Автор Тема: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...  (Прочетена 82303 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #195 -: Февруари 06, 2011, 18:49:21 pm »
.................................. Да живее стадото!!!

 :hi:
Хахахаха ... и както правилно разсъждаваш, тук Твореца няма пръст!

П.С. По темата, да възприемаш смъртта по някакъв начин ... това добре, но да тълкуваш нещо от което халхабер си нямаш, това е смешно.
 
       Олд,  виж,  че  и  младежта  може  да  расъждава  трезво!  Заставам  зад  твърдението - Твореца  няма  нищо  общо!!  Той,  Твореца  се  грижи  за  мравуняка,  а  не  за  отделната  мравка!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #196 -: Февруари 06, 2011, 21:07:38 pm »
Той,  Твореца  се  грижи  за  мравуняка,  а  не  за  отделната  мравка!
Точно.
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен nikoko

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 203
  • Castigo corpus meum
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #197 -: Февруари 06, 2011, 21:37:34 pm »
От много време търся смисъла на живота. Ето до какъв ивод стигнах: човек се ражда, учи, работи, работи и пак работи, създава семейство, раждат му се деца, работи и пак работи и то за някой, който е с много по малко качества от него, пенсионира се и по едно време умира. В същото време децата му се изучават и почват да работят и т.н и т.н. Това което искам да кажа, е че ако човек не е много богат човек ще прави едно и също през целия си живот. Друг е въпроса, че аз съм в пубертета и наистина не разбирам много от живота. Нямам деца, не съм работил и не съм се пенсионирал, но от всички, неща които са ми се случвали и съм разбрал, че се случват си извадих този извод. За това когато някой умре трябва да се радваме. Утарвал се е от мъките и от грижите.
Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде

Неактивен artex

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 7
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #198 -: Февруари 06, 2011, 23:25:39 pm »
За съжаление никой не е минал към задгробния живот и да е "оцелял" за да разкаже   ;D ;D ;D

Два близнака в утробата на майката. Единия пита:

 - Абе ти вярваш ли в живот след раждането?
 - Живот след раждането ли? За съжаление още никой не минал през раждането и да е "оцелял" за да разкаже  :blum2: :blum2: :blum2:
« Последна редакция: Февруари 06, 2011, 23:32:12 pm от artex »

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #199 -: Февруари 21, 2011, 13:33:35 pm »
Хубу, щом казваш. И щом ти харесва сложен живот със сложна смърт... Дерзайте! и Успех... в инкарниращите техники и скиването зад завесите... бАу! изплаши ли се?  :lol:
   :) Да не би да си говорите за: "УМИРАНЕ ПРЕДИ СМЪРТТА"?   :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен teni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 717
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #200 -: Февруари 21, 2011, 20:39:23 pm »
От много време търся смисъла на живота. Ето до какъв ивод стигнах: човек се ражда, учи, работи, работи и пак работи, създава семейство, раждат му се деца, работи и пак работи и то за някой, който е с много по малко качества от него, пенсионира се и по едно време умира. В същото време децата му се изучават и почват да работят и т.н и т.н. Това което искам да кажа, е че ако човек не е много богат човек ще прави едно и също през целия си живот. Друг е въпроса, че аз съм в пубертета и наистина не разбирам много от живота. Нямам деца, не съм работил и не съм се пенсионирал, но от всички, неща които са ми се случвали и съм разбрал, че се случват си извадих този извод. За това когато някой умре трябва да се радваме. Утарвал се е от мъките и от грижите.
Така си е. Затова при някои племена, смъртта е повод за веселие. Но иначе как ОНИЯ ще ни плашат? :diablo:

