Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: ultrafutur в Септември 25, 2006, 12:34:29 pm

Титла: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Септември 25, 2006, 12:34:29 pm
Тук ще цитирам един откъс от книга, която в момента зачитам, и която по прост начин обяснява много от нещата, които чоплим и нищим в този Форум... Нека обърнат внимание на нея онези, които поради неовладяното си нетърпение настояват за реално действие  - нека се замислим всъщност колко реално е действието на тази Етерна Любов:

    "Метафизичните и физичните, историческите и социалните условия на човешкото съществуване всякак видоизменят и смекчават нашия Егоизъм, като поставят мощни и разнообразни прегради, за да не се разкрие той в чистия си вид и във всичките му ужасни последствия. Но цялата сложна, предопледелена от Провидението и осъществявана от Природата и историята система от препятствия оставя недокосната самата основа на Егоизма, който постоянно прозира иззад покривалото на Личността и обществената нравственост, а при нужда се проявява напълно ясно. Има само една сила, която може отвътре, от корен да подкопае Егоизма и действително го разколебава - а именно Любовта...
 Лъжата и злото на егоизма идват оттам, че всеки признава изключително безусловното значение на собствената личност, и го отрича у другите..; разсъдъкът ни сочи че това е неоснователно и несправедливо, а Любовта направо премахва подобно несправедливо отношение, принуждавайки ни да признаем безусловното значение на другия за нас, не в отвлеченото съзнание, а във вътрешното чувство  и жизнената воля...

... Всяка любов е проявление на тази способност, но не всяка я осъществява в еднаква степен, не всяка любов еднакво подкопава егоизма. Егоизмът е не само реална, но и  основна сила, вкоренила се в най-дълбокия център на нашето битие, която оттам прониква и обзема цялата ни действителност - сила, непрестанно действаща във всички частни проявления и подробности на нашето съществуване. За да се разтърси наистина егоизмът, е необходимо да му се противопостави същата конкретно определена сила на Любовта, проникваща в цялото ни същество и ръководеща всички функции в него..."

                                                                                             Владимир Соловьов   Смисълът на любовта

 ;) :D ;)                        :o

Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: GNOSTIC в Септември 25, 2006, 16:44:09 pm
Егоизмът е рожба на страха.. не зная дали се лекува с любов.
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ---------- в Септември 25, 2006, 17:18:07 pm
...лекува се с нея...
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Gil-Galadh в Септември 26, 2006, 15:56:40 pm
...лекува се с нея...
Клин клин избива.

Любовта е егоизъм във висша форма
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: GNOSTIC в Септември 26, 2006, 17:45:07 pm
Ако си говорим изобщо за любовта - тя има различни измерения. Мисля, че само любовта между хората се храни от егоизма.
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Дъвиан в Септември 26, 2006, 17:48:45 pm
Аз искам едно да кажа - който е изпитвал Любовта във висшите й форми не може да каже, че тя е егоистична. Това е абсолютно така! Само опита доказва действителността на тези думи!
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Albinoni в Септември 26, 2006, 17:57:45 pm
Някъде в предишни теми и постове четох, че любовта  е истинска ако не привързва, не ограничава и не храни егото, а е самопожертвователна и даряваща. Всичко друго канализира страшни деструктивни сили, на които човек трябва да се противопоставя като на живот и смърт със самовъзпитание  и себеконтрол. Има различни духовни  методи за това. Но е страшна силата на егоистичната, обсебваща любов - това е унищожителна сила .
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: GNOSTIC в Септември 26, 2006, 18:04:24 pm
О,звучи страхотно - самопожертвователна и даваща!!! Дано се раждат в бъдеще повече хора способни на самоконтрол и стремящи се към познание - но сега картинката е отчайваща.
Може би в следващия еволюционен период....
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Mirotvorec в Септември 26, 2006, 18:19:33 pm
Сега се сещам как преди много години се отървавах от гаджетата, които искаха по-сериозна връзка(разбирайте-брак)     ;D    Горе-долу следното казвах:
"Че се обичаме-обичаме се! Ама само си помисли, като се оженим, как ще те наричам-МОЯТА съпруга. Звучи ми все едно те притежавам, егоистично някак си. Че каква любов е тази, благодарение на нея да притежаваш някого. Не, по-добре да те обичам и да си свободна, по-чисто ще бъде като чувство".  И т.н., и т.н....
Сега какво излиза? Ми аз съм говорел чистата истина  :D   Оф, олекна ми!   :P
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: GNOSTIC в Септември 26, 2006, 18:27:20 pm
А,да. Казват, че жените са по-егоистични, по принцип те се стремят предимно към брак. Но бракът си е едно измамно чувство за сигурност. Те си падат малко и душевни мазохисти - просто не могат без да мъчат нещата.
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Gil-Galadh в Септември 27, 2006, 01:09:41 am
Аз искам едно да кажа - който е изпитвал Любовта във висшите й форми не може да каже, че тя е егоистична.
О, повярвай ми, мога!
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ---------- в Септември 27, 2006, 11:26:35 am
Аз искам едно да кажа - който е изпитвал Любовта във висшите й форми не може да каже, че тя е егоистична.
О, повярвай ми, мога!
Не можеш.
Както обикновено,
се отнасяш към тези неща
с лековат варваризъм...
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Gil-Galadh в Септември 27, 2006, 11:35:15 am
О,  римляниньо Draconis Volanti,чети:
Любовта,дори във висшите и форми,дори така наречената свръхлюбов,е егоистична!

Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Cenestelle в Септември 27, 2006, 11:58:50 am
общо взето истинската любов е да даваш без да очакваш да вземаш, като последното е вече следствие и то не задължително
а за брака... мда, сигурност, спокойствие, покой, вечен покой....
бях чувала че куп хора напоследък слкючват само църковен брак без граждански, така винаги могат да се разделят ако решат и главното в отношенията им остава любовта... май е добра идея

за егоизма и любовта: ами да, решение е, казва ти го егоцентричка /не се признавам за егоист, колкото и да ми натякват, но егоцентризма не е толкова страшен:)/
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Атила в Септември 27, 2006, 23:12:25 pm
> бях чувала че куп хора напоследък слкючват
> само църковен брак без граждански

това е невъзможно - граждански брак е изискване за църковен брак и поповете искат биляжка за това
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Атила в Септември 27, 2006, 23:13:18 pm
> бях чувала че куп хора напоследък слкючват
> само църковен брак без граждански

това е невъзможно - граждански брак е изискване за църковен брак и поповете искат биляжка за това

.... кво пиша и аз глупости - в България всичко е възможно
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: milenski в Септември 28, 2006, 16:07:18 pm
Откакто прочетох написаното от ultrafutur, в главата ми звучи едно великолепно стихотворение от Пушкин, което според мен е прекрасна илюстрация именно на любов, която е толкова чиста и красива, че превъзмогва всякакъв егоизъм. Помня как едно време учителката ми по руски ни обърна специално внимание на последния стих.


 
* * *

Я вас любил: любовь еще, быть может,
В душе моей угасла не совсем;
Но пусть она вас больше не тревожит;
Я не хочу печалить вас ничем.

Я вас любил безмолвно, безнадежно,
То робостью, то ревностью томим;
Я вас любил так искренно, так нежно,
Как дай вам бог любимой быть другим.

1829


Позволих си да го преведа заради съфорумците, които не знаят руски.
Дано Пушкин ми прости дилетантските напъни  :-[


Обичах ви и любовта ми може
да тлее още в моята душа,
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
със ревност и със свян стаен.
Обичах ви тъй искрено, тъй нежно -
дай Бог и друг да ви обича като мен.

...
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Дъвиан в Септември 28, 2006, 16:19:03 pm
Ооо, това е едно от най-любимите ми стихотворения и винаги си го нося, заедно с още едно, в личните документи. С мен е вече няколко години. Ето давам официалния превод на български от Георги Джагаров, който може да се срещне в преводната поезия на Пушкин:

Аз ви обичах; обичта ми може
да тлее още в моята душа;
но нека вече тя не ви тревожи,
не искам с нищо да ви натъжа.

Обичах ви безмълвно, безнадеждно,
изгарях и от ревност и от страст;
обичах ви тъй искрено и нежно -
дано ви друг обикне както аз.

Браво Lampyridus photuris, добре си се справила и ти. ;D
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Mirotvorec в Септември 28, 2006, 16:49:04 pm
Не съм капацитет, но преводът на Lampyridus photuris ми допада повече   :P
Сега остава да цитирате и Тютчев и всичко от руската класика ще е на масата.  :D
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Дъвиан в Септември 28, 2006, 16:51:49 pm
О не, недей - обожавам и Тютчев, и Фет, и ... абе въобще руската поезия е нещо неописуемо красиво.
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Albinoni в Септември 28, 2006, 17:05:03 pm
Аз също съм за Lampyridus photuris   :-*

Нейният превод  е  по-красив  :) Изказвам лично и чисто субективно мнение, за мен двата нюанса, които тя е включила придават допълнотелна нежност ;D
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Дъвиан в Септември 28, 2006, 17:07:58 pm
 :D Мда, и интересно се е получило, че нейното първо четиристишие е почти същото като това на Г. Джагаров. Но тук не сме литературно студио, нали? ;D Дори се извинявам, че и аз си позволих да пиша за стихотворението.
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: milenski в Септември 29, 2006, 09:04:59 am
интересно се е получило, че нейното първо четиристишие е почти същото като това на Г. Джагаров.

А на мен ми е трижди по-интересно  :D Даже проверявах дали е жив още човекът. Оказа се, че е покойник от десет години. Чак ми замириса на ченълинг, ама айде, приемам го за съвпадение и туй то  :P Във всеки случай, когато плагиатствам, го правя само от себе си  ;)
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Antonium в Септември 29, 2006, 12:25:55 pm
Аз не си падам по поезията, но което е добро за него браво. Та браво Lampyridus photuris :D
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Cenestelle в Септември 29, 2006, 13:52:55 pm
нях... руска поезия. Наливаха ни я в главите прекалено дълго за да я харесвам, иначе нещата на Едгар По не бяха лоши, и Омар Хаям, но над тях понякога заспивам, от напрежение в търсене на скритата мъдрост
Титла: Отг: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Oberon в Септември 29, 2006, 18:41:01 pm
"И аз беднякът имам само своите мечти.
 И ти навлизаш в моя свят...
 Пристъпвай нежно, ти вървиш по моя блян."

Йейтс
Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ---------- в Октомври 05, 2006, 15:28:34 pm
ЛЮБОВТА
КАТО РАЗГРОМ НА ЕГОИЗМА
Темата е почти пророчески поставена поради простата причина, че центринно са показани две абсолютни противоположности: любов и егоизъм, при което е заобиколена стандартната опозиция "любов-омраза" - също толкова висша, но по типичен консуматорски начин изплюскана и изсрана без да се осъзнае и частица от мистичното й съдържание. (Точно поради този консумативизъм окултните мъдреци никога не разгласяват Истината с думи, които могат да бъдат произнесени от незрящи уста.)

И така, любовта и егоизмът са два основополагащи принципа в нашата реалност, които особено се изострят към настоящото време и по всичко личи, че скоро предстои да се опънат до краен предел в противоречието си и да преминат отвъд възможността за по-нататъшна ескалация.

Някъде нагоре се говореше, че любовта била егоизъм - някакъв префинен или прикрит егоизъм - това са думите на човек, който никога не е обичал или не е бил обичан истински, или, който никога не се е постарал да достигне до тази честота на съзнание, където започват да се проявяват и първите лъчове на иначе невидимата светлина на Любовта. Но за да придвижим логиката до абсурд, нека да се съгласим с това твърдение и да приемем любовта за егоизъм (!).

Любовта е обратен егоизъм. Егоизмът, както ни показват учебниците по етика (там ли беше? :P), е стремеж към затвореност вътре в себе си, към прибиране на благата навътре и задържането им; себето е най-важно и целият свят не е друго, освен източник и средство за удовлетворяването му. В любовта също има подобен стремеж за удовлетворяване, но той е насочен навън; както майчина прегръдка, която в ноемврийския мраз обгръща зъзнещото си дете, използвайки собственото си тяло за обвивка, с която да спре студа. Ето как любовта на описаната майка разгръща собственото й его спрямо нейното дете до размерите на всеобгръщащ топлоизточник, което я прави в един свят (света на детето) да бъде като Бог. Ето как едно его достига заветната си цел - да бъде Бог, именно отказвайки се от себе си (използва своето тяло за обвивка, лишава се от собствена закрила от студа, за да закриля другия), именно, като извърши обратното действие на егоизма - вместо да прибере в себе си, да даде навън от себе си.

Егоизмът е обратна любов. Егоизмът е загриженост към някого или нещо - той е стремеж това, към което е загрижен, да бъде удовлетворено. Обикновено егоизмът се грижи за една ядка, която по правило се съдържа вътре в него, като й дава абсолютен приоритет над останалите неща. Така егоизмът по принцип се затваря в една малка цел (себе си) и става нечувствителен за всеобхващащия свят. При любовта обаче се случва чудо: тя признава за своя ядка целия обхващащ ни свят и по този начин се разгръща до такива вездесъщи размери, до които всяко его би искало да се домогне и които никоя човешка мисловност не би могла да обеме. Тези размери са размерите на самата божественост, която изпълва всичко. Ето каква е величествената същност на любовта и нейното възвишено, трансформиращо въздействие спрямо всеки, който я изпита!

"Любовта като разгром на егоизма" е пророческа формулировка и поради още една причина: днес предстои такава трансформация, която ще открие цялата несъстоятелност на това да се грижим за егоистичната черупка на една ограничена ценност:

 - трагичната безмисленост
на нашето благоденствие без такова у другите;
 - измамливата стабилност
на материалните блага, които единствени са ограничими;
 - необходимостта от съвсем друго богатство
в условията на природни, социални и духовни промени.

Сега пред всеки от нас стои необходимостта да разкачи броните на сковаващия егоизъм, да стане лек, мобилен и способен да се засили и премине през енергоинформационните портали, отвъд; тук предстоят разрушавания на банки и кантори, безмислено ядрено оръжие и генно-модифицирани мечти...
Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: veselqk-U в Март 22, 2007, 19:05:15 pm
Аз предлагам като първа стъпка към любовта да спрете да я обсъждате и да я правите заложник на някакви убеждения и оценки-"висша","нисша" ала-бала.Това си е чиста проба изнасилване.Ако човек се научи да докосва света около него леко без да се натрапва всичко си идва на мястото. :P

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Февруари 24, 2010, 00:49:37 am
 :) Мъдрите казват:"СЕГА И ТУК" вярвам, че има сега и тук...
Вярвам, че ЛЮБОВТА(онази единствената, възможна)не съществува в минало или бъдеще време... Няма как да съм обичала вчера, а днес не, нито пък да убедя някого ,че уъре ще обичам... НО В СЕГАШНИЯТ МОМЕНТ МОГА ДА ПОКАЖА ОБИЧ!  :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Февруари 24, 2010, 02:01:50 am
Oбичам мъдрите, :bomb: но до колко сама прецени. :) :flag_of_truce:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Февруари 24, 2010, 02:11:08 am
:) Мъдрите казват:"СЕГА И ТУК" вярвам, че има сега и тук...
Вярвам, че ЛЮБОВТА(онази единствената, възможна)не съществува в минало или бъдеще време... Няма как да съм обичала вчера, а днес не, нито пък да убедя някого ,че уъре ще обичам... НО В СЕГАШНИЯТ МОМЕНТ МОГА ДА ПОКАЖА ОБИЧ!  :hi:
Това е вълшебно!!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Февруари 25, 2010, 12:11:27 pm
 :) fishbone, разбрах колко обичаш мъдрите, но вярвам осъзнаваш, че всяко мъжко същество може да се нарече "МЪДРО",поради налични физически белези. Но да не спамя в темата.
 С удоволствие ще продължа да твърдя, че ЛЮБОВТА и ЕГОИЗМА няма как да стоят от една и съща страна на везните. ЛЮБОВТА е ДАВАНЕ, а ЕГОИЗМА едиствено и само ВЗЕМАНЕ!  :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Февруари 25, 2010, 12:48:50 pm
  :) Nяма проблем разбира се, че няма нужда ме подсещаш но благодаря ти. Що се отнася до егоизма и любовта, зарбира се те са тук и сега с тая разлика, че егоизма не е чувство, а може да е болестно състояние или причнина любовта ни да бъде просто една лъжа и илюзия или да липсва съвсем ти си наясно няма да влиззам в подробности.
 Даването и вземането и двете присъстват както в любовта така и в егоизма но от егоизъм до егоизъм разликата не е е никак малка.  
Пожелавам ти все така да защитаваш и проявяваш любовта си без егоизма. Всъщност тя сама се защитава любовта като истината така ,че егоизма почти отпада.
 
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Cargo в Февруари 25, 2010, 16:40:40 pm
33 постинга за нещо, което всеки разбира по своему, защото ...

Защо ли?

Бог дава имената на нещата.

Защо никой не си направи труда да се занимае с етимологията, със значението на таки категория,
защото  л ю б о в   е основополагаща категория в религията?

Нашият език, българският език е уникален.
Думите в българския език носят в себе си своето значение (етимология)

Защо това ни убягва?
Отсъдете сами:::::

{[Пълчищата саранча, разпродали имота си и юрнали се да правят революция в Русия,
като едно от първите неща, които извършили преди да се заемат с изтреблението на
руския народ било, да направят езикова рИформа - опростили азбуката ] Изчезнали
в небитието на знанията наименованията на буквите
Аз, Бога, Ведя, Добро и т.н.
и ги замениха с
Аааааааааа, Бееееееееее, Вееееееее, Геееееее, Деееееееее и т.н.
У нас, тази работа я бяхя свършили от по-преди и дори ни бяха сменили азбуката ...}


Голяма работа! - ще възразят някои ...

Голяма или малка - отсъдете сами!

Ако не ни бяха лишили от етимологията, смисъла на думите в езика,
щяхме лесно да разберем какво е  л ю б о в

ЛЮди  БОга  Ведя !

Който не вдяна - да прави любов, не война.
(Това последното също иде от саранчата - да живее промискуитета!)


В Християнството, Благовестието на Спасителя, в което се обяснява що е любов,
просто е изхвърлено от каноничния компендиум на Светото писание и са останали,
непрочистени позовавания и цитати, които само завоалират, основната, социалогическа
категория на Християнството, определяща характера на отношенията в християнската общност.





Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Март 08, 2010, 12:39:28 pm
  :) Nяма проблем разбира се, че няма нужда ме подсещаш но благодаря ти. Що се отнася до егоизма и любовта, зарбира се те са тук и сега с тая разлика, че егоизма не е чувство, а може да е болестно състояние или причнина любовта ни да бъде просто една лъжа и илюзия или да липсва съвсем ти си наясно няма да влиззам в подробности.
 Даването и вземането и двете присъстват както в любовта така и в егоизма но от егоизъм до егоизъм разликата не е е никак малка. 
Пожелавам ти все така да защитаваш и проявяваш любовта си без егоизма. Всъщност тя сама се защитава любовта като истината така ,че егоизма почти отпада.
 
  :) Да непреходните:(ЛЮБОВ, ИСТИНА,ХАРМОНИЯ...) се защитават сами най-добре и не се нуждае от говорители или адвокати! :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Cargo в Март 11, 2010, 21:07:42 pm

  :) Да непреходните:(ЛЮБОВ, ИСТИНА,ХАРМОНИЯ...) се защитават сами най-добре и не се нуждае от говорители или адвокати! :hi:


Напротив уважаема Алдонеа,

Любовта се нуждае и от говорители и от адвокати и от адепти, и много силно от войни.

За доказателство ви предлагам да отворите Светото писание, Библията, за да видите до какво е докарана тази основополагаща християнска категория, или

си пуснете телевизора да ви залее промискуитета, който се опитват да превърнат в норма.

"Правете любов - не война!" не ви ли навежда на обратното на вашето твърдение ...


Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Март 12, 2010, 22:10:52 pm
 :) Cargo, според мен както дявола чете светото писание, абсолютно по същият начин и ще го защитава.ТА С ПСЕВДО-ЗАЩИТНИЦИ,ОПОНЕНТИ ИЗОБЩО НЕ СА НУЖНИ! Любовта е  достатъчна стихия за да се погрижи за себе си, но винаги е хубаво някой да разказва за нея. :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Cargo в Март 13, 2010, 06:33:12 am
:) Cargo, според мен както дявола чете светото писание, абсолютно по същият начин и ще го защитава.ТА С ПСЕВДО-ЗАЩИТНИЦИ,ОПОНЕНТИ ИЗОБЩО НЕ СА НУЖНИ! Любовта е  достатъчна стихия за да се погрижи за себе си, но винаги е хубаво някой да разказва за нея. :hi:


Уважаема Алдонеа,

Любов е социологическа категория. Тя е това, което характеризира определен тип взаимоотношения в човешките общности. Любовта не е двама души да си правят секс и да се харесват междувременно.

Не ми пука как дявола чете евангелията. Пука ми за това, че жидовете в своята намеса в Християнството са успели да изхвърлят от каноничната Библия "Благовестието на Христа", където Синът Божий разяснява на хората що е любов.

Днес в каноничната Библия са останали само непълни и откъслечни преразкази за любовта, като определен точно и достатъчно принцип за изграждане на човешки отношения.
Категорията любов е всеобхващащ принцип за обществени  отношения, един от аспектите на които (далеч не главния) е да се чукаме обичайки се.


Оставена без защита, любовта едва ли не беше сведена от жидовете до безогледен промискуитет - Хипарството. Едва ли си чувала какво се пееше в песните на хипитата?! - надрусани певци стенеха сексуално диференцирано: Няма ли някоя на която да го завра?! о йе!; и респективно - Няма ли кой да ми го завре?! о йе!
А по-късно и сексуалната диференциация изчезна и се стигна до безразличие изобщо кой на кого - хомосексуализъм ...

Зареждането с енергия при изгрев бе сведено до тъпо съзерцание на слънчевия изгрев след оргия ... Джулай морнинг ...

Изоставена сама по себе си - любовта се изражда умирайки.

Любовта не громи егоизма, доколкото е характеристика на общността, а егоизма е елемент от същността на личностите формиращи тази общност.

В този смисъл заглавието на темата е несъстоятелно.

Друга една категория е отрицание на Любовта.

Ако Любовта е същностна характеристика на християнската общност - комуната
то
Тоталитаризма е същностна характеристика на отношенията в юдейската общност - гетото

(Тоталитаризъм е категория от юдейската социология, въведена от юдейски социолог, преди няколко века, в процеса на изследване на юдейските гета, възложена му от ръководителите на гетата. Това, че днес жидовете ни я натрапват
като термин характеризиращ някои режими в определени държави е меко казано нахалство и перфидност)

Любовта е не обратното на омраза, а нещо съвсем от друга епархия.

 :hi:      :hi:      :hi:      :hi:        :hi:        :hi:        :hi:


Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Март 13, 2010, 09:15:07 am
Алдеона, ако любовта е даване, а егоизма - вземане, то това означава, че любовта храни, създава и поддържа егоизма, защото даването поддържа вземането. Щом си склонен да даваш значи се прдполага, че има кой да взема, трябва вземащ.
Как ще разрешите това противоречие?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Iris в Март 13, 2010, 10:02:43 am
Алдеона, ако любовта е даване, а егоизма - вземане, то това означава, че любовта храни, създава и поддържа егоизма, защото даването поддържа вземането. Щом си склонен да даваш значи се прдполага, че има кой да взема, трябва вземащ.
Как ще разрешите това противоречие?
Това, което дава любовта не е същото от което егоизмът има нужда.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Март 13, 2010, 10:23:54 am
Аха, значи сега ще изместим спора от сказуемото (давам-вземам)към прякото допълнениея отговарящо на въпроса Какво? се дава (или взима? или не се взима?)....
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Март 13, 2010, 22:45:17 pm


Изоставена сама по себе си - любовта се изражда умирайки.

Любовта не громи егоизма, доколкото е характеристика на общността, а егоизма е елемент от същността на личностите формиращи тази общност.

В този смисъл заглавието на темата е несъстоятелно.

Друга една категория е отрицание на Любовта.

Ако Любовта е същностна характеристика на християнската общност - комуната
то
Тоталитаризма е същностна характеристика на отношенията в юдейската общност - гетото

(Тоталитаризъм е категория от юдейската социология, въведена от юдейски социолог, преди няколко века, в процеса на изследване на юдейските гета, възложена му от ръководителите на гетата. Това, че днес жидовете ни я натрапват
като термин характеризиращ някои режими в определени държави е меко казано нахалство и перфидност)

Любовта е не обратното на омраза, а нещо съвсем от друга епархия.

