Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: Unlock_the_Light в Ноември 06, 2009, 11:53:32 am
-
Видях, че няма такава тема във форума и ми стана интересно какво е мнението ви относно Смъртта.
Какво мислите за нея?
Какво е тя за вас?
Как я възприемате?
Страхувате ли се от нея?
-
Аз я възприемам като нещо неизбежно искаме или не всички умираме се някога. Затова трябва да живеем възможно най-пълноценно :).Живота е нужен за да може душата да преживее нови неща и да се учи и може би изпълни някаква нейна цел. Обаче не всеки живее пълноценно правилно или както там искаш му кажи и ако правиш само зло например трябва да бъдеш спрян :).Ако никога не умира човек поел по “грешен” път ще продължава по него вечно. Затова е нужна смъртта след нея душата на човек получава шанс да види къде е сбъркала и да се поправи.Не мога да кажа дали ме е страх сега от смъртта. Се си мисля че неме е страх но застанал пред неизвестното човек се чувства различно.
-
Старостта е синдромът на болестта.Смъртта е действителната болест.
Тоест старостта е синдром на смъртта.Както жълтата кожа е синдрома на цирозата.
Тема за старостта и респективно може да е тема за смъртта.
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,12109.0.html
-
Преди години цялото ни семейство катастрофира с кола. Беше лека катастрофа, но колата няколко пъти се преобръща докато падне в канавката и цяла седмица след това имах натъртвания буквално навсякъде, даже ми ляха и куршум заради уплахата. Докато се преобръщах заедно с цялото съдържимо в купето, изпитах едно омиротворение, просто няблюдавах, усещах и чаках да свърши, някакси ми беше и ясно, че това не е краят. Страхът дойде в последствие, и то по- скоро след като наблюдавах реакцията на роднините. Така че може би се възприема много по- леко, ако погледнеш на случващото се просто като наблюдател. Като го погледнеш просто като едно от нещата, които се случват понякога в живота.
На няколко пъти след това ми се е случвало също на косъм да се размина и винаги се чудя защо съм още тук и се замислям колко крехко същество е това "човекът", не може животът да е просто случайно стечение на обстоятелствата, а всичко в него- просто съвпадение! Твърде много случайности... :-X
-
Аз я възприемам като нещо неизбежно искаме или не всички умираме се някога. Затова трябва да живеем възможно най-пълноценно :).Живота е нужен за да може душата да преживее нови неща и да се учи и може би изпълни някаква нейна цел. Обаче не всеки живее пълноценно правилно или както там искаш му кажи и ако правиш само зло например трябва да бъдеш спрян :).Ако никога не умира човек поел по “грешен” път ще продължава по него вечно. Затова е нужна смъртта след нея душата на човек получава шанс да види къде е сбъркала и да се поправи.Не мога да кажа дали ме е страх сега от смъртта. Се си мисля че неме е страх но застанал пред неизвестното човек се чувства различно.
Смъртта често спира и тези избрали "верния" път......
Аз мога да кажа за себе си, че вярвам в прераждането и мисълта за смъртта не ме плаши толкова, но както написа "застанал пред неизвестното човек се чувства различно."
Все пак това дава едно успокоение ,че нещата не свършват с приключването на един земен, физически живот :)
-
Все пак това дава едно успокоение ,че нещата не свършват с приключването на един земен, физически живот :)
Мен лично това изобщо не ме успокоява, даже напротив.
Честито на прецакалите се самоубийци! :lol:
-
Според мен след смърта ти се въскресяваш със запомнено или забравено съсзнание и всичко почва наново.Само с тая разлика ,че ако си си запазил съсзнанието ти получаваш достъп до подсъзнанието.
-
„Всичко, което се ражда, умира“. В тези думи просто е казано всичко.
Колкото до страхът от смъртта, той съществува и при тези, които вярват в прераждането или в задгробния живот, или в религиозните Рай и Ад, защото човек винаги се страхува от това, което не познава. Страхът може да е по-силен или по-слаб, дори едва осъзнат, но съществува. И този страх в немалка степен е необходим, най-вече проявявайки се като инстинкт за самосъхранение.
-
Мен не е било страх.Даже ми е интересно.
-
Ето два интересни линка.
От научна гледна точка как стоят нещата :)
http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=13114
http://www.kadedaucha.com/?id=1314&aid=6185
-
Това са само примери за между живота и смърта.Не е за задгробнитя живот,например някой да ти забучи нож в главата.
-
За съжаление никой не е минал към задгробния живот и да е "оцелял" за да разкаже ;D ;D ;D
-
Напротив има- тя се преражда.
-
хубаво де , но спомени биват изтрити от предишния живот .......
Никой не може да ти каже със 100% сигурност
"Аз в предишния си живот живях еди къде си , работех еди какво си , умрях на ** години...."
-
Може с регресивна хипноза.
-
И въпреки това си говорим не за предишни животи и преживявания, а за самия "момент' на смъртта..... какво определяме за смърт...с каква продължителност е ?
душата в периода между едното и друго физическо тяло в състояние на смърт ли е?
-
Да това е интересна тема.Аз мисля ,че тя е в голямото нищо.
-
И въпреки това си говорим не за предишни животи и преживявания, а за самия "момент' на смъртта..... какво определяме за смърт...с каква продължителност е ?
душата в периода между едното и друго физическо тяло в състояние на смърт ли е?
Някои източници твърдят, че душата е по скоро е в състояние на "зор" докато се освободи от всяка тъкан следователно освобождаването през фонтанелата до скъсването на "сребърната нишка". След това също не е лесно през 40-те дена на митарствата,а след това идва частният съд.
-
След това също не е лесно през 40-те дена на митарствата,а след това идва частният съд.
Да затова живей в страх и се подчинявай, защото иначе ще гориш в Ада завинаги !!! :rofl2:
-
Смъртта е процес, нормален, естествен и необходим точно толкова, колкото е и раждането. Аз я наричам преход, защото всъщност това се случва-нещо преминава от една реалност в друга.
Забелязал съм три фази на прехода. Първата започва няколко часа преди прехвърлянето и е много интересна. В нея започват да се появяват картини от отвъдното, в началото за съвсем кратко, с течение на времето продължителността на виденията се увеличават. По този начин се подготвя съзнанието на човек да възприеме по-леко реалността отвъд "завесата". В такива моменти човек изпада в нещо като транс, със затворени очи, очните ябълки играят под клепачите. Забелязва се и лека промяна в изражението на лицето, леки усмивки, едва забележими гримаси на някакво въодушевление и почуда, също и сълзи могат да се появят. Може би "вижда" неща, които са му приятни и близки. Когато излезе от този транс човек изглежда смутен, може би не осъзнава как така отново е в леглото си, като само преди секунда е "бил" на друго място.
Втората фаза е моментът на прехода. Убеден съм, че се извършва в точно определено време; убеден съм, че това е контролиран процес, в който участва не само човека, но и нещо от отвъдното. Секунди преди прехода изговаря нещо, но така, че нищо не му се разбира, а след това в погледа му буквално експлодира толкова доброта, нежност и любов, за чиято сила до този момент не сте и подозирали. И следва прехода...
Третата фаза е много важна! Важна е за тези, които изпращат човека, важна е заради реакциите им. В никакъв случай не изразявайте бурно вашите чувства, не викайте, не плачете! Това е огромна грешка, чрез която можете да объркате безболезнения преход(при един такъв случай преходът се е прекратил, човекът отново е върнат в първа фаза, а повторното и протичане далеч не е толкова приятно, както описаното по-горе). Приемането на прехода трябва да бъде с разбиране, с осъзнаване за случващото се, с подкрепа към човека. Идеалният вариант е в този момент да го дарите с всичката си признателност и благодарност, че сте били заедно.
Разбира се, има и други варианти на прехода. Аз така съм го видял. :)
-
Интересно.И това къде си го чел?
-
Миротворец много ясно го е посочил, че го е видял, а не прочел. Някои от тези неща и аз наблюдавах в моментите преди прехода и в самия преход от физ. свят към другия при двама мои близки хора. Само няколко минути преди окончателния преход тялото изпуска последните си физиологични нужди. И после настъпва прехода, който е едно невероятно спокойствие за отиващата си душа.
-
И преживяване от първа ръка с Мелън- -Томас Бенедикт
http://nde-bg.net/blog/mellen-thomas-benedict/ (http://nde-bg.net/blog/mellen-thomas-benedict/) :-*
-
Някои източници твърдят, че душата е по скоро е в състояние на "зор" докато се освободи от всяка тъкан следователно освобождаването през фонтанелата до скъсването на "сребърната нишка". След това също не е лесно през 40-те дена на митарствата,а след това идва частният съд.
Като спомена за съд... Вероятно ти, а и почти всеки друг е чувал, че в момента на смъртта целия живот на човек преминава пред погледа му. Това от една страна става ускорено, но в същото време и достатъчно подробно. По-късно този процес се повтаря отново при пълното откъсване на душата от личността (не само от физическото, но от астралното и нисшето ментално тяло). Хрумвало ли е на някого, че именно тази ретроспекция е съдът. И тук от значение е как човек ще реагира, как ще възприеме събитията от живота си преминаващи през погледа му. Човекът сам произнася присъдата си, според това как ще реагира на всичко извършено от него. Той може например да не съзре нищо нередно в това, че е поставял единствено себе пред всички останали, а другите е възприемал като средство за удовлетворяване на собствените си желания. Може и дълбоко да съжали за всичко това. Реакцията му в огромна степен ще определи неговото бъдеще. Не са нужни ангели, архангели, светии, богове и каквото и да е друго. Човек сам „съди“ себе си.
Всъщност, според някои източници, последните мисли на човека в момента на смъртта също в голяма степен оказват влияние върху следващото му прераждане. Те представляват обобщение на мислите от целия му живот; изразяват главната насоченост на неговото съзнание. Но доколкото знам, почти никой човек няма нужната сила на волята и съзнателност, да повлияе на тези последни мисли съзнателно и да ги промени, а по-скоро е само техен наблюдател. Просто за да противодействаш на всички мисли, които си допуснал в съзнанието си през целия си живот, е необходима огромна воля и мисловна концентрация на които рядко човек е способен.
-
Забравих да спомена за още една фаза, която предшества всичко останало, т.е. тя е като подготовка за целия следващ процес. Една седмица по-рано се спира приемането на всякаква храна, а течностите се намаляват до минимум(100-150мл вода). Започва едно голямо изчистване на физическото тялото. Направо е невероятно как човек може да се промени само за някакви си 5-6 дена. Така в деня на прехода тялото е чисто и леко като перце, а човекът е омиротворен до неузнаваемост.
-
При мен наблюдавах това неядене и пиене на малко течности само през последните 2 дена преди прехода.
-
А човек съзнава ли, че наближава смъртта му? Говорим за естествена смърт, предполагам. Как е в случаи на неочаквана, като убийства, нещастни случаи (ако съществуват последните) и още по-интересно, при самоубийство?
Не знам, доколко е по темата, но според вас, има ли значение, какъв ще бъде изборът за съдбата на физическото тяло след смъртта (изгорено или погребано) за последващия път?
-
Това, което съм чел и което съм чувал от хора присъствали на смъртта на други хора е, че човек разбира, че ще умре секунди или дори минути преди това да се случи. И това, което са ми разказвали е, че в този момент няма никакъв страх, никакво притеснение, а спокойствие. При нещастните случаи няма как нещата да са същите. Колкото до самоубийците, тяхното съзнание и без това е толкова хаотично и объркано, че едва ли нещо идващо дълбоко отвътре самите тях би им направило впечатление.
Според мене няма никакво значение за следващото прераждане, дали тялото ще се изгори или погребе. При кремирането обаче „прехода“ и освобождаването на човека от етерното и астралното тяло става по-лесно. Освен това е за предпочитане от чисто хигиенична гледна точка. В България обаче изборът, тялото ти да бъде кремирано е свързан с множество трудности, особено ако не живееш в близост до София и като че ли не си заслужава усилията.
-
Трудността с кремацията е, че трябва да се даде разрешение от най-близкият роднина и ако той е против, даже и такова да е било желанието на отишлия си от този свят, то не се дава според сега действащия закон.
Иначе, кремацията наистина е по-добре за отделянето на духа от тялото.
Но... и има нещо, което е свързано с донорството на починали хора. Ако им се вземат органите и се присадят на други, то душите и на двамата - и на починалия и на приелият органа се свързват, докато приелият органа не почине и това причинява големи страдания и на двете страни. Душата на починалия не може да си върви по реда, по който би трябвало и стои в пространството между двата свята - и тук, и там и й се причинява много мъка.
До третия ден не се пипа тялото, затова погребения се правят 2-3 дена след смъртта. До тогава се осъществява скъсването на сребърната нишка с физ. тяло. След това до 40-ят ден настъпва разграждане на етерното тяло, в такива случаи се виждат често в гробищата светлини и др. прояви, които са свързани с това разграждане.
-
След това също не е лесно през 40-те дена на митарствата,а след това идва частният съд.
Да затова живей в страх и се подчинявай, защото иначе ще гориш в Ада завинаги !!! :rofl2:
На кого да се подчинявам...? И защо в страх.? за Мен БОГ не е страх.! :P
-
Иначе, кремацията наистина е по-добре за отделянето на духа от тялото.
Това го каза, така че все едно помниш как си умирала веднъж и са те кремирали. ;D
-
Аз съм правир "Пхова" няколко пъти. Тази практика е подготовка за съзнателно пренасяне на ума по време на смърта.
Който иска да разбере повече за смърта и какво се случва след като тялото изстине, препоръчвам книгата " тибетска книга за живота и смърта "
-
Привет,
Миротвореца е точен дума по дума! За да го не повтарям ще добавя само, че винаги смъртта се предусеща!
Баща ми беше атеист и в мозъка на костите си. Двадесет дни преди прехода започна да си говори с мъртвите. Разговорите бяха като по телефон, напълно смислени. В деня на прехода беше около 19часът ме помоли много настоятелно да си отида в къщи - живея на около километър оттам. В 1ч след полунощ помолил и сестра ми да отиде да си легне, а да дойде майка ми, в 1 и 15 почина!
Всеки епилептичен припадък също е докосване до смърта! Припадъците се предусещат около 15 - 20 минути преди настъпването им, а около пет минути след излизане от ситуацията припадналия не може да се осъзнае къде е!
-
И какво се услеща преди смъртта?
-
Привет,
Спомени имам от две регресивни смърти, обесване и от куршум! Отделянето на душата е идиентично с ОИТ липсва само стебристата нишка. Болката е до скъсване на нишката, след това болката изчезва и настъпва едно умиротворяване. Не знам как става, но винаги има близък да те поведе!
-
Две бебета си говорят в корема на бременна жена.
Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?
Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.
Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
В: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.
Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот - пъпната връв - и без друго е твърде къса.
В: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.
Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
В: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.
Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
В: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея, без Нея не можем да съществуваме.
Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
В: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?
-
Не ме е страх от смъртта.Много ми е интересно и любопитно.Приемам я като смяна на дрехата най-общо казано. ;)
-
Щом не те е страх, значи си много млада и не си се сблъсквала с нея!
-
Амии,на 33 съм,пограбала съм няколко близки роднини,брат,леля,баба,дядо(още няколко)както и някои приятели..Предстои ми да изпратя и родителите си.Но не ме е страх.Просто го приемам като смяна на адреса.В крайна сметка,умира тялото ми,не аз.
:hi:
-
Радвам се, че си смела! Аз също не се страхувам да си отида в къщи, но има неща от които ще се срамувам това е проблема!!!!
-
Аз пък се страхувам,ужасно ме е страх...Това е нещо,което не мога да превъзмогна за момента...Незнам и как!
Но да уточня, не се страхувам за себе си, Страх ме е ,че няма да ме има до синът ми...до семейството ми, до тези,които обичам и които ме обичат...
-
Радвам се, че си смела! Аз също не се страхувам да си отида в къщи, но има неща от които ще се срамувам това е проблема!!!!
ООООООоо,за това изобщо не ми се коментира 8)Със сигурност и аз ще бера голям срам...
Аз пък се страхувам,ужасно ме е страх...Това е нещо,което не мога да превъзмогна за момента...Незнам и как!
Но да уточня, не се страхувам за себе си, Страх ме е ,че няма да ме има до синът ми...до семейството ми, до тези,които обичам и които ме обичат...
Разбирам тези ти страхове.И аз изпитвам подобни..Но в крайна сметка каквото има да се случи,то ще се случи.Животът тук ще продължи,и ако близките ми трябва да продължат без мен,значи е имало причина за това.
-
Страх ни е защото не сме сложили Бога на първо място в живота ни. А сме допуснали една друга любов в живота ни. Привързали сме се към нащите близки, нашите къщи, коли, пари, и т.н повече от допустимото.......към начина ни на живот и към самият "живот".
Виновникът за това кой е....? Това е АЗът - егото което трябва да захлупим с паница, и да го превъзпитаме. Най накрая да му залепим устата и сложим каска против вредни мисли.
Всяки проблем има най-малко две решения само смъртта има едно и то е категорично, както бе казал някой. А наздраве сега. :drinks:
-
:drinks: Прав си. Но е много по-лесно да кажеш отколкото да направиш. Факт е,че не изпитвам такава любов към Бог, каквато изпитвам към детето си...И съвсем не се гордея с това.
-
Аз пък се гордея! Именно майчинската любов е отражение на пълното отрицание на собственото его! Освен това незнам дали има по-голяма сила от Майката...
-
:drinks: Факт е,че не изпитвам такава любов към Бог,каквато изпитвам към детето си...И съвсем не се гордея с това.
Привет,
Това е най-голямата глупост която съм чувал и си признавам, че съм шокиран!! Нима смяташ, че майка ти иска да обичаш повече нея отколкото детето си??? Гордей се момиче, гордей се, че за детето си можеш да направиш всичко, както Бог прави всичко за децата си!!!!
Страх ни е защото не сме сложили Бога на първо място в живота ни. А сме допуснали една друга любов в живота ни. Привързали сме се към нащите близки, нашите къщи, коли, пари, и т.н повече от допустимото.......към начина ни на живот и към самият "живот".
Всяки проблем има най-малко две решения само смъртта има едно и то е категорично, както бе казал някой. А наздраве сега. :drinks:
ФИШБОНЕ ти от коя секта си???? Не любовта към Бога трябва да е на първо място, а любовта към творенията МУ, към децата Му!!! Знаеш ли колко му пука на Бога дали вярваш в него или не, дали го обичаш или не, щом не обичаш децата си, не зачиташ родителите си.....
Всички проблеми имат решение, само един не!! Всички проблеми да ги решиш в своя полза!!
Без уважение!
-
:hi:Митко,може и да е глупост,но ми е много мъчно,че в сърцето ми няма любов към Бог,освен в някои много редки моменти..Просто не го чувствам.А пък за по-голямата част от творенията Му,изобщо да не говорим... :bad:Лесно е да обичаш своите,но не е ли номерът да се науча да обичам и чуждите като свои?
-
Когато ти си щастлива и Бог е щастлив и обратно. Не е важно дали ти чустваш Бога, важното е, че Той те усеща, както ти детето си и бъди сигурна божественото е винаги до теб!
Научи се първо да обичаш своите, а за другите не се безпокой и това ще стане натрупат ли се годините!!
-
И аз не го усещам ,Бога де...този, за когото всички тръбят! Усещам себе си...Обичам душата си... Това какво е??? Обичам и хората, и животните, и цветята и камъните! Това какво е??? Не се отказвам да се боря за по-доброто, искам да съм действие ,а не предмет! Не мразя...Това какво е???
-
:hi:Митко,може и да е глупост,но ми е много мъчно,че в сърцето ми няма любов към Бог,освен в някои много редки моменти..Просто не го чувствам.А пък за по-голямата част от творенията Му,изобщо да не говорим... :bad:Лесно е да обичаш своите,но не е ли номерът да се науча да обичам и чуждите като свои?
Момиче, поздрави се за думите си, уважавай се за това, което каза!
Ако си Планета, ще обичаш Планетата, ако си Звездна система, ще обичаш Системата, ако си Вселена, ще обичаш Вселената, ... Ти си жена и обичаш децата си, както и себе си, т.е. своето творение. Нима може да направиш нещо по-велико като човек?!
Вие какво - искате да сте повече от това, което сте? Спокойно, има време. До тогава правете това, което е в ръцете ви, какво сте се закахърили? Ей затова гледам снизходително на опитите на някои тук да се боготворят, като заявяват любов и други свойства, които няма как да са им присъщи. Обоготворяват се, пък твърдят че са по-ниски от тревата. Това, освен че е на една крачка от шизофренията, е оскърбително към човешката ни същност. Нима е унизително да си човек? Интересно ми е как великите толерантчици, божите кравички, приемащи различното у другите (!) отхвърлят част от себе си със замах класифицирайки го като грешно и ужасно. А друга част "боготворят". Е как да не си снизходителен към този, който себе си не приема (не приема Бог у себе си!) пък твърди, че виждал божественото у всекиго и навсякъде. ;D
-
А нима е унизително да "растеш" дори като човек?! Не искам да съм само гост на тази земя, на този живот!
"Няма друг път. Аз съм чайка. Ограничен съм от собствената си природа. Ако бях роден, за да науча толкова много за летенето, тогава вместо мозък щях да имам изчислителна ма шина. Ако бях създаден за скоростни полети, щях да имам къси криле на сокол и щях да се храня с мишки вместо с риба. Прав беше баща ми. Трябва да забравя това безумие. Трябва да се върна у дома, при своето Ято, и да се задоволя с това, което съм - жалка, ограничена чаша."
http://knigi.start.bg/article.php?aid=2285
-
И аз не го усещам ,Бога де...този, за когото всички тръбят! Усещам себе си...Обичам душата си... Това какво е??? Обичам и хората, и животните, и цветята и камъните! Това какво е??? Не се отказвам да се боря за по-доброто, искам да съм действие ,а не предмет! Не мразя...Това какво е???
Това е Божественното в теб - Благодатта Божия.
Дори и да не го усещаш то не може да не го почувстваш след, като толкова много негови творения обичаш. Може би не допускаш в сърцето си Този, за Когото всички тръбят.т.е си застанала с гръб към Него.
А на Митко искам да кажа, че съм от "сектата" на Любовта. :yes:
И да се върна в темата.
Смърттта е наказание, колкото и да е красива или грозна.
-
Аз пък се гордея! Именно майчинската любов е отражение на пълното отрицание на собственото его! Освен това незнам дали има по-голяма сила от Майката...
Това не е така!
И майчинската любов и тя идва от егото.
Единствената любов без его е тази, която е пръсната по равно към всяка частица от Мирозданието.
Ако слагаш мерки и ограничения от сорта "ще обичам детето си повече отколкото бабата на съседа" това идва от егото!!
Това е очевидно! Замислете се!
-
Отдавна го мисля... :(
-
Искам да попитам тука групата, онези майки, които пребиват и изоставят децата си, тяхната омраза от егото ли идва идва? Вижте и онези, които осиновяват дете тяхната любов и тя е ли е от егото?
Дори и да е от егото любовта на майката не означава, че на всака цена е егоистична. Егото не е лошо нещо лошо само по себе си. Егото е един рибарски възел незнам на това го оприличавам. Аз не познавам човек без его, както и такъв човек който да обича всички по - равно и себе си включително и да не мрази и ненавижда, ама постоянно без прекъсване Това ли е чистата неегостична любов. Кой може да я задържи? Че то и това е някаква форма на егоизъм, къде е геройството в цялата работа. :unknown:
Майчинската любов може да идва от и от сърцето и да се пречупва през аз-ът, а може и да не се пречупва никъде. Незнам, майките да кажат тука.
Любовта не трябва да се разпилява защото ни посещава не за дълго но поне редовно, а може и да задрамала някъде в нас.
За смъртта беше темата ама айде, какво да кажем още за нея... тя е страшна за ония, които не вярват в нея, и нищожна за онези които живеят в нея.
-
Според мен отговорът на първите ти 2 въпроса е "Да", и после пак "Да".
Дали е лошо или не, не знам.
Дали съществуват хора, които не пречупват през егото, не знам.
Не съм против майчината, или пък който и да е друг вид любов.
Дори понякога в безвъзмездното учителстване може да има его. Даже в повечето случаи.
Понякога дори и в изкуствата: свиренето, рисуването и тн.
Може би единствения начин да го елиминираш от тия дейности е ... (някой прати линк към Джонатан Чайката) ... стремежа към съвършенство, поставен над всички други цели...
-
Егото (егоизъма) бива насочено навътре и тогава ти помага да се развиваш. Да тренираш без да се състезаваш, както написа Танграта. Но егото бива насочено и навън и тогава "развитието" е за сметка на другите!
-
Егото (егоизъма) бива насочено навътре и тогава ти помага да се развиваш. Да тренираш без да се състезаваш, както написа Танграта. Но егото бива насочено и навън и тогава "развитието" е за сметка на другите!
:hi: Но човек с насочено навътре его не мисля, че може да постигне нещо значително. Не във всички случаи егото насочено навън или навътре е за сметка на другите, но винаги е за смека на нещо. Насочим сякаш не е точната дума но и аз немога да открия по подходяща.
Например рисувам една картина и изливам своя егоизъм на платното. Създавам една картина, от която струи егоизъм. Накъде е насочено егото в този случай? И къде е развитието? Може и да пишеш стихотворение или да свириш някаква музика и там е същата работа. Но истинското изкуство е това в което егоизма липсва или не се долавя.
-
Не съм против майчината, или пък който и да е друг вид любов.
Дори понякога в безвъзмездното учителстване може да има его. Даже в повечето случаи.
Понякога дори и в изкуствата: свиренето, рисуването и тн.
Може би единствения начин да го елиминираш от тия дейности е ... (някой прати линк към Джонатан Чайката) ... стремежа към съвършенство, поставен над всички други цели...
... Или може би да осъзнаеш единството на всичко съществуващо. Тогава на преден план вместо „аз“ изплува „всичко“.
-
Честно казано малко ми се разминава теорията...Това,че физичният свят е мястото,на което душите могат да имат различни изживявания,след като умрем се връщаме до Първоизточника и след това пак се прераждаме в някой друг материален свят,в който да имаме различни изживявания и да се усъвършенстваме.Но ако времето и пространството не съществуват,а са просто илюзия(да кажем на нашата планета),то тогава всички изживявания които сме имали,имаме и ще имаме са се вече случили...Съответно какъв е смисъла?А иначе не страхувам,даже обратното.С нетърпение го чакам ;D да видя как е... А дали е лошо нещо или не..изненадвам се,че има хора в този сайт,които разглеждат нещата по този начин.
-
"Смисъл" в човешки мерки няма.
Смисълът е едновременно двете си крайности:
1. Липса на какъвто и да е смисъл
2. Всичкия смисъл на Света. (Нещата просто СА; Светът Е)
Виж книгата на промените. Прекъсната ли е 1та линия или непрекъсната? А 2та, а 3та?
Понякога да, понякога не. А средно аритметично е по равно ...
В цялостта си, общо 64те хексаграми нещата отиват от едната крайност, та чак до другата.
В Божественото (т.е. в Цялостта) не съществува съдене и преценка. Следователно няма и конкретен смисъл.
Не се цели, не се преследва нищо. Всичко си го има и всичко Е. Цялата Хармония, всичко е там. А за наблюдателя остава само съзерцанието. Няма нужда да се тревожи за нищо, или пък да следва някакъв смисъл.
