Какъв е смисълът на живота?

[Tangrata_]

В плътската любов винаги има егоизъм. А в алтуристичната няма.

Много хора си мислят, че като обичат много някой друг, и са готови на всичко за него, то това някак си премахва егоизма. Да, ама не.

Ако обичаш любим или деца, любовта е с лична изгода. Това е животински инстинкт.
Задължително условие е да няма ревност в любовта. Това е емоция на егото.
Задължително условие е да няма страх в любовта. Страхът от загуба, привързаността, това са емоции на егото.
Трябва и да няма гняв, ярост, разочарование, обида, всичко това са отново емоции на егото.

Ако се страхуваш да загубиш любимия си, ако си разочарован или гневен от него, заради лошото му поведение, ако го ревнуваш, че спи с други, а теб не поглежда.
Дори и любимият ти да е много точен, лоялен, и тн, нека предположим следното: Какво би станало ако той/тя постъпи зле, ако изневери пред очите ти, ако те нагруби, зареже, захвърли, набие, или да ти се развика.

Тогава как би реагирал/а?
Ще стоиш ли спокоен като сфинкс, и усмихнат, изпълнен с любов и мир? Или ще трепне нещо в сърцето ти, и егото ще те загризе?
 

За децата нещата са сходни. Те са носители на твоите гени. Природата е направила така, че да ги обичаш, защото и те са част от твоето его ...
Виж ако говорим за чуждите деца, и ако няма ревност, привързаност и тн и тн, тогава може би ...

Изобщо сложна работа.
Любовта без его не е лесна работа и наистина много малко хора я умеят. Дайте да не си правим празни илюзии!
 

[kossev]

Кои хора не са дорасли?
Всички или само някой

[mitko]

В плътската любов винаги има егоизъм. А в алтуристичната няма.
Страхът от загуба, привързаността, това са емоции на егото.
Трябва и да няма гняв, ярост, разочарование, обида, всичко това са отново емоции на егото.
Изобщо сложна работа.
Любовта без его не е лесна работа и наистина много малко хора я умеят. Дайте да не си правим празни илюзии!
 

       
   Привет,
   Божествената любов - обич без его! Не познавам човек без его. Има хора които контролират егото си, но това не значи, че го няма. Егото е вродена - генетично заложена програма, нужна ни за оцеляването в този динамичен свят.
        Затова казвам: Всеки който смята, че е изкоренил егото си лъже, първо себе си, а после и другите!
        Любовта без его, за нас хората е недостижима химера!
        Косев, всички хора се раждат с егото си и с егото си умират. Следователно всички ние не сме дорасли за чудото наречено Божествена любов!!

[aldonea]

        Хайде де! Такова чудо досега не съм срещал на практика! Такава любов има само в книгите с филосовска насоченост!

  Предпочитам да ползвам думата ЛЮБОВ, защото в думата О БИЧ има нещо тежко(мое мнение).
И все пак душата на всеки би могла да достигне до БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, която все пак ще ни върне един ден към първопричината.Това също би могло да е смисъл на живота. 

[Iris]

„Да изявим божественото в нас“ и „аз съм бог“ е едно и също. Това при положение разбира се, че под „аз“ разбираш своята монада или дух.

[mitko]

     Хипотетично: Майка ми и баща ми са музиканти, от тях съм наследил музикална дарба, ако я изявя значи ли, че аз съм баща си??

[fishbone]

Не, но ще продължиш наследствената традиция ако имате такава в родословното дърво, както при аристократите и знатните фамилии, където и да нямаш дарба ти я налагат и щещ не щеш я развиваш, след което пък твоите деца я развиват още повече и така. Но все пак е дарба, а не талант, а може и талант да е, не знам....ти знаеш най-добре.
С уважение...

[ДАВИД]

Аз СЪМ егото си!!!
Обичам заради и въпреки него!
В любовта няма забранени неща, не би трябвало да има!!!
Но малко са хората,които наистина умеят да обичат...Но пък имат шанс да се научат!!!
Егоизъм не е чак толкова лоша дума!
А смисълът на живота е повече егоистичен ,отколкото алтруистичен,или поне такъв трябва да бъде!
(Ако всеки си измете пред къщата, ще е чисто навсякъде...)

