Все по-често ми се случва да чувам познати и непознати да си задават този въпрос. Дори наскоро от човек, който не очаквах, чух същия въпрос и поговорихме на тази тема. Оказа се, че около него също голяма част от познатите му си задават същия въпрос - и млади и стари.Предполагам, че първо трябва да си изясним какво е животът,... поне доколкото можем.
Така, че какъв е смисълът на живота? И такъв какъвто е сега и в миналото и в бъдещето - какви мнения имате?
Само това което е вечно е Реалността-всичко друго е илюзия(лъжа). :-*
Хм...Туй е предположение. Първо сигурен ли си че висшия аз може да се самоосъзнае на етапа на развитие на който се намира? Животните нямат самосъзнание дори и на това ниво, на което ние го имаме. Човешкото самосъзнание от своя страна засега не може да надхвърли менталния план. Всъщност целта на всичките тези животи е да се постигне именно това самоосъзнаване на човека като висш аз или душа. Това предполага да се развият абстрактното (синтезиращо) мислене характерно за висшите ментални нива; интуицията, висшите духовни чувства и разбиране за същността на нещата, характерни за будхичното тяло; духовната воля. Тези трите в съвкупността си представляват висшето аз (душата), а човек живее на земята за да развие споменатите качества.
Защо пък "да знаеш" и "да се учиш", трябва да е по-важно от "да не знаеш" ?
Та нали "висшето съзнание" знае всичко :-\ Тогава защо му е притрябвало ние да научаваме някакви си работи ? Може би именно чрез нашето "не знание", съумяваме да зададем правилните въпроси.
За да формолираме що е лъжа трябва да кажем що е Истина.Тя се нарича Абсолютната Истина и гласи така-цялото познание за Вечността това е Истината,всичко друго е лъжа.Всичко което поражда разделение е лъжа. неосъзнатата лъжа е много по опасна.Всяка лъжа е илюзия,защото тя не съществува за Реалността(Вечността).По-добре да не разсъждаваш много-много в абсолютни понятия. Да, от гледна точка на абсолютната истина, всяка относителна истина може да се приеме в известен смисъл за лъжа, но това не означава, че не трябва да отличаваме частичната, проявена, относителна, преходна истината от нейната противоположност. Абсолютната истина включва относителната истина, а не я отхвърля – помисли над това. Лъжата от своя страна няма как да бъде част от абсолютната истина, тя е само като сянка, без съществуване сама по себе си.
По този начин да се събере цялата информация за това ниво на съществуване.Какво разбираш под информация за това ниво на съществуване? Дай пример.
Под цялата информация имам предвид да изпиташ и осъзнаеш(чрез преживяването му) всичко, с което можеш да се сблъскаш в това ниво.Всяка емоция, всяко настроение, всяко действие - взаимодействие, всеки абсурд, всяка логика, да осъзнаеш всички идеи...От-до.Да, но двама души интерпретират едно и също преживяване по различен начин. Кое е по-важно самото преживяване или начина по който ще го възприема и ще реагирам на него? При всяка наша реакция ли трупа опитност висшия аз или само при определена (условно ще я нарека правилна)? То реално като се замисля, хората живеят и мислят толкова стереотипно и реагират по толкова еднакъв и начин, че ми се струва глупаво цялото това безкрайно повторение на едни и същи ситуации, ако целта е просто преживяването им, а не сформирането на определени личностни качества в човека, които след смъртта му да се пренесат във висшия аз.
С това се различават висшите азове, които играят и висшите азове, които не играят.Едните са като възрастни, а другите като деца - едните осъзнават, знаят и си дават сметка за много неща относно миросданието, а другите - не.
Под цялата информация имам предвид да изпиташ и осъзнаеш(чрез преживяването му) всичко, с което можеш да се сблъскаш в това ниво.Всяка емоция, всяко настроение, всяко действие - взаимодействие, всеки абсурд, всяка логика, да осъзнаеш всички идеи...От-до.Да, но двама души интерпретират едно и също преживяване по различен начин. Кое е по-важно самото преживяване или начина по който ще го възприема и ще реагирам на него? При всяка наша реакция ли трупа опитност висшия аз или само при определена (условно ще я нарека правилна)? То реално като се замисля, хората живеят и мислят толкова стереотипно и реагират по толкова еднакъв и начин, че ми се струва глупаво цялото това безкрайно повторение на едни и същи ситуации, ако целта е просто преживяването им, а не сформирането на определени личностни качества в човека, които след смъртта му да се пренесат във висшия аз.
С това се различават висшите азове, които играят и висшите азове, които не играят.Едните са като възрастни, а другите като деца - едните осъзнават, знаят и си дават сметка за много неща относно миросданието, а другите - не.
Така, че какъв е смисълът на живота?
А животът има ли нужда от смисъл, или ние имаме нужда да му придадем такъв ?Така, че какъв е смисълът на живота?
Всеки му придава различен смисъл.
Това, което е смисъл на моя живот, е неразбираемо за други и обратно.
Животът като такъв просто Е.
