Какъв е смисълът на живота?

[Tangrata_]

И именно като се развива проявлението на божественото, Егото у човек се подтиска, също и по-лесно се контролира.


Не мисля, че алтуризма пречи на личността.
Да, хората с изразено его са личности. Това наистина често се среща.
Но пък хората, които "не са личности" или с други думи, изразяват индивидуалността на личността си по-малко също имат его, при това не малко.
Просто фокуса е друг. Докато при едните има голяма доза позитивизъм и вяра в себе си, при другите е обратното. Така личността им се фокусира върху негативните качества на егото - срам, страх от себе си, отричане на себе си, нуждите си и тн.
Т.е. има разминаване между вън и вътре, между съзнанието и проявлението. Няма искреност, няма мерак, идващ от сърцето/душата, а само "аз ще направя това, защото хората ще си кажат еди какво си; или пък защото ще бъда възнаграден и възвисен"

Хората, които наистина имат слабо изразено его СА личности, и то силни и независими личности, но при тях алтуризма не е наложен от егото им (желание да се доказват, да се показват, колко са хрисими и добрички) а идва отвътре. По-скоро при тях връзката с Бога е по-силна и по-осъзната и все по-успешно и пълноценно изпълняват Неговата воля в живота си. Така те помагат и служат като инструменти за общия Път.
Такива личности са силни, независими, пълни с много енергия. Често се занимават с изкуства, спорт, някакви ежедневни услиля, които развиват.
Като казвам спорт, имам предвид само тренировките, не победата. Защото това е недостатъка на спорта - Материалната цел (дори когато е само слава и удоволствие от победата).
Именно това е сърцевината на конфликта между тези (например в бойните изкуства), които тренират за състезания, за да победят, за да са над другите и другите, които тренират за себе си, без съревнование, за да победят себе си (т.е. егото си ...)
Затова и някой беше казал:
"Най-големият войн е не този, който е победил в 100 битки, а този който е победил себе си"



Всеки човек има по малко от тези 3 или 4 личности, като непрекъснато се люшка към някоя от тях в повече от другите.
Колкото повече мисли, осъзнава, приема и несъди този процес, толкова по-успешно ще контролира това люшкане.
Всеки човек според индивидуалните си желания, ниво и личен кодекс си избира различно ниво на Его или Алтуризъм. Отделен е въпроса, обаче да осъществи в реалността балансът, който му отговаря на желанията.

А как може да се борим с егото?
Има един начин. Може би не е единствения, но на мен ми харесва. Осъзнати и системни усилия. Може да имат цел. Тази цел може да е вътре или вън от теб, но ако нямат конкретна цел, още по-добре.
Друго, което помага е да мислим и да сме наясно кое идва от егото и кое не. И така малко по-малко да осъзнаваме действията в живота си. Да знаем какво правим. Корекцията (към по-добро поведение) ще си дойде сама, няма нужда да я насилваме. Насилим ли я, това е отново проява на его.

[Iris]

Иска ми се да направя едно уточнение извън темата.
В езотериката е прието, че личността продължава съществуването си само в рамките на едно отделно въплъщение. Тя е низшето аз, низшето его. Това, което преминава през всичките въплъщения на човека е неговата индивидуалност, висш аз, висше его или (духовна) душа. Над нея е духа или монадата, но те за момента са твърде далечни за разбиранията на хората. В последно време личност и индивидуалност доста се смесват и дори си разменят местата, главно поради неразбирането на някои ню-ейдж автори. Усещане за аз, самосъзнание има и при двете. При личността това усещане е изцяло егоистично, докато при индивидуалността то е съчетано и с интересите на цялото. Силната индивидуалност е от полза както за самата нея, така и за цялото от което тя е част.

[LORA_DANA]

Всъщност човешките прераждания на една Душа са именно с цел Душата да се себеопозноае- преминавайки през различните уроци ,често ако в един живот човек е имал всичко- семейство, пари власт, но не ги е ценял, в следващия си живот той с много труд постига нещата и никога не е удовлетворен- така на Душата се дава възможност да опознае и едното и другаото от себе си, но докато си в Урока -рядко можеш да разбереш истината, тогава и страдаш, гневиш се или изпитваш, каквото изпитваш, но именно това е целта на Урока да го изживееш, после да се отдалечиш във времето и да си направиш извода, а и най- важното да простиш и да си простиш, защото именно затова Душата броди по Земята да се научи на безприкословна Вяра, на безкрайна Любов и Прошка, а само при среща с "ВРАГ"- човек проявява доброто или злото и ВИНАГИ УРОКЪТ Е ВЗЕТ. зАЩОТО ТАКА ДУШАТА ТРУПА СВОИТЕ ОПИТНОСТИ Затова и се казва НЕ СЪДИ- така се и себеосъждаш- ти вероятно си минал вече този път и затова сега това те дразни. ЗАЩОТО ВСЕКИ ПОЛУЧАВА ТОВА КОЕТО ДАВА, а и сега уроците са ускорени и изплащането на дълговете вече не е в следващ живот, а -СЕГА, затова и не забравяйте, че Бог вижда в сърцата ни, А НЕ ГОЛЕМИТЕ СВЕЩИ, КОИТО СЕ ПАЛЯТ ИЛИ ЛИЦЕМЕРНАТА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ. Човек може да заблуди другите, но самият той много добре ЗНАЕ, КОГАТО ЛЪЖЕ, ИЛИ КРАДЕ ИЛИ ЛИЦЕМЕРИ, БОГ също знае- е кой е излъган тогава?!

