Автор Тема: Любопитството и равнодушието  (Прочетена 2757 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Любопитството и равнодушието
« -: Септември 14, 2010, 12:01:09 pm »
Наскоро пуснах няколко теми с неща, които мисля, че са много интересни. Затова и ги пуснах.

Сега се появяват хора, които явно знаят тези интересни неща, но не са ги споделяли или излагали по някакъв организиран начин до сега, понеже смятат това за загуба на лично време, но също така и за загуба на времето на всички, понеже самото човечество знаело всичките тези неща от векове насам.

Ами... това е много хубаво и може само да ме радва. Ще ме извинява човечеството, на което съм загубил времето в четене на неща, които са му известни от векове.


Но поради разводняването на иначе сериозни и концентиррани теми с философски спорове, посвещавам тази тема на въпроса, който е възниквал винаги, възниква, и ще възниква винаги за в бъдеще - ЗАЩО.

Смятам в долните редове накратко да отговоря на въпросите защо пиша неща, които са известни на всички. Това обаче има малко по-дълбок корен, затова, както винаги, ще почна малко отдалече. Ще трябва да загубя още малко време на знаещите, в името на останалите.




Какво означава любопитен човек?
Като цяло това е човек, в душата на когото огънят носи отговори. И в ранната детска възраст, когато детето се сблъска с първата система въпрос-отговор, този пламък разпалва такъв пожар, който носи умножаващи се отговори още преди детето да е задало въпроси за всички тях.

У любопитния човек първо се появява отговора, и тогава той задава въпроса. Значи любопитният човек е преди всичко човек, който знае как се питат въпроси и на второ място такъв човек, който вече знае преди да попита.


Какво означава равнодушен човек?
Това е човек, на който не му трябват отговори и поради това и не пита въпроси. Той само си живее и не намира съществен смисъл в повечето от нещата, които прави, понеже рядко нещо го интересува достатъчно, за да му се стопли душата. Можете да си представите мечка в летаргичен сън - нито е жива, нито е умряла.

У равнодушния човек не възникват никакви въпроси и не идват никакви отговори, само че той си мисли, че знае много, заради отсъствието на въпроси.


Срещали ли сте се с равнодушен човек? Те често се мислят за онзи тип хора, които са като езеро - които дължат спокойствието си на това, че са отключили огромно центробежно занние в себе си.
Това очевидно не е така, опради една очевидна причина - знанието е сила, и когато човек се срещне с езеро, силата на това езеро се усеща. И като всеки голям водоем, езерото е способно на огромен гняв, и на огромна радост, но избира спокойствието пред тези две неща.

А равнодушният човек няма сила, понеже няма знание. Около него не се усеща онова, което се усеща, когато си изправен пред езеро, а се чувстваш като да си стигнал до една локва. Нито радостта е радост, нито гнева е гняв. Локвата не избира спокойствието пред двете неща, а избира равнодушието, понеже и радостта и гнева й не струват и пукната пара, за да бъдат проявявани.

Това значи да си равнодушен.


Когато любопитен човек срещне равнодушен човек, огъня сипра до тая локва, която не се интересува особено дали я има и дали я няма, затова от нея започва да се вдига само една пушилка от испарения и се пораждат мъгли от неяснотия.

Затова, ако сте забелязали, на равнодушен човек рядко нещо може да се обясни, създава се само объркване.



Повдигат се въпроси за някакво вечно търсене и затлачване от информация. Още повече, че аз се опитвам да насадя вечно търсене, които води да затлачване от информация.

Първо, ако аз тази информация я нямах вътре в себе си и ако не бях отключил знанието за нея вътре в себе си, тя никога нямаше да дойде при мен и от другаде, понеже информацията първо се поражда вътре и после тя привлича подобната на нея. Това е начинът, по който действа Вселената и за това има обширно нещо изписано не само в този форум. За онази част от човечеството, която от векове знае това нещо - можете да го пропуснете разбира се.