Нищо няма значение, нито това, че си пропилял ден от живота си, нито това, че си пропилял цял един живот. Няма нужда да се тревожиш за нищо.
Това, разбира се, от гледна точка на Цялото ...
-
Попринцип и аз съм на това мнение,но също си мисля,че има смисъл,просто нямаме интелекта да го разберем все още?Изхождам от теорията от книгата "Холографската Вселена".Там се казва,че не съществува такова нещо като хаос и случайност.Просто има явен и неявен ред.И понеже нямаме достатъчно развит интелект все още,явния ред го разбираме като причино-следствена връзка,а неявния като хаос или случайност.И мисля,че тази теория както се отнася за това така може да се каже и за "смисъла" на екзистенциалното.
-
:hi: Когато съм разговарял с хората на различни теми и се стигне до темата смърт, съм наблюдавал че хората се променят стягат се и са леко уплашени. Не смятам, че смъртта е нормална развръзка на нашия живот. Смятам, че ние хората сме сътворени за вечен живот, но в същото време не вярвам в прераждания за мен единственият изход от състоянието смърт е Възкресението
-
А какво точно според теб възкръсва? Тялото, душата, нещо друго?
-
:hi: Ще се опитам да обясня моята гледна точка чрез сравнителния метод. Като използвам за сравнение компютърните технологии. Избирам тях имайки предвид пространството в което общуваме, че е познато на всички нас.
За мен ние хората оставяме следа след себе си и то не само физически но и да ги наречем магнитни следи върху Хард-Диска наречен Бог. Имам предвид и нашите мисли и неосъществени планове. За мен зачеването на човешкото същество го сравнявам с програма да речем като Мозила или Интернет-Експлоер В момента в който се инсталира освен че човека започва да съществува в реалната среда той бива записан и при Бога да го наречем в Програм Файлс. Ние живеем развиваме се едни се ъпдейтват с по нова версия други им харесва да я карат със старите елементарни но работещи версии. Ние се развиваме и трупаме информация но не само за месец два а Хисторито пази всичко от начало до край. В зависимост от средата в която се развиваме и живеем ние сме повече или по малко защитени от вирусни атаки. Например W98 не може да се сравнява с W7 или Линукс но ние не можем да избираме родителите си и средата. В един момент се бъгваме яко и забиваме на всеки 5 минути и се налага да ни деинсталират така наречената смърт за нас, но папката с нашите архиви дейности и задачи си стои надеждно архивирана при Бог в "Програм файлс" В тази папка не се съхранява нашата Душа а сомо нейните настройки! В един момент като се огледаш и хоп някой приятел бил де-инсталиран.
А какво точно според теб възкръсва? Тялото, душата, нещо друго?
Имайки предвид, че Библейския доклад казва, че в началото е имало два компонента Тяло и Жизнено Дихание и от комбинацията на двете се е получил трети компонент Жива Душа. Което ще се опитам да обясня най просто. Ако тялото е електрическа крушка а Жизненото дихание Електрически ток 220 V при протичане на ток през Здрава крушка се получава светлина която в случая е символ на душата. Ако вашето дете ви попита "Когато изгори крушката, светлината къде отива?" Вие какво ще му отговорите? В изгорялата крушка ли се скрива, или отива по жиците до атомната електроцентрала, чрез която се е появила или просто спира за момента да съществува.
Нашата душа умира: Думата Душа означава Живот
Езекил 18:20 Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.
Ако в един момент бъдем деинсталирани това не означава, че след една година не можем да бъдем инсталирани със същите настройки и Хистори но да речем вече в по нова версия.
Кое сте вие, тялото ли? Хубавата коса, красивите очи, или големия нос? Ние сме това което разсъждава в нас, а то е програмата която работи благодарение на средата която е осигурена от операционната система която от своя страна е инсталирана върху Харда -Бог
Има и първа и втора смърт но за нея ще говоря по късно.
-
:hi: Ще се опитам да обясня моята гледна точка чрез сравнителния метод.
Ясно,според теб се ъпгрейдваме,не се прераждаме.Игра на думи.Разлика не виждам.А за втората смърт ми много любопитно...
За едно съм съгласна.Че душата е като чип който съдържа цялата информация.За всичко.
-
:hi: Ще се опитам да обясня моята гледна точка чрез сравнителния метод.
Ясно,според теб се ъпгрейдваме,не се прераждаме.Игра на думи.Разлика не виждам.А за втората смърт ми много любопитно...
За едно съм съгласна.Че душата е като чип който съдържа цялата информация.За всичко.
:hi: Пак останах не разбран, но тава са рисковете на сравнителния метод- "всеки си мисли каквото си знае"
Под ъпгрейд имах предвид образоване в дадена насока и морално израстване на личността /не е задължително да се образоваш в учебно заведение ;D / Освен това поясних с примера с електрическата крушка, че душата спира да съществува за известно време. Остават само нейните настройки -/ твоята духовна насоченост и идеали/ За теб бива съдено по електронната, така да се каже, следа която си оставил в пространството. Моето мнение е, че ние се намираме в Бога и оставяме следи върху самия Него. Шантаво нали ;D
-
:hi: Пак останах не разбран, но тава са рисковете на сравнителния метод- "всеки си мисли каквото си знае"
Под ъпгрейд имах предвид образоване в дадена насока и морално израстване на личността /не е задължително да се образоваш в учебно заведение ;D / Освен това поясних с примера с електрическата крушка, че душата спира да съществува за известно време. Остават само нейните настройки -/ твоята духовна насоченост и идеали/ За теб бива съдено по електронната, така да се каже, следа която си оставил в пространството. Моето мнение е, че ние се намираме в Бога и оставяме следи върху самия Него. Шантаво нали ;D
Мисля си, че разбрах последните ти постове. Моето мнение обаче е малко по-различно, въпреки че частично се припокрива с твоето. Смърт няма, поне що се касае за душата. Личността ни – това с което сме се идентифицирали по време на земния си живот умира и наистина оставя след себе си запис, който ще се включи в следващото въплъщение като навици, предразположения и др. Душата обаче не умира, а преминава определени етапи на съществуване в надземните светове. Всъщност именно споменатите по-рано записи определят кармата на човека и предизвикват следващото въплъщение на душата. Последната има известна свобода на избора, но в същото време е длъжна да се съобрази с тях. В крайна сметка тя самата ги е породила. За сега ще спра дотук за да не разширявам и усложнявам прекалено много темата.
-
:hi: За сега ще спра дотук за да не разширявам и усложнявам прекалено много темата.
Е защо?Супер си го написал.Давай нататък
-
До преди 6 години смърта за мен не струваше нищо.Не се страхувах, даже си я търсех постоянно.До като за 2 години станах свидетел на 3 смърти който ме потресоха.И трите на млади 20-30 годишни хора,внезапни,неочаквани и ужасно нараняващи.Тогава в мен се отключи страха.Изпитвах ужасяващ страх,задушавах се от страх.Беше просто ужасно.Ходих на психолог,започнах да чета книги и така малко по малко моето пробуждане дойде. Сега често виждам в мислите си смърт,но не се страхувам.Понякога си мисля че виждам на непознати за мен хора случайте, защото ми се е случвало да мина покрай някакъв блок и да видя в мислите си линейка която откарва човек на носилка.След 15 минути излизам от същия блок и виждам същото но този път наяве.
За живота след смърта препоръчвам книгата Пътят на душата.
-
Пътят на душите - Майкъл Нютон , за тази ли книга става дума ?
-
:hi: Обещах да говоря за втората смърт.
Написана е в стил разбираем само за духовно извисени леко посивяли Анунаки. На другите се извинявам за нецензурния език, ако имат конкретни въпроси ще им отговоря на лични.
Та, Голямата страшна черна книга казва, че преди да има втора смърт ще има и второ възкресение на Анунаки.
А щом говори за второ то по пътя на логиката трябва да има и първо възкрисение. За голямо съжаление на някои мои приятели не пише пъво да се възкресяват Рептилите. Може и да лъжат но казват, че щяло да има голям съдебен процес преди още планетата Нибиру да дойде до Земята и от нея да се чуе гласът на Архангел Михаил. Та казват този съд бил започнал 141988444година
от смъртта на великия Дракон, което по нашия календар е 1844 след Христа защото тогава свършвало някакво си маловажно пророчество което предсказвало какво ще се случи за период от 2 300 години и започвало през великата година отбелязана в календара на маите но не само на тях а и на някакъв си цар Артаксеркс 457 лето преди Христа. Та това интергалактично пророчество казвало, че 1844 година щял да започне съдебен процес на който ще се разглеждат кандидатурите на тези Анунаки които желаят да се преселят на друга планета обикаляща най-лявата звезда в колана на съзвездието Орион. И тези, чиито кандидатури за зелена карта за Орион бъдат одобрени, ако в момента са заспали в първата смърт Ще Бъдат Възтановени с възтановяваща компютърна програма. Като няма да се взема предвид каква религия са изповядвали а основния принцип ще бъде До каква степен имат лична връзка с Михаил и са готови да спазват небесните закони като са го доказали на земята докато са биле в изтрезвителното. И дали имат провинение което не е заличено от кръвта на въплътилия се Велики Дух. Ако отговарят на всички небесни критерии и не са ритали другарчето си под масата да го карат да им плаща на тях те да му прощават белите които е нацвъкало. Тогава е първото възкресение. След като всичките такива които са възкресени и префасонираните които са биле живи при великата среща с Михаил.Ги завеждат на една планета не да лежат на една кълка и там разни ханъми да фърлят гюбеци ами - Биват натоварени с тежка небесна задача. Да разгледат делата на всички от земния криминален контингент и да решат дали заслужават да бъдат небесни жители или трябва да сложат делата им в сектора за перманентно изтриване. Не знам след точно колко земни години ще се върнат на планетата земя по принцип пише след хиляда години но не знам на системата в която ще прибивават дали един ден е равен на наши 24 часа, за колко дни обикаля планетата около звездата и дали в случая тези години са пророчески символ на време но за това ще питаме рептилите те може и да знаят, понеже главния им Рептил, някакъв си Сатанасиевич шял да бъде заточен на планетата Земя без право да я напуска. Ох горкичкия сигурно ще му бъде много тъжничко, няма да има с кого да се заяжда. Та като свъшат хилядата години щяло да има второ възкресение та всяка пошлама да си получи заслуженото за това което е направила приживе. И тогаз ще се види кой кум, кой сват, кой на булката брат... Ама нали са си от тъмния контингент дамите и господата които са току що възкресени веднага ще хвърлят око на космическото корабче с който са дошли съдебните заседатели, ама пише че нямало да ги огрее. Та тогаво щяло да бъдат перманентно изтрити всички заедно с папките от Програм Файлс и Систем32, директорията щяла да бъде дълбоко форматирана. Казват че някои щяли да бъдат изтрити по-трудно от други поради многото им папки със золуми които трябва да се изтрият. Та и помен от рептили да не остане барабар в кюпа Главния Рептилин с антуража от Систем-666
Така хортуват древните Велики Духове: който иска да вярва - Добре, който неще- ко-ще, Туй си е право на неговата Интуиция :flag_of_truce:
-
Ти варваш ли във всичко това? Щото незнам и аз какво да мисля вече. Не е нужно JG. Aз те разбрах. :yes: ;DНе е това начина да ядат фандаци анунаките. ;D А втората смърт се поотдалечи като че ли? Добре си го замислил сценарият. :hi:
-
:hi: Аз го вярвам на 100 % но имената на нещата са малко по различни ;D
-
:hi: А похвалите за идеята отправете към Z-931 :drinks:
-
:hi: Аз го вярвам на 100 % но имената на нещата са малко по различни ;D
Явно има някава причина. Ще бъде интересно тя да бъде достоверноо казана, а пък кой как ще си я тълкува е негова работа. Или сега ще кажеш: И аз мислих така някога?
-
супер ;)браво за труда JG
Roswell
-
:hi: Въпреки че разговаряме за смъртта, в момента сме живи и поради тази причина ви поздравявам с настъпващите Рождественни празници!
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,5676.0.html
-
JG техническите ти сравнения са доста едностранни.
Програмта може да се пренапише, да се изтрие, да се копира на диск, да се архивира, да се прати по скайпа на друго място и т.н. и т.н...
Езекил 18:20 Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.
Синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие?!
Да плача ли да се смея ли?
Хем говориш за извънземни и др. такива, хем в следващия момент цитираш във всеки пост по един дословен цитат от доста недостоверен източник. Не казвам, че библията няма астро-историко-духовни истини, но те са доста добре кодирани и това буквално тълкуване и рецитиране... До нищо добро неможе да доведе. :hi:
-
:hi: Опитвам се да не усложнявам обяснението излишно. Надявам се по интелигентните да си до-развият модела сами! ;)
-
Който не знае правилното тълкувание на Езекил 18:20, както JG го знае, значи е тъпак!
Аз съм супер глупак, ако бях "малко по интелигентен" щях да разбера ама...
-
Който не знае правилното тълкувание на Езекил 18:20, както JG го знае, значи е тъпак!
Аз съм супер глупак, ако бях "малко по интелигентен" щях да разбера ама...
:hi:
Не се коси,ставаме двама глупаци ;)
И честно казано,явно съм от най-най-глупавите,щом не разбирам как може да умре нещо безсмъртно ??? ???Може да се трансформира,но да умре ???
-
:hi: Къде в Библията и записано че човешката душа е безсмъртна? Освен думите на Сатана "Никак няма да умрете"!
-
:hi: Къде в Библията и записано че човешката душа е безсмъртна? Освен думите на Сатана "Никак няма да умрете"!
Виж сега, :hi:моите уважения,но стига с тази боза наречена библия!!!!!!!Има една трета истина,а дали и толкова..
Какъв е този ограничен библейски бог,чиято енергия умира ???Може ли да умре нероденото ??? ???
Душата е искра от"самото пулсиращо сърцето на Бог",от извора най-висшата,чиста и силна енергия на Бога,и не умира.Тя е вечна.Не знам,приятелю,за теб,ти в какво вярваш,но Бог е Безсмъртен,Велик,Всемогъщ,Всезнаещ,Всевиждащ,Всепрощаващ и Любящ.Този Бог е сборът от всички Души и всяко Съзнание.Сборът от Всичко Което Е,Което Е Било,и Което Някога Ще Бъде.Нарича се Любов,но е твърде Огромно Съзнание за да го ограничините в някакви книжки!
Аз съм безсмъртна :)
Любов и Светлина
-
Ще умре душата, добре, щом вярваш само на Библията!
Душата е безсмъртна, добре, щом вярваш в Езотериката!
Душата която греши ще умре, а която не, какво ще стане с нея!
18:20 Душата, която греши, тя ще умре;
Тук стои въпроса кой ще преценява душата! Цръквата или божествената справедливост! Например: Папата определя кои ще попаднат в ада кои в рая; кой да бъде светец,; кой анатемосан; Затова приемам, че душата е безсмъртна, е ако душата ми умре като грешна, а тя е такава с сигурност по моя преценка, не губя нищо, но ако душата е безсмъртна само печеля! Въпрос на избор!
-
От сега предупреждавам, когато се родим в някой друг свят, ако ви дойде някой дядка да ви съди - отпратете го с вълшебните думи "go away noob" ;D
По същество сега, стига съм спамил само.
За мен смъртта е просто ново начало, дори е нещо като друг вид раждане.
Друго на което май не се обърна внимание, е че извън тази "троица" тяло-ум(съзнание)-душа, няма ли е дух? Синоними ли са дух и душа?
На инглиш душа е SOUL и не ми идват интерпретации, но на български "душа"...удушавам, душа(с ударение на у), кофти асоциации.
Нали българският език е (ужким) запазен горе долу с по-стари значения и смисъл в него.
Друго нещо на което искам да наблегна е:
Аз нямам душа! Защото изречение (ако кажа че имам), предполага че съм тяло което "има", "притежава" нещо си там...
Аз съм дух, който има тяло ;)
-
:hi: Къде в Библията и записано че човешката душа е безсмъртна? Освен думите на Сатана "Никак няма да умрете"!
Виж сега, :hi:моите уважения,но стига с тази боза наречена библия!!!!!!!Има една трета истина,а дали и толкова..
Какъв е този ограничен библейски бог,чиято енергия умира ???Може ли да умре нероденото ??? ???
Душата е искра от"самото пулсиращо сърцето на Бог",от извора най-висшата,чиста и силна енергия на Бога,и не умира.Тя е вечна.Не знам,приятелю за теб ти в какво вярваш,но моят Бог е Безсмъртен,Велик,Всемогъщ,Всезнаещ,Всевиждащ,Всепрощаващ и Любящ.Този Бог е сборът от всички Души и всяко Съзнание.Сборът от Всичко Което Е,Което Е Било,и Което Някога Ще Бъде.Нарича се Любов,но е твърде Огромно Съзнание за да го ограничините в някакви книжки!
Аз съм безсмъртна :)
Любов и Светлина
:hi:Дали е Боза? Времето ще покаже! Дали има дори и една треска истина? Библията говори само на тези които я четът с вяра! Аз мога да докажа, че в нея има цяла гора истина! Но! Коня можеш да го закараш до реката, но не можеш да го накараш да пие! За третата истина изречението не можах да го разбера. Но наистина нещата не са само в бяло и черно! А дали Бога от Библията е ограничен? Да той е ограничен от своята Любовта си към нас, както ние от своите деца! За умирането на енергията, ще приема, че го казвате от непознаване на Библията! Понеже е казано Еклесиаст 12:7
И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.
А в самото начало е записано, че човек се състои от два компонента: Тяло и Дух от които се получава не Компонент, а Резултат- Жива Душа. В момента в който духът се върне при Бога душата спира да съществува.
Битие 2:7
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Нероденото може да умре! Адам и Ева умряха.
За вашия Бог ще видим дали е безсмъртен! Защото Бога на този свят ще бъде осмъртен в края на земната история! Дали е Любящ? Да, обича себеси и е сигурно, че Бога на този свят е Нарцистично същество! Преди да се запозная с Билията съм минал през атеизъм, поклонение пред мъртвите, Кришна, други източни, Православие и Адвентизъм. В някои от тях се срещнах лице в лице със Сатана. Никога не съм се плашел от четене на дебели книги, като Винаги съм бил критичен към материята. Като съм се опитвал да не се влияя от авторитети и противници. Човек трябва сам да изтъпче пътя си до Бога, а не да стъпва на главите на хората, понеже в противен случай когато се удавят теориите на тези на които си се надявал, се давиш и ти. И човек който не се надява на авторитети, а на задълбочени лични изследвания в един момент ако се провали, няма да се оправдава с другите като Адам и Ева, а ще си поеме сам отговорноста!
Приятелю, надявам се наистина да станеш любов и светлина! Успех! :)
-
Необратим термодинамичен процес :yes:
-
[! А дали Бога от Библията е ограничен? Да той е ограничен от своята Любовта си към нас, както ние от своите деца! За умирането на енергията, ще приема, че го казвате от непознаване на Библията! Понеже е казано Еклесиаст 12:7
И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.
А в самото начало е записано, че човек се състои от два компонента: Тяло и Дух от които се получава не Компонент, а Резултат- Жива Душа. В момента в който духът се върне при Бога душата спира да съществува.
Битие 2:7
И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
Нероденото може да умре! Адам и Ева умряха.
За вашия Бог ще видим дали е безсмъртен! Защото Бога на този свят ще бъде осмъртен в края на земната история! Дали е Любящ? Да, обича себеси и е сигурно, че Бога на този свят е Нарцистично същество! Преди да се запозная с Билията съм минал през атеизъм, поклонение пред мъртвите, Кришна, други източни, Православие и Адвентизъм. В някои от тях се срещнах лице в лице със Сатана. Никога не съм се плашел от четене на дебели книги, като Винаги съм бил критичен към материята. Като съм се опитвал да не се влияя от авторитети и противници. Човек трябва сам да изтъпче пътя си до Бога, а не да стъпва на главите на хората, понеже в противен случай когато се удавят теориите на тези на които си се надявал, се давиш и ти. И човек който не се надява на авторитети, а на задълбочени лични изследвания в един момент ако се провали, няма да се оправдава с другите като Адам и Ева, а ще си поеме сам отговорноста!
Приятелю, надявам се наистина да станеш любов и светлина! Успех! :)
:hi:Да си беше останал атеист!Много по-добре отколкото да се биеш в гърдите с вярата си,която принизява Бога до ограничено съзнание,достатъчно глупаво при това само да се ограничи!!!!И то с мижавите възможности на грънчарството ???Поне малко да му беше дал шанс в генното инжинерство!А ти какво?Изкара го глупав грънчар!И какво значи,че е ограничен в любовта си?Любовта не може да създава граници!!!Тя ги руши!Хората направени от кал?!?Майка ти от кал ли те зачена ???
Какво значи"Ща видим дали вашият Бог е безсмъртен"Нима вярваш,че горе са се събрали четворка Богове и цакат белот ??? ???
Един много приятелски съвет от мен:Не си дорасъл да тълкуваш Библията,и това ти играе лоша шега.Спри да го правиш постоянно.Използвай онези клетки които изпълват черепната ти кухина,не само за четене.Използвай ги за мислене!!!!Знаеш ли какво значи това?!
Респект към вярата ти.Но не така слепешката.С нищо не си по-различен от хилядите фанатици,които са надъхани само със своята истина и не виждат по-далеч от носа си.
п.с.И защо пишеш"сатана"с главана буква?От уважение ли?Респект ли някакъв?
-
:)Смъртта е завършване на цикъл чрез трансформация на телата ни и завръщане на душата при първопричината. :hi:
-
:)Смъртта е завършване на цикъл чрез трансформация на телата ни и завръщане на душата при първопричината. :hi:
Има да чакаш душата ти да се завърне при Първоизточника след смърта...Цикълът е огромен.Не се надявайте,че след като се гътнем,отиваме директо при БОГ.Няма такова нещо.Играта продължава на всички нива,докато не изживеем всичко.Едва тогава се връща там откъдето е дошла.
п.с Първопричина в случая е синоним на Бог.Пише се с главна Буква :hi:
-
:hi:Да си беше останал атеист!Много по-добре отколкото да се биеш в гърдите с вярата си,която принизява Бога до ограничено съзнание,достатъчно глупаво при това само да се ограничи!!!!И то с мижавите възможности на грънчарството ???Поне малко да му беше дал шанс в генното инжинерство!А ти какво?Изкара го глупав грънчар!И какво значи,че е ограничен в любовта си?Любовта не може да създава граници!!!Тя ги руши!Хората направени от кал?!?Майка ти от кал ли те зачена ???
Какво значи"Ща видим дали вашият Бог е безсмъртен"Нима вярваш,че горе са се събрали четворка Богове и цакат белот ??? ???
Един много приятелски съвет от мен:Не си дорасъл да тълкуваш Библията,и това ти играе лоша шега.Спри да го правиш постоянно.Използвай онези клетки които изпълват черепната ти кухина,не само за четене.Използвай ги за мислене!!!!Знаеш ли какво значи това?!
Респект към вярата ти.Но не така слепешката.С нищо не си по-различен от хилядите фанатици,които са надъхани само със своята истина и не виждат по-далеч от носа си.
п.с.И защо пишеш"сатана"с главана буква?От уважение ли?Респект ли някакъв?
:hi: Виждам, че във вас Любовта прелива и руши всички граници на доброто отношение! Но това е нормално при хора като вас госпожице, които са сметнали, че всичко което не им харесва как е записано е лъжа! В това число влизат: 10те заповеди и всички писани и неписани норми на поведение. За съжаление не чух нищо смислено, между ръмженето и хвърчащите лиги. Жалко! Но разбирасе това е следствие на нашата вродена същност, да подражаваме на тези които боготворим!
Интересно ми е дали вие сте поставила себе си под лупата за да решите да ли пък и вие не сте от тези хилядите фанатици? Задавам този въпрос, понеже поведението ви отговаря на 100% на реакциите характерни при крайни фанатици! Те по принцип не дискутират върху дадена тема по същество, не задават конструктивни въпроси и не отговарят на такива, държат се грубо с не споделящите тяхното мнение и показват характер с Питбулски усмивки. Психолозите смятат, че се дължи на това, че те подсъзнателно усещат слабостта на гледната си точка и за това се защитават като ранени животни.
Общо взето вие отговаряте на този модел. Не ви го казвам за да ви обидя!
Библията казва,че не е добре да поучаваш глупави и нечестиви хора, понеже ще те намразят! Аз ви смятам за човек който все още има шанс да се осмисли, затова и си позволявам да разговарям с вас. Вие имате абсолютното право да си вярвате в каквото си искате, никой няма право да ви забрани вашата вяра защото, тя е израз на вашата душевност! Бог дава на човека възможност на избор. Дайте ако обичате това право и на хората около вас, :) дори и да не ви харесва как разъждават! Когато ходите на море някой забранява ли ви да влизате на плуване пет километра на-вътре? Но в крайна сметка вие трябва да решите дали ще можете да се върнете сама!
За Сатана. Пиша го с главна буква защото в случая е име!
Извинявам се ако съм ви обидил! надявам се да продължим разискванията върху темите във форума без да се джавкаме и да спамим а всеки един от нас да си каже мнението, понеже всеки от нас е една красива вселена от ценен опит и новаторско виждане! Благодаря за разбирането :)
-
Интересно ми е дали вие сте поставила себе си под лупата за да решите да ли пък и вие не сте от тези хилядите фанатици? Задавам този въпрос, понеже поведението ви отговаря на 100% на реакциите характерни при крайни фанатици! Те по принцип не дискутират върху дадена тема по същество, не задават конструктивни въпроси и не отговарят на такива, държат се грубо с не споделящите тяхното мнение и показват характер с Питбулски усмивки. Психолозите смятат, че се дължи на това, че те подсъзнателно усещат слабостта на гледната си точка и за това се защитават като ранени животни.
Предлагам следното: Да дискутираме Библията 1:1 от началото до края - само аз и ти игнорирайки другите мнения и коментарите по нашата дискусия! Ако си съгласен посочи темата, а ако няма подхадяща такава открии и да почваме! Никога не дразни питбул!!
С уважение към опонента!
-
:hi: Да, приемам предизвикателството за конструктивна дискусия!
Мисля, че мястото и е в сектор Религия, а отварянето на темата, оставям тази привилегия на вас, тъй като вие сте инициатора :)
-
:hi: Да, приемам предизвикателството за конструктивна дискусия!
Мисля, че мястото и е в сектор Религия, а отварянето на темата, оставям тази привилегия на вас, тъй като вие сте инициатора :)
Е най-после разбра,че си има място за религиозните цитати.
Драги ми JG,искрено ме разсмя.Вече мислех,че и днешният ден ще бъде скучен..Благодаря ти от сърце!
В отговор на твоят пост към мен,ще ти кажа,че си много слаба ракия!Любовта не може да разруши никакви граници в мен,поради простата причина,че никога не съм имала такива... Особено пък в отношенията..Любовта може единствено да озарява питбулската ми усмивка,и то по начин по който ти,като същество ограничило себе си и собственият си интелект до капацитет от 1500страници,никога няма да можеш да разбереш.Поне не тук.В тази плътност.
Психолозите смятат, че се дължи на това, че те подсъзнателно усещат слабостта на гледната си точка и за това се защитават като ранени животни.
