 pm
Имам една случка от преди 6 години, която наистина ме впечатли. :-\ Водеше ме присъствието, за което споменах по-горе; усещах го само (като енергия), но не го виждах. Озовах се в един тунел. Гледам, стените на тунела. Странни са, блестят, сякаш са стъклени. Полирани са до голямо съвършенство, а всъщност са от нещо като глина и камъни. Абе каквато е почвата ни. В този момент ми проблясва, че съм под земята. Под нашата земя! (Учудвам се, защотот съм ходила по други светове и не предполагах, че ще ме закарат да гледам нещо под земята....) Оглеждам се- няма живо пиле. Тунели, тунели, като лабиринт. Не ги иждам всичките, но ЗНАМ, че е нещо огромно. Светлината е изкуствена, но никъде не различавам никакво подобие на лампи.
 
Озовавам се някъде навътре из тунелите. Тунелът, в който се намирам е много широк и голям, стените му са като облицовани в нещо бяло-сребристо на цвят. Тунелът е много дълъг, не е така осветен, че да му се вижда добре края. Нямам представа на какво разстояние се намирам от даден изход или врата кам друго помещение. Стоя пред стената на тунела и виждам някакви,"гардеробчета вградени", поне това е най-близко до описанието, което мога да дам. Като вградени в стената са. Много едно до друго. Високи-около метър, с правоъгълна форма, силно заоблена в краищата. Бяха странно вградени, не като инкрустрирани в стената, а като че ли излизаха от самата стена. Тоест, все едно, че там не е копано за да се пъхнат, а са част от материята на стената. Бяха мнооооого, на където и да погледнех в ляво и дясно, все такива джаджи имаше по стената. И в двете стени, лявата и дясната. Изведнъж усетих присъствие зад гърба ми. Не се обърнах, защото нямаше нужда да се обръщам. ЗНАЕХ, че там стоят 5 съшества. Високи около 2.30 – 2.50. Бяха наметнати с нещо като плащове с качулка. Дрехите бяха зелени на цвят, обшити с черни дебели кантове. Цветът на съществата не си го спомням, знам само че бяха тъмни на цвят. Формата им беше малко странна в главата. Бяха високи с дълги крака, здрав торс, атлетични. Имаха широки рамене и къс врат, почти слят с главата (като на борците). Главата им беше с доста голяма, крушoвидна форма.

Стояха си зад мен и само наблюдаваха. Знам, че бяха от там долу и не им беше много приятно, че аз съм там. Усещах това, но и ЗНАЕХ (как го знаех, незнам), че колкото и да съм им неприятнa, щaт-нещaт ще трябва да ме изтърпят за 5 минути. Те не можеха да противоречат на ТОВА, което ме водеше там.

"Гардеробчетата". Изведнъж от това, което беше пред мен, взе да се издава напрeд, нещо като чекмедже. По скоро приличаше на плоскост. Върху тази плоскост беше поставен, някакъв обръч (пръстен, халка), голям колкото корона за глава. Беше от енергия, доста наситена, вибрираше. В този момент видях, като на филм как тази халка се поставя в главата на човек, вгражда се отвътре. Един път вградено, отвън не се вижда с просто око. При тази картина се стреснах и веднага си зададох въпроса: Какво подяволите е това нещо? Гласът (който ме съпровожда) проговори и каза: Това е за ХОРАТА.

АЗ веднага: Как? Хората? Как така за хората?
Гласът: За всички има.
Аз (гледайки като попарена): Аз имам ли?
Гласът: Не. За теб няма.
Аз: Защо тогава всички имат, а аз не?
Гласът: Някои нямат.
Аз: Защо нямат?
Гласът: (тук, точно тази крайна фраза, не си спомням добре. Бях толкова развълнувана...) беше нещо от рода на: "защото не са били толкова "лоши", не са били зле до такава? степен..."

