Това е една неворятна тема.
Според мен ние не сме дораснали достатъчно духовно, за да разберем смъртта. Ние непознаваме живота все още, а какво да кажем относно смъртта?
Не може да се гледа с пренебрежение, не може да се гледа и с насмешка относно нея.
Да се страхуваме от нея е нормално, защото не знаем нищичко относно нея? Човешко чувство си е.
Сигурно така сме се чувствали преди да обладаем телата си тук на земята, но сега ти и аз и всички ние го живеем.
Смятам че за смърта можем да се подготвим още докато сме живи. И когато деня дойде ще го приемете без притеснение или безпокойство и ще знаете техниките и начините, по които ще трябва да поемете пътуването.
Винаги ще има кой да те поеме когато прекрачиш този свят и навлезеш в състояние на дух без материя.
Смъртта винаги се усеща предварително и много индивидуално от всеки човек. Много хора не вярват в живот след смъртта, така и в прераждания.
Според мен за да познаваме смъртта трябва първо да познаваме духа. Защото където свършва земното там започва светът на Духьт, на истинското до което сега само гадаем и се опитваме да прохождаме като малки деца.Но все пак е начало.
Вярвам, че какъвто ти е бил живота такава ще ти бъде и смъртта.
Относно смърт, която настъпва бързо и неочаквано е възможно причините да бъдат толкова много. Най-неприятното е ако никога до тогава в живота си не сме обмисляли; или опитали поне да приемем факта, че един ден сега или по-късно тя ще ни навести.
Ако никога не сте се замисляли то ще ви посъветвам да се запознаете с тази наука малко от малко поне.Един път когато приемете със спокойствие смъртта ще приемете и живота (И обратното).
Защо го казвам; всичко това е поради причина, че дори и един ден да стане неочаквано духът ни ще бъде малко от малко по-подготвен и няма да се лута или изпадне в шок на объркване.
Колкото по-спокойно без паника става всичко толкова по добре за всички. Не знам, това са мои мисли в случая. Знам че случайности няма в живота или смъртта.