[aldonea]

 

ДАВИД: А смисълът на живота е повече егоистичен ,отколкото алтруистичен,или поне такъв трябва да бъде!

Какво те кара да мислиш за смисъла на живота в тази посока? 

[ДАВИД]

Мисля,че думичката Егоизъм е изопачена в съвремието ни!
 Нямам предвид крайния егоизъм,а този,който ни кара да обичаме самите себе си,...да се грижим за добруването си! Егоизмът не е само вреден, той е и полезен! От егоистична гледна точка, аз искам да помагам, искам да съм добър родител, добър човек, защото искам да се чувствам добре ! Искам го за себе си!
Може би звучи малко идеалистично,но такова е моето мнение!

[mitko]

Аз СЪМ егото си!!!
Но малко са хората,които наистина умеят да обичат...Но пък имат шанс да се научат!!!
Егоизъм не е чак толкова лоша дума!
(Ако всеки си измете пред къщата, ще е чисто навсякъде...)

    Привет,
    Дали ще вървиме срещу Егото си и ще бъдем алтруисти, или ще слушаме гласа на Егото си и ще бъдем егоисти, е еднакво грешно!!
    Истинско удоволствие е да бъдеш ЕГОИСТ, а да живееш за хората; да раздаваш обич и нижност и ....Това значи, че си победил Егото си, а оттам и лошото в себе си; тоест егоизъма не ти  диктува правилата!!!
    Истински трудно и даже мъчително е по природа да си алтруист, а да постъпваш като егоист, но това значи, че ти уважаваш решението на Бога все пак да бъдеш ЛИЧНОСТ!
     Без ЕГО не можеш да бъдеш личност!! Егоиста винаги е личност! В повечето случаи негативна, но личност! Докато алтруиста никога не може да стане личност, той е хамелион - живее за другите и чрез тах!
     Пътят към изграждане на хармонична личност се върви самотно!!!!
     С уважение!

[ДАВИД]

Сякаш най-добрият вариант е да можем да го контролираме просто! А това не е трудно за добрата душа!

[Iris]

     Хипотетично: Майка ми и баща ми са музиканти, от тях съм наследил музикална дарба, ако я изявя значи ли, че аз съм баща си??

Майка ти и баща ти създават само физическото ти тяло, а не душата. Дарбите също не са съвсем наследствени. Човек е част от Бога, а не нещо външно от него (както случая с физическите тела на родителите и на детето). В същото време в Бог няма нищо, което човек да няма възможност също да развие.

[mitko]

„Да изявим божественото в нас“ и „аз съм бог“ е едно и също. Това при положение разбира се, че под „аз“ разбираш своята монада или дух.

       Значи  макар и като безкрайно малък фрактал, ти смяташ себе си за Бог!
       Аз нямам такова високо мнение за себе си! Аз съм творение със своите недостатъци, които се стремя да превъзмогвам!
       Ако ти си Бог, то и аз съм Бог, то и тя е Бог, то всички сме Богове нали??? Значи богове са всички онези убиици, изнасилвачи, педофили, крадци и т.н. Като творение със свободна воля някои може да са такива негативни личности, но да товариш Бога с тези негативизми......

Сякаш най-добрият вариант е да можем да го контролираме просто! А това не е трудно за добрата душа!

       Трудното е да намериш баланса! Прилагаш ли обаче правилото - "Не прави това, което не искаш да ти се случва!" - това не е проблем!!

[Iris]

       Ако ти си Бог, то и аз съм Бог, то и тя е Бог, то всички сме Богове нали??? Значи богове са всички онези убиици, изнасилвачи, педофили, крадци и т.н. Като творение със свободна воля някои може да са такива негативни личности, но да товариш Бога с тези негативизми......

Не Бог няма тези негативизми, защото при него те са надживени. Хората ги имат, защото все още не са ги преодолели. Точните ми думи бяха:

В същото време в Бог няма нищо, което човек да няма възможност също да развие.

Това най-малкото означава, че все още има какво да се желае от хората за да бъдат богове.
Да, аз не правя разлика между хората и въобще всички живи същества, когато става въпрос за божествената им същност. Но всеки проявява (или не проявява) тази божествена същност в различна степен, по уникален и неповторим начин.