А животът има ли нужда от смисъл, или ние имаме нужда да му придадем такъв ?Мисля, че не. Реката има ли нужда от смисъл, за да тече? Зрънцето има ли нужда от смисъл, за да поникне. Обективно- не. Ако се появи субект, той ще им придаде смисъл, защото той има нужда от това.
Има си хас да прочетеш някоя тема и да не знаеш смисъла на живота.
Искам да си дадеш сметка, че от поустовете ти само едно изречение на абзац носи смисъл.Например като последното писание след многоточието ти.
И също така искам ти и другите като теб да разберете, че четенето на тема и даването на коментар в следствие на прочетеното, се нарича търсене на отговор на въпрос.А писането на мнение, без да се чете вече написаното, се нарича оф-топик.
В твоя случай оф-топикът, в комбинация с първото нещо, за което исках да си дадеш сметка, се превръща в "товарене на темата с глупости".
Живота Е смисъл :) "Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл"- Достоевски
Единственият смисъл на живота е да го изживеем ...., но не така както всеки си иска...
Дневниците на един клоунДепресивността е народна болест. Всеки втори е депресиран.
Тогава нима ще кажеш, че един човек е живял напразно, ако е посветил живота си на дисхармонията и се е чувствал щастлив от това?
Съжалявам всички които те обичат защото ти се гавриш с тях.
Все пак човек трябва да се вживее в ролята си, когато дойде на тази Земя.
И в крайна сметка няма начин животът ти да е "без смисъл".Защото бидейки потърпевши от тази реалност(а от това не можем да избягаме, освен чрез смъртта), ние изпращаме нужните информационни сигнали към Пълната версия на себе си...като датчици.Много ми е интересно какъв е твоят "смисъл" защо живееш. Обясни ми? Не се крии зад думите.
Да бъдеш щастлив... в това, което правиш, правейки това, което те прави щастлив. Да бъдеш щастлив, напълно приемайки и осъзнавайки кой си и от там развивайки се по пътя, да станеш този който си.С всичко това съм съгласен, но с уточнението, че е необходимо да се научим да различаваме преходното от истинското щастие; щастието което идва и отминава, и щастието което е винаги в нас.
Бъдейки щастлив хората около мен ще черпят от това щастие. :yes:
Накратко - С усмивка* да стана този, който съм (едно по - добро мое Аз). 8)
Поне за мен в този момент е така.
* Може да си щастлив и без да се усмихваш.
И в крайна сметка няма начин животът ти да е "без смисъл".Защото бидейки потърпевши от тази реалност(а от това не можем да избягаме, освен чрез смъртта), ние изпращаме нужните информационни сигнали към Пълната версия на себе си...като датчици.Много ми е интересно какъв е твоят "смисъл" защо живееш. Обясни ми? Не се крии зад думите.
Супер и аз сега събирам кинти да се махна от цивилизацията :) :drinks:
Понякога ми се струва, че хората са като животните, доволни са от живота си, защото "Някой" за това ги отглежда, независимо какво мислят те за него.
Понякога ми се струва, че хората са като животните, доволни са от живота си, защото "Някой" за това ги отглежда, независимо какво мислят те за него.Не мисля, че хората са доволни от живота си. Не мисля и че тези, които (както някои предполагат) манипулират хората, също са доволни от живота си. Ако бяха доволни нямаше да изпитват нужда да ни манипулират. Щастието не е нещо, което друг може да ти даде, нито пък нещо, което се основава на условия и събития извън човека.
Тоест, само аз имам лоши мисли за съдбата на живите, всички които не вярват в Библията са щастливи и не се притесняват от съдбата и смисъла на живота си?Не, аз също имам лоши мисли за съдбата на живите/ако не си забелязал/, и ме е грижа за съдбата и живота ми и правя нещо по въпроса. И НЕ ВЯРВАМ В БИБЛИЯТА
Привет,Понякога ми се струва, че хората са като животните, доволни са от живота си, защото "Някой" за това ги отглежда, независимо какво мислят те за него.Не мисля, че хората са доволни от живота си. Не мисля и че тези, които (както някои предполагат) манипулират хората, също са доволни от живота си. Ако бяха доволни нямаше да изпитват нужда да ни манипулират. Щастието не е нещо, което друг може да ти даде, нито пък нещо, което се основава на условия и събития извън човека.
Животът е шарен!Което е много хубаво, стига да не смятаме нашата шарения за единствено красива и с точните краски.
От коментарите по мой адрес разбирам че не сте разбрали въпроса, да го изясня, състои се в две части;
1. Защо имам понякога, не винаги кофти мисли за съдбата на човека и бъдещето на света. Тоест има ли причина човека в частност, а и света като цяло да получат някакво наказание, дали случайно, дали по съдебен ред, изобщо нещо да се случи лошо щото така трябва да бъде!
2. Втората част би трябвало да е отделна от мислите ми в точка едно и да покаже дали настина нещо лошо ще се случи със човека и света или всичко ще се оправи. Хората ще станат все по добри, науката и медицината ще преборят болестите, светлото социалистическо бъдеще ще премахне бедносттта. А Ал Гор и Далай лама ще преборят глобалното затопляне и проче неща неименуемо ще се постигнат.
