Автор Тема: Любовта като разгром на егоизма...  (Прочетена 54106 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #150 -: Май 16, 2010, 07:39:23 am »
 ;D ;D Тангра, сладък си ми много! Защото си искрен, а аз ВИСОКО ценя човешката искреност!
Но тук няма да се съглася с теб по въпроса какво значи да те пренебрегват. Първо не говоря за "да спи с други", т.е. някакво редовно явление, навик и пр. Става въпрос, че се случват такива неща на всеки понякога. Ако се е случило на партньора ми това не означава, че ме е пренебрегнал. Ще ме е пренебрегнал ако се държи зле с мен ЗАРАДИ другата. Ако не ме желае, ако ме обижда, ако е груб, ако....не присъства когато е с мен...тогава това ще е пренебрегване и никъде не казвам, че ще го търпя.
От друга страна може и да няма ДРУГА жена, но гореописаните признаци на пренебрегване и най-вече, пак го повтарям, ДА ОТСЪСТВА докато е с мен (надявам се разбираш за какво говоря)да са налице. Това е нетърпимо за мен.
Аз съм решила за себе си, че ме интересува как дадения човек се държи С МЕН, а какво прави когато не е с мен си е лично негова работа.
Ако чувствам присъствието му, ако имаме какво да си споделим, ако ни е забавно, ако се достигаме....как да го обясня, просто чувстваш, че човека присъства с теб, тук и сега....това ме интересува мен.
Ако докато сме заедно не го чувствам, ако той е някъде другаде, ако няма какво да си кажем, ако се усеща студенина или досада....това са ЛАЙНАТА за които говориш.
Важно е как се чувстваш докато си с един човек. Това е същественото.И пак казвам не става въпрос за навик да е с други...това вече си е патология ако питаш мен и такъв мъж на мен не ми е интересен просто. Няма и да чакам да гледам как ще се държи с мен защото той ми е ясен като прозрачен лист хартия. За това даже не си струва да се говори. Това е тип мъжка комплексарщина.

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #151 -: Май 16, 2010, 11:49:59 am »
Хаиде да разбуним кошера  ;) .

Любовта умира, а егоизмът е вечен .
Да,съгласна.Малко от тези,които са се опитали да укротят Егоизма са живи,за да разказват.  ;D Шегата на страна,но човек да се опита да подчини или разгроми някои неща-опасничко е,инак нямам друго обяснение защо всички просветени,и тем подобни са си имали Учители,и Водачи.Един йога преди време беше полудял в Индия.Просто човек трябва самият той да поиска да разбере някой неща,да ги търси...
алибаба,сорри,но съм съгласна със Tangrata_-това мъжа ми да спи с други жени пред мен-айде,тука няма едно много готино човече.Това надали е любов,по-скоро липса на себеуважение(не че няма изключение,но всичко си е до човек).Струва ми се,че пак тука си чешеме Егото зад ушичките,убеждавайки се как това е любов.Любовта е нещо различно!Нещо,което е обединение на Ин и Ян,просто там няма място за нещата,които за мнозинството хора са "нормални".Често от тази "нормалност",преструвки и любов-гади ми се.Присъствие,секс,собственическо чувство-и това е всепоглъщащата обич?Но най-готиното е,че всеки е едновременно е прав за самия себе си и грешен за някой друг.Яко,нали,все за някой,някъде там ще си правилен?!  :P
old4,честито-описал си себе си очевидно и не знам защо мислиш,че да "любиш" себе си и егоизмът имат нещо общо?Човек,който истински обича себе си рядко може да е егоист,да не кажа,че е невъзможно.За всеотдайността и егоизма-зависи кой какво приема за всеотдайност.Да не забравяме,че и човек е това,в което вярва.  ;)
« Последна редакция: Май 16, 2010, 11:54:10 am от Blue|_Star »
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #152 -: Май 16, 2010, 13:49:11 pm »
old4,честито-описал си себе си очевидно и не знам защо мислиш,че да "любиш" себе си и егоизмът имат нещо общо?