Общо взето вие отговаряте на този модел. Не ви го казвам за да ви обидя!
Интересно ми е какво смятат психолозите за тези които изобщо нямат своя гледна точка,и вместо да се опитат да развият такава,използват наготово чужди разсъждение,вярвайки при това сляпо?!
Да Бог ти е дал право на избор.И изборът си е твой.Приятно чакане на възкресението..Може пък и да го дочакаш.
п.с.Уважението ти към името на сатаната е завидно и възхитително :hi:
-
:hi: Е, възможно е и да съм ви надценил! Ние хората правим грешки :D
-
Темата - Търсиш - намираш, искаш - получаваш, - я смятам за подходяща
-
Темата - Търсиш - намираш, искаш - получаваш, - я смятам за подходяща
Други желаещи за участие по темата приемате ли? :)
-
Иска ли питане! Само ако се средоточим върху Библията. Заповядай!
-
JG отвори си една тема за библията и си пиши там!
Ти или нарочно го правиш това, за да върви темата в една доста тясна посока, в която няма как да се стигне до изводи... или просто нз хванал си се като удавник за сламка за тая библия, съчувствам ти.
-
Защо трябва да има агресия не разбирам или ще се напраявя на такъв.
П.с Добре, че си изтрих написаното.
Тя и темата е за смъртта ама? Въпроса е към всички. :nea:
-
Може би ше разберем най накрая ,че смъртта е нашия най-голям враг.
И нашият най - голям приятелъ.
-
:) ЧНГ НА ВСИЧКИ!!!
А допускате ли, че все пак смъртта е и своеобразно освобождаване и благословия?
Все пак никой няма да излезе жив от живота нали? :hi:
-
Така е aldonea. За освобождаване такова си е, чак благословия незнам това вече е въпрос на гледна точка и живота на самият човек.
Ако приемем, че тялото е затвор за душата и причина за греховния живот да. Но целта на тялото може и да е то да стане одухотворено, да бъде подчинено на духът който живее в него да послужи за обучение на душата и не е само това разбира се стотици неща са. За едни живота е рай, за други ад, а смъртта е неговият край -неговият изход. Едни излизат "умрели" и умират през този изход други излизат "живи" живет вечно . А как си обяснявате нетленните останки. Защо те са само на светци нито са балсамирани нито нищо, а кожата си стои така, косата, ноктите всичко, дори деформациите са крайно малки. Науката още неможе да обясни защо например тече неръкотворно миро от тях защо се изцеляват хиляди хора които им се поклонят. И скептицитъе веднага започват: Ама това било химичен процес. Ами химичен е не е термоядрен ;D.
-
:) fishbone Вероятно е благословия смъртта за онези които си отиват с много болка(физическа,душевна), или онези ,които са на такъв етап, че живеенето не им доставя удоволствие. :hi:
-
Преди години цялото ни семейство катастрофира с кола. Беше лека катастрофа, но колата няколко пъти се преобръща докато падне в канавката и цяла седмица след това имах натъртвания буквално навсякъде, даже ми ляха и куршум заради уплахата. Докато се преобръщах заедно с цялото съдържимо в купето, изпитах едно омиротворение, просто няблюдавах, усещах и чаках да свърши, някакси ми беше и ясно, че това не е краят. Страхът дойде в последствие, и то по- скоро след като наблюдавах реакцията на роднините. Така че може би се възприема много по- леко, ако погледнеш на случващото се просто като наблюдател. Като го погледнеш просто като едно от нещата, които се случват понякога в живота.
На няколко пъти след това ми се е случвало също на косъм да се размина и винаги се чудя защо съм още тук и се замислям колко крехко същество е това "човекът", не може животът да е просто случайно стечение на обстоятелствата, а всичко в него- просто съвпадение! Твърде много случайности... :-X
Благодаря за споделеното преживяване. Бях любопитен да узная какво е при катастрофа , но не от личен опит.
И на мен веднъж смъртта ми напомни за себе си.
Пресичах релсите на гарата в Плевен и трябва да съм бил така потънал в мисли, че се опомих едва, когато ме блъсна въздушната вълна от профучаващ влак / тъкмо бях стъпил на перона/.
През целия ден на етапи осъзнавах какво се е случило.
-
Както се казва в един уникален филм The Fountain(така се пишеше нали? ;D)- "Death is the road to awe."
-
:) fishbone Вероятно е благословия смъртта за онези които си отиват с много болка(физическа,душевна), или онези ,които са на такъв етап, че живеенето не им доставя удоволствие. :hi:
:hi: Така е, с тая разлика, че може би вторите са знаели за какво живеят и са имали други разбирания за живота.
-
Това е една неворятна тема.
Според мен ние не сме дораснали достатъчно духовно, за да разберем смъртта. Ние непознаваме живота все още, а какво да кажем относно смъртта?
Не може да се гледа с пренебрежение, не може да се гледа и с насмешка относно нея.
Да се страхуваме от нея е нормално, защото не знаем нищичко относно нея? Човешко чувство си е.
Сигурно така сме се чувствали преди да обладаем телата си тук на земята, но сега ти и аз и всички ние го живеем.
Смятам че за смърта можем да се подготвим още докато сме живи. И когато деня дойде ще го приемете без притеснение или безпокойство и ще знаете техниките и начините, по които ще трябва да поемете пътуването.
Винаги ще има кой да те поеме когато прекрачиш този свят и навлезеш в състояние на дух без материя.
Смъртта винаги се усеща предварително и много индивидуално от всеки човек. Много хора не вярват в живот след смъртта, така и в прераждания.
Според мен за да познаваме смъртта трябва първо да познаваме духа. Защото където свършва земното там започва светът на Духьт, на истинското до което сега само гадаем и се опитваме да прохождаме като малки деца.Но все пак е начало.
Вярвам, че какъвто ти е бил живота такава ще ти бъде и смъртта.
Относно смърт, която настъпва бързо и неочаквано е възможно причините да бъдат толкова много. Най-неприятното е ако никога до тогава в живота си не сме обмисляли; или опитали поне да приемем факта, че един ден сега или по-късно тя ще ни навести.
Ако никога не сте се замисляли то ще ви посъветвам да се запознаете с тази наука малко от малко поне.Един път когато приемете със спокойствие смъртта ще приемете и живота (И обратното).
Защо го казвам; всичко това е поради причина, че дори и един ден да стане неочаквано духът ни ще бъде малко от малко по-подготвен и няма да се лута или изпадне в шок на объркване.
Колкото по-спокойно без паника става всичко толкова по добре за всички. Не знам, това са мои мисли в случая. Знам че случайности няма в живота или смъртта.
-
Може с регресивна хипноза.
При условие, че е засечена от поне двама независими терапевти, достоверноста е до висока степен
-
:) Вероятно смъртта е и начин да получим възможността за нов, по-добър старт? :hi:
-
:) Вероятно смъртта е и начин да получим възможността за нов, по-добър старт? :hi:
Винаги и задължително е така!
-
:) Май тази сентенция не близо до истината-"ВСИЧКИ ИСКАТ ДА ОТИДАТ В РАЯ, САМО ДЕТО НЕ ИМ СЕ УМИРА" :lol:
-
:) Май тази сентенция не близо до истината-"ВСИЧКИ ИСКАТ ДА ОТИДАТ В РАЯ, САМО ДЕТО НЕ ИМ СЕ УМИРА" :lol:
Защо мислиш така ?
Аз искам да умра само да не боледувам за да съм в тежест ,просто заспивам и ....край .Не се стремя и към рай ,аз тук съм в ада все едно ми е там къде ще бъда !
-
old4 разбирам те донякъде но само да те осведомя, че този ад земния има край, а ония там няма.
-
old4 разбирам те донякъде но само да те осведомя, че този ад земния има край, а ония там няма.
Значи си го заслужавам !
-
;D Здравейте.
Позволете да ви дам две теми за размисъл относно смъртта:
1.Защо за някои починали се казва: еди кой си почина.
2.Защо за някои починали се казва: еди кой си умря.
Ползотворни размишления, но не стигайте до крайности-за починалите или добро или нищо.
Живи и здрави. :hi:
П.П.aldonea ;D
Май тази сентенция не близо до истината-"ВСИЧКИ ИСКАТ ДА ОТИДАТ В РАЯ, САМО ДЕТО НЕ ИМ СЕ УМИРА"
Кат са умира не се ли ходи в гробището. :blush: А някой да е чувал за райската градина на Семирамида.
-
:) meander,ако се единтифицираме с тленното си тяло, да то се връща в земята, но онова,което прави тялото, тленната материя живо, само претърпява своята поредна трансформация. Това си е моето мнение!
А относно 1.ПОЧИНА, допускам , че напускайки своят затвор душата се освобождава и си почива!
2.УМРЯ, бих ползвала отново за материалната част(тялото) въпреки, че и то претърпява трансформация.
:hi:
-
aldonea ;D Здравей.
Един по различен поглед от мене:
1.ПОЧИНА,- е за човек който е живял правилно(добър).За тях е характерно че предусещат времето на "кончината" си.Приемат я спокойно и дават последни наставления на близките си.Пример:И да гледате хубаво хайванчето,да не се резилите,и др. подобни.
2.УМРЯ,-характерно е за тях че умират внезапно вследствие на енергийна намеса или на живот ориентиран към негативност.Ако се залежат болни търсят близките си за прошка а не е редно.Времето до "кончината" им е за да си кажат какви са ги "свършили".За да знаят близките им.Оттам идва приказката -За умрелите или добро или нищо.
само претърпява своята поредна трансформация.
Човешкото тяло се трансформира(променя)само в реалния(земния) живот.И то само във "формат" семейство.Ако семейството е правилно създадено(не по сметка).Само тогава се получава трансфериране(на енергии) и развитие.Имаме две тела материално и енергийно.Мъжете развиваме опитност(материалното тяло) а жените осъзнатост(енергийното тяло).Трансфера е възможен само при наличие на обич(женска).Засега толкова.Живи и здрави. :hi:
П.П. че напускайки своят затвор душата се освобождава и си почива
Тука сме в разногласие.Какво те кара да мислиш че душата е затворник.Какво мислиш за приказката-Орел,Рак и Щука.Какво мислиш за приказката-на тоя човек му изкараха душицата.
-
:) Живота няма край, той само сменя дрехата си. Така, че дали някой си мисли смяната за почивка или я наричасмърт си е негова работа, но нищо не изчезва само се видоизменя. :hi:
-
Според мен такова понятие смърт няма. Човешкото тяло е обвивка на душата ни. Всъщност душата ни е тази, която може да се каже, че живее. Ние използваме тялото си за обвивка. Но то може да показва чувствата на нашата душа. Болестта всъщност е последствие от някакво емоциунално въздеиствие на душата ни върху тялото. Душата от друга страна е безсмъртна и дефакто само тялото загива. След като тялото умре тя утива на мястото наречено от нас Рай. Ако е натрупала необходимия опит, тя решава дали да остане в своя дом Рая, но ако не е успяла тя се инкарнира в друго тяло. Самата тя решава в какво семейство да се роди, в коя държава и т.н. Следувателно тя може да избере своята сътба. Така че, смърт е много неточно понятие. По точно е прераждане. :hi:
-
Много точно казано!
-
"..Смъртта е пустота. Смъртта е, когато губиш всичко и ставаш никой.Който не се страхува да загуби, той не се страхува и от смъртта. Да не се страхуваш от смъртта е висша добродетел. Трябва да се откажеш, и тогава няма да страдаш.Животът ти ще бъде щастлив. Не трови живота си със страха от смъртта.
- Донесох ти отрова -след дълга пауза му каза Секст и извади от джоба си малка глинена амфорка.
Максимилиан се усмихна в отговор:
- Благодаря ти, приятелю, но ние няма да бягаме от смъртта, когато се срещнем с нея, дори и да имаме шанса да го направим."
Секст скри обратно амфората.
- Боговете са ми отредили красива смърт, Секст - каза Максимилиан. - Умирам защото казах това, което мисля.Умирам заради самия себе си. Това не е подвиг - това е просто красива и достойна смърт. Радвай се за мен, направи ми тази услуга.
И отново тишина, звънлива тишина..."
Из "Учителят по танци" на Анхел де Куатие
-
Трябва да се научим да възприемаме смъртта като част от живота, колкото и трудно да е това...
Не ме е страх от смъртта, защото когато аз съм тук - нея я няма, а когато тя дойде - мен ме няма...
-
Смърт = завръщане у дома :)
-
:good: :i_am_so_happy:
-
Когато сме живи тук, там спим, и когато тук умрем, там се събуждаме.
-
Няма начин. Това е положението. А и не е нужно да бъде друго.
-
Queen - Who Wants to Live Forever
I want to live forever. :P
А ме накефи един път реплика на Вила от "7ката на Блейк"
I plan to live forever ... or die trying!
Култово ...
п.с. не ми обръщайте внимание. От 2-3 дена има формула1, тук в Монреал и скиторя денонощно. Снощи се прибрах в 6 сутринта. Туристи, туристки, луда работа ... Градът е заприличал на джунгла. Подивях. Скоро ще ми поникне опашка като на пещерните хора.
Днес пак цял ден бях навън ... :drinks:
-
Ще споделя ,това което според мен от наученото досега е най-достоверно .Няма страшна смърт,а има страшен живот.Страхува ме се от смъртта ,защото незнаем!Незнанието ни прави неуверени,колебливи ,изпълвани с чувство за обреченост.Това е вечния антагонизъм.Но смъртта не е страшна.
Вечер ,щом си легнеш и положиш морно тяло и заспиш-туй е една малка смърт.Същото е разбери.
Това го знам от книгата на Елисавета Логинова"КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА" :hi:
-
Бравос! Не знам на каква възраст си, но знай че като видиш смъртта в "лицето" и ако можеш да се отървеш, приказките ти ще са други, ВЕРВАЙ ми ;).
-
О,old4,говориш сякаш си се върнал от отвъдното.Това не го казвам аз ,а "Акаша". old4,не мога да ти вярвам,вярвам повече на Елисавета Логинова,сори :nea: Това:
Не знам на каква възраст си
,звучи много несериозно и няма нищо общо със знанието.Ако видя смъртта в "лицето" и се отърва ,няма да съм била умряла ,че да говоря за смъртта,защото умреш ли наистина ,ти няма как да се върнеш и да разказваш.
-
Бравос! Не знам на каква възраст си, но знай че като видиш смъртта в "лицето" и ако можеш да се отървеш, приказките ти ще са други, ВЕРВАЙ ми ;).
По начина на разъждение до двадесет и пет!
Каква е срещата със смъртта ами много приятно изживяване! Краката започват да изтиват, обгръща те мрак гъст и лепкав и студена пот те облива ! Устата отворена за глътка въздух, да ама няма! А очите й.... майчо направо те парализират! Абе среща на която не питаш кога ще се видим пак!
-
Хм..намерих едно интересно видео..може и да е фейк,ама е готино
http://anomalia.kulichki.ru/news19/215.htm
-
Малко е възголемичка тази душа, ама ще го приемем за "достоверно" ;)!
-
Еее ся..ми то това уж е светлинното тяло..Абе карай,истина,лъжа..Можем да го приемем като художествена ислюстрация на събитието ;)
-
Мисля,че си отговорих на въпроса,защо когато душата ни влиза в тялото се изпитва болка.И имаш чувството,че нещо голямо,трябва да се побере в нещо малко.А то е защото душата ни е била голяма.Категоричен съм,че клипът на Константин не е фейк.
-
Хм..не знам дали му е тук мястото на това,ама не можах да се стърпя.Това е снимка извадена от телефона на човек снимал в Кръстова гора,и твърдят,че е истинска..
http://dox.abv.bg/files/listtree;jsessionid=587CA0458527E230A5E1DF48036E1254
-
Клипчето на konstantin2007 според мен не е фейк, но нещото което най-много ме за интригува са 2та обекта, (черни, единят като, че ли едното се появи от нищото, а другият го последва)които нямам представа какво може да са.
-
Незнам дали това,което се вижда на клипчето на konstantin2007,е душата на детето,но е мноооого красиво!
-
Незнам дали това,което се вижда на клипчето на konstantin2007,е душата на детето,но е мноооого красиво!
И много материал за размисъл?
-
:) Алибаба този цитат е твой:- "Боговете са ми отредили красива смърт, Секст - каза Максимилиан. - Умирам защото казах това, което мисля.Умирам заради самия себе си. Това не е подвиг - това е просто красива и достойна смърт. Радвай се за мен, направи ми тази услуга.
И отново тишина, звънлива тишина..." Как мислиш какво красиво,достойно и впечатляващо може да има в това да излезем от една стая и да влезем в следващата? Защото все пак така наречената смърт е факт само за тленното тяло, а душата излизайки от настоящото тяло(адната стая), след време ще влезе в друго тяло(следваща стая)? Та в какво мислиш се състои красотата на умирането??? :hi:
-
Красотата според мен не е в умирането а в това, че ИЗЯВЯВАШ СЕБЕ СИ без да се страхуваш от смъртта. Тук е достойнството и красивото.
Да речем двама човека са в една килия и ще умрат от една и саща смърт по едно и също време на една и съща възраст. Дотук нищо. Няма особена разлика и какво да се каже. Но има огромна разлика. Единя може би умира втреперан от страх, мразещ убийците си, или пък готов да се влачи по земята за милост...самосъжаляващ се, разкайващ се за някакви постъпки, примерно за глупостта си да каже истината за нещо...другият..както е Максимилиан от книгата - винаги е бил себе си, винаги е следвал собственото си сърце и истината си и винаги е правил само това, което те му диктуват. Сега ще умре. Но не чувства нито съжаление, нито тъга, нито страх, нито ужас, нито омраза към тези, които са го затворили, нито желание да промени каквото и да било от това, което върши и винаги е вършил, бидейке себе си.
Има огромна разлика между двамата и едното е грозно, а другото красиво.
Може Максимилиан няма да има нужда да ходи по други стаи. Той ВЕЧЕ Е себе си.
-
Незнам дали това,което се вижда на клипчето на konstantin2007,е душата на детето,но е мноооого красиво!
И много материал за размисъл?
Да,разбира се.Когато осъзнаеш,че тази красота те изпълва,съдържа се и във всички и всичко около теб,тогава започваш да проявяваш повече уважение към другите и към теб самия.
-
Как мислиш какво красиво,достойно и впечатляващо може да има в това да излезем от една стая и да влезем в следващата? ............. Та в какво мислиш се състои красотата на умирането?
Привет Алдонея
Смъртта е красива толкова, колкото и раждането!! Не е красиво когато излизаш, красиво е когато влизаш и разбереш, че си очакван с любов!
-
Повечето хора страдат когато умират, но не защото ги боли или нещо, а защото ги е страх от смъртта.
А представяте ли си какво им е на душите ни когато виждат какво ги очаква на земята...
-
Много ми е интересно като приказват глупостинякои хора, че и си вярват.
Моята майка, почина от рак, до последно стискаше зъби и не искаше да и се бият болкоуспокоителни. Не сте виждали такова страдание и по добре , но моля не говорете глупости!
-
Да, и аз знам за случай в който жената имаше рак на мозъка и жестоки главоболия и категорично отказваше болкоуспоителни и морфин...до последно..в крайна сметка се подхлъзнала в банята и от това умряла.
Защо е така? Защо не искат болкоуспоителни? За да не притъпяват и малкото оставащи им дни ли? Аз наистина не мога да си отговоря на този въпрос. Не ми се ще и да го разбирам но мой гръб де...
-
Аз също мисля, че смъртта е тежко изживяване! Ще ми се да вярвам, че е нещо красиво?!, но засега не успявам! За мен тя е непоносима, болезнена, смачкваща...И повече ме е страх не от това да се срещна с нея, а от мъката, която ще постеля върху близките ми...
Преди вече доста години аз също загубих, смъртта ми отне най-добрият приятел...Видях болката му, нежеланието да си отиде...Все още усещам и моята силна болка от неговата липса...Не виждам красота, а пустош...
-
Въобразявате си, че Вечността е отвъд? Част от нея е тук, друга - там... Чуйте: към четиридесетия ден душата се откъсва от плътта, но още са свързани. До деветия месец продължава да витае над Земята. Обикаля места, които е обитавала. Посещава близки. Тихо се прощава. Може да даде знаци с почукване и съновидения. В тоя период се подготвя отплаване в незримия свят, реален като нашия. Това касае души на средно и извисено ниво. Но има изостанали, примитивни. Не схващат, че са от другата страна на Мира.
Духовните същности по различно време разбират, че са се преселили Отвъд. Зависи от еволюционното им развитие. Някои дълго не могат да осъзнаят, че са без плът и кръв. Яде им се и пие. Но как? Без тяло?... Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъсват и горят... Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език... Огънят на неосъществените желания - това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци... Тези духовни същности формират низшия астрал. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него неотшумелите си страсти.
След четиридесетия ден душата се оттласква от разграждащата се плът. Окончателната раздяла обаче се извършва едва на деветия месец. Тогава отсяда в територията на небесните селения, заслужена, според делата си.
"Материя и дух не са различни неща, а полюси на едно и също "космическо вещество". Затова навсякъде е материя, навсякъде -дух..."
-
Ако мой близак си отиде ще ми е изключително мъчно, но ако страдам ще си е чиста доза егоизам. Чувал сам за хора, които виждат духове и сега ще ви разкажа истинска история (баба ми е била там и може да потварди).
Баба ми отива напогребение на един нейн близак и всички в църквата страдат плачат, но изведнъж едно дете се сопнало на всички: Как може да плачете, дядо стои в ъгала и ви се смее. Всички били втрещени.
-
".. Изгубили физическо тяло, търсят пригодно същество, да задоволят чрез него неотшумелите си страсти...."
А нима това не го правят и хората непрестанно тук, във физическия свят?!!
Нима не се опитват да задоволят някакви свои страти чраз другите същества? И изобщо сигурни ли сте, че физическата реалност е достатъчно условие за да кажем, че сме живи?!!
Аз отдавна не съм сигурна в това.
-
Абе..баш сме си живи! :(
Аз също мисля, че смъртта е тежко изживяване! Ще ми се да вярвам, че е нещо красиво?!, но засега не успявам! За мен тя е непоносима, болезнена, смачкваща...И повече ме е страх не от това да се срещна с нея, а от мъката, която ще постеля върху близките ми...
Преди вече доста години аз също загубих, смъртта ми отне най-добрият приятел...Видях болката му, нежеланието да си отиде...Все още усещам и моята силна болка от неговата липса...Не виждам красота, а пустош...
Добре,де..като мислите,че смъртта е нещо толкова ужасно..как така,има хора които си отиват с усмивка от тоя свят?Дядо ми го намериха сутринта,след като беше починал с усмивка на уста..и това не е едиственият такъв случай.Според мен смъртта е индивидуален избор,пък кой каквото ще да ми разправя.Сега,то верно,че и такива като баба Ванга,(щото има хора дето я мислят за светица,та за това я споменавам)и те си отиват от рак и др.болести..ама пак мисля,че сами се програмираме как да умрем. :flag_of_truce:
-
Добре, но....непрекъснато ли? Когато живеем рутинно, на автопилот може ли да се каже, че сме живи? Един робот, който изпълнява програмирани и отработени действия....
-
Алибаба,айде без да задълбаваме чак толкова в нещата,защото става игра на думи.Живи..какво може да е Живо?Ами материята.Духът си Съществува така или иначе.Е,ти в материално тяло ли си?Като те ударят боли,нали?Като се порежеш,ти тече кръв?Е,това ако не са признаци на жив организъм,не знам какво е?
п.с.Иначе и аз си мисля,че като гушна букета ще съм"по-жива"от всякога..ама не мога да го обясня това чувство..като някакъв смътен и далечен спомен ми е..и мисля,че има нещо общо..с.. една блаженна осъзнатост..оф,абе не мога да го обясня!По-еуфорично е от това да си жив...ама еуфорията както знаем,трае кратко ;)
-
Като ви чета и се сещам Българите в какво сме най силни, като сме на работа говорим за маса, а на масата говорим непрекъснато за работа ;).
Та и вие, ами живейте го този шибан живот защото после ще искате, да ама не!
Седнали млади хора да говорят за смъртта че и колко трябвало да е красива ???
И не се радвайте толкова, това в книжките не струва и пукната пара, щели горе да са щасливи ;D, кой ви го обеща, сигурно ония :diablo: с рогцата ;D.
-
Old, благодаря за подсещането, прав си... ;)
-
Абе..баш сме си живи! :(
Аз също мисля, че смъртта е тежко изживяване! Ще ми се да вярвам, че е нещо красиво?!, но засега не успявам! За мен тя е непоносима, болезнена, смачкваща...И повече ме е страх не от това да се срещна с нея, а от мъката, която ще постеля върху близките ми...
Преди вече доста години аз също загубих, смъртта ми отне най-добрият приятел...Видях болката му, нежеланието да си отиде...Все още усещам и моята силна болка от неговата липса...Не виждам красота, а пустош...
Добре,де..като мислите,че смъртта е нещо толкова ужасно..как така,има хора които си отиват с усмивка от тоя свят?Дядо ми го намериха сутринта,след като беше починал с усмивка на уста..и това не е едиственият такъв случай.Според мен смъртта е индивидуален избор,пък кой каквото ще да ми разправя.Сега,то верно,че и такива като баба Ванга,(щото има хора дето я мислят за светица,та за това я споменавам)и те си отиват от рак и др.болести..ама пак мисля,че сами се програмираме как да умрем. :flag_of_truce:
Болестите може и да са програмирани...Може би с усмивка си отиват тези, които наистина добре са изживели живота си...те са спокойни...Другото е болка, не само от незнанието, няма нужда да се крием зад красиви успокоения!
Незнам какво има след това, но за да стигнем до него...вървим през сълзи!
П.П. мислех да публикувам снимка на хора, които са се програмирали? как да умрат, но не можах...тежко е за гледане...
-
Хм,темата все пак е за смъртта!За това и пишем за смъртта.Иначе щях да пиша за цената на тока или газта..ама понеже такова е естеството на самата тема,та за това и пишем за тая пуста смърт.Значи..аз лично избирам да мисля за смъртта като един прекрасен сън.По-добре да си мисля така,отколкото да тръпна в ужас!Всяка вечер,когато мислено благодаря на Бог за живота и здравето на себе си и семейството си накрая добавям"и когато ми дойде времето искам да си отида в бързо и безболезнено в съня си с усмивка на уста"Е,поживьом..увидим! :)
-
Хм,темата все пак е за смъртта!За това и пишем за смъртта.
Нали твърдите че смъртта била нов живот ;)е говорете за "новия живот" то нали е все едно и също.Думата смърт не е добра ;)и по малко я употребявайте!
П.С.А и не е само тази тема я ;), пуснете нова (нов живот) и да си дойдем на думата.
-
Да бе,да.Аз нека си отида,пък Вие си ме обеждавайте,че животът ми ще е нов.Живейте си животът тук и сега.Стига сте се прехласвали в мъглявото бъдеще.Хора,манипулират Ви!!!Давайте,взимайте каквото можете сега.Недейте да чакате и да премълчавате.Не лежете на страната,че ще Ви се даде втори или трети щанс.Уловете мигът и животът си.
-
:) Къде ли е това ОТИВАНЕ? :hi:
-
Е как къде?У дома,разбира се ;)
-
Смъртта ... няма място и време- Къде! нима като свърши някой филм питаме къде отива? героите и режисьора... ехооооо къде сте?