2. Втората част би трябвало да е отделна от мислите ми в точка едно и да покаже дали настина нещо лошо ще се случи със човека и света или всичко ще се оправи. Хората ще станат все по добри, науката и медицината ще преборят болестите, светлото социалистическо бъдеще ще премахне бедносттта. А Ал Гор и Далай лама ще преборят глобалното затопляне и проче неща неименуемо ще се постигнат.А защо не и двете? В последователността, в която си ги поставил в изречението разбира се. То и във филмите все така става. Явно има защо. В крайна сметка трябва да се научим да различаваме преходното и илюзорното от действително стойностното. Първото е обречено да отмине, но човекът ще остане. И няма значение какво ще преживее, а дали ще реагира на преживяното от позицията на низшето си аз, затънало дълбоко в зависимости от своите материални и егоистични страхове и желания, или от позицията на висшето аз, излязло извън ограниченията на нисшето его. За човек, който не се интересува от парите, съществува ли бедност? Човек, който не е зависим от желанието за власт, ще злоупотребява ли с властта си? Всички проблеми на хората произтичат от характера на техните желания, а не от това доколко успяват да ги задоволят или не. Желанието за власт например не може да бъде задоволено. Същото е и с желанието за материална задоволеност, с желанието да притежаваш и т.н. Удовлетворяването на всички тези желания не е решение, но разбира се банките имат нужда от политика на свръхпроизводство от страна на производителите и от това хората да продължат да удовлетворяват съвсем ненужни потребности, генерирайки по този начин свръхпотребление. Така и производителите и потребителите в крайна сметка се нуждаят от кредитиране от страна на банките - едните за да реализират печалба, а другите да удовлетворят зависимостите на нисшата си природа.
Не знам какъв е смисълът... но имам една днешна история.
Точно днес в Бургас имаше една групичка кришнари, които пееха и думкаха на някакви инструменти. Видяха ми се доста занемарени и малко странни.
Превъзмогнах стеснителността си и питах момчето, което раздаваше брошурките дали правят секс или я карат на чикии. То се смути доста (то и аз не успях да запазя хладнокръвие и се разсмях много, ама без да искам :(); та смути се то, и каза, че "Зависи ...". Ама от какво зависи, не стана ясно. Освен това, добави, че по принцип ползвали секс, само за зачеване ...
(а на практика как е, също не е ясно)
После го питах от къде са. Оказа се, че са от различни градове...
Дали имат дом, дали имат семейство, приятели, приятелки, роднини, работа ... ?
Сега се сещам, че по-надолу в града имаше един китарист (който за щастие често свири в центъра).
Свири наистина изумително добре. Щастие е да го слушаш ...
Понякога съм сядал ей така, на някоя пейка до него, за да послушам по-дълго.
Ако му пуснеш монета, поглежда те в очите, усмихва се и казва топло "Благодаря". Свестен човек. Може да е професионален музикант, изпълнител, учител, или не зная какъв.
Понякога ми се струва, че хората са като животните, доволни са от живота си, защото "Някой" за това ги отглежда, независимо какво мислят те за него.
Това е така, защото си обсебен от дебилния си идол "Библията", в която човекът тенденциозно е отглеждан като прасе и възпитаван като куче.
Не виждам от какво си озадачен.
Другото са интимни подробности, и не са за масовата аудитория :blum1: :rofl2:
Не си споделил всичко, което каза на момчето, Ахмед Мюмюнов :rofl:
Моята теория е, че като цяло хората живеят целия си живот в лъжа (пред себе си), търсещи съжаление от другите. Момента за еволюция идва, дали ще е 2012 не знам но ни предстои интересно бъдеще :)
. . . .
Тук изключвам кристалите и водата. И двете оперират с информация и акумулират такава.
И накратко казано: живите форми, включително и човека се явяват своеобразни енергоинформационни същности, устойчиви на ентропията във времето, действащи като материален носител за натрупване и редактиране на информация, придобита при тези нески стойности на ускорение.
С това не искам за натрапвам мнението си и да започне полемика. Просто още един опит за определение на живота и неговия смисъл.
Много интересен коментар, но не се изясняват два въпроса;
1. От къде човека а и другиъте живи същества получават информацията която е в тях за да съществуват създават потомство и пр. Точно този въпрос ще даде смисъла на Живота като явление и то не само за човека.
А това за, "ниските стойности на ускорение" хич не го разбрах.
Информацията се движи отвъд скоростта на светлината, защото няма материален носител, който да я възпира.Да, това дори се доказа научно-експериментално преди година и нещо.
* Пръв приоритет на живите форми е да управляват реалността.
Прекрасно е че можем да се видим къде сме били.Аз забелязах друго за себе си. След всеки период в живота ми забелязвам ,че съм била депресирана. Обяснениета ми са че или с всеки изминал период ставам по добра или че след като осъзнавам края на даден период,значи не съм била достатъчно осъзната.Което ме кара да съм по осъзната,оттам по щастлива и така в прекрасен кръдоврат.
