Форум за конспирации, уфология и мистика.

Духовно => Философски мисли => Темата е започната от: persefona в Април 18, 2010, 11:34:56 am

Титла: Страхът от...
Публикувано от: persefona в Април 18, 2010, 11:34:56 am
Искам да ви попитам, от какво се страхувате, и по-важното как го преодолявате?

Не говоря за паранoи и фобии, а за това неочаквано безсилие и отчаяние, което ви завладява, когато най не очаквате.

Поради горното като се замисля, всъщност ме е страх да не съм причина за нечие страдание. Хора, които държат на мен да искат да ми помогнат, защото ме обичат, но да не могат.
Защото аз спуснах преградата ... и реших, че ако съм сама само мен могат да ме наранят, но не и тях или друг на когото държа.

Да но те `блъскат, ритат` по преградата...но аз не я вдигам, просто се чудя, защо тази кръв по пръстите ми, от сърцето е толкова лепкава.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 18, 2010, 11:40:59 am
Страхувам се само и единствено от себе си.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Април 18, 2010, 19:29:24 pm
Страхувам се от много неща. Но се старая да се боря със страховете си.
А единствения начин да се бориш с тях, е като ги срещаш.

Един от най-големите ми страхове, това е страхът, че не съм съвършен.
Т.е. перфекционизма.
Перфекционизма НЕ е желанието за съвършенство, а СТРАХЪТ, че не си съвършен. Като такова, това е абсолютно негативно и неприятно качество. (по-скоро недостатък, а не качество)
Това е много страшно "качество". То блокира възможностите ти за развитие. Прави те негативен, допускащ много повече грешки, дори паникьосващ се на моменти.

Този перфекционизъм може да приеме най-най-разнообразни форми.
Като се започне от това, докато играеш баскетбол и стреляш към коша, страхът дали ще успееш да вкараш; по-натам ако си говориш с някое привлекателно момиче, страхът дали ще те хареса или не, и съответно започваш да издребняваш във своите действия и да грешиш много много повече.
От перфекционизъм може да страдаш в професията си, или пък когато пишеш по форуми.
Което пък ме навежда на друго сходно чувство: "Желанието/Страхът за външно одобрение".
Може би перфекционизмът поражда това второ чувство.
Когато се страхуваш, че не си съвършен, че нещо не ти е 100% супер, тогава идва "Желанието/Страхът за външно одобрение". Което също е много кофти чувство.
Страхът от външно одобрение се припокрива доста със "страхът от водене", което е страх другите да те отблъснат, да не признаят теб, решенията ти, идеите ти, командите ти, вкусовете ти, предпочитанията ти и тн.
Частен случай на това е страхът някой от противоположния пол, че не те харесва, или пък не харесва твоето поведение, решения, предпочитания и тн.


Също така перфекционизмът поражда и "Страхът, че не си изживял/изживяваш смислено живота си", че живееш напразно, или не достатъчно смислено.


Май горе долу това са основните страхове, с които се мъча да се справя напоследък.
Май не се вмества в "безсилието и отчаянието", а може и да се вмества не знам.
Към раздела "страх, че живея живота си недостатъчно смислено". Но чак в отчаяние не съм изпадал, да чукна на дърво.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: why now в Април 18, 2010, 22:54:38 pm
Доста се почудих от какво ме е страх. :yes: :yes:
Май повече "за" разни неща,отколкото "от".
Както винаги ми се пада по-трудното,защото назовеш ли страха,облечеш ли го наполовина си се справил с него.Или както се казваше в една датска поговорка-"Дяволът не е толкова черен,колкото го рисуват." :yes:

Тан,твоето се оправя,зависи и колко си взискателен де.Но хубавото е,че извличаш нещо полезно от страха си. :dance: :dance:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Април 18, 2010, 23:29:38 pm
Tangrata_ wrote: "Също така перфекционизмът поражда и "Страхът, че не си изживял/изживяваш смислено  живота си", че живееш напразно, или не достатъчно смислено."

Явно (но не неразбираемо) имаме различни Представи за "страх".

Перфекционизмът... това ми е толкова непонятно, щото е НЕдостижимо.
Няма как да ме интересува, дали, как качвайки се в таксито, таксиметровия шофьор, ще е в настроение да се Впечатли от мен, за да минем по най-краткия маршрут и двамата да се чувстваме добре.
В момента, в който осъзнаем Неперфектността си, не е нужно толкова да се стараем да маскираме недостатъци-те и да ги крием. Напротив. Откритостта, би предразположила, към разбиране и последващо споделяне на собствени такива недостатъци.
В момента, в който, ми е неприятно, или разбера, че на някой не му харесва, че използвам `дрисла` вместо `кифла`- просто спирам да използвам `дрисла`пред него, а не започвам да се страхувам, че той ме харесва по-малко.
Защото преди това той ми е казал- в началото- нещо съвсем уникално и различно, от всички останали до тук: Ти си повече, отколкото някога съм искал!
какво би ме отблъснало от такъв човек? Не се сещам.
Страхът му е добре да е ....осъзнат. За да може да го преодолее.
но...ако не може да ми обясни, защо...тази кръв е толкова...лепкава...тогава просто ще затворя очи, и той повече няма да съществува.


Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Април 19, 2010, 00:05:20 am
Страхувам се от безсилието! Тогава, когато не знам и не мога ...Това ме паникьосва! Това ме прави слаба...
Страхувам се от глупостта, защото тя е могъща и незнам какво оръжие да ползвам срещу нея!
Страхувам се от хората, които обичам, защото с тях ... не съм на себе си...Те ме правят много силна, но и много слаба!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: dragonn в Април 19, 2010, 00:13:58 am
Цитат
Искам да ви попитам, от какво се страхувате, и по-важното как го преодолявате?

Страхувам се от себе си. Преодолявам го, като държа възможно най-малък кръг приятели покрай мен.

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 19, 2010, 15:10:05 pm
Интересен метод..Но се съмнявам,че е много ефективен.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 19, 2010, 17:42:31 pm
С нетърпение чакам "госпожата" , страхувам се като се срещнем да не се уплаша и избягам.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Април 19, 2010, 17:54:45 pm
Няма как да избягаш, но можеш да...припаднеш, да загубиш съзнание де...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 19, 2010, 17:56:17 pm
С нетърпение чакам "госпожата" , страхувам се като се срещнем да не се уплаша и избягам.
Олд,споко..щом я чакаш с нетърпение,значи няма да се уплашиш!Пък и хич не вярвам да е страшна..Даже,чух,че била симпатична и внимателна ;)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Април 19, 2010, 18:15:43 pm
Аз я познавам лично. Говорили сме си.В един сън, който продължи 3 поредни нощи.
Каза ми да не се страхувам, че ми е приятелка и че винаги ще бъде до мен да ме съветва. Това беше преди доста години. Тя удържа на обещанието си. Непрекъснато я...усещам зад..лявото си рамо...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 19, 2010, 18:18:53 pm
Олд,споко..щом я чакаш с нетърпение,значи няма да се уплашиш!Пък и хич не вярвам да е страшна..Даже,чух,че била симпатична и внимателна ;)
Ти ме разбра  :hi: .