 :hi:      :hi:      :hi:      :hi:        :hi:        :hi:        :hi:

Любовта не е характерна за общността, тя е строго индивидуално състояние, което се достига след редица други осъзнавания и равносметки. Това, което в днешно време се нарича "любов", не е нищо друго от перманентен промискуитет на Егото, което изпитва своята "значимост" в рамките на общността.
В това отношение, човечеството не е мръднало и на сантиметър от унизителното си положение от средновековието. Приемането на любовта като физическа категория влече след себе си хиляди грешки, и заплашва по-нататъшното нормално развитие на душата. Това е и целта на могъщата машина за семантично програмиране на човека - да се втълпи страх и сарказъм към най-съкровеното и вдъхновяващо чувство в нас.
Ще мине още малко време, преди хората да се отърсят от догмите си за любовта. Примерът с хипарите е също толкова състоятелен, колкото и този с тоталитаризма - и двете са проекция на едно и също неразбиране на същностите...
Любовта е отвъд програмираните илюзии, и тъкмо затова винаги води към истина и ясно различаване.
Истинската й същност е извън всякакво категоризиране, и точно заради това само над нея Егото няма власт. 
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Март 14, 2010, 15:25:48 pm
Ще напиша нещо може би много банално, и писано и казвано и пр.
То е следното "Умът не може да чувства (обича), а сърцето не може да мисли".
От тук следва нещо много просто - всички опити да се даде дефиниция на любовта са пълен абсурд, защото те се правят от ума, който не може да чувства (обича).
но умът може да прави чудесно нещо друго - да описва. Може да намери изразни средства, с които да опише разни неща, като например какво усещаш, когато си в състояние на любов.
Би било полезно всеки да се пренесе в такъ един момент и да се опита да опише какво е усещал, чувствал...например дали ще може да се сети да е мислил тогава на тема "що е любов" и дали дава или взема и какво точно дава и кой , какво взема.
Аз съм сигурна, че нито един не е имал подобно преживяване.
Когато е обичал и през ум не му е минавало да дефинира, да разсъждава "давам ли сега аз?" или "другият дава ли ме на мене нещо или ми взима".
И какво следва от тук - кога започва човек да мисли над тези работи? Когато е извън любовта.А ще бъде толкова повече извън любовта, колкото повече мисли над тези неща.
Друг е въпроса ако си спомня подобни моменти и ги описва. тогава той се връща в любовта, може дори да започне да се усмихва, може да си спомни чувството и да го почувства пак.
Предлагам да разкажете подобни неща.

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Март 18, 2010, 12:56:40 pm
Попаднах на следното:
1.Ние си мислим, че любовта е чувство, но тя е действие. Дори и най-малките неща трябва да се правят с любов…
2. Ние си мислим, че на сърцето не може да се заповяда. Но можем да се научим да обичаме…
3. Ние си мислим, че любовта трябва да се заслужи. Но за нея е достоен всеки…
4. Ние си мислим, че противоположността на любовта е ненавистта. Но всъщност това е СТРАХЪТ…
5. Ние възприемаме любовта като вид безумие. Но всъщност тя е особена, интуитивна разумност…
6. Ние си мислим, че изразът „светлината на любовта“ е просто метафора. Но любовта наистина осветява – всичко околно…
7. Ние си мислим, че любовта е нещо интимно. Но тя е пълна с откритост. Това е същността й…
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Polymorpher в Март 18, 2010, 21:40:50 pm
Най-големия проблем с любовта е че всеки я дефинира както му скимне, огромна част от хората въобще нямат дефиниция а повечето от тези които имат си мислят че останалите разбират любовта по същия начин.

Любовта няма нищо общо със саможертвата. Хитрите кратуни пробутват много отрови под идеята за "любов". Саможертвата е саможертва а не любов. Две личнсти които се обичат НЕ създават нуждата да за саможертви по между си.

Всички проблеми на любовта идват от криворазбраната любов (независимо каква смятате че е "истинската любов").

За това най-важното на което ще уча децата си е социална култура.
Науча ли ги да боравят така с хората че да контактите да им вървят плавно и да не създават експлозивни ситуации, живота им вече ще лесен, пък да се развиват както си искат...

Във планета с милиарди индивиди,говеда и всякви други животни това е най-обширно приложимия опит за които се сещам макар че има още нещо толкова важно...

В модерните понятия любовта е дълбоко преплетена с егоизма, няма как да му е противостояща.

Но така или иначе любовта трябва да е определено и ясно идентифициращо се понятие в противен случай всички дискусии по нейн адрес са безпочвени дрънканици.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: sabazii в Март 18, 2010, 21:55:02 pm
Цитат
Любовта не е характерна за общността, тя е строго индивидуално състояние, което се достига след редица други осъзнавания и равносметки.

Абсолютно вярно.Бравос. :yes:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Gerda в Май 02, 2010, 18:51:17 pm
Любов-та е лек за всяко зло, включително и за егоизма.Преди бях много егоистична,алчна личност, не че сега не съм егоистична в някои отношения но е далеч по малко и гледам  да се пооправям, защото капка по капка лесно става вир.Егоизмът е самоунищожение ако си егоист ще осъзнаеш че ти не се обичаш толкова много а напротив,видите ли тази истина егоизма ще изчезне лека полека.Любовта поддържа равновесието във Вселената, в много малки количества- дори тя ни променя безвъзвратно.Егоизма е временен и винаги ще е нещо врременно. Пълно е с любов стига да си свалиш капаците, и стига да не те страх да чустваш по лесно е да го караш на автомат като потискаш чуствата си и се заблуждаваш че това е безболезнено, отказваш да повярваш,по този начин само се криеш от истината и потъваш в илюзиите си.Повечето хора нямат добро мнение за себе си и за това и не вярват че някой ги обича наистина, страхуват се че като се отдадат ще бъдат наранени,изоставени самотни и фалшивата гордост казва по добре сам и гордеещ се от това състояние от колкото някой да те унижи.ВСКИЧКО Е СТРАХ да не бъдеш наранен но истината е че по добре да си доверчив и предаден отколкото да си предпазлив с изкуственно държание.Егоиста мрази себе си само дето не го осъзнава,няма нищо общо със себелюбието.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 02, 2010, 20:26:10 pm
Лалала, къде са
ми розовите очила?
Без тях не мога да живея,
изобщо не ще мога да се смея.
Беда голяма пак ме сполетя,
ще тъна в его и във самота.
Ще трябва аз да ги намеря,
че да изпитам пак
онази лъскава химера.
А, о чудо, спасена съм,
те ми били на носа ...

:Р Написах го от раз, така че бъдете снизходителни към несъвършенството му ...
 8)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 02, 2010, 22:05:54 pm
Gerda, не съм съгласна, с това, което сте написала.

Егоизма и любовта са несъвместими.
Колкото и тривиално да звучи, и в двата случая имаме позитиви и негативи.
Всеки си преценя- дали от чаааааааааак толкова любов, вече не му се.... драйфа. Сори. Ама понякога, влюбените не се усещат и си мислят, че повтарянето като латерни на "обичам те. не мога да си представя живота без теб. сънувам те. ти си единствена в живота ми"- са неща, които непременно искаш да чуеш и от които би се почувствала уверена в нечия любов.
От друга страна, предпазливите `егоисти`, наритвани неколкократно, се чудят известно време кои са думите- различните, единствените- с които да те впечатлят и да ти покажат и елементарно вълнение, което да оцениш.
И ти от позицията на Избираща- какво Решаваш?
Егоист или Влюбен?
Как се Оценя любовта и Силата й?
Има сила- ама наистина Сила- като съвкупност от енергия-желание-мисъл-воля- която запълва цялото ти сърце, целия разум. Която, е просто част от теб. И с нея си просто по-силен. Когато, усетиш това ...представи си вечността, отнеси го до безкрайността и ще придобиеш бегла представа какво е Любов, и как не може да се сравнява с егоизма.  :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Gerda в Май 02, 2010, 22:51:05 pm
Към танграта и персефона:

Който иска любов я получава на секундата,който си е мазохист заклет си намира хиляди начини да се самоизмъчва безкрайно и да се оплаква това не наред онова не наред,всичко и всички са виновни но горкия аз ,горкия аз не съм. Искаш ли нещо го получаваш и ако ти се страда страдаш никой и нищо не ти е виновно.А на тези дето любовта им липсва в живота те просто не я желаят.Повечето хора по скоро ще се самоунищожат отколкото да са щастливи и любящи, това им е безинтересно по им харесва болката и хаоса.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 03, 2010, 02:42:39 am
Усещам голямо желание да съдиш другите, и то прибързано.

А е казано "не съди ..."

Нещата далеч не са така прости, както ти ги представяш.

Все пак, радвам се, че за тебе работят.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 03, 2010, 09:50:43 am
Gerda, чудесно!  :) Казала си го съвършено точно. Така е, хората се страхуват да се отворят за любовта от страх, че ще бъдат наранени и не разбират, че всъщност именно това ги наранява ужасно. Когато се затварят за любовта, тогава егото взима юздите, а то е садист. Точно така е, егоцентризмът няма нищо общо със себеЛЮБИЕ. Той е самоОМРАЗА. Абсолютно си права, че в който миг решиш да се отвориш за любовта тя е тук навсякъде...но когато много дълго си чакал, твърде дълго си се пазил, защото те е било страх, тогава отварянето към любовта не е съвсем гладко, не минава без сътресения. Получава се ефекта на бента. Ти си сложил бариера и когато все пак решеш да я махнеш любовта нахлува с такава сила и енергия, че понякога...могат да не ти издържат кабелите. За това - колкото по-рано толкова по-добре. Но дори и да не издържат кабелите на НС, пак е по-добре да загинеш от изпепелен от любовта (която е мощна енергия), отколкото от студа на себененавистта.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 03, 2010, 22:40:13 pm
Към танграта и персефона:

Който иска любов я получава на секундата,който си е мазохист заклет си намира хиляди начини да се самоизмъчва безкрайно и да се оплаква това не наред онова не наред,всичко и всички са виновни но горкия аз ,горкия аз не съм. Искаш ли нещо го получаваш и ако ти се страда страдаш никой и нищо не ти е виновно.А на тези дето любовта им липсва в живота те просто не я желаят.Повечето хора по скоро ще се самоунищожат отколкото да са щастливи и любящи, това им е безинтересно по им харесва болката и хаоса.
Gerda,понякога ние искаме едно нещо,а имаме нужда от друго.  ;) Да,може би си намират оправдания,за да се измъчват доста хора,но аз силно вярвам,че за някои неща-преди да ги получи,човек трябва да мине някои изпитания.
За егоизма и любовта-понякога между човек,който обича и човек,който е егоист-изглеждат напълно еднакво,но само малко хора могат да усетят разликата и разберат,и двамата.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 03, 2010, 22:45:43 pm
Струва ми се погрешно да се свързва любовта с "получаване", защото тя е едно естествено състояние на здравия човек, по-скоро пребиваване в нея, когато човекът не е объркал пътищата. Не казваме, че човекът получава здраве, а се лекува и оздравява и тогава е здрав. Значи не получаваме любовта, а отстраняваме глупостите и любовта си е там.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 03, 2010, 22:52:53 pm
алибаба,не знаеш ли,че за повечето хора важи правилото "Каквото получавам,това и давам" и после защо нищо различно не получават.И любовта рядко прави изключение,ако въобще може да се нарече любов.За мен повечето връзки са си чист бизнес,а "любовта" е просто допълнение.Но си е мое лично мнение това,а от такава обич-мани,по-добре без хич.  ;D
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 04, 2010, 03:49:34 am
Айде ся, връзките били бизнес. Къде пък ги намери такива.

То на крив любовчия и връзките му пречели. Или беше с космонавти поговорката?

Наистина вече се обърках и не знам за коя любов говорите. За онази между мъжете и жените, или онази другата, към всички прашинки на света. Защото има голяма разлика между двете. Макар и някои хора да не го разбират.

Нееогистична може да е само 2рата. Всичко друго - към мъже, жени, деца е егоистична работа. Е поне в повечето случаи.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 04, 2010, 08:59:52 am
Tangrata_ аз на този "езоизъм" му казвам бизнес.  ;D Айде сега-не било бизнес,а какво е?!То лошо няма човек да се "продаде" добре,ама защо му е да го отрича?Не,онази мадама на 19 с дядката на 63,дето е-от много любоФ ще да е. ;D Но това е един от най-бруталните примери,инак другите са далеч по-трудно забележими-тях просто си ги има и са любоФ,хах.  ;D :hi:
 :morning1: Наздраве!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 04, 2010, 10:59:17 am
МОЖЕ!! Може да има любов и между мъжът и жената. МОЖЕ да бъде безкористна и чиста. ВЪЗМОЖНО Е! Но трябва бая работа просто. Това е работа. Нещо като пречиствателен процес. Работа над себе си. Първо да осъзнаеш, че емоцията НЕ Е любов. Но да продължиш. после да осъзнаеш, че сексуалното привличане не е любов, но да остаеш и продължиш.После да осъзнаеш, че ревността НЕ Е любов, но да останеш и да продължиш. после да осъзнаеш, че претенциите към партньора не са любов. Но да останеш и да продължиш. После да осъзнаеш, че когато очаваш партньора ти да те направи щастлива това не е любов. Но да останеш и да продължиш.
Осъзнаване след осъзнаване, очистване след очистване......битка след битка, след всяко падане ставане....до последно.
А това ВЕЧЕ е любов.
Любовта е нещо което учиш цял живот. Учиш се на нея съзнателно. Малко по малко, стъпка по стъпка, неуморно, неотклонно и до край
Не виждам никаква причина любовта между мъжът и жената да се отделя от всичко други видове любов и да се запраща в трета глуха!
Защото и в ДРУГИТЕ видове ако се поразровиш пак ще откриеш не-любов. Обичаш кучето си но го затваряш в панелен затвор. Обичаш цветенцата, но ги късаш за да ги подариш на някоя мацка. Обичаш птичките, но си купуваш заклано пиле от магазина.Обичаш детето си, но го моделираш според разбиранията си, което означава, че нямаш вяра в неговата уникалност и новост.И пр. и пр. и пр.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 04, 2010, 14:28:00 pm
За да има любов и пълна липса на Егоизъм всеки човек би могъл да обича двама-себе си и човека,с който е.Повече са или едното,или другото.
Ако обичам всяка една прашинка в тази Вселена и знам защо,логично е,че ще мога да обичам и някой друг(като партньор).В крайна сметка любовта е Една,но представена по многобройни и различни начини.Както всичко е Едно,но не баш.
Ако чакаш някой друг да те направи щастлив-съжалявам човека,който би се навил или и двамата.Леле-мале,чакам еди-кой си да ме направи щастлив,понеже го обичам-егати свръх егоизма.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 04, 2010, 15:18:39 pm
МОЖЕ!! Може да има любов и между мъжът и жената. МОЖЕ да бъде безкористна и чиста. ВЪЗМОЖНО Е! Но трябва бая работа просто. Това е работа. Нещо като пречиствателен процес. Работа над себе си. Първо да осъзнаеш, че емоцията НЕ Е любов. Но да продължиш. после да осъзнаеш, че сексуалното привличане не е любов, но да остаеш и продължиш.После да осъзнаеш, че ревността НЕ Е любов, но да останеш и да продължиш. после да осъзнаеш, че претенциите към партньора не са любов. Но да останеш и да продължиш. После да осъзнаеш, че когато очаваш партньора ти да те направи щастлива това не е любов. Но да останеш и да продължиш.
Осъзнаване след осъзнаване, очистване след очистване......битка след битка, след всяко падане ставане....до последно.
А това ВЕЧЕ е любов.
Любовта е нещо което учиш цял живот. Учиш се на нея съзнателно. Малко по малко, стъпка по стъпка, неуморно, неотклонно и до край
Не виждам никаква причина любовта между мъжът и жената да се отделя от всичко други видове любов и да се запраща в трета глуха!

Защото и в ДРУГИТЕ видове ако се поразровиш пак ще откриеш не-любов. Обичаш кучето си но го затваряш в панелен затвор. Обичаш цветенцата, но ги късаш за да ги подариш на някоя мацка. Обичаш птичките, но си купуваш заклано пиле от магазина.Обичаш детето си, но го моделираш според разбиранията си, което означава, че нямаш вяра в неговата уникалност и новост.И пр. и пр. и пр.
Е, ти изключи едва ли не всичко, което представлява една светска любов.
Изключи 'емоцията', 'ревността', 'претенциите', 'СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ'.
То какво остана тогава?
Ако между един мъж и жена изключиш сексуалното привличане, кажи ми, ама си помисли, това любов между МЪЖ и ЖЕНА ли ще е все още, или между двама приятели?

Явно ти си имаш някакви си твои представи за любов между мъж и жена.
И на всичкото отгоре никога не си ги срещала на живо, а са си там някакви твои илюзии и въобразявания. Много странно наистина. И кое те кара да мислиш, че дори теоретично теорията ти е вярна?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 04, 2010, 15:37:39 pm
........................................
Мислиш ли че тези разсъждения които имаш сега ще бъдат същите и на 60г. ?

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: cassio в Май 04, 2010, 16:23:20 pm
Зависи от любовта (любовите), които ще преживее до 60 г.  :)
Важното е, че той така е разбрал и осъзнал Любовта, и това му е било достатъчно като основание да Обича по неговия начин.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 04, 2010, 16:29:07 pm
Зависи от любовта (любовите), които ще преживее до 60 г.  :)
Важното е, че той така е разбрал и осъзнал Любовта, и това му е било достатъчно като основание да Обича по неговия начин.
cassio. пишеш , осъзнал , а аз бих казал осъзнава до момента  ;)след 10 ще е друго след 40 съвсем , гаранция  ;).
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 04, 2010, 17:02:14 pm
Някои казват,че привличането и ревнуването са предимно в началото,докато си влюбен,след това,ако си останеш/останете на този етап-кофти.Най-вероятният сценарий е-разделяш се с партньора си,намираш си нов,с който имаш привличане и силни емоции,и айде наново познатия вече до болка сценарий.И то точно,поради егоизъм,или отказ да обичаш.Защото едно е да си влюбен,съвсем друго да обичаш.Най-добре е да са съчетани и двете,но за съжаление рядко се случва.
Дали си на 15 или на 75-за мен голямо значение няма.В повечето случаи любовите и различните житейски ситуации изкарват наяве все повече истинското Аз на даден човек. :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 04, 2010, 18:09:19 pm
Танграта, любовта не ги изключва тези неща, а ги надмогва, тя е като растение, което постепенно се развива.Превишава ги, остава и тогава, когато те не играят основна роля.
Не говоря на база на илюзии и фантазии.Не малко работа съм полагала за да очиствам отношението си от егоистични боклуци (или зависимости).
До този момент (за сега) най-близкото до любовта, което съм постигнала е да оставиш човекът свободен да бъде себе си, без претенции. Ако това включва да си тръгне с друга - нямаш право да протестираш, да не говорим да го манипулираш с нещо и да му вменяваш чувство за вина. Така си решил - ок. довиждане и попътен вятър."
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Май 04, 2010, 18:27:52 pm
Някои казват,че привличането и ревнуването са предимно в началото,докато си влюбен,след това,ако си останеш/останете на този етап-кофти.Най-вероятният сценарий е-разделяш се с партньора си,намираш си нов,с който имаш привличане и силни емоции,и айде наново познатия вече до болка сценарий.И то точно,поради егоизъм,или отказ да обичаш.Защото едно е да си влюбен,съвсем друго да обичаш.Най-добре е да са съчетани и двете,но за съжаление рядко се случва.
Дали си на 15 или на 75-за мен голямо значение няма.В повечето случаи любовите и различните житейски ситуации изкарват наяве все повече истинското Аз на даден човек. :)
 :)Blue|_Star, тия някои може и да бъркат, защото ревността може да се прояви и след 30 годишна връзка защото прилепването е по здраво.
Ако погледнем реално ще видим, че принципно човек расте с годините но расте и неговото его.
Ако обичаме един човек истински ние ще обичаме всичко в него, но за да не стигнем до тази прословута и така интересна ми ревност не трябва да гледаме и чувстваме човека до нас, като на собственност без която неможем.
  Без любовта(във всички нейни проявления) било към човек или друго, щях да кажа извънземно(маЙтап) ;D неможем да опознаваме(преоткриваме)най-малкото себе си, а за другите да не говорим, по простата причина, че това е постоянен процес или поне би трябвало да е.
И последно не мисля, че е съвсем такава разликата между обич и любов. И тук е мястото да кажа изтъркания лаф, че двете са стани на едната монета, което май е  така в действителност.
Може за някои хора смисъла на живота им да се заключава в това да проявят А-за си след, като са го открили поне частично.
Всичко е доста относително и в голяма степен :) въпрос на карма.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 04, 2010, 18:32:54 pm
А не ви ли се струва че хормоните са виновни за всичко ?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Май 04, 2010, 18:39:31 pm
Да ако се се отнася до ревността на ниво физика да.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 04, 2010, 20:31:19 pm
Да,но приемането на човека,който обичаш като собственост,не е ли егоизъм?!И не,не мисля,че всичко е на ниво хормони.Малко по-сложничко е.Да,намесени са и хормоните,но не е само това,определено.В момента,в който разбрах някои неща-много логично си обясних защо някои се "прилепят" към други и просто ревнуват,нарушават личната ти свобода и прочие(и не винаги са само интимни партньори).А от друга страна има хора,които с гадже/мъж или без-все са си същите и почти винаги усмихнати.Защо ли интересно?!Точно,поради някои факти продължавам да твърдя,че повечето връзки са бизнес.
Да,няма разлика между любов и обич,ако ги слееш в Едно,но това е толкова рядко.Но в крайна сметка изключителните неща са винаги пред очите ни,но ние сме "слепи".Важното е да опиташ и да търсиш себе си,после нещата се "самонареждат".Дали ще намеря някой човек на базата чисто сексуално привличане,ще се влюбя и обикна,или в някакъв друг ред ще го направя-има ли значение?!Важното е да намеря това,което търся,а не след време с всеки различен партньор да ми става скучно,да изчезва "тръпката","усещането" и тем подобни,а още по-малко да обвинявам за всичко другия,и после всички мъже(ако съм мъж-респективно жени).Проблемът винаги е в нас,а другите са просто фон,огледало!
Кармата си зависи от нас,в доста голяма степен и доколко сме осъзнати,и можем да приемем Истината.Аз си признавам,че все още много голяма част от Истината ми "бяга".  8)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 05, 2010, 00:11:49 am
........................................
Мислиш ли че тези разсъждения които имаш сега ще бъдат същите и на 60г. ?


Зарежи мойте разсъждения. По-добре отговори на въпроса (който май беше към Али баба)
Като махнем всички изброени, КАКВО по-точно остава от тази любов?
Обяснете, като за прости хора.
До тук не попаднах на такова обяснение. А само бла бла учим се да обичаме, бла бла учим се да елиминираме егото и прочее общи приказки.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 05, 2010, 00:34:33 am
Остава мисълта и усещането, че този някой Е част от теб. И ти не можеш да живееш без тази част. Не си пълноценен. Топлината не е огън, сълзата не прочиства, а горчи, светлината на слънцето те пробожда, въздухът те задушава, а не го усещаш като полъх в крилете и бля бля естествено.  :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Май 05, 2010, 01:27:10 am
Като махнем всички изброени, КАКВО по-точно остава от тази любов?
Обяснете, като за прости хора.
До тук не попаднах на такова обяснение. А само бла бла учим се да обичаме, бла бла учим се да елиминираме егото и прочее общи приказки.