При мен е абсолютно същото, само че всеки път откривам, че съм бил прекалено фанатичен или еднообразен.Добавям съответния нюанс към тезите си, който с много трудност си е пробил път в ума ми, след което всичко си идва на мястото и се затваря кръговрата :)
Скъпи приятели, аз съм контактьор вече 10г- задавам въпроси на Бог и Той ми отговаря, често хората си задават този въпрос и ето какво ми отговори Бог- как всеки сам да я разбере своята цел:
- - - -
...Как можем да опознаем божественото извън нас, ако не сме го открили в себе си? Какъв егоизъм има в това да опознаеш и проявиш божествената си същност?
Освен това смисъла ма живота далеч нее само самоопознаване аз съм убеден, че то може и да навреди на човек. Що за егоизъм ...?
През тези години на Контакт аз разбрах, че най- важното е всеки от нас да "изчисти", чрез Прошката и Любовта взаимоотношенията си с хората, както и да се обърне с Прошка и Любов към себе си,защото е част от Бог, а когато всичко това е "Поръсено" с безгранична Вяра, ТОГАВА ДОРИ И НЯМА ДА СЕ ПИТАМЕ ЗАЩО СМЕ ТУК, ЗАЩОТО ЩЕ ЗНАЕМ, ЧЕ ИМАМЕ ДА УЧИМ УРОЦИТЕ НА себеопознаването.
Да проявиш Божественната си същност е велико нещо не не и Без БоГ или в името някакви пари. Да излъжеш и да вземеш парите на бедния и заблуден човек....Как можем да опознаем божественото извън нас, ако не сме го открили в себе си? Какъв егоизъм има в това да опознаеш и проявиш божествената си същност?
Освен това смисъла ма живота далеч нее само самоопознаване аз съм убеден, че то може и да навреди на човек. Що за егоизъм ...?
как всеки сам да я разбере своята цел:
Да, има начин, като 10 дни подред човекът Ме пита:"коя е моята цел на живота?"- 3 пъти на ден по3пъти. След това да остави нещата в Мои ръце- Аз ще намеря начин да му отговоря, чрез сън, книга или друг начин.
Живеите така, че след себе си да оставяте хубави спомени!!!!
Ако допуснеш невероятната глупост, да се докараш до състоянието, да бъдеш на 60, да... всичко изглежда различно.
...Ами това е така. И това състояние на самозаблуда може да продължи доста дълго. Но с течение на времето човек разбира, че представата му за Бога не е такава, каквато трябва да е, и я коригира. И себе си също.
Защото хората откриват в себе си Един Бог какъво те искат да бъде и какъвто те си Го направят и нагласят според своя мироглед и виждане и интереси и прочие.
От там нататък изкривяването е професионално.
Това значи ли, че всички над определена възраст са глупаци?
Изхождайки от твърдението , че са "допуснали тази глупост".
Това значи ли, че всички над определена възраст са глупаци?
Изхождайки от твърдението , че са "допуснали тази глупост".
Нима не виждаш с очите си? Естествено, че са глупаци.Не всички, но можеш да кажеш всички.
Това значи ли, че всички над определена възраст са глупаци?
Изхождайки от твърдението , че са "допуснали тази глупост".
Нима не виждаш с очите си? Естествено, че са глупаци.Не всички, но можеш да кажеш всички.
До каква възраст тогава трябва да "живее" човешкото тяло.
по този начин не се ли обезсмисля "правилното хранене" , "правилния начин на живот", желанието да се живее повече за да се научи повече ?
и отново се връщаме на въпроса: какъв е смисъла на живота?
Тази мисъл на Чад Оливър я взех от подписа на потребителя Sirius. Тя пасва идеално за размисъл по самата тема, но също олицетворява държанието на Спорт-Здраве4 във форума и какви не трябва да бъдем...
"Когато хората не задават повече въпроси, когато станат твърде самодоволни и повярват, че са всезнаещи, с тях е свършено."
Чад Оливър
Айде, почна се...:) Всеки търсещ, намира отговор за смисъла на живота от неговото ъгълче или височинка. Но ,кое е вярно и кое не е ние ли ще решим? :hi:
Айде, почна се...
Не ние, и със сигурност не и околните!
:) Всеки търсещ, намира отговор за смисъла на живота от неговото ъгълче или височинка. Но ,кое е вярно и кое не е ние ли ще решим? :hi:
. . .А замисли ли се дали там, където отиваш, харесват същества изпълнени с; гордост, себеправедност и фарисейско лицемерие? Гледал си другите и си ги сочел може би не с пръст, но с арогантнност, а сега пищеш тук от егоистичното чувство на хитрец очакващ келепир.
Може би там, където ни е отредено да отидем после не търпят същества, които не са се научили на любов, смирение и състрадание.
. . .
Публикувана от: bogoizbrania,Защо мислите че bogoizbrania се страхува от съдът?, поне знаете ли коректния смисъл на гръцки на тази фраза и защо Христос я ползва само за учениците? Знам че не Ви интересува, само реших да питам.
. . .
"Не съди, за да не бъдеш съден!!!!
" Живейте така, че да оставяте след себе си хубави спомени!!!! Това е смисъла на живота момчета!Едва ли има човек който да е по благодарен на този форум от мен, понякога дори се притеснявам че ще ми искат авторски права за някои открития, направени след постинги като онзи дето се заяжда с bogoizbrania.
