Автор Тема: Любовта като разгром на егоизма...  (Прочетена 32663 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #195 -: Ноември 22, 2010, 10:26:26 am »
   :) insomnia1304, Ако влюбването се нуждае от подхранване и е не дълготрайно. То ЛЮБОВТА, която е реалната и непреходна емоция на същността ни тук на Земята не се влияе и от фактора време.
ЗА ЛЮБОВТА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ Е НЕПРЕХОДНА,НЕЗЛОБЛИВА,НЕ СЕ СЪРДИ, ИМА Я ВЪПРИКИ ВСИЧКО И УСТОЯВА НА ВСИЧКО! Това не са само думи=красиви, просто ЗНАМ!  :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 167
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #196 -: Ноември 23, 2010, 10:27:15 am »

      :) Бих добавила, че има ЛЮБОВ и само от факта, че другият е щастлив!
Или да обичаме въприки всичко... :hi:
Де да мислеха всички като тебе... :hi:

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #197 -: Ноември 28, 2010, 01:15:51 am »
Няма любов, ако само другият е щастлив. Още повече такава любов може да е "разгромителка" на егоизъм. Любовта в същността си е пълнота. Ако само обичаш без отклик това НЕ е любов.
За да е смислена любовта трябва отсрещният да почувства силата й. Значението. Не просто да установиш, че някой ме/те обича, а да Разбереш какво означава това.
Егоизмът е част от някаква човешка природа, но това не означава, че трябва да бъде разгромяван. Той е чисто инстинктивна преграда на моменти да се съхраниш. Във всеки го има. Въпросът е как любовта да "обгърне" и надделее над собствената ти природна самооценка и да ти дари -отдаде част от себе си.
Отново нека приложим пример. Аз избягвам по принцип да използвам тези с деца, но в известна степен няма как да обичаш собственото си дете С егоизъмът си.
От тук си представяме нещо/някой когото не сме познавали  до този миг. Но го срещаме/откриваме. Изпитваме необятна нежност и привързаност. Искаме, имаме нужда от него като от вода и храна- от поглед, присъствие или милувка.
НО
той/тя отхвърля този порив на емоции. Какво правим?
Реално заобичвайки, влюбвайки се може да усетим промяна в собственото си усещане за егоизъм, но не и да променим усещането в някой друг.
Нима за нас е по-важно някой да обича повече мен, отколкото себе си? Не.
Аз искам просто да го/я допълвам. Егоизмът е за останалите :)
« Последна редакция: Ноември 28, 2010, 01:20:23 am от cassio »

Неактивен Iveta

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 265
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #198 -: Януари 31, 2011, 00:13:32 am »
Според мен само любовта може да победи егоизма на човека и да трансформира енергията му в потребност за общуване с другите, и в отваряне на съзнанието към света. Когато се влюбваме ние влизаме в сърцето на другия не да го ревнуваме, ограничаваме и експлоатираме, а за да му дадем импулс да намери своята естественост, богатството вътре в себе си, в дълбините си, а не в нещо външно...
oтговорна съм за това което пиша, но не и за това което разбирате.

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #199 -: Февруари 21, 2011, 11:45:18 am »
Няма любов, ако само другият е щастлив. Още повече такава любов може да е "разгромителка" на егоизъм. Любовта в същността си е пълнота. Ако само обичаш без отклик това НЕ е любов.
За да е смислена любовта трябва отсрещният да почувства силата й. Значението. Не просто да установиш, че някой ме/те обича, а да Разбереш какво означава това.
Егоизмът е част от някаква човешка природа, но това не означава, че трябва да бъде разгромяван. Той е чисто инстинктивна преграда на моменти да се съхраниш. Във всеки го има. Въпросът е как любовта да "обгърне" и надделее над собствената ти природна самооценка и да ти дари -отдаде част от себе си.
Отново нека приложим пример. Аз избягвам по принцип да използвам тези с деца, но в известна степен няма как да обичаш собственото си дете С егоизъмът си.
От тук си представяме нещо/някой когото не сме познавали  до този миг. Но го срещаме/откриваме. Изпитваме необятна нежност и привързаност. Искаме, имаме нужда от него като от вода и храна- от поглед, присъствие или милувка.
НО
той/тя отхвърля този порив на емоции. Какво правим?
Реално заобичвайки, влюбвайки се може да усетим промяна в собственото си усещане за егоизъм, но не и да променим усещането в някой друг.
Нима за нас е по-важно някой да обича повече мен, отколкото себе си? Не.
Аз искам просто да го/я допълвам. Егоизмът е за останалите :)
  :)  Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!
 Бих добавила, че никаква любов не е онази която афишираме постоянно=такава любов задължава ответност! А задължителна ЛЮБОВ за мен не е онова топло усещане, което може да изпълни цялото ни същество! Любовта е динамика,живот!  :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #200 -: Май 02, 2011, 10:03:58 am »
За да не отварям тема със заглавие ... "Истината за истинската любов" ще използвам тази, че "някои хора" имат самочувствие на научни сътрудници по истинност.