Като махнем всички изброени, да ги наречем "материални ограничения", остава чистата любов - онази съкровена частица, която всеки усеща, когато е влюбен. Тази свръхинтензивна енергия е в основата на всичко съществуващо, и ние - човешките същества - сме създадени, за да я преоткриваме и интерпретираме/използваме във всички свои действия. Тя е свързващото звено между човека и Природата - Майката Земя, и тя е силата, която движи еволюцията напред.
Когато успееш да се освободиш от всички привързаности, и остане само една единствена отдаденост - независимо дали ще е към жена, кауза, или утопична идея - тогава ти генерираш своята съдба, и участваш активно в космогенезиса на Бога.
Това е, което те извежда отвъд илюзиите и парадигмите на Егото, и те прави съпричастен към една съдба, далеч по-голяма и по-значима от твоята собствена.
Когато се научиш да обичаш света и живота повече от (или поне наравно със) себе си, тогава разбираш безсмислието на досегашните си стремежи, и виждаш истинската  светлина, която върви пред теб, и осветява всяка стъпка по пътя ти...
 :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 05, 2010, 10:05:45 am
Моят отговор е кратък. Когато махнеш всички онези неща...които са своего рода привързаности, зависимости и его-производни..когато кръцнеш едно по едно всички тях...се случва ПАРАДОКС. Тогава се усещаш СВЪРЗАН с ВСИЧКО. Отрязъл си връзките с определни неща, защото си осъзнал, че тяхната природа не е любов,и вместо да се почувстваш листо на вятъра, изолирано от всичко, ти за пръв път чувстваш свързаността си с всичко без изключение.
В това състояние пак можеш да се занимаваш със същите неща като преди, но ти няма да си същия и природата на делата ти и отношенията ти няма да е същата. Не егото ще ги движи.
По-точно не мога да го кажа, пък ако изглежда бла-бла-бла  сори...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 05, 2010, 14:52:36 pm
Истинската любов и липса на Егоизам е,когато можеш да си съществуваш без някой(дори доста добре),но искаш да си живееш с този някой.Тези,които не могат без някой-бягам на далеч от тях.Това са фанатици и хора,които,ако някой ги зареже-боже,какво правят,а после четат морал.Егати обичта.
Съгласна съм с алибаба и ПАРАДОКСА,но за съжаление доста малко хора стигат този етап.Повечето се вкопчват в нещо или някого(лелеле,горкия/горката).А ако са се вкопчили и двамата в един друг,рано или късно единия или ще почне да кръшка,или ще избяга.Инак на Егото аз му се радвам и съм му благодарна,че го имам.За какво ми е да го премахвам напълно или подтискам?!Че така най-вероятно да го удвоя,и отроя,вярвайки си,че го няма вече и съм едва ли не богоизбран,хах?!Че колко хора вярват,че правят само хубаво и са лишени от Его,но другите са на малко по-различно мнение,включително,и тези на ,които са правили "хубаво"?!Дай първо да се замислим за какво ни служи егото и после да го премахваме,че може и от нещо полезно да се лишим(надали е възможно,но все пак...). :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 05, 2010, 15:21:16 pm
Не за ПРЕМАХВАНЕ на егото става въпрос, а за това кой стои в основата на действията ни, на мислите и чувствата ни, с една дума кой ще води парада.
Ако егото няма претенциите да води то е полезно...при това е....много забавно. Без него би била страхотна скука.
Но когато си надвиши правата....т.е. когато без да се усетиш си почнала да живееш заради него, а не то да го има заради теб...тогава вече нещата стават сериозни.
Чисто и просто то отклонява енергия за свои нужди все повече и повече (за да се поддържа и укрепва и обогатява) и човек в един момент стига до енергиен банкрут.
Да не идеализираме чак толкоз "битката" с егото, това си е просто една енергийна икономика.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 05, 2010, 15:47:34 pm
Не за ПРЕМАХВАНЕ на егото става въпрос, а за това кой стои в основата на действията ни, на мислите и чувствата ни, с една дума кой ще води парада.
Ако егото няма претенциите да води то е полезно...при това е....много забавно. Без него би била страхотна скука.
Но когато си надвиши правата....т.е. когато без да се усетиш си почнала да живееш заради него, а не то да го има заради теб...тогава вече нещата стават сериозни.
Чисто и просто то отклонява енергия за свои нужди все повече и повече (за да се поддържа и укрепва и обогатява) и човек в един момент стига до енергиен банкрут.
Да не идеализираме чак толкоз "битката" с егото, това си е просто една енергийна икономика.
Е,алибаба,влакът(Егото)или машинистът(човекът)е виновен в такъв случай?!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 05, 2010, 18:30:57 pm
Като махнем всички изброени, КАКВО по-точно остава от тази любов?
Обяснете, като за прости хора.
До тук не попаднах на такова обяснение. А само бла бла учим се да обичаме, бла бла учим се да елиминираме егото и прочее общи приказки.

Като махнем всички изброени, да ги наречем "материални ограничения", остава чистата любов - онази съкровена частица, която всеки усеща, когато е влюбен. Тази свръхинтензивна енергия е в основата на всичко съществуващо, и ние - човешките същества - сме създадени, за да я преоткриваме и интерпретираме/използваме във всички свои действия. Тя е свързващото звено между човека и Природата - Майката Земя, и тя е силата, която движи еволюцията напред.
Когато успееш да се освободиш от всички привързаности, и остане само една единствена отдаденост - независимо дали ще е към жена, кауза, или утопична идея - тогава ти генерираш своята съдба, и участваш активно в космогенезиса на Бога.
Това е, което те извежда отвъд илюзиите и парадигмите на Егото, и те прави съпричастен към една съдба, далеч по-голяма и по-значима от твоята собствена.
Когато се научиш да обичаш света и живота повече от (или поне наравно със) себе си, тогава разбираш безсмислието на досегашните си стремежи, и виждаш истинската  светлина, която върви пред теб, и осветява всяка стъпка по пътя ти...
 :)
Ултрафутур, аз съм съгласен за тази любов, към света, но въпросът ми беше за любовта между мъжете и жените конкретно. Която поне аз си представям по-различна. Просто може би вие твърдите, че чрез любовта между мъжете и жените може да се премине в другата.
Но пък аз твърдя, че това изобщо не е задължително, независимо какви привързаности и ограничения отнемаш.

Може би любовта между мъжете и жените може да ти даде начален тласък, някакво пробуждане, осъзнаване, че има и много любов на този свят.
Но не вярвам да те придвижи през целия път до другата любов. Напротив. 99% от пътя остава да си го извървиш в трудности.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 05, 2010, 18:50:01 pm
Tangrata_ любовта е тласък,но ти преминеш ли в другата любов-дали ще възприемаш пак мъжете и жените по същия начин?Всичко е пожелание. :) И съм съгласна,че рядко любовта между мъж и жена е всичко.В крайна сметка от нас си зависи кога и как ще извървим пътя.А трудностите ни каляват и правят по-силни.
Да,отбележим,че и истинската любов,дори между мъж и жена се среща изключително рядко(явно е заради нас хората,а не че любовта се намира трудно).Явно някои неща са си до късмет и желание.Пък какво ли остава за тези,които са изпитали любовта към света в най-чистия и смисъл...Но все пак ги има и дори да са 1 на 1 милион,пак са си доста.И мисля,че години играят много малка роля и нямат почти никакво значение.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 05, 2010, 20:51:27 pm
Танграта, не случайно тантрата се нарича прекия път. Защото е най-прекия, но и най-ТРУДНИЯ!
Защото в отношеието межде мъжа и жената имаш огромно поле за работа (стига да искаш и да не те е страх де). Там веднага лъсва всичко. Лъсва кое Е и кое НЕ Е любов.
Но докато ти лъсва всичко, както се досещаш то се отнася предимно за теб (имим предвид не ти, а човекът който иска да работи за любовта), та докато лъсват НЕ любовите никак, ама никак не е приятно.
Никак не е приятно да осъзнаваш, че това, което си мислел за възвишена любов са примерно чисто и просто инстинкти, че това което си мислил за безкористно себеотдаване е чисто и просто опита ти да манипулираш другия, да го привържеш  и пр. и пр. и пр. Някакви такива работи се случват в процеса....но това не означава, че подобни грешки не могат да бъдат премахнати и когато осъзнаеш, че несъзнателно си манипулирал, или използвал , можеш да се откажеш от това завинаги. Можеш от този миг да почнеш на чисто. И така - все по-чисто и все по-чисто...това е път и развитие.
Има много духовни търсачи които се пазят от жените за да не ги смъкне надолу това...но това е като да зубриш 20 години в университета, но винаги да отбягваш държавния изпит... :)

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 05, 2010, 23:01:21 pm
Че къде видя аз да се пазя от жените, бе алибаба?

Връзките между хората са наистина важни за трупането на житейски опит. Никога не съм го отричал това. Но чак пък да е най-важното нещо на света ..., държавен изпит и тн прочее ..
Може би кръгозора ти е сравнително ограничен, за да твърдиш такива неща.

Кажи ми, как може да твърдиш какво е и какво не е тантрата и колко пряк път е, като сама признаваш не си се занимавала с нея. А занимавала ли си се с други методи за духовно развитие? Как да ти вярвам, като сама не си сигурна в себе си. Ако беше, щеше поне по 5 часа на ден тантра да правиш. Понеже така прави човек, когато е твърдо убеден, че е намерил най-важното нещо на света.

Наистина хубаво и полезно е да осъзнаваш, че това което си мислел за възвишена любов и отдаване са само инстинкти.

Но защо ги омесваш тези неща с алтуристичната любов така и не мога да си обясня.
Алтуристичната любов не се ограничава само с връзките между мъжете и жените.
Ти можеш да си тренираш бойни изкуства и пак да се учиш на тази алтуристична любов.

Каква е гаранцията, че ако между двама души махнеш сексуалната любов ще остане алтуристическата? Няма гаранция.

Имаш си да кажем мъж и жена, супертренирани с красиви тела.
Но пък облечени в дрехи.
Според твойта теория като човек (по принцип) си маха дрехите една по една, то тялото му ще стане супер красиво и тренирано. Защото в процеса на махане на дрехите една по една, се разкриват красотите.
И даваш за пример тия 2ма мъж и жена с красиви тела, как са си махали дрехите и са останали да се виждат красивите им тела.

Но кажи ми как за Бога, може да има връзка между красивите тела и махането на дрехи. Това изобщо не е общовалидно и дори е абсурдно и смешно.
Тия хора са имали хубави тела, щото са тренирали. А не защото са си махали дрехите една по една.
Може да тренираш за хубаво тяло и изобщо да не се занимаваш с дрехи.
Може пък и цял живот да се занимаваш с дрехи (разбирай его и сексуална любов), но никога да не се занимаваш с тренировки на тялото си (разбирай духовно развитие и алтуристична любов). Тези неща не са зависими по между си.

Аз твърдя, че дрехите са си дрехи и е хубаво да се махат. Освен това хубавото тяло е хубаво нещо и е хубаво да се тренира. Но тия неща са ПАРАЛЕЛНИ. От едното не следва автоматично другото.

Виж сега, съществува и момента ако си много забит и никога не си виждал тялото си, в даден момент да се събереш с някой, да вземеш да махаш дрехи и да откриеш, че тялото ти (разбирай душата) има много за шлайфане и подобряване. Но както казах и преди, това е само първоначално осъзнаване, за да откриеш пътя, по който ще вървиш.
Но да идеш в джима и да тренираш си остава твое и съвсем отделно задължение.
Махането на дрехите само по себе си няма да доведе до по-добро тяло.

А ти би могъл да се занимаваш с тренировки и без дори да си се замислял или да срещал проблема с дрехите.

А ти го обявяваш като най-важния на света (във връзка с оформянето на телата).

Ами сори, ама логиката ти генерално куца. Пробвай на практика нещата, които твърдиш. Тренирай (с тантра или както искаш) едно 10 години, и тогава давай акъл на останалите.
Защото поне нещата, които аз твърдя съм ги пробвал на практика. И то далеч не от вчера.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 06, 2010, 02:43:05 am
като е спам, да е спам.

нещата 'не от вчера' са просто Минало.
Не можеш да ги промениш, и в същото време не можеш да си сигурен, че си извадил правилните си изводи.
просто търсейки и намирайки жената, ти всъщност нищо не си Открил!
Тя винаги е била там.
Но какво от това, ако я обичаш, а не можеш да я имаш?
Просто приемаш, и се надяваш, че може и да има 'клонинг', но няма.
Щото както споменах, по-горе, половината за всеки е уникална.
И тази уникалност не може да замени ферари с ауди.
Това не е компромис.
Това е ....илюзия. Че това, което НАИСТИНА искаш, и би те направило щастливо, може да се замени.
Не може.
Бориш се, чакаш, искаш, боли, но това е което те прави пълноценен.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 06, 2010, 03:15:06 am
Хм за "не от вчера" съм нямал предвид жени, а различни занимания с които се развиваш.

А това, че не може да се замени това, което те прави щастлив може да го твърди само егото. Защото единствено то не обича компромисите.

Разбира се и аз изхождам от его мотиви в желанията си. Но се надявам да не са 100%.

А ферарито го ползвах изобщо в преносен смисъл. За да илюстрирам прозаичната нужда от известно количество пари за да се живее нормално. Изобщо не ми е на сърце конкретно то. Даже за момента карам доста по-лоша кола, отколкото мога да си позволя. Просто имам други по-важни и по-спешни приоритети.

А другото "какво ако, какво ако" нищо не разбрах от него.
Какво ако си открил ама не си открил, какво ако не си направил правилни изводи и тн.
Ако ако ... много ако-та станаха.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 06, 2010, 08:22:18 am
Да, като е спам да е спам, айде....писна ми вече Танграта за това до дупка...питаш защо не практикувам тантра ли? Ще ти кажа защо...защото шанса да срещнеш мъж с тантрична нагласа в днешно време е почти равен на 0.
А знаеш ли какво се случва когато жена с тантрична нагласа опита тантра с мъж с нетантрична нагласа?! М? Аз ти го писах на лични какво се случи когато го направих това и не знам какво се правиш на дръж ми шапката, та продължаваш да питаш! Става това, че тоя мъж решава, че му е паднала 6-ца от тотото и се включва режим - дай да ползваме каквото ни е паднало до дупка докато има...че живота е кратък. Мъжът се вкопчва, залепва се и преследва...включва се нещо хищническо в него, изведнъж жената с тантричната нагласа се оказва в опасност.....
А иначе непрекъснатото коригиране на отношението към нещата също е вид тантра, което никой не може да ми попречи да практикувам..
Може и аз да съм объркала нещо, кой знае, но....така се получи в конкретния случай, че човекът от когото бях привлечена и съответно склонна да се впусна в това приключение беше много далече от тантра. Тантра е преди всичко свобода. А не ползване. За да се случи тантра е необходима много голяма чистота в отношенията...ако я няма в началото може да се работи над нея постепенно, но трябва искреност и от двамата партньори, широта и толерантност да приемеш решенията на другия дори когато не те устройват.
А не докато единия работи над чистотата на настройката си и развива толерантност,чисти се его- привързаностите, другия само да гледа как да му го....
Трябва и двамата в синхрон да полагат подобни усилия и да имат същите стремежи, същите духовни цели.
Да срещнат такива хора и да се породи привличане между тях, т.е. да има условията за практикуване на тантра е много рядко срещано явление.
И още нещо - защо е тази конфронтация аз не мога да разбера?! Не можем ли да приемаме чудното мнение по-спокойно? Повече от сигурно е, че всеки един от нас някъде греши, щом сме заедно в това измерение....аз не възхвалявам и не проповядвам тантра и мъжко-женските отношения като духовен път, само обръщам внимание, че те крият огромен потенциал за работа над себе си, който СЕ ПОДЦЕНЯВА!
Има ПРЕДУБЕДЕНОСТ по отношение на тях. Само това се опитвам да кажа, нищо повече от това. Не казвам "Напред чрез тантра към духа!!".
Казвам "И там, в тази област има огромно поле за работа, не го пропускайте, не бързайте да го отричате и не бягайте от него"
Също казвам "Може да си мислиш, че си достигнал много високо ниво на духовност, но имено там да лъсне, че нищо не си постигнал"
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 06, 2010, 14:27:58 pm
Този път съм съгласна с Tangrata_ и представата за алтуристичната любов.Това,че примерно и аз не бих се метнала на врата на първия срещнат идиот какво означава?Че мразя мъжете ли?  ;D Айде,малко реализъм,моля,моля.
Колкото до тантра,молитви,йога или каквото го кефи един човек-той няма ли някои вътрешни убеждения може и 20 години всеки ден по 10 часа да практикува и пак прозрението да му се изплъзне.Има хора,които нищо не практикуват и пак стигат някои нива.Всичко си е според човек.Не разбрахте ли,че няма общовалидна рецепта за щастие?!Тя е строго индивидуална.  :drinks: :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 06, 2010, 17:17:02 pm
Цитат
Хм за "не от вчера" съм нямал предвид жени, а различни занимания с които се развиваш.

И тези 'различни занимания' НЕ включват жени. Само и единствено си концентриран върху развитието ти и къорава жена не припарва. А се е доближила- не- къш ма!

айде стига с тва его. "надухте ми главата"
и то в тема за Любовта.
По добре интерпретирайте нещо на Шекспир, вместо да ми плескате егото- отпред,отзад, встрани...хубу! Его кат его. Кво има му се нищи?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 06, 2010, 21:01:06 pm
wtf!?

Хайде ме цитирай, моля, защото почнаха съвсем свободни интерпретации и неща, които изобщо не съм казвал ...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 07, 2010, 04:31:17 am
Tangrata_ не разбра ли,че сега е номера някои да те поучават като Перси как всичко,с което се занимаваш трябва да включва задължително жени,инак си женомразец и нищо не разбираш.А за Егото-к'во трябва или не трябва да му се нищи-първо някой хора да видят заглавието на темата,полезно ше да им е,ама кой да си направи този "тежък" труд.И аман от опростяването на нещата.Да,нещата са страшно прости,но не и простовати като тези,по-специално някои хорица с огромно Его и очевидно много комплекси,които се опитват да убеждават другите.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 07, 2010, 19:57:29 pm
wtf!?

Хайде ме цитирай, моля, защото почнаха съвсем свободни интерпретации и неща, които изобщо не съм казвал ...

Това с малките букви? означава, че го прошепваш, а не ме псуваш искренно?  ;D

Що се нацупи сега? Следвам абсолютно твоята нишка.
Искаш да разбереш, има ли по-силна любов, и по-смислена (може би) от тази между мъжа и жената. (поне аз така го тълкувам)
Аз принципно заемам позиция, че няма. Дори и любовта към дете не е същата- нито като вид, нито като сила.
обаче Егото, та егото.  И аз, надявах се , възпитано, вмъквам и обяснявам,че Егото не е проблем, понякога напротив, е катализатор, за да оцениш дали човека с теб си струва. И в това няма лошо, защото всъщност жената до теб трябва да те Допълва. Не без Его- покорна и добра като сладка робиня, а като завършеност и пълнота на твоето Его. И това, което не му достига, за да има сила, не само Власт, а сила.
И така. Мързи ме да търся цитати, но ако някъде бъркам, поправи ме.  :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: P.E.A.C.E. в Май 07, 2010, 20:27:47 pm
Любовта е като Истината, няма две Истини...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 07, 2010, 20:38:04 pm
Значи тебе те мързи да търсиш цитати, а аз трябва да осмисля отново 10ина поста и да ги пренапиша отново. Тоя път още по-очевидно.

Просто явно тотално не си ме разбрала. И аз не знам откъде точно да започна да повтарям това, което съм казал, че да ме разбереш.

Под (общо) развитие и усъвършенстване аз разбирам човешкия и душевния път. А не конкретно развитието на любовта между мъжете и жените.
Когато съм казал "съществуват развиващи занимания", или пък "аз съм се занимавал с развиващи занимания (не от вчера), това далеч не е задължително да включва любов между мъже и жени. Говорил съм за техники за енергизиране, съзнателни физически усилия, тренировки по бойни изкуства, баскетбол, салса и най-различни други неща.

Нали още отначало подчертах такава беше моята теза, че съществуват И ДРУГИ методи за познание, които може да включват, но може и да не включват жени.
Да, в групата по салса има и жени, но това не е СЪЩЕСТВЕНОТО.

Просто явно някои хора широко употребяват думичката 'любов', а всеки си я тълкува както му скимне, на база на неговите илюзии.

А сега ми обясни каква е тая кьорава жена, дето ще припарва в моите лични занимания и в каква връзка я споменаваш.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 07, 2010, 20:47:28 pm
Любовта е като Истината, няма две Истини...
Но има различни пътища до тази Истина/Любов,а хората доста честичко бъркат пътя с целта.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 07, 2010, 20:56:01 pm
Просто явно някои хора широко употребяват думичката 'любов', а всеки си я тълкува както му скимне, на база на неговите илюзии.

А сега ми обясни каква е тая кьорава жена, дето ще припарва в моите лични занимания и в каква връзка я споменаваш.
За "любов" минава всичко,което обслужва личните интереси на повечето хора.За кьоравата жена,сорри,че аз отговарям,вместо Персито,но предолагам,че е от типа жени-трябва да правим всичко заедно с мъжо си.Та,ако един мъж откаже да прави всичко с жена си и да има негови си собствени занимания без нея,малко,или много това я вбесява,и автоматично всеки такъв мъж е женомразец.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 07, 2010, 20:56:51 pm
...
Сега, това не е спам. Говорим точно и за любовта и за егоизма.

И не се правя на никакъв. Какво си ми писала на лични съм позабравил вече, а и явно това е някакъв изолиран пример. Щом един път някога си не е станало, ами намери си друг партньор.
Какво излиза. До сега рекламираше тантрата, а сега изведнъж казваш, че не била приложима, щото не знам какво, нямало подходящи партньори.
Последно реално действащ ли е тоя метод или не?

И какво, останалите и те като тебе да чакат цял живот случайно да намерят някой партньор, да попрактикуват тантра, че тогава да се възвисят. А през това време докато чакаме?


Не казвам "Напред чрез тантра към духа!!".
Хмм, струва ми се, че точно това каза :)

Цитат
А иначе непрекъснатото коригиране на отношението към нещата също е вид тантра, което никой не може да ми попречи да практикувам..
А, значи сега всичко, което учим на тоя свят, включително и извън секса се нарича тантра?

Знаеш ли, един път спорих с един почитател на Айкидо.
Според него изкуството му било съвършено, перфектно, най-доброто и не знам какво.
След като му показах празни моменти от развитието, които Айкидо пропуска, той заяви най-безцеремонно:
"Дори и да се наложи да уча карате или бокс за да подобря нещо, това пак е Айкидо. Всичко, което уча е Айкидо, дори и да не е в залата по Айкидо."
...
Какво да отговориш на това и да спориш с такъв човек.
Понятията му са тотално сбъркани ...
Просто в даден момент Айкидото е излязло от образа на метод и изкуство за усъвършенстване и е заело жадуваното място за РЕЛИГИЯ.
Когато ВСИЧКО, което се случва по земята с тоя човек вземе да се нарича АЙКИДО, значи си е намерил нов идол и се е фанатизирал ...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 07, 2010, 23:58:56 pm
обяснявам.
Каква жена БИ пожелал?

(забрави за възраст, външност, интелект, сравним и достатъчен с твоето очакване)
как би усетил Пълнота?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 08, 2010, 04:23:52 am
Не виждам това да има общо нито с темата, нито с предишните отговори.

А и не разбирам защо все аз трябва да отговарям на въпроси. Ти отговори ли на поне един?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Visitor в Май 08, 2010, 09:13:06 am
Поредната оспамена тема.Моля, новите и старите потребители да се въздържат от подобни прояви!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: why now в Май 08, 2010, 12:22:53 pm
Тан,прекалено личчно приемаш въпросите. :)

Аз мисля да върна темата малко към началото и.
Дали любовта може да разгроми егоизма и значи ли,че ако си преодолял егоизма си обичаш?
Според мен не.Може да обичаш и въпреки това да си си егоист.Може да искаш най-доброто за любимия,но в някакви моменти да предпочетеш да доставиш удоволствие на себе си.Поне при мен е така.И моля да не казвате сега,че това не е любов и тъй нататък.

А онова с тантрата е безумен пример защо не прави каквото и да е. ;D
Не ядем сладко,защото няма с кого да го споделим.
Не ходим да тичаме с партньора,тъй като сме по-бързи и можем да го надбягаме.
Не обичаме безкрай,а само толкова,колкото би могло да ни се отвърне.
Точно така ми прозвуча. :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Май 08, 2010, 13:46:03 pm

Tangrata_ любовта е тласък,но ти преминеш ли в другата любов-дали ще възприемаш пак мъжете и жените по същия начин?Всичко е пожелание. :) И съм съгласна,че рядко любовта между мъж и жена е всичко.В крайна сметка от нас си зависи кога и как ще извървим пътя.А трудностите ни каляват и правят по-силни.
Да,отбележим,че и истинската любов,дори между мъж и жена се среща изключително рядко(явно е заради нас хората,а не че любовта се намира трудно).Явно някои неща са си до късмет и желание.Пък какво ли остава за тези,които са изпитали любовта към света в най-чистия и смисъл...Но все пак ги има и дори да са 1 на 1 милион,пак са си доста.И мисля,че години играят много малка роля и нямат почти никакво значение.

Така наречената "друга любов" е Истинската любов - единна, и излъчваща, творческа и градивна. Тя е сливането на противоположностите и всички полярни мисли като "мъжко-женско", "позитивно-негативно", и прочее. Може да се осъществи, както от един човек - вътре в неговото съзнание, така и в отношенията между мъж и жена - в това отношение граници няма. В крайна сметка, всеки мъж носи в някаква степен женски характеристики, и обратното. В уравновесяването на тези аспекти се крие разковничето, както към установяване на хармония в човека, така и в изграждане на баланс в отношенията му с другите.
Това е надделяването на егоизма и неговите непрекъснати "стимули". Не е лесно за постигане, но постигането му е най-голямото съкровище, до което съвременния човек може да се докосне.
Защо да се среща рядко? Всичко е въпрос на намерение и насочване на вниманието. Проблемите идват от непрестанното ровичкане в детайли и разнищването на отношенията в познатия дуалистичен стил - "обича ме-мрази ме", "с мен е-не е с мен", "великолепен съм-ужасен съм", и т.н., и т.н.. Това заробва психиката, и нанася непоправими щети и щампи върху съзнанието като цяло. Като прибавим и индоктринацията от масмедиите и филмите, картинката става зловеща. Но все пак, всеки човек има сетивност за тези истини, и дълбоко в себе си усеща перспективата на своето развитие. Защото хората са създадени, за да бъдат в любов, мир и космична хармония. Това състояние сега е неестествено, и смятам че все повече хора започват да схващат този прост факт.