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: EcTeTa в Април 24, 2010, 23:35:42 pm
я разяснете за някоя определена госпожа ли става въпрос :D , или за някоя абстрактна ?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 24, 2010, 23:44:36 pm
я разяснете за някоя определена госпожа ли става въпрос :D , или за някоя абстрактна ?

Става дума за "онази с косата" !
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Април 25, 2010, 12:47:26 pm
Този страх от 'Смъртта' никога не съм го разбирала. Да мислила съм си за края на мои близки, и колко би ми било непоносимо без тях. Но от собствената ми смърт-край...представям си го буквално като сън, след който няма да се събудя...все едно да ме е страх да заспивам...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Април 25, 2010, 18:06:16 pm
    Страх!  Едно  време  питах:  Що  е  това  страх???  Единадесет  годишен  точно  в  полунощ  влязох  в  едно  гробище  и  запалих  свещ  на  един  паметник! 
    А  сега  се  страхувам!  Страх  ме  е  да  не  бъда  безпомощен!  Страх  ме  е  от  това  да  не  бъда  в  тежест  на  семейството  си,  защото  ще  трябва  да  сложа  сам  точката,  а  дали  ще  мога! 
    Срамувам  се  от  това,  че  отида  ли  си  близките  ми  ще  научат  какви  съм  ги  вършил  и  ще  се  срамуват  заради  мене,  вместо  да  се  гордеят! 
    Така  че,  колкото  повече  се  приближава  денят  Х  толкова  повече  се  притеснявам  за  равносметката!  Не  се  притеснявам  от  факта,  че  ще  давам  отчет  някому,  а  че  ще  се  изправя  пред  собствената  си  съвест!   
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 25, 2010, 18:08:44 pm
.................................. 
:hi:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Април 25, 2010, 18:26:08 pm
    Така  че,  колкото  повече  се  приближава  денят  Х  толкова  повече  се  притеснявам  за  равносметката!  Не  се  притеснявам  от  факта,  че  ще  давам  отчет  някому,  а  че  ще  се  изправя  пред  собствената  си  съвест!   
Привет.
Та тя равносметката не е ли един вид отчет пред съвестта? :-X
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Април 25, 2010, 20:21:10 pm
       Ех,  Фишбоне!  Има  разлика  между  съвеста  тук  и  съвеста  там  горе,  но  това  е   друга  тема!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Април 25, 2010, 22:18:55 pm
Навярно тогава затова те е страх, защото си правил разлика, а там е работата, че няма особенна разлика. Другият вариянт е да не си живял в синхрон със собственната си съвест, която пък на свой ред е свързана, както с Бог, така и егото над което и би трябвало да стои.
Общо взето цялата работа опира до това с какво си се е асоциирал човек през живота си и защо си живял.
 Грехът ражда страха, а страхът от Бога е начало на мъдростта. Но от страх до страх разликата е от небето до земята. Има страх от любов има и страх от невежество
Няма безгрешни хора. Ако имаше то те шяха да са богочовеци, което на този етап е  почти невъзможно.
Смятам, че не сме се отклонили принципно от темата защото има множество допирни точки, а и не може да се буксува на едно място, което разбира се не означава и обратното.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Април 25, 2010, 22:33:55 pm
Въобще не сте се отклонили, дори.  :) А, много добре я развивате, за което ви благодаря! :hi:

Особено това, много ми хареса:

"Има страх от любов има и страх от невежество"

Абсолютно съгласна съм. И искам да попитам, кое е по-силно? И къде Безсилието надделява? Мерси. :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Април 25, 2010, 22:39:21 pm
      Радвам  се  за  теб,  Фишбоне,  срещнах  един  праведен,  дано  останеш  такъв  до  края  на  дните!  
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Април 25, 2010, 22:45:34 pm
    Е  аз  се  страхувам  от  съвеста  си,  че  късно  прогледнах!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Април 25, 2010, 23:31:18 pm
     Радвам  се  за  теб,  Фишбоне,  срещнах  един  праведен,  дано  останеш  такъв  до  края  на  дните!  
Колко съм праведен само Господ Бог знае. Аз знам само колко съм грешен та дори и това не знам. А дори и да знам това не ме прави по-малко грешен, или безгрешен. Защото да знаеш не означава, че си озъзнат, а да си осъзнат не означава, че си безгрешен или по малко грешен.
Цитат
  Е  аз  се  страхувам  от  съвеста  си,  че  късно  прогледнах!
Това не е лошо. Би следвало радостта ти да бъде по голяма.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Април 26, 2010, 12:23:03 pm
И искам да попитам, кое е по-силно? И къде Безсилието надделява? Мерси. :)
И аз мерси.
Ако съм разбрал правилно въпросите ви(ако може да са малко по обосновани) ;)бих казал следното:
Понятията, и определенията за същността на чувствата и техният произход са навързани, като свински черва.
 Страхът от Любовта е по силен, защото тя е толкова неизследима и необятна. Силата на страха зависи от това до каква степен не желаем да приемем дадено събитие обикновенно в бъдеще време. Страхът е слабост, неопитност, а защо не невъзможност и липса. Той е грешна представа, липса на информация била тя и визуална или в по суров вид, и нейното неправилно асимилиране, ако има такова. Стархува се умът, сърцето неможе да се страхува.
Ако се страхуваме значи сме допуснали мислите да надделят над чувствата, или обратно инстинктитее над мислите.
Относно безсилието какво е то ...прилагателно? То може да е резултат от най-различни причини няма да ги изброявам предполагаеми такива, защото за всеки е индивидуално кажи-речи. Силата на безсилието зависи и от неговият характер обикновенно многопластов. Къде надделява за всеки е индивидуално то не е "знаменател" но пак си е в единственно число само дето е в ср.род.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: eses в Април 26, 2010, 13:42:46 pm
Страхувам се да не загубя хората които обичам.От друго май не се страхувам.Преди време и аз се страхувах че хората могат да разберат за грешките в живота ми,но вече не ме е страх от това, защото се чувствам чиста.Всеки греши,а вината е най жестокото самобичуване.Опитвам се да не мисля за миналото.
Митко, никога не е късно.Може би мислиш че е късно защото очакваш края, но ако края създава понятието късно,то дори за млад човек осъзнал се на 24 и починал на 25 би означавало късно.Не се страхувай че си изпуснал,напротив,получил си,защото си правил грешки.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Април 26, 2010, 19:07:14 pm
 
