И именно като се развива проявлението на божественото, Егото у човек се подтиска, също и по-лесно се контролира.
Не мисля, че алтуризма пречи на личността.
Да, хората с изразено его са личности. Това наистина често се среща.
Но пък хората, които "не са личности" или с други думи, изразяват индивидуалността на личността си по-малко също имат его, при това не малко.
Просто фокуса е друг. Докато при едните има голяма доза позитивизъм и вяра в себе си, при другите е обратното. Така личността им се фокусира върху негативните качества на егото - срам, страх от себе си, отричане на себе си, нуждите си и тн.
Т.е. има разминаване между вън и вътре, между съзнанието и проявлението. Няма искреност, няма мерак, идващ от сърцето/душата, а само "аз ще направя това, защото хората ще си кажат еди какво си; или пък защото ще бъда възнаграден и възвисен"
Хората, които наистина имат слабо изразено его СА личности, и то силни и независими личности, но при тях алтуризма не е наложен от егото им (желание да се доказват, да се показват, колко са хрисими и добрички) а идва отвътре. По-скоро при тях връзката с Бога е по-силна и по-осъзната и все по-успешно и пълноценно изпълняват Неговата воля в живота си. Така те помагат и служат като инструменти за общия Път.
Такива личности са силни, независими, пълни с много енергия. Често се занимават с изкуства, спорт, някакви ежедневни услиля, които развиват.
Като казвам спорт, имам предвид само тренировките, не победата. Защото това е недостатъка на спорта - Материалната цел (дори когато е само слава и удоволствие от победата).
Именно това е сърцевината на конфликта между тези (например в бойните изкуства), които тренират за състезания, за да победят, за да са над другите и другите, които тренират за себе си, без съревнование, за да победят себе си (т.е. егото си ...)
Затова и някой беше казал:
"Най-големият войн е не този, който е победил в 100 битки, а този който е победил себе си"
Всеки човек има по малко от тези 3 или 4 личности, като непрекъснато се люшка към някоя от тях в повече от другите.
Колкото повече мисли, осъзнава, приема и несъди този процес, толкова по-успешно ще контролира това люшкане.
Всеки човек според индивидуалните си желания, ниво и личен кодекс си избира различно ниво на Его или Алтуризъм. Отделен е въпроса, обаче да осъществи в реалността балансът, който му отговаря на желанията.
А как може да се борим с егото?
Има един начин. Може би не е единствения, но на мен ми харесва. Осъзнати и системни усилия. Може да имат цел. Тази цел може да е вътре или вън от теб, но ако нямат конкретна цел, още по-добре.
Друго, което помага е да мислим и да сме наясно кое идва от егото и кое не. И така малко по-малко да осъзнаваме действията в живота си. Да знаем какво правим. Корекцията (към по-добро поведение) ще си дойде сама, няма нужда да я насилваме. Насилим ли я, това е отново проява на его.