Умрях си от яд, че баш, най-главната фраза не запомних добре, но в много случаи така става, може би за да те стимулира по някакъв начин, да продължаваш да търсиш...

Но историята не свъшва тук... В следващия миг се озовах над едно езеро (все едно, че бях изскочила от водата, имах усещането, че от някои от тунелите се излиза във водата), висях си над водата. На отсрещния бряг се виждаше странна сграда. Цялата от стъкло. Имаше форма на пирамида с отсечен връх, но не с квадратна основа, а с правоъгълна. Тясна и дълга сграда. Имаше и тук-таме някакви странни издатъци по височината на сградата, които на нищо конкретно не оприличих. Чудех се какво е това чудо, и гласът веднага ми отговори: Лаборатория. (само това каза, думица повече неиздаде, много ме е яд така, когато ме оставя в невидение и то баш когато най-много въпроси имам). От задната част на сградата се виждаше как се изстрелват от някъде, отдолу, топки от енергия. Доста големи, изглеждажа ми поголеми от камион. Бяха доста далеч от мен, така че може и да греша в преценката си. Цветовете им бяxа различни, преобладаваxа повече в оранжевочервен цвят. Друго, което ми направи впечатление, че се изстрелваxа по определен интервал, закономерно, все едно е меxанизирана работа. Имаше хубава природа навсякъде наоколо. Спокойно и хармонично беше. От "някъде" разбрах,че на това място се преработват някакви енергии.

Това беше.

С нетърпение очаквам коментарите ви.
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: H. в Май 22, 2008, 23:12:37 pm
Благодаря за разказите :D

Ще ми бъде интересно ако разкажеш някаква по-конкретна и различна история със Сивите, ако имаш такива :)

Дядо ти е бил доста интересен човек, очевидно изпреварил времето си. Смяташ ли че материалите му все още си стоят там, или отдавна не съществуват в 3D :P Би било много интересно да се намерят, класифицират и разпространят. Обожавам да правя такива работи и да се ровя в древни тайни 8)

Това ОИТ е доста интересно. Всичко звучи познато освен частта с чекмеджетата. Сигурно е някое специално място. Имаш ли идея къде се намира физически това място. Както и това с лабораторията? Ясно че са в кухата земя някъде, но къде точно? Какво е твоето усещане?
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Alien в Май 22, 2008, 23:59:21 pm
Цитат
Това ОИТ е доста интересно. Всичко звучи познато освен частта с чекмеджетата. Сигурно е някое специално място. Имаш ли идея къде се намира физически това място. Както и това с лабораторията? Ясно че са в кухата земя някъде, но къде точно? Какво е твоето усещане?

На мен ми прилича на класически тип "правена" база особено това с полираните гладки като стъклени стени за които се споменава в почти всички сведения за подземни бази.Многото тунели  също са типични. Бях чел някъде за бази в 3 та и 4та плътност както и такива които се намират едновременно и в двете плътности. Така че не е задължително да съществува и в трета плътност при положение че я е видяла на астрално ниво но пък защо не  ;)
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: RedGuy в Май 23, 2008, 10:18:41 am
Stardust,

Благодарности за престрашаването и споделянето на твоя опит с тези иначе толкова "симпатични" приятелчета.

С интерес прочетох постовете ти и бих искал да кажеш нещо повече относно някои неща.

Относно лабораторията, според теб възможно ли е това да е вид оръдие, което да стреля с топки от енергия?

Относно астралните ти проекции, казваш, че си била и на други светове. Би ли могла да кажеш кои - къде?

Относно: "Отначалото бяха само малките сиви, после се появиха и други видове. Някои с добри намерения, други с лоши, а трети неутрално наблюдават." Можеш ли да коментираш малко вповече по това? Това:  (http://forum.xnetbg.com/index.php?PHPSESSID=3b97ec844e472205307dbb842da8c3d7&topic=4226.msg73480#msg73480)
познато ли ти е?