 Грехът ражда страха, а страхът от Бога е начало на мъдростта. Но от страх до страх разликата е от небето до земята. Има страх от любов има и страх от невежество
Няма безгрешни хора. Ако имаше то те шяха да са богочовеци, което на този етап е  почти невъзможно.
      Фишбоне,  не  ме  е  страх  от  Бога!  Не  може  да  се  страхуваш  и  в  същото  време  да  изпитваш  обич!  Срам  ме  е,  а  това  чуство  е  по-тягостно  от  страхът!  Страхът  се  преодолява - срамът  никога  не  си  отива!
      Страхът  е  началото  на  падение  и  не  може  да  бъде  началото  на  никакво  помъдряване! 
      Не  разбирам  израза:  Страхувай  се  от  Бога!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Април 26, 2010, 20:02:19 pm
    Е  аз  се  страхувам  от  съвеста  си,  че  късно  прогледнах!
Щом вече "виждаш", май няма от какво да се страхуваш... :hi:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Април 27, 2010, 09:04:07 am
Срам, Съвест.... Страх- не ми се вписват. Това е по скоро някакъв тип съжаление, а не страх.
Страхът за мен е повече обвързан с безсилието- НЕ с безволието- ав това да НЯМАШ възможност дори и през съзнанието да се Освободиш от условностите и да се пребориш.

Продължава да ми е интересен този Страх от любов.... дам... много интересен бих казала.  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 27, 2010, 09:49:06 am
Е,как може да има страх от любов ???
На мен пък това не ми се вписва..Това си е чист егоизъм!
Страхът(или срамът)за който говори Митко,е страхът от самият себе си.Когато тук вършиш нещо"нередно"и гласчето на съвестта опитва да се обади,често го заглушаваме.Поне аз.Случвало се е,и ще се случва и за в бъдеще.Защото тук съм в състояние да го пренебрегвам.Да се направя,че не го чувам.Но това за което говори Митко,е всъщност най-големият ми страх.Моментът в който ще бъда предоставена на собствената си съвест,и тогава всичко което ще имам ще е само този"глас".И няма да съм в състояние да пренебрегна!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Април 27, 2010, 11:38:23 am
Чист егоизъм е да нямаш дори и респект към любовта към себе си и пр.
Имах предвид страх породен от любов към нещо..безкористна любов, а не буквално страх от любов. Панимаеш?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Април 27, 2010, 12:33:58 pm
Е,как може да има страх от любов ???
На мен пък това не ми се вписва..Това си е чист егоизъм!
Страхът(или срамът)за който говори Митко,е страхът от самият себе си.Когато тук вършиш нещо"нередно"и гласчето на съвестта опитва да се обади,често го заглушаваме.Поне аз.Случвало се е,и ще се случва и за в бъдеще.Защото тук съм в състояние да го пренебрегвам.Да се направя,че не го чувам.Но това за което говори Митко,е всъщност най-големият ми страх.Моментът в който ще бъда предоставена на собствената си съвест,и тогава всичко което ще имам ще е само този"глас".И няма да съм в състояние да пренебрегна!
       Към  този  отговор  бих  добавил  само: Не  всичко  което  ще  имаш  е  този  глас!  ТИ  САМАТА  ЩЕ  БЪДЕШ  ТОЗИ  ГЛАС!  И  за  да  стане  по-ясно,  а  и  по-страшно  добавете  телепатията  на  околните! 
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 27, 2010, 13:48:31 pm
Чист егоизъм е да нямаш дори и респект към любовта към себе си и пр.
Имах предвид страх породен от любов към нещо..безкористна любов, а не буквално страх от любов. Панимаеш?
Безкористна любов?!?Що е то,и има ли почва у човешкото съзнание?!?Не,не панимаю!Дай пример за безкористна любов та да те разбера по-добре!

Митко,съгласна съм с теб!Знам,че този"глас"ще бъда самата аз!И в този контекст,казах,че се страхувам само от себе си! :hi:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 27, 2010, 14:25:18 pm
Безкористна любов?!?Що е то,и има ли почва у човешкото съзнание?!?

 :hi:konstantin2007, а майчината любов не е ли такава.
Възможно е не всички майки да са еднакви , но безкористна любов ми се струва че е възможна само ,майка - дете.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Април 27, 2010, 14:40:27 pm
Цитат
Безкористна любов?!?Що е то,и има ли почва у човешкото съзнание?!?Не,не панимаю!Дай пример за безкористна любов та да те разбера по-добре!


ОЛд4 :) изпревари ме но ще постна написаното да не си кривя душата защото въпроса беше към мен май.


Ако не е преакалено здухано съзнанието би трябвало да има почва у него.
Безкористна любов е онази, която не очаква нищо в замяна и не се съобразява със слабостите на другия най-общо казано. За пример ти давам майчината любов. И ти като майка би трябвало да знаеш що е то безкористна любов, защото майчината любов е безкористна по принцип но ето какво какво били открили и "учените".

Доказано е, че съществува безкористна любов
Учените отдавна се опитват да изследват природата на любовта. Под каква форма се появяват тези емоции и има ли безкористна любов.
Отначало се е считало, че хората са длъжни да изпитват чувство на любов, само към тези, с които имат родствена връзка и които помагат да се предаде гена на бъдещото поколение – родители, деца, съпрузи. Но се оказа, че чувството на любов може да се появи и към човек, с който нямаме родсвена връзка. Наричаме я безкористна.
Специалисти, провели експерименти с хора, които срещу почти символично заплащане приели да се проведе експеримент с тях. В хода на изследванията се доказало, че те притежават способността да обичат безкористно.
С помощта магнитно-резонансни изследвания на главния мозък при доброволците се активизирали 7 дяла от главния мозък, като 3 от тях са свързани с романтични емоции. В останалите дялове на мозъка се регистрирала преработката на хормона допамин, който извиква чувства на радост и еуфория.
http://svejo.net/story/parties/224114-Dokazano-e-che-sushtestvuva-bezkoristna-liubov

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 27, 2010, 16:27:13 pm
Безкористна любов?!?Що е то,и има ли почва у човешкото съзнание?!?

 :hi:konstantin2007, а майчината любов не е ли такава.
Възможно е не всички майки да са еднакви , но безкористна любов ми се струва че е възможна само ,майка - дете.

