Страхът от...

[Tangrata_]

В този ред на мисли, искам да попитам БеГе богът, сигурен ли е, че чрез любовта си не може да бъде манипулируем? 

Това за мен ли беше?
При алтуристичната любов съм сигурен, че не можеш да си манипулируем. Защото тя е извън всякакви условия. И дори индивиди.
А при плътската си. Както и манипулируем от външни хора, така и от личните си инстинкти, и хормонални желания. Затова и при нея не може да се достигне на практика до нищо "извънземно". Колкото и някои хора да имат мераци.

Затова и при едната има страх, но не страх от любовта конкретно, а страх от манипулативните лостове, които я съпровождат, и които могат да те погубят в една или друга степен.
А при алтуристичната няма страх, няма условия, няма манипулации и тн.

[persefona]

Да. Към теб. Супер си отговорил. Но не съм се и съмнявала де.
Защото си направил много хубаво разграничение, а и от там се разбира, защо именно и от какво точно ни е страх като обичаме.
Мерси. 

[Tangrata_]

Мерси за комплимента. На добре зададен въпрос, добър отговор. 

[алибаба]

Тангра, това за мераците на някои хора за мен ли беше предназначено  ;D
Не се казва "АЛТУристична", а АЛТРУистична....и лично аз смятам, че подобни разделения са ....словестни капанчета. Любовта не се дели на видове.
Освен това....се съмнявам, че един мъж (примерно), който не е способен да обича жена би бил способен да обича каквото и да е.

И обратното. Силно се съмнявам, че жена, която не е способна да обича мъж може да обича дори и децата си.
Това, което наричаш плътска любов, вероятно говориш за нагона, в основата си може и да не е любов, но може да се ...как да го кажа...освети, или възвиси чрез любовта.
Не ми харесва, че се разделят защото излиза, че ИЛИ-ИЛИ. Има противопоставяне. А това не е вярно.

[Tangrata_]

оф, "словесни капанчета" 

Все едно да кажеш електрически ТОК, и ТОК на обувка е едно и също, защото думата е една.
ТОВА Е ДЕМАГОГИЯ.
Това че плътската любов и алтРуистичната (дано поне съм уцелил как се пише) се ползва една дума далеч не означава, че става въпрос за едно и също нещо.
Виж сега, ако наистина мислиш, че е едно и също, освен да вземеш да станеш една жрица на любовта, че да се просветлиш, не виждам какво друго да предложа.
Себе си за сега няма да предлагам на експеримента.

Не е въпроса дали мъж, който не може да обича жена е способен да обича каквото и да е. Подхващаш грешна логика, като взимаш неправилно ПОДмножеството.
Въпроса е, мъж който МОЖЕ да обича жена, дали задължително следва, че обича всички птички и пчелички? И ако не, ЗАЩО не.
Друг въпрос:
Ако някой мъж МОЖЕ да обича някоя жена, дали задължително в тоя момент ТРЯБВА да обича някоя, или е решил да направи пауза.

Друг въпрос:
Ако някоя жена, да кажем ти, обича безумно субекта Х, и иска да му се отдава зиме и лете, а понякога и следобед, дали ще е на разположение на всички птички и пчелички да ги обича и тях? Дали ще я е грижа и за другите, колкото я е грижа и за тоя мъж? Ако да, защо не пусне и на останалите мъже, които са на зор?

[алибаба]