Blue|_Star, пак грешка от твоя страна,описал съм такива като теб ,самовлюбени в себе си човеци с огромно мнение за собствените си познания и възможности !
« Последна редакция: Май 16, 2010, 14:06:02 pm от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен persefona

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 137
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #153 -: Май 16, 2010, 18:21:03 pm »
За съжаление, любовта няма как да 'умре'. Цял живот нещо и някой обичаш. Може да не е същия мъж, може да не е вече детето по начин, по който си го обичал когато е било малко и зависещо само от теб. Може да не е майка ти и баща ти, по начин докато са се грижили и притеснявали за теб, а сега ти самия ги обичаш с любовта на грижата и всеотдайността...не умира любовта, трансформира се по един или друг начин.
Егоизмът не е вечен, той също се трансформира, но обратнопропорционално на любовта. Ако това е зависимостта. Ок. навита съм. Но, точно в момента се чудя дали да се поддам да надделее любовта ми или егоизма.
Мислех, че любовта е по-силна силна от всичко, НО не е.
В този много 'крив' и ужасен за мен момент, предпочитам да съм егоист, инат и отврат и да забравя по-бързо. Любовта малко ще си почине.  :)
И така. Разбрахте ли какво стана? Егоизмът всъщност разруши любовта ми, а аз дори не разбрах Как се случи..... :-X
« Последна редакция: Май 16, 2010, 18:22:42 pm от persefona »

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #154 -: Май 16, 2010, 18:44:12 pm »
Blue_Star, не че смятам да споря, всеки си има право да се съгласява или не с каквото иска, но все пак специално подчертах, че НЕ БИХ понесла мъжът ми спи с друга ПРЕД ОЧИТЕ МИ. Чак до там не. Но бих понесла ако някога някъде му се е случила случка, защото това си е нещо човешко и съвсем не означава, че човекът ме пренебрегва ако това се е случило.
Изобщо има една широко разпространена грешка, причинила много нещастия на хората. И това е грешката да смяташ, че ако човекът с когото си влезе в интимни отношения и с друга/друг то това е неуважение и нараняване и ..как го каза Танграта....пренебрегване...Това абсолютно не е вярно. Пренебрегването е друго нещо. Съвсем друго. Но тази нагласа е вкоренена в мозъците ни и когато нещо подобно се случи ние наистина започваме да се чувстваме наранени и пренебрегнати, просто защото вярваме, че това е нараняване и пренебрегване. Нещо повече, ние ПРЕДВАРИТЕЛНО се опасяваме от подобно нещо и много често този страх ни кара да затваряме сърцето си за човек от другия пол, защото...ми защото той може да ни нарани...Обаче, ако се отърсим (или поне опитаме да го направим)от този предразсъдък то подобна случка не би ни накарала да се чувстваме пренебрегнати.Съответно не бихме изпитвали този предварителен страх и по-смело бихме отваряли сърцето си за другия....
Аз категорично твърдя, че този страх е направил маса народ нещастни. Мъже презират жените защото "били неверни", жени се ужасяват от мъжете, защото "били курвари"....
Когато един човек "изневерява" той изневерява главно на себе си...има някаква причина в него, има патология, която го кара да прави това, може да е пристрастие, зависимост...може (и най-вероятно това е причината), този човек да е толкова задръстен в ума си, че само в секса да успява да получи накакво моментно мимолетно освобождаване...но тогава този човек има свой собствен проблем, той не е свързан с мен, егоистично е да свързвам действията на другите хора непременно с мен. Те си имат техни причини, техни проблеми, техни мотиви...и ако аз не мога да помогна на този човек в неговия проблем, най-малкото което аз мога да направя е поне да не му тръсна едно тлъсто и гадно чувство на вина, което още повече ще му отежни положението...


Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #155 -: Май 16, 2010, 22:38:34 pm »
Мислех, че любовта е по-силна силна от всичко, НО не е.
В този много 'крив' и ужасен за мен момент, предпочитам да съм егоист, инат и отврат и да забравя по-бързо. Любовта малко ще си почине.  :)
И така. Разбрахте ли какво стана? Егоизмът всъщност разруши любовта ми, а аз дори не разбрах Как се случи..... :-X
Ще се справиш!Ти си силен и мислещ човек! :)

http://fema-bg.com/index.php?m=1141


Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #156 -: Май 16, 2010, 22:46:14 pm »
old4,честито-описал си себе си очевидно и не знам защо мислиш,че да "любиш" себе си и егоизмът имат нещо общо?