Олд,fishbone,да..донякъде може и да има нещо такова..
Но аз лично мисля,че дори майчината любов не е съвсем такава.Или поне много рядко е.
И за да ме разберете по-добре,първо си задайте въпросът:Защо,ставаме родители?Кое е това нещо което ни кара да създаваме на всяка цена"свои"деца(елементарен пример сурогатството!?)Или пък въобще да ставаме родители?
Съмнявам се,че е безкористният стремеж и желание да помогнем на други души в техният път...
По-скоро търсим начин да"осмислим"живота си.
Та повечето хора гледат на децата си,като на собственост.Който каквото ще да ми говори,и това чувство много трудно се преодолява,да не говорим,че почти никога.А и модели за"безкористна родителска"любов"има навсякъде около нас!Дори и в сегашният ББ(който го гледа :blush:).И за това има и толкова комплексирани.Не може да си шамариш детето и днеска и нощеска,да го караш да учи по 5 езика още първи клас,да имаш очаквания да стане най-малкото депутат,шамион или поне миска ,и да говорим за безкористна любов!Казвам го именно защото ежедневието ми минава на детската площадка,където още не проходили децата се учат,че са по-по-най от другите!(увисва въпросът защо нужно такова сравнение и съревнование с"другите" ???)
И това е  най-вече заради болните амбиции,пардон,бекористната любов на родителите!
Хората стават родители поради ред други причини,но не и безкористна любов.Да майчината любов е много силно нещо.Много силна любов.Но дори и тя много рядко е съвсем безкористна. :hi:
Не казвам,че няма хора способни на безкористна любов...Все си мисля за майка Тереза и такива като нея.
п.с.Тези в"свежо нет"са ми толкова достоверен източник на информация,колкото и "шок"примерно..Та не виждам за кво го пробутваш тук,ма както и да е..Безкористна любов към не познати?!?Тези са големи гений!Като се има предвид,че малцина са имали привилегията да познават бъдещата си половинка цял живот!И значи,все в един момент са били непознати!Колко възвишено!Не са се изяли веднага след срещането си,а взели,че се заобичали..Пример за безкористност..Тези ще ме уморат.По тъпа статия скоро не бях чела.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Април 27, 2010, 17:12:19 pm
Изумително наистина. Жена да не разбира майчината-безкористна любов. И аз нямам думи. А двама мъже да са го обяснили толкова ясно.
Жената, която е призвана да роди живот да НЕ разбира какво всъщност дарява. Изумително.
Само да отбележа покрай шока си:
Няма нищо общо между ПРИЧИНАТА да имаш дете, и да си родител- СЛЕДСТВИЕТО да имаш дете и да си родител и ФАКТЪТ да имаш дете и да си родител. Това са три различни неща. А безкористна любов е майчината любов, но и бащината.  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 27, 2010, 17:25:15 pm
Можеш да се изумяваш и интерпретираш думите ми до второ пришествие ;)
...Въпрсът е кой как го разбира.От неграмотност и невежество а не от безкористна любов се раждат деца които биват малтретирани,оскатявани психически,и то в добри семейства!..понякога дори изхвярлени,убивани и т.н.
И има мноооого общо между причината и следствието.Но който както може така да го разбира!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Април 28, 2010, 07:34:34 am
Ами обяснили са го двамата мъже, ама бъркат. Язък им за мъжката логика.
Откъде да го почна това твърдение, не знам. Примери 10 000.

Например колко майки, ако имат пред себе си своето дете и някое чуждо и трябва да изберат кое да живее и кое да умре биха избрали чуждото?
Колко?
Една на 100, на милион?
Защо? (Важен въпрос, изисква мислене) (подсказка: има го и Егото в уравнението)

Второ, колко майки са привързани към децата си, и изобщо това, което обичат?
Защо?
Какво би станало, ако детето внезапно изчезне?
А как би реагирала тя, ако любовта е наистина безусловна?

Трето, колко майки обичат чуждите деца, точно със същата сила с която обичат своите?
Говорим за наистина непознати деца. Например тия в Сомалия?
Наистина ли една майка, например в Люлин на детската площадка, която си играе с детето, обича по същия начин, в същия момент и със същата сила едно дете в Сомалия?
А защо да, или пък защо не?

Четвърто, защо пък изобщо трябва да са деца?
Защо трябва да са с привилегия за специална любов именно към тях?
Не може ли да е безкористна любов, към някоя баба? Със същата сила и решителност, каквато е към децата?
Нима безкористната любов избира кого да се обича?
Защо?

Пето, защо трябва да са майките?
Това е отново субективно ограничение?
Защо е необходимо?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 28, 2010, 07:45:37 am

Нима безкористната любов избира кого да се обича?



Тангра, :hi: разбрал си ме много добре!
За останалите изумяващи и недоумяващи обобщавам:Докато егото е мотив да се възпроизвеждаме ,за никаква безкористност не можем да говорим!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 28, 2010, 08:08:26 am
.......................................

Tangra
, ти за точно определена жена ли говориш или за всички по света ?
Не се обиждай но с това последното изказване , "изби рибата".
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Април 28, 2010, 08:29:09 am
А аз мисля, че омешахте нещата- по скоро забравихте страха в цялата картинка, но карай.  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 28, 2010, 08:35:24 am
Не,не сме.И ако съществува безкористна любов,то не би трябвало да произтича никакъв,ама никакъв  страх от нея!Майчината любов е много силно и велико чувство.Но най-големият страх на всяка майка е да не изгуби детето СИ!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 28, 2010, 10:17:38 am
Не,не сме.И ако съществува безкористна любов,то не би трябвало да произтича никакъв,ама никакъв  страх от нея!Майчината любов е много силно и велико чувство.Но най-големият страх на всяка майка е да не изгуби детето СИ!


:hi:

Синоними:
безвъзмезден
честен, предан, съвестен, скрупулен, правдив, добродетелен
безплатен, доброволен
самоотвержен, себеотрицателен, самопожертвувателен

konstantin2007, я обясни на мене стария гупак , дал съм синонимите на безкористен.Какво като те е страх ,точно това показва че обичаш !
Когато нямаш чувства към някого , тогава нямаш и страх за него ..... просто не ти пука .
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 28, 2010, 10:55:27 am
Олд,никъде не съм казала,че не ОБИЧАМЕ децата си.Напротив,казах,че майчината любов е много силна и може би най-силната обич на която хората са способни..не знам.Но не мисля,че дори тази обич е съвсем безкористна(или поне много рядко е такава) поради ред причини.Като начало,причината да се възпроизвеждаме.Много рядко това е възвишен мотив като дълбока любов.Не.Напротив.Хората търсят някого в когото да се"влюбят"именно за да създадат потомство.(и това в добрият случай)Защото често пъти децата се"случват"по погрешка от невежество,безотговорност и т.н.Във почти всички случаи причината за създаване на потомство е егото.Да има кой да пренесе гените ти във времето,да си видиш"семката",да има кой да обичаш,да"осмислиш"някак си живота(щото и другите така правят)и т.н...После..начинът по който родителите показват безкористната си любов..Не го разбирам.Вчера енда малка 4 годишна принцеска беше ошамарена и засрамена до сълзи от безкрайно и безрезервно любящата си майка,само защото си подръпва чоропогащника между крачетата,понеже и пречи да тича :---..И въпросната майка наистина трепери над детето си,познавам я и знам,че прави всичко за доброто на детето(школи,обучение,езици,спорт)много добре финансво,презадоволено дете,но..въпросът е дали наиситна от любов към детето си или за да задоволи своите собствени амбици и стремежи.Его.Дори да не е изразено в такава силна форма като в посоченият пример,истината е,че колкото и силна де е нашата родителска любов,ние имаме някакви очаквания към децата си!Не може да обичаш безкористно и да имаш очаквания.А всички ние имаме такива(пък дори и тайни и непризнати) :hi:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Април 28, 2010, 12:36:56 pm
Значи, ако НЯМАМЕ очаквания към някой/нещо, това е Безкористно? Не мисля. Нямам очаквания към кучето си и го обичам, но не безкористно.

