Автор Тема: Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...  (Прочетена 47917 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен JulesWinnfield

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 60
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #165 -: Декември 03, 2010, 00:10:05 am »
Не бих могъл да кажа много за смъртта, тъй като най-близкия ми, личен досег с нея беше когато почина дядо ми и добър приятел ненавършил 24... И при двата случая не усетих нищо разтърсващо, усетих се някак си безчувствен, не знам може би причината е в твърде много промивка от обществото, че човек непременно трябва да тъжи дълбоко при такива случаи. В момента чета "Тибетска книга на мъртвите" и съм в процес на изучаване на собствените ми разбирания относно почти всичко :) . А поста ми беше насочен по-скоро към Cassio, защото сякаш усетих как егото доминира в мнението му и по някакъв начин активизира моето.

Неактивен Гален

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 831
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #166 -: Декември 03, 2010, 17:49:53 pm »


Не бих могъл да кажа много за смъртта, тъй като най-близкия ми, личен досег с нея беше когато почина дядо ми и добър приятел ненавършил 24... И при двата случая не усетих нищо разтърсващо, усетих се някак си безчувствен, не знам може би причината е в твърде много промивка от обществото, че човек непременно трябва да тъжи дълбоко при такива случаи.


Не съм сигурен, но може би ако се бе зарадвал, щеше да си реагирал най-правилно. :unknown:

В една книжка бях чел, че в далечното минало хората, когато някой се е раждал са плакали, а когато е умирал са се радвали.
Каба Гайда.

Неактивен dragonn

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 261
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване
« Отговор #167 -: Декември 04, 2010, 06:27:45 am »
Цитат
В една книжка бях чел, че в далечното минало хората, когато някой се е раждал са плакали, а когато е умирал са се радвали.

Такава е била традицията при древните Траки (нашите предци).
« Последна редакция: Декември 05, 2010, 17:34:07 pm от Mirotvorec »

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #168 -: Декември 25, 2010, 15:37:37 pm »
Смъртта ... няма място и време- Къде! нима като свърши някой филм питаме къде отива? героите и режисьора... ехооооо къде сте?

Странно е, че не можем да осъзнаем елементарен край, защото началото ни е толкова лесно предоставено.
Не е нужно да се тълкува. Просто и да ни помни някой/и за колкото и време да е, нас няма да ни има.

Ако отсечете едно дърво, кучето ви умре ... въобще всички хора които са били, а вече ги няма това си е КРАЙ!
просто ни няма, какво толкова?
така
/>
    :) Честита Коледа!
 Едно въпросче. Като не виждаме, не докосваме нещо например въздуха значи ли , че липсва?  :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #169 -: Декември 26, 2010, 10:51:34 am »
Честита и от мен.. :drinks:
Питам се..великомъдрените дали изобщо осъзнават,че"елементарният"край не е никак елементарен?Неизбежен да..но елементарен?Никое ново начало,не е елементарно.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване
« Отговор #170 -: Декември 27, 2010, 11:45:14 am »

:drinks:  Съдържателен  пост!  На  Касио  бих  казал:  Няма  незаменими  хора,  но  има  незабравими.  Живей  така,  че  да  бъдеш  незабравим.  Някои  ги  помнят  хиляди  години.
« Последна редакция: Декември 27, 2010, 12:34:21 pm от Mirotvorec »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #171 -: Декември 29, 2010, 12:29:56 pm »
Това с помненето "не помага" много за елементарния край. Помня прадядо, две прабаби, двама дядовци, една баба- с двама от тях съм прекарала доста време от живота си. Помня ги, но ги няма тук реално от десет години. Детето ми няма да ги помни, защото никога не ги е виждало. Може си създаде някаква представа, но реално не ги е познавало и те за него НЕ съществуват. Помня и един мой професор по Немска класическа философия. Който не съществува от повече от четири години. Той за разлика от баба и дядо е писал определени неща и косвено ще мога да "запозная" детето си с него и дори да го запомни. Но ако не ми беше преподавал никога нямаше да знам за него и да го помня. И така, когато някой спре да съществува, помненето не го съживява. Както и всичко, на което си способен, вложиш в живота и поколението си- като знания, освен генетичен материал- пак изчезва, заедно с теб. За да се трансформира и доразвие от тези, които остават.
Тази .... претенция, някой да ни помни, да сме значими и важни и много натоварваща. Защото има и много неправилни неща, които сме вършели, ами ако ни запомнят с тях? (без да сме откровени или осъдени престъпници)
А, да- при следващата инкарнация сичко ще е "ток"- упс! изненада. Лимита на инкарнациите Ви се изчерпа... имате ли нещо против, повече да не се прераждате, че има други, които чакат. да..да знам че сте нобелов лауреат, но чакат и други да станат, разбирате ли... колко Нобелови лауреата можете да запомните? Двама. Добре. Хубаво, че помните майка си и баща си и това е достатъчно. И, ако нямате деца и случайно никой не ви запомни не се коркайте, по-важното е, ако на Вас Ви е било интересно :)Наздраве.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #172 -: Декември 29, 2010, 13:30:57 pm »
      Чакай  бе  Касио,  не  бъди  толкова  уверена!  Има  техника  чрез  която  да  можеш  да  погледнеш  зад  завесата,  но  четейки  постовете  ти  стигам  до  убеждението,  че  няма  да  ти  стиска!!  Е  това  е  проблма.  Смъртта  като  край  никак,  ама  никак  не  е  елементарна,  ако  живота  ти  не  е  такъв! 
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #173 -: Декември 29, 2010, 17:34:52 pm »
Хубу, щом казваш. И щом ти харесва сложен живот със сложна смърт... Дерзайте! и Успех... в инкарниращите техники и скиването зад завесите... бАу! изплаши ли се?  :lol:

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #174 -: Декември 29, 2010, 17:44:40 pm »
Хубу, щом казваш. И щом ти харесва сложен живот със сложна смърт... Дерзайте! и Успех... в инкарниращите техники и скиването зад завесите... бАу! изплаши ли се?  :lol:
 
       Хайванчетата  живеят  простичко,  папане,  размножаване  и  .......  е  аз  не  искам  да  живея  така!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #175 -: Декември 30, 2010, 12:29:30 pm »
Що пък само "хайванчетата" - може би имаш предвид -животните
(от турски)- да живеят така. Дори и на теб ти се налага първо да живееш така, за да поддържаш тялото си, след което и третото, дори да е в далечното ти минало, за да имаш поколение (поне)- и накрая излиза, че простичко живелия и ти осмислил и осъзнал същността на инкарнациите и егото си сте гроб до гроб, камък до камък пръст премесена с пръст- едно нищо. Елементарно е, колкото и сложно да се опитваш да го представиш или преживяваш. Приеми го.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #176 -: Декември 30, 2010, 12:43:33 pm »

А, да- при следващата инкарнация сичко ще е "ток"- упс! изненада. Лимита на инкарнациите Ви се изчерпа... имате ли нещо против, повече да не се прераждате, че има други, които чакат. да..да знам че сте нобелов лауреат, но чакат и други да станат, разбирате ли... колко Нобелови лауреата можете да запомните? Двама. Добре. Хубаво, че помните майка си и баща си и това е достатъчно. И, ако нямате деца и случайно никой не ви запомни не се коркайте, по-важното е, ако на Вас Ви е било интересно :)Наздраве.
Лимит на инкарнациите?Ограниченото съзнание,поставя граници,норми,лимити..все предели,които му помагат да се идентифицира с тях.Неограниченото съзнание,не познава граници,нито лимити!То просто Е!

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване
« Отговор #177 -: Декември 30, 2010, 18:38:19 pm »
Честно да си кажа аз "неограничено съзнание" не познавам, не съм виждала, не съм чела за такова, мисля, че не е открито още и че има ооооооогромна вероятност никога да не се открие. Иначе тия другите останали ограничени съзнанийца са повече или по-малко ограничени- едните на широчина, другите на дълбочина, третите на височина - и така докато са в едно още по-ограничено телцеее. И тва телце като хвърли топа и гушне букета... не! Съзнанието не се освобождава или да вземе да стане неограничено. То спира да съществува. Като изключиш копчето на телевизора кво става? Ами като ти спре тока въобще... лелииии колко неща спират да бачкат. По-елементарно от това няма на къде.
« Последна редакция: Декември 31, 2010, 12:25:35 pm от Mirotvorec »

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 323
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване
« Отговор #178 -: Януари 01, 2011, 13:20:11 pm »
Финтата с ток е там,че като изключиш тв-то,или пък квото и да било,то спира да бачка,ама тока дето го е захранвал пак си остава "някъде там" и не изчезва. Или си въобразяваш, че като ти си изключваш тв-то,ел.централите спират да произвеждат ток!?! И жалко за всички ограничени съзнанийца,които имат нужда непременно от някакъв край.Ма то си е нормално де..жалки страхливи душици,дето се боят,че наистина може да има нещо и по-нататък,а това значи...няма край на "мъките". А те тва си е вече плашещо..Много повече от онова просташко"БАУУУ-изплаши ли се?"с което неуспешно се опита да иронизираш Митко.Тъй че..я да видим..Май си е по-добре животинката да си я закопат,и съзнанието да изчезне заедно с нея..Тъй е по лесно,не се налага да еволюираш.Отдаваш се на пълна инволюция и висчко е о.к. ;DКоето не е съвсем невъзможно де..Вселената е ментална.Щом държиш непременно на елементарните неща и в частност елементарен край,то не се притеснявай.Точно това и ще получиш.Елементарен живот с елементарен край.Логично.
Аз предпочитам да продължа съществуването си,да си блъскам главата,т.е.съзнанието,да търся,да ровя..просто ДА СЪМ.И така ще бъде.Това е нещо което никой не може да промени.Никой освен самата мен.И колкото и да се опитваш да ни накараш да"го приемем",това е невъзможно.Моята концепция е съществуване до безкрай.Пълен екзстаз!А твоята свежда всичко до елементарното битуване на персоната и до нейният също така елементарен край.Логично.Елементарно съществуване с елементарен край.Като при мухите еднодневки.Както казах..Вселената е ментална.Ще го имаш своя елементарен край.Споко.Но както ти караш останалите да приемат подобен факт,помъчи се и ти да разбереш,че за мнозина,такова понятие като" край"не съществува,а още по-малко пък елементарен!
Мериш всичко от своята камбанария,но за всеки,светът е индивидуален.И като концепция,и като емпиричен път.И в това му е чара.Всеки да бъде,да вярва и да прави каквото си пожелае..Тааа..щом си се запънала да свършиш като еднодневка,това си е твое право и никой не може да ти го отнеме.Мога само да ти пожелая успех в начинанието :drinks:
« Последна редакция: Януари 01, 2011, 19:23:41 pm от Mirotvorec »

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 798
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re:Смъртта - начин на възприемане и тълкуване...
« Отговор #179 -: Януари 01, 2011, 23:42:05 pm »
От няколко дена съм в едни такива главоблъсканици:
-защо умрелите се погребват на едно място, наречено гробище?
-защо не се погребват в имотите им, в дворовете към къщите, в които са живяли?
Разбира се, това се отнася до такива, живяли в къщи с дворове.  ;) Струва ми се, че тогава бихме имали малко по-различно отношение към предците си и към смъртта изобщо.
Не мисли като човек!-Крион

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27