"Истинската" любов по- (яка) силна разгромителка на егоизма ли е или напротив?

И що, ако не изпитваш любов се разбира, че нямаш съвест?

Няма такова нещо. Казано имплицитно, а не експлицитно- колкото си по-съвестен си по-малко егоист. Но това не означава, че се налага да заобичаме всичко наоколо, за да сме хем неегоисти хем доволно съвестни.

И в стремежа си някой да се прави на интересен/а не разбира може би какви глупости пише- но и да разбере, съвестта ли, любовта ли ще помогне, не знам... :-X

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #201 -: Май 02, 2011, 12:24:41 pm »
Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!
 Бих добавила, че никаква любов не е онази която афишираме постоянно=такава любов задължава ответност! А задължителна ЛЮБОВ за мен не е онова топло усещане, което може да изпълни цялото ни същество! Любовта е динамика,живот!  :hi:
Споделям това виждане и аз. Любовта и страхът са антагонисти. Нуждата от ответност, както и всяка друга НУЖДА е признак на липса, и отделно е израз на условността, т.е. това автоматично я прави условна, а не безусловна. А това пък не и дава право да се нарича любов. По дефиниция. В една друга тема писах, че винаги всички мотиви, човешки решения, се редуцират или до едното или до другото - любов или страх. Налице е смес от двете, но винаги едното е преобладаващо. С този анализ се занимават психолозите - това те работят. За жалост според мен, човешките отношения имат елементи на любов, но в никакъв случай не са това.
Като цяло, мисля, че е много самонадеяно да наричаме нашите романтични отношения, съпроводени с букет от егоистични стремления, "любов". Така сме приели да му викаме, но то не е това. Защото в любовта няма страх, а в човешките ни отношения има. Като казвам това, не се правя на свръхчовек, и аз съм в същото положение...Любовта е даване. Много хора си мислят, че дават, а всъщност - искат да получават. Не можеш да даваш, ако нямаш от същото за себе си. Те нямат за себе си, а са тръгнали уж да дават...Не го съзнават. Такова "даване" е вземане. Енергийно.
« Последна редакция: Май 02, 2011, 12:37:22 pm от m2f »
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #202 -: Май 02, 2011, 22:09:52 pm »
  :)  Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!
 
        Където  осъства  интереса!!!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #203 -: Май 03, 2011, 14:45:47 pm »
Мисля, че трябва да го уточните (привържениците на тезата) това за Страхът  :nea:

Защото нещо не ми се връзва "класическата" дефиниция и определение с Любов.
Всъщност В Любовта има най-много страх. От момента на влюбването- заобичването: Дали ще те заобичат и теб? Дори и да не те колко ще боли от това. До момента, в който осъзнаеш, че по един или друг начин всички неща, които обичаме в живота си ги губим един ден. Просто спират да съществуват. И дори Любовта и след това да остане постепенно се "изпарява"- както се е появила. Но за да не излезе, че пиша само за "романтичния клонинг" и едва ли не това е някаква изкривена представа направо към заблуда ще ЗАЯВЯ, че честно казано, аз познавам само една любов. Към друго живо същество. Не към Бог. Бог не го обичам. Вярвам в него, но НЕ изпитвам любов. Понякога му се "възхищавам" за милостта- супер трудно за постигане качество, друг път не го разбирам за "наказанията" и жестокостта в хората, но никога не съм го обичала.
А
Да, и не е защото ме е Страх от него или напротив.

