Една от основните причини нещо да е толкова дискутирано е, че се боите от това, за което вие говорите. Макар и за мен да няма кой знае какво значение, дали смъртта е проход или край, все пак ще си дам мнението.
Платоническата теория за безсмъртието твърди, че душата е всъщност много проста и елементарна съвкупност от частици, но паралелно с това е и вечна. Душата е енергия и като такава, тя никога не се губи, тя просто съществува. Ако е така, това означава, че от погребването няма смисъл, както и от кремирането, защото изглежда, че душите ни ще останат, дори и да минем през прохода. Мои си думи.
Смъртта за мен е краят. Просто казваш ''чао чао'' и толкова. Какво следва след това, определено не знам, но не може да е отново човешки живот. Звучи ми клиширано и даже немислимо да говорим за повторно преживяване на човешкия живот. Това е абсурдно. Но едно знам. Щом като милиарди хора и същества са умрели преди мен, значи няма от какво да се боя. Всички ще умрем, рано или късно, а когато дойде време да хвърлям топа, ще се усмихна лицемерно, с което ясно ще покажа, че ни ми пука какво е смъртта.
Като бях малка и като още вярвах във феята на зъбките, си мислех, нали човекът е енергия, тогава защо, когато му спре сърцето, то не може да възвърне същият си ефект, дори и с електрошок? Как става номера, не ми бе ясно. Нали душата след това контролира къде да иде, ми тогава защо не се върне обратно в тялото си? След като има духове, това означава, че душата сама определя къде да ходи. Иначе, защо ще има духове и след като те са тук, къде са другите? Нали говорим за бялата (или в други разкази червена) светлина, където душата отива. Тогава, защо тези духове не отиват там? Не виждам какво правят те, освен да бродят из земята, съвсем безцелно. И тук си задавам въпросът, какво е душата,какво е духът? Елементарно от ученическия курс бихме определили духовете като неутрино. Логично, нали, поне за мен? Но дори така, пак няма да успеем да видим или засечем присъствието на духовете, поради факта, че човешкото око не може да види тази частица, дори и да е в огромно количество.
За прераждане и дума не може да става. Ако определим Земята като организъм, то следва, че и ние сме по - малки организми. Логично от тук следва, че човекът, животните, цветята, дърветата... всичко има душа. По - тази логика всичко е енергия. Добре, обаче къде отива тази енергия, след като умре и тя не е ли много? Във вселената не може да сме сами. Това означава, че има и още енергия и още и още. И както всичко това е енергия... Там където отиваме след смъртта не се ли превръща в опасно място? Колкото повече енергия влиза, толкова повече се разширява, с което би следвало мястото на което отиваме, рано или късно да изчерпи издръжливостта си. А ако се прераждаме всеки път, нашата енергия не се ли изхабява? Малко или много, едно нещо колкото го ползваш, толкова то се протърква. Какъв е смисълът на прераждането? Да научим уроците от живота? Но ако всички днешни души са живели преди да се родят, то тогава те не са ли се научили на уроците? Нали земята е формирана преди 4, 5 мил. години? Тогава... Какво още учим ние, та се прераждаме?
Възприемам смъртта като безсмислица и който е формирал това място, на което отиваме не е бил с всичкия си. Направо се чудя на вярващите, ако господ е мъртъв, ние какво?