Автор Тема: Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?  (Прочетена 21607 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?
« Отговор #75 -: Април 26, 2012, 20:19:51 pm »
Търсещ или манипулиран няма значение, разумът преди всичко е неразумен няма смисъл да се занимаваш с подкатегориите на една илюзия , намерението проправя път до истината, вътрешния диалог я изкривява разумът просто насочва как да стане нищо не става с добавяне, а с преразпределение.
         Нищо  в  живота  не  е  илюзия!  Всичко  е  реално!!!  Важното  е  да  разберем  кой  и  защо  се  опитва  да  ни  накара  да  повярваме,  че  всичко  се  случва  тук  и  сега.  Защо  ни  се  втълпява,  че  е  нужно  да  живеем  за  момента,  защо  живота  ни  се  базира  върху  понятието  искам,  и  ни  съветват  да  изхвърлим  стабилната  основа  на  понятието  трябва? 
         
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?
« Отговор #76 -: Април 27, 2012, 16:16:08 pm »
защо  живота  ни  се  базира  върху  понятието  искам,  и  ни  съветват  да  изхвърлим  стабилната  основа  на  понятието  трябва?         

"Искам" може да идва както от прищявките /програмите/ на егото ни, така и от дълбините на душата ни.  "Трябва" също не винаги идва от едно и също място! "Трябва" най - често е просто тъпа програма на социума. Външна за човека! С елемент на принуда. Програма!
За мен "искам", идващо от дълбините на душата ми не е никакъв антипод на т.нар. "трябва". Защото когато човек е самият себе си /поне в максимална степен, ако не напълно/, то водещ в него е именно гласа на душата му. И за такъв човек "искам" =  т.нар."трябва". Т.е. "трябва" на практика не съществува самостоятелно, защото изцяло сеприпокрива с "искам".
"Трябва" съдържа принуда в дефиницията си. Т.е. "не искам, но трябва", т.е. "аз съм разделен на две вътре в себе си: едната ми част иска едно, а другата иска друго". Това е като фалшивия морал на хората: постъпките им може и да се правилни, но мотивите им вътре в тях да са гнили. Къде е смисъла от такава принуда за духовния ръст на човека? Нима в отвъдното не са важни именно мотивите на човеците, а не постъпките им? Т.е. казвам, че думата "трябва" може да управлява само поведението на човека, но принудително. А това никак не изменя мотивите на човека в същия този момент. И затова е безсмислено от гледна точка на духовния ръст.
Е, в "трябва" има смисъл и полза, но за другите около теб - като следваш "трябва" им ставаш много удобен на останалите. Това го признавам...Но нищо повече.
 :hi:
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?
« Отговор #77 -: Април 27, 2012, 21:06:42 pm »
       Напълно  убеден  съм,  че  постановката  -  ние  живеем  тук  и  сега,  да  вземаме  от  живота  с  пълни  шепи,   без  да  даваме  нищо  в  замяна  е  в  услуга  на  тъмните!
    Да,  горе  се  интересуват  не  от  самата  постъпка,  а  от  мотивите  довели  до  действието. Може  ли,  обаче,  да  обосновем  някакъв  мотив  само  с  понятието  искам?  -  Не,  не  можем!
     Искам  защото  трябва,  това  е,  обратното  не  е  валидно.  Щом  трябва,  дали  искам  или  не  е  без  значение  -  това  е  моят  път!
     Да  допуснем  за  миг,  че  има  и  хора,  които  искат  да  живеят  за  другите,  и  тази  им  потребност  им  доставя  удоволетворение!
     Ние  се  намираме  в  този  дуален  свят,  не  защото  много  искаме,  а  защото  трябва  (нужно  е)  да  се  само  образоваме  чрез  емоционалното  изживяване   на  различните  уроци.  Да,  независимо  дали  искаме  или  не,  трябва  да  ги  научим  и  превърнем  в  опитности.