Странно е, че не можем да осъзнаем елементарен край, защото началото ни е толкова лесно предоставено.
Не е нужно да се тълкува. Просто и да ни помни някой/и за колкото и време да е, нас няма да ни има.
Ако отсечете едно дърво, кучето ви умре ... въобще всички хора които са били, а вече ги няма това си е КРАЙ!
просто ни няма, какво толкова?
така
-
Е тя чашата винаги е или наполовина пълна,или наполовина празна.....Т.е.има хора които се интересуват от това къде ще отидат след прожекцията.А има и такива които дори не знаят,че това е възможно и мислят че има някакъв край ....Въпрос на избор както и всичко останало
-
Не бих могъл да кажа много за смъртта, тъй като най-близкия ми, личен досег с нея беше когато почина дядо ми и добър приятел ненавършил 24... И при двата случая не усетих нищо разтърсващо, усетих се някак си безчувствен, не знам може би причината е в твърде много промивка от обществото, че човек непременно трябва да тъжи дълбоко при такива случаи. В момента чета "Тибетска книга на мъртвите" и съм в процес на изучаване на собствените ми разбирания относно почти всичко :) . А поста ми беше насочен по-скоро към Cassio, защото сякаш усетих как егото доминира в мнението му и по някакъв начин активизира моето.
-
Не бих могъл да кажа много за смъртта, тъй като най-близкия ми, личен досег с нея беше когато почина дядо ми и добър приятел ненавършил 24... И при двата случая не усетих нищо разтърсващо, усетих се някак си безчувствен, не знам може би причината е в твърде много промивка от обществото, че човек непременно трябва да тъжи дълбоко при такива случаи.
Не съм сигурен, но може би ако се бе зарадвал, щеше да си реагирал най-правилно. :unknown:
В една книжка бях чел, че в далечното минало хората, когато някой се е раждал са плакали, а когато е умирал са се радвали.
-
В една книжка бях чел, че в далечното минало хората, когато някой се е раждал са плакали, а когато е умирал са се радвали.
Такава е била традицията при древните Траки (нашите предци).
-
Смъртта ... няма място и време- Къде! нима като свърши някой филм питаме къде отива? героите и режисьора... ехооооо къде сте?
Странно е, че не можем да осъзнаем елементарен край, защото началото ни е толкова лесно предоставено.
Не е нужно да се тълкува. Просто и да ни помни някой/и за колкото и време да е, нас няма да ни има.
Ако отсечете едно дърво, кучето ви умре ... въобще всички хора които са били, а вече ги няма това си е КРАЙ!
просто ни няма, какво толкова?
така
:) Честита Коледа!
Едно въпросче. Като не виждаме, не докосваме нещо например въздуха значи ли , че липсва? :hi:
-
Честита и от мен.. :drinks:
Питам се..великомъдрените дали изобщо осъзнават,че"елементарният"край не е никак елементарен?Неизбежен да..но елементарен?Никое ново начало,не е елементарно.
-
:drinks: Съдържателен пост! На Касио бих казал: Няма незаменими хора, но има незабравими. Живей така, че да бъдеш незабравим. Някои ги помнят хиляди години.
-
Това с помненето "не помага" много за елементарния край. Помня прадядо, две прабаби, двама дядовци, една баба- с двама от тях съм прекарала доста време от живота си. Помня ги, но ги няма тук реално от десет години. Детето ми няма да ги помни, защото никога не ги е виждало. Може си създаде някаква представа, но реално не ги е познавало и те за него НЕ съществуват. Помня и един мой професор по Немска класическа философия. Който не съществува от повече от четири години. Той за разлика от баба и дядо е писал определени неща и косвено ще мога да "запозная" детето си с него и дори да го запомни. Но ако не ми беше преподавал никога нямаше да знам за него и да го помня. И така, когато някой спре да съществува, помненето не го съживява. Както и всичко, на което си способен, вложиш в живота и поколението си- като знания, освен генетичен материал- пак изчезва, заедно с теб. За да се трансформира и доразвие от тези, които остават.
Тази .... претенция, някой да ни помни, да сме значими и важни и много натоварваща. Защото има и много неправилни неща, които сме вършели, ами ако ни запомнят с тях? (без да сме откровени или осъдени престъпници)
А, да- при следващата инкарнация сичко ще е "ток"- упс! изненада. Лимита на инкарнациите Ви се изчерпа... имате ли нещо против, повече да не се прераждате, че има други, които чакат. да..да знам че сте нобелов лауреат, но чакат и други да станат, разбирате ли... колко Нобелови лауреата можете да запомните? Двама. Добре. Хубаво, че помните майка си и баща си и това е достатъчно. И, ако нямате деца и случайно никой не ви запомни не се коркайте, по-важното е, ако на Вас Ви е било интересно :)Наздраве.
-
Чакай бе Касио, не бъди толкова уверена! Има техника чрез която да можеш да погледнеш зад завесата, но четейки постовете ти стигам до убеждението, че няма да ти стиска!! Е това е проблма. Смъртта като край никак, ама никак не е елементарна, ако живота ти не е такъв!
-
Хубу, щом казваш. И щом ти харесва сложен живот със сложна смърт... Дерзайте! и Успех... в инкарниращите техники и скиването зад завесите... бАу! изплаши ли се? :lol:
-
Хубу, щом казваш. И щом ти харесва сложен живот със сложна смърт... Дерзайте! и Успех... в инкарниращите техники и скиването зад завесите... бАу! изплаши ли се? :lol:
Хайванчетата живеят простичко, папане, размножаване и ....... е аз не искам да живея така!
-
Що пък само "хайванчетата" - може би имаш предвид -животните
(от турски)- да живеят така. Дори и на теб ти се налага първо да живееш така, за да поддържаш тялото си, след което и третото, дори да е в далечното ти минало, за да имаш поколение (поне)- и накрая излиза, че простичко живелия и ти осмислил и осъзнал същността на инкарнациите и егото си сте гроб до гроб, камък до камък пръст премесена с пръст- едно нищо. Елементарно е, колкото и сложно да се опитваш да го представиш или преживяваш. Приеми го.
-
А, да- при следващата инкарнация сичко ще е "ток"- упс! изненада. Лимита на инкарнациите Ви се изчерпа... имате ли нещо против, повече да не се прераждате, че има други, които чакат. да..да знам че сте нобелов лауреат, но чакат и други да станат, разбирате ли... колко Нобелови лауреата можете да запомните? Двама. Добре. Хубаво, че помните майка си и баща си и това е достатъчно. И, ако нямате деца и случайно никой не ви запомни не се коркайте, по-важното е, ако на Вас Ви е било интересно :)Наздраве.
Лимит на инкарнациите?Ограниченото съзнание,поставя граници,норми,лимити..все предели,които му помагат да се идентифицира с тях.Неограниченото съзнание,не познава граници,нито лимити!То просто Е!
-
Честно да си кажа аз "неограничено съзнание" не познавам, не съм виждала, не съм чела за такова, мисля, че не е открито още и че има ооооооогромна вероятност никога да не се открие. Иначе тия другите останали ограничени съзнанийца са повече или по-малко ограничени- едните на широчина, другите на дълбочина, третите на височина - и така докато са в едно още по-ограничено телцеее. И тва телце като хвърли топа и гушне букета... не! Съзнанието не се освобождава или да вземе да стане неограничено. То спира да съществува. Като изключиш копчето на телевизора кво става? Ами като ти спре тока въобще... лелииии колко неща спират да бачкат. По-елементарно от това няма на къде.
-
Финтата с ток е там,че като изключиш тв-то,или пък квото и да било,то спира да бачка,ама тока дето го е захранвал пак си остава "някъде там" и не изчезва. Или си въобразяваш, че като ти си изключваш тв-то,ел.централите спират да произвеждат ток!?! И жалко за всички ограничени съзнанийца,които имат нужда непременно от някакъв край.Ма то си е нормално де..жалки страхливи душици,дето се боят,че наистина може да има нещо и по-нататък,а това значи...няма край на "мъките". А те тва си е вече плашещо..Много повече от онова просташко"БАУУУ-изплаши ли се?"с което неуспешно се опита да иронизираш Митко.Тъй че..я да видим..Май си е по-добре животинката да си я закопат,и съзнанието да изчезне заедно с нея..Тъй е по лесно,не се налага да еволюираш.Отдаваш се на пълна инволюция и висчко е о.к. ;DКоето не е съвсем невъзможно де..Вселената е ментална.Щом държиш непременно на елементарните неща и в частност елементарен край,то не се притеснявай.Точно това и ще получиш.Елементарен живот с елементарен край.Логично.
Аз предпочитам да продължа съществуването си,да си блъскам главата,т.е.съзнанието,да търся,да ровя..просто ДА СЪМ.И така ще бъде.Това е нещо което никой не може да промени.Никой освен самата мен.И колкото и да се опитваш да ни накараш да"го приемем",това е невъзможно.Моята концепция е съществуване до безкрай.Пълен екзстаз!А твоята свежда всичко до елементарното битуване на персоната и до нейният също така елементарен край.Логично.Елементарно съществуване с елементарен край.Като при мухите еднодневки.Както казах..Вселената е ментална.Ще го имаш своя елементарен край.Споко.Но както ти караш останалите да приемат подобен факт,помъчи се и ти да разбереш,че за мнозина,такова понятие като" край"не съществува,а още по-малко пък елементарен!
Мериш всичко от своята камбанария,но за всеки,светът е индивидуален.И като концепция,и като емпиричен път.И в това му е чара.Всеки да бъде,да вярва и да прави каквото си пожелае..Тааа..щом си се запънала да свършиш като еднодневка,това си е твое право и никой не може да ти го отнеме.Мога само да ти пожелая успех в начинанието :drinks:
-
От няколко дена съм в едни такива главоблъсканици:
-защо умрелите се погребват на едно място, наречено гробище?
-защо не се погребват в имотите им, в дворовете към къщите, в които са живяли?
Разбира се, това се отнася до такива, живяли в къщи с дворове. ;) Струва ми се, че тогава бихме имали малко по-различно отношение към предците си и към смъртта изобщо.
-
От няколко дена съм в едни такива главоблъсканици:
-защо умрелите се погребват на едно място, наречено гробище?
-защо не се погребват в имотите им, в дворовете към къщите, в които са живяли?
Разбира се, това се отнася до такива, живяли в къщи с дворове. ;) Струва ми се, че тогава бихме имали малко по-различно отношение към предците си и към смъртта изобщо.
От санитарни и хиниенични причини. Освен това от икономични във връзка с имота - не е ясно след време, дали на същото място няма да искат да построят нещо.
Повечето причини са чисто практични, дори някога да е имало и нематериалистични такива - преди векове са заравяли в двора на църквата.
-
А аз не виждам каква е връзката между заравянето на трупове, където и да било- дори да е изгарянето им, балсамирането им или въобще ползването им от студенти за медицински цели- с отношението към предците? Смъртта на едно тяло, с какво точно различава кучето/ката с име Константин от човека със същото име?
-
А аз не виждам каква е връзката между заравянето на трупове, където и да било- дори да е изгарянето им, балсамирането им или въобще ползването им от студенти за медицински цели- с отношението към предците? Смъртта на едно тяло, с какво точно различава кучето/ката с име Константин от човека със същото име?
Можеше и да не използваш моят ник,поради ред причини,но тъй като те са част именно от онова което отличава човешкото съзнание от всяко друго...простено ти е.
Тааа..я да видим...Смъртта не различава нищо.Нито кучка,нито човек.Смъртта и разпада на физическото тяло(без разлика човек,инсект и т.н) е естествен процес,като топенето на леда.
Но,има нещо друго,много по-съществено и комплексно от някаква си смърт.Нещо чиято степен на осъзнатост,е онова което всъщност различава тялото на кучката от тялото на човека с име КОНСТАНТИН.Нещо което също така различава кучката от биологичният контейнер с ник cassio,и то по един парадоксален начин.. видно е,че биологичният контейнер с въпросният ник,възприема себе си,само като контейнер.Пардон..телевизор.На който като му изключат копчето е аут от всякаква игра.Онова което различава кучката от контейнера cassio в случая,е нейната осъзнатост за принадлежност и идентификация не само на кучешкото тяло/контейнер,но и на самоосъзнаващият се като такъв,ел.заряд който анимира тялото/контейнера.Нещо което при cassio очевидно липсва,тъй като той/тя се възприема само като контейнер дето като му дръпнеш шалтера и край..елементарен при това..Тъй,че..едно на нула за кучката/кучето в този случай.Инволюция.
-
Безкрайно дълбокият свят на човека според мен може да се разкрие само при срещата си със смъртта.
Например Хайдегер счита, че всеки е длъжен да търси своето собствено отношение и връзка с битието чрез размишления върху собствената си смърт. Смисълът на времето за човека се разбира като смисъл на човешкото битие при смъртта. Именно тогава умиращият прави тотална проекция на живота си във времето.
Едва пред лицето на смъртта индивидът е истински свободен. Тогава той търси отговор на онези въпроси, на които не е успял да отговори. Преживяванията на самия Аз пред лицето на смъртта е като мост за разбирането на съществуването като цяло. Никой не може да отговри на въпросите за живота и смъртта, без да застане пред лицето на смъртта.
За мен именно в пограничната ситуация между живота и смъртта човекът, като че ли се преражда духовно. Той осъзнава себе си, прави преоценка на живота си и открива истинския смисъл на живота. Например - умиращият пита за себе и измъчва живите с въпросите за Космоса, за смисъла на живота... Именно това е проявата на просветлението и е най-дълбоката същност на индивида и доказателство, че търсенето на истината е една вечна човешка потребност и вечен проблем. Тогава виждаме и оценяваме правилно живота, тогава получаваме нашите отговори. Преди просветлението ние живеем в заблуда, след него индивидът е осмислил живота си и знае, че е отговорен за онова, което е станало, че съдбата е била в ръцете му.
-
Срещнеш ли погледа на госпожа Смърт, ставаш друг човек, при условие, че това е само среща!!
-
От моята гледна точка смъртта е нещо което всеки човек трябва да възприеме по съвсем нормален начин, смъртта е част от живота, и тя е неисбежна. Трябва да не те е страх от нея, защото кои би искал да живее вечно ?
-
Четох наскоро една книга третираща въпроса за прераждането. В нея се посочва, че душата изпитва по големи затруднения и страх когато се ражда отколкото когато умира като превъплътена!
-
Ами има логика.Според мен е по-вероятно да е така,отколкото обратното..Човекът(персоната)от страхува от смъртта.Душата според мен ликува,когато се освободи от физическите окови
-
Чак пък да ликува. >:(. Защото след смъртта на физическото тяло желанията, копнежите, стрстите, привързаността, любовта, т.н остават поне временно. Освен ако не си се подготвял съзнателно, което също е своего рода да не кажа шанс.
В днешни времена колко хора умират на по 80-90 г. по 'естествен' път от старост?
-
Чак пък да ликува. >:(.
Ами...както написах....Според мен е по-вероятно да е така,отколкото обратното..Човекът(персоната)от страхува от смъртта.Душата според мен ликува,когато се освободи от физическите окови
:dance:
В днешни времена колко хора умират на по 80-90 г. по 'естествен' път от старост?
Толкова,колкото са си пожелали/избрали да умрат по този начин.Това какво общо има с възприемането на смърта?
-
Виж konstantin2007, това с пожеланието не мога да го приема. Виж ако се отнася за някой който е решил да се беси или да скочи от балкона да. Макар, че и в този случай надали ще е наистина неговото реално пожелание. По скоро на демона, който го е обсебил или същества от низшия астрал, които са разяли душата му.
Например ако един човек на 20г. го прегазят на пътя както си ходи това естественна смърт ли е. Не вярвам да си го е пожелал лично той или пък неговото висш аз, да си отиде по този начин.
Това какво общо има с възприемането на смърта?
Има разбира се. Шанса при тези хора да си направят равносметката, да осмисялт и подготвят за совоята кончина, да се отърсят от земното към което са прлилепнали е в пъти по голям.
Защо според теб тези хора който са умирали но са върнати към живота се променят изоснови?
-
Виж konstantin2007, това с пожеланието не мога да го приема. Виж ако се отнася за някой който е решил да се беси или да скочи от балкона да. Макар, че и в този случай надали ще е наистина неговото реално пожелание. По скоро на демона, който го е обсебил или същества от низшия астрал, които са разяли душата му.
Например ако един човек на 20г. го прегазят на пътя както си ходи това естественна смърт ли е. Не вярвам да си го е пожелал лично той или пък неговото висш аз, да си отиде по този начин.
Това какво общо има с възприемането на смърта?
Защо според теб тези хора който са умирали но са върнати към живота се променят изоснови?
Е,че то не е и нужно да възприемаш нещо което не ти допада.
Аз вярвам в неограничения свободен избор.В този ред не мисли,избор и на самата смърт.В детайли при това.Време,място,начин..Кво като някой 20 годишен е умрял при катастрофа?Значи така е избрал и най-вероятно смъртта при такива обстоятелства е изпитание/урок за близките му,не за него.
Шанса при тези хора да си направят равносметката, да осмисялт и подготвят за совоята кончина, да се отърсят от земното към което са прлилепнали е в пъти по голям.
Защо според теб тези хора който са умирали но са върнати към живота се променят изоснови?
В днешни времена колко хора умират на по 80-90 г. по 'естествен' път от старост?
Пак не виждам връзка.Хубаво някой дето за малко не опнал петалата,после се освестил и разбрал,че животът е нещо по-различно от досегашните му представи,ама кво общо има с хората които умират на преклонна възраст от естествена смърт? :unknown:
-
Кво като някой 20 годишен е умрял при катастрофа?
Типичен пример до каква степен заблудата ню-ейдж е промила съзнанието на хората. ???
-
Амм..таковата...тва ню ейдж кво беше?За ядене ли?
Е..къде-къде по-така си е като ти внушава религията,че бог нарежда и се разпорежда с овцете и животът им,така както му е кеф.Друго си е..кат знаеш че"бог"така е "решил".Бог решава на майките да им умират децата(що ли?)...аааа,сигурно ще да е някакво наказание за грешниците..Бог решава кой да стане инвалид,да бъде изнасилен...мародерстван..да умре на 20 години..Бе въобще..всичко зависи от шефа горе,и тряя да бъдем добрички,иначе току виж решил да ни кръцне сребърната нишка(тва е термин от езотериката) 8)
Мдаам...животът е къде-къде по-лесен и удобен,когато"божето"взема решенията.Така овцата няма нужда да поема отговорност за собствените си избори.Друг го прави вместо нея.Пастирът и.Да живее стадото!!!
За развлечение и поука на индивида :yahoo:
-
.................................. Да живее стадото!!!
:hi:
Хахахаха ... и както правилно разсъждаваш, тук Твореца няма пръст!
П.С. По темата, да възприемаш смъртта по някакъв начин ... това добре, но да тълкуваш нещо от което халхабер си нямаш, това е смешно.
-
.................................. Да живее стадото!!!
:hi:
Хахахаха ... и както правилно разсъждаваш, тук Твореца няма пръст!
П.С. По темата, да възприемаш смъртта по някакъв начин ... това добре, но да тълкуваш нещо от което халхабер си нямаш, това е смешно.
Олд, виж, че и младежта може да расъждава трезво! Заставам зад твърдението - Твореца няма нищо общо!! Той, Твореца се грижи за мравуняка, а не за отделната мравка!
-
Той, Твореца се грижи за мравуняка, а не за отделната мравка!
Точно.
-
От много време търся смисъла на живота. Ето до какъв ивод стигнах: човек се ражда, учи, работи, работи и пак работи, създава семейство, раждат му се деца, работи и пак работи и то за някой, който е с много по малко качества от него, пенсионира се и по едно време умира. В същото време децата му се изучават и почват да работят и т.н и т.н. Това което искам да кажа, е че ако човек не е много богат човек ще прави едно и също през целия си живот. Друг е въпроса, че аз съм в пубертета и наистина не разбирам много от живота. Нямам деца, не съм работил и не съм се пенсионирал, но от всички, неща които са ми се случвали и съм разбрал, че се случват си извадих този извод. За това когато някой умре трябва да се радваме. Утарвал се е от мъките и от грижите.
-
За съжаление никой не е минал към задгробния живот и да е "оцелял" за да разкаже ;D ;D ;D
Два близнака в утробата на майката. Единия пита:
- Абе ти вярваш ли в живот след раждането?
- Живот след раждането ли? За съжаление още никой не минал през раждането и да е "оцелял" за да разкаже :blum2: :blum2: :blum2:
-
Хубу, щом казваш. И щом ти харесва сложен живот със сложна смърт... Дерзайте! и Успех... в инкарниращите техники и скиването зад завесите... бАу! изплаши ли се? :lol:
:) Да не би да си говорите за: "УМИРАНЕ ПРЕДИ СМЪРТТА"? :hi:
-
От много време търся смисъла на живота. Ето до какъв ивод стигнах: човек се ражда, учи, работи, работи и пак работи, създава семейство, раждат му се деца, работи и пак работи и то за някой, който е с много по малко качества от него, пенсионира се и по едно време умира. В същото време децата му се изучават и почват да работят и т.н и т.н. Това което искам да кажа, е че ако човек не е много богат човек ще прави едно и също през целия си живот. Друг е въпроса, че аз съм в пубертета и наистина не разбирам много от живота. Нямам деца, не съм работил и не съм се пенсионирал, но от всички, неща които са ми се случвали и съм разбрал, че се случват си извадих този извод. За това когато някой умре трябва да се радваме. Утарвал се е от мъките и от грижите.
Така си е. Затова при някои племена, смъртта е повод за веселие. Но иначе как ОНИЯ ще ни плашат? :diablo:
-
Така , сега да разгледаме въпроса за смъртта . Смърт-означава прекратяване на живота, необратимо прекратяване на биологицеските процеси в клетките и тъканите . В накой народни поверия ,е означавало жена с коса ,която взема живота . Явно нещо ни взима смъртта,някъква по-голяма сила. Да видим НИЕ какво сме ,после ще мрем . Всеки би казал,че е човешко тяло, някой кават душа дрън, дрън... тя не умира ,аз съм вечен . Ние като материално тяло и финни енергии около тялото (другите тела) сме това което сме . Да видим какво сме, можем ли да живеем без два крака ? Да, можем ! Можем ли да живеем без две ръце ? Можем Можем ли да живеем без мозък и гръбнак ? Можем(бъзик) не можем естествено. Виждаме ,че ние сме най-много МОЗЪК и ГРЪБНАК.
Не можем да живеем и без основните органи , но все пак можем са определено време. Например без черен дроб можем ,без полови органи също можем ,не за дълго но можем, без бял дроб, пак можем чрез някакво изкуство на медицината ,да не за дълко може да е за 2-3 минути но ще живеем.
Сърцето може ли без него ? Може,някой хора сигурно са контактували с хора които имат изкуствено сърце. Някой контактува ли е с хора които нямат гръбнак или мозък ?
Според мен на първо място сме СЪЗНАНИЕ(нз къде се намира май в мозъка =D) на второ място сме МОЗЪК и на трето място сме гръбнак(предполагам сте чували за гръбначен мозък) .Можем,без очи ,без нос ... Ние сме Мозък и гръбнак = ) Но най-вече сме съзнание и тука е пробема на тези които се страхуват да "гушнат букета". Животните нямат пробем с смъртта,защото те нямат съзнание . Като най-високо еволюционни същества ние имаме съзнание и се самоопределяме с него,ние помним минали случки ,четем учим се . Когато стане въпрос за смърт и тези които се страхуват,според мен не се страхуват ,че ще изпитат голяма болка например(ако са болно от нещо де) а се страхуват от това ,че ще загубят съзнанието си . Явно ние сме съзнание с спомените си, колкото и да е странно ,ние сме накъкви спомени ...
Защото разгледайте този вариант, умираме отиваме някъде прай пазарлък с някой ангел, и сме готови да се върнем на земята като карнации, но с ИЗТРИТО съзнание ! За нас да ни изтрият спомените означава СМЪРТ(поне за мен ). Ние сме съзнание ! Ако някой иска да си смени тялото с моето ,окей няма проблме само си искам съзнанието и спомените от миналото .
Та значи ние не умира ,ние само забравяме(явно Висшия аз или душата така определя за най-добре защо ? нз :/ ) Та за мен смъртта не е проблем бих изживял най-голямата болко само да се родя пак с същото си съзнание и спомени ... От това ме е страх ,че няма да помня нищо (явно имам голямо его :P) смъртта като процес е лошо нещо ! Явно се налага,затова умираме защото трябва, но тялото за мен е само машина съзнанието е важно, та какво пречи да ни върнат съзнанието с ново тяло ? Сега да разлгедаме християнстово и нейното тълкуване на смъртта ,всички знаем за Адам и Ева ,ябълката ... грехове затова ще мрем е казал бог.
И които не спазва правилата на църквата и не ходи да се моли по-триста пъти на ден, ще ходи в АДА да се мъчи гори реве постоянно... Нищо ,че бог го обича(според християносвото) ако има ад, и отида там аз ще си кажа на ум : Господи ,ти големи лайна си направил бе ,голямс си педе***т.Не мисля ,че нещо толкова велико като Бог би направил такъв сценарии ...
Ако е някое извънземно по-става = )
Та ако говорим за смъртта на човешкото тяло ,то не ми пука много бих го сменил, с трансплантация само мозъка ми да си е наред и гръбнака.
Когато говорим за смърт на съзнанието и за забравяне там е страшното,защото всичко се обезмисля и тука трябва да почнем да вярваме в нещо като прераждане ,защото ни е страх ,че всичко това накрая е толкова тъпо ...
Ако в подсъзнанието ни се съдържат миналите животи,окей ама как може нещо с съзнание да е само дреха ? Тук става нещо и то не с тялото а със съзнанието и финните тела ,което не знаем . Като цяло смъртта за мен е delete memory i restart = )
Поздрави !
-
Жоре, това за мозъка и гръбнака много ми хареса. Значи затова ЕТ ни ги взимат в онзи филм. :hi:
-
Ще прощавате,ма мозъкът и гръбнакът ми не съм Аз.Аз просто ги имам.И съзнанието ми не е напъхано в някакъв мозък,а просто оперира чрез мозъкът.Тялото/респективно мозък,гръбнак и т.н.са части от компютърната ни система.Която обаче е абсолютно неефективна без оператора.
Смърт на съзнанието не може да има.Има само трансформация.
-
Точно така, аз казвам ,че на пъров място сме 1.Съзнание 2. Мозък(защото съзнанието трябва да оперира чрез нещо) 3.Гръбнак,защото е важен за мозъка и за нашата машина. Кои си ти за да казваш дали може да има смърт на съзнанието, може да има може да няма, смъртта е delete memory и restart, но щом си съзнание и после отидеш в следващата си карнация, няма да знаеш нищо и ще гледаш като теле на езотеричните книжлета(точно от това се боят нормалните хора). Дали съзнанието само се трансформира или може да изчезне и дали ние сме под-едно общо съзнание може да определи наистина духовен човек които,има знания, а дали тези знания или вярвания са така ?
-
Кои си ти за да казваш дали може да има смърт на съзнанието, може да има може да няма, смъртта е delete memory и restart, но щом си съзнание и после отидеш в следващата си карнация, няма да знаеш нищо и ще гледаш като теле на езотеричните книжлета(точно от това се боят нормалните хора).