Страхът от любов е по-силен и от Страхът към собственият ти живот. Това е безкористно. Да обичаш някой повече от себе си. И да те е страх, че тази любов не е достатъчна, за да не бъде наранено или оставено само да се справя, и ти да не си там за да му помогнеш.
Изумително е. Но е Факт.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 28, 2010, 13:16:36 pm
Страхът от любов е по-силен и от Страхът към собственият ти живот. Това е безкористно. Да обичаш някой повече от себе си. И да те е страх, че тази любов не е достатъчна, за да не бъде наранено или оставено само да се справя, и ти да не си там за да му помогнеш.
Изумително е. Но е Факт.
Браво cassio.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Април 28, 2010, 14:10:47 pm
Не може да обичаш безкористно и да имаш очаквания.А всички ние имаме такива(пък дори и тайни и непризнати) :hi:
Може но е важно първо на кое залагаш ;D: очакванията или безрезервната обич. Майтап...тва е в сферата на шегата.
Всъщност въобще не важно и това защото човек или обича и лЮби истинки, или не. Средно положение няма, няма и да има.
И друго....Ако човек наистина изпитва бекористна любов то очакванията сами по себе си ще отпаднат ако е имало и такива, понеже нещата сами ще се случват,а човека ще бъде просто само свидетел на благодатта от тази негова обич. И за жалост или не
все по радко сме свидетели на подобно нещо.

Както бе казал един поет истински безкористна любов е отминалата, защото нама какво да очакваме от нея. Колко тъжно.:(

И да не забравя да поздравя :drinks: cassio за казаното:
Цитат
И да те е страх, че тази любов не е достатъчна, за да не бъде наранено или оставено само да се справя, и ти да не си там за да му помогнеш.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 28, 2010, 15:02:35 pm
 :)Блажени са вярващите.Но...който разбрал,разбрал.Другите могат да продължават да се заблуждават,че любовта им е безкористна.casio се е докоснал леко до идеята за безкористната обич,но пак казвам:Да обичаш безкористно,означава да не се страхуваш да разгърнеш целият потенциал от любов!Не може да има никакъв страх от нищо при такава обич!Човечеството към днешна дата,все още не е способно на подобни чувства или поне са изключително малко онези които са.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Април 28, 2010, 15:46:49 pm
Ами дано да е рзбрал тоа който е разбрал.
Как пък отсече, че и човечеството. Освен това никой тука не е казал, че любовта му е безкористна или користна.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Април 28, 2010, 20:20:40 pm
konstantin wrote: "Да обичаш безкористно,означава да не се страхуваш"

Не става въпрос за страх, ЧЕ обичаш- няма как да те е страх, че обичаш-това са взаимноизключващи се- оксиморон-ични- чувства.
А за страх към това, което/който  обичаш.

Чувствата и емоциите са към/за нещо- имат интенция-насоченост- това е смисълът им.
Това ни кара да се чувстваме пълноценни- щастливи или нещастни- чувствителни човешки същества.
В момента, в който спре да ти пука- т.е. да не очакваш- според теб- тогава си... мъртъв.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 28, 2010, 21:02:03 pm
 Както вече казах,който рабрал,разбрал! :)
Теорията за взаимно изключващите се неща е проза.Защото говоря за любов която е над страхът от каквато и да било загуба!Съжалявам,че това се оказа толкова непонятно..
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Април 29, 2010, 06:36:09 am
Значи, ако НЯМАМЕ очаквания към някой/нещо, това е Безкористно? Не мисля. Нямам очаквания към кучето си и го обичам, но не безкористно.

Страхът от любов е по-силен и от Страхът към собственият ти живот. Това е безкористно. Да обичаш някой повече от себе си. И да те е страх, че тази любов не е достатъчна, за да не бъде наранено или оставено само да се справя, и ти да не си там за да му помогнеш.
Изумително е. Но е Факт.
Логиката ти е напълно погрешна.
Ако от А следва Б, тогава далеч не винаги от не-А следва не-Б.
Не обръщай така произволно нещата.
Това би било валидно само ако А и Б са еквивалентни.

Ето ти контра пример.
Ако А е кола, следва че има 4 гуми.
Но ако не-А не е кола, далеч не следва, че всичко що не е кола е с не-4 гуми.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Iris в Април 29, 2010, 10:06:00 am
Страхът е напълно излишен. Ако обичаш някого, то любовта ти се изразява в загриженост за него, за неговото благополучие, за неговото развитие. Страхът обаче не е загриженост и двете не трябва да се смесват. С други думи, дори и да съществува страх, че нещо ще се случи на човека който обичаш, този страх е следствие на една слабост. Можеш да си загрижен за някого и без да се страхуваш, и това е оптималния вариант, в който любовта се проявява най-пълно. Когато се страхуваме, част от енергията ни се поглъща от страха, вместо да бъде насочена към този, когото обичаме.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Април 29, 2010, 11:58:30 am
Ами сега?
Като не разбирам много от логика/и. Чудя се, кое е по-интересно? Да НЯМА логика или да е "напълно погрешна"?
Все пак имам някакъв спомен за някакви:
модус поненс
и
модус толенс.
Дали могат да са ни от полза?
Може да включим малко достатъчно и необходими условия. И ако е удобно пак да направим едно умозаключение, което да не е с напълно погрешна логика.
Ще се радвам, ако в примера са включени `страх`, `любов`- може и `безкористност`, ама не и автомобили, че не се сещам, в примера за МПС-то какъв да е аналога на `безкористност`. Ако беше кон, файтон, или нещо...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Април 29, 2010, 18:37:10 pm
http://en.wikipedia.org/wiki/Modus_tollens

Цитат
If P, then Q.

¬Q Therefore, ¬P.
Забележи, много важен момент: При негирането (отрицанието), местата на Q i P са разменени.

т.е. не можеш да твърдиш Ако ¬P то , ¬Q

Т.е. приложено в нашия случай може да кажем:
"Ако любовта е безкористна, тогава няма да има очаквания."

Но не бихме могли да твърдим "Ако няма очаквания, то любовта е безкористна"


http://en.wikipedia.org/wiki/Modus_ponens
А тук никъде няма отрицание.