Отговори както сметнеш за добре.

ПП: Бих искал да напомня, да се въздържаме от това да квалифицираме споделеното от който и да е потребител като "разказ", защото без да искаме омаловажаваме истинността на казаното, ако и да им имаме пълно доверие. Това е по повод дебата, който колегата Lumar отвори.
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Stardust в Май 23, 2008, 13:05:31 pm
H.,

 Дядо ми е още жив, така че всичко това се пази. Това лято си отвам в БГ, така че vе му се примоля да ми отвори архивите си. Ако попадна на нещо интересно, бъдете сигурни, че веднага ще разберете.

Искам само да уточня, че може би преди година - година и половина прочетох за пръв път за конспирации с извънземни, подземни бази и други подобни.
А преживяванията ми са от няколко години преди това, затова съм убедена че не са повлияни от нещо, което съм чела или видяла.



Относно тунелите -  под земята са. Къде? Нямам представа. Знам че са от нашето измерение, астралната там бях аз. А Лабораторята беше на поърхността, може би тя да беше от друго измерение. Незнам. Нямам предположения.
После, разказах на познати, които разбират някои неща. Повечето хора твърдяха, че това било шамбала. Попрочетох после за шамбала и някак си като че ли нещо не ми пасна много. Ако тунелите й лабораторията са от един й същ проект, това в тунелите с тия енергиини пръстени ми мнамирисва на манипулацийка, а тия от шамбала уж много добри били...
Не ми се върза й не го приех, а може й да е така, кой знае със сигурност?!?!

Едно въпросче само към Н. : какво означава ОИТ ?
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Eon в Май 23, 2008, 13:17:08 pm
ОИТ - Опитности Извън Тялото.

Да излизаш от тялото си, да хвърчиш в Астрала или тука, такива ми ти работи.
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Stardust в Май 23, 2008, 13:30:00 pm
За сивите нямам какво повече да кажа, от това което вече написах. Мога да изразя само моето лично мнение от усещането което имам за тях.
Съгласна съм с това, което съм чела, че нямат емоции, немогат да чувстват. Като биороботи са. Работят за някой, за кого?, не мога да твърдя със сигурност, не съм видяла със собствените си очи.
относно рептилите, почти нямам случки с такива. Тук таме съм ги мяркала, без да им обръщам внимание.
Почти съм убедена в едно - каквито и да са тези, които ни манипулират, това което до голяма степен определя нашите срещи с тях е нивото ни на вибрация.
За мен те са същества с висока енергиина сила, но с ниска вибрация, съответно вибрират на определени честоти, на които вибрират и повечето от хората на тази планета, с разлика че Те владеят работата с енергиите , а хората ВСЕ ОЩЕ не. ( сбито казано)
Това е, в което аз вярвам.(от собствен опит)

Извод: ;) Да си повишаваме вибрациите и да разберем и да се научим да работим с енергията. Пък да видим тогава кой кого ще манипулира..... >:( >:( >:(
Титла: Относно: Моите "сънища" с малките сиви
Публикувано от: Stardust в Май 23, 2008, 13:55:54 pm
Здравей RedGuy,

Лабораторията, мисля(моето усещане) е, че не е вид оръжие. Вчера като започнах да си припомням, се сетих, че в Лабораторията работеха хора, знаех го на момента. Тази енергия, която се изстрелваше нагоре (с невероятна скорост), определено не е за земна употреба - това също го знаеx при самото изживяване.

Относно линковете които си постнал - имам какво да споделя,  но ще го напиша като отговор към същата тема (от линка).

Вждала съм подобно същество, като това от рисунката на ..... , а и това овално помещение  с вход, с два асансьора - много са ми познати... Но случката ми е доста по различна от тези , за които прочетох.