Blue|_Star, пак грешка от твоя страна,описал съм такива като теб ,самовлюбени в себе си човеци с огромно мнение за собствените си познания и възможности !
old4,имаш напредък.Щом директно отправи към мен някакво мнение и дори обида.Наистина продължавай и ще видиш,че от истината боли по-малко,отколкото лъжата,или премълчаването.  ;)Не знам дали съм самовлюбена в себе си,но определено имам скромно мнение за себе си.Дори бих казала,че точно това,че знам,че нищо не знам ми помага да трупам познания и да си доразвивам възможностите..Но честно казано се съмнявам,че си се замислял какво значи "познание" или "възможност",или думичката,която всява ужас-"грешка",която всъщност е толкова готина.Наистина ме зарадва коментара ти.    :) Поздрави!  :hi:
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #157 -: Май 16, 2010, 22:54:12 pm »
Blue_Star, не че смятам да споря, всеки си има право да се съгласява или не с каквото иска, но все пак специално подчертах, че НЕ БИХ понесла мъжът ми спи с друга ПРЕД ОЧИТЕ МИ. Чак до там не. Но бих понесла ако някога някъде му се е случила случка, защото това си е нещо човешко и съвсем не означава, че човекът ме пренебрегва ако това се е случило.
Изобщо има една широко разпространена грешка, причинила много нещастия на хората. И това е грешката да смяташ, че ако човекът с когото си влезе в интимни отношения и с друга/друг то това е неуважение и нараняване и ..как го каза Танграта....пренебрегване...Това абсолютно не е вярно. Пренебрегването е друго нещо. Съвсем друго. Но тази нагласа е вкоренена в мозъците ни и когато нещо подобно се случи ние наистина започваме да се чувстваме наранени и пренебрегнати, просто защото вярваме, че това е нараняване и пренебрегване. Нещо повече, ние ПРЕДВАРИТЕЛНО се опасяваме от подобно нещо и много често този страх ни кара да затваряме сърцето си за човек от другия пол, защото...ми защото той може да ни нарани...Обаче, ако се отърсим (или поне опитаме да го направим)от този предразсъдък то подобна случка не би ни накарала да се чувстваме пренебрегнати.Съответно не бихме изпитвали този предварителен страх и по-смело бихме отваряли сърцето си за другия....
Аз категорично твърдя, че този страх е направил маса народ нещастни. Мъже презират жените защото "били неверни", жени се ужасяват от мъжете, защото "били курвари"....
Когато един човек "изневерява" той изневерява главно на себе си...има някаква причина в него, има патология, която го кара да прави това, може да е пристрастие, зависимост...може (и най-вероятно това е причината), този човек да е толкова задръстен в ума си, че само в секса да успява да получи накакво моментно мимолетно освобождаване...но тогава този човек има свой собствен проблем, той не е свързан с мен, егоистично е да свързвам действията на другите хора непременно с мен. Те си имат техни причини, техни проблеми, техни мотиви...и ако аз не мога да помогна на този човек в неговия проблем, най-малкото което аз мога да направя е поне да не му тръсна едно тлъсто и гадно чувство на вина, което още повече ще му отежни положението...


