Браво бе, невероятни сте! Благодаря на всеки един от вас за изразеното мнение.
И така, ако позволите да се разпиша и аз какво смятам. Аз не съм адвокат на фондация Урантия, също си имам резерви, повече отколкото дори всички вие взети заедно имате. Само дето колкото пъти се опитам да зарежа тази "заблуда" сърцето се обажда и нанася корекции. Досега да съм се отказал поне 1000 пъти, но има толкова много любов и излъчване на чиста енергия в тази книга, че дори само за да достигне тя до хората си струват усилията. Умението да служиш на сърцето си също се учи, това са едни от най-трудните уроци изобщо. Да пренебрегнеш своето мнение за да дадеш възможност на други да си изградят свое.
Относно матрицата - според мен никой никого не наказва, карма няма, няма време... няма нищо. Нас ни няма. Все едно герой от компютърна игра да се изживява като нещо истинско. За нас истина е онова, което познаваме. А къде остана непознатото? Ако осъзнаеш, че си нищо, можеш да почувстваш единство с всичкото което Е, или НЕ Е. Само дето имаме его, което не иска да е нищо.
Никой друг не ни кара да влизаме тук, вероятно някой ни го препоръчва все пак, но сами си го избираме в крайна сметка. Процесът е като този, когато си търсите някаква стока и обикаляте магазините да си намерите каквото ви трябва - кой ви наказва да гледате скапаните стоки, кой ви награждава да гледате луксозните витрини? Вие сами се заглеждате в това, което търсите. И пак така, на резонансно-честотен принцип попадаме в такива матрици, които съответстват на собствената ни честота на трептене. Колкото и да е невероятно всички изказани мнения по темата са достоверни. Няма прав и крив. Има нюанси само, и гледна точка.
Ако не търсите отговори за себе си на конкретни въпроси, по-добре не четете книгата на Урантия - ще се объркате много повече, отколкото сте в момента. Аз търсих определени отговори и ги намерих за себе си - там и никъде другаде. Затова се доверявам на този източник 50%, другите 50% недоверие щедро отстъпвам на всичко друго, което съм чел и опознал.
За прераждането – в този източник има много ясна разлика между дух (Spirit, Thought Adjuster, Mystery Monitor) и душа (soul). Почти никъде другаде тези две понятия не са така ясно разграничени, както са тук. Прераждането тук, като последователност от въплъщения на духа, не фигурира. Духа влиза само веднъж в съответна матрица, по неразкрити за нас начини изследва едновременно необходимия брой варианти в дадения свят, във всеки един свят натрупва опит, или “стаж”, информацията за който се натрупва и съхранява в носител, наричан душа. След физическата смърт, този носител може да се “прехвърли” на друг дух, за донатрупване на опит, ако не е достигнат желания резултат. Тези прехвърляния са описани доста подробно в книгата, доколкото ни е позволено да знаем. И именно прехвърлянето на информацията за даден житейски път от един дух на друг се тълкува като прераждане, но според мен не е такова. Има толкова много книги за невероятни истории за прераждане, но всички те попадат в тази категория на прехвърлени данни от един дух на друг. Веднъж напуснал тази матрица, въпросният дух, ако е успял да натрупа достатъчно опит, се слива с душата и става нова еволюционна същност, наречена пак там “личност”. Ако не е успял да събере необходимия багаж, напускащият дух отива да донатрупва стаж в други матрици – вселени, планети и прочие. Нещо такова е обяснението на процеса в книгата на Урантия.
Ако идеята е да се излезе от тази матрица, в която сега сме и за която говори Дейвид Айк, а и много други автори, трябва да се отървем от убежденията и нагласите вътре в нас, които са ни довели тук и които ни държат тук. В книгата на Урантия съвсем ясно се споменава, че сме експериментална планета, или десетична такава, и това е заложено от Проектанта. Така че поддържаната версия и от Дейвид Айк, че сме батерийки за влечугоподобна раса, се вписва твърде добре в условията на една експериментална планета. Но всички ние имаме нужда от тези експерименти, за да ги осъзнаем и се освободим от оковаващото им влияние върху нас самите. Вместо да се трупат безрой и различни източници на информация, които си противоречат в много отношения, не е ли по-добре да се опознае един източник, който предлага значително по-стройна версия на всичко онова, което пишат останалите? А да се опознае и после отхвърли един единствен източник е много по-лесно постижимо, отколкото това да се прави със стотици източничета. Запознайте се с книгата на Урантия, за да се освободите и от нея после, това освобождаване е невероятна свобода на духа. А кое е вярното в нея се осъзнава постепенно.
