Автор Тема: Любовта като разгром на егоизма...  (Прочетена 31100 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #180 -: Май 31, 2010, 19:11:00 pm »
Понеже темата е хубава реших да я поизмъкна от блатото, в което затъна...искам само да припомня на всички вас, приятели от форума, че хората всичките сме на един хал.
Всички се борим на практика с едно и също и в името на едно и също. ВСИЧКИ, без нито едно изключение жадуваме за любов и за свобода, за реализация, за радост....всички без нито едно изключение имаме его, което ни води за носа непрестанно и ни подвежда, но така пък ние се учим да разграничаваме реалното от нереалното....всички страдаме от едни и същи неща, като само формата им е различна....как може тогава, след като сме на един хал (в различни вариации само) да се обиждаме един друг на тема его, да се критикуваме, да си търсим грешките, да се нападаме и пр.?!
Ние не сме врагове едни на други, а ние всички имаме един общ враг (който всъщност може би не е враг а предизвикателство).
Ако не можем да си помогнем можем поне да не се нападаме.
  Да вероятно всеки иска да бъде обичан, но дали всеки си задава въпроса ...самият той дали обича с онази всеотдайна, всеопрощаваща, забравяща за себе си, не изискваща,неочакваща... а просто ОТДАВАЩА ЛЮБОВ? Нали такава казват е Божествената и майчината ЛЮБОВ?
Рядко може да получиш нещо преди да си го дал.А доста хора първо чакат да получат и после чак биха дали(а много от тях и забравят какво са обещали).Нали всички знаем онази поговорка "Даваш това,което получаваш".Аз смея да твърдя,че истинската поговорка,която работи е "Това,което даваш-това и получаваш".Просто закон за привличане и толкоз.И ай стига с тази майчина любов.Виждала съм майки се държат с децата си просто-ноу комент от много обич.
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #181 -: Май 31, 2010, 20:30:31 pm »
 :) Blue|_Star  всеки според височинката на стъпалцето от което гледа. Както казваш едни чакат да вземат и тогава дават, но има доста ,които дават и не се интересуват дали ще получат. И да мисълта е оръжие което ако правилно насочваме ще съумеем да привлечем само необходимото ни! :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #182 -: Май 31, 2010, 22:51:23 pm »
Че ние привличаме необходимото ни.Друг е въпросът,че отказваме да приемем от какво имаме нужда и искаме неща,които ни вредят.Понякога страданието,болката,унижението и въобще най-кофти емоциите,и чувства са ни нужни,за да се качим на следващото стъпалце.И след като го осъзнаем,и нямаме нужда от този урок/тези уроци-може да си избираме какво искаме.Аз го приемам като един човек,който за да оцелее трябва да мине само на ябълки примерно.Той иска други вредни храни,но всеки път като си вземе,и изяде храната,която му вреди-хоп,я висок холестерол,я прединфарктно състояния,я нещо друго.Минава време и се научава да си спазва хранителен режим,нормализирва си всичко в организма,и вече разполага с правото да яде,каквото си пожелае от време на време,или,ако си го е заслужил-"почти" непрекъснато.Малко кофти примерно,но друго не ми хрумна.Поздрави! :)
« Последна редакция: Октомври 26, 2010, 17:07:48 pm от Mirotvorec »
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #183 -: Юни 01, 2010, 05:38:06 am »
Че кой казва, че любовта е разгромител на егоизма? Ultrafutur ли? Темата е подвеждащо зададена.

И откъде знаем, че думата любов отговаря на онова нещо в природата? Всеки се ражда без такова знание. Цялата лексика е измислена от човека, аз не съм видял някъде да пише, че любов е онова, дето се среща в природата. Всичикте тия неща и думи са измислени о тнякой, който съвсе мне е сигурно дали е бил наясно какво има предвид и дали е успял да обясни на останалите какво мисли по въпроса. Как той чувства нареченото от него любов и как той дефинира нареченото от него егоизъм.
Ами представете си, че тва е бил някой олигофрен?

Дори не знам как природата дефинира егоизъм... още по-малко, въобще не съм сигурен дали от гледна точка на построението егоизъм и любов се разгромяват помежду си.