Дали съзнанието само се трансформира или може да изчезне и дали ние сме под-едно общо съзнание може да определи наистина духовен човек които,има знания, а дали тези знания или вярвания са така ?
По първият абзац
Ще бъдеш теле ако това е твоят избор. Искаш ли да знаеш ще намериш начин да научиш. Хората се боят да надникнат в миналото си, по простата причина, че за равносметката която неминуемо идва щом се докоснеш до ирационалното критериите са много по-високи, бих казал жестоки като самата истина.
Втори абзац
Ами провери, проверявай но на практика! Всяка практика можеш да я облечеш в подходяща теория, но не всяка теория издържа в практиката!
-
Точно така и това е един голям процес,от много карнации.Този живот можеш да бъдеш светец ,а следващия крадец. Това е страшното и кой е този които избира ? Аз ли ? Ако съм аз ,ще ме светнеш ли как става = ) Аз искам да запазя знанието за следващия живот и да го знам,и да се самоидефицирам във всеки живот с себе си,а не да не знам кой съм и от де съм.
Човек, е човек тогава и само тогава когато има МОЗЪК .
-
Този живот можеш да бъдеш светец ,а следващия крадец.
Малко е вероятно. Духовните качества се запазват и в новата инкарнация и ако са значителни ще надделеят без значение какви са новите условия на живот.
Аз искам да запазя знанието за следващия живот и да го знам,и да се самоидефицирам във всеки живот с себе си,а не да не знам кой съм и от де съм.
Човек, е човек тогава и само тогава когато има МОЗЪК .
Аха, и заблудите си, и предразсъдъците си, и вредните си навици, и зависимостите си, и страховете си... Наясно ли си какво всъщност искаш? Това, което си постигнал и е действително ценно, него никой не може да ти го отнеме.
Съзнание съществува и без мозък. Мозъкът е инструмент чрез който човек управлява физическото си тяло.
-
Iris,Ако духовните качества се запазваха,сега нямаше да има убийци или шизофреници и щяхме да бъдем на много по-високо еволюционно ниво. Има едно нещо наречено свобода ,и ако дадена душа иска постоянно дадена карнация да бъде убиец ,то ще бъде,защото това не е да преодолееш растенията и животните . При хората е по-сложно тука се намесва самоосъзнаването. Да речем ,че изуча всички космически правила,нямам ли право да ги наруша и да си "сърбам попарата" после ,само защото така искам ?
То и кучетата имат съзнание но 10 % да речем и не се самоосъзнават.
То съзнанието може да действа и да функционира и в лаптопа ми но ще бъде ограничено !
Именно комбинацията съзнание , МОЗЪК(с капацитет на човек) и интуицяита от миналите животи прави това което сме.
Да искам да запазя и заблудите,и страховете и най-вече навиците си,защото след 5 или 10 карнация ще разбера ,че сам грешал от ЛИЧЕН ОПИТ и всичко ще се промени. Ако помня след карнацийте си,тогава започва процеса самоусъвършенстване но на по-високо ниво.
А човешкия мозък е нещо повече от инструмент(жалко ,че науката знае малко или не искат да ни образоват) инструмент можеш да кажеш на бъбрека,сърцето,черния си дроб.
-
Кои си ти за да казваш дали може да има смърт на съзнанието, може да има може да няма,
Когато говорим за смърт на съзнанието
Тоя па..е със същият успех мога да те питам"кой си ти,че да говориш за смърт на съзнанието"Ма тва всъщност никак не ме интересува.. И нещо за тоя мозък дето си се хванал за него..Той е по-скоро цедка,филтър без който няма как да функционираме адекватно в съответствие с "прединкарнационните" ни планове.Нищо повече.Най-обикновен инструмент..
п.с.Амм...таковата...тези..."карнации"да не са производни на"начос кон карне" 8)
in carne..в плът.
-
Аз казвам че МОЖЕ да има,смърт може и да няма . С други думи показвам ,че незнам . А ти казваш,че има само трансформация и явно си вярваш ,че си прав а не си прав защото не можеш да го докажеш.
-
Точно така и това е един голям процес,от много карнации.Този живот можеш да бъдеш светец ,а следващия крадец. Това е страшното и кой е този които избира ? Аз ли ? Ако съм аз ,ще ме светнеш ли как става = ) Аз искам да запазя знанието за следващия живот и да го знам,и да се самоидефицирам във всеки живот с себе си,а не да не знам кой съм и от де съм.
Човек, е човек тогава и само тогава когато има МОЗЪК .
Господин Ангелов, всечко е твой избор! Как става това ли? Ами просто е! - Ето ти си избрал да пишеш в тази тема, ако си прочел предишни постове значи си и наясно и какви хора ще срещнеш, а ако си прочел по-задълбочено и ще си разбрал кой какво мнение има по въпроса. Това е една малка реалност и за да бъдеш в нея е твой избор.
Е всеки иска да запази знанията си ако са градивни, но ако си бил убиец, изнасилвач, пак ли ще искаш това?
Да човека е човек когато има мозък, но когато умираме като човеци умира и мозъка, което ще рече, че мозъка ни е нужен само тук на земята! С какво мислим след като се разделим с органа наречен мозък и къде се се намира паметта щом помним и оттатък?
Мозъка е и преводач между активното съзнание и подсъзнанието.
-
Господине , аз мога да избера дали да пиша тук или не , но когато стане въпрос за следващ живот или "там" където отиваме след като биологическото ни тяло се разпадне , там немога да избера(защото нямам спомен от миналите животи,или не съм комуникирал директно с висшия си аз или с душата си) Затова искам да бъда наясно с всички минали животи. Ако даден човек е убиец или изнасилвач ,то той няма да може да мисли за тези неща а най-малко ще го интересуват , но аз бих предпочел да го запомня , като опит и знание , че след това нещо не съм постигнал нищо конкретно което може да ме направи по-добър . И именно това ще ме носочи не да бъда убиец отново , а да пробвам нещо ново .
-
Г-не, ние помним всички животи (инкарнации), но цалостна картина можем (ни е позволено) да видим едва когато си отидем у дома! Ако все пак решим да видим нещо от миналото си докато живеем, то това не е невъзможно, но можем да си спомним чрез регресивна хипноза само животи които имат отношение към сегашният, тоест да разберем защо сме това което сме тук и сега.
-
Добре казано, Мите. Кратко и ясно.
-
Относно това защо не помним какви сме били преди -има си много основателни причини за това,такива са правилата на играта,за да са автентични и неподправени реакциите ни тук не трябва да помним какво трябва да свършим този живот,това е все едно да отидеш на изпит и да знаеш предварително какво точно ще ти се падне-е това струва ми се не е добър вариант за да усвоиш материала,който имаш да научиш.Друга причина ,имаме различни връзки с хора и то обикновенно най-близките ни,с които имаме кармични отношения ,било за добро или лошо,как щяхме да се чувстваме ако например детето ни или баща,майка и т.н. са ни наранявали в миналото или пък ние тях,варианти много ако си спомняхме за тово щеше да ни е много трудно да имаме нормални отношения с тях.Така че спокойно ,тук сме с временна амнезия,отвъд си спомняме всичко живот след живот ,всяка мисъл,действие и емоция.
-
silversmith,добре казано. :good:
-
:hi: Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.
Но разбира се напълно е възможно да съм в грешка ;D
А що се отнася за нашия хардуер - централна нервна система. Според мен в другото измерение от което сме сътворени и към което се стремим се съхранява копие на всички наши мисли чуства, характер и душевност.
Сегашното ни състояние е само временна материална обвивка чрез която ние проявяваме нашата душевност и наклонности. Нещо като подготовка и изпит на който се явяваме, “щем не щем“ .
След това идва и истинския живот за тези които са одобрени от всемирното общество и са сметнати, че не са опасно луди за вързване.
Както и самите ние правим с тези които са по-луди от нас самите :--- за наша лична безопасност.
-
:hi: Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.
Не си спомняш защото не искаш!
-
:hi: Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.
Но разбира се напълно е възможно да съм в грешка ;D
А що се отнася за нашия хардуер - централна нервна система. Според мен в другото измерение от което сме сътворени и към което се стремим се съхранява копие на всички наши мисли чуства, характер и душевност.
Сегашното ни състояние е само временна материална обвивка чрез която ние проявяваме нашата душевност и наклонности. Нещо като подготовка и изпит на който се явяваме, “щем не щем“ .
След това идва и истинския живот за тези които са одобрени от всемирното общество и са сметнати, че не са опасно луди за вързване.
Както и самите ние правим с тези които са по-луди от нас самите :--- за наша лична безопасност.
;D Толкова "запалени" хора от форума вярват в прераждането , а ти го отрече с лека ръка "понеже не се е случило"
Дали си в грешка си е твой проблем , все пак всеки може да вярва в каквото си иска .
Е ако се съхранява копие на всичко , защо ще играем на сцената ? :o
Извинявай , ама ако това не е исктински живот ...
Прераждането е като шахмат . Играеш опредлени игри(инкарнации) с белите или черните фигури(мъжски и женски пол ) трупаш опит . Забравяш как си играл в миналите игри , но все пак разпологаш с интуицията , която ти е нужна за да спечелиш
Някой партии са само за опит , някой са за забавление . Но има и такива партии които са изключително важни .
Ще напправя едно ново сравнение ...
Царя е съзнанието .
Точно затова , играчът се индефицира с царя във всяка игра .
Царят е най-важната фигура . Когато те матират , може да имаш много материал(фигури) , но губиш . Точно царя е най-странна фигура , може да ходи само с едно квадратче но е най-важен .
Сивото вещество(мозъка) е царицата .
Царицата , е най-ценната фигура след царя и разполага с огромна мощ .
Топовете са мускулите , костите и сухожилията .
Точно както тялото се развива , така и топовете имат нужда от няколко хода(разиграване) за да се види истинската им сила .
Конете са сърцето
Конете са коварни фигури и могат да нанесат огромни щети . Когато , човек се влюби неможе да мисли тревзо. Конете играят много не логично , точно както и сърцето и емоцийте . Незнам защо свързвам сърце с емоций ... :unknown:
Офицерите са половите органи ;D
Те са важни фигури силни колкото конете , някой предпочитат да имат офицери пред коне, някой обратното .
Пешките са всичко останало .
Като почнем от очите дооо ноктите на краката , някой пешки са много важни и не бихме искали да ги пожертваме . Именно подредбата на пешките определя играта !
Смъртта е края на партията , но след тази партия идва нова , и в тази нова партия шахматиста е по-силен и опитен.
Когато , спечелиш световната купа , вече не се интересуваш от шах и минаваш на следващия интерес .
Световна купа - края на преражданията .
Следващ интерес - ново измерение
П.П
Някой да не остане с впечатлението , че харесвам шахмат
-
;D Толкова "запалени" хора от форума вярват в прераждането , а ти го отрече с лека ръка "понеже не се е случило"
Дали си в грешка си е твой проблем , все пак всеки може да вярва в каквото си иска .
Е ако се съхранява копие на всичко , защо ще играем на сцената ? :o
Извинявай , ама ако това не е исктински живот ...
:hi: Не се притеснявам от моите разсъждения!
В противен случай бих бил лицемер, стремящ се да се хареса на всички.
Но тогава губиш себеси, а каква по жалка картина от човек който не знае кой е?
-
:-X Често пъти като дете съм се страхувала отсмъртта,но всъщност не толкова от нея,а това,което следва след нея-мислех,че майка ми няма да понесе смъртта ми..Голяма грешка,тъй като се оказва като в някой филм на ужасите тя самата е желала смъртта ми не веднъж и при това си е го е признавала/от зачеването ми как искала да набрави аборт да речем/,а в по-късен стадий след тежка операция-се върнаха някои мои забравени спомени...
Потресаващото е кога загубих страхът от смъртта-когато загубих желанието за живот и разбрах,че съм сама на този свят и няма за кого да живея,нито пък има някой,който да живее за мен.Е,бях да речем твърде млада и глупава...Сега много неща са се променили,но отново нямам страх от смъртта.
Защото имах много близка духовно приятелка,която почина преди близо 6 месеца.И я усетих,когато умираше,макар и на километри от мен.А по-късно и я видях и говорехме-бях се отпуснала да медитирам,но всъщност имах възможността да я видя,да говоря с нея,дори да усетя мириса на парфюма й.
-
Потресаващото е кога загубих страхът от смъртта-когато загубих желанието за живот и разбрах,че съм сама на този свят и няма за кого да живея,нито пък има някой,който да живее за мен.Е,бях да речем твърде млада и глупава...Сега много неща са се променили,но отново нямам страх от смъртта.
:hi:
Не предполягах, че в темата за смъртта ще намеря едно изключетелно мъдро съждение за смисъла на живота! Да, дами и господа тази жена е била на дъното и разбирането за целите и смисъла на живота е там на дъното в тинята и утайките, а не във висинето! "Живей за другите така, че да оставиш хубави спомени за себе си, това е единственият начин да повлияеш приживе на кармата си"! Палла Цитирам по памет.
Когато казваме: Няма за какво да живея! Още не сме стигнали дъното. Употребим ли израза на Ралико обаче, това значи, че самотата е станала толкова лепкаво гъста и черна, че да се измъкнеш от нея трябва да притежаваш огромна бих казал духовна сила!
Да говориш, да имаш контакт с духовното, не значи нищо, с тренировки за една година канала се отваря, но истински слните винаги, ама винаги ги запращат там на доното. На избраните съдбата винаги е, не трудна, а жестока!!!!!! Отклоних се от темата, но това изказване ме разтърси!
-
Избрани за какво, Митко?
-
:hi: Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.
Не си спомняш защото не искаш!
Мдам.Има го и тоя момент.
-
:hi: Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.
Не си спомняш защото не искаш!
Мдам.Има го и тоя момент.
:hi:Да не искам да пробвам, чрез хипноза!
Понеже по време на хипноза, хипнотизирания е манипулиран и каква е гаранцията, че това което си “спомня“ ще е мои спомени?
Има извънземни на земята които много обичат да използват такива ситуации за манипулация.
На времето медитирах и се напарих достатъчно! :bad:
-
Избрани за какво, Митко?
О, не за Рая! Избрани са да носят отговогност от по-висок ранг! Например да бъдат наставници на група души! Правилно изживяната тежка съдба, горе се превежда - На тази душа може да се има доверие! Може да се каже, че борбата е за доверие!!!
Да не искам да пробвам, чрез хипноза!
Понеже по време на хипноза, хипнотизирания е манипулиран и каква е гаранцията, че това което си “спомня“ ще е мои спомени?
Има извънземни на земята които много обичат да използват такива ситуации за манипулация.
На времето медитирах и се напарих достатъчно! :bad:
Хахаха, приятелю, мислех, че не искаш, но тебе просто те е страх!! :flag_of_truce: Една регресия винаги се записва на касета и след това можеш да си я слушаш колкото пъти си пожелаеш и съответно да я анализираш. Имам моя регресия, но не знам как да пратя записа. И още, независимо дали вярваш или не след регресия не можеш да бъдеш същият човек, просто се променяш задължително към по-добро, задължително!!
Никога не си медитирал, искал си да минеш по съкратената процедура :diablo:
-
Е, не съм казала, честава въпрос за рая. Това изпитание за доверие ти ли си го предизвикал(прослувутата карма) или онези, които си казват"на тази душа може да се има доверие"? И какво се променя, когато евентуално успееш да спечелиш доверието?
Какво се случва с останалите души, които си прецакал, ако не си изпълнил плана?
Това с непременно жестоката съдба ми звучи малко пресилено, но както и да е.
-
Хахаха, приятелю, мислех, че не искаш, но тебе просто те е страх!! :flag_of_truce: Една регресия винаги се записва на касета и след това можеш да си я слушаш колкото пъти си пожелаеш и съответно да я анализираш. Имам моя регресия, но не знам как да пратя записа. И още, независимо дали вярваш или не след регресия не можеш да бъдеш същият човек, просто се променяш задължително към по-добро, задължително!!
Никога не си медитирал, искал си да минеш по съкратената процедура :diablo:
:hi: ;D Това,че те записват, с какво те предпазва от това да бъдеш излъган че си бил еди какво си.
Това е манипулация от страна на "подземните" същества.
И като се чуя да говоря като друг човек с какво ще си помогна? Ами ако разбера че съм бил мошеник, това с какво ще ме направи по добър? ;D
-
Ето какво се е случило със Сократ, когато умирал. Неговите ученици започнали да плачат и ридаят, което е естествено. Сократ отворил очи и казал:
- Спрете! Какво правите? Защо плачете и ридаете? Аз си изживях живота, изживях го напълно. Сега идва смъртта и аз съм много възторжен за нея. Чакам я с такава любов и нетърпение, чакам я с надежда. Нова врата се отваря: животът разкрива нова загадка.
Някой попитал:
- Не се ли страхуваш?
Сократ казал:
- Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което също няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана така и има проблеми, аз ще ги реша, това създава стимул за живот.
-
Сократ казал:
- Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което също няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана така и има проблеми, аз ще ги реша, това създава стимул за живот.
Ето затова след толкова години цитираме Сократ!!! Но питам, защо още преди хиляди години се е предполагало, че има съществуване след смъртта, а ние още тъпчен на това ниво?
-
:hi: ;D Това,че те записват, с какво те предпазва от това да бъдеш излъган че си бил еди какво си.
Това е манипулация от страна на "подземните" същества.
И като се чуя да говоря като друг човек с какво ще си помогна? Ами ако разбера че съм бил мошеник, това с какво ще ме направи по добър? ;D
Да :hi:, хубави въпроси на които засега никой не е отговорил.
А това с чуването да говориш като друг човек е доста.....
направо класика в жанра.
Има го при екзорсизма, когато изгонват беса(нечистия дух) от обладания.
Ако го има при регресивната хипноза съпроводено с изкривяване на фейса хич няма да е чиста работата.
-
Няма начин да умра :nea: ;D Много смело нали?
Просто може би някой ден може и да се утърва от прекрасното си тяло :o :( Е, ако погледна от друга гледна точка - една грижа по-малко ;D
И все пак душата ми? Невярвам! Аз се чувствам много повече душа от колкото тяло! След като учих анатомия и можеби не само заради това, осъзнах, че аз не съм тялото си. Аз съм една безкрайна душа. Рано или късно ще трябва да се разделя с любимите ми хора :o :( :D (виж тука вече хумора ми изчезна). И все пак аз цял живот се уча на това. Не ме е страх от смърта, но ме натъжава. И понеже тя "чука на едното ми рамо" гледам, хем да съм максимално полезна, хем да изпитам максимално удоволствие от живота.
-
Сократ казал:
- Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което също няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана така и има проблеми, аз ще ги реша, това създава стимул за живот.
Ето затова след толкова години цитираме Сократ!!! Но питам, защо още преди хиляди години се е предполагало, че има съществуване след смъртта, а ние още тъпчен на това ниво?
Имам предположение защо! Защото мястото на което сме е такова - учебен полигон. И който "изучи" - минава по - нататък, т.е. вече не идва на полигона, защото няма за какво да му е. Затова пък постъпват нови новобранци...И като погледнеш - средното ниво на полигона си е все едно и също - на учащи се, разбираш ли? Не, че няма движение нагоре, просто то не може да се види тука, на полигона. Защото е именно това - място за учене. Нещо такова. ;)
Друга аналогия: това е класната стая на 3-ти клас. В нея нивото е на трети клас. Някои повтарят, но повечето като изучат, отиват в четвърти клас и вече не идват в тази класна стая. А ти се чудиш защо нивото в тази класна стая е на 3-ти клас, е то си е правилното ниво, разбираш ли? Не е тъпчене на едно място. Просто не виждаш движението. ;)
-
Сократ казал:
- Не виждам причина защо човек трябва да се страхува от смъртта? Тъй като първо, аз не знам какво ще бъде и второ, има само две възможности - или да оживея, и тогава няма причина за страх, или да не оживея, за което също няма причина за страх. Ако не оживея, няма проблем - щом като ме няма, не може да има проблем - ако оживея, така както съм тук сега, ако съзнанието ми оживее, няма проблем, защото всичко си е както преди. Проблеми в живота ми имаше, но аз ги решавах, така че, ако си остана така и има проблеми, аз ще ги реша, това създава стимул за живот.
Ето затова след толкова години цитираме Сократ!!! Но питам, защо още преди хиляди години се е предполагало, че има съществуване след смъртта, а ние още тъпчен на това ниво?
Аз не виждам къде точно от думите на Сократ се вижда някакво предположение за "съществуване СЛЕД смъртта", а само обяснение на имането ти и нямането ти тук. От друга страна"толкова години ЦИТИРАНЕТО" на Сократ е още по-проблемно, защото може би цитираме Платон (по-скоро) поради несъществуващи писани неща от самия Сократ (може да е бил и неграмотен, дори човека- да не е можел да пише)- но това не пречи да му се приписват доста изказвания и мъдрости, които може реално да са изказани и от Оби Уан Кеноби, ако е живеел по онава време в Гърция. Сократ е един литературен герой, Платон е философът ;)
След като го уточнихме може би е добре да се отбележи и културата, информираността и въобще знанията, които са имали древните, за да установим основанията за техните разбирания. Ако заобяснявахте на Платон нещо за Бог (християнския)разни инкарнации или опити за хипноза, за да разберете какво ви се е случвало... най-малко ще се осъмни, че сте прекалили с медовината.
Ако умреш в сън (състоянието- т.е. сърцето на тялото ти спре, а от там и мозъкът да функционира), но в същото време в самия сън съзнанието ти си "живее" много истински и пълноценно, дали ще се наложи да разбереш и да осъзнаеш, че вече не си в определена реалност с/в определено тяло?
-
За мен смъртта е интересна, дори мисля за прераждането сякаш съм го изживяла.
-
За мен смъртта представлява преминаване в духовна, нематериална среда. В тази среда се събират всички души и като им дойде реда, всяка се преражда в друго тяло. Това си е лично мое мнение. :)
-
бях в кома , видях всичко ,което правеха лекарите около мен и чух какво си говореха . чувствах се спокойна в искрящо бяла светлина осазнах ,че трябва да се върна .живота ми се промени коренно .
-
бях в кома , видях всичко ,което правеха лекарите около мен и чух какво си говореха . чувствах се спокойна в искрящо бяла светлина осазнах ,че трябва да се върна .живота ми се промени коренно .
Хаха..Христинке,изтепа рибата!То червени сфери,то кома..
Другия път,кат имаш подобен късмет,използвай силите на ирационалното да научиш барем малко правопис.
-
бях в кома , видях всичко ,което правеха лекарите около мен и чух какво си говореха . чувствах се спокойна в искрящо бяла светлина осазнах ,че трябва да се върна .живота ми се промени коренно .
Срещна ли някого от другата страна? Някого другиго освен лекарите?
-
Според мен, смъртта би трябвало да е живота. Тук сме, за да изпитаме, изживеем и научим някои неща, липсващи в смъртта (живота на Азът). Или иначе казано - Азът живее в друго измерение и си пътува от време на време в други, за да "види", "осъзнае", "преживее" или е подложен на някакъв вид "изкупление" от Неговия истински свят (така наречената "смърт" за нас).
Казано с по-прост пример - все едно ние както сега си живеем тук и водим един вид живот, със своето монотонно ежедневие (това все едно е Азът, когато живее в другото измерение, т.е. смъртта която ние наричаме) и да решим да отидем на почивка, за да преживеем някои неща или да си отдъхнем; или отиваме на екскурзия, за да научим и видим нещо; или просто ни е писнало от ежедневието ни и решаваме да разнообразим... или отиваме в затвора, за да изкупим някоя наша грешка (това са определени и различни измерения на Азът) за определен период от време и след това се връщаме пак в нашия си свят с обикновения ни живот (Азът ни се връща от почивката, затвора и т.н.) или така наречената смърт за нас. През цялото време се срещаме с други душИ... Дали там или в различните измерения (така наречените почивки, екскурзии и т.н.), ние се засичаме и с останалите.
Така мисля... разсъждавам си просто.
бях в кома , видях всичко ,което правеха лекарите около мен и чух какво си говореха . чувствах се спокойна в искрящо бяла светлина осазнах ,че трябва да се върна .живота ми се промени коренно .
Колко време си била в кома? На каква възраст си била тогава? Как така осъзна, че трябва да се върнеш пак в тялото си? Накара ли те нещо да го направиш и ако ДА - какво е било?
-
Kибела,изкупление няма.Какво "изкупление"?На какво?
Смъртта е трансформация.
А на христинка не и се връзвайте.Чела недочела нещо..Търси си внимание.Жалко,че и изтриха темата за нло-то..
-
Хм... "изкупление"....
Не знам наистина, дали съм подбрала точната дума, за това което искам да кажа. Речникът ми не ми е много богат и понякога така се случва, затова ще се опитам да го обясня с някакви прости примери. И да - аз също мисля, че смъртта е трансформация. Само, че сами си избираме живота.
ПРИМЕР 1:
Аз съм в друго пространство. Там живея, това си е моят живот. Обаче понеже вече ми е станало супер скучно, защото там си е едно такова.. сиво и монотонно... и решавам "да скоча с бънджи" . Пиша кавичките, понеже скачането с бънджи е от нашия живот, за там не знам как би се водило... но се опитвам да обясня за самото чувство или нещото което искаме да изпитаме в този живот. И ето - Азът ми се пръква на бял свят тук, решен "да скача с бънджи" . Раждам се, живея някакъв забързан живот изпълнен с препядствия, различни рискови преживявания....адреналин.... изкачвам се нагоре, падам надолу... люлея се... и току-виж съм се усетила и то пък взема, че умра рано-рано... Ама толкова - бънджито си е кратко преживяване...
И сега може някои да се замислят "Че защо да си избирам такъв живот?!" ... Ми ето - аз примерно искам да изпитам това чувство и решавам да се "трансформирам" за бънджи. Другия път ще ида на "почивка на някой остров, да ми веят с листа от палма и да ми слугуват". Ще се родя и в живота си ще бъда някоя принцеса или дъщерята на някой милиардер. Ако Азът ми реши да "пътува за острова с чартърния полет" обаче... С "корабче" би бил устроен животът ми по друг начин - може би ще се родя в някое обикновено семейство, но ще стигна сама до този начин на живот... Азът ми (АЗ, ама в онзи живот) може да реши да "плува до същото островче, за да му веят с листо и да му слугуват", просто защото ще му е кеф да си поплува, но пък ще изпита други неща ... Раждам се в бедно семейство, животът ми никак не е лесен и ето - случва се нещо, правя нещо и оттам нататък всичко си е Ок, докато Азът ми не е решил и т.н.
ПРИМЕР2:
Азът ми решава, че ще "пости" или трябва да се ограничи в нещо, за негово добро... за сметка на здравето си или може би е решил да изпита някое чувство... Примерно - "преяла съм от миналите животи". Раждам се (трансформирам се). Животът ми е много тъп, скучен... абе направо хич не ми се живее. Но Азът ми ТАМ така е решил.
Един вид животи в ЖИВОТА. От един живот се трансформираме в други животи.