       Между  двете  понятия  не  може  да  има  знак  за  равенство.
       Искам  е  гласът  на  Егото  и  само  на  него,  а  трябва  ли,  е  гласът  на  съвеста.  Когато  искам  е  в  подчинено  положение,  то  значи,  че  Егото  е  разбрало  (спомнило  си  е)  кой  е  водещият  в  инкарнацията,  за  горе  то  се  знае.  Наистина  в  понятието  трябва  се  съдържа  различна  волева  принуда,  но  какво  в  нашият  свят  става  без  принуда??   Необходимо  е  и  да  правим  разлика  между  принудата  отвън  и  автоматичното  да  й  се  подчиняваме  и  онази  осъзнатата  необходимост  от  извършване  на  едно  или  друго  действие.  В  понятието  трябва  има  и  известна  доза  себеотричане,  не  мислите  ли?       
« Последна редакция: Април 27, 2012, 21:13:20 pm от mitko »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?
« Отговор #78 -: Април 27, 2012, 21:19:54 pm »
       Напълно  убеден  съм,  че  постановката  -  ние  живеем  тук  и  сега,  да  вземаме  от  живота  с  пълни  шепи,   без  да  даваме  нищо  в  замяна  е  в  услуга  на  тъмните!
...
Аз изобщо не казах това...Имам чувството, че не си прочел написаното от мен изобщо.
      Може  ли,  обаче,  да  обосновем  някакъв  мотив  само  с  понятието  искам?  -  Не,  не  можем!
     Искам  защото  трябва,  това  е,  обратното  не  е  валидно.       
Напротив! И за двете изречения.
       Ние  се  намираме  в  този  дуален  свят,  не  защото  много  искаме,  а  защото  трябва  (нужно  е) ...       
Напротив!
...
Когато правим нещо "за другите", ние винаги всъщност го правим по причина заради нас, самите! Това е много крайъгълен камък! Дори когато изглежда, че само даваме, всъщност изобщо не е така, паралелно тече  "получаване"...Е, повечето хора не осъзнават ясно собствените си мотиви и си въобразяват, че правят нещата "заради другите"...Това, обаче не променя фактическото положение. Даването и получаването не винаги са в една и съща "валута", може би затова хората не виждат какво получават, когато дават. Когато даваш, за да удовлетвориш собствената си представа за себе си като за даващ човек, това не те прави неполучаващ. Мотивът ти остава получаването на удовлетворение от себе си. ПОЛУЧАВАНЕТО на удовлетворение. И т.н. примери бол.
Мотивите на човека не се изменят с външни силови методи! Мотивите следват промяната, която отвътре ние самите постигаме постепенно с еволюцията си. Постъпки и мотиви са много различни неща. Т.нар."трябва" може да контролира само постъпките, тука се съгласих още в предния си пост...Но ние сме тук за да променяме мотивите си, а не козината си...Не е ли така?
 :hi:
« Последна редакция: Април 27, 2012, 21:37:32 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?
« Отговор #79 -: Април 27, 2012, 21:31:42 pm »
       Напълно  убеден  съм,  че  постановката  -  ние  живеем  тук  и  сега,  да  вземаме  от  живота  с  пълни  шепи,   без  да  даваме  нищо  в  замяна  е  в  услуга  на  тъмните!
 
Услуга на тъмните правим с нашите тъмни емоции ;) . И на кого какво да даваме Мите?
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?
« Отговор #80 -: Април 28, 2012, 14:02:38 pm »

       Когато правим нещо "за другите", ние винаги всъщност го правим по причина заради нас, самите! ..........
       Мотивите следват промяната, която отвътре ние самите постигаме постепенно с еволюцията си. ...
       Но ние сме тук за да променяме мотивите си, а не козината си...Не е ли така?
 