Така че онези, които постоянно маскират равнодушието си с това че били хора езера и били превъзмогнали търсенето... нека да си преразгледат маскировката, понеже ако имаха някакво знание в себе си, щяха да си дават сметка за това, че акъла, дето ми дават, е просто една безсмислица.


Второ, достатъчно пъти съм се затлачвал от информация, за да съм изследвал това нещо добре и когато казвам, че няма такова нещо, до голяма степен говоря от свой личен опит.
Това не е никакъв Вселенски закон, както някои равнодушни хора се опитват да го изкарат, а това е ефект от напълващ се капацитет за съответното време. Ако сравним всяко знание и любопитство с огън, човек трябва да знае, кога една дървена печка е достигнала своя максимум за момента и кога може да изгори цялата къща.
Това с пренапълването на капацитета е повече проблем на равнодушните хора, понеже на тях им е базразлично да развиват каквото и да е, камо ли капацитета си, и твърде често се чувстват затлачени с информация, защото капацитетът, който са занемарили, отдавна не е подходящ за времената, в които живеем.

Затлачването с информация е като подписването на виза за някоя по-голяма страна. То е покана за развитие, а не някакво сразяващо предизвикателство... но за равнодушните хора гоненето на тролея също е сразяващо предизвикателство.



След като, равнодушни люде, имате толкова много отговори, че нямате нужда да си губите времето с любопитство и неща, които човечеството знае от векове, нека тогава ви попитам нещо, барем ми отговорите кратко и ясно.

Във форума има предимно огън хора и хора езера. Като цяло не може да се направи форум за равнодушни хора, понеже тях и без друго слабо ги интересува. Кажете ми, какво по-точно ви задържа в този форум?



П.П.
Искам да се обърна и към читателите, като им посоча нещо очевидно - който го обвземе равнодушие, или който разучи всички неща, които човечеството ги знае от векове, спира да пише в този форум. Това не го забелязвам само аз, нали? Не си измислям и не живея в личен свят, нали така? Мисля,че наблюдението е колективно.



А защо АЗ пиша в този форум? Редно е да говоря и за това от етична гледна точка, а и защото с това започнах темата вес пак.

Питам се "защо аз". Защо до мен идва инфорамцията, която идва? Защото съм я отключил в себе си ли?
Моето съществуване не е самоцелно. Човек трябва да е равнодушен, за да не вижда тази очевидна аксиома, че съществуването не е самоцел.

Като се замисля, превръщането на съществуването в самоцел е онова, което прави човека равнодушен.

Тогава каква е целта ми. Хаха, не знам. Това обаче не е причина да си затварям очите пред фактите: няма нищо безсмислено и случайно и факта, че съм такъв, какъвто съм, в комбинация с факта, че аз (наравно с други) съм отключил тази информация в себе си и тя се притегля към мен отвън, не е случайно и си има цел.

Каква може да е целта на тази комбинация от факти? Дали целта е да си хвана задника, да се занеса някъде далече и да си заживея сам за себе си? Или в името на дърветата и животните?
Ако не сте забелязали... на нас ни е дадена най-много свобода от всичко, ходещо по Земята (за над и под нея не става дума сега). Нима това е с цел да се забием в ограничените неща? Като животните и дърветата?

Затова си мисля, че ако аз по някакъв начин съм уред за нещо, както е всеки един от нас, то може още да не зная целта, за която да се самоизползвам, но това не означава, че трябва да си занемаря уредите.

И един от тези уреди, в който някой някога е заложил смисъл в момента да бъдат мое притежание, е способността да достигам до нещата, които пиша. Ако не направя нищо с него, ще превърна тази си способнос тв самоцел и ще стана като локва - като равнодушните хора, които само пречат.


Може би тези неща се знаят от човечеството от векове и може би за голяма част от хората не са нищо ново. Те са свободни да се затворят в апартаментите си и в равнодушното си ежедневие ако искат, кой какво парви със знанието си е негова работа.

Най-малкото, никой не ги задължава да задръстват със спам иначе сериозни и конкретни теми, затова нека наистина не се чувстват задължени да го правят и да се доверят на равнодушната си пиррода, която и без друго ги подтиква да не правят нищо.