И като цяло любовта е емоция, която събира в себе си много сложен и разнообразен "коктейл" от други емоции, а егоизмът е "начин на мислене".

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #204 -: Май 03, 2011, 15:48:46 pm »
Моето уточнение: страхът е липсата на любов в човека. Страхът е липсата на светлина в стаята - образно казано. Изхождам от това, че няма нищо друго освен Бог, че ние сме част от Бог, че за нас е присъщо да сме светлина /любов/, но поради ред причини сме тук, и в положение, в което или не помним кои и какво сме, или сме предпочели да се престорим на нещо, различно от Бог. /говоря образно/. Както няма източник на тъмнина, а тъмнината е просто липса на светлина, така и страхът е липса на любов.
Понякога мотивите на хората не са прозрачно ясни, ние сме измислили имена на цяла палитра от разнообразни чувства, но чрез задълбочаване на анализа може да се стигне до редукция на всяко от тези чувства или до страх, или до любов, т.е. или до любов, или до липса на любов. Тази редукция става чрез многократното задаване на въпроса : "защо"  по една и съща тема, до намиране на коренната причина /мотивация/. Например: гневя се. Защо? Защото...А защо? Защото...А защо?...и т.н. до дъното на нещата.
cassio, така е , в човешките отношения има много страх! Не в любовта, а в човешките отношения! Точно си ги описала! Това е страх, маскиран под най - различна форма: страх от самота, ревност, чувство за собственост, очаквания към другият човек, "моята"жена, "моят" мъж, това е страх...маскиран. Затова аз мисля, че не е вярно използването на думата любов за човешките отношения. Но така сме го приели, какво да кажа. Има елементи на любов тук - там, но не е масово и за дълго.
За мен думата любов по дефиниция е безусловно чувство, даване без очаквания, приемане без претенции, нещо, което докато сме с его е ...трудна работа.
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #205 -: Май 03, 2011, 15:54:09 pm »
За обективната и субективната любов съм писал доста, така че не ми се пише пак.

Но да отговоря на последния постинг на Касио. За обичането на Бога.
Всъщност през повечето време и аз съм бил така. Любовта към друго живо същество (човешко! поне за мен) е била нещо доста важно за мен.

И все пак е възможно понякога, да имаш периоди, месец, година, повече, когато обичаш Бог повече от друг път.
Интересно е, че тогава нещата в живота ти се развиват по-добре.
Разбира се, тази любов може да е следствие на определени занимания (!!! това е важно)
За мен беше доста отдавна. Почти съм забравил, но ето че си припомних какво е било.
Тази любов е еквивалентна с любовта към Живота, по принцип, с желанието за живот.
Особено когато си по-млад, това желание е много интензивно. В последствие замира, и хората го позабравят, посмачкани от най-различни препятствия в живота си.
Ако култивираш, обаче жизнена сила. (например с редовни занимания по бойни изкуства. Или пък друго нещо такова), тази жизнена сила се натрупва доста. И любовта ти към живота и към Бог се развива много. И ти именно от това ставаш по-щастлив човек. В пълния и точния смисъл на думата. Цял и пълноценен.
Разбира се, не опира само до тренировки, но и нагласа, ценностна система, позитивизъм, оптимизъм, които да запазят, поддържат и усилят резултатите ти.
Като заниманията, тренировките те биха могли и сами да развият тия изброени нагласи, но ако са осъзнато следвани, нещата стават по-лесно.

А ако не го обичаш особено, то и няма да ти е толкова леко, особено когато се изправяш пред трудности. Няма да си толкова голям оптимист и да вярваш безумно в успеха. Няма да имаш това безумно самочувствие, оптимизъм граничещо с лудост.
Пак повтарям, когато си млад, чувството е много по-осезателно. Знам хора, които го поддържат и на по-голяма възраст. Въпроса е да се работи по въпроса.