ОФ! И аз казвам ОФ, защото Тангра, ти просто отказваш да проумееш какво ти казвам. Обаче аз няма да се откажа. Защото до голяма степен започнах да пиша във форума заради теб. Така, че пускам покрай ушите си разните ти цветущи епитети и съжедия по въпроса за "мераците ми" и пр. и продължавам да се опитвам да те достигна.
1. След като твърдиш, че алтруистичната любов и плътската любов НЕ са едно и също нещо ЗАЩО използваш една и съща дума? Защо продължаваш да наливаш масло в и без това обърканото състояние на този феномен ЛЮБОВ? Защо не престанеш да дробиш любовта на такава и онакама, а не започнеш да говориш за НАГОН и за ЛЮБОВ? Тогава спор не би възникнал.
2. НЕ твърдя, че са едно и също нещо! Казвам друго, казвам, че нагонът, сексът, не правят любовта между мъжът и жената невъзможна. Напротив, те са един крайъгълен камък, едно изпитание, едно предизвикателство....и именно в този смисъл, ако това предизвикателство бъде разрешено от тях любовта разцъфтява.
3. Би могла да разцъфти въпреки секса, след секса, ако има воля за твоа у мъжа и жената.
Сега започвам да отговарям конкретно на поставените от теб въпроси
"Въпроса е, мъж който МОЖЕ да обича жена, дали задължително следва, че обича" всички птички и пчелички? И ако не, ЗАЩО не.
Отг. ДА. Ако МОЖЕ да обича жена, може да обича и птичките и пчеличките. И обратното. Ако МОЖЕ да обича тях може да обича и жена.
"Ако някой мъж МОЖЕ да обича някоя жена, дали задължително в тоя момент ТРЯБВА да обича някоя, или е решил да направи пауза."
Отг. Обичането, а и необичането не става в резултат
на РЕШЕНИЕ от типа "сега ще си намеря жена и ще обичам" или "сега съм решил да не обичам и за това никакви жени". Тези неща СЕ СЛУЧВАТ на човека. Да смята, че той ги решава е върхът на егоцентризма. Но дори ако му се случи един човек може да се затваря и да отбягва да навлезе в подобни отношения ако чувства, че не е готов, или казано с други думи ако го е СТРАХ.
"Ако някоя жена, да кажем ти, обича безумно субекта Х, и иска да му се отдава зиме и лете, а понякога и следобед(това направо ме уби!), дали ще е на разположение на всички птички и пчелички да ги обича и тях? Дали ще я е грижа и за другите, колкото я е грижа и за тоя мъж? Ако да, защо не пусне и на останалите мъже, които са на зор?"
Отг. Първо тотално грешиш по отнашение на обичта и отдаването на една жена.Някак си хем твърдиш, че това са различни неща, хем непрестанно ги разглеждаш като едно и също. Кой ти каза, че когато една жена обича мъж иска да му се отдава непрекъснато?! Отдаването НЕ Е равно на секс. Можеш да правиш секс и да не се отдадеш. Обаче решението да се отдадеш е началото на любовта, а не сексът сам по себе си.
Когато на мен ми се случи да се влюбя истински в субекта Х бях точно като теб. Ти в женски образ. Имах силен стремеж към духовното и смятах, че нагонът е нещо, което само пречи и спъва...сега обаче вече знам, че чисто и просто и ме е било страх ДА СЕ ОТДАМ и цялата тая работа с духовните ми напъни май е била продиктувана от този страх. Нещо като негово оправдание. И така след години подтискане на нагона в себе си (една мъка и страдание, която съм си причинила от страх) в крайна сметка се влюбих много сериозно. Стигна се до секс, но това съвсем не означава, че СЕ ОТДАДОХ. Смелостта ми тогава стигна само колкото да се реша на секс, но не и за отдаването. Така, че аз разбрах, че не съм готова за него и се отдръпнах. Аз ИЗБЯГАХ. Скрих се. Но тогава сякаш нещо в мен умря. Животът стана безцветен и безвкусен. Аз просто умрях. Тогава дори не знаех, че ще имам втори шанс. Минаха цели 8 години, когато съдбата се смили над мен и ми предостави втори шанс - със същия човек. 8 години ми трябваха за да преодолея страха си и да взема решение....внимавай, не за СЕКС, а за ОТДАВАНЕ. Този път бях готова...решението за отдаване мога да го оприлича с...хвърляне в неизвестното. Този път аз се хвърлих. И тогава осъзнах, боже мой!, тогава осъзнах, че това е първото решение в живота ми! А вече бях на не малко години. Първото ИСТИНСКО решение. Това отдаване стана начало на духовен растеж. Тогава разбрах, че ако не го бях направила, ако не бях преодоляла страховете си и бях избягала, аз никога нямаше да помръдна що се отнася до духовен растеж.
Стана дълго. Ако имаш въпроси питай.

[mitko]

  Спора  ви  е  чудесен,  затова  ще  вметна  една  констатация  като  въпрос?
  Алибаба,  да  разбирам  ли,  че  ти  смяташ  секса  за  нещо  което  придава  вкус  на  любовта? 
  Що  значи  да  се  отдадеш?  Въпрос  към  двамата!

[cassio]

Аз имам въпрос. Наистина ли можеш да правиш секс без да се отдадеш? Страшно непонятно ми е. Направо неестествено ми се струва. И? По-добре да не се прави секс въобще. Лично мнение, но нищо лично към теб.


пп. Тангра, нещо да кажеш за часът, в който е публикувано мнението ми? Или да питам Есес

[алибаба]

