Автор Тема: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...  (Прочетена 82357 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #240 -: Ноември 24, 2012, 08:43:46 am »
 Според мен, смъртта би трябвало да е живота. Тук сме, за да изпитаме, изживеем и научим някои неща, липсващи в смъртта (живота на Азът). Или иначе казано - Азът живее в друго измерение и си пътува от време на време в други, за да "види", "осъзнае", "преживее" или е подложен на някакъв вид "изкупление" от Неговия истински свят (така наречената "смърт" за нас).
 Казано с по-прост пример - все едно ние както сега си живеем тук и водим един вид живот, със своето монотонно ежедневие (това все едно е Азът, когато живее в другото измерение, т.е. смъртта която ние наричаме) и да решим да отидем на почивка, за да преживеем някои неща или да си отдъхнем;  или отиваме на екскурзия, за да научим и видим нещо; или просто ни е писнало от ежедневието ни и решаваме да разнообразим... или отиваме в затвора, за да изкупим някоя наша грешка (това са определени и различни измерения на Азът) за определен период от време и след това се връщаме пак в нашия си свят с обикновения ни живот (Азът ни се връща от почивката, затвора и т.н.) или така наречената смърт за нас. През цялото време се срещаме с други душИ... Дали там или в различните измерения (така наречените почивки, екскурзии и т.н.), ние се засичаме и с останалите.
Така мисля... разсъждавам си просто.

бях в кома , видях  всичко ,което правеха лекарите около мен  и чух какво си говореха . чувствах се спокойна в искрящо бяла светлина осазнах ,че трябва да се върна  .живота ми се промени коренно .
Колко време си била в кома? На каква възраст си била тогава? Как така осъзна, че трябва да се върнеш пак в тялото си? Накара ли те нещо да го направиш и ако ДА - какво е било?

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #241 -: Ноември 24, 2012, 13:41:31 pm »
Kибела,изкупление няма.Какво "изкупление"?На какво?
Смъртта е трансформация.
А на христинка не и се връзвайте.Чела недочела нещо..Търси си внимание.Жалко,че и изтриха темата за нло-то..

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #242 -: Ноември 24, 2012, 15:56:02 pm »
Хм... "изкупление"....
Не знам наистина, дали съм подбрала точната дума, за това което искам да кажа. Речникът ми не ми е много богат и понякога така се случва, затова ще се опитам да го обясня с някакви прости примери. И да - аз също мисля, че смъртта е трансформация. Само, че сами си избираме живота.
ПРИМЕР 1:
Аз съм в друго пространство. Там живея, това си е моят живот. Обаче понеже вече ми е станало супер скучно, защото там си е едно такова.. сиво и монотонно... и решавам "да скоча с бънджи" . Пиша кавичките, понеже скачането с бънджи е от нашия живот, за там не знам как би се водило... но се опитвам да обясня за самото чувство или нещото което искаме да изпитаме в този живот. И ето - Азът ми се пръква на бял свят тук, решен "да скача с бънджи" . Раждам се, живея някакъв забързан живот изпълнен с препядствия, различни рискови преживявания....адреналин....  изкачвам се нагоре, падам надолу... люлея се... и току-виж съм се усетила и то пък взема, че умра рано-рано... Ама толкова - бънджито си е кратко преживяване...
И сега може някои да се замислят "Че защо да си избирам такъв живот?!" ... Ми ето - аз примерно искам да изпитам това чувство и решавам да се "трансформирам" за бънджи. Другия път ще ида на "почивка на някой остров, да ми веят с листа от палма и да ми слугуват". Ще се родя и в живота си ще бъда някоя принцеса или дъщерята на някой милиардер. Ако Азът ми реши да "пътува за острова с чартърния полет"  обаче... С "корабче" би бил устроен животът ми по друг начин - може би ще се родя в някое обикновено семейство, но ще стигна сама до този начин на живот... Азът ми (АЗ, ама в онзи живот) може да реши да "плува до същото островче, за да му веят с листо и да му слугуват", просто защото ще му е кеф да си поплува, но пък ще изпита други неща  ... Раждам се в бедно семейство, животът ми никак не е лесен и ето - случва се нещо, правя нещо и оттам нататък всичко си е Ок, докато Азът ми не е решил и т.н.
ПРИМЕР2:
Азът ми решава, че ще "пости" или трябва да се ограничи в нещо, за негово добро... за сметка на здравето си или може би е решил да изпита някое чувство...  Примерно - "преяла съм от миналите животи".  Раждам се (трансформирам се). Животът ми е много тъп, скучен... абе направо хич не ми се живее. Но Азът ми ТАМ така е решил.
Един вид животи в ЖИВОТА. От един живот се трансформираме в други животи.
Но пак да се върна на думата ... "Изкупление"... може би заради чувството, преживяването, осъзнаването на това какво е да живееш лош живот и какво е да живееш хубав живот. Всички ние сме с различни животи и колкото сме шарени, толкова сме и иеднакви (ТАМ... Азовете ни  (Ние) просто си скучаят/ем). Едни ще бъдем просяци, Други ще бъдем царе.... Трети може и да решим да сме някакво животно ;)
Да ви кажа честно, досага не се бях замисляла толкова много за смъртта и отвъд това пространство. Препрочитайки си поста, осъзнавам що за объркан мозък трябва да имам, за да ми дойдат на ум такива щуротии :) Но да - така мисля и едва ли някога ще разбера със сигурност какво е преди да дойде смъртта ми.  Но поне едно нещо е сигурно - рано или късно ще разбера ;) ... както и всички ние ... Затова и явно не съм се задълбавала толкова по този въпрос, освен в този случай, когато прописах тук. Не съм чела литература за това. Чувала съм прочитала съм отук-оттам разни предположения... Тоя се върнал оттам и разказва, Онзи решил и да пише... Но всеки може да каже каквото си поиска. Аз лично това мисля за смъртта и се надявам да не се задълбавам отново в дългите си разсъждения.
konstantin2007, много бих се радвала този път да съм била по-разбрана... с тази дума "изкупление"... А иначе за Христинка... това че я питам за нещо, което идва и го изтропва ей така, не значи че й се връзвам. Щом иска да си каже, нека си каже... ама така го нафляква, сякаш за толкова й стигат силиците... после ходи и я разбирай ( или й вярвай ;) )