Неактивен Георги Ангелов

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 36
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #201 -: Март 29, 2011, 10:11:53 am »
Така , сега да разгледаме въпроса за смъртта .   Смърт-означава прекратяване на живота, необратимо прекратяване на биологицеските процеси в клетките и тъканите . В накой народни поверия ,е означавало жена с коса ,която взема живота . Явно нещо ни взима смъртта,някъква по-голяма сила. Да видим НИЕ какво сме ,после ще мрем . Всеки би казал,че е човешко тяло, някой кават душа дрън, дрън... тя не умира ,аз съм вечен . Ние като материално тяло и финни енергии около тялото (другите тела) сме това което сме . Да видим какво сме, можем ли да живеем без два крака ? Да, можем ! Можем ли да живеем без две ръце ? Можем   Можем ли да живеем без мозък и гръбнак ? Можем(бъзик) не можем естествено. Виждаме ,че ние сме най-много МОЗЪК и ГРЪБНАК.
Не можем да живеем и без основните органи , но все пак можем са определено време. Например без черен дроб можем ,без полови органи също можем ,не за дълго но можем, без бял дроб, пак можем чрез някакво изкуство на медицината ,да не за дълко може да е за 2-3 минути но ще живеем.
Сърцето може ли без него ? Може,някой хора сигурно са контактували с хора които имат изкуствено сърце. Някой контактува ли е с хора които нямат гръбнак или мозък ?
Според мен на първо място сме СЪЗНАНИЕ(нз къде се намира май в мозъка =D)  на второ място сме МОЗЪК и на трето място сме гръбнак(предполагам сте чували за гръбначен мозък) .Можем,без очи ,без нос ... Ние сме Мозък и гръбнак = ) Но най-вече сме съзнание и тука е пробема на тези които се страхуват да "гушнат букета". Животните нямат пробем с смъртта,защото те нямат съзнание . Като най-високо еволюционни същества ние имаме съзнание и се самоопределяме с него,ние помним минали случки ,четем учим се . Когато стане въпрос за смърт и тези които се страхуват,според мен не се страхуват ,че ще изпитат голяма болка например(ако са болно от нещо де) а се страхуват от това ,че ще загубят съзнанието си . Явно ние сме съзнание с спомените си, колкото и да е странно ,ние сме накъкви спомени ...
Защото разгледайте този вариант, умираме отиваме някъде прай пазарлък с някой ангел, и сме готови да се върнем на земята като карнации, но с ИЗТРИТО съзнание ! За нас да ни изтрият спомените означава СМЪРТ(поне за мен ). Ние сме съзнание !  Ако някой иска да си смени тялото с моето ,окей няма проблме само си искам съзнанието и спомените от миналото .
Та значи ние не умира ,ние само забравяме(явно Висшия аз или душата така определя за най-добре защо ? нз :/ )   Та за мен смъртта не е проблем бих изживял най-голямата болко само да се родя пак с същото си съзнание и спомени ... От това ме е страх ,че няма да помня нищо (явно имам голямо его :P) смъртта като процес е лошо нещо ! Явно се налага,затова умираме защото трябва, но тялото за мен е само машина съзнанието е важно, та какво пречи да ни върнат съзнанието  с ново тяло ? Сега да разлгедаме християнстово и нейното тълкуване на смъртта ,всички знаем за Адам и Ева ,ябълката ... грехове затова ще мрем е казал бог.
И които не спазва правилата на църквата и не ходи да се моли по-триста пъти на ден, ще ходи в АДА да се мъчи гори реве постоянно... Нищо ,че бог го обича(според християносвото) ако има ад, и отида там аз ще си кажа на ум : Господи ,ти големи лайна си направил бе ,голямс си педе***т.Не мисля ,че нещо толкова велико като Бог би направил такъв сценарии ...
Ако е някое извънземно по-става = )
Та ако говорим за смъртта на човешкото тяло ,то не ми пука много бих го сменил, с трансплантация само мозъка ми да си е наред и гръбнака.
Когато говорим за смърт на съзнанието и за забравяне там е страшното,защото всичко се обезмисля  и тука трябва да почнем да вярваме в нещо като прераждане ,защото ни е страх ,че всичко това накрая е толкова тъпо ...
Ако в подсъзнанието ни се съдържат миналите животи,окей ама как може нещо с съзнание да е само дреха ? Тук става нещо и то не с тялото а със съзнанието и финните тела ,което не знаем . Като цяло смъртта за мен е delete memory i restart = )
Поздрави !

Неактивен teni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 717
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #202 -: Март 29, 2011, 17:27:07 pm »
Жоре, това за мозъка и гръбнака много ми хареса. Значи затова ЕТ ни ги взимат в онзи филм. :hi:

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #203 -: Март 30, 2011, 12:31:37 pm »
Ще прощавате,ма мозъкът и гръбнакът ми не съм Аз.Аз просто ги имам.И съзнанието ми не е напъхано в някакъв мозък,а просто оперира чрез мозъкът.Тялото/респективно мозък,гръбнак и т.н.са части от компютърната ни система.Която обаче е абсолютно неефективна без оператора.
Смърт на съзнанието не може да има.Има само трансформация.

Неактивен Георги Ангелов

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 36
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #204 -: Март 30, 2011, 12:52:53 pm »
Точно така, аз казвам ,че на пъров място сме 1.Съзнание 2. Мозък(защото съзнанието трябва да оперира чрез нещо) 3.Гръбнак,защото е важен за мозъка и за нашата машина. Кои си ти за да казваш дали може  да има смърт на съзнанието, може да има може да няма, смъртта е delete memory и restart, но щом си съзнание и после отидеш в следващата си карнация, няма да знаеш нищо и ще гледаш като теле на езотеричните книжлета(точно от това се боят нормалните хора). Дали съзнанието само се трансформира или може да изчезне и дали ние сме под-едно общо съзнание може да определи наистина духовен човек които,има знания, а дали тези знания или вярвания са така ?