 
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 08, 2010, 14:15:58 pm
ultrafutur,написал си го много точно.
И ок-често се среща любов,но рядко се изживява,понеже повечето хора избират удобството пред истината.Понеже като някой тръгне да живее неговия си живот,както той самия реши-прекалено много хора се вкопчват в този някой,манипулирайки го и използвайки какви ли не средства,за да го откажат и върнат назад.Понякога това е,дори партньорът,ако един от двамата в една връзка се опитва да достигне тази свобода,защото съм съгласна,че всичко става в съзнанието на човека.Но все пак е хубаво да пътувате двамата с този някой.Защо мисля,че е по-различно пътуването тогава?Понеже живеем в дуален свят-всичко е 2-хубаво и лошо,сладко и кисело,и т.н.,но тогава идва и въпросът дали душата е само 1(или е разделена)?  ;)Според мен малко хора избират някои неща,понеже е болезнено освобождаването от всички щампи и влизането в естественото ни състояние-голям шок е за психиката.Но наистина все повече хора се променят,което е странно.А стимулите за Егото не са ли полезни понякога?Все пак всичко е създадено,за да ни помага,а в крайна сметка се използва за други цели.За истинската любов-да я срещне човек,да успее да я познае,да я изживее и накрая да намери свободата,заедно с нея-все пак си мисля,че е рядко.По принцип би трябвало да е твърде често,но,за да обичаш и да си обичан на 100%-трябва да си притъпиш Егото на макс.,мислейки за някой друг преди себе си-хм,малко хора го могат преди да са се освободили от щампите и масовото мнение.Е,някои хора правят някои неща,а дори не знаят какво толкова им е уникалното,понеже мислят,че всички са като тях-забавно. :)А и в крайна сметка няма как да сме сигурни в някой друг преди да сме сигурни в самите себе си.  :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Май 08, 2010, 20:39:07 pm
Аз мисля да върна темата малко към началото и.
Дали любовта може да разгроми егоизма и значи ли,че ако си преодолял егоизма си обичаш?
Според мен не.Може да обичаш и въпреки това да си си егоист.Може да искаш най-доброто за любимия,но в някакви моменти да предпочетеш да доставиш удоволствие на себе си.Поне при мен е така.И моля да не казвате сега,че това не е любов и тъй нататък.

Разбира се, че любовта може да разгроми егоизма, нали това е основата на тази тема. Ако си егоист, ти само си мислиш, че обичаш - всъщност утвърждаваш самомнението си и заздравяваш черупката от "ценности", която те ограничава, и прави любовта непостижим идеал.
Не е въпроса в доставянето на удоволствие на себе си или другия - това са само залъгалки за ума и желанията, които мнозина бъркат с любовта, и това води до дълбоки драми. Въпросът е да споделяш всичко от Извора на вдъхновение, който кипи в теб - да отдадеш себе-то си на една по-голяма кауза, която осветява не само вас двамата, но и всичко наоколо - Природата се възражда от тази енергия, и Тя винаги усеща, когато това се случва.
Много е важно да се разбере този аспект на любовта, защото той е първоначалната интенция на Създателя - сътворил хората по свой образ и подобие - вселюбящи, всеопрощаващи, и вездесъщи в споделянето на радостта и истината...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 09, 2010, 13:24:26 pm
Не виждам това да има общо нито с темата, нито с предишните отговори.

А и не разбирам защо все аз трябва да отговарям на въпроси. Ти отговори ли на поне един?

Наистина прочетох няколко пъти и не видях конкретни въпроси, на които да отговоря по темата. Общо взето не разбирам, ти мислиш ли, че любовта може да 'разгроми' егоизма- подчертавам, че това е мнооооооого различно от Его-то само по себе си- или не може?
Аз мисля, че може, и че на Его-то нищо няма да му стане. Просто като срещнеш жената на живота си, ще ти е по-приятно да ходиш с нея на салса, а не да танцуваш просто с жени.
Ама, май повтарям нещо от по-горе... извинявам се, че е така, и чакам да видя конкретните ти въпроси  :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 09, 2010, 15:36:16 pm
Въпрос към всички момичета , момчета взели участие по темата :
Я да ви питам аз , ако всяка жена /мъж/ иска да "ползва" съпруга (приятеля),съпругата (приятелката) ви ,ша ли ви се разгроми егоизма ?

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 09, 2010, 20:32:56 pm
old4,безсмислен въпрос.То тя хубаво всяка жена/всеки мъж да поиска да ползва нечий/нечия чужда съпруг(а)/приятел(ка),но дали пък и този,който иска да ползват няма думата в случая?Ако един човек иска някой да го "ползва"(или той/тя да ползва друг/и)-каквото и да правиш свършен факт,ако не ще и с пушка-малко вероятно да го накараш.Тъй че тука за какъв егоизъм,какви пет лева говорим?!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 09, 2010, 20:49:59 pm
Цитат
old4,безсмислен въпрос.
Въпроса е бесмислен ако го четеш буквално  ;)
А и вие разглеждате любовта пречупена през призмата на сексуалноста , или аз не що бъркам  ;), поне от последните постове .... феромони .... феромони ...!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 09, 2010, 21:27:01 pm
хаха, не въпроса е безмислен, ами ти изобщо не си мислила по него. А се изказваш прибързано. При това не искаш да мислиш абстрактно, а само в някакъв конкретен случай.
Аз ще си позволя да перефразирам въпроса:
Какво ще почувстваш ако МЪЖЪТ ти поиска да прави любов с други жени? А и те искат.
А какво би станало ако се появява в къщи 1 път в месеца и изобщо не те поглежда, а си ходи с разни по-красиви приятелки?
А да видим сега за какви 5 лева става въпрос.
Не виждам това да има общо нито с темата, нито с предишните отговори.

А и не разбирам защо все аз трябва да отговарям на въпроси. Ти отговори ли на поне един?

Наистина прочетох няколко пъти и не видях конкретни въпроси, на които да отговоря по темата. Общо взето не разбирам, ти мислиш ли, че любовта може да 'разгроми' егоизма- подчертавам, че това е мнооооооого различно от Его-то само по себе си- или не може?
Аз мисля, че може, и че на Его-то нищо няма да му стане. Просто като срещнеш жената на живота си, ще ти е по-приятно да ходиш с нея на салса, а не да танцуваш просто с жени.
Ама, май повтарям нещо от по-горе... извинявам се, че е така, и чакам да видя конкретните ти въпроси  :)
Почвам да се съмнявам в способността ти на разбиране. Конкретният ми въпрос беше: "Къде си прочела да съм твърдял, че не са припарвали жени в живота ми преди? И ако можеше да го цитираш."

А каква е разликата между тази любов и онази любов и между Его и егозизъм, не знам. Всеки си има някакви свои субективни понятия и аз вече се уморявам да се мъча да си преставям кой какво разбира под тия понятия, че да отговарям спрямо това му разбиране.
Та може ли да започнем като ти изясниш твоите разбирания за тия думи, що е алтуристична любов, що е плътска любов, що е Его, и що е егоизъм.
И едва тогава бих могъл да отговоря, спрямо твоите определения. В противен случай си бъркаме една голяма и безмислена каша тука.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Visitor в Май 09, 2010, 21:39:38 pm
Хората се научават да стават егоисти и затварят толкова плътно сърцата си. Те са гладни за любов без да знаят, че сърцето им е магическата кухня. Отворете сърцето си. Отворете вашата магическа кухня и откажете да обикаляте света, просейки любов. Цялата любов, от която се нуждаете, е във вашето сърце. Вашето сърце може да създаде всякакво количество любов, не само за вас, но и за целия свят. Вие можете да давате своята любов без условия, можете да бъдете щедри с вашата любов, защото имате магическа кухня в сърцето си. Тогава всички тези гладни хора, които вярват, че сърцето е затворено винаги ще искат да бъдат близо до вас заради вашата любов.
Дон Мигел Руис

Много ми хареса и реших, че този цитат е подходящ за тази тема.  :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 09, 2010, 21:40:32 pm
Тангра, казвал съм и го пак повтарям, заслужаваш си ника  :hi:!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 09, 2010, 21:53:04 pm
хаха, не въпроса е безмислен, ами ти изобщо не си мислила по него. А се изказваш прибързано. При това не искаш да мислиш абстрактно, а само в някакъв конкретен случай.
Аз ще си позволя да перефразирам въпроса:
Какво ще почувстваш ако МЪЖЪТ ти поиска да прави любов с други жени? А и те искат.
А какво би станало ако се появява в къщи 1 път в месеца и изобщо не те поглежда, а си ходи с разни по-красиви приятелки?
А да видим сега за какви 5 лева става въпрос.
Мислех,че говорим за Любов и разгромяването на Егоизма,а не сме на лични нападки,но ок-ще отговоря на въпроса.Първо,какво кара някои хора са толкова самонадеяни и да мислят,че само те могат да поискат да правят любов с други жени?Жените също може да поискат да правят "любов" с други мъже,много по-красиви,одухотворени и надарени,нали така?Или решихте,че няма такива,хах?!А и откога сексът е синоним на думичката любов?
Наистина интересно как някои мъже са доста самонадеяни,а някои жени очевидно доста глупави,че има първите.
Tangrata_,както и old4 съжалявам,но мисля,че няма да разберете,дори да напиша някои неща.А и какво ви кара да мислите,че една жена,дори да ви обича,че ще търпи всичко?!Тъй че пак питам-за какъв егоизъм,за какви пет лева говорим?Това,което вие,господа отправяте като нападка и доста провокативен въпрос е далеч от думичката любов и вие отлично го знаете.
П.С.:И ще ви помоля Tangrata_ да избягва да си прави умозаключения за какво съм мислила,или не.В крайна сметка всеки с неговия си избор.  ;)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: dragonn в Май 09, 2010, 22:37:54 pm
Blue|_Star аз те разбирам мило! Искам да знаеш слънце, че ти си богинята в моите очи.

П.С. С този лаф ще мога ли да разгромя егоизма на някоя мадама, за да ме храни и глези - докато смъртта ни раздели?  :lol:

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 09, 2010, 22:38:13 pm
Как заключи, че съм самонадеян като мъж и съм решил, че жената няма да поиска и тя да е с други мъже.
Говорех АБСТРАКТНО.
Това включва и, че допускам този вариант. Кога съм го отричал?

Освен това говорехме за ТВОЯТА любов, а не за тази на мъжа ти.
Значи стигаме до УСЛОВИЕ, че и двамата ще трябва да се обичат истински.

Ок, дори това да е така, нека предположим хипотетично, че той все пак поиска да спи с други жени.
Значи това вече не е любов? И що така. Преди е било, а сега не. Каква е причината? Може би егото?
Значи към онази божествена и всепостигаща любов трябва да добавим малък списък от правила:
1. Да не спи с други жени
2. Да не ме изоставя
3. Да е само МОЙ
 и тн
И това не са егоистични желания?

п.с. и няма нападки, само си дискутираме абстрактно. Давам пример с теб, за да си го представиш, няма нищо на личностно и конкретно ниво.
За да оценим ситуацията трябва да влезем в ролята, нали така?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 09, 2010, 23:52:14 pm
Tangrata_ явно съм се изразила неправилно,за което се извинявам.Но по принцип говоря за самонадеяността на повечето хора.Да,ако я има онази всепоглъщаща любов я има и при двамата,инак човек може да я има и към света,и всяка прашинка,и т.н..
Това,което си изброил като 3 желания-виж,имали желание-имаш очаквания,но за истинска,всепоглъщаща любов поне за мен няма как да се говори.Може би в началото има желания,но останат ли си на това ниво-хората или се разделят,или си намират другите.Затова казах,че според мен има два варианта-единият е всеки човек сам си постига абсолютната любов и е щастлив.Другият вариант е да го постигне с някой друг,а и като включим факта,че живеем в дуален свят в първия вариант все нещо ще му липства.НО,за да стигнеш тази любов и пълна пустота с някой друг-трудно е,понеже или той/тя ще дръпне по някое време напред,или ти,и докато стигнете целта,и сте на едно ниво-интересно е.
За 3-ти желания,които си написал.Всяко едно желание е егоистично,предполагам,че знаеш какво е казал Буда за желанията.
Значи към онази божествена и всепостигаща любов трябва да добавим малък списък от правила:
1. Да не спи с други жени-Нямам проблем с това,но,ако наблегнеш на божествена и всепоглъщаща любов,дори да заставиш човека,който я изпитва към теб да спи с други-той/тя самия/самата ще откаже.Защо?!Не ме питай,казах ти,че няма да разбереш,дори да напиша някои неща.По-добре ги изживей.  ;)
2. Да не ме изоставя-С това също нямам проблем.Ако наистина е любов,хм,айде ще си спестя коментара.А и какво означава за теб някой да те изостави?
3. Да е само МОЙ и тн-Е,това тука вече ме разби.Защо трябва някой да е само твой/мой или на който и да е?!Всеки принадлежи само на самия себе си!!!
Сорри,но наистина се опитвам,но ми е трудно да разбирам общоприетите представи за любов и егоизъм?!Ти искаш потвърждение,че и да спиш с други жени пак ще те обича човека,с който имаш любов-ок,дори да е така,това какво общо има с любовта и егоизма?Сорри,но наистина не разбирам какво променя факта,че някой е спал с 20 човека,докато обича друг някой?Ако се замислим,че секса е нещо,което е на няколко нива,а физическото е само едното-очевидно,че ние с теб имаме различни виждания за нещата.Пък и пак казвам,че ти,дори да имаш една торба с желания и изисквания-другия отказва ли да ги изпълни-бая страдание ще има и за двете страни.Аз затова не проумявам как хората винаги си правят сметки как другия ще е само техен или само еди-какъв си-без дори да питат този някой(Това по повод "моята" любов,понеже аз силно вярвам,че човек изпитва ли нещо към някой-то,той винаги ще уважи волята му).Просто не го разбирам това нещо,а и ако говорим за всепоглъщаща любов-там нещата стават още по-сложни,макар че са елементарни,но явно зависи кой как ги вижда.И май наистина повечето хора отказват да разберат,че отношението,чувствата,емоциите и прочие на другите хора са проекция на тях самите?!Но това са лично мой мисли и отказвам да влияя с тях,на който и да е-в крайна сметка,всеки има свободна воля и право на избор,и аз съм длъжна да го уважа. :)
dragonn,мило,ако дамата е достатъчно тъпа,а ти си достатъчно привлекателен или поне вещ в някои креватни занимания-да,може да те храни и глези,докато си и полезен и все още работещ уред.  ;)
П.С.:Все пак говорим абстрактно,нали?!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 10, 2010, 00:10:58 am

Това,което си изброил като 3 желания-виж,имали желание-имаш очаквания,но за истинска,всепоглъщаща любов поне за мен няма как да се говори.Може би в началото има желания,но останат ли си на това ниво-хората или се разделят,или си намират другите.Затова казах,че според мен има два варианта-единият е всеки човек сам си постига абсолютната любов и е щастлив.Другият вариант е да го постигне с някой друг,а и като включим факта,че живеем в дуален свят в първия вариант все нещо ще му липства.НО,за да стигнеш тази любов и пълна пустота с някой друг-трудно е,понеже или той/тя ще дръпне по някое време напред,или ти,и докато стигнете целта,и сте на едно ниво-интересно е.
За 3-ти желания,които си написал.Всяко едно желание е егоистично,предполагам,че знаеш какво е казал Буда за желанията.
...
Ти искаш потвърждение,че и да спиш с други жени пак ще те обича човека,с който имаш любов-ок,дори да е така,това какво общо има с любовта и егоизма?Сорри,но наистина не разбирам какво променя факта,че някой е спал с 20 човека,докато обича друг някой?
...
О не, ни най-малко не искам това ...
Явно изобщо не се разбираме кой за какво говори.

Исках да кажа, че щом някоя любов има условности, то тя зависи от егоизма, и оттам не може да се ползва за да се преодолее той.
Нищо повече и по-различно от това.

Наистина не знам може ли да има плътска любов без желания и очаквания. И тя ще е ограничена в обичането на един единствен човек.

Как си я представяте тази любов. Може ли да я опишете с няколко думи?

Например:
Правим секс/ не правим секс.
Не сме привързани един към друг/Привързани сме един към друг.
Ако стане нещо с любимия аз няма да страдам/ ...
Ако не работи до края на живота си и аз го издържам, ще му се усмихвам мило/няма да му се усмихвам мило.
Ако нещо му стане и не може никога да прави секс вече, пак ще си се обичаме ТОЧНО както преди/ или не съвсем точно.
..
...
и тн
И друг въпрос: Кои точно хора ще обичате с тази чиста и всепоглъщаща любов? Ако може списък, съпруг, деца, тъща, братя, сестри и тн.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 10, 2010, 00:25:27 am
Tangrata_ чакай малко не пишеше ли ти за любовта към прашинките и всичко?!За плътската любов-да,при в повечето случаи започва с желания и очаквания,т.е. с физическо привличане,но премине ли тя на някакво друго ниво-нещата се променят.Но работата е там,че,за да го постигне човек трябва да стигне до обичането на прашинките и всичко,а повечето хора обезумяват,ако трябва да делят човека,с който са дори с прашинките.Малко объркано го написах,но се надявам да ми схванеш мисълта.И не знам за описанието,все си мисля,че е по-добре някои неща човек сам да ги изживее,понеже е различно да знаеш нещо,и съвсем друго да го познаеш.Просто все едно цял живот си знаел какво е роза,но най-накрая си помирисал роза и си се убол на нея.(Ама и аз едни примери давам,ужас.  ;D)
За секса-някои чрез него постигат самадхи,но е много рядко срещано-като дъжд в пустиня,но все пак се среща.Има ли привързаност и желание-край,човек е обречен на страдание!Буда го е казал за желанията и страданията.За привързаностите-още по-трудно е.За да постигне човек,каквато и да е свобода или истинска любов трябва да се откаже от всичко,което го "връзва".За списъка-ако можеш да обичаш всяка една прашинка от Мирозданието-дали за теб би имало голяма разлика кой обичаш?Просто ще виждаш хората по различен начин.И обичта-рядко означава човек да прощава и търпи всичко,а напротив,понеже позволявайки на някого да злоупотребява с теб от много "любов" ти го поощряваш,макар че зависи-всичко е толкова относително и толкова зависи от конкретния човек,и ситуация,че не знам.А за ограничението-ноу комент,тук вече наистина си премълчавам,че прекалено много и без друго написах...Отказвам да заблуждавам или подвеждам,всеки има избор.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 10, 2010, 01:53:48 am
Съмнявай се в каквото решиш, и в каквото ти харесва. Но се надявам, Реалната ми способност за Разбиране да не те бърка толкова.

на въпроса ти:

" "Къде си прочела да съм твърдял, че не са припарвали жени в живота ми преди? И ако можеше да го цитираш."

Не е нужно да съм прочела, при толкова искренните ти заявления, колко добре се разбираш с жени, на салса, в магазина, в работа, със съседката, а може би и виртуално, дори. Но при положение, че разграничи личните си занимания, и досегът на жените в живота и ежедневието ти, ми стана интересно, в каква степен те влияят на егоизма ти, респективно впоследствие на любовта ти.
Ти принципно отговори, че любовта за теб си е любов и тва е сфера различна от ежедневните ти лични занимания- ок.
Аз пък казах, че не е лошо да ги съчетаеш двете и да се получи едно по-приятно Преживаване на ежедневието.

Относно въпроса са ...ревността. Това е естествена емоция, част от любовта и това не я свързва непременно с чувство за собственост и всякакви други условности.

Скоро се замислих, като разбрах, че детето ми има 'гадже'- за тяхната любов и техните определения. И ми стана приятно, че ДА. съществува И любов Без секс и всякакви останали ангажименти. Чистотата й се променя впоследствие. Но не заради Его-то. Детето ми нима има толкова силно Его? Не мисля. Нима вече е такъв изпечен Егоист. Не мисля.
Просто обича по неговия си начин, БЕЗ очаквания- просто мисли за друг човек и му е приятно от тази мисъл. Всъщност е просто. Но това не означава, че е лесно.  :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 10, 2010, 02:36:31 am
Отново неща, които не съм казвал.

"Колко добре съм се разбирал с жените"

И къде го видя това? Работа ... съседки ...
Аз съседки нямам .. за съжаление. А на работа в момента не ходя.
Записах се наскоро (преди седмица) на курс по испански в един университет. И там с жените се разбирам нормално. Но не виждам това изобщо какво общо с изкуствата има.
В баскетбола, поне където аз играя рядко се включват жени. А и на моменти прилича доста на американски футбол, или ръгби. Пада наистина голямо блъскане и ръгане с лакти. Някои си носят назъбници, като боксьори. Някой случаен лакът да не им отнесе половината уста. Особено ако някой 120-130кг мускулест негър се вбеси и реши с блъскане на всички останали да вземе играта. От всичките играещи 90% са над 90кила. Как виждаш да го съчетая с жени това? И защо?
Виж в салсата наистина има жени, но те винаги са на първо място партньор, и едва на второ жена. Може да флиртуваме, усмивки, погледи, реплики, но да не си мислиш, че спя със всички подред? И да искам няма да стане, защото те не искат. Повечето си имат приятели и тн.
От всичките ми приятелки само една се е интересувала от салса и с нея сме танцували по 1 път на няколко месеца. Много е романтично да си тренирате с приятелката по цял ден, както във филма "Мръсни танци", но в реалността много рядко става така. Хабим си времето с по-прозаични занимания.
 Наистина си доста нерационална днеска със съветите. Да не си сърдита нещо, че те пренебрегвам? Наистина не мога да намеря друго обяснение.

Интересно ти как съчетаваш с мъже интересите си и изкуствата?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 10, 2010, 02:42:45 am
Tangrata_ чакай малко не пишеше ли ти за любовта към прашинките и всичко?!За плътската любов-да,при в повечето случаи започва с желания и очаквания,т.е. с физическо привличане,но премине ли тя на някакво друго ниво-нещата се променят.Но работата е там,че,за да го постигне човек трябва да стигне до обичането на прашинките и всичко,а повечето хора обезумяват,ако трябва да делят човека,с който са дори с прашинките.
Абе да, аз го писах за прашинките, ама според мен тия двете любови изобщо не са свързани и взаимно пораждащи се или взаимно зависими. Изобщо реално не виждам какво общо имат, ама изобщо.
Така, че да се говори, че едната ще премине в другата е абсурд. Изобщо не вярвам, че може да стане това, и именно в това е същността на спора. Радвам се, че се изяснихме накрая (надявам се).

Изобщо подозирам, че споря с пълни теоретици. А една теория дали е вярна се показва в практиката. Та дали ваща теория е вярна ... не знам ... ама не ми се чини.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: dragonn в Май 10, 2010, 03:35:46 am
Ще започна с това. "Всичко което си прилича се привлича".
Да не забравя да спомена, че всички сме изградени от материя (атоми)...дори и прашинките за които говорите по-горе. А реално всичко е енергия, затова се привличаме, защото сме енергия.
Какво е любовта за мен? Любовта е привличане. Благодарение на привличането на прашинки се е образувала Слънчевата система и планетите, благодарение на които ние се чудим защо любовта привлича а егоизма отблъсква. Сигурно това което казвам е глупаво?  :)

Edit: Забравих да спомена, че в основата на галактиката е водорода. А всички други по-тежки елементи са се образували от избухването на звезди. От кое следва, че ние хората сме част от някоя звезда, защото не сме изградени само от водород.  :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 10, 2010, 15:33:50 pm
Tangrata_ чакай малко не пишеше ли ти за любовта към прашинките и всичко?!За плътската любов-да,при в повечето случаи започва с желания и очаквания,т.е. с физическо привличане,но премине ли тя на някакво друго ниво-нещата се променят.Но работата е там,че,за да го постигне човек трябва да стигне до обичането на прашинките и всичко,а повечето хора обезумяват,ако трябва да делят човека,с който са дори с прашинките.
Абе да, аз го писах за прашинките, ама според мен тия двете любови изобщо не са свързани и взаимно пораждащи се или взаимно зависими. Изобщо реално не виждам какво общо имат, ама изобщо.
Така, че да се говори, че едната ще премине в другата е абсурд. Изобщо не вярвам, че може да стане това, и именно в това е същността на спора. Радвам се, че се изяснихме накрая (надявам се).

Изобщо подозирам, че споря с пълни теоретици. А една теория дали е вярна се показва в практиката. Та дали ваща теория е вярна ... не знам ... ама не ми се чини.
Сорри,аз съм практик.Междодругото,интересен феномен е,че,докато човек отрича нещо-много малък шанс има да му се случи.  ;)То целият свят е един огромен абсурд.Понякога има толкова голяма ирония,че е чак весело.В крайна сметка всичко е Едно,но пак казвам въпрос на виждане и разбиране.На мене някой,ако ми пишеше тея неща преди време-не знам какво бих направила."* Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах."(Конфуций)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 10, 2010, 17:49:56 pm
Според мен любовта и егоизма са "страшно добри другарчета" и вървят ръка за ръка .

А ако знаете каква е разликата между обич и любов , ще разберете кое от двете може да разгроми егоизма  ;).
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 10, 2010, 19:18:26 pm
Tangrata_ чакай малко не пишеше ли ти за любовта към прашинките и всичко?!За плътската любов-да,при в повечето случаи започва с желания и очаквания,т.е. с физическо привличане,но премине ли тя на някакво друго ниво-нещата се променят.Но работата е там,че,за да го постигне човек трябва да стигне до обичането на прашинките и всичко,а повечето хора обезумяват,ако трябва да делят човека,с който са дори с прашинките.
Абе да, аз го писах за прашинките, ама според мен тия двете любови изобщо не са свързани и взаимно пораждащи се или взаимно зависими. Изобщо реално не виждам какво общо имат, ама изобщо.
Така, че да се говори, че едната ще премине в другата е абсурд. Изобщо не вярвам, че може да стане това, и именно в това е същността на спора. Радвам се, че се изяснихме накрая (надявам се).