щте се опитам тази вечер или утре да ги разкажа.  :)

Титла: Относно: Предполагаемо отвличане от извънземни в България (Stardust case - sc. 1981г.)
Публикувано от: H. в Май 25, 2008, 03:10:19 am
Чувствала ли си някога че имаш имплант поставен от тях? Физически, или на енергийно ниво?

И само за протокола, за да знам как да формулираме окончателно темата - имаш ли спомен да са те взимали/отвличали някога, или просто си имала ненасилствени срещи с тях?

Също така ще ни е интересно да разкажеш и за срещи с други видове :) Казваш, че срещите ти със Сивите са спрели преди 3-4 години. Срещите ти с други видове продължават ли до днес, или всичко е приключило преди 3-4 години (хубаво ще е да се сетиш коя година точно) :)
Титла: Относно: Предполагаемо отвличане от извъl
Публикувано от: ipsilan в Май 25, 2008, 04:45:05 am
Здравей,Звезден прах!!!
 Аз също имам въпрос,прочитайки всичко дотук,великолепните експерти-/Red gui,Horus,Alien,Еон.../ на любимия ни сайт няма да те оставят на мира : :D,и бъди сигурна,че ще направят най-смисленото и "вярно с оригинала" заключение на твоите опитности...Не се заблуждавай,че се държат като хора,щъкат из измеренията,обикалят небесата... :D Шегувам се,но наистина,тук са хората,които ще те разберат най-добре,както виждаш-споделяме за почти всичко,коментираме,спорим,даже понасяме обиди,и мисля,че трябва да имаш Обходимата вибрация,настройка, ако щеш,за да попаднеш,или даже да прочетеш една тема от този сайт?Не мога да си представя да седна пред компютъра,и да не вляза веднага тук,и да чета с часове..ето,зазорява,а ще продължавам,та моят скромен въпрос,Звездно прахче,е - чувстваш ли промяна във възприятията,във ежедневното 3Д,отношението към живота,хората,промени ли нещо в характера ти,получи ли някои отговори,които всеки тайно крие в себе си,поне на някои,разбира се,и после-ако не е тайна;кратко,елементарно описание на навиците ти-например;пушиш ли,алкохол колко,избухлива ли си,вече разбрах,че се владееш,но критерия е различен,все пак,ей такива неща,ако не са тайна.Просто искам да сравня,нищо повече,но и не се чувствай длъжна да го правиш,това е просто мой каприз!
 Сърдечно благодаря и аз за споделените ОИТ!!!
Титла: Относно: Предполагаемо отвличане от извънземни в България (Stardust case - sc. 1981г.)
Публикувано от: Stardust в Май 26, 2008, 18:06:31 pm
Какво да ти кажа, Н, ...?!

Не съм чувствала да са ми слагали импланти от никакъв тип, ама знам ли вече...?!?!

По принцип се осланям на "усещането си" и то 100% ми казва че всичко ми е толкова наред, че ако започна да се оплаквам за нещо, ще да е безочливо от моя страна. :)

Много е полезно човек да се съмнява, ако не го прави, няма как да преценява нещата около себе си. Но понякога прекалените съмнения обръщат нещата на обратно й ни навличат пoвече неприятности, отколкото решения на даден проблем.

Поне моя личен опит това ме е научил...

Нищо "прекалено" не е хубаво. Баланс трябва да има във всичко и в тоя, и в "оня" живот…

 Сивите - Не са ме взимали, нито са ме отвличали. Много им се е искало, знам го това, но незнам... нещо им пречи ... или ги спира.... незнам как да го определя. Чувствам го! ( по склонна сам да си мисля, че самата ми енергия като потенциaл ги интересува - тях едва ли , по скоро някой, който ги праща - но тъй като, начина по който я използвам не им се нрави, затова и не ме пипат. Или пък има някой, кoйто не им позволява да се докопат до мен.  Имала съм сaмo ненасилствени срещи с тях, затова и качих темaта като "Моите "сънища" със сивите", незнам защо после са я преместили, но няма проблем, щом така се преценили Админите.