А за определението за безкористност, ясно е, че всеки си има свое определение и точно тук се осра работата.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Април 30, 2010, 15:39:16 pm
Защо си толкова объркан? Какво всъщност целиш да ме убедиш? Не разбирам.
Кое конкретно не ти "хареса" в моята теза?

Разбираш ли, че предикатът (Р) не е "безкористно", а любов?
След което пак, погледни модусите и това, което си написал...
Логиката ми е Бетон от всякъде!  :) :P
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Април 30, 2010, 15:48:00 pm
Аз пък друго немога да разбера , защо всеки съди по себе си и си мисли че няма такова "животно" като безкористна любов .
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Април 30, 2010, 19:17:02 pm
...Не може да обичаш безкористно и да имаш очаквания.
Значи, ако НЯМАМЕ очаквания към някой/нещо, това е Безкористно? Не мисля. Нямам очаквания към кучето си и го обичам, но не безкористно.
Ето за това ставаше дума.

Ако негираме на Константин твърдението ще получим:

"Ако нямаме очаквания, МОЖЕ да обичаме безкористно, НО НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО"

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Април 30, 2010, 21:06:09 pm
      Да  нямаме  очаквания,  значи  да  убием  надеждата!
      На  коя  врата  стоеше  надписа? - " Надежда  всяка  тука  оставете"
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Април 30, 2010, 23:04:25 pm
      Да  нямаме  очаквания,  значи  да  убием  надеждата!
      На  коя  врата  стоеше  надписа? - " Надежда  всяка  тука  оставете"
Защо пък,ако нямаш очаквания убиваш надеждата? ::)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Април 30, 2010, 23:07:33 pm
      Да  нямаме  очаквания,  значи  да  убием  надеждата!
      На  коя  врата  стоеше  надписа? - " Надежда  всяка  тука  оставете"
Портите на ада.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Април 30, 2010, 23:14:41 pm
Да де,ама аз се чудя колко хора правят разлика между очакване и надяване,между чувства и емоции?Просто непрекъснато слушам как,ако спре да изпитва нещо-то човек умира или става жив мъртвец.Аз пък мисля,че повечето хора и сега са живи "мъртъвци",но надали го знаят.Просто доста си хабят енергията за изживяване на емоции,а чувствата за тези доста са лишено от смисъл начинание.
За безкористната любов-доста има изписано,може още толкова да се изпише,но човек или го изпитва,или не-това е положението.Пък и разликата между любов,обич,привличане,желание,изискване(и задоволяване)в някакъв аспект-все различни неща,които незнайно защо все за тая "безкористна" любов се приемат.За майчината любов и ступването-понякога е полезен боя,но от друга страна как да научиш някой на нещо,което ти самия не знаеш или не разбираш?!Просто повечето родители(поне да се надявам на това ми остава)правят най-доброто според тях самите за децата си.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Май 01, 2010, 02:01:35 am
Цитат
.Пък и разликата между любов,обич,привличане,желание,изискване(и задоволяване)в някакъв аспект-все различни неща,които незнайно защо все за тая "безкористна" любов се приемат
Да и аз до този извод достигам...макар, че знам, че не е точно така. На прав път си
т.е права си поне за мен.  :drinks:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 01, 2010, 02:07:39 am
fishbone,в крайна сметка всичко е едно,но,за да го приема като Едно ми се наложи да мина етапа на разграничаването на почти всичко,след това отричането му и накрая приемането му за ВСИЧКО И НИЩО.А повечето хора "играят",че са стигнали последния етап.Аз за себе си отказвам да разбера какъв е смисъла да приема за "безкористна" любов привличането към някого или просто секса(брех,че съм груба),но ако предните две доведат до любов-ок,става.В крайна сметка всеки е прав за самия себе си.Всичко е такова,каквото трябва да бъде!  :drinks:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Май 01, 2010, 04:30:00 am
я разяснете за някоя определена госпожа ли става въпрос :D , или за някоя абстрактна ?
За баба ти смърт....която ще ти каже здравей ..........а  може и добрру...утру.  :-X :-X :drinks:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 01, 2010, 08:21:17 am
      Надежда - очакване;  надяване;  вяра;........
      Очакване - надежда;   надяване;...........
      Така,  че  не  аз  бъркам  понятията  Blue|_Star
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: insomnia1304 в Май 01, 2010, 10:12:02 am

 
ЛЪЖАТА ,КАТО ФОРМА НА ЖИВОТ
 
   На тази думичка ме наведе интервю с бившата съпруга на Боби Цанков,тя разказа за неговото дотам,развихрено въображение ,да не кажа шизофренично фантазиране,повярвах й и си спомних за мой познат,набор на гореспоменатия.Момчето изпадаше в такива омайни фантазьорски измислени истории,че дори да искаш не бе възможно да го спреш,...
   И все таки,макар че лъжеше,то излъчваше такъв наивитет и не само,че просто бе обожаван от женското съсловие - удолствие бе да бъдеш обект на измишльотините му,като се започне от това колко си прекрасна , та до неговия велик живот-минало и настояще-Казанова,не какво си мислите ,та той “не си пада по жени”,ама изобщо
той има “по-различна сексуалност ,всъщност “само по теб”,а за живота по света,контактите с посланици като се започне от двете големи сили –руския и американския,.....то е като редуването на водка с уйски.

   Независимо ,че говорим за лъжата ви казвам истина,заклевам се...

   Дори веднъж , когато се бе покрил каза ,че е в Париж и е толкова депресиран,че не му се излиза от квартирата ...... и все пак е чаровник,неговите лъжи са забавни и прозрачни и ако искаш да бъдеш лъган просто му се оставяш ,ей така на сладкото течение на лъжата –мираж ,глътката различна свежест.
Лъжата ,замисляли ли сме се някога кога ,защо ,къде и колко лъжем или ни лъжат,тя май е станала нещо като втората ни природа.Лъжата е начин на живот ,тя е нещо неразривно свързано с нашия лъжовен свят.”Обичам ,да ме лъжат.”
 -Чували ли сте тези думи ?

 ”Лъжи ме ,лъжи ме “-тананикали ли сте си тази песен?
 Още като малки ни залъгват с биберони залъгалки ,занимават ни с лъжовни приказни герои ,сплашват ни с несъществуващи торбалановци и Баби Яги,
после ни лъжат за произхода на човека -от маймуна ,а на живота –от бульон.
Говорят ни лъжовни истории за велики хора ,за за живеем с лъжливи мечти ,които ни довеждат в бъдеще до отчаяно разкаяние на неуспели неудачници.
Трябва да вярваме в изтъкани от лъжовна възхита  Ахиловци и Крали Марковци.
Смеем се глупаво на лъжите на Хитрия Петър и собствената си ориенталска природа видяна в Бай ти Ганя.
Приемаме с възторг и див смях Троянския конник и се смеем като издигаме в култ Хубавата Елена ,а не горкия излъган съпруг Менелай.
   Ето така растем и възпитаваме и своите деца ,с лекота използваме лъжата в своя живот –в и извън дома.
Лъжата като оправдание или нападение.
Лъжем и в любовта ,казваме по често –обичам те ,но на кого и защо ,лъжовно се усмихваме ,дори когато ни се плаче ,премълчаваме и залъгваме дори себе си ,губим искренността в отношенията дори с най близките си ....
Така изгубваме мерилото ,дори не се замисляме лъжейки другите ,излъгваме себе си ....
 