Моят отговор е НЕ, не смятам, че секса дава привкус на любовта. Смятам, че секса е едно сериозно предизвикателство пред любовта, което може да бъде преодоляно и тогава любовта израства.
Очаквах въпроса "що е отдаване", но го очаквах от Танграта.
Първо ще кажа какво НЕ Е отдаване.  
Една жена да си разтвори краката за един мъж НЕ Е отдаването. Точно тук се прави грубата грешка. Отадавенето е нещо, което касае душата на жената (но и на мъжа също). Една жена може цял живот да си е разтваряла краката и ни веднъж да не се е отдала. Един мъж може цял живот да е наблягал на секса и ни веднъж да не се е отдал.
За да ме разбереш по-добре ще направя едно сравнение. Представи си хирург, който прави операция на пациент. За човека гледащ отстрани ясно ли е хирурга убива ли го или го спасява? Всеки ще ревне с пълен глас "Спасява го естествено!"
Да, обаче може и да го убива! Всичко зависи как подхожда, какво влага, какво е отношението му, дали се отдава, дали влага всичко в спасяването на един човешки живот без да го интересува нищо друго...или за него този човек е поредния случай, който гледа да приключи ако може по-бързо и няма никакво отношение към самия човек и неговия живот.
При секса е същото - гледайки отстрани отдаването не личи. Именно за това хората са били подведени да смятат секса за нещо долно, защото гледат външно нещата, а не някак не изглеждат много ....възвишени...
Отаване при секса има когато човекът пристъпва към него изчистен от всякакви консуматорски и ...както би казал Танграта СВЕТСКИ подбуди и очаквания. Отдаване е когато изобщо не знаеш какво може да се случи, но въпреки това се доверяваш, преодоляваш страх и несигурност, преодоляваш всички "съвети" и "предупреждения" на егото си за това как може да те излъжат, да се възползват от теб, да разбият сърцето ти, да се изгаврят с чувствата ти, да посегнат на свободата ти, да се подиграят, унижат, наранят....какво ли не още...Отдаваш се когато ВЪПРЕКИ всички тези "ако" ти избираш да се довериш и да останеш открит и уязвим.
Отдаването е скок в неизвестността. Ти си чул предупрежденията на егото си. Ако при този скок си разбиеш тиквата не можеш да се сърдиш на никого, защото ти си избрал това и си поел цялата отговорност.
Когато човект е воден само от нагона това все още не е отдаване. Нагона заглушава егото му така, че този акт не е акт на избор и решение, не е свободна воля. Отдаването е напълно СЪЗНАТЕЛЕН акт. ОСЪЗНАТ. Ти го избираш знаейки всички възможни рискове, а не не подозирайки нищо от наивност...примерно.
Това е изключително трудно решение и изисква много смелост.
Защото едно е да направиш нещо безразсъдно, просто защото не мислиш за последствията, друго е да го направиш знаейки всички възможни последствия.
Външно и двамата ще са направили едно и също, но вътрешно единият не е направил кой знае какво, а другият е преодолял себе си (егото си).
Външно тези неща са невидими и с това се спекулира.
Хирургът, който спасява отдавайки се на спасяването на живота е достоен за възхищение. Хирургът, който убива поради немърливост, небрежност и липса на отношение към живота е за затвора, но той чудесно знае че външно тези неща са трудно различими и трудно доказуеми и това му дава възможност да продължава своето ПСЕВДОспасяване и да злоупотребява с доверието на хората.
За това хората не бива да се критикуват едни други. Всеки първо със себе си трябва да се изясни - спасява ли любовта в отношенията си с другия пол или я предава.

[mitko]

     Значи  отдаването  е  акт  на  саможертва?  Схванах  ли,  или  съм  тъп?

[алибаба]

Cassio, нима ти е толкова чудно, че може да прави секс без да се отдаваш? Или просто ми пускаш стреличка? ;D
Все едно. Аз ще ти отговоря.
Секса е нещо, което всеки може да направи винаги по най-различни мотиви, много от които са съвсем нормални. Например любопитство. Маса млади хора го правят за пръв път именно поради любопитство. Някои го правят професионални. Трети го правят в името на една социална сигурност, да си имат семейство, деца...четвърти го правят за да избягат от влиянието на родителите си...пети (наплашени от носещите се слухове как мъжете мислят само с оная работа)го правят подбирайки си партньор, който им изглежда по-надежден и от когото по-малко се страхуват, а не с този, който наистина е събудил в тях желание...шести го правят само с партньори, които са материално осигурени, седми - само с красавци...осми...и пр. и пр. и пр. като нито едно от тези неща НЕ Е отдаване защото има мотив да се извлече някаква облага.

[алибаба]

Митко...и да и не. Но по-скоро не. Представи си един от някогашните велики откриватели на нови земи...един Фритьоф Нансен например....отивал е в неизвестността воден от някакъв импулс, който се е оказал по-силен от опасенията за всевъзможните опасности и всичко, което би могло да му се случи. Но не можем да кажем, че това е била саможертва, защото ако той бе пренебрегнал този импулс живота му би бил една неудовлетвореност..
В един от постовето Спорт-Здраве го каза много добре - как е забелязъл, че само натрапените отговорнисти го карат да се чувства зле, подтиснат и пр., но не и тези които е поел по собствена воля, воден от някакъв вътрешен импулс. Когато извърваш нещо напълно осъзнато ти поемаш цялата отговорност сам и това не е жертва, а избор.

[mitko]

     Алибаба,  саможертвата  е  винаги  избор - отговорност  която  никога  и  в  никакъв  случай  не  може  да  бъде  натрапена  отгоре! 

[алибаба]

Ми тогава сигурно може и така да се нарече, не знам. Уморих се малко...

[persefona]

И какво се жертва? ако не е тайна, като правиш секс?
Отдаването не мисля, че непременно е свързано с жертва... особено при секс.
Като стана въпрос ...абе секса не ни е виновен на любовта. Или, че нещо си търсим, дърпаме се, пък се тръшкаме, пък чакаме... години...лелииии...драма след сапунка... и Що?

Секса е най-якото нещо, след влюбването....само като си помисля, колко е яко, а е рано сутрин, по-късно пак....