"..Смъртта е пустота. Смъртта е, когато губиш всичко и ставаш никой.Който не се страхува да загуби, той не се страхува и от смъртта. Да не се страхуваш от смъртта е висша добродетел. Трябва да се откажеш, и тогава няма да страдаш.Животът ти ще бъде щастлив. Не трови живота си със страха от смъртта.
- Донесох ти отрова -след дълга пауза му каза Секст и извади от джоба си малка глинена амфорка.
Максимилиан се усмихна в отговор:
- Благодаря ти, приятелю, но ние няма да бягаме от смъртта, когато се срещнем с нея, дори и да имаме шанса да го направим."
Секст скри обратно амфората.
- Боговете са ми отредили красива смърт, Секст - каза Максимилиан. - Умирам защото казах това, което мисля.Умирам заради самия себе си. Това не е подвиг - това е просто красива и достойна смърт. Радвай се за мен, направи ми тази услуга.
И отново тишина, звънлива тишина..."
Из "Учителят по танци" на Анхел де Куатие