“Ти закъсняваш понякога истино ,но винаги идваш ,
идваш при нас..........”


 ДА,дано не е твърде късно ,за всеки от нас!

 Тази лъжовни истини споделих с вас аз- М.,
този път не ви излъгах,не ми вярвайте , всички обичат да са лъгани ........!!!!!!!!!!!

http://melinik63.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/15/lyjata-kato-forma-na-jivot.511680
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 01, 2010, 12:39:57 pm
      Надежда - очакване;  надяване;  вяра;........
      Очакване - надежда;   надяване;...........
      Така,  че  не  аз  бъркам  понятията  Blue|_Star
mitko,въпрос-ти сега вярваш или знаеш,че аз ти пиша от друг компютър?!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 01, 2010, 19:57:14 pm
Ще отговоря вместо "mitko"(на ..... въпрос(по желание прилагателно на мястото на точките))
Той (аз, и всички останали) Знаем, че пишеш от друг компютър.

Защото имаме достатъчното, но НЕнеобходимо условие да установим, че на нашите си в момента пишем само ние.
Щяхме да Вярваме, ако основанието беше едновременно и необходимо с достатъчното.
Но сега пак ще се обидиш, ако ти кажа, че това не е лъжица за теб....

надяването и очакването
чувствата и емоциите са неща, за щастие, които можем да контролираме. Трябва и се налага да контролираме.
И когато си говорим и пишем тук, поясняваме, къде точно пропуските не ни дават достатъчното основания, за да се справяме и като повярваме да го направим.

Защото, ако безкористност- е висша степен на безусловност, ТО тогава, контролът би се насочил към овладяване на Страхът, а не към просто неговото установяване.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 01, 2010, 20:09:56 pm
persefona,въпросът беше към Mitko,не към теб.  ;)
Без да се засягаш,но мисля,че си "оп".Тъй че наистина според твойте разбирания може би лъжицата няма как да е,за която и да е уста.Мир,Перси!Зададох си въпроса и очаквам да ми отговори човекът,към който беше отправен,а не ти.Но няма значение.Бъди щастлива. :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Iris в Май 02, 2010, 09:46:45 am
     Да  нямаме  очаквания,  значи  да  убием  надеждата!
      На  коя  врата  стоеше  надписа? - " Надежда  всяка  тука  оставете"

     Надежда - очакване;  надяване;  вяра;........
      Очакване - надежда;   надяване;...........
      Така,  че  не  аз  бъркам  понятията  Blue|_Star
Мисля че придаваш малко по-различен смисъл на думата „очакване“ от някои от писалите преди тебе и затова се получава едно доста съществено разминаване. Да, „очакване“ може да се употреби в смисъл на „надежда“, но в много от мненията по-горе, според мен то е употребено в смисъл на „предположение“. А между надеждата и предположението разликата е очевидна.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 02, 2010, 10:00:03 am
       Привет  Ирис,
       Прав  си!!  Много  от  споровете  се  водят  поради  различно  тълкуване  на  понятията!  Затова  предлагам  когато  спорим  да  използваме  речник!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 02, 2010, 10:48:41 am
Не знам за значението на думите,но знам,че,когато човек знае-той вече няма как да вярва.Той просто знае и очакванията губят смисъл,поради знанието.А надеждата винаги си я има,макар че зависи от човека.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 02, 2010, 11:45:14 am
Очаквания, надежда, вяра, знаене...
Митко, прав си, че хората не се разбират поради различното значение, което влагат в понятията. И нещо повече - човек сам на себе си непрестанно разказва света чрез понятия. И тъй като всеки влага различен смисъл в тях всеки живее в различен свят.
Така, че в началото бе словото.
Учили са ни да вярваме, че вяра, надежда и любов са едни прекрасни и хубави работи.
Я да видим...надеждата например. Познава една жена, която се надяваше, че щом е добра, в крайна сметка ще бъде възнаградена.Така да се каже ще получи заслуженото за добротата си. Тоест нищо не трябваше да прави освен да се надява в справедливостта. Вместо да запретне ръкави и да си каже "Абе какво ще чакам и ще се надявам, ПОЧВАМ ...набелязвам си собствена програма, първо, второ, трето.....правя това, онова и пр. от които да се почевствам добре", тя си стоиии, търпиии каквото и се случва или по-скоро и случват другите, дейните и се НАДЯВА на справедливост.
След цял живот надяване, вече към самия си край тази жена разбра, че не е трябвало да се надява, а да действа. Разбра, че "лошите" живяха много по-щастливо и наситено от нея. Остана с горчивото чувство на пропилян напразно живот. Живот посветен на...НАДЕЖДАТА, че добротата са възнаграждава.
Не, аз не мисля, че надеждата е хубаво нещо.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 02, 2010, 11:51:41 am
алибаба,според мен тази жена е очаквала да получи нещо в замяна на това,че е добра.Уви,това е нямало как да стане.Имаш ли очакване-край с надеждата и намерението.А и справедливостта от човешка гледна точка е едно,а от гледна точка на истинската справедливост-съвсем друго(Понякога е жестоко,но...).А и това да стоиш,да търпиш,да чакаш другите-това е играене на ролята на "жертва"(доста разпространена напоследък роля)и отказването да се поеме отговорност,за каквото и да е,в което няма никаква доброта или справедливост(за мен,поне,за истинската справедливост-може и да има,не знам).
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 02, 2010, 14:29:43 pm
Не знам за значението на думите,но знам,че,когато човек знае-той вече няма как да вярва.Той просто знае и очакванията губят смисъл,поради знанието.А надеждата винаги си я има,макар че зависи от човека.
       Да,  много  точно  и  силно  казано,  но  Blue|_Star  това  е  пореден  етап!  Да  научиш   един  отговор  значи  ти  се  предоставя  възможност  да  зададеш  нови  въпроси  и  така  не  знам  докога!  Така,  че  вярата,  надеждата  и  любовта  са  и  ще  са  наши  вечни  спътници! 
       Знанието  поражда  изключително  силен  и  обоснован  страх!  И  е  много  съществино  да  го  коментираме! 
       Ето  аз  не  вярвам  в  съществуването  на  Бога,  защото  знам,  че  има  Бог!  Това  знание,  обаче  не  ми  носи  мир,  спокойствие,  а  по-скоро  страх  от  самият  мене!
       Алибаба,  "За  да  се  чуства  лошото  комфортно  е  достатъчно  доброто  да  не  прави  нищо"  "Доброто  е  добро  само  когато  го  правиш  на  практика"  Така,  че  "Правенето  му  е  майката" - Танграта
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 02, 2010, 19:19:01 pm
mitko,не знам защо чувстваш страх от Бога,но като цяло страхът е провокиран от Егото и принадлежи на тялото.Да,дълго време имах доста въпроси-намерих ги,появиха се двойно повече,и така си продължава.В крайна сметка винаги има по-ниско,но и по-високо стъпало,във всичко,въпреки че всичко е Едно.И аз не вярвам в някои неща.  ;) Знанието понякога ми причинява мъка и едно кофти чувство,но нямам право да се оплаквам,аз сама си избрах някои неща.А и в крайна сметка,колкото и да причинява мъка,страх,или каквото и да е-предпочитам знанието в доста по-голям %,отколкото пълното безхаберие и незнание.За страха от самия теб-мисля си,че това е причината за някои хора да използват доста под възможностите си.Може би е светът ни е врълпявам прекалено дълго време,че всичко реално и хубаво е грешно,и "невъзможно".
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 03, 2010, 11:09:22 am
      Ето  аз  не  вярвам  в  съществуването  на  Бога,  защото  знам,  че  има  Бог!  Това  знание,  обаче  не  ми  носи  мир,  спокойствие,  а  по-скоро  страх  от  самият  мене!