Няколко наивни въпроса: 1 - Защо трябва да се стремим към духовното, като муха към горяща свещ? Нали идваме от духовен свят и пак там ще се върнем след определен брой години.Да, след няколко години ще се върнеш в духовните светове. Мислиш ли че развитието на съзнанието ще ти позволи да пребиваваш там в достатъчно будно състояние и да имаш желаната от теб степен на свобода на избор и действие? Как оценяваш мислите и желанията си? Как би се справил с тях в свят в който те моментално се „материализират“? Мислиш ли, че можеш да бъдеш допуснат да действаш свободно в тези светове на пълна хармония, ако в теб присъства дори и най-малка капчица егоизъм и низши желания? Хората са несъзнателни във висшите светове. Физическия свят, астрала и низшия ментал – това са световете в които хората могат да пребивават и свободно да проявяват егоизма си. За да пристъпи по-нагоре, човек е необходимо да се освободи от целия излишен товар на низшата си природа, т.е. да я пречисти и трансформира.
Разбира се, че ние трабва да решим кое е вярно и кое не е. Нали за това ни е дадена свобдната воля и дървото за познаване що е добро и зло. И за това ядоха Адама и Евата с препоръката да не ядат от забраненият плод.Не ние, и със сигурност не и околните!
:) Всеки търсещ, намира отговор за смисъла на живота от неговото ъгълче или височинка. Но ,кое е вярно и кое не е ние ли ще решим? :hi:
Публикувана от: bogoizbrania,Дръж се като мъж! Расъждавай като мъдрец! Само така можеш да накараш другите да те уважават!
И едно уточнение, не съм момче, освен ако не наричате така връстниците на баща си.
Привет Mitko
Все едно да питаш Защо съм се родил като е можело и да не се родя.
Да, след няколко години ще се върнеш в духовните светове. Мислиш ли......
Привет Алдонея,:)Да така казват , че егоизма е основа на злините, но как да обичам приложа любовта си на някой друг, ако не съм я опитала в/у себе си?Все пак ЛЮБОВТА е частица от смисъла на живота нали? :hi:
Разровиш ли кое и да е зло, на дъното му ще откриеш ЕГОИЗЪМ!!!!!!!
Повтарям въпроса на fishbone " Защо съм се родил, като е можало и да не се родя?? Аз не мога да отговоря, може ли някой???Амиии... ако няма въпрос, няма и отговор. Аз не съм се раждал (говоря за моя Дух или Монада) и въпросът отпада. Ако перефразираме въпроса в: „Защо ме има, ако е можело да ме няма?“, то тогава отговорът ми би бил пак с въпрос: Може ли нещо да го няма? Осъзнавате ли колко безсмислено е това? Имаме една безкрайност, съдържаща в себе си всичко, което може да съществува под каквато и да е форма и в което и да е време. Нищо, което не съществува в тази безкрайност като потенциал, не може да се прояви.
Духовното и материалното съществуват!Непроявен? Без форма? Но тогава отсъства „аз“. Абе, сложна работа. В темата „Защо съществуващото съществува?“ се опитах доколкото мога да изразя някакво мнение. Мисля, че сега засягаш същия въпрос, само че изразен с различни думи.
Обединяването на двете същности се нарича раждане! Разделянето на двете същности смърт! Времето от обединяването до раздялата живот!!!! Да префразираме: Защо съм се съгласил да живея като съм могъл да си съществувам???? ??? ???
А. . . .Удивителен пост, точно в средата нещо смисленно и погрешно, заобиколено от много верни но безмисленни неща.
защото е създал смъртта като единствената еднопосочна истина,
.. . .
вашите Отци; Адам и Кайн се оказаха недостойни за живота като творение Сега Съаздателя си търси друг собственник, и Ви уверявам! вече си е избрал една много специална личност.
Ти "бого........".....да не си от новите творци... 8)?А кои с старите?
Ти "бого........".....да не си от новите творци... 8)?А кои с старите?
вашите Отци; Адам и Кайн се оказаха недостойни за живота като творение Сега Съаздателя си търси друг собственник
Прав си, но само когата знанието е попаднало в неподходящ ръце! Притежаващата висок интелект личност винаги може да слезе на по ниско ниво и това й гарантира емоции!:) Да разбирам ли, че за теб емоциите са само за ниските вибрационни нива? :hi:
С уважение!
Привет Алдонея,:)Бих казала, че всеки жив и достатъчно събуден спокойно минава за "БОГОПОМАЗАН". Бог обича смелите и ги награждава с труден , но много интересен житейски път! А онези дето погубват емоциите си , да.... си сърбат сами попарата!Те емоциите са достатъчно отпадъчен продукт от чувствата ни, че не мисля да си ги държа само за мен и за в бъдеще.Радвам се, не само аз обичам да раздавам емоции(положителни разбира се).Все пак и това е част от смисъла на живота нали? :hi:
Прочела си не един и два мои отговори и трябва да си разбрала, че аз не съм от богопомазаните! Аз нямам високо развит интелект, затова съм изпълнен с емоции, но познавам такива неусмихващи се хора! Толкова са обърнати навътре, че понякога са неадекватни!!