Въобще що за хвърчащ въпрос се обсъжда тук? Колкото и спекули ако иска да изпише някой, това е една от ония теми, които нищо не изясняват, а трупат страници.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #184 -: Юни 01, 2010, 09:19:55 am »
Любовта и егоизмът са несъвместими. Те са донякъде противоположни. Може да се направи аналогия със светлината и тъмнината. Светлината не само, че може да победи тъмнината, но всъщност е единствената възможност за това. Тъмнината реално е илюзия, породена от неспособността ни да забележим светлината. Егоизмът е неспособността ни да проявим вътрешната си светлина в живота, т.е. да проявим любовта. Вместо това ние се фиксираме върху различни обекти от външния свят, губейки по този начин своя център. Думите ми могат да предизвикат объркване, защото много хора свързват любовта със загубата на себе си, а егоизма с поставянето на себе си в центъра. Но всъщност това, което егоистите поставят в центъра са техните желания и завесимости, а не истинската си същност. Истинската същност на човека е безпределна и всеобхватна и именна нея трябва да положим като основа за да говорим за любов. Тогава ще можем и да отдадем себе си за другите (тук нямам предвид безразсъдно отдаване), без при това да загубим абсолютно нищо, защото как може да бъде изчерпана безкрайността?

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #185 -: Юни 01, 2010, 09:36:51 am »
Ей Ирис...напълни ми душата бе човек!
Забележката на Спорт-Здраве ми се вижда напълно уместна, но ако се придържаме към това не трябва въобще да говорим и да разискваме теми, каквито разискваме във форума. Защото всяко говорене е вече...манипулация, макар и неволна. При говоренето ни се налага да използваме понятия, а те така или иначе са измислени от хора. И за това хората се опитваме да внесем ред в понятията, да уточним какво значат....дали това е възможно...е отделен въпрос. постове като на Ирис ме карат да мисля, че е възможно.
Ултрафючър е поставил един важен въпрос, макар че думата РАЗГРОМ вероятно е малко пресилена (все пак светлината не разгромява тъмнината, а просто разкрива нейната несъстоятелност като нещо реално). Защо е важен въпросът за любовта и егоизма? Защото на любовта обратното НЕ Е ОМРАЗАТА. Защото егоизмът се опитва да се прикрие като избутва грешна противоположност срещу любовта и така и самата любов се тълкува грешно. В препъникамъка "любов" са се спънали маса народ.
Така, че нека поне да установим вярната двойка противоположности - не ЛЮБОВ-ОМРАЗА, а ЛЮБОВ-ЕГОИЗЪМ.
Както противоположното на ЖИВОТ не е СМЪРТ.
Ха познайте кое е противоположното на ЖИВОТ!

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 167
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #186 -: Юни 01, 2010, 11:08:23 am »
Ха сега де... кое ще е това противоположното на Живота?
Дай жокер или точна дефиниция за живот.

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #187 -: Юни 01, 2010, 11:44:04 am »
Че кой казва, че любовта е разгромител на егоизма? Ultrafutur ли? Темата е подвеждащо зададена.

И откъде знаем, че думата любов отговаря на онова нещо в природата? Всеки се ражда без такова знание. Цялата лексика е измислена от човека, аз не съм видял някъде да пише, че любов е онова, дето се среща в природата. Всичикте тия неща и думи са измислени о тнякой, който съвсе мне е сигурно дали е бил наясно какво има предвид и дали е успял да обясни на останалите какво мисли по въпроса. Как той чувства нареченото от него любов и как той дефинира нареченото от него егоизъм.

Да, аз го казвам - но не от претенцията да се самоизтъквам, както иронично предполагаш, а от необходимостта да споделя с всички останали едно натрупано впечатляващо познание, прочувствано и отдълбоко изживяно и изживявано в безбройни и най-разнообразни житейски ситуации... Това познание е отвъд категории - като крайностите, с които сме свикнали да промиваме и изплакваме устата си - отвъд формализма и материалните бариери на навиците.
Именно защото то бе толкова силно и откровено космично(което ме кара да го свързвам с Природата) за мен, реших че това е едно толкова естествено знание, че е достъпно за всеки - абсолютно всеки един човек - просто почти всеки от нас го заглушава със забързания мегашум на Егото, което постоянно стои нащрек, и издава забрани, заповеди и констатации. Заслепено от "силата" си, то иска, търси причини да се докаже, покаже, или изкаже - сред тоталната шумотевица от много други, подобни настървени 'кучета'...
Това е принципът на самовглъбението и 'засмукващото отношение към света'.

