Не бях влизала доста време и виждам, че темата се е заплела тотално в понятия.
Любовта и егоизма са две противоположни (моля пррепратка към обяснението на Iris за противоположностите)състояния на съзнанието. Между тях не може да има И, може да има само ИЛИ. ИЛИ си в любовта ИЛИ си в егоизма. При това без значение дали говорим за секс или за прашинки. Няма никакво значение, защото това са само различни проявления, различни форми...а любовта...както и егоизма нямат ограничения във формите в които могат да се проявят.
Може да си егоист спрямо прашинките, можеш и да си в състояние на любов и в секса.
При това един и същи човек, спрямо едно и също нещо може да преминава многократно от едното в другото състояние. Точно както един човек може да е и болен и здрав, може да се разболява, но да оздравява, по същия начин един човек може да влиза и да изпада от състоянието на любов. Това е динамичен процес.
Представете си една ранна пролетна утрин, свежа, чиста и трептяща от напъпил живот. Вдишваш този въздух и в теб е чисто и свежо...обичаш всичко, от прашинките, до човека
, сърцето ти е отворено, ти се усмихваш на света, ти си В ЛЮБОВТА. И изведнъж попадаш в една ситуация, в която някакъв комплексар се опитва да си избие комплексите като те въвлича в глупости. Нещо в теб се затваря, нещо протестира, нещо се е свило и е готово да се защитава, нещо недоволства....ти не забелязваш в този момент свежестта на света, ти си в егоизма. Така ще бъде много пъти....докато в един момент не осъзнаеш, че не е нужно да се заключваш в егото си за да се пазиш, защото докато си в любовта си недосегаем. И ще започнеш да се учиш да оставаш в любовта независимо какво, кого срещаш и кой какво се опитва да разиграва.
В този смисъл на въпроса за ревността. Това също е процес на преодоляване. В началото ще се почувстваш наранен, но ще работиш над това...ще осъзнаеш, че нямаш право да ограничаваш друго човешко същество...още по-малко пък когато го обичаш.
Ще бъдеш откровен към себе си. И ще работиш. Любовта, това състояние на съзнанието е тясно свързано със свободата. И ако някъде по пътя човекът го е загубил (ако СЕ Е загубил) ще работи за да се върне в него.
Виждали ли сте куче, което се е загубило? Души непресттано и нищо друго не го интересува. Ние хората сме нещо подобно, докато не надушим следата на любовта, която сме загубили няма да си намерим място.
Груба грешка е, че сме взели егото за нещо като убежище, въобразяваме си, че там можем да сме защитени...а това е огромна измама, защото ИМЕННО ТАМ сме в опасност.
Ние се затваряме в черупката на егото с цел защита. Но има нещо, което явно всеки трябва да разбере сам някъде по своя път, че любовта е такова състояние на съзнанието, в което човекът е напълно неуязвим. Нищо не е в състояние да го нарани или да му навреди. Защото там е неговата сила. В мига, в който човекът се шмугне в егото си (за да се пази от нараняване)той автоматично загубва силата си и ВЕЧЕ е тотално уязвим.
Но както каза Ultrafutur,много е трудно да преодолееш един вековен навик! Дори и когато знаеш истината е много трудно и изисква огромни усилия.
Да преодолееш този навик и да се научиш да оставаш и да се отпускаш в любовта аз наричам РЕАЛИЗАЦИЯ.