Изобщо подозирам, че споря с пълни теоретици. А една теория дали е вярна се показва в практиката. Та дали ваща теория е вярна ... не знам ... ама не ми се чини.
Сорри,аз съм практик.Междодругото,интересен феномен е,че,докато човек отрича нещо-много малък шанс има да му се случи.  ;)То целият свят е един огромен абсурд.Понякога има толкова голяма ирония,че е чак весело.В крайна сметка всичко е Едно,но пак казвам въпрос на виждане и разбиране.На мене някой,ако ми пишеше тея неща преди време-не знам какво бих направила."* Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах."(Конфуций)
A нещо по-конкретно като обяснения, или пък доказателство? Или само общи приказки ще си приказваме?
Как си я представяте тази любов. Може ли да я опишете с няколко думи?

Например:
Правим секс/ не правим секс.
Не сме привързани един към друг/Привързани сме един към друг.
Ако стане нещо с любимия аз няма да страдам/ ...
Ако не работи до края на живота си и аз го издържам, ще му се усмихвам мило/няма да му се усмихвам мило.
Ако нещо му стане и не може никога да прави секс вече, пак ще си се обичаме ТОЧНО както преди/ или не съвсем точно.
..
...
и тн
И друг въпрос: Кои точно хора ще обичате с тази чиста и всепоглъщаща любов? Ако може списък, съпруг, деца, тъща, братя, сестри и тн.
На това така и не ми отговори. Измъкна се по тъча с контра въпрос, на който благоволих да отговоря обширано ...
Защо ми се струва, че само аз се старая към някаква конкретика?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Visitor в Май 10, 2010, 21:07:47 pm
Митко, не съм съгласна, че са приятелчета, защото няма как да има любов, когато има егоизъм. Тогава ще искаш да ТЕ обичат, а за мен любовта значи да обичаш, без да изискваш, без да чувстваш необходимост от това да ти се връща, да нямаш предварителна представа и нагласа как би следвало да те обичат. Изцяло отворено сърце, без компромиси, без жертви, без уговорки, без самосъжаления, без гордост.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 10, 2010, 21:21:46 pm
...
Това за което говориш не го е писал Митко , а аз .А най егоистичното нещо в живота е любовта , виж обичта е друго нещо  ;), или греша  ;).
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 10, 2010, 21:56:45 pm
А най егоистичното нещо в живота е любовта , виж обичта е друго нещо  ;), или греша  ;).


Каква е разликата за теб между любов и обич?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Visitor в Май 10, 2010, 22:05:26 pm
Ок, извинявам се. Каква е разликата между любов и обич, защото това са синоними, поне в българския език?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 10, 2010, 22:20:23 pm
Вие не виждате ли разликата ?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: insomnia1304 в Май 10, 2010, 22:28:14 pm
Що е привързаност? ;)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 10, 2010, 22:40:53 pm
Що е привързаност? ;)

Може да чувстваш привързаност , но да не обичаш обекта . А може и да се каже неосъзната обич .

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: An! в Май 11, 2010, 00:22:25 am
... леко по темата и леко извън нея  ;D
Днес ми подариха една много интересна и обогатяваща книжка - „Изкуството да обичаш“ на Ерих Фром. Препоръчвам  ;)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Visitor в Май 11, 2010, 08:49:45 am
Вие не виждате ли разликата ?

Искам вие да обясните, за да се аргументирате. Иначе не е трудно да отворим тълковен речник и да започнем да боравим с понятия. Кажете какво е обич? Как може да има обич, ако няма любов?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 11, 2010, 11:32:54 am
Invisible World , ако аз го обясня , ще кажете че друго пише в дебелите книги  ;).
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Май 11, 2010, 16:44:51 pm
Някои "неща" не могат да се изразят просто или сложно с думи. Думите днес май могат повече да рушат и да са средство за прелъстяване и пр.
 
Любовта е причината, а обичта може да се яви като следствие на тази любов, като първата не отпада, стига тя да е достатъчно силна и т.н.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Май 11, 2010, 19:19:50 pm
Темата отново започва да забива в игри на думи и други подобни ала-баланици...
Не познавам егоист, който да е способен на дълбока обич/любов, защото единственото, за което той използва могъщата сила на любовта, е за собствено утвърждаване - обществен престиж, собствена значимост, замазване на болезнено хипертрофирали комплекси, и прочее.
Много е трудно с тази програма за себеутвърждаване по дифолт, да се обърнеш на другата страна, и да почнеш да обръщаш внимание на финия начин, по който е сътворена паяжината на Илюзията. Да забелязваш детайлите, и във всеки от тях да виждаш кое е, и кое не е свързано с чистата енергия на Любовта.
Животът в черупката на егото е достатъчно деструктивен дори само от факта, че човек изживява живота си, лъжейки самия себе си, и използвайки Извора на живота (който всъщност представлява любовта в чистия й вид) за собствени малки, частични и социално обусловени цели. Това е живот на самозадоволяване, и всичкият секс на света не може да спаси съзнанието от неговата будност за този факт. Живот в постоянно самоизмъчване, замаскирано зад някаква обществена фасада на благоприличие, благосъстояние или "благородство".
Няма, и няма и да има живот за Любовта, там, където вирее необузданият егоизъм. Това е най-голямото, епохално предизвикателство за нас - хората. Дали ще самоналожим своето изгнание в затвора на Егото, или ще издигнем съзнанието си поне няколко стъпала по-нагоре в еволюцията обратно към единния Източник на любов и светлина...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 12, 2010, 05:47:38 am
...
Защо пък Егото да е затвор,то си е доста добър Учител?!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Май 12, 2010, 10:21:15 am
 :) ами да, мнозина са намерили истината за себе си и са трансформирали съзнанието си тъкмо в затвора.
Само по себе си Егото е учител и изпитание за душата, но става фатално, когато се изроди и хипертрофира в самозадоволяващ се егоизъм.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: An! в Май 12, 2010, 12:33:21 pm
Според Тургенев има три вида егоисти: егоисти, които сами живеят, но оставят и другите да живеят; егоисти, които сами живеят, но не оставят другите да живея; и егоисти, които сами не живеят, но и на другите не дават да живеят.

Погледнато така виждаме, че егоизмът принадлежи към пороците, които всеки притежава, но никой не е склонен да прости, когато забележи у другите...

Егоизмът в разумни граници не пречи на духовната широта на човек. Именно той утвърждава силните страни от човешката ни природа. Ще ни предпази от желания, които никога няма да се осъществят. Ще ни даде увереност в личните достойнства. Умереният егоист ще притежава моралната сила да живее с любов към живота. В любовта и не само ще простира свободата си до там, откъдето започва свободата на другия. Ще умее да защити личната си независимост...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Май 15, 2010, 00:09:29 am
Умереният егоист ще притежава моралната сила да живее с любов към живота. В любовта и не само ще простира свободата си до там, откъдето започва свободата на другия. Ще умее да защити личната си независимост...

Какво значи "умерен егоист"? И как изобщо егоист може да живее с любов към живота, когато цялото му внимание е съсредоточено в собствената му Персона..?
Няма граници за свободата, има само навици - като схващането, че това, да живееш за себе си / или за другите, е невроятно постижение, докосващо се до смисъла на света. А всъщност тези навици само маркират територията на познатото, и ограничават мисли и чувства в тесни рамки, извън които дори не смеем да надзърнем..?

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: An! в Май 15, 2010, 00:29:52 am
Отговорите на въпросите, които ни интересуват ще получим тогава, когато можем да кажем "Познавам себе си!" Ненапразно древните са учили: "Познай себе си!"
...Диоген търси с фенер човека, за да освети съвестта без буренака на себичността...

Френските философи издигат този принцип "умерен/разумен егоизъм"...
Утре ще пиша повече...  ;)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 15, 2010, 00:39:18 am
An! сорри за въпроса,но откъде знаеш защо Диоген е търсел човеци с фенер посред бял ден из града?Наистина ми е интересно как някой без да е познавал някои философи си прави генерални заключения затова как и защо са извърщвали някои действия?Просто съм любопитна откъде знаеш,че Диоген е търсел човека с фенер,"за да освети съвестта без буренака на себичността..."?Какво общо има себичността,съвестта или любовта,и егоизма?!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 15, 2010, 09:20:01 am
Не бях влизала доста време и виждам, че темата се е заплела тотално в понятия.
Любовта и егоизма са две противоположни (моля пррепратка към обяснението на Iris за противоположностите)състояния на съзнанието. Между тях не може да има И, може да има само ИЛИ. ИЛИ си в любовта ИЛИ си в егоизма. При това без значение дали говорим за секс или за прашинки. Няма никакво значение, защото това са само различни проявления, различни форми...а любовта...както и егоизма нямат ограничения във формите в които могат да се проявят.
Може да си егоист спрямо прашинките, можеш и да си в състояние на любов и в секса.
При това един и същи човек, спрямо едно и също нещо може да преминава многократно от едното в другото състояние. Точно както един човек може да е и болен и здрав, може да се разболява, но да оздравява, по същия начин един човек може да влиза и да изпада от състоянието на любов. Това е динамичен процес.
Представете си една ранна пролетна утрин, свежа, чиста и трептяща от напъпил живот. Вдишваш този въздух и в теб е чисто и свежо...обичаш всичко, от прашинките, до човека  :), сърцето ти е отворено, ти се усмихваш на света, ти си В ЛЮБОВТА. И изведнъж попадаш в една ситуация, в която някакъв комплексар се опитва да си избие комплексите като те въвлича в глупости. Нещо в теб се затваря, нещо протестира, нещо се е свило и е готово да се защитава, нещо недоволства....ти не забелязваш в този момент свежестта на света, ти си в егоизма. Така ще бъде много пъти....докато в един момент не осъзнаеш, че не е нужно да се заключваш в егото си за да се пазиш, защото докато си в любовта си недосегаем. И ще започнеш да се учиш да оставаш в любовта независимо какво, кого срещаш и кой какво се опитва да разиграва.
В този смисъл на въпроса за ревността. Това също е процес на преодоляване. В началото ще се почувстваш наранен, но ще работиш над това...ще осъзнаеш, че нямаш право да ограничаваш друго човешко същество...още по-малко пък когато го обичаш.
Ще бъдеш откровен към себе си. И ще работиш. Любовта, това състояние на съзнанието е тясно свързано със свободата. И ако някъде по пътя човекът го е загубил (ако СЕ Е загубил) ще работи за да се върне в него.
Виждали ли сте куче, което се е загубило? Души непресттано и нищо друго не го интересува. Ние хората сме нещо подобно, докато не надушим следата на любовта, която сме загубили няма да си намерим място.
Груба грешка е, че сме взели егото за нещо като убежище, въобразяваме си, че там можем да сме защитени...а това е огромна измама, защото ИМЕННО ТАМ сме в опасност.
Ние се затваряме в черупката на егото с цел защита. Но има нещо, което явно всеки трябва да разбере сам някъде по своя път, че любовта е такова състояние на съзнанието, в което човекът е напълно неуязвим. Нищо не е в състояние да го нарани или да му навреди. Защото там е неговата сила. В мига, в който човекът се шмугне в егото си (за да се пази от нараняване)той автоматично загубва силата си и ВЕЧЕ е тотално уязвим.
Но както каза Ultrafutur,много е трудно да преодолееш един вековен навик! Дори и когато знаеш истината е много трудно и изисква огромни усилия.
Да преодолееш този навик и да се научиш да оставаш и да се отпускаш в любовта аз наричам РЕАЛИЗАЦИЯ.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: An! в Май 15, 2010, 18:08:22 pm
Blue|_Star, аз не разбирам защо, когато някой напише мнение по даден въпрос веднага има някой, който трябва да опонира! Всеки човек е различен, всеки "вижда" нещата по различен начин, истината за всеки е различна. Не може всички да мислим еднакво.

Да, запозната съм с философията. Чети цитата в контекста, не го вади от него - много ясно, че така ще изгубиш смисъла.

Ще използвам цитати, защото откривам истина и мъдрост в тях. Не карам никой да ги приема буквално!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 15, 2010, 19:42:48 pm
Али баба, много теоретично подхождаш. Реалността не е точно такава.
Нима на практика си постигала това, или пък си виждала някой някога да го е постигнал?
Липса на ревност, да си оставиш любимия да прави каквото си иска, и да си го обичаш. Това са утопии.

И няма такива работи, че като се любиш с някой си В любовта и ИЗВЪн егото.

Напротив. Любовта между двама души, особено секса е ХИМИЯ и ХОРМОНИ. Т.е. е почти 100% идентична с наркотиците. Тялото се стимулира с разни химикали (естествено и лично произведени) и се стимулират състояния близки до наркотичните.
Те може и да ти изглеждат като ЛЮБОВТА (с главни букви), но си е чисто и просто "интоксикация на тялото" и нямат ама абсолютно НИЩО ОБЩО с излизането извън егоизма. Това са физически стимули.

Дори е обратното. Не тази любов прилича на наркотиците, а именно обратното. Наркотиците са подходящо създадени, за да стимулират именно тези изградени нервни и хормонални системи, които да отговарят на "любовта".
Казано с други думи, природата си играе с нас, като ни управлява като кукла на конци, и държи пред нас "моркова", т.е. хормоните, които произвежда тялото.
Така, тя си осигурява творенията да се грижат сами за себе си, и да следват импулсите на страха, глада, сексуалното привличане, и да правят още човечета, дето да ги има из природата.

Но не виждам това какво общо би могло да има с досега до алтуристичната любов, където тялото ти (и ума) трябва да е чисто от каквито и да е хормонални стимуланти, независимо дали изкуствени (вкарани външно), или естествени (произведени в организма).

п.с. и един виц по темата:
Една възрастна езотеричка я хванала болест и била на смъртно легло. Две нейни приятелки езотерички седяли край леглото и, за да и правят компания и си приказвали за преодоляването на егоизма и любовта и за бъдещото 4то измерение.
Единодушно решили, че приятелката им е победила всички егота и ще влиза вече в 4тото измерение.
По едно време от дума на дума както си говорели за душевната любов, така минали и на материалната. Едната казала, брее, пък да знаеш, на бат Пешо езотерика п...са му е колкото тая главня, цели две педи.
Тази, която била на смъртното легло промълвила: "Повдигнете ме, за да видя главнята."
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 15, 2010, 20:24:23 pm
И сега как да ти докажа, че не гворя теоретично?! Като предварително си настроен да не ми вярваш. Става въпрос за ревността.Това, което все още не съм постигнала, признавам си, е - мъжът с когото съм да е с друга пред очите ми. Признавам си това не бих понесла. Но стига да го прави дискретно, така че да не дразни излишно чувствата ми - да, превъзмогнала съм го.Е, признавам си като Я видя леко ми се обръща нещо в стомаха, едва ли бих станала нейна приятелка, но не влияе на отношението ми към него. Като казвам това трябва да се има предвид изходната позиция също. Има хора, които понало не са ревниви. Но аз бях много ревнива. Бях направо болезнено ревнива. Жестока битка беше да преодолея ревността дори до тази степен. Едва ли ще успея да я преодолея до степен да се зарадвам за тях. Но и това дотук не е малко.
Че секса е химия и хормони - да, така е. Но това не означава, че наличието им изключва любовта. Всичко може да пламне като химия и хормони и да се развие в друго, много по-богато нещо. Както цветето започва от едно семенце само, мъничко и невзрачно.
Приликита с наркотиците е в зависимостта. Всичко към което можеш да развиеш зависимост прилича на наркотик. И към тоя форум може да се развие зависимост....
Всеки си има специфично нещо към което развива зависимост - едни към работата, други към парите, трети към властта, четвърти към ласкателства, пети към алкохол, шести към секса и пр. и пр.
Не всички развиват зависимост към секса. Така, че не за всеки секса е като наркотик. Има умерени, овладяни, балансирани хора, които умеят да се дистанцират добре и които не изпадат в зависимост от секса, други са невъздържани и много лесно прилепват към нещата и така нататък...
Склонността към прилепване, към зависимост е проблема, а не самото нещо (в случая секса)...
И като казвам, че човек е или в любовта или в егото имах предвид не конкретно секса, а любовта като състояние на съзнанието - отворено, свободно, неприлеващо съзнание...
Вица не го разбрах много
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 15, 2010, 21:03:04 pm
Хаиде да разбуним кошера  ;) .

Любовта умира, а егоизмът е вечен .
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 15, 2010, 21:05:08 pm
Според мен е точно обратното. Умира (изчезва) само това, което не е реално, илюзията умира...егото и егоизма, любомта не може да умре.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 15, 2010, 21:09:09 pm
Според мен е точно обратното. Умира (изчезва) само това, което не е реално, илюзията умира...егото и егоизма, любомта не може да умре.

алибаба ,теоретично да , но на практика е така както съм го писал по горе  ;). Любовта е илюзия , егоизма е реалност !
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 15, 2010, 21:31:20 pm
Е да, докато сме в егоизма той ни се струва реалност,
но ако се случи да излезем от него па макар и за малко и го потърсим къде е няма да намерим нищо...тогава разбираме, че той е бил само наша илюзия в която сме вярвали и ни е изглеждала реалност.
Когато растението е на етап семе това е реалността за него, когато мине във фаза стебло с листа къде е семето? Колкото и да го търсиш няма да го намериш...Било е реалност но само временно, а къде е любовта - това е растежът на цветето, силата, която го кара да пониква, цъфти и пр. Тя никога не може да изчезне, винаги ще я има, дори и когато семето е непосадено пак я има, не може да изчезне, не може да умре по никакъв начин...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 15, 2010, 21:38:08 pm
........................................

Ти за коя любов говориш , за любовта която човек изпитва към себе си или всеотдайната любов към всички Божи творения ? Помисли и чак тогава ми отговори !
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 15, 2010, 22:00:26 pm
Пак сме в изходна позиция  :) Май е излишно да продължаваме...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 15, 2010, 22:24:22 pm
Пак сме в изходна позиция  :) Май е излишно да продължаваме...

Питането ми беще тъй като 99,9% от хората "любят" само себе си , а това си е чиста 100% проба егоизъм !
А за да не се сърдите на моите крайности , ще го кажа така :
Любовта в човека е 1% а егоизма останалите .
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 16, 2010, 03:39:34 am
Али Баба, това дето казваш, че ще свикнеш да не изпитваш ревност и партньора ти ще си спи с други жени, ми звучи точно както все едно да казваш "Ще свикна да ям лайна и да не ми горчи."

Защото ако някой ти изневерява и те пренебрегва, на практика точно това прави с тебе - дава ти да ядеш лайна.

Не знам. Определено човек трябва да има ясна позиция с ценностната си система и да знае кое как и защо прави.

Какво ли няма да направи човек, даже и лайна ще прояде, само и само да не си признае, че любовта, която му се е приискала е плътска, а не алтуристична.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 16, 2010, 07:39:23 am
 ;D ;D Тангра, сладък си ми много! Защото си искрен, а аз ВИСОКО ценя човешката искреност!
Но тук няма да се съглася с теб по въпроса какво значи да те пренебрегват. Първо не говоря за "да спи с други", т.е. някакво редовно явление, навик и пр. Става въпрос, че се случват такива неща на всеки понякога. Ако се е случило на партньора ми това не означава, че ме е пренебрегнал. Ще ме е пренебрегнал ако се държи зле с мен ЗАРАДИ другата. Ако не ме желае, ако ме обижда, ако е груб, ако....не присъства когато е с мен...тогава това ще е пренебрегване и никъде не казвам, че ще го търпя.
От друга страна може и да няма ДРУГА жена, но гореописаните признаци на пренебрегване и най-вече, пак го повтарям, ДА ОТСЪСТВА докато е с мен (надявам се разбираш за какво говоря)да са налице. Това е нетърпимо за мен.
Аз съм решила за себе си, че ме интересува как дадения човек се държи С МЕН, а какво прави когато не е с мен си е лично негова работа.
Ако чувствам присъствието му, ако имаме какво да си споделим, ако ни е забавно, ако се достигаме....как да го обясня, просто чувстваш, че човека присъства с теб, тук и сега....това ме интересува мен.
Ако докато сме заедно не го чувствам, ако той е някъде другаде, ако няма какво да си кажем, ако се усеща студенина или досада....това са ЛАЙНАТА за които говориш.
Важно е как се чувстваш докато си с един човек. Това е същественото.И пак казвам не става въпрос за навик да е с други...това вече си е патология ако питаш мен и такъв мъж на мен не ми е интересен просто. Няма и да чакам да гледам как ще се държи с мен защото той ми е ясен като прозрачен лист хартия. За това даже не си струва да се говори. Това е тип мъжка комплексарщина.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 16, 2010, 11:49:59 am
Хаиде да разбуним кошера  ;) .

Любовта умира, а егоизмът е вечен .
Да,съгласна.Малко от тези,които са се опитали да укротят Егоизма са живи,за да разказват.  ;D Шегата на страна,но човек да се опита да подчини или разгроми някои неща-опасничко е,инак нямам друго обяснение защо всички просветени,и тем подобни са си имали Учители,и Водачи.Един йога преди време беше полудял в Индия.Просто човек трябва самият той да поиска да разбере някой неща,да ги търси...
алибаба,сорри,но съм съгласна със Tangrata_-това мъжа ми да спи с други жени пред мен-айде,тука няма едно много готино човече.Това надали е любов,по-скоро липса на себеуважение(не че няма изключение,но всичко си е до човек).Струва ми се,че пак тука си чешеме Егото зад ушичките,убеждавайки се как това е любов.Любовта е нещо различно!Нещо,което е обединение на Ин и Ян,просто там няма място за нещата,които за мнозинството хора са "нормални".Често от тази "нормалност",преструвки и любов-гади ми се.Присъствие,секс,собственическо чувство-и това е всепоглъщащата обич?Но най-готиното е,че всеки е едновременно е прав за самия себе си и грешен за някой друг.Яко,нали,все за някой,някъде там ще си правилен?!  :P
old4,честито-описал си себе си очевидно и не знам защо мислиш,че да "любиш" себе си и егоизмът имат нещо общо?Човек,който истински обича себе си рядко може да е егоист,да не кажа,че е невъзможно.За всеотдайността и егоизма-зависи кой какво приема за всеотдайност.Да не забравяме,че и човек е това,в което вярва.  ;)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 16, 2010, 13:49:11 pm
old4,честито-описал си себе си очевидно и не знам защо мислиш,че да "любиш" себе си и егоизмът имат нещо общо?

Blue|_Star, пак грешка от твоя страна,описал съм такива като теб ,самовлюбени в себе си човеци с огромно мнение за собствените си познания и възможности !
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: persefona в Май 16, 2010, 18:21:03 pm
За съжаление, любовта няма как да 'умре'. Цял живот нещо и някой обичаш. Може да не е същия мъж, може да не е вече детето по начин, по който си го обичал когато е било малко и зависещо само от теб. Може да не е майка ти и баща ти, по начин докато са се грижили и притеснявали за теб, а сега ти самия ги обичаш с любовта на грижата и всеотдайността...не умира любовта, трансформира се по един или друг начин.
Егоизмът не е вечен, той също се трансформира, но обратнопропорционално на любовта. Ако това е зависимостта. Ок. навита съм. Но, точно в момента се чудя дали да се поддам да надделее любовта ми или егоизма.
Мислех, че любовта е по-силна силна от всичко, НО не е.
В този много 'крив' и ужасен за мен момент, предпочитам да съм егоист, инат и отврат и да забравя по-бързо. Любовта малко ще си почине.  :)
И така. Разбрахте ли какво стана? Егоизмът всъщност разруши любовта ми, а аз дори не разбрах Как се случи..... :-X
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 16, 2010, 18:44:12 pm
Blue_Star, не че смятам да споря, всеки си има право да се съгласява или не с каквото иска, но все пак специално подчертах, че НЕ БИХ понесла мъжът ми спи с друга ПРЕД ОЧИТЕ МИ. Чак до там не. Но бих понесла ако някога някъде му се е случила случка, защото това си е нещо човешко и съвсем не означава, че човекът ме пренебрегва ако това се е случило.
Изобщо има една широко разпространена грешка, причинила много нещастия на хората. И това е грешката да смяташ, че ако човекът с когото си влезе в интимни отношения и с друга/друг то това е неуважение и нараняване и ..как го каза Танграта....пренебрегване...Това абсолютно не е вярно. Пренебрегването е друго нещо. Съвсем друго. Но тази нагласа е вкоренена в мозъците ни и когато нещо подобно се случи ние наистина започваме да се чувстваме наранени и пренебрегнати, просто защото вярваме, че това е нараняване и пренебрегване. Нещо повече, ние ПРЕДВАРИТЕЛНО се опасяваме от подобно нещо и много често този страх ни кара да затваряме сърцето си за човек от другия пол, защото...ми защото той може да ни нарани...Обаче, ако се отърсим (или поне опитаме да го направим)от този предразсъдък то подобна случка не би ни накарала да се чувстваме пренебрегнати.Съответно не бихме изпитвали този предварителен страх и по-смело бихме отваряли сърцето си за другия....
Аз категорично твърдя, че този страх е направил маса народ нещастни. Мъже презират жените защото "били неверни", жени се ужасяват от мъжете, защото "били курвари"....
Когато един човек "изневерява" той изневерява главно на себе си...има някаква причина в него, има патология, която го кара да прави това, може да е пристрастие, зависимост...може (и най-вероятно това е причината), този човек да е толкова задръстен в ума си, че само в секса да успява да получи накакво моментно мимолетно освобождаване...но тогава този човек има свой собствен проблем, той не е свързан с мен, егоистично е да свързвам действията на другите хора непременно с мен. Те си имат техни причини, техни проблеми, техни мотиви...и ако аз не мога да помогна на този човек в неговия проблем, най-малкото което аз мога да направя е поне да не му тръсна едно тлъсто и гадно чувство на вина, което още повече ще му отежни положението...

