Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...

[Георги Ангелов]

Аз казвам че МОЖЕ да има,смърт може и да няма . С други думи показвам ,че незнам . А ти казваш,че има само трансформация и явно си вярваш ,че си прав  а не си прав защото не можеш да го докажеш.

[mitko]

Точно така и това е един голям процес,от много карнации.Този живот можеш да бъдеш светец ,а следващия крадец. Това е страшното и кой е този които избира ? Аз ли ? Ако съм аз ,ще ме светнеш ли как става = )  Аз искам да запазя знанието за следващия живот и да го знам,и да се самоидефицирам във всеки живот с себе си,а не да не знам кой съм и от де съм.
Човек, е човек тогава и само тогава когато има МОЗЪК .

    Господин  Ангелов,  всечко  е  твой  избор!  Как  става  това  ли?  Ами  просто  е! -  Ето  ти  си  избрал  да  пишеш  в  тази  тема,  ако  си  прочел  предишни  постове  значи  си  и  наясно  и  какви  хора  ще  срещнеш,  а  ако  си  прочел  по-задълбочено  и  ще  си  разбрал  кой  какво  мнение  има  по  въпроса.  Това  е  една  малка  реалност  и  за  да  бъдеш  в  нея  е  твой  избор. 
     Е  всеки  иска  да  запази  знанията  си  ако  са  градивни,  но  ако  си  бил  убиец,  изнасилвач,  пак  ли  ще  искаш  това? 
     Да  човека  е  човек  когато  има  мозък,  но  когато  умираме  като  човеци  умира  и  мозъка,  което  ще  рече,  че  мозъка  ни  е  нужен  само  тук  на  земята!  С  какво  мислим  след  като  се  разделим  с  органа  наречен  мозък  и  къде  се  се  намира  паметта  щом  помним  и  оттатък?
     Мозъка  е  и  преводач  между  активното  съзнание  и  подсъзнанието.

[Георги Ангелов]

Господине , аз мога да избера дали да пиша тук или не , но когато стане въпрос за следващ живот или "там" където отиваме след като биологическото ни тяло се разпадне , там немога да избера(защото нямам спомен от миналите животи,или не съм комуникирал директно с висшия си аз или с душата си) Затова искам да бъда наясно с всички минали животи. Ако даден човек е убиец или изнасилвач ,то той няма да може да мисли за тези неща  а най-малко ще го интересуват , но аз бих предпочел да го запомня , като опит и знание , че след това нещо не съм постигнал нищо конкретно което може да ме направи по-добър . И именно това ще ме носочи не да бъда убиец отново , а да пробвам нещо ново .

[mitko]

     Г-не,  ние  помним  всички  животи  (инкарнации),  но  цалостна  картина  можем  (ни  е  позволено)  да  видим  едва  когато  си  отидем  у  дома!  Ако  все  пак  решим  да  видим  нещо  от  миналото  си  докато  живеем,  то  това  не  е  невъзможно,  но  можем  да  си  спомним  чрез  регресивна  хипноза  само  животи  които  имат  отношение  към  сегашният,  тоест  да  разберем  защо  сме  това  което  сме  тук  и  сега.   

[teni]

Добре казано, Мите. Кратко и ясно.

[silversmith]

Относно това защо не помним какви сме били преди -има си много основателни причини за това,такива са правилата на играта,за да са автентични и неподправени реакциите ни тук не трябва да помним какво трябва да свършим този живот,това е все едно да отидеш на изпит и да знаеш предварително какво точно ще ти се падне-е това струва ми се не е добър вариант за да усвоиш материала,който имаш да научиш.Друга причина ,имаме различни връзки с хора и то обикновенно най-близките ни,с които имаме кармични отношения ,било за добро или лошо,как щяхме да се чувстваме ако например детето ни или баща,майка и т.н. са ни наранявали в миналото или пък ние тях,варианти много ако си спомняхме за тово щеше да ни е много трудно да имаме нормални отношения с тях.Така че спокойно ,тук сме с временна амнезия,отвъд си спомняме всичко живот след живот ,всяка мисъл,действие и емоция.

[konstantin2007]

silversmith,добре казано.

[JG]

  Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.
Но разбира се напълно е възможно да съм в грешка  ;D
А що се отнася за нашия хардуер - централна нервна система. Според мен в другото измерение от което сме сътворени и към което се стремим се съхранява копие на всички наши мисли чуства, характер и душевност.
Сегашното ни състояние е само временна материална обвивка чрез която ние проявяваме нашата душевност и наклонности. Нещо като подготовка и изпит на който се явяваме, “щем не щем“ .
 След това идва и истинския живот за тези които са одобрени от всемирното общество и са сметнати, че не са опасно луди за вързване.
Както и самите ние правим с тези които са по-луди от нас самите  за наша лична безопасност.

[mitko]

Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.

      Не  си  спомняш  защото  не  искаш! 

[Георги Ангелов]

Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.
Но разбира се напълно е възможно да съм в грешка  ;D
А що се отнася за нашия хардуер - централна нервна система. Според мен в другото измерение от което сме сътворени и към което се стремим се съхранява копие на всички наши мисли чуства, характер и душевност.
Сегашното ни състояние е само временна материална обвивка чрез която ние проявяваме нашата душевност и наклонности. Нещо като подготовка и изпит на който се явяваме, “щем не щем“ .
 След това идва и истинския живот за тези които са одобрени от всемирното общество и са сметнати, че не са опасно луди за вързване.
Както и самите ние правим с тези които са по-луди от нас самите  за наша лична безопасност.