Любовта - не като измислено-премислено понятие, а като жива и могъща сила, действа на обратния принцип - тя не иска нищо определено, а непрекъснато дава - изворът й е безпределен, и тъкмо затова онзи, който я носи в себе си, черпи с пълни шепи, когато я раздава на хората. Такъв човек си личи отдалече - той е винаги жизнерадостен, щастлив и доволен от магическата реалност, която животът му  представлява. Вместо да се вторачва в недъзите и грешките на хората, той забелязва красивите детайли, и ги издига с осветяващо вдъхновение, вдъхвайки свежа радост в моменти на дълбоко отчаяние или унищожителна 'самота сред света'.
Любовта гради връзките между хората, силата на тяхната комуникация, както и силата на комуникация между хора и животни, хора и растения, и прочее...
Любовта е базисен принцип, на който се гради структурата на света, и ако гледаме на религията безотносително, просто като космогония, можем да видим как идеята "Бог е любов" не е никак лишена от смисъл. Под тази кратка концепция можем да приведем без изключение философиите на всички световни религии, включително така наречените "туземни" такива... Тоест, това знание е по-древно от религията, и по-интуитивно и достъпно от езика - то е отвъд думите и техните безкрайни семантични правила..
Любовта е терор за егото, който разрушава неговата стабилност, кара го да избледнява и да се смалява. То може и добре да се прикрие, да се престори на 'влюбено', но в един фин момент гневът му избива с цялата си насъбрана унищожителна сила, и този момент обикновено е смразяващ...
Любовта е изгарящо предизвикателство за този леден свят на егото(самочувствие-собствена значимост-социален статус), и закоравелите егоисти изпитват основателен страх от любовта и влюбеното състояние като цяло.

Да, Любовта е като терористичен атентат за Егото, който разрушава малко по малко неговата така твърда черупка. Освобождавайки накрая духа на човека, възпитан и отгледан в самовглъбено съществуване на охлюв. Изграждайки истинската самоличност на преродената му душа.

Осмисляйки живота на човека, любовта гради цели светове отвъд това измерение, и е в основата на всички най-големи (наречени в историята 'гениални') научни открития и достижения в изкуството.
      
Ето как всичко в тази темичка се навързва, и на мен наистина ми се струва, че това е едно познание, върху което ще положат основите си новата култура, новата наука, и като цяло новият живот, който предстои на планетата...  

 
Истинската същност на човека е безпределна и всеобхватна и именна нея трябва да положим като основа за да говорим за любов. Тогава ще можем и да отдадем себе си за другите (тук нямам предвид безразсъдно отдаване), без при това да загубим абсолютно нищо, защото как може да бъде изчерпана безкрайността?
« Последна редакция: Юни 01, 2010, 11:56:49 am от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #188 -: Юни 01, 2010, 15:31:32 pm »
Че кой казва, че любовта е разгромител на егоизма? Ultrafutur ли? Темата е подвеждащо зададена.

И откъде знаем, че думата любов отговаря на онова нещо в природата? Всеки се ражда без такова знание. Цялата лексика е измислена от човека, аз не съм видял някъде да пише, че любов е онова, дето се среща в природата. Всичикте тия неща и думи са измислени о тнякой, който съвсе мне е сигурно дали е бил наясно какво има предвид и дали е успял да обясни на останалите какво мисли по въпроса. Как той чувства нареченото от него любов и как той дефинира нареченото от него егоизъм.
Ами представете си, че тва е бил някой олигофрен?

Дори не знам как природата дефинира егоизъм... още по-малко, въобще не съм сигурен дали от гледна точка на построението егоизъм и любов се разгромяват помежду си.

Въобще що за хвърчащ въпрос се обсъжда тук? Колкото и спекули ако иска да изпише някой, това е една от ония теми, които нищо не изясняват, а трупат страници.
Аз пък смятам,че всеки се ражда със знанието за всичко и лека-полека забравя,за да се интегрира в този свят.Е,някой по-трудно се интегрират.
Инак всеки определя какво е любовта и егоизма според самия себе си.Ако някой е наясно какво са наистина-то той май няма нужда да им дава определения.Ти на дъгата или една роза рано сутрин-какви определения може да им дадеш?Но каквито и да са,няма да са и една стотна от това,което си видял,нали?Ами усещането след като си видял дъга или роза,след като си я помирисал,или си се убол на нея?Дали,ако разкажеш на някого,който си няма и идея какво е роза ще те разбере?Дали,ако все пак запомни какво си му казал-след като той самия види роза,ще успее да се предпази от убождане,или усещанията,които ще изпита?!
Колко книги има за любовта,но колко хора са я изживяли наистина?Някои неща е по-добре да се изживеят,отколкото да се знаят.Знанието само по себе си е безполезно,особено,ако липсва опит или човека само знае нещата без да ги прилага на практика.И к'во?!Аз мога да зная цифрите от тотото,но какво правим,ако пропусна да пусна фиш преди тегленето?!Кел файда,че съм знаела.А пък и ако знаеш всичко като бебе,дали,докато порастваш,научавайки нови неща-няма да забравяш старите?!  :-X
« Последна редакция: Юни 01, 2010, 15:34:25 pm от Blue|_Star »
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 333
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #189 -: Юни 06, 2010, 20:21:19 pm »
24. За егоцентризма

