Какъв е смисълът на живота?

[mitko]

      Привет,
      Всеки трябва да има два автокоректива - едниният е чуството наречено съвест, другият е чуството отговорност! Когато ги притежаваш няма опасност да се самозабравиш дотолкова, че да злоупотребиш със свободата си!
       Продължението на сегашният ти живот (ако е бил смислен) продължава, но на по-високо ниво!

[aldonea]

Така, че какъв е смисълът на живота? И такъв какъвто е сега и в миналото и в бъдещето - какви мнения имате?

  :)Допускаш ли, че отовора(за смисъла на живота) може се намери в собственият ти въпрос?
 Живеенето в минало ,настояще, бъдеще е основа,реалност и възможност за духовно развитие и повишаване на вибразионните честоти във всеки аспект от пребиваването ни на Земята!Все пак ти как мислиш?

[Salito]

за вибразионните честоти когато става въпрос, може се намери в собствен сос

[ДАВИД]

Смисълът на живота...Животът е стълбица и смисълът е в изкачването...бавно...стъпка по стъпка...първо се единия крак,после с другият...
Смисълът на моя живот е да намирам удовлетворението от това ,което правя,...да обичам заради чувството,а не за да бъда обичана,...да мисля...за удоволствие,а не само когато ми се налага...да се уча...да се развивам...да падам  и след това да ставам...с усмивката и с поуката...
Смисълът е причината,а животът е черната дъска, на която пиша...
А принципът на смисъла на живота го е написал Митко под ника си - да не правя това,което не искам да ми се случи!

[aldonea]

     Всеки трябва да има два автокоректива - едниният е чуството наречено съвест, другият е чуството отговорност! Когато ги притежаваш няма опасност да се самозабравиш дотолкова, че да злоупотребиш със свободата си!

    Да двата коректива са много важна необходимост в житейският път на всеки, но не мислиш ли , че има вероятност тяхната употреба не винаги да се случва по предназначение? Не допускаш ли, че има същества, които си напасват съвестта за да служи на егоизма им? 

[mitko]