Прав си, ако не вярваш в прераждането!:hi:Привет Митко имаш предвид, че ще ни съдят според мотивите, а не самите мотиви ;) нали...и е така но донякъде...по скоро ще ни съдят според делата както е и писано, а мотвите аз ще ги нарека причините, не мисля, че могат да бъдат айде да не кажа оправдание макар, че вероятно ще бъдат разгледани на първо четене.
Ако вярваш в прераждането, то знаеш, че се съдят не делата, а мотивите довели до тях!!
Така, че какъв е смисълът на живота? И такъв какъвто е сега и в миналото и в бъдещето - какви мнения имате?:)Допускаш ли, че отовора(за смисъла на живота) може се намери в собственият ти въпрос?
Всеки трябва да има два автокоректива - едниният е чуството наречено съвест, другият е чуството отговорност! Когато ги притежаваш няма опасност да се самозабравиш дотолкова, че да злоупотребиш със свободата си!
Хайде де! Такова чудо досега не съм срещал на практика! Такава любов има само в книгите с филосовска насоченост!
Ти да не си някакъв духовен ясновидец, че като видиш някой човек да разбираш каква любов изпитва? Колко човека си срещнал в живота си? Колко от тях си опознал до степен, че да можеш да се произнесеш за любовта им?Привет,
Привет,Мнението ми беше провокирано от генерализацията която направи във второто изречение от поста си:
Споделям своят опит! Това, че твоят е различен не ти дава основание да се заяждаш!
Хайде де! Такова чудо досега не съм срещал на практика! Такава любов има само в книгите с филосовска насоченост!Опитът ти колкото и да е богат, не може да даде основание за подобно твърдение.
Бог не се ли проявява и чрез хората? Защо отричаш способността на хората да проявяват любовта?Ирис
В плътската любов винаги има егоизъм. А в алтуристичната няма.
Страхът от загуба, привързаността, това са емоции на егото.
Трябва и да няма гняв, ярост, разочарование, обида, всичко това са отново емоции на егото.
Изобщо сложна работа.
Любовта без его не е лесна работа и наистина много малко хора я умеят. Дайте да не си правим празни илюзии!
Хайде де! Такова чудо досега не съм срещал на практика! Такава любов има само в книгите с филосовска насоченост!:) Предпочитам да ползвам думата ЛЮБОВ, защото в думата О БИЧ има нещо тежко(мое мнение).
ДАВИД: А смисълът на живота е повече егоистичен ,отколкото алтруистичен,или поне такъв трябва да бъде!Какво те кара да мислиш за смисъла на живота в тази посока? :hi:
Аз СЪМ егото си!!!Привет,
Но малко са хората,които наистина умеят да обичат...Но пък имат шанс да се научат!!!
Егоизъм не е чак толкова лоша дума!
(Ако всеки си измете пред къщата, ще е чисто навсякъде...)
Хипотетично: Майка ми и баща ми са музиканти, от тях съм наследил музикална дарба, ако я изявя значи ли, че аз съм баща си??Майка ти и баща ти създават само физическото ти тяло, а не душата. Дарбите също не са съвсем наследствени. Човек е част от Бога, а не нещо външно от него (както случая с физическите тела на родителите и на детето). В същото време в Бог няма нищо, което човек да няма възможност също да развие.
„Да изявим божественото в нас“ и „аз съм бог“ е едно и също. Това при положение разбира се, че под „аз“ разбираш своята монада или дух.Значи макар и като безкрайно малък фрактал, ти смяташ себе си за Бог!
Сякаш най-добрият вариант е да можем да го контролираме просто! А това не е трудно за добрата душа! :)Трудното е да намериш баланса! Прилагаш ли обаче правилото - "Не прави това, което не искаш да ти се случва!" - това не е проблем!!
Ако ти си Бог, то и аз съм Бог, то и тя е Бог, то всички сме Богове нали??? Значи богове са всички онези убиици, изнасилвачи, педофили, крадци и т.н. Като творение със свободна воля някои може да са такива негативни личности, но да товариш Бога с тези негативизми......Не Бог няма тези негативизми, защото при него те са надживени. Хората ги имат, защото все още не са ги преодолели. Точните ми думи бяха:
В същото време в Бог няма нищо, което човек да няма възможност също да развие.Това най-малкото означава, че все още има какво да се желае от хората за да бъдат богове.
Питаш другите хора,какъв е смисълът на твоя живот ? Или пък очакваш,че смисълът на живота е универсален за всички и ние трябва чинно да го спазваме ?И аз съм на същото мнение.Всички търсят някъкъв сложен,екзистенциален отговор,който ще му го даде едва ли не някой йогин на Витоша. ;D
#Ако живееш ей така,без смисъл,колкото да си жив,защото не ти стиска да умреш,а и най-вероятно не искаш - това е смисълът на живота ти.
#Ако живееш за да си богат,известен и еди какъв си - ето ти друг смисъл на живота.
#Ако живееш за да помагаш на другите,да доставяш радост и пресни сладки - трети смисъл на живота.
#За каквото и да живееш/стига да се самоизключва с първия пример/ е смисълът на живота ти...
