Що бе, Alien, създадени сме по образ и подобие....което означава, че сме способни да творим. Склонен съм да подкрепя примера с картината, но с една уговорка-художникът не съм аз, който съм в момента, човекът от Земята. Художникът е онази духовно-енергийна същност, истинското ми Аз, което е отделило частица от себе си, за да участва в играта на Земята. Други частици участват в други игри, в други матрици и това става едновременно.
Та за прераждането...замислям се и аз, защото...Художникът, т.е. Аз-ът, винаги си е у дома. Частицата от него , която е на Земята, в един момент се връща, носейки му всички преживявания и се влива в тази същност както капка вода- в морето. Значи, тя престава да бъде онази обособена частица, няма я. Тъй като, обаче, тя е натворила куп глупости на Земята(разбирай-кармически връзки с други такива частици), то неминуемо се налага Аз-ът да изпрати пак една своя част, за да заглади положението. Само че това няма да е същата частица, защото тя се е разтворила в цялото при завръщането си, а ще бъде ново-отделена и с нова програма. Ми тогава за какво прераждане можем да говорим?