Да поясня, тук под Бог нямам предвид някаква религия, и това което християните например си въобразяват, или пък будистите, йогите или не знам кои. А имам предвид Природата, Вселената, живата, неживата материя и духовния фон, който ни заобикаля.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #206 -: Май 03, 2011, 18:08:48 pm »
m2f,това за "източникът на тъмнина" е интересно  :writer: но не ми харесва като сравнение за Страхът.
/много внимателно ми прочети следващото изречение, моля. Пиша го, защото искам да го разбереш. Но това зависи само от теб, защото още не владея изкуството на втълпяването  ;)/

Източникът на тъмнина е тъждествен с Източникът на светлина. Защо?
Защото, ако премахнем източникът на светлина става тъмнина!
Но ако разкараме източника на любов (да приемем, че е съзнанието, че сърцето покрай помпането на кръв може да няма време и да се влюбва  :unknown:)то няма как на нейно място да се появи страх. Иначе нямаше да се измислят думи като "омраза" и "смелост"- обратни на тези, които обсъждаме.

И все пак думата в самата тема е за Егоизмът. Нищо, че аз го инициирах покрай темата за съвестта. Но оправданието ми е, че според мем са свързани. Както поясних, че егоизмът е начин на мислене, заменете го със съвест и се получава, че и съвестта ти е начин на мислене. Свържете го с темата и се получава, че в любовта няма съвест. Или има?  :-X Ако пък се окаже, че обичам всичко от което не се страхувам, значи трябва да си го обичам тоя егоизъм, а не да го преборвам.

Тангра, хубави разсъждения, само че говорим за различна Любов. Или двамата с теб разбираме по различен начин Любовта, което е и нормалното, де  :)

Неактивен Търсеща

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 103
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #207 -: Май 04, 2011, 12:18:21 pm »
Сякаш никоя друга представа не е толкова трудна за възприемане, не предизвиква толкова много спорове и не е така дълбоко проникнала в съзнанието ни като тази, че да си егоист е лошо. И аз до скоро бях убедена че е точно така.  Сигурно и аз досега съм бъркала понятието егоизъм  с егоцентризъм.
Докато не разбрах, че егоизмът, себе-любието, в смисъла на себе-уважение, характеризира нашата връзка с нас самите.
Ако ние не можем или сме избрали да не обичаме себе си, как тогава да вярваме, че бихме могли да бъдем обичани? Ако цялата ни любов и уважение са фокусирани върху другите, как тогава да се чувстваме цялостни, завършени и обичани от самите нас? Не можем да бъдем пълноценни пренебрегвайки собствената си личност. Очаквайки околните да ни обичат и да се грижат за потребностите ни , ние ги натоварваме с непосилно бреме. Никой друг не може да  знае точно от какво имам нужда в дадения момент! Никой не е в състояние да ни обича по начина по-който искаме и по-който ние обичаме! Никой не може да направи за нас това, на което ние сме способни и от което се нуждаем. Приемам, че егоизмът се определя като полагане на грижи за себе си, което означава себеуважение.
Не можем да обичаме, когото и да е било, ако не знаем как да обичаме самите си. Ако не се познаваме, ако не знаем, че да сгрешиш е най-човешкото нещо на Света..........
Харесва ми твърдението, че любовта е равнозначна на постигнатото от нея.
Истинската любов е състояние на постоянно разширяване на личността.
.............................
« Последна редакция: Май 04, 2011, 22:54:22 pm от Mirotvorec »