"срещите" ми със сивите спряха през 2004г. От тогава ако съм ги мяркала е било из астрала, но не е било свързано с мен, така че - никакво внимание.

Относно срещите ми с други видове - продължават и до днес.

Ще разкажа, разбира се.

Както споменах преди, чудех се дали да пиша във форума... После си викам, ами само заради това, че може да има само 1 човек, на който да помогне разказаното от мен, само за това си заслужава.
Пък и коментерите към моите постове само ще ми помогнат да си обясня това, което не разбирам и да потвърдя това, което вече съм знаела.

Предполагам, повечето от съфорумците знаят - истината никога не е само на едно място.

Така, че с информацията от книги и статии, и с информациаята от преживяното от обикновените хора - ще сглобяваме картината на истината все по-вече и по- вече.


 :)
Титла: Относно: Предполагаемо отвличане от извънземни в България (Stardust case - sc. 1981г.)
Публикувано от: Stardust в Май 26, 2008, 18:59:15 pm
Здравей Ipsilian!!!

Разбира се, че много неща се променят у човека, след подобни преживявания.
Представи си само едно преживяване пред прага на смърта (типичните случки, да се гледаш отгоре или да минаваш през тунел) преобръщат цялата ти ценностна сйстема ( в повечето случаи),та камоли ако от време на време си щъкаш на там на сам из разни ми ти измерения и си лафиш с някакви "колеги" от "ония" светове?!

Повишава се чувствителноста на възприятията. Зрението (не постоянно)от 3D към 4D. Отношението ти към хората, разбирането ти за много неща от живота. Отговаряш си на много въпроси, които са те държали буден до късно (хаха, да ама като си отговориш на тях, после пък други започват да те ръчкат, така, че спиране няма...)

Всъщност това е естествен процес на еволюция.
Навлизаш по терени с други вибрации, значи и твоита се променя. Ако пък много ти е е харесало по тия места и искаш да си бръмчиш по- честичко, заначи по честичко трябва да си променяш вибрациите, но тук вече е защото ТИ така искаш, съответно ТИ и тарябва да направиш промяна във вибрациите, тоест от несъзнателни преживaвания минабваш на СъЗНАТЕЛНИ. Съответно поемаш отговорност върху това, което ти се случва. (всъщност се олях малко, защтото не е от темата за Алиенс, макар че всичко е толкова преплетено и взаимносверзано.... та нема накъде!!!, Sorry)

Навиците ми са: пуша (1 кутия за 2-3 дни), пия ( по чашка на месец, ако ми скефне), почти не ям месо, много спокоен човек съм, в общи линии...

PS: С удоволствие отговарям на всички въпроси. Нали всички тук търсим отговори на въпросите си...
Титла: Относно: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: klara в Август 30, 2008, 21:02:57 pm
Здравей, Stardust,
знам това място до Плевен - там се случват странни неща, свързани са найстина с летището.
Знам много малко - само толкова, колкото да се измъчвам.
Имала съм странни преживявания, не приличат много на твоите.
Търся истината...найстина..
Титла: Относно: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: H. в Август 30, 2008, 23:49:41 pm
Какво място до Плевен, какво летище? :D
Титла: Относно: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: WhiteKnight в Септември 02, 2008, 15:22:13 pm
Какво място до Плевен, какво летище? :D

Навярно става въпрос за военното летище в Долна митрополия, което е на 7 км от Плевен. Аз служих там във ВВС '97-ма.
Титла: Относно: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: Breath в Септември 02, 2008, 17:03:18 pm
Какво място до Плевен, какво летище? :D

Навярно става въпрос за военното летище в Долна митрополия, което е на 7 км от Плевен. Аз служих там във ВВС '97-ма.