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #243 -: Ноември 24, 2012, 16:53:06 pm »
Кибела,добро и лошо са субективни понятия и те съществуват само в съзнанието на наблюдателя,който ги възприема и категоризира.Доброто за теб,може да бъде лошо за мен,и обратното.В този ред на мисли..Доколко един живот може да бъде"лош"?Всеки един живот е опит.Незаменим сам по себе си и безценен.Няма лош живот.Има трупане на опит.А не можеш да се развиваш опознавайки битието едностранно.Т.е.живеейки животи"заредени"само с определена полярност/вибрация.Тогава няма как да разбереш каква е същината на "другата страна".И от там..Щом за развитието и еволюцията ни е нужно да да преживеем всичко,и под това"всичко"имам предвид наистина абсолютно всичко!Да се опознаеш и като добър и лош.Да живееш и добри животи и лоши(без значение на локация и форма)..Да ти се случват и добри и лоши неща..Самият ти да ги правиш..На лице са неизброимо много аспекти на Битието,които чакат да бъдат "открити" и преживяни.."Пипнати и видени".Око да види,ръка да пипне..Защото личното"знание"е онова което ни кара да съществуваме.Нищо друго не може да го замени.И щом емпиризмът е единствената алтернатива(при условие,че вече те"има",вече"си"!),то понятия като грях и изкупление опорочават и извращават смисълът на нашият основен "инструмент" за развитие.Няма грехове.Има жестоки уроци.Няма изкупление!Тука да не пункт за вторични суровини,че да се изкупва квото и да било?Има емпиризъм.Развитие.Еволюция.
Смъртта също е част от процеса на еволюция.Няма как да се развиваш,ако пребиваваш вечно само под една форма,в един вид и със статично съзнание.Абсурд.

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #244 -: Ноември 24, 2012, 17:19:10 pm »
konstantin2007, точно това се опитвам да кажа. С всичко, което каза съм съгласна. Ти го каза много по-добре от мен. Аз също мисля така. "Изкупление" не е явно точната дума (както вече казах - речникът ми е малко беден за да успявам да се изразя точно). Съгласна съм с това, че ние се развиваме, чрез животите си.
Понеже казваш за "грехове" и "пункт за вторични суровини"... Още в предния пост се опитах да обясня (с прости изкази), че самата дума "изкупление" явно не съм я подбрала точно.

Неактивен Уко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #245 -: Ноември 24, 2012, 17:38:40 pm »
     Дали  когато  душата  се  отделя  от  тялото  изпитва  болка?

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #246 -: Ноември 24, 2012, 18:01:56 pm »
Хм..Според мен,болката(физическата)е само в мозъка ни.След като мозъкът е мъртъв,няма как да реагира на болка.Виж..за душевна болка не знам.Възможно е,но пак би зависило от индивида..
Кибела,махаш понятията "изкупление"и "грях"и нещатата се нареждат.


Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #247 -: Ноември 24, 2012, 18:22:09 pm »
И според мен болката /физическата/ е само докато още тялото е живо. И понеже душата прави тялото живо, излиза, че душата решава колко дълго да я боли от умирането/т.е да усеща умирането като болка на физическото си тяло/. Т.е. душата решава кога да сложи края. И след като астралната проекция не боли, би трябвало и смъртта /скъсването на сребърната нишка/ да не боли. Боли тялото. Докато ти си в него. И респективно докато искаш да го запазиш.
Агонията предполагам боли. Самата смърт - не. Всички свидетелства говорят за огромно облекчение когато настъпи смъртта. Докато сме живи сме като със "свързани нервни системи" с тялото си. Тялото ни е скафандъра.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Уко

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 21
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #248 -: Ноември 24, 2012, 19:16:43 pm »
       Може  би  неправилно  зададох  въпроса.   Страда  ли  душата  след  раздялата  с  материалното?