    Любовта към самият себе си — това е единственият пожизнен любовен роман.

    (О. Уайлд)

Егоцентизъм — неспособността да ПОИСКАШ да се поставиш на мястото на другия, да „му влезеш в положението“; егоцентризъм е нежеланието да действаш въпреки своите интереси. В психологията съществуват понятията „рефлексия“ и „емпатия“. Първото е способността да оценяш себе си през очите на другите, а второто — способността да възприемаш емоциите на другите. Егоцентрикът има понижена способност и към едното и към другото. Неегоцентричния човек често е наричен нерефлексивен, но това едва ли е напълно коректно.

 

Аз съвсем не твърдя, че измежду мъжете няма егоцентрици (нещо повече, рекордьорите в тази област са именно мъже), но средно той е много по-характерен за жените. Каквото и да се говори за женската емоционалност, емпатията е способността да се оценяват емоциите на другият, и е нещо много по-различно от сдържаността в собствените си реакции на случващото се наоколо. Умението да се чете мимиката и жестовете, разбира се е много полезно при определянето на емоционалното състояние на другите, но пък за да прочетеш мимиката и жестовете, трябва първо да поискаш да направиш това! При това за егоцентрика околния свят и най-вече вътрешния свят на отделните хора ни най-малко не му е интересен. Той се интересува само от своя собствен свят, понякога до самовлюбеност. Това косвено се подвърждава от любовта на жените към огледалата.

За да илюстрираме това ще приведем следния анекдотичен епизод:

— Скъпа! В такова време човек и кучето си няма да пусне навън!

• Егоцентрикът може да отговори: Ами тогава излез без кучето…

• Егоистът(ката) — Да не си от захар!.

Друга сцена. Автобусът рязко спира. Жените-егоцентрички възнегодуват: „Ало, шофьорът! Да не возиш картофи!“ Мъжете: „Що за идиот пресече пътя?“

 

Егоцентрикът дори не се и опитва да се постави на мястото на другия, не се и опитва да разбере какъв е неговия проблем. И работата не е само и не толкова в това, че той не е способен на това! Просто на него и през ум не му минава да направи това. Егоистът, напротив, прекрасно си представя и разбира всичко, но съзнателно игнорира проблемите на другия. Егоизмът е един от най-важните признаци на висок ранг.

 

Съвсем не е задължително егоцентрикът да е лош човек! Той, така да се каже е невнимателен. Той, например може да залива с доброта един човек, който не изпитва особена необходимост от това, и дори да не усети тази ненужност. По същият начин, когато притеснява някого, той напълно искрено не забелязва неудобствата, които причинява. Като разновидност на това свойство може да се отбележи крайната сдържаност на егоцентрика, когато му се наложи да изрази своята благодарност пред другите или да ги похвали.

 

При което не съществува особена причина егоцентрикът да бъде едновременно и егоист (ужас!).

 

Съвсем разбираемо е тогава това, че егоцентриците много често са жертви на крадците в многолюдните места (обществения транспорт, магазините), при което в момента на самата кражба те обикновено нищо не забелязват или усещат.

 

Доказано е, че предразположеността към егоцентризъм се предава по наследство дори и при мъжете, което означава, че за това са отговорни достатъчно древни и стари мозъчни структури. На определена възраст (обикновено 3–4 годишни) егоцентричните деца не ЗАЩОткат или това е много слабо проявено, въпреки, че по останалите критерии в развитието си те по нищо не отстъпват на останалите деца. Околният свят не им е чак толкова интересен, колкото техния собствен. От биологична гледна точка женкият егоцентризъм е оправдан. Нещо повече, той донякъде е НОРМАЛЕН!!!,

 

Щом като всяка самка обективно е незаменима, природата забранява на жената да взима присърце каквото и да е било друго, освен своите собствени интереси и интересите на децата си или пък да премълчава проблемите, с които се сблъсква — та нали за това има самци.