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: insomnia1304 в Май 16, 2010, 22:38:34 pm
Мислех, че любовта е по-силна силна от всичко, НО не е.
В този много 'крив' и ужасен за мен момент, предпочитам да съм егоист, инат и отврат и да забравя по-бързо. Любовта малко ще си почине.  :)
И така. Разбрахте ли какво стана? Егоизмът всъщност разруши любовта ми, а аз дори не разбрах Как се случи..... :-X
Ще се справиш!Ти си силен и мислещ човек! :)

http://fema-bg.com/index.php?m=1141

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 16, 2010, 22:46:14 pm
old4,честито-описал си себе си очевидно и не знам защо мислиш,че да "любиш" себе си и егоизмът имат нещо общо?

Blue|_Star, пак грешка от твоя страна,описал съм такива като теб ,самовлюбени в себе си човеци с огромно мнение за собствените си познания и възможности !
old4,имаш напредък.Щом директно отправи към мен някакво мнение и дори обида.Наистина продължавай и ще видиш,че от истината боли по-малко,отколкото лъжата,или премълчаването.  ;)Не знам дали съм самовлюбена в себе си,но определено имам скромно мнение за себе си.Дори бих казала,че точно това,че знам,че нищо не знам ми помага да трупам познания и да си доразвивам възможностите..Но честно казано се съмнявам,че си се замислял какво значи "познание" или "възможност",или думичката,която всява ужас-"грешка",която всъщност е толкова готина.Наистина ме зарадва коментара ти.    :) Поздрави!  :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 16, 2010, 22:54:12 pm
Blue_Star, не че смятам да споря, всеки си има право да се съгласява или не с каквото иска, но все пак специално подчертах, че НЕ БИХ понесла мъжът ми спи с друга ПРЕД ОЧИТЕ МИ. Чак до там не. Но бих понесла ако някога някъде му се е случила случка, защото това си е нещо човешко и съвсем не означава, че човекът ме пренебрегва ако това се е случило.
Изобщо има една широко разпространена грешка, причинила много нещастия на хората. И това е грешката да смяташ, че ако човекът с когото си влезе в интимни отношения и с друга/друг то това е неуважение и нараняване и ..как го каза Танграта....пренебрегване...Това абсолютно не е вярно. Пренебрегването е друго нещо. Съвсем друго. Но тази нагласа е вкоренена в мозъците ни и когато нещо подобно се случи ние наистина започваме да се чувстваме наранени и пренебрегнати, просто защото вярваме, че това е нараняване и пренебрегване. Нещо повече, ние ПРЕДВАРИТЕЛНО се опасяваме от подобно нещо и много често този страх ни кара да затваряме сърцето си за човек от другия пол, защото...ми защото той може да ни нарани...Обаче, ако се отърсим (или поне опитаме да го направим)от този предразсъдък то подобна случка не би ни накарала да се чувстваме пренебрегнати.Съответно не бихме изпитвали този предварителен страх и по-смело бихме отваряли сърцето си за другия....
Аз категорично твърдя, че този страх е направил маса народ нещастни. Мъже презират жените защото "били неверни", жени се ужасяват от мъжете, защото "били курвари"....
Когато един човек "изневерява" той изневерява главно на себе си...има някаква причина в него, има патология, която го кара да прави това, може да е пристрастие, зависимост...може (и най-вероятно това е причината), този човек да е толкова задръстен в ума си, че само в секса да успява да получи накакво моментно мимолетно освобождаване...но тогава този човек има свой собствен проблем, той не е свързан с мен, егоистично е да свързвам действията на другите хора непременно с мен. Те си имат техни причини, техни проблеми, техни мотиви...и ако аз не мога да помогна на този човек в неговия проблем, най-малкото което аз мога да направя е поне да не му тръсна едно тлъсто и гадно чувство на вина, което още повече ще му отежни положението...


алибаба,извинявам се тогава-грешката е моя.Аз съм прочела неправилно това,което си била написала.Извинявай.Но ти описваш доста добре егоизма,особено в този си пост.Аз пък нито мисля,че е патология изневеряването,нито спането с много хора,а нещо по-различно.Разни хора,разни идеали.За повечето хора,дори секса е нещо толкова скучно и касаещо главно Егото.Как може някой да ни нарани,ако ние самите не му позволим?
Просто повечето неща в този свят-толкова са се объркали и извратили,че думи нямам и при все всичко си е такова,каквото трябва да бъде-просто изумително.Да,доста добре си написала,че проблема на човека няма нищо общо с теб и би отказала да му тръснеш едно тлъсто и гадно чувство за вина,но дай да се замислим,ако някой наистина има потребност и изневерява-защо изпитва,ако го хванат чувство за вина?Защо повечето свързват всичко в този свят предимно със себе си,но отказват да надникнат вътре в самите тях?!
Междодругото ми е интересно колко от хората в този форум предпочитат да ги обичат,отколкото те да обичат?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 17, 2010, 07:46:50 am
Казах ти защо изпитва вина, защото такава е утвърдената обществена нагласа към този акт наречен ИЗНЕВЯРА.
За това дали е патология или не - айде да не спорим...за мен Е патология имам такива наблюдения. Повечето полигамни хора са такива не от хубаво, а от лошо, в смисъл имат проблем със СЕБЕчувстването, СЕБЕусещането. Те могат да усетят себе си единствено ЧРЕЗ отражението на партньора насреща. Това отражение им е нужно за да се чувстват живи. Дори един такъв веднъж каза на една жена, в която уж беше влюбен "Искам да ме отразяваш", бах толкова...изненадана, че той ОСЪЗНАВА какво точно иска, но не осъзнава, че това е неговата патология.
Същият този човек (който по онова време беше обект на интереса и наблюдението ми) осъзнаваше, че важното е не ДА ТЕ обичат, а ДА обичаш. Осъзнаваше го, защото ГО бяха обичали много жени, но той не бе могъл да обикне и това го караше да се чувства зле. Беше почти отчаян от това. Тогава аз направих за него това - дадох му възможност да обикне за пръв път. Сега ще ме попиташ КАК? Ето как - "влязох" в него с един як фенер, фенера на моето съзнание, огледах всичко (разбрах го) и чрез отражението той също видя и разбра себе си в светлина, в която никога до тогава не бе успявал. "Искаш отражение?! Е, ако ще е гарга - да е рошава".
До този момент жените в живота му бяха отразявали това, което той ...така да се каже предлагаше в обръщение, т.е. неговата готина и секси страна, неговото его.По този начин той живееше в лъжа. Никоя не бе отразила и останалото.
И така нататък.....историята си я бива, но едва ли е уместно да я разказвам тук.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 17, 2010, 07:59:28 am
Не знам дали съм самовлюбена в себе си,но определено имам скромно мнение за себе си.Дори бих казала,че точно това,че знам,че нищо не знам ми помага да трупам познания и да си доразвивам възможностите..Но честно казано се съмнявам,че си се замислял какво значи "познание" или "възможност",или думичката,която всява ужас-"грешка",която всъщност е толкова готина.Наистина ме зарадва коментара ти.


Хахахаха... много ме разсмя , значи съм бил абсолютно прав .
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 27, 2010, 17:50:21 pm
Понеже темата е хубава реших да я поизмъкна от блатото, в което затъна...искам само да припомня на всички вас, приятели от форума, че хората всичките сме на един хал.
Всички се борим на практика с едно и също и в името на едно и също. ВСИЧКИ, без нито едно изключение жадуваме за любов и за свобода, за реализация, за радост....всички без нито едно изключение имаме его, което ни води за носа непрестанно и ни подвежда, но така пък ние се учим да разграничаваме реалното от нереалното....всички страдаме от едни и същи неща, като само формата им е различна....как може тогава, след като сме на един хал (в различни вариации само) да се обиждаме един друг на тема его, да се критикуваме, да си търсим грешките, да се нападаме и пр.?!
Ние не сме врагове едни на други, а ние всички имаме един общ враг (който всъщност може би не е враг а предизвикателство).
Ако не можем да си помогнем можем поне да не се нападаме.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 27, 2010, 22:56:40 pm
алибаба,сорри,но отказвам да попадам в каквито и да е квалификации.Кой на какъв хал е-мисля,че всеки си знае най-добре.Да,хората си приличаме,но определено всеки си е различен по своему,дори бих казала уникален.Това за жадуването и че всички се борим за едно и също нещо-да се смея ли да плача ли.Ако наистина хората бяха на едно и също ниво,и искаха еднакви неща-щеше да са осъзнали себе си,и нямаше да имат причина да се избиват,мразят помеждуси,или обиждат.Единственият ни враг сме си самите ние!!!Единствения ти истински враг си си ти самата!Единственият ми истински враг съм самата аз!!!Когато човек осъзнае това донякъде,почва да гледа различно на всичко останало.За страданията-привърженик съм на това,което е казал Буда-няма ли желания човек,страданията му свършват.Значи пак стигаме дотам,че ние самички сме си виновни за всичко.Ние,самички си избираме и после се оплакваме.Дали един човек ще живее като всички останали и за всички тях,или за самия себе си-изборът си е негов.И този избор никой няма право да му го отнема,ама наистина никой,освен той/тя самия.Извинявай,но и това,че Егото ни води непрекъснато за носа-пак си е наш избор,и това,че му се оставяме.Кое е реално и кое нереално-еми,в каквото,и да вярва един човек-и в двата случая е прав.Поздрави! :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 28, 2010, 09:13:10 am
Е айде сега, никакво еднакво ниво между хората не съм казала, казах на еднакъв хал, а не на еднакво ниво.
Аз съм най-големият си враг и ти си най-големият си враг, вярно е, но врагът в теб и врагът в мен е от една "порода" .
Ако щеш смей се, ако щеш плачи (лично аз ти препоръчвам да запиш самообладание), но докато дойде момента да стигнеш до ниво отпадане на желанията те мотивират именно желанията.
Това с което бих могла да се съгласия е, че може би когато се нападаме също си помагаме...така, че давайте  - кръстосвайте шпагите, на мен просто ми става безинтересно, когато се стигне дотам, но може би пък да е полезно.
Тук си признавам, че май сгреших с призива си за ненападки.  :flag_of_truce:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 28, 2010, 15:22:48 pm
алибаба,нямах желание да прозвучи като нападка.Просто това всички сме на един хал-доста известно ми е от комунизма и честно казано,звучи ми доста лицемерно.В повечето случаи тези,които са по-добре(или така си мислят поне)все повтарят как всички сме на един хал и видиш ли,какво да се прави.Е,аз заявявам,че има какво да се прави,стига човек да иска.А колкото до хала-все тая ми е кой на какъв хал е,всеки сам си го е избрал.Да,ако мога и ми бъде поискана помощта-помагам,както,и на мен ми се помага,ако изразя собствено желание.Но това,че всички сме на един хал и природата ни е еднаква-сорри,пак съм на друго мнение.Да,същността ни е еднаква,но природата?!Как пък не.Ако това беше вярно доста от нещата-просто нямаше да ги има.Но интересното е,че повечето от нас дълго време осъзнават какво ли не,но само и само не те самите какви са.Защо това желание да хвърляме камъните в съседската градина или директно по съседа,а себе си всячески се стремим да оправдаваме?!За самообладанието-запазила съм си го.  ;)И врагът е мен,и в врагът в теб,дори да приема твойто твърдение,че е от една порода-какво т'ва питам?!Да не би да очакваш някой да дойде и да ти пребори твоя "враг",вътре в теб?Само дето няма как да стане.Пък и кой каква природа,и на кое ниво е,въпреки същността си-всеки сам знае за себе си,и мисля,че е доста подвеждащо да кажеш,че всички сме на един хал,и имаме една природа?Някак се обезмислят доста от нещата,а и тези,които са по-различни-супер оправдание им намираш.Те просто са като нас,но малко по-нагоре/по-надолу като ниво на развитие,но са на същия хал като нас,че даже имаме и враг с една природа?!Абсурдно е...А и как биха се израдвали някои на това оправдание,хех,и то пак ние,хората бихме им го дали-баси кефа.  ??? ::)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 28, 2010, 15:45:24 pm
За нападките - имах предвид нападките между теб и old4.
И като казах за това, че сме на един хал имах предвид това, което казва Исус по този начин "Виждаш сламката в очите на брата си, а не виждаш гредата в своето око".
Осъзнаването, че хората са ти братя по съдба автоматично би следвало да породи състрадателност.
Не жал, но състрадателност.
Това имах предвид

Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 28, 2010, 15:56:36 pm
За нападките - имах предвид нападките между теб и old4.
И като казах за това, че сме на един хал имах предвид това, което казва Исус по този начин "Виждаш сламката в очите на брата си, а не виждаш гредата в своето око".
Осъзнаването, че хората са ти братя по съдба автоматично би следвало да породи състрадателност.
Не жал, но състрадателност.
Това имах предвид


алибаба,old4 ми харесва. :) Човек най-често напада другите,когато отказва да нападне директно себе си.По-лесно е да видиш някоя чужда греда,отколкото сламката в твойто око-прави си.Но то,чуждата греда най-често е проекция на твойта сламка. :)
А за братя по съдба-бяхме,алибаба,вече не знам какво сме.В момента хората са толкова разделени и в същото време,толкова обединени,че малко трудно да се каже.Но това ме дразни-квалификации и тем подобни-странно защо,трябва да помисля-мерси.Но наистина всякакви такива квалификации,може би останали от времето на бай Тошо-гадничко е."Братя по съдба"-ако бяхме такива наистина,а не само на думи,пак ти казвам-доста от нещата,които виждаме-просто нямаше да ги има.Но човек,който наистина мисли някои неща-рядко(да не кажа никога)убеждава другите в нещо,той просто си е наясно със себе си.А комунизма и за "братята и сестри" е типичен пример как някои хора благодарение на глупостта на другите хора-станаха милионери,и си живеят техния си живот.Но инак сме "братя",нали?!
За състраданието-съгласна съм.Но има и съчувствие,не само жал.А съчувствието е гадно нещо за съчувстващия,но е дълго за писане.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 28, 2010, 16:08:19 pm
Това, което казваш за аналогията с комунизма ми прилича на...отказът на мои познати да носят червено защото това бил цветът на БКП!
Чакайте бе хора, това, че някакви манипулатори са решии да си присвоят правата над нещо, да го омаскарят, да го компрометират, няма да ми попречи на мен да харесвам ...примерно червения цвят. Че едни от най-красивите цветя и най-сладки плодове са червени.
Това, че комунистите опорочиха една идея няма да ме отврати от идеята, а само от манипулаторите, които спекулираха с нея.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 28, 2010, 16:38:49 pm
алибаба,доста умело извърташ думите,но я ми кажи ти защо толкова усърдно се стремиш да убедиш всички в това,което ти вярваш?Какво значение има кой в какво вярва след като ти си наясно с теб самата?!
И майтапа на страна-между съчувствие и състрадание има огромна разлика.  ;)
Защо ти е всички да сме напълно еднакви,на едно и също мнение?Че имаме еднаква същност имаме.Примерно имаш 10 различни стъкленни чаши по форма и цвят-всичките са от стъкло,нали така?Но са различни.Е,какъв е проблемът?На мен ми харесва така,доста интересно е,а и човек може да научи различни,готини неща от всеки.Ако бяхме еднакви-щеше да е доста скучно.А и че сме на един хал-това,което човек най-често мисли,че всички са на този хал/съдба,и се стреми да им помогне-доста често,и той самия страда от това,тъй че в повечето случай всичко е изградено на базата-лицемерие и преструвки,като повечето хора имат проблем да си признаят,че са лицемерни понякога/в доста голяма степен/чат-пат,което няма много голям смисъл,понеже е най-готино като се приемеш такъв,какъво си,някак отпускащо е.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 28, 2010, 16:51:42 pm
Кой ти каза на теб, че искам да сме еднакви?
Просто забелязвам, че всяка една тема досега почти без изключение в един момент се заплита в междуличностни отношения и затъва дотам.
Независимо колко е била интерсна, важна, и колко в началото всички сме искали да споделим мнение, да видим гледните точки...ей това ме дразни мен, а не различните мнения на хората.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 28, 2010, 18:13:38 pm
Аха,а нали знаеш кое ни дразни най-силно?Това,което е огледало в някаква степен на нас самите или нещо,което би следвало да ни е някакъв урок.Та замисли се защо толкова те дразни,че темите стигат до междуличности отношения и дали ти също не допринасяш за това?!
И хем не те дразнят различните мнения на хората,но стигне ли се до различно мнение-забиваме в междуличности отношения?Нещо това да ти говори?А именно,че приемаш чуждото и различно мнение дотогава,докато ти си отгоре и всяко мнение по някакъв начин потвърждава твоето?А какво става като различното мнение е просто различно?Та и другите участници във форума реагираме по същия начин.Човещинка-и най-перфектното нещо бива пречупвано през разбирането на дадения човек.Дори да се опитаме да го избегнем,пак някакви зрънца от нас самите ще дадат отражение.
Защо си вредиш сама не мога да разбера?А и темата е за любовта като разгром на егоизма.Дай да не я разводняваме и спамиме. ;)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: old4 в Май 30, 2010, 20:46:13 pm
Все ми се струва че темата трябваше да бъде / егоизма като разгром на любовта / немислите ли ?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 30, 2010, 21:28:50 pm
Да.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 30, 2010, 21:44:51 pm
Все ми се струва че темата трябваше да бъде / егоизма като разгром на любовта / немислите ли ?
Не,любовта винаги я има,дори,когато я отричаме и идва от другаде,докато Егоизма е понякога временно явление.Колкото и да е силно Егото няма как да е вечно,докато енергията е.Точно затова си мисля,че и Егото толкова се стреми да ни контролира-понеже освободим ли се от него,и подчиним ли го-то няма как да води парада.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 30, 2010, 21:54:53 pm
И на това ДА!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Visitor в Май 30, 2010, 22:40:01 pm

Просто забелязвам, че всяка една тема досега почти без изключение в един момент се заплита в междуличностни отношения и затъва дотам.
...ей това ме дразни мен, а не различните мнения на хората.



Форумът по този начин се превръща в арена, а не място за дискусии. И точно поради тази причина конфликтните потребители биват баннати, независимо колко интересни са. Това отпада, когато самите те предизвикват лавина след себе си с гневното си поведение. Производители на лууш, създатели на негативни емоции.

Любовта като разгром на егоизма - Когато започнеш да обичаш близките си и останалите така, както себе си.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 31, 2010, 00:51:21 am
Да,но как може да обичаш близките си и останали така,както себе си-след като отказваш да обичаш себе си или се мразиш?!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Май 31, 2010, 08:55:32 am
Blue_Star, най-сетне сме право в десятката! Право в окото на урагана.

Поста е залепен Май 31, 2010, 09:44:20 am
Invisible World, не мисля, че е толкова лошо човек да бъде провокиран да си извади "кирливите ризи". Да, дразнещо е за другите, които искат да следят темата и изведнъж попадат на някакъв словесен междуличностен двубой...обаче ми се струва, че това е полезно.
Първо е полезно за участниците в двубоя, които до този момент не са били предизвикани да изкарат това от себе си и може за пръв път самите те се сблъскват с него.
Дето се вика не могат да се познаят "ама това аз ли съм да реагирам по този начи?!" или "какво по дяволите ми става, че толкова ме дразни....писанието на едикой си".
Всяко подобно изкарване на кирливи ризи от човека е като пречистване за него. Или осветяване. Той става с една идея по-прозрачен, по-наясно със себе си.
Друг е въпроса ако някой го прави тенденциозно, влиза с цел да дразни, да обижда, да затапва теми...това вече е друго.
Така мисля аз.
Толерантността към различното мнение не е нещо с което се раждаш, а нещо на което се учиш.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Visitor в Май 31, 2010, 13:17:45 pm
Алибаба, тук не говорим за различно мнение, тук говорим за разводняване на форума с елементарни темички, включително и опростачване, когато започвате да се обиждате и доказвате, а върха на черешката е завидната неграмотност, отчайващ стил на писане и т.н.

Разбира се, че е съвсем нормално да има понякога оффтопик, но такъв, че после да не се трият над 15 страници и  разгневени и неуравновесени потребители да отварят цялата тема в неподходящ раздел и да си изказват мнението за администратор по крайно неприемлив начин. А темите, които смятам, че не са подходящи за този форум ще ги трия.  :) Особено такива, които са провокативни в основата си! И постоянен бан, когато не можете да попитате културно и спокойно администраторите защо дадена тема е заключена или липсва.

"Кирливите ризи" обаче не са длъжни да ви гледат всички.  :) Не са лицеприятни. Давайте го малко по-естествено, никому не е нужна тази фалшива агресия.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 31, 2010, 17:40:09 pm
Аз предлагам да се намали постоянния бан с временен. Защото провинението едва ли се е случило 3 пъти.

Също, да се върне темата с мъжете-егоисти. Нека да разбием тоя мит.  :blush: :writer:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Май 31, 2010, 18:35:51 pm
Понеже темата е хубава реших да я поизмъкна от блатото, в което затъна...искам само да припомня на всички вас, приятели от форума, че хората всичките сме на един хал.
Всички се борим на практика с едно и също и в името на едно и също. ВСИЧКИ, без нито едно изключение жадуваме за любов и за свобода, за реализация, за радост....всички без нито едно изключение имаме его, което ни води за носа непрестанно и ни подвежда, но така пък ние се учим да разграничаваме реалното от нереалното....всички страдаме от едни и същи неща, като само формата им е различна....как може тогава, след като сме на един хал (в различни вариации само) да се обиждаме един друг на тема его, да се критикуваме, да си търсим грешките, да се нападаме и пр.?!
Ние не сме врагове едни на други, а ние всички имаме един общ враг (който всъщност може би не е враг а предизвикателство).
Ако не можем да си помогнем можем поне да не се нападаме.
  Да вероятно всеки иска да бъде обичан, но дали всеки си задава въпроса ...самият той дали обича с онази всеотдайна, всеопрощаваща, забравяща за себе си, не изискваща,неочакваща... а просто ОТДАВАЩА ЛЮБОВ? Нали такава казват е Божествената и майчината ЛЮБОВ?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 31, 2010, 19:11:00 pm
Понеже темата е хубава реших да я поизмъкна от блатото, в което затъна...искам само да припомня на всички вас, приятели от форума, че хората всичките сме на един хал.
Всички се борим на практика с едно и също и в името на едно и също. ВСИЧКИ, без нито едно изключение жадуваме за любов и за свобода, за реализация, за радост....всички без нито едно изключение имаме его, което ни води за носа непрестанно и ни подвежда, но така пък ние се учим да разграничаваме реалното от нереалното....всички страдаме от едни и същи неща, като само формата им е различна....как може тогава, след като сме на един хал (в различни вариации само) да се обиждаме един друг на тема его, да се критикуваме, да си търсим грешките, да се нападаме и пр.?!
Ние не сме врагове едни на други, а ние всички имаме един общ враг (който всъщност може би не е враг а предизвикателство).
Ако не можем да си помогнем можем поне да не се нападаме.
  Да вероятно всеки иска да бъде обичан, но дали всеки си задава въпроса ...самият той дали обича с онази всеотдайна, всеопрощаваща, забравяща за себе си, не изискваща,неочакваща... а просто ОТДАВАЩА ЛЮБОВ? Нали такава казват е Божествената и майчината ЛЮБОВ?
Рядко може да получиш нещо преди да си го дал.А доста хора първо чакат да получат и после чак биха дали(а много от тях и забравят какво са обещали).Нали всички знаем онази поговорка "Даваш това,което получаваш".Аз смея да твърдя,че истинската поговорка,която работи е "Това,което даваш-това и получаваш".Просто закон за привличане и толкоз.И ай стига с тази майчина любов.Виждала съм майки се държат с децата си просто-ноу комент от много обич.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Май 31, 2010, 20:30:31 pm
 :) Blue|_Star  всеки според височинката на стъпалцето от което гледа. Както казваш едни чакат да вземат и тогава дават, но има доста ,които дават и не се интересуват дали ще получат. И да мисълта е оръжие което ако правилно насочваме ще съумеем да привлечем само необходимото ни! :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 31, 2010, 22:51:23 pm
Че ние привличаме необходимото ни.Друг е въпросът,че отказваме да приемем от какво имаме нужда и искаме неща,които ни вредят.Понякога страданието,болката,унижението и въобще най-кофти емоциите,и чувства са ни нужни,за да се качим на следващото стъпалце.И след като го осъзнаем,и нямаме нужда от този урок/тези уроци-може да си избираме какво искаме.Аз го приемам като един човек,който за да оцелее трябва да мине само на ябълки примерно.Той иска други вредни храни,но всеки път като си вземе,и изяде храната,която му вреди-хоп,я висок холестерол,я прединфарктно състояния,я нещо друго.Минава време и се научава да си спазва хранителен режим,нормализирва си всичко в организма,и вече разполага с правото да яде,каквото си пожелае от време на време,или,ако си го е заслужил-"почти" непрекъснато.Малко кофти примерно,но друго не ми хрумна.Поздрави! :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Спорт-Здраве4 в Юни 01, 2010, 05:38:06 am
Че кой казва, че любовта е разгромител на егоизма? Ultrafutur ли? Темата е подвеждащо зададена.