Понеже в локвите от малки не скачаме... може да пречат, но ние все пак ги прескачаме, нали така. Нека форумът не става една улица с локви, понеже не се върви лесно в такова нещо.

Неактивен Pilota

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 266
Re:Любопитството и равнодушието
« Отговор #1 -: Септември 14, 2010, 12:31:04 pm »
Изслуха всичко това ,което си написал.И да съгласен сеъм ,че такива хора трябва да напуснат форума.Аз лично вярвам(и се надявам) ,че има още доста неща ,който незнам.Затова си копувам книги и правя ескперименти.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Любопитството и равнодушието
« Отговор #2 -: Септември 14, 2010, 15:49:15 pm »
Би било по-подходящо, егоцентричност и нарцисизъм  ;D.

Не би трябвало да се сърдиш на такива като мен примерно, в зависимост от това на какъв етап на развитие се намира човека съответно и такава духовна информация ще проумява и приема.Всичко е енергия в различни вибрации.А за жалост всички сме в различна степен на духовно развитие (и не само), та те оттам идват тези неразбирателства, а не както пишеш ти равнодушие, пука му на такъв човек за твоите писаници ;).

« Последна редакция: Септември 14, 2010, 16:23:02 pm от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Любопитството и равнодушието
« Отговор #3 -: Септември 15, 2010, 04:33:01 am »
Ще пиша в тая тема, за да не спамя в другата.
Не ми се влиза в конфликти и разправии, макар първия ми импулс да беше такъв. Ще се постарая и да не взимам твърда страна, макар да ми се иска.

Само искам да отбележа, че и на мен ми харесваха много темите на Спорта, макар да не успях да изчета всичко. Стори ми се доста сложно, за това го отложих за неопределено време. Но и през ум не ми минава да го критикувам.


Преди няколко дена имаше един нов човек, дето беше писал в темата за слънцегледането. Човека си беше написал простичко. Днес стоях и гледах слънцето толкова и толкова. Утре ще го гледам толкова и толкова.
Много ми се доиска тогава да му благодаря и да напиша един постинг. Въздържах се, за да не спамя.
Има нещо, което невероятно много ме радва и ми стопля сърцето. И то е, когато някой човек каже, аз тренирах. Вчера тренирах, днеска, утре, последните 2-3-10 години. Няма значение колко и кога. Важното е, че си споделя простичко и по човешки практическите занимания. За съжаление, това се случва много много рядко. Както на живо, така и във нашия любим форум.
Вижте темите.
99% са:
"Четох еди коя си книга, ще се възвися ли?"
"Маите казаха еди кво си, ще вляза ли в 9тото измерение?"
"Сънувах сиви рептили, които ми отвлякоха котката. Това как се отразява на галактическото магнитно поле?"

Малко са хората, които практикуват и споделят практика.
А когато някой ти каже простичко "правих това и това", и на теб ти се предава невиността, чистотата и желанието, мотивацията да тренираш и да работиш върху себе си.
НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ОТ ТОВА. ВСИЧКИ!
Респект към Спорта, че практикува и се занимава. Респект и, че пише за заниманията си. И създава атмосфера с добра нагласа. Дано не се възгордява.

Никъде не видях в мненията му, желание за учителстване.
Нещо, което други хора, пък имат. Някак е свързано и с егото, ама как точно да оставим за друга тема.

п.с. тая метафора със стъпването един друг на раменете, я говореха едни умни хора, преди доста години. Чудя се дали спорта сам я е измислил, или някой му я е казал.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Re:Любопитството и равнодушието
« Отговор #4 -: Септември 15, 2010, 09:41:27 am »
Сори за спама, но просто искам да отбележа:
Цитат
"Четох еди коя си книга, ще се възвися ли?"
"Маите казаха еди кво си, ще вляза ли в 9тото измерение?"
"Сънувах сиви рептили, които ми отвлякоха котката. Това как се отразява на галактическото магнитно поле?"
Безценно, особено последното, Респект.
Даже се засмях с глас, уторото започва добре.  :hi:

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27