 

Хайде сега се опитайте мислено да смените местата на дядото и бабата във вече споменатата от нас „Приказка за рибаря и златната рибка“ на А.С. Пушкин. Какво, не става ли? Според вас, това не е възможно? Напълно сте прави, това би било твърде измислено, дори и за приказка. И щом като вече стана дума за фолклора, то струва си да отбележим това, че ако в една приказка се говори за мащеха, то тя е непременно зла. Лошият баща е съвършенно нехарактерен персонаж за фоклора. Работата тук не е в лошотията като такава, а по-скоро в липсата на интерес при грижата за чуждите деца. Фактът, че в пресата преобладават материалите за зверствата на пастроците, а не на мащехите е следствие от вече споменатата презумпция за мъжката вина. Фолклорът статистически е много по-достоверен. Ако приказката не моделира адекватно взаимоотношенията между хората, то това не би било приказка, която да поучи децата, а някакво безсмислено бръщолевене. Тезата за статистическата достоверност на фолклора е валидна, макар и в различна степен за всички негови разновидности — вицове, частушки и т.н.

 

А защо в чисто женските трудови колективи често съществува непоносим морален климат? Просто защото никой не иска да се жертва за другите.

 

Нисък егоцентризъм имат жените, които шофират. Шофирането по пътищата е немислимо без постоянно прогнозиране на поведението на останалите участници в движението и без грижата за възможността твоите собствени действия да бъдат предвиждани от тях, което просто е несъвместимо с егоцентризма. Пословично е станало нежеланието на жените-шофьори да използват огледалото за задно виждане. Ето защо средностатистическата жена се чувства страшно неудобно зад волана и приписва това на простащината на шофьорите (отново презумпцията за мъжката вина!) и поради това доброволно се отказва да шофира. Но щом като тя шофира (струва си още и да видите КАК), то степента на нейния егоцентризъм е малко по-ниска от средната. Това, обаче, съвсем не е гаранция, че тя няма други недостатъци. Впрочем, същият този егоцентризъм, в разумни дози, разбира се, привнася необходимия пикантен елемент в понятието женственост.

http://chitanka.info/lib/text/2153/25#textstart

http://chitanka.info/lib/text/2153/2#textstart

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #190 -: Юни 06, 2010, 20:53:59 pm »
"есето на руснака" както аз обичам да му казвам (тъй като заглавието му е доста дълго) е златен материал ...
Не отделни глави, а цялото е много важно и съществено. За съжаление се подминава тихомълком и хората се правят все едно че го няма.
Все едно щрауса да си зарови главата в пясъка.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #191 -: Юни 06, 2010, 21:12:06 pm »
insomnia1304,хубаво написано,но да споменем само,че,ако прекалено мислиш за другите,пропускайки себе си-тези същите егоцентрици ще те стъпкат,изядат и изплюят като накрая ти ще си им виновната.Затова е хубаво от време на време(дори по-честичко,ако се налага)човек да има някакво чувство за самосъхранение.Отказвам да приема егоизма,но отказвам и да приема да сме на 100% супер добрички с всички-пробвала съм и просто аз бях под "автобусните гуми" на въпросните хора.А и толерирайки кофти поведението на някой-първо ти го караш да си мисли,че това е нормално и винаги ще го толерираш,тоест за него става навик,и второ ти също пропускаш да си извадиш в многото случай поука.Е,къде отива смисъла?! :)
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 333
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #192 -: Юни 07, 2010, 22:08:00 pm »
 :hi:

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 333
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #193 -: Юни 14, 2010, 23:14:39 pm »
Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца - из софийската лекция на Хорхе Букай
...................
Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея...
...................
http://e-vestnik.bg/9317/iz-lektsiyata-na-horhe-bukay-za-lyubovta-iznesena-v-sofiya/

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #194 -: Юли 04, 2010, 20:29:54 pm »

      :) Бих добавила, че има ЛЮБОВ и само от факта, че другият е щастлив!
Или да обичаме въприки всичко... :hi:
« Последна редакция: Октомври 26, 2010, 17:11:51 pm от Mirotvorec »
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27