И откъде знаем, че думата любов отговаря на онова нещо в природата? Всеки се ражда без такова знание. Цялата лексика е измислена от човека, аз не съм видял някъде да пише, че любов е онова, дето се среща в природата. Всичикте тия неща и думи са измислени о тнякой, който съвсе мне е сигурно дали е бил наясно какво има предвид и дали е успял да обясни на останалите какво мисли по въпроса. Как той чувства нареченото от него любов и как той дефинира нареченото от него егоизъм.
Ами представете си, че тва е бил някой олигофрен?

Дори не знам как природата дефинира егоизъм... още по-малко, въобще не съм сигурен дали от гледна точка на построението егоизъм и любов се разгромяват помежду си.

Въобще що за хвърчащ въпрос се обсъжда тук? Колкото и спекули ако иска да изпише някой, това е една от ония теми, които нищо не изясняват, а трупат страници.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Iris в Юни 01, 2010, 09:19:55 am
Любовта и егоизмът са несъвместими. Те са донякъде противоположни. Може да се направи аналогия със светлината и тъмнината. Светлината не само, че може да победи тъмнината, но всъщност е единствената възможност за това. Тъмнината реално е илюзия, породена от неспособността ни да забележим светлината. Егоизмът е неспособността ни да проявим вътрешната си светлина в живота, т.е. да проявим любовта. Вместо това ние се фиксираме върху различни обекти от външния свят, губейки по този начин своя център. Думите ми могат да предизвикат объркване, защото много хора свързват любовта със загубата на себе си, а егоизма с поставянето на себе си в центъра. Но всъщност това, което егоистите поставят в центъра са техните желания и завесимости, а не истинската си същност. Истинската същност на човека е безпределна и всеобхватна и именна нея трябва да положим като основа за да говорим за любов. Тогава ще можем и да отдадем себе си за другите (тук нямам предвид безразсъдно отдаване), без при това да загубим абсолютно нищо, защото как може да бъде изчерпана безкрайността?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: алибаба в Юни 01, 2010, 09:36:51 am
Ей Ирис...напълни ми душата бе човек!
Забележката на Спорт-Здраве ми се вижда напълно уместна, но ако се придържаме към това не трябва въобще да говорим и да разискваме теми, каквито разискваме във форума. Защото всяко говорене е вече...манипулация, макар и неволна. При говоренето ни се налага да използваме понятия, а те така или иначе са измислени от хора. И за това хората се опитваме да внесем ред в понятията, да уточним какво значат....дали това е възможно...е отделен въпрос. постове като на Ирис ме карат да мисля, че е възможно.
Ултрафючър е поставил един важен въпрос, макар че думата РАЗГРОМ вероятно е малко пресилена (все пак светлината не разгромява тъмнината, а просто разкрива нейната несъстоятелност като нещо реално). Защо е важен въпросът за любовта и егоизма? Защото на любовта обратното НЕ Е ОМРАЗАТА. Защото егоизмът се опитва да се прикрие като избутва грешна противоположност срещу любовта и така и самата любов се тълкува грешно. В препъникамъка "любов" са се спънали маса народ.
Така, че нека поне да установим вярната двойка противоположности - не ЛЮБОВ-ОМРАЗА, а ЛЮБОВ-ЕГОИЗЪМ.
Както противоположното на ЖИВОТ не е СМЪРТ.
Ха познайте кое е противоположното на ЖИВОТ!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Юни 01, 2010, 11:08:23 am
Ха сега де... кое ще е това противоположното на Живота?
Дай жокер или точна дефиниция за живот.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: ultrafutur в Юни 01, 2010, 11:44:04 am
Че кой казва, че любовта е разгромител на егоизма? Ultrafutur ли? Темата е подвеждащо зададена.

И откъде знаем, че думата любов отговаря на онова нещо в природата? Всеки се ражда без такова знание. Цялата лексика е измислена от човека, аз не съм видял някъде да пише, че любов е онова, дето се среща в природата. Всичикте тия неща и думи са измислени о тнякой, който съвсе мне е сигурно дали е бил наясно какво има предвид и дали е успял да обясни на останалите какво мисли по въпроса. Как той чувства нареченото от него любов и как той дефинира нареченото от него егоизъм.

Да, аз го казвам - но не от претенцията да се самоизтъквам, както иронично предполагаш, а от необходимостта да споделя с всички останали едно натрупано впечатляващо познание, прочувствано и отдълбоко изживяно и изживявано в безбройни и най-разнообразни житейски ситуации... Това познание е отвъд категории - като крайностите, с които сме свикнали да промиваме и изплакваме устата си - отвъд формализма и материалните бариери на навиците.
Именно защото то бе толкова силно и откровено космично(което ме кара да го свързвам с Природата) за мен, реших че това е едно толкова естествено знание, че е достъпно за всеки - абсолютно всеки един човек - просто почти всеки от нас го заглушава със забързания мегашум на Егото, което постоянно стои нащрек, и издава забрани, заповеди и констатации. Заслепено от "силата" си, то иска, търси причини да се докаже, покаже, или изкаже - сред тоталната шумотевица от много други, подобни настървени 'кучета'...
Това е принципът на самовглъбението и 'засмукващото отношение към света'.

Любовта - не като измислено-премислено понятие, а като жива и могъща сила, действа на обратния принцип - тя не иска нищо определено, а непрекъснато дава - изворът й е безпределен, и тъкмо затова онзи, който я носи в себе си, черпи с пълни шепи, когато я раздава на хората. Такъв човек си личи отдалече - той е винаги жизнерадостен, щастлив и доволен от магическата реалност, която животът му  представлява. Вместо да се вторачва в недъзите и грешките на хората, той забелязва красивите детайли, и ги издига с осветяващо вдъхновение, вдъхвайки свежа радост в моменти на дълбоко отчаяние или унищожителна 'самота сред света'.
Любовта гради връзките между хората, силата на тяхната комуникация, както и силата на комуникация между хора и животни, хора и растения, и прочее...
Любовта е базисен принцип, на който се гради структурата на света, и ако гледаме на религията безотносително, просто като космогония, можем да видим как идеята "Бог е любов" не е никак лишена от смисъл. Под тази кратка концепция можем да приведем без изключение философиите на всички световни религии, включително така наречените "туземни" такива... Тоест, това знание е по-древно от религията, и по-интуитивно и достъпно от езика - то е отвъд думите и техните безкрайни семантични правила..
Любовта е терор за егото, който разрушава неговата стабилност, кара го да избледнява и да се смалява. То може и добре да се прикрие, да се престори на 'влюбено', но в един фин момент гневът му избива с цялата си насъбрана унищожителна сила, и този момент обикновено е смразяващ...
Любовта е изгарящо предизвикателство за този леден свят на егото(самочувствие-собствена значимост-социален статус), и закоравелите егоисти изпитват основателен страх от любовта и влюбеното състояние като цяло.

Да, Любовта е като терористичен атентат за Егото, който разрушава малко по малко неговата така твърда черупка. Освобождавайки накрая духа на човека, възпитан и отгледан в самовглъбено съществуване на охлюв. Изграждайки истинската самоличност на преродената му душа.

Осмисляйки живота на човека, любовта гради цели светове отвъд това измерение, и е в основата на всички най-големи (наречени в историята 'гениални') научни открития и достижения в изкуството.
      
Ето как всичко в тази темичка се навързва, и на мен наистина ми се струва, че това е едно познание, върху което ще положат основите си новата култура, новата наука, и като цяло новият живот, който предстои на планетата...  

 
Истинската същност на човека е безпределна и всеобхватна и именна нея трябва да положим като основа за да говорим за любов. Тогава ще можем и да отдадем себе си за другите (тук нямам предвид безразсъдно отдаване), без при това да загубим абсолютно нищо, защото как може да бъде изчерпана безкрайността?
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Юни 01, 2010, 15:31:32 pm
Че кой казва, че любовта е разгромител на егоизма? Ultrafutur ли? Темата е подвеждащо зададена.

И откъде знаем, че думата любов отговаря на онова нещо в природата? Всеки се ражда без такова знание. Цялата лексика е измислена от човека, аз не съм видял някъде да пише, че любов е онова, дето се среща в природата. Всичикте тия неща и думи са измислени о тнякой, който съвсе мне е сигурно дали е бил наясно какво има предвид и дали е успял да обясни на останалите какво мисли по въпроса. Как той чувства нареченото от него любов и как той дефинира нареченото от него егоизъм.
Ами представете си, че тва е бил някой олигофрен?

Дори не знам как природата дефинира егоизъм... още по-малко, въобще не съм сигурен дали от гледна точка на построението егоизъм и любов се разгромяват помежду си.

Въобще що за хвърчащ въпрос се обсъжда тук? Колкото и спекули ако иска да изпише някой, това е една от ония теми, които нищо не изясняват, а трупат страници.
Аз пък смятам,че всеки се ражда със знанието за всичко и лека-полека забравя,за да се интегрира в този свят.Е,някой по-трудно се интегрират.
Инак всеки определя какво е любовта и егоизма според самия себе си.Ако някой е наясно какво са наистина-то той май няма нужда да им дава определения.Ти на дъгата или една роза рано сутрин-какви определения може да им дадеш?Но каквито и да са,няма да са и една стотна от това,което си видял,нали?Ами усещането след като си видял дъга или роза,след като си я помирисал,или си се убол на нея?Дали,ако разкажеш на някого,който си няма и идея какво е роза ще те разбере?Дали,ако все пак запомни какво си му казал-след като той самия види роза,ще успее да се предпази от убождане,или усещанията,които ще изпита?!
Колко книги има за любовта,но колко хора са я изживяли наистина?Някои неща е по-добре да се изживеят,отколкото да се знаят.Знанието само по себе си е безполезно,особено,ако липсва опит или човека само знае нещата без да ги прилага на практика.И к'во?!Аз мога да зная цифрите от тотото,но какво правим,ако пропусна да пусна фиш преди тегленето?!Кел файда,че съм знаела.А пък и ако знаеш всичко като бебе,дали,докато порастваш,научавайки нови неща-няма да забравяш старите?!  :-X
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: insomnia1304 в Юни 06, 2010, 20:21:19 pm
24. За егоцентризма

    Любовта към самият себе си — това е единственият пожизнен любовен роман.

    (О. Уайлд)

Егоцентизъм — неспособността да ПОИСКАШ да се поставиш на мястото на другия, да „му влезеш в положението“; егоцентризъм е нежеланието да действаш въпреки своите интереси. В психологията съществуват понятията „рефлексия“ и „емпатия“. Първото е способността да оценяш себе си през очите на другите, а второто — способността да възприемаш емоциите на другите. Егоцентрикът има понижена способност и към едното и към другото. Неегоцентричния човек често е наричен нерефлексивен, но това едва ли е напълно коректно.

 

Аз съвсем не твърдя, че измежду мъжете няма егоцентрици (нещо повече, рекордьорите в тази област са именно мъже), но средно той е много по-характерен за жените. Каквото и да се говори за женската емоционалност, емпатията е способността да се оценяват емоциите на другият, и е нещо много по-различно от сдържаността в собствените си реакции на случващото се наоколо. Умението да се чете мимиката и жестовете, разбира се е много полезно при определянето на емоционалното състояние на другите, но пък за да прочетеш мимиката и жестовете, трябва първо да поискаш да направиш това! При това за егоцентрика околния свят и най-вече вътрешния свят на отделните хора ни най-малко не му е интересен. Той се интересува само от своя собствен свят, понякога до самовлюбеност. Това косвено се подвърждава от любовта на жените към огледалата.

За да илюстрираме това ще приведем следния анекдотичен епизод:

— Скъпа! В такова време човек и кучето си няма да пусне навън!

• Егоцентрикът може да отговори: Ами тогава излез без кучето…

• Егоистът(ката) — Да не си от захар!.

Друга сцена. Автобусът рязко спира. Жените-егоцентрички възнегодуват: „Ало, шофьорът! Да не возиш картофи!“ Мъжете: „Що за идиот пресече пътя?“

 

Егоцентрикът дори не се и опитва да се постави на мястото на другия, не се и опитва да разбере какъв е неговия проблем. И работата не е само и не толкова в това, че той не е способен на това! Просто на него и през ум не му минава да направи това. Егоистът, напротив, прекрасно си представя и разбира всичко, но съзнателно игнорира проблемите на другия. Егоизмът е един от най-важните признаци на висок ранг.

 

Съвсем не е задължително егоцентрикът да е лош човек! Той, така да се каже е невнимателен. Той, например може да залива с доброта един човек, който не изпитва особена необходимост от това, и дори да не усети тази ненужност. По същият начин, когато притеснява някого, той напълно искрено не забелязва неудобствата, които причинява. Като разновидност на това свойство може да се отбележи крайната сдържаност на егоцентрика, когато му се наложи да изрази своята благодарност пред другите или да ги похвали.

 

При което не съществува особена причина егоцентрикът да бъде едновременно и егоист (ужас!).

 

Съвсем разбираемо е тогава това, че егоцентриците много често са жертви на крадците в многолюдните места (обществения транспорт, магазините), при което в момента на самата кражба те обикновено нищо не забелязват или усещат.

 

Доказано е, че предразположеността към егоцентризъм се предава по наследство дори и при мъжете, което означава, че за това са отговорни достатъчно древни и стари мозъчни структури. На определена възраст (обикновено 3–4 годишни) егоцентричните деца не ЗАЩОткат или това е много слабо проявено, въпреки, че по останалите критерии в развитието си те по нищо не отстъпват на останалите деца. Околният свят не им е чак толкова интересен, колкото техния собствен. От биологична гледна точка женкият егоцентризъм е оправдан. Нещо повече, той донякъде е НОРМАЛЕН!!!,

 

Щом като всяка самка обективно е незаменима, природата забранява на жената да взима присърце каквото и да е било друго, освен своите собствени интереси и интересите на децата си или пък да премълчава проблемите, с които се сблъсква — та нали за това има самци.

 

Хайде сега се опитайте мислено да смените местата на дядото и бабата във вече споменатата от нас „Приказка за рибаря и златната рибка“ на А.С. Пушкин. Какво, не става ли? Според вас, това не е възможно? Напълно сте прави, това би било твърде измислено, дори и за приказка. И щом като вече стана дума за фолклора, то струва си да отбележим това, че ако в една приказка се говори за мащеха, то тя е непременно зла. Лошият баща е съвършенно нехарактерен персонаж за фоклора. Работата тук не е в лошотията като такава, а по-скоро в липсата на интерес при грижата за чуждите деца. Фактът, че в пресата преобладават материалите за зверствата на пастроците, а не на мащехите е следствие от вече споменатата презумпция за мъжката вина. Фолклорът статистически е много по-достоверен. Ако приказката не моделира адекватно взаимоотношенията между хората, то това не би било приказка, която да поучи децата, а някакво безсмислено бръщолевене. Тезата за статистическата достоверност на фолклора е валидна, макар и в различна степен за всички негови разновидности — вицове, частушки и т.н.

 

А защо в чисто женските трудови колективи често съществува непоносим морален климат? Просто защото никой не иска да се жертва за другите.

 

Нисък егоцентризъм имат жените, които шофират. Шофирането по пътищата е немислимо без постоянно прогнозиране на поведението на останалите участници в движението и без грижата за възможността твоите собствени действия да бъдат предвиждани от тях, което просто е несъвместимо с егоцентризма. Пословично е станало нежеланието на жените-шофьори да използват огледалото за задно виждане. Ето защо средностатистическата жена се чувства страшно неудобно зад волана и приписва това на простащината на шофьорите (отново презумпцията за мъжката вина!) и поради това доброволно се отказва да шофира. Но щом като тя шофира (струва си още и да видите КАК), то степента на нейния егоцентризъм е малко по-ниска от средната. Това, обаче, съвсем не е гаранция, че тя няма други недостатъци. Впрочем, същият този егоцентризъм, в разумни дози, разбира се, привнася необходимия пикантен елемент в понятието женственост.

http://chitanka.info/lib/text/2153/25#textstart

http://chitanka.info/lib/text/2153/2#textstart
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Юни 06, 2010, 20:53:59 pm
"есето на руснака" както аз обичам да му казвам (тъй като заглавието му е доста дълго) е златен материал ...
Не отделни глави, а цялото е много важно и съществено. За съжаление се подминава тихомълком и хората се правят все едно че го няма.
Все едно щрауса да си зарови главата в пясъка.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Blue|_Star в Юни 06, 2010, 21:12:06 pm
insomnia1304,хубаво написано,но да споменем само,че,ако прекалено мислиш за другите,пропускайки себе си-тези същите егоцентрици ще те стъпкат,изядат и изплюят като накрая ти ще си им виновната.Затова е хубаво от време на време(дори по-честичко,ако се налага)човек да има някакво чувство за самосъхранение.Отказвам да приема егоизма,но отказвам и да приема да сме на 100% супер добрички с всички-пробвала съм и просто аз бях под "автобусните гуми" на въпросните хора.А и толерирайки кофти поведението на някой-първо ти го караш да си мисли,че това е нормално и винаги ще го толерираш,тоест за него става навик,и второ ти също пропускаш да си извадиш в многото случай поука.Е,къде отива смисъла?! :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: insomnia1304 в Юни 07, 2010, 22:08:00 pm
 :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: insomnia1304 в Юни 14, 2010, 23:14:39 pm
Любовта трае от 50 мин. до 9 месеца - из софийската лекция на Хорхе Букай
...................
Както е прието в Аржентина да се казва „Всеки един глупак има дефиниция за любовта, включително и аз”. Любовта е избор – избор да работиш за свободата на другия. Да постигнеш състояние, в което другият да има избора да направи това, което иска в една връзка, дори да каже нещо, което на другия няма да му се понрави. Трябва да се стигне до щастието от това, че другият съществува. Това е най-добрата любов, която може да има. Не всеки човек е способен да обича по този начин, но можем да се опитаме да бъдем по-близо до нея...
...................
http://e-vestnik.bg/9317/iz-lektsiyata-na-horhe-bukay-za-lyubovta-iznesena-v-sofiya/
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Юли 04, 2010, 20:29:54 pm

      :) Бих добавила, че има ЛЮБОВ и само от факта, че другият е щастлив!
Или да обичаме въприки всичко... :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Ноември 22, 2010, 10:26:26 am
   :) insomnia1304, Ако влюбването се нуждае от подхранване и е не дълготрайно. То ЛЮБОВТА, която е реалната и непреходна емоция на същността ни тук на Земята не се влияе и от фактора време.
ЗА ЛЮБОВТА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ Е НЕПРЕХОДНА,НЕЗЛОБЛИВА,НЕ СЕ СЪРДИ, ИМА Я ВЪПРИКИ ВСИЧКО И УСТОЯВА НА ВСИЧКО! Това не са само думи=красиви, просто ЗНАМ!  :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: fishbone в Ноември 23, 2010, 10:27:15 am

      :) Бих добавила, че има ЛЮБОВ и само от факта, че другият е щастлив!
Или да обичаме въприки всичко... :hi:
Де да мислеха всички като тебе... :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: cassio в Ноември 28, 2010, 01:15:51 am
Няма любов, ако само другият е щастлив. Още повече такава любов може да е "разгромителка" на егоизъм. Любовта в същността си е пълнота. Ако само обичаш без отклик това НЕ е любов.
За да е смислена любовта трябва отсрещният да почувства силата й. Значението. Не просто да установиш, че някой ме/те обича, а да Разбереш какво означава това.
Егоизмът е част от някаква човешка природа, но това не означава, че трябва да бъде разгромяван. Той е чисто инстинктивна преграда на моменти да се съхраниш. Във всеки го има. Въпросът е как любовта да "обгърне" и надделее над собствената ти природна самооценка и да ти дари -отдаде част от себе си.
Отново нека приложим пример. Аз избягвам по принцип да използвам тези с деца, но в известна степен няма как да обичаш собственото си дете С егоизъмът си.
От тук си представяме нещо/някой когото не сме познавали  до този миг. Но го срещаме/откриваме. Изпитваме необятна нежност и привързаност. Искаме, имаме нужда от него като от вода и храна- от поглед, присъствие или милувка.
НО
той/тя отхвърля този порив на емоции. Какво правим?
Реално заобичвайки, влюбвайки се може да усетим промяна в собственото си усещане за егоизъм, но не и да променим усещането в някой друг.
Нима за нас е по-важно някой да обича повече мен, отколкото себе си? Не.
Аз искам просто да го/я допълвам. Егоизмът е за останалите :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Iveta в Януари 31, 2011, 00:13:32 am
Според мен само любовта може да победи егоизма на човека и да трансформира енергията му в потребност за общуване с другите, и в отваряне на съзнанието към света. Когато се влюбваме ние влизаме в сърцето на другия не да го ревнуваме, ограничаваме и експлоатираме, а за да му дадем импулс да намери своята естественост, богатството вътре в себе си, в дълбините си, а не в нещо външно...
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: aldonea в Февруари 21, 2011, 11:45:18 am
Няма любов, ако само другият е щастлив. Още повече такава любов може да е "разгромителка" на егоизъм. Любовта в същността си е пълнота. Ако само обичаш без отклик това НЕ е любов.
За да е смислена любовта трябва отсрещният да почувства силата й. Значението. Не просто да установиш, че някой ме/те обича, а да Разбереш какво означава това.
Егоизмът е част от някаква човешка природа, но това не означава, че трябва да бъде разгромяван. Той е чисто инстинктивна преграда на моменти да се съхраниш. Във всеки го има. Въпросът е как любовта да "обгърне" и надделее над собствената ти природна самооценка и да ти дари -отдаде част от себе си.
Отново нека приложим пример. Аз избягвам по принцип да използвам тези с деца, но в известна степен няма как да обичаш собственото си дете С егоизъмът си.
От тук си представяме нещо/някой когото не сме познавали  до този миг. Но го срещаме/откриваме. Изпитваме необятна нежност и привързаност. Искаме, имаме нужда от него като от вода и храна- от поглед, присъствие или милувка.
НО
той/тя отхвърля този порив на емоции. Какво правим?
Реално заобичвайки, влюбвайки се може да усетим промяна в собственото си усещане за егоизъм, но не и да променим усещането в някой друг.
Нима за нас е по-важно някой да обича повече мен, отколкото себе си? Не.
Аз искам просто да го/я допълвам. Егоизмът е за останалите :)
  :)  Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!
 Бих добавила, че никаква любов не е онази която афишираме постоянно=такава любов задължава ответност! А задължителна ЛЮБОВ за мен не е онова топло усещане, което може да изпълни цялото ни същество! Любовта е динамика,живот!  :hi:
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: cassio в Май 02, 2011, 10:03:58 am
За да не отварям тема със заглавие ... "Истината за истинската любов" ще използвам тази, че "някои хора" имат самочувствие на научни сътрудници по истинност.

"Истинската" любов по- (яка) силна разгромителка на егоизма ли е или напротив?

И що, ако не изпитваш любов се разбира, че нямаш съвест?

Няма такова нещо. Казано имплицитно, а не експлицитно- колкото си по-съвестен си по-малко егоист. Но това не означава, че се налага да заобичаме всичко наоколо, за да сме хем неегоисти хем доволно съвестни.

И в стремежа си някой да се прави на интересен/а не разбира може би какви глупости пише- но и да разбере, съвестта ли, любовта ли ще помогне, не знам... :-X
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: m2f в Май 02, 2011, 12:24:41 pm
Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!
 Бих добавила, че никаква любов не е онази която афишираме постоянно=такава любов задължава ответност! А задължителна ЛЮБОВ за мен не е онова топло усещане, което може да изпълни цялото ни същество! Любовта е динамика,живот!  :hi:
Споделям това виждане и аз. Любовта и страхът са антагонисти. Нуждата от ответност, както и всяка друга НУЖДА е признак на липса, и отделно е израз на условността, т.е. това автоматично я прави условна, а не безусловна. А това пък не и дава право да се нарича любов. По дефиниция. В една друга тема писах, че винаги всички мотиви, човешки решения, се редуцират или до едното или до другото - любов или страх. Налице е смес от двете, но винаги едното е преобладаващо. С този анализ се занимават психолозите - това те работят. За жалост според мен, човешките отношения имат елементи на любов, но в никакъв случай не са това.
Като цяло, мисля, че е много самонадеяно да наричаме нашите романтични отношения, съпроводени с букет от егоистични стремления, "любов". Така сме приели да му викаме, но то не е това. Защото в любовта няма страх, а в човешките ни отношения има. Като казвам това, не се правя на свръхчовек, и аз съм в същото положение...Любовта е даване. Много хора си мислят, че дават, а всъщност - искат да получават. Не можеш да даваш, ако нямаш от същото за себе си. Те нямат за себе си, а са тръгнали уж да дават...Не го съзнават. Такова "даване" е вземане. Енергийно.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: mitko в Май 02, 2011, 22:09:52 pm
  :)  Любов има във всеки и всичко! За да се прояви любовта няма нужда да има конкретен обект, а по-скоро ЛЮБОВТА Е ТАМ КЪДЕТО ОТСЪСТВА СТРАХЪТ!
 