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 842
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #208 -: Май 04, 2011, 15:08:02 pm »
     Търсеща  ме  провокира! 
     Любовта  е  вибрация,  обичта  е  чувство  и  двете  нито  можеш  да  ги  видиш  нито  можеш  да  ги  пипнеш,  е  можеш  да  ги  усетиш,  но  ако  не  си  егоист!  Следва  и  материялният  израз  на  любовта  и  обичта - как  ли се  нарича ???,  а  него  можем  да  го  усетим  директно  без  да  се  налага  тълкуване.  А  каква  е  разликата  между  любов  и  обич?     
     Бог  изпитва  любов  към  нас,  да   си  отговорим  как  се  изразява  тя  без  да  персонализираме,  защото  ако  любовта  се  индивидуализира  (конкретизира)  тя  вече  не  е  любов,  а  е  нещо  друго!  Как  се  изразява  любов  чрез  власт! 
     Отговорим  ли  си  обективно  на  този  въпрос  следва  друг - Ние  (аз  и  ти)  способни  ли  сме  на  такава  любов?  НЕ,  но  защо?
     Съвместим  ли  е  егоизъма  и  егоцентризъма  с  понятието  любов  ТВЪРДО  НЕ,  защото  тези  две  понятия  слагат  личноста  ти  в  центъра,  а  това  води  винаги  до  изкривяване  на  реалноста! 
     Хайде  да  не  бъдем  егоисти,  а  алтруисти! 

Двама пациенти, сериозно болни, лежали в една и съща стая. На единия било позволено да сяда в леглото си за по час всеки следобед, за да се оттича секретът от дробовете му. Леглото му било до единствения прозорец на стаята. Другият трябвало да лежи по гръб, без да става. Двамата си говорели с часове. За техните жени и семейства, за домовете и работата им, за казармата и за отпуските…

Този край прозореца убивал прекарания в седнало положение час, като разказвал на другия какви неща се виждат отвън. И другият започнал да живее с тези описания, когато за час всеки ден светът му бил изпъстрян и огряван от богатството на външния свят.

Прозорецът гледал към парк с красиво езерце. Патета и лебеди си играели във водата, а децата пускали в него саморъчно направени лодчици. Влюбени двойки се разхождали, хванати подръка, сред пъстрите цветя, а на хоризонта, на фона на небето, се очертавали покривите на сгради. Мъжът до прозореца описвал всичко това в най-дребни, богати детайли – и другият затварял очите си, и си представял живата, красива гледка.

Един топъл следобед мъжът край прозореца описал парад, който минавал отвънка. Другият не можел да чуе оркестъра – но сякаш го виждал, вътре в ума си, съживен от описанието на човека край прозореца.

Минавали дни и седмици. Една сутрин, когато сестрата пристигнала, открила, че човекът край прозореца е починал тази нощ в съня си. Натъжила се и повикала санитарите да отнесат тялото.

Другият мъж едва дочакал подходящ момент, и помолил да го преместят до прозореца. Сестрата с удоволствие го направила, настанила го удобно, и си излязла. Бавно, сред силни болки, той внимателно се надигнал на лакът, за да може да види за пръв път със собствените си очи чудесния свят отвън. И погледът му срещнал… голата стена на отсрещна сграда.

Човекът попитал сестрата какво може да е накарало починалия му съсед по стая да разказва, че през този прозорец се виждат толкова прекрасни неща. Сестрата му отговорила, че човекът е бил сляп, и не е виждал стената отсреща:

- Може би просто е искал да ви окуражи…

Епилог: Огромно щастие е да правиш другите щастливи, независимо от страданието си. Споделената тъга е половин тъга, но споделената радост е двойна радост. Искаш ли да се почувстваш богат, просто преброй всичко, което имаш, и което не може да се купи с пари. Всеки ден е неописуемо богатство – и често го разбираме прекалено късно.

Произходът на този текст не е известен.

* * *

Хората ще забравят какво си казал.

Хората ще забравят какво си сторил.

Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.
       
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Търсеща

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 103
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #209 -: Май 04, 2011, 16:47:33 pm »
 
Цитат
Eгоизмът, себе-любието, в смисъла на себе-уважение, характеризира нашата връзка с нас самите.
Мите, да не забравяме за тази връзка, защото ще сме неудоволетворени от живота, ако имаш себеуважение, няма да искаш нищо от останалите. И ще даваш, даваш. Не може да не се обичаме! Със всичко съм съгласна! И аз съм за   да  не  бъдем  егоцентрици,  а  алтруисти ! И нека  все пак да се обичаме!
Не мога много повече да обясня, защото малкия има рожден ден!
До скоро! :hi:
 :-*

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27