алибаба,извинявам се тогава-грешката е моя.Аз съм прочела неправилно това,което си била написала.Извинявай.Но ти описваш доста добре егоизма,особено в този си пост.Аз пък нито мисля,че е патология изневеряването,нито спането с много хора,а нещо по-различно.Разни хора,разни идеали.За повечето хора,дори секса е нещо толкова скучно и касаещо главно Егото.Как може някой да ни нарани,ако ние самите не му позволим?
Просто повечето неща в този свят-толкова са се объркали и извратили,че думи нямам и при все всичко си е такова,каквото трябва да бъде-просто изумително.Да,доста добре си написала,че проблема на човека няма нищо общо с теб и би отказала да му тръснеш едно тлъсто и гадно чувство за вина,но дай да се замислим,ако някой наистина има потребност и изневерява-защо изпитва,ако го хванат чувство за вина?Защо повечето свързват всичко в този свят предимно със себе си,но отказват да надникнат вътре в самите тях?!
Междодругото ми е интересно колко от хората в този форум предпочитат да ги обичат,отколкото те да обичат?
« Последна редакция: Май 16, 2010, 22:55:58 pm от Blue|_Star »
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #158 -: Май 17, 2010, 07:46:50 am »
Казах ти защо изпитва вина, защото такава е утвърдената обществена нагласа към този акт наречен ИЗНЕВЯРА.
За това дали е патология или не - айде да не спорим...за мен Е патология имам такива наблюдения. Повечето полигамни хора са такива не от хубаво, а от лошо, в смисъл имат проблем със СЕБЕчувстването, СЕБЕусещането. Те могат да усетят себе си единствено ЧРЕЗ отражението на партньора насреща. Това отражение им е нужно за да се чувстват живи. Дори един такъв веднъж каза на една жена, в която уж беше влюбен "Искам да ме отразяваш", бах толкова...изненадана, че той ОСЪЗНАВА какво точно иска, но не осъзнава, че това е неговата патология.
Същият този човек (който по онова време беше обект на интереса и наблюдението ми) осъзнаваше, че важното е не ДА ТЕ обичат, а ДА обичаш. Осъзнаваше го, защото ГО бяха обичали много жени, но той не бе могъл да обикне и това го караше да се чувства зле. Беше почти отчаян от това. Тогава аз направих за него това - дадох му възможност да обикне за пръв път. Сега ще ме попиташ КАК? Ето как - "влязох" в него с един як фенер, фенера на моето съзнание, огледах всичко (разбрах го) и чрез отражението той също видя и разбра себе си в светлина, в която никога до тогава не бе успявал. "Искаш отражение?! Е, ако ще е гарга - да е рошава".
До този момент жените в живота му бяха отразявали това, което той ...така да се каже предлагаше в обръщение, т.е. неговата готина и секси страна, неговото его.По този начин той живееше в лъжа. Никоя не бе отразила и останалото.
И така нататък.....историята си я бива, но едва ли е уместно да я разказвам тук.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #159 -: Май 17, 2010, 07:59:28 am »
Не знам дали съм самовлюбена в себе си,но определено имам скромно мнение за себе си.Дори бих казала,че точно това,че знам,че нищо не знам ми помага да трупам познания и да си доразвивам възможностите..Но честно казано се съмнявам,че си се замислял какво значи "познание" или "възможност",или думичката,която всява ужас-"грешка",която всъщност е толкова готина.Наистина ме зарадва коментара ти.


Хахахаха... много ме разсмя , значи съм бил абсолютно прав .
« Последна редакция: Май 17, 2010, 18:41:46 pm от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #160 -: Май 27, 2010, 17:50:21 pm »
Понеже темата е хубава реших да я поизмъкна от блатото, в което затъна...искам само да припомня на всички вас, приятели от форума, че хората всичките сме на един хал.
Всички се борим на практика с едно и също и в името на едно и също. ВСИЧКИ, без нито едно изключение жадуваме за любов и за свобода, за реализация, за радост....всички без нито едно изключение имаме его, което ни води за носа непрестанно и ни подвежда, но така пък ние се учим да разграничаваме реалното от нереалното....всички страдаме от едни и същи неща, като само формата им е различна....как може тогава, след като сме на един хал (в различни вариации само) да се обиждаме един друг на тема его, да се критикуваме, да си търсим грешките, да се нападаме и пр.?!
Ние не сме врагове едни на други, а ние всички имаме един общ враг (който всъщност може би не е враг а предизвикателство).
Ако не можем да си помогнем можем поне да не се нападаме.

