Игра, правила, граници, възможности, резулт&#

[cassio]

Много исках да задам не толкова сериозна тема или вече обсъждана. А е факт, че след определено време във форумът няма как да не се повтарят определени анонси и проблеми ...

Добавено по-късно

Скоро се заговорихме по-конкретно за науката, и призванието да си учен и да "служиш" на истината. Но това "вплетено" в смисълът на живота въобще. Получи се интересно от гледна точка на "нивата", които минаваш- по конкретно периодите в живота ... как си "изиграваме нашата игра". Това донякъде може да стане още по-интересно, ако се мисли за филма Inception, например. Където самата реалност е представена и показана като лабиринт и описана като сън в съня в съня в съня в релността.
Основно всичко се контролира от мозъка и съзнанието на човек. И физиологично и психилогично и накрая чак идва философията или поуката-резултат.

Правилата са много важни. Научаваме ги. Съобразяваме се с тях. И в един момент те се явяват необходимите, но не достатъчни основания.
Когато ги нарушим или просто ги подминем, участието ни в играта и ролята ни се променя... оттам и целия път към изходът на лабиринта.
Границитетова не са правилата. Това са начините, по които избираме да ползваме правилата. Някои избират трудните начини, други по-лесните. Но накрая тоа рефлектира върху резултата.
Възможностите.Човешките. Колкото и да са ограничени за всеки са сравнително уникални и лични. Аз може да имам капацитет да стана ... шофьор и министър-председател (или поне пиар на министър-председателят)- но да ми е интересно да се пробвам за фотомодел или продавачка в супермаркет. Първото, защото ще съм популярна и ще имам много контакти с известни и интересни хора, второто, защото пак ще имм контакти с хора, макар и не толкова известни. Но така се случва, че съм безработна и дълго време не мога да си намеря работа. Това означава ли, че нямам възможности? И как да "вляза" в играта, за да разбера дали се справям с това, което мога и искам.
От тук каква е разликата между мога и искам. И волята ми до каква степен е обвързана с все още непостигнатия резултат, за да я активизирам и реализирам.

Резултатът- винаги има някакъв резултат от задоволителен до отличен. Въпросът е :Кога един резултат е смислен? Когато 100% е покрил първоначално зададената цел- като материално и житейско благополучие? Или когато е причина и (вече) достатъчно основание за нова по-висока цел?

пп.извинявам се за по-късното обяснение.

[Unlock_the_Light]

Една моя любима китайска поговорка гласи:

“If you must play, decide on three things at the start: the rules of the game, the stakes, and the quitting time”

"Ако трябва да играеш, прецени три неща в началото: правилата на играта, залозите, и кога да се откажеш"

[Tangrata_]

Добър отговор. Всичко е личен риск. Все едно си в казино. Въпреки, че може понякога да разчиташ сляпо на магически късмет е добре да познаваш залозите и точната вероятност.

Макар, че според други пък хора именно ако не знаеш колко е възможно и вероятно едно нещо може да постигнеш повече. Но мен ме съмнява тая работа.


Аз също съм в подобна ситуация. Отдават ми се едни неща, а аз имам влечение към други.
Как постъпвам до тук в живота си?
Старая се към някакъв баланс. Със сигурност не се отказвам от това, което ще ми донесе пари. Понякога го отлагам обаче.
В очите на повечето хора мога да мина и за мързеливец или даже луд.
Ето вече година и половина съм завършил Информатика в пресижен университет, а едва току що започнах да си търся работа.
През тази година и половина тренирах баскетбол, фитнес, салса, говорене пред публика, говорене с непознати (което е и най-голямото предизвикателство за сега), а наскоро започнах и актьорско майсторство в един аматьорски театър. До преди 2-3 г тренирах бойни изкуства в продължение на едно 10 години. Сигурно имам и други интереси, които в не се сещам да изброя в момента.
Професионално с нито едно от тези занимания (изкуства) не мога да се занимавам. И съответно не мога да изкарвам пари от него.
Ето защо сега мисля да си потърся работа по специалността и да поизкарам някой лев. А след някой и друг месец или година ще му мисля отново. Може пак да напусна работа и да засиля другите дейности.

На мен също ми се въртеше в главата да поработя като барман в кафене или бар или дискотека, за да общувам с повече хора. Но така и не започнах.

При вс положения гледам да спазвам следния принцип:
Или правя това, което ми се прави, или ако правя нещо за пари, без да ми се прави, гледам поне да е скъпо заплатено, за да не си пилея времето и живота напразно.

[cassio]

Една моя любима китайска поговорка гласи:

“If you must play, decide on three things at the start: the rules of the game, the stakes, and the quitting time”

"Ако трябва да играеш, прецени три неща в началото: правилата на играта, залозите, и кога да се откажеш"

Добре, но не просто трябва ами се налага да играеш. И всъщност мен ме интересуваше, не толкова колко хората са изпълнителни и послушни и като играят по правилата резултата винаги ги удовлетворява или е в тяхна полза.
Какъвто и да видимия, дори очакваният резултат от една игра винаги същността остава, че имаш опита. Опитът никога не е с отрицателен знак, напротив. Той определя цялата ти схема и структура, по която стратегията да те изведе до желано човешко благополучие.
Залозите ... не са от значение спрямо това, което ти можеш да заложиш. Винаги...- добре по-често -някой ще се опита да те "обере" и излъже, отколкото справедливо да си премерите силите, при равни условия. Когато поради някаква случайност ти спечелиш, но провокиран от неговия залог, той пък ти се ядосва, дори те намразва- от къде на къде ти ще му взимаш парите? Но да не се отклонявам. Предимно искам да си поговорим всъщност за опита.
Правилата и границите, които се "ъпгрейдват" и променят спрямо него. След което самите ни способности. Които стават по-съвършенни като умения и от там променят и първоначалните ни възможности, когато не сме знаели или умеели определени неща.
Така ... въвлечени вече в играта аз не мисля, че е нужно да се отказваме- освен, ако не ни се налага чисто физиологически. Но така или иначе искам да отбележа, че дори буквално определена игра да е приключила- сет, гейм, раздаване, партия...- излизайки от казиното или игрището ние влизаме и продължаваме на следващото ниво- било в друг град, друга държава дори- с друг човек...
И така в един момент установяваме че в процеса на играта и ние самите сме се променили.
такива ми ти работи