Неактивен вещичка

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 202
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #249 -: Ноември 24, 2012, 20:22:07 pm »

А на христинка не и се връзвайте.Чела недочела нещо..Търси си внимание.

Е, какво да и се връзват. Много ми е странно като заявят, че знаят, че трябва да се върнат. Пълни дивотии. Била съм под много дълбока упойка, такава, че се отделих от тялото си. Чувах какво става около мен, но се намирах в някаква сфера - златна, на плочки-шестостени, подобно на пчелна пита. Толкова отчаяно се опитвах да изляза навън, че просто не е истина. Така и не можах - стените на сферата бяха еластични и не ме пускаха. Аз що не знаех тогава, че трябва да се върна, ами насила пак някой ме натика в тялото ми. Нямаше нито ангелски същества, нито досадни белобради дъртаци да ми дават наклон. Просто някаква сила ме върна обратно. Толкова...  :D
Отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие!

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #250 -: Ноември 24, 2012, 20:23:58 pm »
       Може  би  неправилно  зададох  въпроса.   Страда  ли  душата  след  раздялата  с  материалното?
Зависи..Доколко и дреме на душата за тва"материално"..Тук еднозначен отговор няма.Според съзнанието

Вещичка,ако и беше видяла темата на христинка за червената сфера(поста къртеше миФки),нямаше изобщо,ма изобщо да и обърнеш внимание на писаниците в тая тема.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #251 -: Ноември 24, 2012, 22:32:41 pm »
Била съм под много дълбока упойка, такава, че се отделих от тялото си..........насила пак някой ме натика в тялото ми. Нямаше нито ангелски същества, нито досадни белобради дъртаци да ми дават наклон. Просто някаква сила ме върна обратно. Толкова...  :D
Съвсем скоро и аз бях под МНОГО дълбока упойка, но това не доведе до съзнателна извънтелесна опитност за мен /колкото и да се надявах да стане точно така!/. Според мен силата която те е върнала в тялото си е волята на висшият ти Аз. А не нещо друго. Дори след смъртта минава известно време преди човек да се самоосъзнае по по-различен начин, какво остава за кратко излизане от тялото. Затова според мен ти се струва, че те е върнала сила ИЗВЪН теб.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен вещичка

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 202
  • Виждам те!
    • Уникални подаръци за любими хора
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #252 -: Ноември 24, 2012, 23:23:22 pm »
m2f,

никъде не съм казала, че силата е била извън мен. Това се е случило август 1997 година. По него време хал хабер си нямах от такива неща. Просто писах, че някаква сила ме е върнала. Принципно дори и на сън си изфирясвам от тялото и обрисвам поне нашата Галактика  :D. Нещо напоследък изобщо не ме свърта в него сякаш... Ми тясно ми е...

Имала съм две катастрофи с кола. Аз съм шофирала. Катастрофите са били леки - нямала съм дори и драскотина за разлика от колата. И в двата случая, в момента на катастрофите бях извън тялото си в нещо като защитна тъмнина. Нямам и на идея какво се е случвало. Възстановявам събитията по пътя на логиката. След самите удари се връщах в тялото си. И до ден днешен нямам никакъв страх от случилото се, просто защото не съм била там. Все едно Висшият ми Аз ме е предпазвал от самият стрес на случките да не го изживявам - или поне до момента това ми е усещането.

П.С. Странно, като се замисля сега и двата пъти по време на катастрофите в колата гърмеше Thunderstruck на АС/DC - ми обичам я тая песен пък...  :dance:
« Последна редакция: Ноември 24, 2012, 23:45:03 pm от вещичка »
Отсъствието на доказателство не е доказателство за отсъствие!

Неактивен cveteto70

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 13
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #253 -: Ноември 25, 2012, 15:12:43 pm »
моето мнение че само тялото умира ,а душата продължава но вече в друго тяло.за мен адът е тука на земята.изгубих толкова любими хора и искрено вярвам че рано или късно ще ги видя .

Неактивен ¿ Кибела ?

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 23
Re: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #254 -: Ноември 25, 2012, 17:45:36 pm »
       Може  би  неправилно  зададох  въпроса.   Страда  ли  душата  след  раздялата  с  материалното?
Според мен душата, откъсната от тялото, не изпитва нищо... Нито страдания, нито щастие... Нищо!
Страданието или щастието идват от мозъка ни, от тялото... от материалното, а душата ги усеща, когато има връзка с него.
Дори не знам дали би съществувала някаква "душевна болка" изобщо... Едва ли на душата би й пукало за каквото и да било, изгубила връзка с тялото (материалното), връзка с мозъка, с невроните, с хормоните и т.н.
Сега като се замисля даже за това, което писах по-горе.... Изобщо... едва ли би й станало скучно в онзи свят, за да иска да се разнообразява с този или да еволюира... И сега започвам да се питам - каква сила тогава ще ни "тикне" тук?
А може пък, душата откъсната от тялото все пак има някаква връзка с материалното чрез електрически импулси... или електромагнитни вълни... И все пак да й пука за нещо...
Не знам... Вие как мислите?

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27