 ;D Толкова "запалени" хора от форума вярват в прераждането , а ти го отрече с лека ръка "понеже не се е случило"
Дали си в грешка си е твой проблем , все пак всеки може да вярва в каквото си иска .
Е ако се съхранява копие на всичко , защо ще играем на сцената ? 
Извинявай , ама ако това не е исктински живот ...


Прераждането е като шахмат . Играеш опредлени игри(инкарнации) с белите или черните фигури(мъжски и женски пол ) трупаш опит . Забравяш как си играл в миналите игри , но все пак разпологаш с интуицията  , която ти е нужна за да спечелиш
Някой партии са само за опит ,  някой са за забавление . Но има и такива партии които са изключително важни .


Ще напправя едно ново сравнение ...

Царя е съзнанието .

Точно затова , играчът се индефицира с царя във всяка игра .
Царят е най-важната фигура . Когато те матират , може да имаш много материал(фигури) , но губиш . Точно царя е най-странна фигура , може да ходи само с едно квадратче но е най-важен .

Сивото вещество(мозъка) е царицата .

Царицата , е най-ценната фигура след царя и разполага с огромна мощ .

Топовете са мускулите , костите и сухожилията .

 Точно както тялото се развива  , така и топовете имат нужда от няколко хода(разиграване) за да се види истинската им сила .

Конете са сърцето

Конете са коварни фигури и могат да нанесат огромни щети . Когато , човек се влюби неможе да мисли тревзо. Конете играят много не логично , точно както и сърцето и емоцийте . Незнам защо свързвам сърце с емоций ... 

Офицерите са половите органи  ;D

Те са важни фигури силни колкото конете  , някой предпочитат да имат офицери пред коне, някой обратното .

Пешките са всичко останало .

 Като почнем от очите дооо ноктите на краката , някой пешки са много важни и не бихме искали да ги пожертваме . Именно подредбата на пешките определя играта !

Смъртта  е края на партията , но след тази партия идва нова ,  и в тази нова партия шахматиста  е по-силен и опитен.

Когато , спечелиш световната купа , вече не се интересуваш от шах и минаваш на следващия интерес .

Световна купа - края на преражданията .
Следващ интерес - ново измерение


П.П
Някой да не остане с впечатлението , че харесвам шахмат

[JG]

 ;D Толкова "запалени" хора от форума вярват в прераждането , а ти го отрече с лека ръка "понеже не се е случило"
Дали си в грешка си е твой проблем , все пак всеки може да вярва в каквото си иска .
Е ако се съхранява копие на всичко , защо ще играем на сцената ? 
Извинявай , ама ако това не е исктински живот ...

  Не се притеснявам от моите разсъждения!
В противен случай бих бил лицемер, стремящ се да се хареса на всички.
Но тогава губиш себеси, а каква по жалка картина от човек който не знае кой е?

[raliko]

  Често пъти като дете съм се страхувала отсмъртта,но всъщност не толкова от нея,а това,което следва след нея-мислех,че майка ми няма да понесе смъртта ми..Голяма грешка,тъй като се оказва като в някой филм на ужасите тя самата е желала смъртта ми не веднъж и при това си е го е признавала/от зачеването ми как искала да набрави аборт да речем/,а в по-късен стадий след тежка операция-се върнаха някои мои забравени спомени...
Потресаващото е кога загубих страхът от смъртта-когато загубих желанието за живот и разбрах,че съм сама на този свят и няма за кого да живея,нито пък има някой,който да живее за мен.Е,бях да речем твърде млада и глупава...Сега много неща са се променили,но отново нямам страх от смъртта.

Защото имах много близка духовно приятелка,която почина преди близо 6 месеца.И я усетих,когато умираше,макар и на километри от мен.А по-късно и я видях и говорехме-бях се отпуснала да медитирам,но всъщност имах възможността да я видя,да говоря с нея,дори да усетя мириса на парфюма й.

[mitko]

Потресаващото е кога загубих страхът от смъртта-когато загубих желанието за живот и разбрах,че съм сама на този свят и няма за кого да живея,нито пък има някой,който да живее за мен.Е,бях да речем твърде млада и глупава...Сега много неща са се променили,но отново нямам страх от смъртта.

   Не  предполягах,  че  в  темата  за  смъртта  ще  намеря  едно  изключетелно  мъдро  съждение  за  смисъла  на  живота!  Да,  дами  и  господа  тази  жена  е  била  на  дъното  и  разбирането  за  целите  и  смисъла  на  живота  е  там  на  дъното  в  тинята  и  утайките,  а  не  във  висинето!  "Живей  за  другите  така,  че  да  оставиш  хубави  спомени  за  себе  си,  това  е  единственият  начин  да  повлияеш  приживе  на  кармата  си"!  Палла  Цитирам  по  памет.
   Когато  казваме:  Няма  за  какво  да  живея!  Още  не  сме стигнали  дъното.  Употребим  ли  израза  на  Ралико  обаче,  това  значи,  че  самотата  е  станала  толкова  лепкаво  гъста  и  черна,  че  да  се  измъкнеш  от  нея  трябва  да  притежаваш  огромна  бих  казал  духовна  сила! 
   Да  говориш,  да  имаш  контакт  с  духовното,  не  значи  нищо,  с  тренировки  за  една  година  канала  се  отваря,  но  истински  слните  винаги,  ама  винаги  ги  запращат  там  на  доното.  На  избраните  съдбата  винаги  е,  не  трудна,  а  жестока!!!!!!          Отклоних  се  от  темата,  но  това  изказване  ме  разтърси!     
       

[N*e*a]

 Избрани за какво, Митко?

[konstantin2007]

Моето мнение е, че не си спомняме нищо, понеже не се е случило.

      Не  си  спомняш  защото  не  искаш! 

Мдам.Има го и тоя момент.