[ChosenOne]

Питаш другите хора,какъв е смисълът на твоя живот ? Или пък очакваш,че смисълът на живота е универсален за всички и ние трябва чинно да го спазваме ?

#Ако живееш ей така,без смисъл,колкото да си жив,защото не ти стиска да умреш,а и най-вероятно не искаш - това е смисълът на живота ти.

#Ако живееш за да си богат,известен и еди какъв си - ето ти друг смисъл на живота.

#Ако живееш за да помагаш на другите,да доставяш радост и пресни сладки - трети смисъл на живота.

#За каквото и да живееш/стига да се самоизключва с първия пример/ е смисълът на живота ти...

Някакъв много сложен философски отговор на този екзестенциален въпрос ли очаквате ? Ами няма такъв..и не ви и трябва.

Изживейте си живота докрая и накрая ще разберете,какъв му е бил смисълът.

И аз съм на същото мнение.Всички търсят някъкъв сложен,екзистенциален отговор,който ще му го даде едва ли не някой йогин на Витоша. ;D

[aldonea]

Сякаш най-добрият вариант е да можем да го контролираме просто! А това не е трудно за добрата душа!

    Добрите никога и нищо не контролират. Контрола е чест за друг вид.

[Tangrata_]

Това го спорихме много отдавна. Странно, че си все още на същото мнение.
Няма човвек, който да няма някакви несъвършенства, някакви изкушения. А за да не им се поддава е необходим контрол.

[fishbone]

Сякаш най-добрият вариант е да можем да го контролираме просто! А това не е трудно за добрата душа!

  Добрите никога и нищо не контролират. Контрола е чест за друг вид.

Напротив добрите контролират всичко каквото  не ги засяга пряко, т.е онова което лошите не знаят.
Добре трябва да разберем от къде идва "контрола"'- та.

[Iris]

    Добрите никога и нищо не контролират. Контрола е чест за друг вид.

Човек, който не умее да контролира себе си, не е добър. Човек, който контролира себе си, контролира и живота си, и до голяма степен външните събитие, без разбира се да нарушава ничия свобода. Тук вече се изисква мъдрост, но пък за каква доброта можем да говорим, ако липсва мъдростта?

[ДАВИД]

Да, това е! 

[aldonea]

    Добрите никога и нищо не контролират. Контрола е чест за друг вид.

Човек, който не умее да контролира себе си, не е добър. Човек, който контролира себе си, контролира и живота си, и до голяма степен външните събитие, без разбира се да нарушава ничия свобода. Тук вече се изисква мъдрост, но пък за каква доброта можем да говорим, ако липсва мъдростта?

    В този ред на мисли , дали сме добри или не, трябва ли да контролираме или не, ще ми се да кажа, че когато живеем по неписаните закони, без това да ни притеснява. смятам, че сме в хармония със себе си и вселената, но ако е потребно да си налагаме ограничения, правила или каквото и да било, то струва ми се, че не сме достатъчно осъжнали СМИСЪЛА НА ЖИВОТА.

[Tangrata_]

Ама ти май наистина не осъзнаваш какъв път има всеки до горе?
Хиляди и хиляди прераждания, хиляди и хиляди болки, опитности, знания, шлайфане. Колкото са песъчинките в океана, толкова различни изкушения има, които трябва да преодолеем.
Говориш с лека ръка за съвършенството, а то е нещо, което много много трудно се постига.

[fishbone]

Tangrata_, първо трябва да се изясни критерият за съвършенство и след това вече...

[mitko]

   Кой  преценява  съвършенството,  много  ми  е  интересно

[fishbone]

  Този който го е достигнал вероятно.

[old4]

Според уйкипедията сининими на съвършенството са (идеал, образец, мечта, блян, непостижимото).Е и кой или какво би могло да отговаря на тези синоними .... , освен Бог ? А дали Той е съвършен ?