Но пак да се върна на думата ... "Изкупление"... може би заради чувството, преживяването, осъзнаването на това какво е да живееш лош живот и какво е да живееш хубав живот. Всички ние сме с различни животи и колкото сме шарени, толкова сме и иеднакви (ТАМ... Азовете ни (Ние) просто си скучаят/ем). Едни ще бъдем просяци, Други ще бъдем царе.... Трети може и да решим да сме някакво животно ;)
Да ви кажа честно, досага не се бях замисляла толкова много за смъртта и отвъд това пространство. Препрочитайки си поста, осъзнавам що за объркан мозък трябва да имам, за да ми дойдат на ум такива щуротии :) Но да - така мисля и едва ли някога ще разбера със сигурност какво е преди да дойде смъртта ми. Но поне едно нещо е сигурно - рано или късно ще разбера ;) ... както и всички ние ... Затова и явно не съм се задълбавала толкова по този въпрос, освен в този случай, когато прописах тук. Не съм чела литература за това. Чувала съм прочитала съм отук-оттам разни предположения... Тоя се върнал оттам и разказва, Онзи решил и да пише... Но всеки може да каже каквото си поиска. Аз лично това мисля за смъртта и се надявам да не се задълбавам отново в дългите си разсъждения.
konstantin2007, много бих се радвала този път да съм била по-разбрана... с тази дума "изкупление"... А иначе за Христинка... това че я питам за нещо, което идва и го изтропва ей така, не значи че й се връзвам. Щом иска да си каже, нека си каже... ама така го нафляква, сякаш за толкова й стигат силиците... после ходи и я разбирай ( или й вярвай ;) )
-
Кибела,добро и лошо са субективни понятия и те съществуват само в съзнанието на наблюдателя,който ги възприема и категоризира.Доброто за теб,може да бъде лошо за мен,и обратното.В този ред на мисли..Доколко един живот може да бъде"лош"?Всеки един живот е опит.Незаменим сам по себе си и безценен.Няма лош живот.Има трупане на опит.А не можеш да се развиваш опознавайки битието едностранно.Т.е.живеейки животи"заредени"само с определена полярност/вибрация.Тогава няма как да разбереш каква е същината на "другата страна".И от там..Щом за развитието и еволюцията ни е нужно да да преживеем всичко,и под това"всичко"имам предвид наистина абсолютно всичко!Да се опознаеш и като добър и лош.Да живееш и добри животи и лоши(без значение на локация и форма)..Да ти се случват и добри и лоши неща..Самият ти да ги правиш..На лице са неизброимо много аспекти на Битието,които чакат да бъдат "открити" и преживяни.."Пипнати и видени".Око да види,ръка да пипне..Защото личното"знание"е онова което ни кара да съществуваме.Нищо друго не може да го замени.И щом емпиризмът е единствената алтернатива(при условие,че вече те"има",вече"си"!),то понятия като грях и изкупление опорочават и извращават смисълът на нашият основен "инструмент" за развитие.Няма грехове.Има жестоки уроци.Няма изкупление!Тука да не пункт за вторични суровини,че да се изкупва квото и да било?Има емпиризъм.Развитие.Еволюция.
Смъртта също е част от процеса на еволюция.Няма как да се развиваш,ако пребиваваш вечно само под една форма,в един вид и със статично съзнание.Абсурд.
-
konstantin2007, точно това се опитвам да кажа. С всичко, което каза съм съгласна. Ти го каза много по-добре от мен. Аз също мисля така. "Изкупление" не е явно точната дума (както вече казах - речникът ми е малко беден за да успявам да се изразя точно). Съгласна съм с това, че ние се развиваме, чрез животите си.
Понеже казваш за "грехове" и "пункт за вторични суровини"... Още в предния пост се опитах да обясня (с прости изкази), че самата дума "изкупление" явно не съм я подбрала точно.
-
Дали когато душата се отделя от тялото изпитва болка?
-
Хм..Според мен,болката(физическата)е само в мозъка ни.След като мозъкът е мъртъв,няма как да реагира на болка.Виж..за душевна болка не знам.Възможно е,но пак би зависило от индивида..
Кибела,махаш понятията "изкупление"и "грях"и нещатата се нареждат.
-
И според мен болката /физическата/ е само докато още тялото е живо. И понеже душата прави тялото живо, излиза, че душата решава колко дълго да я боли от умирането/т.е да усеща умирането като болка на физическото си тяло/. Т.е. душата решава кога да сложи края. И след като астралната проекция не боли, би трябвало и смъртта /скъсването на сребърната нишка/ да не боли. Боли тялото. Докато ти си в него. И респективно докато искаш да го запазиш.
Агонията предполагам боли. Самата смърт - не. Всички свидетелства говорят за огромно облекчение когато настъпи смъртта. Докато сме живи сме като със "свързани нервни системи" с тялото си. Тялото ни е скафандъра.
-
Може би неправилно зададох въпроса. Страда ли душата след раздялата с материалното?
-
А на христинка не и се връзвайте.Чела недочела нещо..Търси си внимание.
Е, какво да и се връзват. Много ми е странно като заявят, че знаят, че трябва да се върнат. Пълни дивотии. Била съм под много дълбока упойка, такава, че се отделих от тялото си. Чувах какво става около мен, но се намирах в някаква сфера - златна, на плочки-шестостени, подобно на пчелна пита. Толкова отчаяно се опитвах да изляза навън, че просто не е истина. Така и не можах - стените на сферата бяха еластични и не ме пускаха. Аз що не знаех тогава, че трябва да се върна, ами насила пак някой ме натика в тялото ми. Нямаше нито ангелски същества, нито досадни белобради дъртаци да ми дават наклон. Просто някаква сила ме върна обратно. Толкова... :D
-
Може би неправилно зададох въпроса. Страда ли душата след раздялата с материалното?
Зависи..Доколко и дреме на душата за тва"материално"..Тук еднозначен отговор няма.Според съзнанието
Вещичка,ако и беше видяла темата на христинка за червената сфера(поста къртеше миФки),нямаше изобщо,ма изобщо да и обърнеш внимание на писаниците в тая тема.
-
Била съм под много дълбока упойка, такава, че се отделих от тялото си..........насила пак някой ме натика в тялото ми. Нямаше нито ангелски същества, нито досадни белобради дъртаци да ми дават наклон. Просто някаква сила ме върна обратно. Толкова... :D
Съвсем скоро и аз бях под МНОГО дълбока упойка, но това не доведе до съзнателна извънтелесна опитност за мен /колкото и да се надявах да стане точно така!/. Според мен силата която те е върнала в тялото си е волята на висшият ти Аз. А не нещо друго. Дори след смъртта минава известно време преди човек да се самоосъзнае по по-различен начин, какво остава за кратко излизане от тялото. Затова според мен ти се струва, че те е върнала сила ИЗВЪН теб.
-
m2f,
никъде не съм казала, че силата е била извън мен. Това се е случило август 1997 година. По него време хал хабер си нямах от такива неща. Просто писах, че някаква сила ме е върнала. Принципно дори и на сън си изфирясвам от тялото и обрисвам поне нашата Галактика :D. Нещо напоследък изобщо не ме свърта в него сякаш... Ми тясно ми е...
Имала съм две катастрофи с кола. Аз съм шофирала. Катастрофите са били леки - нямала съм дори и драскотина за разлика от колата. И в двата случая, в момента на катастрофите бях извън тялото си в нещо като защитна тъмнина. Нямам и на идея какво се е случвало. Възстановявам събитията по пътя на логиката. След самите удари се връщах в тялото си. И до ден днешен нямам никакъв страх от случилото се, просто защото не съм била там. Все едно Висшият ми Аз ме е предпазвал от самият стрес на случките да не го изживявам - или поне до момента това ми е усещането.
П.С. Странно, като се замисля сега и двата пъти по време на катастрофите в колата гърмеше Thunderstruck на АС/DC - ми обичам я тая песен пък... :dance:
-
моето мнение че само тялото умира ,а душата продължава но вече в друго тяло.за мен адът е тука на земята.изгубих толкова любими хора и искрено вярвам че рано или късно ще ги видя .
-
Може би неправилно зададох въпроса. Страда ли душата след раздялата с материалното?
Според мен душата, откъсната от тялото, не изпитва нищо... Нито страдания, нито щастие... Нищо!
Страданието или щастието идват от мозъка ни, от тялото... от материалното, а душата ги усеща, когато има връзка с него.
Дори не знам дали би съществувала някаква "душевна болка" изобщо... Едва ли на душата би й пукало за каквото и да било, изгубила връзка с тялото (материалното), връзка с мозъка, с невроните, с хормоните и т.н.
Сега като се замисля даже за това, което писах по-горе.... Изобщо... едва ли би й станало скучно в онзи свят, за да иска да се разнообразява с този или да еволюира... И сега започвам да се питам - каква сила тогава ще ни "тикне" тук?
А може пък, душата откъсната от тялото все пак има някаква връзка с материалното чрез електрически импулси... или електромагнитни вълни... И все пак да й пука за нещо...
Не знам... Вие как мислите?
-
Както казва Уейн Дайър: "ние не сме тяло с душа, а сме душа с човешка опитност". Това, което си написала е все едно колата да реши, че тя е интелекта и волята на дуета "шофьор-автомобил". Не само, че имаме чувства, мисли и стремежи след като изгубим тялото си, но смея да твърдя, че и тук и сега /докато сме в тяло/чувствата, мислите и стремежите ни са нещо, касаещо единствено душата ни, не тялото, не мозъка!!!.
Тялото иска две-три неща - чисто технологично: ядене, топлина/прохлада и евентуално секс. Всичко останало идва от душата ни, която обаче тука е с амнезия и често проявява себе си по не кой знае колко достоен начин, взаимодействайки си с материята/тялото си/.
Т.е. не само, че след смъртта си имаме чувства, мисли и желания, но и единствено душата е тази, която е способна да чувства, да мисли и да има желания. Пак казвам: с изключение на технологичните /функционалните/ нужди на тялото.
-
Т.е. не само, че след смъртта си имаме чувства, мисли и желания, но и единствено душата е тази, която е способна да чувства, да мисли и да има желания.
С какво мислим и чувстваме, като нямяме мозък ???
-
Мисленето не е функция на мозъка. И както Митко обича да казва: "мозъка е само преводач". При астрална проекция с какво мисли душата, когато излезе от тялото си? С какво мислят душите, които се свързват с близките си тук на земята след смъртта си? Има хиляди записани регресии, има хора, правещи астрални проекции: Михаил Радуга е един от най-известните...Прочети книгите на Майкъл Нютон - има ги в "Спиралата" безплатно за теглене. Това са документирани реални регресии на реални хора. Те всички разказват какво и как е от другата страна.
-
Аз точно това се чудех... Мозък = мисли, неврони = чувства, болка ... Как душата ще изпитва някакво желание за нещо, след като не може да изпита липса? Когато искаш нещо, това значи, че ти липсва това нещо. Когато се стремиш към него, това значи, че си решил да го получиш... за да решиш да го получиш, ще трябва да мислиш как....
Никъде не съм писала, че когато тялото е живо, т.е. с душа и това значи че това същество няма да може чувства душевно... и нямам предвид материалните нужди на тялото.
Не съм казвала, че тялото чувства, а че душата чувства чрез него. Тялото е средство за да чувства, за да желае или да бъде подбудена душата. Душата без тялото не може да чувства... освен ако няма някаква връзка с материалното (като тук "материалното може и да не е тялото, с което сме били) .. затова се замислих за някакъв вид вълни може би...
-
Мисленето не е функция на мозъка. И както Митко обича да казва: "мозъка е само преводач". При астрална проекция с какво мисли душата, когато излезе от тялото си? С какво мислят душите, които се свързват с близките си тук на земята след смъртта си? Има хиляди записани регресии, има хора, правещи астрални проекции: Михаил Радуга е един от най-известните...Прочети книгите на Майкъл Нютон - има ги в "Спиралата" безплатно за теглене. Това са документирани реални регресии на реални хора. Те всички разказват какво и как е от другата страна.
Именно - преводач е. Това значи да преведе едно нещо от един език (духовния), на друг (материалния).
Аз пак ще припомня за вълните, които казах по-горе.
-
Душата без тялото не може да чувства... освен ако няма някаква връзка с материалното (като тук "материалното може и да не е тялото, с което сме били) .. затова се замислих за някакъв вид вълни може би...
:nea:
Правилно те разбрах, но не съм съгласна с теб. :nea: Фактите сочат, че предположението ти не е вярно.
-
Кои са фактите?!
Това, че някой е решил да се изучава да прави хипнози и прогресии и решава да напише книга ли? Човек лесно може да намери издателство и да напише книга за това "какво му се е случило" или "какво се е случило на Този и Онзи". Това ли са фактите? Регресия до сега за "онзи свят" не съм чувала, чела или виждала или още по-важното за мен - изпитала! Защото в момента може да си дърпаме локуми за след смъртта, ама единствено на 100% може да разберем е когато му дойде времето. Аз факти до сега не съм видяла. Всички можем да предполагаме за някакви неща, уповавайки се на логичното, на чутото или прочетеното. За мен повече е логично, че душата нищо не изпитва след като се отдели от материалното. И понеже ти си повече запозната от мен, ще те питам - регресиите доказват ли, че душата изпитва нещо след смъртта? Ама не питам за самия преход или за друг живот, защото те пак се свързват с материалния свят. Прословутия тунел и светлината! Ами оттам-нататък защо нищо не си спомнят?
И както аз мога да не вярвам в това, което казваш, но в същото време не го изключвам, то тогава защо изключваш на 100% това, че душата не трябва да изпитва чувства; че не трябва да се цели в нещо си, да се бори, да драпа или катери едва ли не... Ти защо изключваш възможността душата да е пасивна, само и само да не си почине. Ми оставете я малко тази душа да си отдънхе!! Да си почине малко от тези чувства, желания, цели, размисли и опитност или каквото и да било, свързано с материалния свят! Дори ако имаше някакво значение това, бих излязла навън с лозунга "Аз съм ЗА душата да си почива!!" И после като си почине от всички тези чувства, мисли, желания и т.н. и й доскучее там, нека си поеме пак по пътя, в който ще започне вече да се свързва с материалното.
И в този ред на мисли, искам да попитам за червеите дали страдат и ако ДА, до колко един червей би страдал от това, че съседът ще го напсува на човешки език (като приемем, че червеят може да се окаже полиглот или мозъкът му позволи превод към егото му )? И до колко неговата душа, би страдала в другия свят от преживяното през живота си или това дали е бил стъпкан, или е умрял от естествена смърт? Ако на едно новородено бебе му се усмихвам и му кажа колко е грозно, до колко то ще страда душевно?
Но тук може да си дърпаме локумите колкото си искаме... и пак не бихме стигнали до никакви факти, доказващи нещо за след смъртта на 100% ... тя темата не случайно е сложена при философските мисли.
-
Според мен душата, откъсната от тялото, не изпитва нищо... Нито страдания, нито щастие... Нищо!
Веднъж един мъдър човек ми каза,че душата е като оголен нерв.И болката може да бъде невъобразимо силна.Нямаща нищо общо с физическата болка.За тва..За умрелите или добро или нищо.Не е до лицемерие.
Мозъкът е преводач и филтър.Цедка.Ежесекундно поемаме стотици хиляди терабайта инфо.През цедката минава една нищожна част.Дали мозъкът е този който се"самоцензурира"?Или друг определя какво му е нужно от целият пакет инфо?
Хахаа..Душата без тяло не можела да чувства?Е нема такъв виц просто.. :D
Червеят е зареден с енергията на Планетарният дух.Колективна душа.Оти го омеша с човешките?
А защо бебето тряя да страда,от това,че ти го определяш като грзоно?Ми дреме му..Това което за теб е грозно,за друг може да бъде съвършено.Субективност..
Да питам..По време на клинична смърт,няма мозъчни импулси.Демек..мозъкът не произвежда ни образ,ни картина!Е..как става тогава,че хора завърнали се от такава смърт,имат спомени за нещо преживяно,видяно..А па мозъкът де е бил в тая ситуация?М?
-
konstantin2007, ти в момента си с тяло и чувстваш, нали?
Как можеш да ми докажеш, че душата без тяло чувства? (радвам се, че си се развеселила на "вица" ми)
За червеите изобщо не можах да те разбера? Искаш да кажеш, че душата ми никога няма да може да се прероди в червей ли?
И да - много ясно, че на бебето няма да му пука ако му кажа, че е грозно или че е осиновено, защото мозъкът му все още не е достатъчно развит, за да му "преведе" това и съответно, до колкото егото му позволи да реши да се обижда или да страда, че е осиновено. Това е все едно да ме напсуваш на китайски, без преводач и няма да мога да се обидя, защото не разбирам китайски. Друг е въпросът дали ще се обиждам, ако имам преводач... но без преводач и казаното на китайски не ми позволява правото на избор - да се обиждам ли или не.
-
О Кибела,отдавна нямам желание да доказвам квото и да било на който и да било.
Може да се преродиш и в торен бръмбар.Щот до там стига съзнанието ти.. :D
Просто,нема логика..За кво?От човек на червей?Инволюция..
И май наистина нищо не разбираш.Да оставим бебето,че примерът ти не е хич адекватен.Да наречеш някого грозен не е обида.Това,че ти виждаш грозота,не значи,че цялата Вселена смята така...Дори да го кажеш на възрастен индивид(например аз :D)изобщо не бих те отразила,камо ли па да се обиждам.Обиждането е прийом на егото.А красиво,грозно са субективни понятия!
Ма кви ти ги ражда главата..Да слагаш осиновен и грозен под един знаменател..Този на"обидата"..Е тука вече.. ::) ::) ::)
-
Попитах дали страда душата след смъртта, защото наскоро една майка остави две невръстни деца сирачета?
-
О Кибела,отдавна нямам желание да доказвам квото и да било на който и да било. Ами добре, не ми доказвай...
Може да се преродиш и в торен бръмбар.Щот до там стига съзнанието ти.. :D
Просто,нема логика..За кво?От човек на червей?Инволюция..Ако душата имаше логика обаче...
И май наистина нищо не разбираш.Да оставим бебето,че примерът ти не е хич адекватен.Защо? Този пример ми харесва и не знам кое е неадекватното, след като ти самата казваш почти същото, което и аз "И да - много ясно, че на бебето няма да му пука ако му кажа, че е грозно или че е осиновено, защото мозъкът му все още не е достатъчно развит, за да му "преведе" това и съответно, до колкото егото му позволи да реши да се обижда или да страда, че е осиновено." Да наречеш някого грозен не е обида. Разбира се, че не е обида ... това зависи от човек как би го възприел... но както и да го възприеме, тук вече играе мозъкът и след това душата какво да чувства Това,че ти виждаш грозота,не значи,че цялата Вселена смята така... ЕЕе, ама като се захвана с тва грозно и красиво... още в началото ти казах че съм съгласна с теб... много ясно, че са относителни понятия. Дори да го кажеш на възрастен индивид(например аз :D)изобщо не бих те отразила Разбира се, че няма да ме отразиш... това е все едно "нищото" да се опитва да те обиди... ,камо ли па да се обиждам.Обиждането е прийом на еготоА това е за неадекватния ми пример.А красиво,грозно са субективни понятия!Както вече казах на няколко пъти - съгласна съм с това
Ма кви ти ги ражда главата..Да слагаш осиновен и грозен под един знаменател..Изобщо не съм ги сложила под един и същ знаменател... Не знам как така ти реши, че са под един и същ знаменател.Този на"обидата" Явно не искаш да ме разбереш още от самото начало, но няма значение... Тя тази тема е пълна с факти и доказателства като гледам, за да си позволя някви си разсъждения от моя страна ..Е тука вече.. ::) ::) ::)
-
Попитах дали страда душата след смъртта, защото наскоро една майка остави две невръстни деца сирачета?
Моите съболезнования :(
Не знам... според мен, ако все още има връзка с материалния свят и душата й все още не е отишла в другия, то може и да изпитва страдание. Зависи от човека... Не знам, честно.
-
Дали страда душата след смъртта?-Не!Душата страда по време на Живота.Страда,когато шепне,но не я чуват,защото шумните мисли я заглушават.Страда,когато знае посоката,но егото я влачи в противоположната.Страда,защото има всичкото знание,но и е дадена погрешната диагноза "амнезия".Страда,когато Живота се пилее и знае,че няма втори опит.Душата има директен линк към сайта на Висшия Разум.И когато тялото отКЛИКНЕ -има хармония,няма въпроси,има разбиране,няма лутане,има Живот.
-
Попитах дали страда душата след смъртта, защото наскоро една майка остави две невръстни деца сирачета?
Уфф..Сто пъти ти отговорихме,че нещата са субективни.Според съзнанието.Ако ще и ...емнайсе сирачета да е оставила.СУБЕКТИВНОСТ.
Ние отде да знаем?Да не сме врачки?А ако вместо само да задаваш въпроси,беше отделил малко време и да почетеш из темата,можеше и да ти просветне!
-
Кибела,логика има във цялата Вселена.Изборът е твой.Ако смяташ,че слизането/връщането назад по еволюционната стълбичка ти е нужно,то никой няма да те спира..Червей,торен бръмбар..Изборът е твой.
Примерите ти се неадекватни,защото касаят реакции на егото,а темата е за смъртта.И да.Наистина сложи грозен и осиновен под един знаменател.Даде ги като пример за евентуална обида!!!
Мозъкът не играе роля,как възприемаме думите!Все едно на лаптопа ми да му пука,кво пиша Аз или какво чета Аз.Емоционалното тяло да!Ти изобщо знаеш ли,че имаме емоционално тяло,чиито шаблони най-често следваме,вместо да го развиваме,балансираме и контролираме?
На Геновева мъчница ли се правиш?Всички просто си разсъждаваме.Не виждам някой да претендира,че разполага с доказателства,ама па и е мноо тъпо в тема за ирационално да настояваш за рационалност.
-
...ама па и е мноо тъпо в тема за ирационално да настояваш за рационалност.
:good: Кратко, точно и ясно :yes:
Кибела подскочи на моите думи, затова иска доказателства...И най-хубавото е, че такива има!!! Купища при това. Но самият факт, че така подигравателно се отнася към книгите на Майкъл Нютон, говори, че дори не ги е чела...
Кибела, и на теб ще кажа нещо, което съм казвала и на други хора преди това: "не мога да ти прожектирам на екран сънищата си и срещите си с починалите, които имам там, нито мога да ти пусна на компютъра онова, което чувам като чужди мисли в ума си..." Пък ти ме разбирай както можеш.
Константин, и аз отдавна съм се отказала да убеждавам когото и да било...Индианците казват още нещо по този повод, /наблюдавайки монтирането на първите улични газени лампи от страна на белите хора/: "За какво ви са лампи да виждате нощем, при положение, че не виждате денем"?!
-
Уфф..Сто пъти ти отговорихме,че нещата са субективни.Според съзнанието.Ако ще и ...емнайсе сирачета да е оставила.СУБЕКТИВНОСТ.
Ние отде да знаем?Да не сме врачки?А ако вместо само да задаваш въпроси,беше отделил малко време и да почетеш из темата,можеше и да ти просветне!
Цитат
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #149 -: Юли 05, 2010
Навиците и желанията, заседнали в душите, ги разкъсват и горят... Говорят на близките, искат нещо от тях, но никой не ги чува. Лишени от език... Огънят на неосъществените желания - това е адът. А не някакви абстрактни вечни пламъци... Тези духовни същности формират низшия астрал. Край на цитата
Ето доказателство за ровене в темата! Но възниква въпрос, всичко това може ли да се случи на душа която обича? Може ли да се заседне в астрала от любов?
-
Но възниква въпрос, всичко това може ли да се случи на душа която обича? Може ли да се заседне в астрала от любов?
Може! Ако човекът, който "обича" в същност не се е научил да обича! БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ е единствената, която те откъсва от материалното. Или както обичам да се бъзикам с астроложките по повод отработката на Плутон: 4-то ниво (най-високото ниво) на отработка на тази планета в хороскопа е когато в същност осъзнаеш, че твоите деца не са твои! :D :D :D
Родителите създават само тела и това е. Душата просто ги населява. Ако родителя не се е научил да обича безусловно, то никога не би се откъснал от децата си. Това е същото и при любов между мъж и жена, жена и жена и прочие.
-
Може! Ако човекът, който "обича" в същност не се е научил да обича! БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ е единствената, която те откъсва от материалното.
При такова условие мисля, че горе ще е доста пренаселено. Има огромна разлика между любов и безусловна любов и не мисля, че са много хората, които са способни на второто, нито пък че човечеството е достигнало до такова ниво на развитие. Даже точно обратното.
-
Леле!! Значи изоставените деца са от родители които знаят да обичат истински!
-
Леле!! Значи изоставените деца са от родители които знаят да обичат истински!
Уфффф...Пиле със зеле!Да!Точно така е!
При такова условие мисля, че горе ще е доста пренаселено. Има огромна разлика между любов и безусловна любов и не мисля, че са много хората, които са способни на второто, нито пък че човечеството е достигнало до такова ниво на развитие. Даже точно обратното.
Моля?Я първо си разясни кво е това горе! :D :D :D
За безусловната любов..Докато егото е домината,безусловна любов не може да има.
-
Уфффф...Пиле със зеле!Да!Точно така е!
О научих нещо, значи задръстените се грижат за децата си! Но да се върнем на темата!
Какъв трябва да бъде човек за да не попада в ниският астрал? Може ли да "прескочи" това ниво?
-
Ми да се отърве от страховете най-вече.
Прав си за "задръстените".Но не тези които са с физически тела.Задръстени са тези дето дори не осъзнават,че са умрели и се въртят около децата"си"/или пък друг обект на емоциите им."Задръстват" се и остават в нисшият астрал. :blum1:
-
При такова условие мисля, че горе ще е доста пренаселено. Има огромна разлика между любов и безусловна любов и не мисля, че са много хората, които са способни на второто, нито пък че човечеството е достигнало до такова ниво на развитие. Даже точно обратното.
Аха, пренаселено е ;). Знам, че има разлика, но тя е основна. И да, кой е казал, че човека може да обича. На тая планета с думата любов така се спекулира, че не е истина. Под любов обикновено се разбира:
- Скъпи, ще ми купиш ли пръстенче?
- Не, мило, сега нямаме пари!
- Тогава ще спиш на дивана, дръвник такъв!
Това не е любов, а егоизъм. Родителите пък очакват децата им да се грижат за тях. Изобщо цялото човешко съществуване е изпълнено с очаквания за нещо. Е ок, ама очакването убива и друго не прави. Любовта не е да очакваш някой да направи нещо за теб и ти тогава да си помислиш. Просто обичаш и това е - без условия, без очаквания. Кво ти пука :hi:...
Да допускаш, че децата ти си имат собствен Път и само да ги обичаш и подкрепяш - нищо повече от това. Трудно се научават тези уроци, но те са съществени.
-
О научих нещо, значи задръстените се грижат за децата си! Но да се върнем на темата!
Какъв трябва да бъде човек за да не попада в ниският астрал? Може ли да "прескочи" това ниво?
Ти какво разбираш под грижа?
Щото за 99% от населението тази дума е равнозначна на контрол :D.
А за прескачането на нива като те чета ти е още малко раничко.
-
Уфффф...Пиле със зеле!Да!Точно така е!
Моля?Я първо си разясни кво е това горе! :D :D :D
За безусловната любов..Докато егото е домината,безусловна любов не може да има.