Някакъв много сложен философски отговор на този екзестенциален въпрос ли очаквате ? Ами няма такъв..и не ви и трябва.
Изживейте си живота докрая и накрая ще разберете,какъв му е бил смисълът.
Сякаш най-добрият вариант е да можем да го контролираме просто! А това не е трудно за добрата душа! :):) Добрите никога и нищо не контролират. Контрола е чест за друг вид. :hi:
Напротив добрите контролират всичко каквото не ги засяга пряко, т.е онова което лошите не знаят.Сякаш най-добрият вариант е да можем да го контролираме просто! А това не е трудно за добрата душа! :):) Добрите никога и нищо не контролират. Контрола е чест за друг вид. :hi:
:) Добрите никога и нищо не контролират. Контрола е чест за друг вид. :hi:Човек, който не умее да контролира себе си, не е добър. Човек, който контролира себе си, контролира и живота си, и до голяма степен външните събитие, без разбира се да нарушава ничия свобода. Тук вече се изисква мъдрост, но пък за каква доброта можем да говорим, ако липсва мъдростта?
:) В този ред на мисли , дали сме добри или не, трябва ли да контролираме или не, ще ми се да кажа, че когато живеем по неписаните закони, без това да ни притеснява. смятам, че сме в хармония със себе си и вселената, но ако е потребно да си налагаме ограничения, правила или каквото и да било, то струва ми се, че не сме достатъчно осъжнали СМИСЪЛА НА ЖИВОТА. :hi::) Добрите никога и нищо не контролират. Контрола е чест за друг вид. :hi:Човек, който не умее да контролира себе си, не е добър. Човек, който контролира себе си, контролира и живота си, и до голяма степен външните събитие, без разбира се да нарушава ничия свобода. Тук вече се изисква мъдрост, но пък за каква доброта можем да говорим, ако липсва мъдростта?
Според уйкипедията сининими на съвършенството са (идеал, образец, мечта, блян, непостижимото).Е и кой или какво би могло да отговаря на тези синоними .... , освен Бог ? А дали Той е съвършен ?Old,как би могъл Бог да бъде съвършен щом ние не сме???
Ами това, че искате да сте съвършени какво е и какво е съвършенния човек? Много бих искала едно разбираемо определение!Човек оставил след себе си спомен " ...що вечно живей и в душите като факла грей"
Когато попитах Бог какво е за него идеалния човек,Той ми отговори, че за Него всеки човек е идиален защото е Негово Творение!
Константит, ти защо го съдиш този ?!Ми не го съдя,но Бог ще трябва ме прощава,ама не приемам да ме слага в един кюп с подобен род същества!
Няма значение колко погрешни избора са направили и с колко ужасяващи последствия, когато се научат да избират правилно, те ще са изминали също толкова успешно даденото еволюционно стъпало, колкото и всеки друг човек.Да де..."КОГАТО"...
И пак ще ви кажа, че е добре да не съдим, защото не знаем Пътя на Душата - ако този баща сега е убил своите деца, може пък и те някога да са го убили и сега Душите решават да изиграят обратната ситуация- т.е. да си сменят ролите и така насилника да опита насилието..............
И всеки ТУК И СЕГА СИ ИМА СВОЙ СОБСТВЕН УРОК И АКО НЕ ГО ИЗЖИВЕЕ МАКСИМАЛНО, ТОЙ НЯМА КАК ДА РАЗБЕРЕ КОЕ КАКВО СТРУВА КАТО ОПИТНОСТ , така усвоен един урок - остава завинаги и всеки следващ урок е на по-високо ниво, но оново старо научено е вече трайното знание на душата- затова всички ние си знаем някои неща, но други СЕГА ГИ УЧАТ, И ЗА ТЯХ ТАЗИ НАША ОПИТНОСТ Е НЕПОНЯТНА- ЗАЩОТО ТЕ СЕГА Я УЧАТ.С този пасаж съм напълно съгласен! Много често употребяваш израза "Не съди!" Целият израз е "Не съди за да не бъдеш съден!" Е аз съдя и съм готов да бъда съден! Не съди, ако не си готов да понесеш присъда, без значение хорска или кармична!
И пак ще ви кажа, че е добре да не съдим, защото не знаем Пътя на Душата - ако този баща сега е убил своите деца, може пък и те някога да са го убили и сега Душите решават да изиграят обратната ситуация- т.е. да си сменят ролите и така насилника да опита насилието и така ВСЯКА душа да ЗНАЕ И ЕДНОТО И ДРУГОТО, а другите- Души гледайки да не желаят това опознаване- за другите това са лесните уроци- наготово, но всеки ТУК И СЕГА СИ ИМА СВОЙ СОБСТВЕН УРОК И АКО НЕ ГО ИЗЖИВЕЕ МАКСИМАЛНО, ТОЙ НЯМА КАК ДА РАЗБЕРЕ КОЕ КАКВО СТРУВА КАТО ОПИТНОСТ , така усвоен един урок - остава завинаги и всеки следващ урок е на по-високо ниво, но оново старо научено е вече трайното знание на душата- затова всички ние си знаем някои неща, но други СЕГА ГИ УЧАТ, И ЗА ТЯХ ТАЗИ НАША ОПИТНОСТ Е НЕПОНЯТНА- ЗАЩОТО ТЕ СЕГА Я УЧАТ.Затова и се казва НЕ СЪДИ!Законът за кармата не действа точно така. А и не е задължително това, което се случва на децата да е резултат на тяхна натрупана карма от миналото. Възможностите са много и можем само да гадаем каква е действителността.
