Много исках да задам не толкова сериозна тема или вече обсъждана. А е факт, че след определено време във форумът няма как да не се повтарят определени анонси и проблеми ...
Добавено по-късноСкоро се заговорихме по-конкретно за науката, и призванието да си учен и да "служиш" на истината. Но това "вплетено" в смисълът на живота въобще. Получи се интересно от гледна точка на "нивата", които минаваш- по конкретно периодите в живота ... как си "изиграваме нашата игра". Това донякъде може да стане още по-интересно, ако се мисли за филма Inception, например. Където самата реалност е представена и показана като лабиринт и описана като сън в съня в съня в съня в релността.
Основно всичко се контролира от мозъка и съзнанието на човек. И физиологично и психилогично и накрая чак идва философията или поуката-резултат.
Правилата са много важни. Научаваме ги. Съобразяваме се с тях. И в един момент те се явяват необходимите, но не достатъчни основания.
Когато ги нарушим или просто ги подминем, участието ни в играта и ролята ни се променя... оттам и целия път към изходът на лабиринта.
Границитетова не са правилата. Това са начините, по които избираме да ползваме правилата. Някои избират трудните начини, други по-лесните. Но накрая тоа рефлектира върху резултата.
Възможностите.Човешките. Колкото и да са ограничени за всеки са сравнително уникални и лични. Аз може да имам капацитет да стана ... шофьор и министър-председател (или поне пиар на министър-председателят)- но да ми е интересно да се пробвам за фотомодел или продавачка в супермаркет. Първото, защото ще съм популярна и ще имам много контакти с известни и интересни хора, второто, защото пак ще имм контакти с хора, макар и не толкова известни. Но така се случва, че съм безработна и дълго време не мога да си намеря работа. Това означава ли, че нямам възможности? И как да "вляза" в играта, за да разбера дали се справям с това, което мога и искам.
От тук каква е разликата между мога и искам. И волята ми до каква степен е обвързана с все още непостигнатия резултат, за да я активизирам и реализирам.
Резултатът- винаги има някакъв резултат от задоволителен до отличен. Въпросът е :Кога един резултат е смислен? Когато 100% е покрил първоначално зададената цел- като материално и житейско благополучие? Или когато е причина и (вече) достатъчно основание за нова по-висока цел?
пп.извинявам се за по-късното обяснение. 