Там сега нали не може да се влиза просто така? Преди някой ми казваше, че са ходили да разглеждат и са влизали съвсем свободно, а сега трябвало някакви специални разрешителни/пропуски да вадят....
Титла: Относно: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: klara в Септември 02, 2008, 19:56:00 pm
Да, Д.М. е мястото.
Мисля, че винаги се е влизало с пропуск, за определен период нямаше обучаващи се обаче.
Хей, WhiteKnight, кажи - нещо интересно забеляза ли? (може и ЛС)
Титла: Относно: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: Breath в Септември 03, 2008, 00:27:39 am
Здравей, Stardust,
знам това място до Плевен - там се случват странни неща, свързани са найстина с летището.
Знам много малко - само толкова, колкото да се измъчвам.
Имала съм странни преживявания, не приличат много на твоите.
Търся истината...найстина..


klara, разкажи и ти нещо за странните преживявания, които си имала там  :)
Титла: Относно: Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: Алис в Октомври 02, 2008, 12:21:35 pm
Ей, аз пък живея в Плевен, и нищо до сега не съм видяла?! Кажете къде е точно това място, че много ми се иска и аз да видя някоя летяща чиния, да я снимам и т.н.
Титла: Re:Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: RViewer в Март 27, 2010, 00:50:26 am
Здравей Stardust,

Прочетох ти постовете с голям интерес...

Ако погледнеш снимките по-долу, би ли казала дали усещаш нещо познато свързано с някои от прежвяванията ти?

(http://i392.photobucket.com/albums/pp2/Stefanrv/perdido/1.jpg)


(http://i392.photobucket.com/albums/pp2/Stefanrv/perdido/2.jpg)

Титла: Re:Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: remalyks в Март 27, 2010, 19:27:18 pm
Тук се подвизават римоут виюъри?

Нещо за това да кажат http://www1.voanews.com/english/news/asia/Explosion-Sinks-S-Korean-Navy-Ship-in-Tense-Border-Area-With-North.html

примерно?
Титла: Re:Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: neven в Март 27, 2010, 20:41:29 pm
 Добре дошла,Stardust :) Благодаря за споделеното.
Титла: Re:Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: RViewer в Март 27, 2010, 22:49:02 pm
Remalyks, извинявам се, но имам беглото чувство, че линка ти не е свързан с разискваната тема тук.

Ела след две седмици на един курс и на втория ден ще можеш сам да си отговориш на въпроса...

А пък и не се изисква много-много RV да предположиш какво ще произтече от този инцидент в много близко бъдеще в тази точка на кълбото.

Neven, май Stardust  се е покрила от две години, надявам се да излезе на перископна дълбочина, че бих искал да я питам нещо...
Титла: Re:Предполагаеми срещи с извънземни (Stardust case - от 1981 г., до ден днешен)
Публикувано от: Stardust в Юли 08, 2010, 02:40:35 am
Здравей RViewer,

отдавна се каня да ти отговоря, но все не намирам време.

Имам едно "преживияване, астрално пътуване, съзнателен сън - който както иска така да го нарича" на подобно място.

Каньон, с много високи скали, мястото е в САЩ. Рея се над скалите, наблудавам траекторията на един човек, който тарси нещо в таяа местност, сварзано с някакви секретни древни тайни. Човекат е трагнал на там, след като е консумирал Пейоте (мексикански катус, халюциногенно растение).
Изведнаж се озовавам вътре в скалите, в лаборатория. Разхождат се някакви хора, на прав поглед и говорят някакав странен език, нещо като членоразделна реч, странна работа...
Виждам човека от каньона, седи на стол, като "пленен е", не е вързан, но е парализиран. Обездвижен физически, но в пално сазнание. Ниакак си чрез неговия поглед виждам "хората", които се мотаяат на около и се оказва, че той не ги вижда като хора, а такива, каквито са в действителност - рептилски мутри, гущери.
Разбирам на момента, че в лабораторията се изваршват някакви генни експерименти и че този човечец с решен земен край вече. подготвят се да експериментират с него.

Това беше, което си спомням.