Петър Дънов е казал, че щастието на един е нещастие на друг , така че е много трудно да не навредиш на някого в Пътя си дори и неволю, но ако правиш нещата в живота си с Любов,вероятно ще сгрешим по-малко, не приемам за нормално тези убийства и изоставяне на деца по боклуджийските кофи- е това са и учителите за неща които не бих направила или поне са ситуации в които никога не бих искала да попадам- в никой животНе само той е казал това. Точният смисъл според мен е, че събитията носещи щастие на едни, носят нещастие на други. Повечето хора се оставят събитията да влияят върху чувството им за щастие – такова щастие е временно и задължително в определен момент се сменя с нещастие. Но човек може да бъде щастлив независимо от обстоятелствата.
:) Ще си позволя да допълня, че щастието и всичко необходимо за него е вътре във всеки от нас. Но не всеки успява да го достигне. Вероятно и това е част от смисъла на живота, "ДА СЕ НАУЧИМ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ". :hi:Петър Дънов е казал, че щастието на един е нещастие на друг , така че е много трудно да не навредиш на някого в Пътя си дори и неволю, но ако правиш нещата в живота си с Любов,вероятно ще сгрешим по-малко, не приемам за нормално тези убийства и изоставяне на деца по боклуджийските кофи- е това са и учителите за неща които не бих направила или поне са ситуации в които никога не бих искала да попадам- в никой животНе само той е казал това. Точният смисъл според мен е, че събитията носещи щастие на едни, носят нещастие на други. Повечето хора се оставят събитията да влияят върху чувството им за щастие – такова щастие е временно и задължително в определен момент се сменя с нещастие. Но човек може да бъде щастлив независимо от обстоятелствата.
По принцип е така, но ти как би се чувствала, ако нямаш близки, приятели, приятелки, семейство, мъж, гадже и тн?:) А ти не си ли се усещал сам сред мноооого хора, та ми задаваш този въпрос? :hi:
И така едно 10-20 години.
И да си повтаряш щастието е в мен, сигурно трудно ще си повярваш. Но защо става така? Нима не е истина?
Смисълът на живота е да живееш !:) Да живеем , но как? има ли значение как? :hi:
Олд,при цялото ми уважение..прав си,но донякъде.
Ох,...май няма значение как.Може и да е цинично,но така мисля.
Важното е да живеем.Само това май има значение.Или да съществуваме.За мен вече е едно и също.
А щом ни има...какво и как..?Нали точно затова живеем.За да научим.Как..и дали има значение.. :hi:
Не, има значение, трябва да изживеем живота си като ИСТИНСКИ ЧОВЕЦИ !
Да живеем така, че да оставим хубави спомени за севе си в съзнанието другите!Смисълът на живота е да живееш !:) Да живеем , но как? има ли значение как? :hi:
Аз съм се усещал всякак. И сам сред много хора, и сам сред никакви хора, и несам сред много хора и несам сред никакви хора. Но не виждам това в каква връзка е и защо не ми отговори на въпроса :)По принцип е така, но ти как би се чувствала, ако нямаш близки, приятели, приятелки, семейство, мъж, гадже и тн?:) А ти не си ли се усещал сам сред мноооого хора, та ми задаваш този въпрос? :hi:
И така едно 10-20 години.
И да си повтаряш щастието е в мен, сигурно трудно ще си повярваш. Но защо става така? Нима не е истина?
Смисълът на живота е да живееш !:) Да живеем , но как? има ли значение как? :hi:
... и маи е време да се махам 8)По-добре се научи да поддържаш една разумна дистанция с тези, които са ти „близки“ и се научи да се доверяваш на хората само дотолкова, доколкото реално заслужават.
........От къде знаеш това?! Имаш ли представа за смъртта за да твръдиш, че е цяла вечност? :)
Живота е толкова кратък той е един миг, а смърта е цяла вечност, защо трябва винаги да търсим дълбок смисъл в нещо, което не можем да управляваме сами.
Но човек винаги трябва да преследва някаква цел, за да намира смисъл в живота,някои гонят духовното , други материалното, трети просто таки си живеят без да задълбават товкова философски в нещата , които правят.
А може би смисълът на живота е да продължим да се развиваме и усъвършенстваме дори без да го съзнаваме ;)
Смисълът е Еволюцията на Съзнанието.Точно!Еволюция,без да се търсят причини и следствия!
Смисълът на живота на човека и неговите потенциални възможности стават ясни само тогава, когато човек осъзнае и разбере своето предназначение в Материалния свят..."Смисълът на живота става ясен само тогава когато човек разбере защо е това което е тук и сега!" Паалла - Хоол
http://www.otkrovenia.spiralata.net/
Затова и е опасно човек да има амбицията да е учител, или пък амбицията да се учи при учител.