Моят отговор е НЕ, не смятам, че секса дава привкус на любовта. Смятам, че секса е едно сериозно предизвикателство пред любовта, което може да бъде преодоляно и тогава любовта израства.
Очаквах въпроса "що е отдаване", но го очаквах от Танграта.
Първо ще кажа какво НЕ Е отдаване.

Една жена да си разтвори краката за един мъж НЕ Е отдаването. Точно тук се прави грубата грешка. Отадавенето е нещо, което касае душата на жената (но и на мъжа също). Една жена може цял живот да си е разтваряла краката и ни веднъж да не се е отдала. Един мъж може цял живот да е наблягал на секса и ни веднъж да не се е отдал.
За да ме разбереш по-добре ще направя едно сравнение. Представи си хирург, който прави операция на пациент. За човека гледащ отстрани ясно ли е хирурга убива ли го или го спасява? Всеки ще ревне с пълен глас "Спасява го естествено!"
Да, обаче може и да го убива! Всичко зависи как подхожда, какво влага, какво е отношението му, дали се отдава, дали влага всичко в спасяването на един човешки живот без да го интересува нищо друго...или за него този човек е поредния случай, който гледа да приключи ако може по-бързо и няма никакво отношение към самия човек и неговия живот.
При секса е същото - гледайки отстрани отдаването не личи. Именно за това хората са били подведени да смятат секса за нещо долно, защото гледат външно нещата, а не някак не изглеждат много ....възвишени...
Отаване при секса има когато човекът пристъпва към него изчистен от всякакви консуматорски и ...както би казал Танграта СВЕТСКИ подбуди и очаквания. Отдаване е когато изобщо не знаеш какво може да се случи, но въпреки това се доверяваш, преодоляваш страх и несигурност, преодоляваш всички "съвети" и "предупреждения" на егото си за това как може да те излъжат, да се възползват от теб, да разбият сърцето ти, да се изгаврят с чувствата ти, да посегнат на свободата ти, да се подиграят, унижат, наранят....какво ли не още...Отдаваш се когато ВЪПРЕКИ всички тези "ако" ти избираш да се довериш и да останеш открит и уязвим.
Отдаването е скок в неизвестността. Ти си чул предупрежденията на егото си. Ако при този скок си разбиеш тиквата не можеш да се сърдиш на никого, защото ти си избрал това и си поел цялата отговорност.
Когато човект е воден само от нагона това все още не е отдаване. Нагона заглушава егото му така, че този акт не е акт на избор и решение, не е свободна воля. Отдаването е напълно СЪЗНАТЕЛЕН акт. ОСЪЗНАТ. Ти го избираш знаейки всички възможни рискове, а не не подозирайки нищо от наивност...примерно.
Това е изключително трудно решение и изисква много смелост.
Защото едно е да направиш нещо безразсъдно, просто защото не мислиш за последствията, друго е да го направиш знаейки всички възможни последствия.
Външно и двамата ще са направили едно и също, но вътрешно единият не е направил кой знае какво, а другият е преодолял себе си (егото си).
Външно тези неща са невидими и с това се спекулира.
Хирургът, който спасява отдавайки се на спасяването на живота е достоен за възхищение. Хирургът, който убива поради немърливост, небрежност и липса на отношение към живота е за затвора, но той чудесно знае че външно тези неща са трудно различими и трудно доказуеми и това му дава възможност да продължава своето ПСЕВДОспасяване и да злоупотребява с доверието на хората.
За това хората не бива да се критикуват едни други. Всеки първо със себе си трябва да се изясни - спасява ли любовта в отношенията си с другия пол или я предава.