Под "горе" имах предвид астрала, тъй като такъв беше въпроса:
"Но възниква въпрос, всичко това може ли да се случи на душа, която обича? Може ли да се заседне в астрала от любов"
Няма как да си разясня какво е "горе" и какво "долу" също както и всеки друг. Можем само да спекулираме и гадаем, което не е достатъчен мотив за да се приеме дадена теория/разбиране за "истина". Това ме навежда на мисълта, че няма какво да си разяснявам, нито ти да ме подканваш да го правя ;). За взаимоотношението между его-безусловна любов споделям виждането ти. Именно затова твърдя, че не са много "успелите". В крайна сметка егото е много упорито животно и цялата икономика се върти около него.
Вещичка, абсолютно съгласен съм с последния ти пост. И предпоследния :D
-
Всичко е в ума ни.В съзнанието ни.Може да заседнеш и от любов и от омраза.Ментална вселена.Квото мислиш,това е!
-
Вещичке,... :hi: :drinks: :good: Изказала си и моите мисли /за любовта, "грижата" и "либоффта"/ по най- подреден и изчистен начин! Споделям напълно казаното от теб, даже аз съм по-крайна от теб по същия въпрос...
За заседналата душа: както и да е заседнала една душа, рано или късно желанията и изстиват, стават неадекватни на ситуацията, защото не се реализират чрез ресурсите на тялото...А и "съотборниците" се присъединяват към групата /децата порастват, остаряват и умират и те/.../използвам хубавия пример на Митко/, и въпросната заседнала душа продължава пътя към себе си. В този момент /а в някои случаи и по-рано/ идват и помощници, които да помогнат на душата да излезе от съня си...И да си спомни. /За който не ме разбира: изгледайте филма "В какво се превръщат мечтите", той е просто шедьовър - предадени са повечето принципи на функционирането на астрала - нагледно и точно!/...
-
Кибела, и на теб ще кажа нещо, което съм казвала и на други хора преди това: "не мога да ти прожектирам на екран сънищата си и срещите си с починалите, които имам там, нито мога да ти пусна на компютъра онова, което чувам като чужди мисли в ума си..."
Ако ти се занимава да пишеш за това, можеш ли да опишеш какво точно ти се е случвало с тези срещи на починали хора и чуждите мисли или ако си писала преди това, да дадеш линк да прочета, че ми стана интересно.
Благодаря!
-
С две думи: с хората с които си свързан емоционално, дори и след смъртта им, вие се срещате докато спите. Проблемът е, че повечето живи хора не помнят тези срещи след като се събудят. А аз помня всичко. Ако съм разказвала подробно за това, то е в раздел "Езотерика". Влез ми в профила и прочети постовете ми. Така е най-лесно, ако те интересува.
А мислите...Също всеки ги има, но не всеки ги различава в какафонията в главата си. Те са тихи, беззвучни, безстрастни, еднократни, /т.е. без повторения с цел назидаване/ и касаят неща, които няма как егото ти да ги е сътворило само. Варират от битовизми до огромни прозрения и според мен имат пряка връзка с въпросите, които истински и дълбоко те вълнуват и които задаваш. Отделно от този вид мисли, чувала съм в ума си и мисли, излъчени от вече мъртъв човек. Ние сме в непрестанен контакт с отвъдното - знаем го или не...Това е положението. Всеки от нас!!!
-
За филма..Кърти мивки!Особено заигравката с персонажите на сина и дъщерята..
Много мисля за самоубийството.Ако аз и само и единствено аз имам права на себе си,и ако тези права се изразяват и в правата ми в инкарнациите..Ако аз съм избрала да живея,то значи аз и само аз имам право да реша,как и кога да умра.В този ред на мисли..самоубийството е О.К. Проблемът идва от там,че ако се самоубиеш с идеята да"умреш"(т.е.да изчезнеш)те чака мноо неприятен сюрприз.Умрели са ти парцалките.Но ти все още Си.И става мазало..Пълен шаш..А един миг на "безумство"би могъл да трае цяла вечност.Всъщност..Дори да умре човек от естествена смърт пак не е застрахован..Всичко е в "ума",съзнанието.
Но пък от друга страна,мисля,че ако си дръпна шалтера с ясното съзнание,че си отивам у дома,на сигурно и готино местенце,създадено от мен самата(моите мисли,съзнание)то точно там ще попадна.На готиното местенце.Ментална Вселена.
-
АСТРАЛЪТ И НЕГОВАТА ЙЕРАРХИЯ
Това е светът на другите енергийно-полеви форми на живот. Свят, съществуващ редом и независимо от триизмерния реален земен свят. В Астрала преминават духовните субстанции на всички мъртви земни хора и в зависимост от достигнатата степен в духовната им еволюция те се отправят към различни астрални и космически нива. Астралът също е част от Космоса, така както и земният видим и реален свят е част от него. Но Астралът е сфера главно на духовни същества от земен тип. Тук никога не присъстват извънземни хорми на разум, освен когато е нужно да се предаде важно послание или за друга мисия.
В Астрала има същите паралелни светове, които са редом със Земята. И на Земята , и в Астрала има "врати на времето", през които посветените Духове и Учители могат да преминават в други светове и измерения. "Ключовете" за тези врати се поверяват на малцина.
Йерархията на Астрала е по-различна от вселенската. Астралът е измерение за премоделиране на енергията при определени условия /степен на енергийно излъчване, определена гама на светлинния спектър, честота на импулсите, определяни от отделната духовна енергетична същност и ред други физико-химични реакции/ при прехода на живата материя в нов вид, с нови качества и нови параметри.
В света на Астрала важат общите вселенски принципи и закони. Астралният свят и неговите нива са училище на земните души. Тук те получават възможност да видят своя бъдещ живот, да анализират стария, да получат знания и отново да се върнат в ново тяло за нов урок и нови опитности.
В нивата на Астрала се гради различният тип човек. Те са и степените за преминаване от раса в раса - като цвят и като ниво на разума от космическа гледна точка.
Нивата са групирани в сфери.
Те са 4 с по 7 поднива, а останалите 5 са над тях и като висши класове за преминалите 7-те в отделните сфери.
В Астрала има астрални учители - наставници на всички новодошли духовни същности. Те помагат при тяхната адаптация.
Онези, които в земния си живот са били ученици и служители на Тъмното начало и на Злото, след края на земния си път преминават през едно астрално ниво, където преживяват онова, което са причинили на другите приживе. То е извън останалите нива и е вид "чистилище". Тук енергийната субстанция трябва да се пречисти, да се приведе в хармоничен духовен заряд. Ако успее да синтезира положителни заряди и енергия сама - чрез разкаяние и осъзнаване на грешките си, тази духовна субстанция преминава в едно от първите нива на определената й сфера за опитности. Всеки Дух преминава последователно и през 4-те сфери - за да придобие различни опитности и сръчности, за да натрупа познание.
Земен човек получава правото на общуване с Космоса само ако е завършил астралното си училище и обучение с приличен заряд от знания.
Проявите на Черното начало в Астралния свят са също под формата на различни енергии и полета. В Астрала има отрязък /сектор/, както и във Вселената, за "черно училище" за черните духовни субстанции /отрицателни енергийни субстанции/, или това е мястото, което земните религии определят като "ад". В земните религиозни книги краските са сгъстени и са обрисувани за примитивното земно съзнание.
В тези астрални полета на отрицателните енергийни духове се обучава отрицателният духовен потенциал, който служи на черния разум, готви се за нова духовна битка в новите прераждания.
Не случайно при смъртта си земните хора виждат различни "посрещачи" - едни изпитват ужас, други си отиват с усмивка. Хората виждат различното "лице" на смъртта - за едни череп с коса с черна качулка, за други - светлина и същества, пълни с любов и нежност.
Религията е много по-близо да истината за Астрала, отколкото до познанията за Космоса.
Около всяко космическо тяло, включително и около Земята, има зона, подобна на Астрала - преход към Космоса и неговия свят. Това може да се приме като сито на духовните същности, устремени нагоре.
В Астрала се моделират кармите и съдбите на онези, които все още не са дорасли да преминат в космическиа свят и в космическото училище. Там съдбата и кармата вече е зависима от ред други характеристики на разума и духа.
http://www.ezominerali.com/read_post.php?newsid=100&a=&firstorder=&email=&lg=
-
Нито Живота,нито смъртта ни принадлежат.Щом не сме самородени,не сме извора на Живот,то той не ни принадлежи.Прекъсвайки връзката на физическото тяло с Живота-не убиваме самия Живот.
-
Хахааааа.И животът МИ и смъртта Ми принадлежат само и единствено на МЕН!Или ти или някой друг,може би имате някви авторски претенции към тях?Нещо..не ти вдянах писаниците..
Ние сме самородени!
-
Нито Живота,нито смъртта ни принадлежат.Щом не сме самородени,не сме извора на Живот,то той не ни принадлежи.Прекъсвайки връзката на физическото тяло с Живота-не убиваме самия Живот.
Принадлежат на кого? Значи ли, че друг страда и се радва в този живот, а аз какво съм? Не сме самородени такова животно нЕма! И защо не сме извор на живот, нима децата не са плод на родителите си?
-
Уко,кат не сме самородени,може би знаеш кой ме е "родил"?Не инкарнацията Константин.МЕН.АЗ.Кой ме е родил?
-
И пак за самоубийството,за правото на живот и правото ни да прекратим този живот по всяко време..Та..Какво значи самоубийство?Ако отнема живота който сама съм си"дала",чия воля нарушавам?Своята.Следователно..Ако говорим за"наказание"само аз и единствено аз мога да налагам такова.Ако сега си тегля чертата,точно сега,ще оставя след себе си куп недовършени неща.И макар да съм с ясното съзнание,че се самоубивам за да си отида"в къщи",пътят до това в"къщи"ще се окаже по-дълъг от предвиденото..Защото..Съзнанието ми ще се терзае за онова което съм оставила на Земята съвсем съзнателно и целенасочено.И от там ще възникне вътрешният конфликт.Ще се окажа в капана на съжалението и самонабиване на канчето.Защо съм постъпила така глупаво и не съм останала.Аз ъфкорс,ще се опитам да променя мислите..Но не вярвам да е толкоз просто.Защото знам, колко е трудно и болезнено да избягаш от себе си,и макар понякога тук да успяваме да заглушим гласа на съвестта си(Аза,съзнанието)то горе сме само това съзнание.И кат знам тука,как боли..За горе не мисли..
От друга страна..Ако се самоубие човек с чиста съвест..Примерно вече стар,много болен нямащ нищо което да го задържа..Просто знае,че е свършил всичко за което е дошъл..Тогава нещата стават други мисля..Съзнанието е друго.Подобен акт е просто прибиране у дома.И след като няма кво да ме задържа тук,откъде накъде да нямам право да се кача на влака когато Аз поскам,ми тряя да чакам?Няма логика просто..
Постъпката на Христос(доколкото приемам тая история за вярна)е пример за живо самоубийство!Защото той е знаел какво го чака и какво върши!Това е неговият избор!Отиваш на война и знаеш 100% че ще умреш.Камикадзе дето спасява света примерно!Ооо,тва е геройство!Не е самоубийство..Едно време българките са се самоубивали,за да не бъдат опозорени!Геройство?!?Малодушие?Отказ да приемеш избрания от теб сценарии...В случая..Сценарии в който да бъдеш изнасилен..Или пък..Гонят ви банда психари със всевъзможните им касапски принадлежности,знаете,че смъртта ви ще бъде бавна,жестока и мъчителна.Имате пистолет и можете да се гръмнете.Ще го направите ли,или ще се примирите със съдбата си и ще си изчакате бавната мъчителна смърт?Ако да,ако се гръмнете,това не е ли пак самоубийство?Във всички случаи говорим за умишлено причиняване на смърт на физическото тяло.Ма в единия случай саможертва,а в другия видиш ли било грях?!?Дрън-дрън!Или пък..защо не..Ми даа..Отново показва,че Вселената е ментална и всичко е въпрос на гледна точка!Но просто не може едно и също действие и то от такава величина да бъде мерено с различно мерило.Тц!
Мерилото е едно единствено и универсално за всички.Нарича се"собствено съзнание".
Обаче пък ако се самоубие човек от отчаяние,който не вижда никакъв смисъл в нищо,и се самоубива с идеята да"изчезне",да спре да съществува(надявайки,се че и проблемите ще изчезнат)..Е тогава вече наистина е страшно.Не искам и да мисля в къв кошмар попадат..
-
Съгласна съм с разсъжденията ти за самоубийството. Последното ти изречение аз го допълвам така: представи си какво е да не си представяш себе си, нито да проектираш себе си в някакво бъдеще /т.е. както ти казваш: да искаш да изчезнеш/. В един свят , в който ти си мислите си, а обкръжението ти се определя от честотата на емоциите ти...попадаш в абсолютен капан сам на себе си.
Има още една страна на самоубийството: близките. С действието си ти емоционално ги съсипваш. Енергийно също./Знам го от собствен опит това/...Такова чувство за вина, такова огромно страдание причиняваш на близките си, че те дълго не могат да се съвземат след постъпката ти. И ти, който си свързан емоционално с тях, страдаш и от това, което виждаш, че си сътворил и за тях...Защото го виждаш и вече нищо не можеш да поправиш. И дори и да се осъзнаеш и т.н. отвъд, то близо до земята ще те държи, ако не друго, то угнетеността на близките ти.
Помня как в съня си се срещнах с приятеля ми, който се самоуби..Той не искаше да ме погледне в очите. Мълчеше. И бяхме на едно скапано грозно място - нещо като дървен кей, но през нощта, сиво, гадно, мъгливо...Но явно някой чрез мен успя да му помогне, защото след време го изпратих /в съня си/ до нещо като бяла завеса , нещо като бял водопад и той премина , а аз останах. Каква равносметка го е чакала отвъд е друг разговор, но поне знам, че се прибра у дома. Хубаво е, че имаме помощ от другата страна. Лошото е, че не винаги сме в състояние да я видим и пожелаем. И мисля, че ние /живите/ биваме активно използвани в опитите за "реабилитиране" на самоубийците...Имам предвид - по начина, по който използваха мен за да помогнат на него.
-
Константин,по твоята логика,не можеш ли след самоубийството пак да се самородиш ;)
А на Исус му е просветнало на кръста,тогава "Татко му"му е зашлевил един огромен шамар,че да се опомни,да се огледа и разбере истинската ситуация.И тихо,тихо-в Кашмир,до 112......
-
Можеш!
Но като гледам,логиката ми изобщо не си я схванала.
-
Самороденото е онова което е самосъздадено.Ние сме част/градивните елементи на една самосъздаваща и самоподдържаща се система.И като такива,ние сме самородени/самосъздадени.
Инкарнациите ни са друга бира,продукт на нас самите.Създадени/родени от нас.
Избора на живот/инкарнация е наше дело.
Кой ако не ние самите,сме животът?Къде е изворът на тоя живот според теб Борислава?И на кой принадлежи тоя"живот",ако не на нас самите?
Прекъсвайки живота на тялото,прекъсваш живот.Това е.Не късаш вестник,а прекъсваш живот.
-
. . . Проблемът е, че повечето живи хора не помнят тези срещи след като се събудят. А аз помня всичко. . .
mf2, благодаря, че ми отговори!
Но се запитах нещо: Как е възможно човек да каже, че помни всичко, без да си дава сметката дали това "всичко" може да е само нещото което си спомня?
. . . Ние сме в непрестанен контакт с отвъдното - знаем го или не...Това е положението. Всеки от нас!!! . . .
. . . Астралът също е част от Космоса, така както и земният видим и реален свят е част от него. . .
Как е възможно душата, постъпила в Астрала, да бъде напълно откъсната от материалното, след като материалното е част от Него? Как може едно нещо да бъде откъснато от друго, след като има връзка с него?
-
mf2, благодаря, че ми отговори!
Но се запитах нещо: Как е възможно човек да каже, че помни всичко, без да си дава сметката дали това "всичко" може да е само нещото което си спомня?
Как е възможно душата, постъпила в Астрала, да бъде напълно откъсната от материалното, след като материалното е част от Него? Как може едно нещо да бъде откъснато от друго, след като има връзка с него?
А как правите разлика между сън и спомен?
Защо това, което си спомняте да не е сън, а реално преживяване или въобще да се осъществява в невидима, но съществува според вас реалност?
Аз не разбирам какво е толкова сложна в разбирането на край. Защо човешката смърт да е с нещо по-специална от тази на животно, дърво или ... комар :unknown:
И като сте такива почитатели на филми разбрахте ли ,в какво се превръщат мечтите, или просто оценихте добрата работа на филмовия екип и продуцентите?
-
Как е възможно душата, постъпила в Астрала, да бъде напълно откъсната от материалното, след като материалното е част от Него? Как може едно нещо да бъде откъснато от друго, след като има връзка с него?
Ами понякога може :D. Значи има един основен закон за вибрациите: по-висока вибрация може да проникне в по-ниска, но по-ниска вибрация не може да проникне в по-висока. Следствие на това всяка една душа, вдигнала достатъчно вибрациите си, може да се откъсне от материалното. Не е толкова сложно. Великите неща са обикновено простички, само че хората имат невероятното свойство да усложняват всичко до което се докосват.
-
Ами понякога може :D. Значи има един основен закон за вибрациите: по-висока вибрация може да проникне в по-ниска, но по-ниска вибрация не може да проникне в по-висока. Следствие на това всяка една душа, вдигнала достатъчно вибрациите си, може да се откъсне от материалното. ....
Ще задам отново въпросът си по друг начин: Как може по-високата вибрация, проникнала в по-ниската да няма връзка с нея? И душата, вдигнала вибрациите си, откъсната от ниските вибрации, как може да няма връзка с тях, след като ниските вибрации претендират за това, че имат някакъв вид връзка с нея?
-
Леле наистина е уморително ;). Значи по-високата вибрация е достигнала определено ниво на осъзнаване за да стане по-висока, тоест научила се е да се абстрахира от това, което иска. С три думи: прави осъзнати избори. От своя страна по-ниската вибрация не ги прави, тоест все още се води от емоциите, а емоциите са най-добрият донор на енергия. Емоционалните хора си раздават енергията навсякъде и на всеки и затова не могат да вдигнат вибрация и да живеят осъзнато. Или с други думи казано когато осъзната висока вибрация тя е склонна да се абстрахира от това по-долу и само да си свърши работата, заради която е слязла "в ниското", а не да се оплита в интриги. Докато по-ниска не го умее това, защото не вижда.
Ако погледнем от физична гледна точка (гледай ся как ще се изложа, щот физиката ми е слаба - визуално го знам ама не знам как да го обясня човешки :D) то бързото вибриране води до лесно проникване в бавно вибриращи обекти, докато бавновибриращите изобщо не го забелязват - за тях е невидимо. Пффф ако има некой добър с тази наука нека да обясни моля както си му е редът :hi:.
-
Вещичка, с всичко което каза до сега съм съгласна с теб, разбирам те... и аз така мисля.
Но се питам друго, защо повечето си мислим, че когато умрем, това значи, че напълно сме се откъснали от материалното? (аз не мисля така, но не мога да кажа и със сигурност, че не е... затова се опитвам да мисля и по-важното за мен е да осмисля това... Питам се обаче и друго - Защо да се опитвам да прескачам пътят по който вървя "тук" и "сега", след като моментното ми състояние за "там" и "тогава" няма да мога да използвам по предназначение? Или с други думи: Защо да искам да ходя на излет в планината с високи токчета? :)
-
Но се питам друго, защо повечето си мислим, че когато умрем, това значи, че напълно сме се откъснали от материалното?
Това става още докато си жив. Ако искаш да излезеш от колелото на самсара си излизаш и това е. Човек, свикнал с материалното и не желаещ да се откъсне от него, то и посмъртно няма да се откъсне. Като умреш ти губиш само превозното средство за в тази реалност, но не губиш желанието си за нея. Желанието си можеш да го загубиш още докато си в тяло, но не и като умреш. И тука не говоря за самоубийците, а за хора съзнателно тръгнали по този път.
-
На мен това ми е ясно.
Но след като сме се върнали в материалното, то значи сме имали връзката с него. Не е ли така?
-
Абе, Кибела, откъде си се върнала? Я първо това ми обясни, че барем успея да схвана къде ровиш ;).
-
Не става ли въпрос за душата извън тялото и връщайки се в него?
Или се бъркам...
-
Е, ок бе, ти като умреш не се връщаш повече. За какво ти е да се връщаш? Едновременните инкарнации текат едновременно. Веднъж излязли от играта да не са луди да се връщат пак 8). Виж за последователните те са друга бира и са ми леко неясни.
-
Ще задам отново въпросът си по друг начин: Как може по-високата вибрация, проникнала в по-ниската да няма връзка с нея? И душата, вдигнала вибрациите си, откъсната от ниските вибрации, как може да няма връзка с тях, след като ниските вибрации претендират за това, че имат някакъв вид връзка с нея?
Най-образно казано,едното се съдържа в другото.Високата вибрация,съдържа в себе си предхождащите я по-ниски.Обратното..Няма как.
Душата се откъсва от материята най-вече,чрез разпадането на физ.тяло.После..После тряя да се разпаднат всички илюзии по отношение на материята които са изградени в съзнанието.Инак,няма как..Все към ниските вибрации,към материята ще се чувстваш притеглян,и това според мен ти гарантира безкраен цикъл на животи.Които все ще имаш чувството,че са ти"наложени"от някой друг.Няква сила извън теб,която обаче не разбираш..А то е най-обикновен резонанс на съзнанието.
-
Значи по-високата вибрация е достигнала определено ниво на осъзнаване за да стане по-висока, тоест научила се е да се абстрахира от това, което иска. С три думи: прави осъзнати избори. От своя страна по-ниската вибрация не ги прави, тоест все още се води от емоциите, а емоциите са най-добрият донор на енергия.
Чудесно казано! Първото изречение може да се приеме и за своеобразен тест за достигнато ниво на духовност! До каква степен дадена личност може да прави осъзнати избори е правопропорционално на степента да се абстрахира от това което иска Егото (то само иска, друго не прави)
Емоционалните хора си раздават енергията навсякъде и на всеки и затова не могат да вдигнат вибрация и да живеят осъзнато.
Не си права госпожо, всяко ниво има различен праг на изказване (демонстриране) на емоционалност. Смеем се, гневим се на различни неща нали? Какво е човек лишен от емоционалност? Твърдо съм убеден, че именно емоцията е онази енергия която осмися битието ни.
Или с други думи казано когато осъзната висока вибрация тя е склонна да се абстрахира от това по-долу и само да си свърши работата, заради която е слязла "в ниското", а не да се оплита в интриги. Докато по-ниска не го умее това, защото не вижда.
Да така е! Високата вибрация може да слезе на по-ниско ниво без да се заплита в емоционални зависимости. Показателно за вибрационното ниво е на кого се нервираш (показваш негативизъм към дадена личност) засягат те само хората от твоето ниво. По горното ниво ще приеме "глупостите" великодушно, а по ниското няма да ги разбере.
Ако погледнем от физична гледна точка (гледай ся как ще се изложа, щот физиката ми е слаба - визуално го знам ама не знам как да го обясня човешки :D) то бързото вибриране води до лесно проникване в бавно вибриращи обекти, докато бавновибриращите изобщо не го забелязват - за тях е невидимо. Пффф ако има некой добър с тази наука нека да обясни моля както си му е редът
Един буркан пълен с камъни може да поеме доста фин пясък, но ако го налълним с пясък няма да може да побере и едно камъче!
-
Уко,да си чувал,че гневът е лош съветник?Гневът е емоция.Доколко сме способни на обективен и безпристрастен поглед върху нещата,че да направим адекватен избор,когато сме под влиянието на силни емоции?
До каква степен една личност е способна да прави избори,не зависи от степента на озаптяване на егото.Тц.Величината на изборите зависят от това,до каква степен си осъзнал,че ти избираш.С други думи..Колкото повече разбираш,че ти правиш изборите,толкова повече имаш"право"да избираш.Това не значи,че индивида е"духовно"ориентиран,нито е показател за полярност..Да не се бъркат нещата.Смятам,че има достатъчно интелигентни същества,разбиращи "далаверата"с изборите си,и въпреки това,техните избори се въртят около егото.
-
Не си права госпожо, всяко ниво има различен праг на изказване (демонстриране) на емоционалност. Смеем се, гневим се на различни неща нали? Какво е човек лишен от емоционалност? Твърдо съм убеден, че именно емоцията е онази енергия която осмися битието ни.
Явно не си разбрал какво искам да кажа :D.
На високите нива има само радост, щастие, хармония. Там НЯМА негативни емоции! Защото негативните емоции са обикновено диктувани от човешкото Его. Ако аз ти кажа, че си малоумен например - ти имаш два варианта: или да се ядосаш, или да го подминеш с насмешка. Ядосването обаче, само показва, че ти реално се идентифицираш с думата малоумен - факт ;). Нали :P. Е, според теб един високоосъзнат човек аджеба дали ще обърне внимание на такива дрънканици.
Значи високите нива са фини нива. Там няма материални тривиалности като тук. Съзнанията, които ги обитават усещат и ЗНАЯТ съзнанието срещу тях какво е и знаят докъде могат да стигнат. Познават Вселенските закони. Тоест комуникацията между тях е улеснена. Защото ако тук ти ми кажеш не искам да ме докосваш (примерно), а аз продължавам да те мушкам с пръст в корема (примерно) ти ще се изнервиш и накрая може и да се ступаме. Нагоре не е така - желанието на съзнанието е закон и няма как да се пренебрегне.
Поне аз така ги виждам нещата ;).
-
Уко,да си чувал,че гневът е лош съветник?Гневът е емоция.Доколко сме способни на обективен и безпристрастен поглед върху нещата,че да направим адекватен избор,когато сме под влиянието на силни емоции?
Правилно!
И сега ще се опитам да обясня и това: Когато човек се ядоса, то от слънчевия ти сплит се отделя енергия от личните ти запаси, която е негативна, тоест заредена с отрицателен заряд и е насочена към обекта, който те е ядосал. Съответно на мястото където е била тази енергия, тоест у теб самият се отваря празно пространство. Вселената обаче не търпи празни пространства и всичко празно на секундата се запълва. Тук важи в пълна сила законът за привличането: Подобното привлича подобно. Или какво става - ти си побеснял например на комшията за нещо дребно. Зареждаш личната си енергия с негативен заряд и я изхвърляш по посока на комшията. У теб се е освободило място, което е негативно заредено и обикновено или се настанява негатива изхвърлен от комшията ти към теб (ако битката е лице в лице), или нещо друго отново негативно от астрала се залепя към мястото на трета чакра. Последствията са ясни ;).
Е, след това обяснение кой ще е толкова луд да се ядосва а :D? А пък за вибрации да не говорим - едно ядосване така ти смъква вибрациите, че пропадаш директно в десета глуха. Затова и високовибрационни съзнания няма как да изпитват негативни емоции!
-
Е, след това обяснение кой ще е толкова луд да се ядосва а :D?
О,де да беше толкоз просто.Едно е да знаеш,друго е да можеш.Малцина са тези които са балансирали емоционалното си тяло и са го поставили под свой контрол.Обикновено е обратното.Емоционалното ни тяло ни контролира.Веднъж като се ядосаш в дадена ситуация,и тази реакция остава заучена.При следваща подобна ситуация,обикновено сме се ядосали,още преди да сме осъзнали кво става.Просто следваме вече зададеният шаблон.
-
Да де, ама като всеки друг шаблон и този подлежи на подмяна с малко усилия ;).