       Когато  давам  се  чуствам  конфортно  и  затова  давам,  но  оставям  другите  да  преценяват  полученото!
      Мотивите  определят  определят  посоката  на  промяната.  Следователно  не  я  следват.
      Ако  можем  да  изчистим  мотивите  си  от  фалша,  тоест  да  се  доберем  до  истинската  същност  на  движещата  ни  сила  в  инкарнацията,  то  ние  сме  изкачили  боже  би  най-високият  върх  в  развинието  си  като  инкарнирана  същност.
 
Услуга на тъмните правим с нашите тъмни емоции. И на кого какво да даваме Мите?
         Тъмна  емоция  се  получава  само  когано  искаме,  без  да  си  задаваме  въпроса - А  трябва  ли  ни  и  защо  ни  е  нужно  исканото??
         Какво  съм  дал  на  хората,  ами  не  знам  -  те  трябва  да  кажат  какво  са  получили  от  мен,  другото  е  самоизтъкване!
         Така,  че  Олд  аз  мога  да  кажа  какво  съм  получил  например  от  Теб  ,  от  недоверчивата   m2f,  от  философа  Танграта,  от  хапливата  Константин,  даже  и  от  АРРИ,   тук  стои  въпроса  -  Може  ли  да  се  получава  без  да  се  дава  конкретно?  -  Да  може!!  Пример  - Колкото  повече  знам  знам  за  ирационалното,  толкова  по-рационалан  ставам!  Цитирам  те  по  памет,  е  това  ми  хареса! 
           Ако  когато  си  отидем  от  този  свят,  оставим  след  себе  си  хубави  спомени  ,  то  значи,  че  сме  дали  много  и  обратното!   
« Последна редакция: Април 28, 2012, 14:05:28 pm от mitko »
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Какъв съм аз, търсещ или манипулиран?
« Отговор #81 -: Април 28, 2012, 15:46:42 pm »
    Когато  давам  се  чуствам  конфортно  и  затова  давам,  ...
Точно това казвам и аз!
   Мотивите  определят  определят  посоката  на  промяната.  Следователно  не  я  следват.       
Не е точно само така. Връзката е двупосочна. Мотив - промяна - нова гледна точка - нов мотив - нова промяна - нова гледна точка и т.н. "Перпетуум мобиле"!  :)
Ако  можем  да  изчистим  мотивите  си  от  фалша,  тоест  да  се  доберем  до  истинската  същност  на  движещата  ни  сила  в  инкарнацията,  то  ние  сме  изкачили  боже  би  най-високият  върх  в  развинието  си  като  инкарнирана  същност.     
Е точно това ценя безкрайно и аз.  :hi: Затова апелирах по - горе да не се самозаблуждаваме, че вършим каквото и да било "за някой друг". Не е никак лесно да погледнеш "в очите" истинските си мотиви в инкарнацията си, но е здравословно и аз съм с две ръце "ЗА". Защото това е най - бързия начин да поемеш отговорност за себе си, за това, което си. Омръзнало ми е да слушам: "Аз МУ родих дете, а той...", или: "Аз И дадох най - хубавите си години, а тя...", или: "Аз толкова СЕ ЖЕРТВАХ за тях, а те..."...Е, няма такова животно! Във всеки един момент всеки от нас се мотивира само от онова, което става вътре в него, независимо дали го знае или не, независимо дали го признава или не. Другите са ни огледала. Живота на практика го живеем сами със себе си. /В последните две изречения имам предвид единствено психологическата страна на нещата./
 :hi:

Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

 

Сходни теми

  Заглавие / Започната от Отговора Последна публикация
44 Отговора
37096 Прегледи
Последна публикация Март 16, 2011, 00:35:15 am
от fishbone
3 Отговора
3300 Прегледи
Последна публикация Юли 04, 2010, 22:40:11 pm
от elunez
3 Отговора
2617 Прегледи
Последна публикация Декември 24, 2010, 14:53:07 pm
от cassio
44 Отговора
9450 Прегледи
Последна публикация Октомври 07, 2012, 15:37:02 pm
от mitko
5 Отговора
4944 Прегледи
Последна публикация Септември 01, 2012, 19:44:46 pm
от bojinkata

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27