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #161 -: Май 27, 2010, 22:56:40 pm »
алибаба,сорри,но отказвам да попадам в каквито и да е квалификации.Кой на какъв хал е-мисля,че всеки си знае най-добре.Да,хората си приличаме,но определено всеки си е различен по своему,дори бих казала уникален.Това за жадуването и че всички се борим за едно и също нещо-да се смея ли да плача ли.Ако наистина хората бяха на едно и също ниво,и искаха еднакви неща-щеше да са осъзнали себе си,и нямаше да имат причина да се избиват,мразят помеждуси,или обиждат.Единственият ни враг сме си самите ние!!!Единствения ти истински враг си си ти самата!Единственият ми истински враг съм самата аз!!!Когато човек осъзнае това донякъде,почва да гледа различно на всичко останало.За страданията-привърженик съм на това,което е казал Буда-няма ли желания човек,страданията му свършват.Значи пак стигаме дотам,че ние самички сме си виновни за всичко.Ние,самички си избираме и после се оплакваме.Дали един човек ще живее като всички останали и за всички тях,или за самия себе си-изборът си е негов.И този избор никой няма право да му го отнема,ама наистина никой,освен той/тя самия.Извинявай,но и това,че Егото ни води непрекъснато за носа-пак си е наш избор,и това,че му се оставяме.Кое е реално и кое нереално-еми,в каквото,и да вярва един човек-и в двата случая е прав.Поздрави! :)
« Последна редакция: Май 30, 2010, 09:03:45 am от Mirotvorec »
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #162 -: Май 28, 2010, 09:13:10 am »
Е айде сега, никакво еднакво ниво между хората не съм казала, казах на еднакъв хал, а не на еднакво ниво.
Аз съм най-големият си враг и ти си най-големият си враг, вярно е, но врагът в теб и врагът в мен е от една "порода" .
Ако щеш смей се, ако щеш плачи (лично аз ти препоръчвам да запиш самообладание), но докато дойде момента да стигнеш до ниво отпадане на желанията те мотивират именно желанията.
Това с което бих могла да се съгласия е, че може би когато се нападаме също си помагаме...така, че давайте  - кръстосвайте шпагите, на мен просто ми става безинтересно, когато се стигне дотам, но може би пък да е полезно.
Тук си признавам, че май сгреших с призива си за ненападки.  :flag_of_truce:
« Последна редакция: Май 28, 2010, 10:33:01 am от алибаба »

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #163 -: Май 28, 2010, 15:22:48 pm »
алибаба,нямах желание да прозвучи като нападка.Просто това всички сме на един хал-доста известно ми е от комунизма и честно казано,звучи ми доста лицемерно.В повечето случаи тези,които са по-добре(или така си мислят поне)все повтарят как всички сме на един хал и видиш ли,какво да се прави.Е,аз заявявам,че има какво да се прави,стига човек да иска.А колкото до хала-все тая ми е кой на какъв хал е,всеки сам си го е избрал.Да,ако мога и ми бъде поискана помощта-помагам,както,и на мен ми се помага,ако изразя собствено желание.Но това,че всички сме на един хал и природата ни е еднаква-сорри,пак съм на друго мнение.Да,същността ни е еднаква,но природата?!Как пък не.Ако това беше вярно доста от нещата-просто нямаше да ги има.Но интересното е,че повечето от нас дълго време осъзнават какво ли не,но само и само не те самите какви са.Защо това желание да хвърляме камъните в съседската градина или директно по съседа,а себе си всячески се стремим да оправдаваме?!За самообладанието-запазила съм си го.  ;)И врагът е мен,и в врагът в теб,дори да приема твойто твърдение,че е от една порода-какво т'ва питам?!Да не би да очакваш някой да дойде и да ти пребори твоя "враг",вътре в теб?Само дето няма как да стане.Пък и кой каква природа,и на кое ниво е,въпреки същността си-всеки сам знае за себе си,и мисля,че е доста подвеждащо да кажеш,че всички сме на един хал,и имаме една природа?Някак се обезмислят доста от нещата,а и тези,които са по-различни-супер оправдание им намираш.Те просто са като нас,но малко по-нагоре/по-надолу като ниво на развитие,но са на същия хал като нас,че даже имаме и враг с една природа?!Абсурдно е...А и как биха се израдвали някои на това оправдание,хех,и то пак ние,хората бихме им го дали-баси кефа.  ??? ::)
« Последна редакция: Май 30, 2010, 09:04:15 am от Mirotvorec »
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #164 -: Май 28, 2010, 15:45:24 pm »
За нападките - имах предвид нападките между теб и old4.
И като казах за това, че сме на един хал имах предвид това, което казва Исус по този начин "Виждаш сламката в очите на брата си, а не виждаш гредата в своето око".
Осъзнаването, че хората са ти братя по съдба автоматично би следвало да породи състрадателност.
Не жал, но състрадателност.
Това имах предвид


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27