      Привет,
      Понякога си мисля! Дали пък смисъла на живота не е в това - Да опазим съвеста си чиста, тоест да живеем в хармония с нея?
        "Съвеста не взи­ма под вни­ма­ние на­ши­те же­ла­ния; не се ин­те­ре­су­ва от на­ши­те нуж­ди, как­во ни е из­год­но и как­во ­ не; не се при­тес­ня­ва, че ще ни на­ка­ра да се чув­с­т­ва­ме зле, че за­ра­ди нея мо­жем да за­гу­бим дос­тойн­с­т­во­то си, ува­же­ни­е­то на хо­ра­та. Тя ще ни ос­та­ви да се раз­къс­ва­ме от тре­во­ги и при­тес­не­ния, ще ни по­то­пи в дъл­бо­ка деп­ре­сия, ще обър­ка ума ни с ира­ци­о­нал­ни­те си изис­к­ва­ния, ще ни до­ка­ра без­сън­ни кош­мар­ни но­щи; ще сри­не са­мо­чув­с­т­ви­е­то ни, ще пре­чи на ка­ри­е­ра­та ни, ще ни спъ­ва по йе­рар­хи­чес­ка­та стъл­би­ца, ще ни пра­ви нес­по­соб­ни да се бо­рим в жи­во­та; тя мо­же и в зат­во­ра да ни вка­ра, мо­же да ни до­ка­ра до­там, че да по­сег­нем и на жи­во­та си... Най-стран­но­то е, че тя не е най-ожес­то­че­ни­ят ни враг, ни­то ко­вар­на зла ве­щи­ца, а най-цен­ни­ят ни дар от Бо­га - ­Съ­вест­та.
     Ду­ма­та “съ­вест” в по­ве­че­то жи­ви ези­ци е пре­вод от гръц­ка­та ду­ма “си­ней­ди­сис”, на ла­тин­с­ки “кон­с­ци­ен­циа”, и оз­на­ча­ва “зна­ние с дру­ги­го”. Съ­вест­та е съз­на­ние за нрав­с­т­ве­ни­те цен­нос­ти и нор­ми та­ки­ва, как­ви­то са те за Бо­га. Чо­веш­ки­те раз­би­ра­ния за доб­ро и зло, ис­ти­на, спра­вед­ли­вост... са раз­лич­ни в раз­лич­ни­те вре­ме­на и об­щ­нос­ти, и у все­ки чо­век по­от­дел­но. Съ­вест­та ни съ­об­ща­ва как­ва е не­из­мен­на­та и все­об­ща Бо­жия прав­да, Бо­жия ис­ти­на, Бо­жия во­ля и до­кол­ко ние са­ми­те ги след­ва­ме.
     Тя е съ­ща­та си­ла, ко­я­то на­ка­ра Адам да се скрие от Бо­га (Бит. 3:7-10), ко­я­то го­ни Ка­ин до края на зе­мя­та (Бит. 4:14), ко­я­то на­ка­ра Са­ул да пла­че от срам (1Цар. 26 гл.), Да­вид гор­ко да се кае, а книж­ни­ци­те и фа­ри­се­и­те да ос­та­вят пре­лю­бо­дей­ка­та не­на­ка­за­на. Тя до­ка­ра твър­дия ка­то ка­мък ап. Пе­тър до съл­зи (Мат. 27:5), тя нап­ра­ви въз­мож­но об­ръ­ща­не­то на Зак­хея (Лу­ка 19:, на блуд­ни­ца­та (Лу­ка 7:38), пре­диз­ви­ка раз­ка­я­ни­е­то на раз­бой­ни­ка на кръс­та (Лу­ка 23:40-41).
     За жа­лост ние, греш­ни­те хо­ра, об­щу­ва­ме със сво­я­та съ­вест ка­то с до­сад­на съп­ру­га. Тя ни пре­дуп­реж­да­ва, съ­вет­ва, въз­пи­ра, при­пом­ня ни на­ши­те греш­ки и сла­бос­ти... ­ а ние се опит­ва­ме да я из­лъ­жем, да се из­мък­нем от уко­ря­ва­щия й пог­лед. (Не е из­к­лю­че­на и по-гру­ба си­ла, за да я на­ка­ра­ме да за­мъл­чи.) Но съ­вест­та всъщ­ност е най-цен­но­то, ко­е­то има­ме, най-вер­ни­ят ни дру­гар. Тя е де­лът от ба­щи­но­то ни има­не, кой­то Бог ни е дал, за да не ос­къ­де­ем в да­леч­ни­те зе­ми. Тя е спо­ме­нът за до­ма на От­ца ни и нос­тал­ги­я­та по не­го. Съ­вест­та е коп­не­жът по ед­но свръ­хем­пи­рич­но бла­го; по­ри­вът да пра­вим как­во­то за­ви­си от нас, за да се сбъд­не мо­лит­ва­та ни: “да дой­де Тво­е­то цар­с­т­во; да бъ­де Тво­я­та во­ля, как­то на не­бе­то, тъй и на зе­мя­та” (Мат. 6:10); по­ри­вът да прет­во­ря­ва­ме с жи­во­та си зло­то в доб­ро, а доб­ро­то в още по-доб­ро.
     На пръв пог­лед съ­вест­та ка­то че ли дейс­т­ва про­тив нас. Всич­ки­те ни фи­зи­чес­ки и пси­хи­чес­ки си­ли са се впрег­на­ли да ра­бо­тят за на­ше­то бла­го, а съ­вест­та ни раз­с­т­рой­ва, раз­ко­ле­ба­ва, ка­ра ни да дейс­т­ва­ме неп­раг­ма­тич­но, не­ра­зум­но, до­ри в на­ша вре­да. За­то­ва я ува­жа­ва­ме, но не я оби­ча­ме осо­бе­но. Тя ще ни въз­пи­ра да взе­мем не­що ма­те­ри­ал­но или по­зи­ция в об­щес­т­во­то, ако та­ка ще още­тим дру­ги­го или ако сред­с­т­ва­та са не­поч­те­ни. Ще ни под­тик­ва да жер­т­ва­ме си­ли­те си, вре­ме­то си, удоб­с­т­во­то си, за да по­мог­нем на ня­ко­го. Ще ни зас­та­вя да пре­неб­рег­нем ин­те­ре­си­те си в име­то на по-вис­ша идея или об­що­то бла­го. Ще ни съ­вет­ва да приз­на­ем ви­на­та си, въп­ре­ки рис­ка да си спе­че­лим не­чии уп­ре­ци, ра­зо­ча­ро­ва­ние и не­у­ва­же­ние. Ще при­ну­ди ня­кой сам да се пре­да­де в по­ли­ци­я­та... Съ­вест­та ще дейс­т­ва про­тив­но на ума ни, кой­то ще ни ус­по­ко­я­ва: пра­виш как­во­то мо­жеш, дру­ги­те са по-ло­ши, той си го зас­лу­жа­ва, ти прос­то ня­маш из­бор. Ще дейс­т­ва и про­тив­но на чув­с­т­ва­та ни, ка­то ни из­пъл­ва с го­рест и тре­во­ги, про­тив­но до­ри на ин­с­тин­к­та ни за са­мо­съх­ра­не­ние.
     Съ­вест­та всъщ­ност бра­ни най-съ­щин­с­ко­то, най-ис­тин­с­ко­то ни “аз” ­ Бо­жия об­раз. Тя е “ин­с­тин­к­тът за са­мо­съх­ра­не­ние” на бо­жес­т­ве­но­то на­ча­ло в нас от по­се­га­тел­с­т­ва­та на злото. Бо­жес­т­ве­но­то най-доб­ре се от­ра­зя­ва в спо­кой­ни­те во­ди на чис­та­та съ­вест.
     За­що­то: какъв жи­вот ще има­ме и как­ви ще бъ­дем, в край­на смет­ка за­ви­си от то­ва, да­ли ще при­е­мем съ­вест­та си за съ­юз­ник и до­ве­рен при­я­тел, или ще бъ­дем на нож с нея."  ПРАВОСЛАВНА  МЛАДЕЖ  /Александра Карамихалева/