-
Бе,че подлежи,подлежи..Нали и аз тва викам..Ма не е толкова лесно..
-
Ама то вярно си е за смях-Ти можеш да превърнеш деня си в кофти ден,можеш да превърнеш Живота в кофти живот,но да твърдиш,че ти си създателката на самия Живот :rofl:Че той Исус е бил по-скромен от теб,твърдейки,че "Тати"е свършил тази работа.
Слънцето Ти ли постави на точното място,да Ти грее планетата.Предавам се :flag_of_truce:
Офф...Защо ми преиначаваш думите?Не твърдя че Аз съм единственият Създател!Казах всички ние сме Създателя.
Ще ти го обясня,както бих го обяснила на много прост човек.Числото 100 се състои от 100 единици.Махнеш ли му единиците остава нула.Нулата не е живот. :D
-
Ще те питам,както бих попитала един интелигентен човек:Като махнеш единиците,къде ще ги сложиш?
-
Е как къде?Кронос изяжда децата си! :D :D :D
-
Знаеш ли,Борислава..Неразбирането ти е породено от това,че ти приемаш съзидателната сила,като нещо извън самата теб.Което автоматично води до това,че някой друг извън теб те е"създал".За това ти се струва,че друг дърпа конците.
А истината,е,че всеки един"атом"е своеобразен "бог" в развитие.Микрочастица заредена с целият потенциал на Абсолюта.Веднъж отделила се от Първоизточника,микрочастицата поема по пътя на еволюцията.Защото,отделянето не е нищо друго,освен самоосъзнаване.Микрочастицата(нагнетена информация,която се е самоосъзнала именно като информация/потенциал)веднъж осъзнала Себе като индивидуалност,вече е"извън"Абсолюта.
И ако всичко е Единно Съзнание и Разум/Интелект,то Ти си част от този интелект.И ако Мирозданието е сътворено от Единното Съзнание,то ти си ко-създател!
И ай ся пак си задай въпроса кой създава Вселените(с всичките им слънца и планети).
п.п.И за да не е само спам(че много се отклонихме от темата)ще кажа,че всичко което е"родено"/създадено,все някога има край/"смърт".Единственото безкрайно нещо е Абсолюта.И пак ще се повторя.Ние сме частици,заредени с есенцията на Абсолюта,ние го изграждаме/съставляваме,или иначе казано ние сме този Абсолют.
-
Една от основните причини нещо да е толкова дискутирано е, че се боите от това, за което вие говорите. Макар и за мен да няма кой знае какво значение, дали смъртта е проход или край, все пак ще си дам мнението.
Платоническата теория за безсмъртието твърди, че душата е всъщност много проста и елементарна съвкупност от частици, но паралелно с това е и вечна. Душата е енергия и като такава, тя никога не се губи, тя просто съществува. Ако е така, това означава, че от погребването няма смисъл, както и от кремирането, защото изглежда, че душите ни ще останат, дори и да минем през прохода. Мои си думи.
Смъртта за мен е краят. Просто казваш ''чао чао'' и толкова. Какво следва след това, определено не знам, но не може да е отново човешки живот. Звучи ми клиширано и даже немислимо да говорим за повторно преживяване на човешкия живот. Това е абсурдно. Но едно знам. Щом като милиарди хора и същества са умрели преди мен, значи няма от какво да се боя. Всички ще умрем, рано или късно, а когато дойде време да хвърлям топа, ще се усмихна лицемерно, с което ясно ще покажа, че ни ми пука какво е смъртта.
Като бях малка и като още вярвах във феята на зъбките, си мислех, нали човекът е енергия, тогава защо, когато му спре сърцето, то не може да възвърне същият си ефект, дори и с електрошок? Как става номера, не ми бе ясно. Нали душата след това контролира къде да иде, ми тогава защо не се върне обратно в тялото си? След като има духове, това означава, че душата сама определя къде да ходи. Иначе, защо ще има духове и след като те са тук, къде са другите? Нали говорим за бялата (или в други разкази червена) светлина, където душата отива. Тогава, защо тези духове не отиват там? Не виждам какво правят те, освен да бродят из земята, съвсем безцелно. И тук си задавам въпросът, какво е душата,какво е духът? Елементарно от ученическия курс бихме определили духовете като неутрино. Логично, нали, поне за мен? Но дори така, пак няма да успеем да видим или засечем присъствието на духовете, поради факта, че човешкото око не може да види тази частица, дори и да е в огромно количество.
За прераждане и дума не може да става. Ако определим Земята като организъм, то следва, че и ние сме по - малки организми. Логично от тук следва, че човекът, животните, цветята, дърветата... всичко има душа. По - тази логика всичко е енергия. Добре, обаче къде отива тази енергия, след като умре и тя не е ли много? Във вселената не може да сме сами. Това означава, че има и още енергия и още и още. И както всичко това е енергия... Там където отиваме след смъртта не се ли превръща в опасно място? Колкото повече енергия влиза, толкова повече се разширява, с което би следвало мястото на което отиваме, рано или късно да изчерпи издръжливостта си. А ако се прераждаме всеки път, нашата енергия не се ли изхабява? Малко или много, едно нещо колкото го ползваш, толкова то се протърква. Какъв е смисълът на прераждането? Да научим уроците от живота? Но ако всички днешни души са живели преди да се родят, то тогава те не са ли се научили на уроците? Нали земята е формирана преди 4, 5 мил. години? Тогава... Какво още учим ние, та се прераждаме?
Възприемам смъртта като безсмислица и който е формирал това място, на което отиваме не е бил с всичкия си. Направо се чудя на вярващите, ако господ е мъртъв, ние какво?
-
Една от основните причини нещо да е толкова дискутирано е, че се боите от това, за което вие говорите.
Нали те помолих,без генерализации!!!Кои се боим?Някъде да прочете някой да пише,че го е шубе?
Една от основните причини да се пише по темата е любопитството.Онова вечното гласче което задава въпроси.Благодарение на него търсим отговорите!Ако го нямахме,нямахме нямаше да еволюираме.
Ай ся да се извиниш публично да пишещите тук,задето има наглостта да ни наречеш страхливци,при това аргументирайки се единствено с нашето здравословно любопитство!!!!
Платоническата теория за безсмъртието твърди, че душата е всъщност много проста и елементарна съвкупност от частици, но паралелно с това е и вечна. Душата е енергия и като такава, тя никога не се губи, тя просто съществува. Ако е така, това означава, че от погребването няма смисъл, както и от кремирането, защото изглежда, че душите ни ще останат, дори и да минем през прохода. Мои си думи.
А леле Боже! :o
И кво тряя да правим с телата?Да си ги оставим по къщите ни вместо ароматизатор ли?
Смъртта за мен е краят.
Тогава... Какво още учим ние, та се прераждаме?
Е чакай малко де...Хем ще съществуваш вечно като енергия,щот душата ти била вечна,хем смъртта била краят?!? Да се смея ли,да плача ли...Вечно и край,са две взаимно изключващо се понятия!!!Не знам за кво училище говориш,кво си учила,кви неутринни,кви 5 лева..И другият път,преди да ни залееш с"безццените"си голословия,прочти кво пишат хората в дадената тема!!!Егати..Ако си чела кво сме писали назад,и сега пишеш това,значи си много глупава,без извинение.Скъсахме се да повтаряме,че всичко е Съзнание.Ако пък не си чела,другият път преди да сътвориш поредният си шедьовър,чети!!!За всичките неща които пишеш,вече сме писали!!! Виж се само колко ограничено мислиш...Как за един живот ще научиш всичко?АКо се родиш като мъж,как ще изживееш бременност,раждане,майчинство?Почни да мислиш,не само да дращиш..
-
Няма нужда да се извинявам. Не наричам никого страхливец. Аз не се боя от смъртта, а отвъд нея. Смъртта е краят на действията ми. Процеси като дишане, хранене, изхвърляне на ненужните вещества... Всичко това е краят. Какъв е смисъла да дълбая по - навътре като всичко е само догатки. За какво да се извиня? То е от ясно по - ясно, че за да дискутираш тази тема, значи, че нещо те притеснява и те кара да търсиш алтернативи, инак ще стоиш в леглото и ще се питаш - какво ще стане с мен.
Не съм казала, че телата трябва да си ги оставим по къщите. Когато ти умреш konstantin2007, какво ще правиш на гроба си? Нали душата е човекът, а не тялото му. Просто казвам, че човек няма нужда да отдава такова значение на традициите. За мен ходене на гроба 40 дена, закриване на огледалата... Това са само бръщолевици на старите хора, които са се бояли от смъртта. Не изчетох и думица от вашите коментари. Прочетох само първият. Какво трябваше да прочета, konstantin2007? Как обясняваш на Борислава, че не разбирала нещата ли? Това ли?
Земята съществува от 4.5 милиарда години. Е за толкова не се ли преродихме и в мъж, жена, и в куче, и в насекомо...? То животът е от сега, нали? Ако прераждането е истина, няма начин да се сътворява нова енергия. От тук следва, че душите сега, са живели и преди. Не може да се сътворява от нищото енергия и то в огромни количества. Това би накарало вселената да се спука като балон, защото тя не може да образува нова и нова енергия до безкрай. Не е възможно.
Какво мислите за нея?
Какво е тя за вас?
Как я възприемате?
Страхувате ли се от нея?
Това бяха въпросите на автора, konstantin2007. Аз им отговорих. Никъде не пише да прочета след това коментарите и особено твоите. Спри да нападаш хората и то без причина. Ако бях прочела някой твой коментар, той нямаше да бъде съобразен с моя. Изразявам мнение, като не отговарям на никого, освен на автора. Коментарът е вид разговор между автора и коментиращия. Това бе МОЕТО мнение. Автора е бил задал въпросите си. Никъде не пише, че не мога да коментирам, а още по - малко да изразя това, което мисля.
Въпросът ми вече към теб, konstantin2007 е: Ако краят на света настъпи, какво ще стане с мястото наречено ''Светлина''? След като говориш за атома, като отделен бог в развитие (макар и атомът да не е нищо повече освен съвкупност от други по - елементарни частици) ще ми дадеш правдоподобен отговор, нали?
Няма да се извиня. Това, че твоето его не иска да приеме, че някой е изразил мнение, което граничи с твоите постове, не значи, че трябва да ти се извинявам. Но ако толкова си го приела лично и гордостта ти е наранена от този факт, добре: Сърдечно се извинявам на госпожа/ица konstantin2007, за думите ми, които я нараниха толкова дълбоко, че чак не е за вярване. Моля, приемете ги госпожо/ице.
-
Няма нужда ....
Извинението(макар и едва изцедено се приема).Поне от мен. :)
Но ти продължаваш да генерализираш и слагаш хората под един знаменател.Кофти.Въпреки,че те помолих да не го правиш.Просто нямаш правото!!!!А пък да се пънеш да правиш психоанализ на пишещите в тъмата"защо аджаба пишат и кой е техният мотив"си беше наистина много тъпо.Да не говорим,че не е нужно да си притеснен от нещо,за да искаш да знаеш!Егати простотията.
Питах те как така има край,като се приемаш като нещо безкрайно(съгласявайки се,че в същината си сме енергия,и тази енергия ти сама казваш,че е безкрайна!!!)Тогава къв край,кви пет лева?КАкто ти казах,вечно и край,са взаимно изключващи се понятия.Защото ти дори не говориш за трансформация няква,а видиш ли"край"?Ма къв край?Край на кое по точно?
Аз няма кво да търся на гроба си,просто щото Аз не съм това физическо тяло,просто го притежавам(временно),точно както шофьора притежава колата,но не е самата кола,така,че въпросът ти е непонятен за мен.Сори.
За 40 те дни..Въпрос на избор..Някои считат се че до 40 -ят ден от раждането и смъртта,се формира и съответно разпада т.нар.астрално тяло.Което е "преносителят" на Душата(най-образно казано).За ползите от кремациите вече писахме,но както сама каза..не си чела и думица.
Светлината не е място.Битието не се изчерпва със Земята и 3д-то...И...Има теория,че Вселените се раздуват точно като балони и накрая се пукат!Добрутро!
А атом,ако си кьорава,да ти кажа,че съм го сложила в кавички.Защо ли
Всъщност...Знаеш ли..Права си за всичко което си написала,защото това е твоята истина...А хората казват..В спора се ражда истината.Защото спора,опзицията те кара да разсъждаваш.И не знаеш откъде ще се пръкне"зайчето"..Каква нова мисъл,може да отекне в съзнанието ти..Но аз отказвам да вляза в умствен двубой с невъоръжен противник!Поне с една прашка да разполагаше..
-
Много си се чудя на себе си, защо споря, но ако има нещо, което съм научила от госпожата по Биология, то е, че: ''Който е казал последната дума в спора, той печели.'' На мен обаче... леко взе да ми омръзва, тази игра.
А атом,ако си кьорава,да ти кажа,че съм го сложила в кавички.
Една от основните ти грешки е, че не знаеш как да говориш. Обиждаш без да се замислиш, което не е в твоя полза. Не се обиждам и няма да изисквам от теб извинение. По - добре къорав глупак, от колкото празен поглед в огледалото. Имала ли си друг спор с някого от потребителите госпожо/ице? Или мълчанието им ясно показва, че не им се занимава.
Госпожо/ице, прочети ти 22 страници, като 50% са... Как си, що си, ауууу чули за оня...
Не благодаря. Един човек ако ще дава мнение, ще го обосновава, а няма да опровергава написаното от следващия. Но за мен темата е препълнена, както всяка друга с ненужни думи. Какво да чета, за Абсолюта или как Борислава не разбирала какво й говориш, като някой се опитват да й влеят мозък в главицата, защото тя няма по някой думи... Не, благодаря. Няма да чета. Офф...Защо ми преиначаваш думите?Не твърдя че Аз съм единственият Създател!Казах всички ние сме Създателя.
Ще ти го обясня,както бих го обяснила на много прост човек.Числото 100 се състои от 100 единици.Махнеш ли му единиците остава нула.Нулата не е живот. :D
Чета, чета и за нули си мисля. Няма ке стане. Мани тая работа, че взе да ми писва. Взе да ми омръзваш, с което наистина взе да ми става лошо. Айде със здраве, скъпа. Със здраве.
-
Е за толкова не се ли преродихме и в мъж, жена, и в куче, и в насекомо...?
НЕ! Вибрацията на човешката Душа е много по-висока от тази на животинската, защото животинската е част от планетарния Дух - само частичка. Ако човешка Душа влезе в тяло на животно, то ще го унищожи. Животински Дух може да населява тяло на човек, но човешки Дух не може да населява тяло на животно! Това е просто НЕВЪЗМОЖНО, заради разликата във вибрациите. Не ги слушай кво говорят древните мъдреци, защото много пъти съм го казвала: повечето от тях са последователни инкарнации и при тях нещата са различни.
-
liuba4e,на теб ти казах..Кат се въоръжиш с една прашка поне,тогава "скъпа"....
Вешичке,нали писахме и за планетарния дух и за човешкия Аз,ма на хората не им се чете..
А смяташ ли,че е възможно част от Планетарния Дух да поеме по пътя на индивидуалната частица?Имам предвид да еволюира до човешка душа?
-
Ми огледай се бе - пълно е с животински инкарнации, ама понякога някой ми мяза на пълно дърво... дали пък и няма растителни се питам :D. Но доколкото съм чела, това е еднократно, тоест понеже сега има нужда от много души поради нарастващия брой на населението на тази планета и затова въплъщението на животинска Душа в човешко тяло се приема като експеримент/опитност на Планетарния Дух, но след смъртта си продължава по предназначение. Доколкото знам Пътят на Планетарния Дух е друг и различен от този на ВА на хората.
-
Не бе..Тва,че Планетарния дух се инкарнира в човешки тела,е ясно.Все пак..както знаем,нищо не отива зян в тая природа.А и опита в човешко тяло,предполагам също много ценен.И аз мисля,така за нарастващият брой на хората.Има теории,че желаещите да се родят тук,не са особено много,така,че..все нещо тряя да вдъхне живот на материята..И планетарният дух върши тая работа.
Мисълта ми беше..Дали е възможно,това съзнание,въплътено в човешко тяло,да еволюира до човешко съзнание?Да се самоосъзнае и припознае като нещо повече от"частица"на Планетарния дух?Аз мисля,че да..Ма само си го мисля..Идея нямам ква е маханиката на"пътя"?
И друго..Викаш ако влезе човешка душа в животинско тяло,то тя би го изпържила.Принципно..Да.Но нали контролираме тази енергия?То по тая логика,бихме изпържили и човешкото тяло,щото разлика във материята на телата няма.Точно както контролираме енерджито което одухотворява човешкото тяло,така бихме я контролирали и ако анимираме животинско.Няма логика да не е така.Въпросът е..Кому е нужно да се ражда като животно?Слизане по стълбицата обратно.Няма смисъл в това.
-
За първи път се замислям за вибрацията и честотата на човешката душа... Наистина не съм чела Вещичке вашите коментари, но да чета 22 страници, където... Мисля, че ме разбра. Благодаря за отговора, но искам да попитам, след като трансформации на духа в животинско тяло са невъзможни, то тогава за 4, 5 мил. години шанса да сме се перодили над 100 пъти е огромен, нали? Това означава, че сме учили, учили... Тогава, каква мисия реално имаме, след като сме преживели всичко, което ни е нужно от житейските уроци? Моля, konstantin2007, да не ми отговаря. Не желая отговор без реално покритие.
-
liuba4e,споко бе!Константин вече ти каза нещо! 8)
Вещичка,и друго..Вчера си говорих с един приятел за инкарнациите..Ква е механиката на"последователните"и едновременните..
При последователните Аза трупа пси-енергия/воля/сила/което в един момент му дава възможността да упражни едновременните.
Иначе първоначално няма силата да го прави.Поне така мисля..Демек..Няма как да почнеш едновременни,докато не си минал през последователните.
-
konstantin2007,
разлика има във вибрациите на човешкото и животинското, нищо че материята е една и съща - то и на дървената маса материала е от Земята ама ако се халосаш в нея ще те заболи теб, а на нея няма да и пука. Относно Планетарния Дух, то там има разлика между него и един ВА - пътищата им са различни и ако трябва да бъда честна смятам Планетарния Дух за по-висш от един ВА, щото то ебаси ти можеш ли да си представиш върху тялото да щъкат има-нема 9-10 милиарда говеда и да те чоплят, взривяват, дълбаят и прочее и ти да търпиш това стоически. Е, честно казано аз не бих го изтърпяла ;).
Има и нещо друго - нашият ВА ако се всели директно в нашето тяло, то би ни взривил тялото на секундата. Животните имат групови Души, тоест ако има например 100 милиарда кучета на планетата то в техните тела е разпределена 1 Душа, а един ВА на едновременна инкарнация има само около 2000-3000 тела, които да обитава, тоест има огромна разлика. Тва все едно определено количество вода по една тръба да се разпредели на 100 милиарда чешми или на 2000 чешми - ще има разлика в дебита на водата и в двата случая.
И да, всяка една Едновременна инкарнация е била първо последователна. Аз съм сънувала 3 мои последователни и бяха наистина пълен ташак, но просто ВА решава да се развива и съответно предприема определени мерки. Имам приятел, който знае, че преди да се въплъти в тяло тук на Земята е бил от богомолковидните и не съм много сигурна, но мисля, че и те са последователни. В един момент решава, че това му е скучно и хоп тука на Земята. Разликата между последователните и едновременните е в бързината на учене и израстване - само това.
liuba4e,
абе маце, ти ако си Едновременна инкарнация имаш не 100, а 2000-3000 инкарнации и то ЕДНОВРЕМЕННО, тоест на теб може да ти се струва, че са в миналото или бъдещето, но от гледна точка на висшите нива те си текат едновременно.
Ся за по-голяма образност си представи, че си космонавт и си летиш някъде из космоса и гледаш Земята. В САЩ например хората са станали и си пият кафето рано сутринта, а в БГ са вече на вечеря със салата и ракия (не съм ровила да гледам часовите зони и затова примера със самите държави може да е неверен, но важна е идеята, а не буквоядството), но за теб от гледна точка на космоса нещата протичат едновременно нали. Така е и с едновременните инкарнации - от гледна точка на ВА са едновременни, защото той е на едно по-високо ниво от 3Д реалността, а времето само в 3Д е линейно.
Мисията поне според мен е да се научиш да живееш осъзнато. Де да знам сега, всеки може и да си има нещо различно като мисия, но общата картина е една - да достигнеш Духа в себе си. За всеки човек това става по различен начин.
-
Вещичка,ето това е и моето разбиране "да се научиш да живееш осъзнато."Благодаря!
-
Aaaa,вещичка,ти па ме утепа :D..То оставаше и да се мерим с Планетарния убавец,дето е в пъти по-мощен от нас,мисля..за сравнение между ВА и Планетарен Дух,мноо ясно,че не може да и дума да става...И тука да кажа,че както ВА еволюира,така и Планетарния Дух еволюира.Този на Земята е 3Д.Според някои теории(най-вече се позовават на шумановият резнонас) вече е в 4Д и предстои минаване в 5Д..Въпросното масово възнесение на 21.12. ::)
А тва,че Аза ползва"преносни"средства,за да не изпържи материята е ясно.Мисля,че тук роля играят фините тела,като своеобразни трансформатори на енергията на ВА.Аз за тва и си мисля,че мозъкът не може да работи с пълният си потенциал във вида(вибрациите на материята)в който е.Би се произвела такава,енергия,че ще свари.
Иначе примера ти с чешмата горе долу ми е разбираем..Но така зададен,излиза,че никой не контролира налягането на водата.Щото дебита е без значение,ако има контрол върху налягането.Поне така мисля.Ето ги хилядите чешми в София.Е,ако всички чешми са спрени,и аз пусната моята,това не значи,че ще стане авария,именно защото софийска вода(ВА)контролира налягането.Та..Не знам..Мътно ми е покрай това,дали е възможно част от Планетарен дух,да се"отдели"като самостоятелна единица..Обаче понеже моделът го има,мисля,че е възможно,което не го прави наложително,нито пък е основен принцип,защото именно колективното съзнание е в основата на Планетарния Аз.Но пък...разделението,така или иначе е илюзорно..За тва мисля,че е възможно..Както и да е..
А за вибрациите...Имаш едно огромно,високо стълбище.От най-долното стъпало(плътните вибрации)не можеш да видиш кво става на върха(бързи вибрации),но от върха виждаш всичко става долу.И сега...Ако мислено по най-долното стъпало прекараме една права и това е линията на времето в което пребиваваме,всичките ни инкарнации са си там.Всяка във своя отрязък от линията(свое време,епоха).Но гледайки от най-високото стъпало(където времето не "тече"така бавно)ти виждаш всичките си инкарнации едновременно.
Борислава,е тука вече си абсолютно права!Но,освен да се стремиш да живееш осъзнато,тряя и да се стремиш да разшириш това съзнание.Защото колкото повече се"разширяваш"с толкова повече"неща"се отъждествяваш/припознаваш.А нали в същината си всичко е"Едно".Когато ти се припознаеш като това"Едно",тогава самият ти ставаш това"Едно".Самият ти ставаш"точката"на излъчване.Сливаш се с Абсолюта/Едното/Първоизточника.Животите и"мисиите"ни,не са нищо друго освен обратен път към това"сливане".Пиша го в кавички,защото това сливане е илюзорно.Ние на практика никога не сме прекъсвали връзката с Първоизточника.
И никой не"живее"само на една планета!
п.п.Уфффф кви ги пиша..Нищо не тряя!Тва е образно казано.Свободна воля!
И сега..Понеже пак много отклонихме темата,да кажа,че на фона на това което пишем,смъртта не е нищо повече от трансформация.
-
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,11670.0.html
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,19665.90.html
Във вторият линк отговор №93.
-
Вещичка,ето това е и моето разбиране "да се научиш да живееш осъзнато."Благодаря!
Извинявайте за наивният въпрос! Какво значи да живееш осъзнато ???
-
Извинявайте за наивният въпрос! Какво значи да живееш осъзнато ???
Ееееххх,станке станке.. ??? ??? ???
Най-просто казано,за някои е въпрос да осъзнаят себе си и своето искам,а за други да осъзнаят себе си и своето трябва..
-
Ееееххх,станке станке.. ??? ??? ???
Най-просто казано,за някои е въпрос да осъзнаят себе си и своето искам,а за други да осъзнаят себе си и своето трябва..
Нищо не разбрах!
-
Извинявайте за наивният въпрос! Какво значи да живееш осъзнато ???
Няма за какво да се извиняваш, Станке. Спокойно. Честно казано и аз не знам какво означава да живееш осъзнато. Да не ти пука. Джаскай само напред. ;)
-
КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА
Някои вярват, че съществува отвъден свят, тоест че след смъртта си хората отиват на небето, в ада, в чистилището или в Лимбо. Други пък смятат, че човек се преражда в различна форма на живот. А трети, които отхвърлят религиозните идеи, са на мнение, че смъртта е просто краят на човешкото съществуване.
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА
В Еклисиаст 9:10 се казва, че „няма нито работа, нито замисъл, нито познание, нито мъдрост в гроба, където отиваш“. Библията също обяснява какво става както с хората, така и с животните при смъртта. Тя казва: „Всички отиват на едно място. Всички са произлезли от пръстта и всички се връщат в пръстта.“ (Еклисиаст 3:20)
Какво е състоянието на мъртвите?
„Духът му излиза и той се връща в пръстта си, в същия ден изчезват мислите му.“ (Псалм 146:4)
КАКВО КАЗВАТ ХОРАТА
Мнозина биват учени, че това, което се случва на човек в отвъдното, зависи от делата му на земята. Ако е правил добри неща, го очаква вечно блаженство, а ако е вършил зло, е обречен на вечни мъки. Смята се, че хората трябва да бъдат пречистени от греха, преди да бъдат допуснати в присъствието на Бога след смъртта си. Онези, които не са пречистени, ще бъдат лишени завинаги от тази радост.
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА
Мъртвите нито изпитват радост, нито понасят мъчения. Тъй като не съзнават нищо, те не усещат каквото и да било и не могат нито да помогнат, нито да навредят на живите. В Еклисиаст 9:5, 6 се казва: „Живите съзнават, че ще умрат, а мъртвите не съзнават нищо ... И любовта им, и омразата им, и ревността им ги няма и те никога вече няма да имат дял в онова, което се прави под слънцето.“
Има ли надежда за мъртвите?
„Ако човек умре, ще живее ли
-
Е,аз чаках,чаках да продължиш,а ти спря на недовършено изречение.
Има ли надежда за мъртвите?
„Ако човек умре, ще живее ли.....и как продължава нататък?
Ето така продължава:
„Ако човек умре, ще живее ли отново? Ще чакам през всичките дни на робството си, докато не дойде освобождението ми.“ (Йов 14:14)
Източник:
https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/g201406/%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0/ (https://www.jw.org/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/g201406/%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0/)
Думи на кирилица в адреса и стана дълга маймуница.Сайтът обаче ми харесва,изчистен дизайн,лесен и приятен за четене.Бях го позабравил,мерси,че ми припомни.
-
Благодаря, всъщност, че ме продължи. Често ми се случва, като пиша тук, да ми звънне телефонът и спирам до там. Нито мога да редактирам нито желание ми остава да коментирам.
Все пак днес ми се прати инфо, каква ще да е разликата между едновременните инкарнации и и последователните в гроба?!