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #205 -: Март 30, 2011, 15:50:42 pm »
Кои си ти за да казваш дали може  да има смърт на съзнанието, може да има може да няма, смъртта е delete memory и restart, но щом си съзнание и после отидеш в следващата си карнация, няма да знаеш нищо и ще гледаш като теле на езотеричните книжлета(точно от това се боят нормалните хора).

 Дали съзнанието само се трансформира или може да изчезне и дали ние сме под-едно общо съзнание може да определи наистина духовен човек които,има знания, а дали тези знания или вярвания са така ?

 
      По  първият  абзац
      Ще  бъдеш  теле  ако  това  е  твоят  избор.  Искаш  ли  да  знаеш  ще  намериш  начин  да  научиш.  Хората  се  боят  да  надникнат  в  миналото  си,  по  простата  причина,  че  за  равносметката  която  неминуемо  идва  щом  се  докоснеш  до  ирационалното  критериите  са  много  по-високи,  бих  казал  жестоки  като  самата  истина.
    Втори  абзац
    Ами  провери,  проверявай  но  на  практика!  Всяка  практика  можеш  да  я  облечеш  в  подходяща  теория,  но  не  всяка  теория  издържа  в  практиката!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Георги Ангелов

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 36
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #206 -: Март 30, 2011, 16:31:32 pm »
Точно така и това е един голям процес,от много карнации.Този живот можеш да бъдеш светец ,а следващия крадец. Това е страшното и кой е този които избира ? Аз ли ? Ако съм аз ,ще ме светнеш ли как става = )  Аз искам да запазя знанието за следващия живот и да го знам,и да се самоидефицирам във всеки живот с себе си,а не да не знам кой съм и от де съм.

Човек, е човек тогава и само тогава когато има МОЗЪК .


« Последна редакция: Март 30, 2011, 17:04:14 pm от Георги Ангелов »

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #207 -: Март 30, 2011, 17:40:09 pm »
Този живот можеш да бъдеш светец ,а следващия крадец.
Малко е вероятно. Духовните качества се запазват и в новата инкарнация и ако са значителни ще надделеят без значение какви са новите условия на живот.

Цитат
 Аз искам да запазя знанието за следващия живот и да го знам,и да се самоидефицирам във всеки живот с себе си,а не да не знам кой съм и от де съм.

Човек, е човек тогава и само тогава когато има МОЗЪК .
Аха, и заблудите си, и предразсъдъците си, и вредните си навици, и зависимостите си, и страховете си... Наясно ли си какво всъщност искаш? Това, което си постигнал и е действително ценно, него никой не може да ти го отнеме.

Съзнание съществува и без мозък. Мозъкът е инструмент чрез който човек управлява физическото си тяло.

Неактивен Георги Ангелов

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 36
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #208 -: Март 30, 2011, 18:24:55 pm »
Iris,Ако духовните качества се запазваха,сега нямаше да има убийци или шизофреници и щяхме да бъдем на много по-високо еволюционно ниво. Има едно нещо наречено свобода ,и ако дадена душа иска постоянно дадена карнация да бъде убиец ,то ще бъде,защото това не е да преодолееш растенията и животните . При хората е по-сложно тука се намесва самоосъзнаването. Да речем ,че изуча всички космически правила,нямам ли право да ги наруша и да си "сърбам попарата" после ,само защото така искам ?

То и кучетата имат съзнание но 10 % да речем и не се самоосъзнават.
То съзнанието може да действа и да функционира и в лаптопа ми но ще бъде ограничено !
Именно комбинацията съзнание , МОЗЪК(с капацитет на човек) и интуицяита от миналите животи прави това което сме.

Да искам да запазя и заблудите,и страховете и най-вече навиците си,защото след 5 или 10 карнация ще разбера ,че сам грешал от ЛИЧЕН ОПИТ и всичко ще се промени. Ако помня след карнацийте си,тогава започва процеса самоусъвършенстване но на по-високо ниво.

А човешкия мозък е нещо повече от инструмент(жалко ,че науката знае малко или не искат да ни образоват) инструмент можеш да кажеш на бъбрека,сърцето,черния си дроб.




Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #209 -: Март 30, 2011, 19:38:35 pm »
Кои си ти за да казваш дали може  да има смърт на съзнанието, може да има може да няма,



Когато говорим за смърт на съзнанието

Тоя па..е със същият успех мога да те питам"кой си ти,че да говориш за смърт на съзнанието"Ма тва всъщност никак не ме интересува.. И нещо за тоя мозък дето си се хванал за него..Той е по-скоро цедка,филтър без който няма как да функционираме адекватно в съответствие с "прединкарнационните" ни планове.Нищо повече.Най-обикновен инструмент..
п.с.Амм...таковата...тези..."карнации"да не са производни на"начос кон карне"  8)
in carne..в плът.
« Последна редакция: Март 30, 2011, 19:50:55 pm от konstantin2007 »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27