[aldonea]

  mitko, Едва ли ще е достатъчно да опазим само съвестта си чиста. Със сигурност  има още неща, за които си струва да живеем!

[mitko]

      Привет,
      Права си, но когато правим нещо и добавяме по-малко съвест, като подправка, вкусът на доброто става по-пикантен, а на лошото по блудкав и отвратителен!
      Само съвеста е в състояние да елиминира изкорен ЕГОИЗЪМА!

[aldonea]

 :)ЛЮБОВТА също е направление в което намираме смисъла за живот, а също и не търпи егоизъм.

[mitko]

        Хайде де! Такова чудо досега не съм срещал на практика! Такава любов има само в книгите с филосовска насоченост!

[Iris]

Ти да не си някакъв духовен ясновидец, че като видиш някой човек да разбираш каква любов изпитва? Колко човека си срещнал в живота си? Колко от тях си опознал до степен, че да можеш да се произнесеш за любовта им?

[mitko]

        Хайде де! Такова чудо досега не съм срещал на практика! Такава любов има само в книгите с филосовска насоченост!

         

Ти да не си някакъв духовен ясновидец, че като видиш някой човек да разбираш каква любов изпитва? Колко човека си срещнал в живота си? Колко от тях си опознал до степен, че да можеш да се произнесеш за любовта им?

    Привет,   
    Споделям своят опит! Това, че твоят е различен не ти дава основание да се заяждаш! Просто сподели: Аз за разлика от Митко познавам такива високо равити в духовно отношение хора! Например...............
       Бъркаш любов с обич!
       Любовта е Божествената енергия насочена от Бога към хората! Еквивалента на БОЖЕСТВНАТА ЛЮБОВ при нас хората се нарича обич! Познавам хора изпитващи безрезервна, безкористна обич! "Обичай ближния си", а не - изпитвай любов към ближния си!
       С уважение!

[fishbone]

Смятам, че не трябва да разделяме любовта от обичта. Едната е "дете" на другата.
Като една монета например.... тя има две лица.  ;DИли като сиамски близнаци единият е любовта другия обичта това е то.

[Iris]

    Привет,   
    Споделям своят опит! Това, че твоят е различен не ти дава основание да се заяждаш!

Мнението ми беше провокирано от генерализацията която направи във второто изречение от поста си:

        Хайде де! Такова чудо досега не съм срещал на практика! Такава любов има само в книгите с филосовска насоченост!

Опитът ти колкото и да е богат, не може да даде основание за подобно твърдение.

Бог не се ли проявява и чрез хората? Защо отричаш способността на хората да проявяват любовта?

[mitko]

     Бог не се ли проявява и чрез хората? Защо отричаш способността на хората да проявяват любовта?

      Ирис
      Твърдо съм убеден, че не Бог се изявява чрез нас, а благодарение на Божите дарове (съвест; свободна воля; възможноста да расъждаваме върху доброто и лошото; и т.н.) да изявим божественото в нас! Обратното много ми прилича на "Ню ейндж" Аз съм Бог!
      Да проявяват Божествената любов помежду си, хората не са дорасли!