        Където  осъства  интереса!!!
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: cassio в Май 03, 2011, 14:45:47 pm
Мисля, че трябва да го уточните (привържениците на тезата) това за Страхът  :nea:

Защото нещо не ми се връзва "класическата" дефиниция и определение с Любов.
Всъщност В Любовта има най-много страх. От момента на влюбването- заобичването: Дали ще те заобичат и теб? Дори и да не те колко ще боли от това. До момента, в който осъзнаеш, че по един или друг начин всички неща, които обичаме в живота си ги губим един ден. Просто спират да съществуват. И дори Любовта и след това да остане постепенно се "изпарява"- както се е появила. Но за да не излезе, че пиша само за "романтичния клонинг" и едва ли не това е някаква изкривена представа направо към заблуда ще ЗАЯВЯ, че честно казано, аз познавам само една любов. Към друго живо същество. Не към Бог. Бог не го обичам. Вярвам в него, но НЕ изпитвам любов. Понякога му се "възхищавам" за милостта- супер трудно за постигане качество, друг път не го разбирам за "наказанията" и жестокостта в хората, но никога не съм го обичала.
А
Да, и не е защото ме е Страх от него или напротив.

И като цяло любовта е емоция, която събира в себе си много сложен и разнообразен "коктейл" от други емоции, а егоизмът е "начин на мислене".
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: m2f в Май 03, 2011, 15:48:46 pm
Моето уточнение: страхът е липсата на любов в човека. Страхът е липсата на светлина в стаята - образно казано. Изхождам от това, че няма нищо друго освен Бог, че ние сме част от Бог, че за нас е присъщо да сме светлина /любов/, но поради ред причини сме тук, и в положение, в което или не помним кои и какво сме, или сме предпочели да се престорим на нещо, различно от Бог. /говоря образно/. Както няма източник на тъмнина, а тъмнината е просто липса на светлина, така и страхът е липса на любов.
Понякога мотивите на хората не са прозрачно ясни, ние сме измислили имена на цяла палитра от разнообразни чувства, но чрез задълбочаване на анализа може да се стигне до редукция на всяко от тези чувства или до страх, или до любов, т.е. или до любов, или до липса на любов. Тази редукция става чрез многократното задаване на въпроса : "защо"  по една и съща тема, до намиране на коренната причина /мотивация/. Например: гневя се. Защо? Защото...А защо? Защото...А защо?...и т.н. до дъното на нещата.
cassio, така е , в човешките отношения има много страх! Не в любовта, а в човешките отношения! Точно си ги описала! Това е страх, маскиран под най - различна форма: страх от самота, ревност, чувство за собственост, очаквания към другият човек, "моята"жена, "моят" мъж, това е страх...маскиран. Затова аз мисля, че не е вярно използването на думата любов за човешките отношения. Но така сме го приели, какво да кажа. Има елементи на любов тук - там, но не е масово и за дълго.
За мен думата любов по дефиниция е безусловно чувство, даване без очаквания, приемане без претенции, нещо, което докато сме с его е ...трудна работа.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 03, 2011, 15:54:09 pm
За обективната и субективната любов съм писал доста, така че не ми се пише пак.

Но да отговоря на последния постинг на Касио. За обичането на Бога.
Всъщност през повечето време и аз съм бил така. Любовта към друго живо същество (човешко! поне за мен) е била нещо доста важно за мен.

И все пак е възможно понякога, да имаш периоди, месец, година, повече, когато обичаш Бог повече от друг път.
Интересно е, че тогава нещата в живота ти се развиват по-добре.
Разбира се, тази любов може да е следствие на определени занимания (!!! това е важно)
За мен беше доста отдавна. Почти съм забравил, но ето че си припомних какво е било.
Тази любов е еквивалентна с любовта към Живота, по принцип, с желанието за живот.
Особено когато си по-млад, това желание е много интензивно. В последствие замира, и хората го позабравят, посмачкани от най-различни препятствия в живота си.
Ако култивираш, обаче жизнена сила. (например с редовни занимания по бойни изкуства. Или пък друго нещо такова), тази жизнена сила се натрупва доста. И любовта ти към живота и към Бог се развива много. И ти именно от това ставаш по-щастлив човек. В пълния и точния смисъл на думата. Цял и пълноценен.
Разбира се, не опира само до тренировки, но и нагласа, ценностна система, позитивизъм, оптимизъм, които да запазят, поддържат и усилят резултатите ти.
Като заниманията, тренировките те биха могли и сами да развият тия изброени нагласи, но ако са осъзнато следвани, нещата стават по-лесно.

А ако не го обичаш особено, то и няма да ти е толкова леко, особено когато се изправяш пред трудности. Няма да си толкова голям оптимист и да вярваш безумно в успеха. Няма да имаш това безумно самочувствие, оптимизъм граничещо с лудост.
Пак повтарям, когато си млад, чувството е много по-осезателно. Знам хора, които го поддържат и на по-голяма възраст. Въпроса е да се работи по въпроса.

Да поясня, тук под Бог нямам предвид някаква религия, и това което християните например си въобразяват, или пък будистите, йогите или не знам кои. А имам предвид Природата, Вселената, живата, неживата материя и духовния фон, който ни заобикаля.
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: cassio в Май 03, 2011, 18:08:48 pm
m2f,това за "източникът на тъмнина" е интересно  :writer: но не ми харесва като сравнение за Страхът.
/много внимателно ми прочети следващото изречение, моля. Пиша го, защото искам да го разбереш. Но това зависи само от теб, защото още не владея изкуството на втълпяването  ;)/

Източникът на тъмнина е тъждествен с Източникът на светлина. Защо?
Защото, ако премахнем източникът на светлина става тъмнина!
Но ако разкараме източника на любов (да приемем, че е съзнанието, че сърцето покрай помпането на кръв може да няма време и да се влюбва  :unknown:)то няма как на нейно място да се появи страх. Иначе нямаше да се измислят думи като "омраза" и "смелост"- обратни на тези, които обсъждаме.

И все пак думата в самата тема е за Егоизмът. Нищо, че аз го инициирах покрай темата за съвестта. Но оправданието ми е, че според мем са свързани. Както поясних, че егоизмът е начин на мислене, заменете го със съвест и се получава, че и съвестта ти е начин на мислене. Свържете го с темата и се получава, че в любовта няма съвест. Или има?  :-X Ако пък се окаже, че обичам всичко от което не се страхувам, значи трябва да си го обичам тоя егоизъм, а не да го преборвам.

Тангра, хубави разсъждения, само че говорим за различна Любов. Или двамата с теб разбираме по различен начин Любовта, което е и нормалното, де  :)
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Търсеща в Май 04, 2011, 12:18:21 pm
Сякаш никоя друга представа не е толкова трудна за възприемане, не предизвиква толкова много спорове и не е така дълбоко проникнала в съзнанието ни като тази, че да си егоист е лошо. И аз до скоро бях убедена че е точно така.  Сигурно и аз досега съм бъркала понятието егоизъм  с егоцентризъм.
Докато не разбрах, че егоизмът, себе-любието, в смисъла на себе-уважение, характеризира нашата връзка с нас самите.
Ако ние не можем или сме избрали да не обичаме себе си, как тогава да вярваме, че бихме могли да бъдем обичани? Ако цялата ни любов и уважение са фокусирани върху другите, как тогава да се чувстваме цялостни, завършени и обичани от самите нас? Не можем да бъдем пълноценни пренебрегвайки собствената си личност. Очаквайки околните да ни обичат и да се грижат за потребностите ни , ние ги натоварваме с непосилно бреме. Никой друг не може да  знае точно от какво имам нужда в дадения момент! Никой не е в състояние да ни обича по начина по-който искаме и по-който ние обичаме! Никой не може да направи за нас това, на което ние сме способни и от което се нуждаем. Приемам, че егоизмът се определя като полагане на грижи за себе си, което означава себеуважение.
Не можем да обичаме, когото и да е било, ако не знаем как да обичаме самите си. Ако не се познаваме, ако не знаем, че да сгрешиш е най-човешкото нещо на Света..........
Харесва ми твърдението, че любовта е равнозначна на постигнатото от нея.
Истинската любов е състояние на постоянно разширяване на личността.
.............................
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: mitko в Май 04, 2011, 15:08:02 pm
     Търсеща  ме  провокира! 
     Любовта  е  вибрация,  обичта  е  чувство  и  двете  нито  можеш  да  ги  видиш  нито  можеш  да  ги  пипнеш,  е  можеш  да  ги  усетиш,  но  ако  не  си  егоист!  Следва  и  материялният  израз  на  любовта  и  обичта - как  ли се  нарича ???,  а  него  можем  да  го  усетим  директно  без  да  се  налага  тълкуване.  А  каква  е  разликата  между  любов  и  обич?     
     Бог  изпитва  любов  към  нас,  да   си  отговорим  как  се  изразява  тя  без  да  персонализираме,  защото  ако  любовта  се  индивидуализира  (конкретизира)  тя  вече  не  е  любов,  а  е  нещо  друго!  Как  се  изразява  любов  чрез  власт! 
     Отговорим  ли  си  обективно  на  този  въпрос  следва  друг - Ние  (аз  и  ти)  способни  ли  сме  на  такава  любов?  НЕ,  но  защо?
     Съвместим  ли  е  егоизъма  и  егоцентризъма  с  понятието  любов  ТВЪРДО  НЕ,  защото  тези  две  понятия  слагат  личноста  ти  в  центъра,  а  това  води  винаги  до  изкривяване  на  реалноста! 
     Хайде  да  не  бъдем  егоисти,  а  алтруисти! 

Двама пациенти, сериозно болни, лежали в една и съща стая. На единия било позволено да сяда в леглото си за по час всеки следобед, за да се оттича секретът от дробовете му. Леглото му било до единствения прозорец на стаята. Другият трябвало да лежи по гръб, без да става. Двамата си говорели с часове. За техните жени и семейства, за домовете и работата им, за казармата и за отпуските…

Този край прозореца убивал прекарания в седнало положение час, като разказвал на другия какви неща се виждат отвън. И другият започнал да живее с тези описания, когато за час всеки ден светът му бил изпъстрян и огряван от богатството на външния свят.

Прозорецът гледал към парк с красиво езерце. Патета и лебеди си играели във водата, а децата пускали в него саморъчно направени лодчици. Влюбени двойки се разхождали, хванати подръка, сред пъстрите цветя, а на хоризонта, на фона на небето, се очертавали покривите на сгради. Мъжът до прозореца описвал всичко това в най-дребни, богати детайли – и другият затварял очите си, и си представял живата, красива гледка.

Един топъл следобед мъжът край прозореца описал парад, който минавал отвънка. Другият не можел да чуе оркестъра – но сякаш го виждал, вътре в ума си, съживен от описанието на човека край прозореца.

Минавали дни и седмици. Една сутрин, когато сестрата пристигнала, открила, че човекът край прозореца е починал тази нощ в съня си. Натъжила се и повикала санитарите да отнесат тялото.

Другият мъж едва дочакал подходящ момент, и помолил да го преместят до прозореца. Сестрата с удоволствие го направила, настанила го удобно, и си излязла. Бавно, сред силни болки, той внимателно се надигнал на лакът, за да може да види за пръв път със собствените си очи чудесния свят отвън. И погледът му срещнал… голата стена на отсрещна сграда.

Човекът попитал сестрата какво може да е накарало починалия му съсед по стая да разказва, че през този прозорец се виждат толкова прекрасни неща. Сестрата му отговорила, че човекът е бил сляп, и не е виждал стената отсреща:

- Може би просто е искал да ви окуражи…

Епилог: Огромно щастие е да правиш другите щастливи, независимо от страданието си. Споделената тъга е половин тъга, но споделената радост е двойна радост. Искаш ли да се почувстваш богат, просто преброй всичко, което имаш, и което не може да се купи с пари. Всеки ден е неописуемо богатство – и често го разбираме прекалено късно.

Произходът на този текст не е известен.

* * *

Хората ще забравят какво си казал.

Хората ще забравят какво си сторил.

Но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.
       
Титла: Re:Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: Търсеща в Май 04, 2011, 16:47:33 pm
 
Цитат
Eгоизмът, себе-любието, в смисъла на себе-уважение, характеризира нашата връзка с нас самите.
Мите, да не забравяме за тази връзка, защото ще сме неудоволетворени от живота, ако имаш себеуважение, няма да искаш нищо от останалите. И ще даваш, даваш. Не може да не се обичаме! Със всичко съм съгласна! И аз съм за   да  не  бъдем  егоцентрици,  а  алтруисти ! И нека  все пак да се обичаме!
Не мога много повече да обясня, защото малкия има рожден ден!
До скоро! :hi:
 :-*
Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: HomerCat в Юли 07, 2019, 22:05:21 pm
Здравейте на всички и благодаря за одобрението на регистрацията.

Чаках нещо подходящо(преценката ми разбира се е субективна),с което да започна.
Вчера попаднах на този материал,той ме "хвана" и реших да го преведа.
Избрах тази тема заради заглавието,с което,разбира се не съм съгласен,но съм сигурен,че авторът на книгата,от която е цитатът от първия пост е искрено добронамерен.


                                     Най-силното лечебно средство



„В този пост исках да говоря за най-силното лечебно  въздействие,което един оцелял може да преживее:любовта.
През годините на моето собствено изцеляващо пътуване открих,че най-голямото лечение идва не от това,което човек знае,а от това колко е загрижен за другия.

Вярвам,че е добре да сте информирани как работи програмирането.Може да бъде от огромна полза за оцелелия да се увери,докато си спомня,че и други са преминали през същото.Но оцелелите от контрол на ума и ритуална злоупотреба са били наранени в една връзка(отношения) – и лечението често ще дойде от отношение,което е ненараняващо и предлага загриженост.

Имала съм няколко човека,поддържащи ме в различна степен по време на собственото ми лекуващо пътуване.Имах терапевт,предлагащ един час на седмица.Това бе полезно,но недостатъчно.Имах цял живот на привързаност към и обвързаност с хора,които още докато бях в утробата ми казваха,че ме обичат и се грижат за мен – и имах части,които вярваха в това.Едва когато срещнах индивиди, желаещи да ми покажат истинска,незлоупотребяваща грижа,тогава имах нова парадигма от която да започна:не всеки е нараняващ и не всеки иска да ме използва,за да получи нещо.

Истинската грижа прави това.Когато казвам „любов“ в една подкрепяща връзка,нямам предвид романтична или сексуална любов (оцелелият вече е преживял много от това).Говоря за връзка,в която оцелелият е изслушван,уважаван или поне  въпросът дали спомените му са „истински“ е поставен на рафта,докато се обработва повече информация и частите споделят повече.

Този вид отношение,което може да дойде от приятел или от някой,желаещ да върви заедно с оцелелия,по мое мнение е най-важното средство за лечение,дори повече от разбиране на програмирането.

Хората,грижещи се за мен направиха възможно да разкъсам обвързването ми с моите насилници.Те ми помогнаха да науча нови начини на общуване.Изслушваха раздразнените части от мен(които бяха доста недоволни от избора ми да напусна групата);лоялни към култа части(които се явяваха злокобни,гневни или мълчаливи,опитващи се да саботират приятелските ми отношения) и фалшиви Християнски части(които искаха да превърнат всичко в едно просто „почитай Господа и нека не гледаме към миналото“).

Приятелите ми показаха на тези части състрадание,така че и аз се научих да им показвам състрадание.Те вярваха,че мога да се излекувам – и ми помагаха да преодолявам ужасното отчаяние,нападащо ме понякога(от типа „може би бях наранена твърде много,за да мога да се подобря).

Една от най-важните задачи на оцелелия,който се лекува е да изгради подкрепящо и грижовно приятелство.

За това е нужно време.Понякога няма никого на разположение(минала съм през този период също и знам,че е трудно);но истинният Бог е винаги тук,истинският Исус ще чуе молитвите,така че Бог ще осигури приятели.Не е нужно да са много,през повечето време имах един или двама,но те са истинска благословия и толкова важна част от пътуването.

Уча се да бъда приятел на други сега.Това е резултат от грижата:оцелелият,докато се лекува,ще иска да помогне и на други.Също е и процес,в който научавам,че грижата не е това,което съм знаела в миналото.Това е ученето да изслушваш другите,да чуваш какво казват,докато говорят за това,което чувстват,и наистина да бъдеш с тях.

Моля се Бог да въздигне мнозина,имащи волята да помагат на оцелелите да лекуват и да бъдат част от благословията на това да видиш някого,че е излекуван“.

                                                                          Свали, 6-ти октомври,2018

Източник:

https://svalispeaksagain.wordpress.com/2018/10/06/the-greatest-healing-tool/ (https://svalispeaksagain.wordpress.com/2018/10/06/the-greatest-healing-tool/) 

От мен ще добавя това:любовта не разгромява,а обединява.   
Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: paci1 в Юли 08, 2019, 12:26:15 pm
Здравей, Хоумър! Как е ОА? (бъзикам те)
Според мен, заглавието би могло да е "Грижата като разгром на егоизма..."
Ще се пробвам да обясня, защо така мисля.
Думите носят енергията/смисъла на нещото, което описват.В случая грижата си е грижа, любовта - любов, омразата - омраза, и т.н.  Масово хората бъркат Обичта с Любов.(Обичта по ми мяза на обсебване  :-X)
Любовта е видът енергия, заради която определени раси са спретнали тоя панаир, на който сме свидетели в момента, и е резултат(енергията) от определени взаимоотношения между мъж и жена в семейство. Не съм сигурен, че подобна енергия се отделя при хора, свързани в определена група и помагащи си и грижещи се един за друг.
Любовта я излъчва жена, грижата е мъжко качество според мен. Или мъж се грижи/енергия за жена си и я обича, и тя му отвръща/енергия със подобно(каквото дадеш, това получаваш). Това, дето го излъчва/отвръща такава жена, му викат Любов/енергия.
Ако искаш, погледни Слънцето ни. Това е жена от подобно семейство и излъчва Любов/светлина/топлина.
Авторката споделя че се учи да обича другите. Според мен това не се учи, а трябва да ти "идва" отвътре. Човещинка.
Това горното е изцяло моето субективно мнение по въпроса, и няма причина да се съобразяваш с него. Предполагам, че няма да го направиш, но аз да си кажа. :blum2:
Добре дошъл отново. И да знаеш, че ми е драго да те чета.(не те четкам) :D

П.п. Между другото тоя сериал "The OA", ако не си го гледал, не е лошо да му фърлиш едно око.

https://filmisub.com/filmi/drami/20475-the_oa_season_1_oa_sezon_1_2016.html сезон1

https://filmisub.com/filmi/drami/42509-the-oa-season-2-oa-sezon-2-2019.html сезон2



Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: meander в Юли 08, 2019, 18:29:08 pm
 :D
Ооооо, Котьо.

Живо-здраво.

Цитат
От мен ще добавя това:любовта не разгромява,а обединява.
   
Всяко нещо е такова каквото е,значи любовта люби.За да има любов трябват две неща,той и тя и много бачкане.Тя е към финните енергии които наричат чувства.За да се докараш до такива трябва да натрупаш бая енергия от някаква работа и воаля почваш да я чувстваш.Демек вече си чувствителна   :blush:.
С чужда пита/писание помен не се прави.Това с което се съгласиш ти идва на главата.Ако познаваш човека о,к. ,ама ако го четеш само идва и реда на  :diablo:.
В живота си тука, и не само, всичко трябва да го можем хубаво,щото сме в огледален свят.И нищо чуждо не ни помага а само ни вреди.

Цитат
грижата е мъжко качество според мен.
ЕДНА грижа,май е Ж.Р.
 :writer:

 :hi:
Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: paci1 в Юли 08, 2019, 18:50:41 pm
Вярно,че е в Ж.Р. грижата. Тъкмо щях да пиша, че и работа е Ж.Р. пък мъжете работим, и се сетих че нашата дума е труд. Недоглеждане.
 :hi:
Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: meander в Юли 08, 2019, 19:51:09 pm
 :D
Задачка закачка.
Един АЗ-мъж.С уникална различност."Носител" на живот/дух.
Една Жена-един за друг родени и носи неговата различност/и тяло.А, и му е душа.
Само дето са седем.Що? Ми сигурно има защо.
То-"продукта" от съвместната им дейност.Любовта е,то Слънцето,казват му още христова енергия, що тъй.Но е яка енергия,щото сътворява живот когато е лична.
Една Земя.Въй,чи и Мама.Женското винаги е било едно и ще е.Затова е "бог" в единствено число.Мъжките "богове" са многочислени.Ние/българите/ ги назоваваме майстори не богове.
Та всяка мама си учи детето да си почиства местообитанието/стаята/.Що? Ми като иде накъде другаде да не сере навсякъде.Що? Ми щото трябва да си почисти акото ако иде някъде другаде/планета/ и ако си е почистило и има зор може да стигне до родно право,и да си построи дом и да свърши работа,която ще му донесе усет/чувство и ще напусне мястото с пълни дисаги и ще е нов човек,щото няма акано след него.
Тука/на Земята/ родно право имат седмината и душичките им.Родното право е лично и не може да се краде.Без него тука няма как да постигне нещо някой.Но работейки с тези които имат такова, те му потвърждават свършената работа по реда и правилата тука и той трупа енергия от работата си.За по лесно някой е извел всичко в БДС и за мъже и за жени.Другото е румсервиз ма много скъп.Всичко е енергия но материалното е концентрата им.
Една череша и бутилка сироп от череши,имат бая разлика.Така и е енергийно.
Ориентирайте се по БДС,мъжко и  женско.Патилата са къде къде по са, ядат.
 :hi:
Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: paci1 в Юли 09, 2019, 11:50:02 am
Цитат
     Задачка закачка.
Един АЗ-мъж.С уникална различност."Носител" на живот/дух.
Една Жена-един за друг родени и носи неговата различност/и тяло.А, и му е душа.
Само дето са седем.Що? Ми сигурно има защо.
То-"продукта" от съвместната им дейност.Любовта е,то Слънцето,казват му още христова енергия, що тъй.Но е яка енергия,щото сътворява живот когато е лична.       


Това както е описано прилича на Слънчевата система, обаче ми прилича и на мъж/АЗ, нищо че С.С.е Ж.Р.
Мъж/Аз със развити 7 тела/планетоиди(лично постижение). Със душа е, значи още 3 планети наоколо. Тяло на Майстор/Господ.
Обаче сметката нещо не излиза бре. Една планета/проявление липсва за да е пълна картинката/тялото.
Трябва да са десет а са девет. Липсващата да не е дето и викаш Мама?
На човешкото/материалното тяло структурата май е същата, само дето тук не се раждат слънца, а деца.
 :hi:

П.п. Хоумър, има ли проблем че ти пишем в темата, че май малко се отплеснахме?
Титла: Re: Любовта като разгром на егоизма...
Публикувано от: HomerCat в Юли 09, 2019, 12:58:15 pm
Благодаря за посрещането,paci1 и meander.Добре заварил от мен.
Ще ви отговоря по ред,както сте писали.

paci1,

Този филм ОА ми е известен,гледах един клип на руски,където имаше нещо като малък анализ.Но още не съм го гледал,само трейлъри.И тогава се сетих за една позната,която е и твоя.Но да не се отклонявам.


Авторката споделя че се учи да обича другите. Според мен това не се учи, а трябва да ти "идва" отвътре. Човещинка.
Това горното е изцяло моето субективно мнение по въпроса, и няма причина да се съобразяваш с него.


Съгласен съм,че не се учи,а е отвътре.Човещинка,както казваш,но само при човеците.Другите...ползватели на човешки тела(ако допуснем такава хипотеза) го нямат отвътре,макар че са възможни сполучливи имитатори.
Авторката казва,че се учи,защото е била доста разбита и сега си събира парчетата.
И с помощ от приятели,тя казва,че "Не е невъзможно".Това е заглавието на книгата ѝ,която бих искал да представя на читателите.Сходна е с книгите на Спрингмайер и Сиско.Довечера след 22.00 ще се включа пак.



 meander,

По принцип съм съгласен за чуждата пита(или писание),но нали съм казвал,че се уча по трудния начин.
Огледален свят като казваш,аз поне си представям 3Д-то и енергийното,както му казваш,че са взаимно свързани.
Ако съм те разбрал,де.Друга дума,която бих изполвал е "реципрочни"(евентуално подходяща).
Добре дошъл си,ако имаш коментари(включително и критични) по-нататък по моите материали.

.....

Само да уточня,че темата не е моя,а на авторката,която я е започнала.В по-широк план,темата е на Админа,защото форумът е негов.В тази връзка,ще се постарая да се впиша в Правилата,понеже видях как един потребител си самоуби темата за Вдлъбнатата Земя,поради непремерен ентусиазъм.

А сега трябва да ходя на работа.