Митко, това, което казваш е много странно. Знанието, че има Бог не може да води до страх от теб! Знанието, че има Бог означава, че ти знаеш, че има един вселенски разум, който се грижи за интересите на цялото, съответно и за неговите части, каквито сме и ние и ти съответно. Това снема огромния непосилен товар от плещите ти. Не си ТИ, който можеш за решиш и да знаеш отговорите и да движиш и направляваш нещата, а нещо далеч по-мощно от теб и тогава не е нужно толкова много да се напъваш да разбираш всичко, а просто да се отпуснеш в състояние на същество за което се грижат и просто да усещаш връзката.
Как може в едно и също време да вярваш в Бог и да се страхуваш от теб? Това е невъзможно. Щом те е страх значи нямаш истинска вяра в Бог, а тя е само на интелектуално ниво. Едно дете не вярва на родителя си интелектуално, защото ЗНАЕ, че родителят му съществува. То вярва без въпроси и отговори, ей така директно и когато е до родителя се чувства в безопасност, няма страх (ако има късмет да има истински родители де), а не хора, които го нараняват докато му говорят, че правят всичко за негово добро.
Та идеята ми е, че вярата в Бог има един единствен смисъл за човека - да го освободи от страха и от свръхотоговорността, която си мисли, че носи на плещите си.
Значи пак се убеждавам, че основните проблеми идват от двусмислиците. Вярата в Бог не означава да разсъждаваш има ли го или не. Тази вяра е по-скоро ДОВЕРИЕ в един удивителен ред от който ти си част. Но не и безредието, което човекът създава де, и което той нарича ред.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Gerda в Май 03, 2010, 12:39:31 pm
Вчера като четях темата си мислех че не ме е страх от нищо и че няма какво да пиша, но вечерта когато си легнах се сетих за страха си от хора с напълно черни очи бялото го имат  но ирисът е напълно черен, полудявам само като си го представя.Страното пък е че майка ми харесва точно такива напълно черни очи и се страхува от тъмносините, които  аз пък ги обожавам.Като си помисля че някъде има такива хора с черни очи,[разказвали са ми за такива], направо изтръпвам.Другият ми нов страх е че ще ме приберат някъде в някоя лаборатория не ме питайте защо нищо специално ми няма, просто е налудничав страх.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 03, 2010, 18:05:56 pm
Според мен страхът идва от егоизма.
Нали ти твърдеше, че само ако решим да се отворим ще ни залее някаква огромна любов и ще ни избави от егоизма. А също и от страховете. Или не?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 03, 2010, 21:35:42 pm
Това означава ли, че и обратното е вярно?
т.е.
че Егоизмът идва от Страх? :)

С кое се живее по-приятно? С егоизъм или със страх?
Как и нужно ли е да се преодоляват?
Аз мисля, че специално за егоизма не е задължително, но за Страхът е пожелателно към желателно, направо належащо.  :)

Страхът, всъщност може и предпазва от доста нежелателни последствия.
Смелостта е някак проблемна. Някак натоварваща. Трябва да я отстояваш, да вярваш в това заради което си я вложил. А Страхът си остава един чисто човешки недостатък, с който не е задължително да се бориш.

Преди време, детето ми като беше малко се притеснявах, да няма страх от вода-та. За моя радост като беше 2 годишен потъна два пъти за секунди, но не се уплаши. Като стана на 3-три, влезе в един басейн и там имаше лигава какичка на 5-6 години, която макар и с пояс ( а детето ми без си шляпаше на воля) се държеше за ръката на татко си и не смееше да се пусне. А басейна беше детски. Водата й беше до кръста, а на детето ми до раменцата. Таткото малко се изнерви, че дъщеря му по-голяма се лигави и й каза да вземе пример от по-малкото дете и да му пусне ръката, да махне пояса и просто да прекрачи от единия край на басейна до другия. Тръгвайки...детето ми вижда оставения пояс във водата и го хваща да си играе- момиченцето злобно, отиде до него издърпа му пояса от ръцете, а той се беше отпуснал, и останало без опора детето ми потъна.
Попитах я: Защо направи това? Ако ти ритна крака и загубиш равновесие? м?
- Не може той да е по-малък и да не го е страх.
Може. Защото НЕ ГО Е СТРАХ!
Егоист ли е детето ми? Или каката?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 03, 2010, 21:43:53 pm
Страхът се предава на детето от някой от родителите му, обикновено от майката идва. А ако и двамата родители са страхливи...просто няма как детето им да е смело.
Мисля, че децата не се лигавят когато се страхуват.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 03, 2010, 21:54:01 pm
С цялото ми уважение, твърдението ти за 'идването' на страхът, е НЕобосновано.
Знам, че не обичаш да доказваш очевидности ЗА ТЕБ, но просто ти ...'виси' в пространството и времето едно подобно мнение.
Едва ли страховете на майка ти са и твоите страхове.
Всъщност един човек знае, защо пуснах темата, и какъв беше поводът.
Аз му БЛАГОДАРЯ, за куража, който ми вдъхна, да я пусна, за да Разбера страха си.
И ставаше именно за Страх на родител към дете. Аз не го осъзнавах. В смисъл, конкретно за случая, страхът на баща ми. Но сънувах сън, с моето дете и тогава Разбрах.
Не се предава, Осъзнава се от всеки.  :)
Понякога по-лесно и инстинктивно, друг път... просто като го преживееш, или както беше казал някой по-горе: "се изправиш срещу него".
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 03, 2010, 22:17:03 pm
Виж, не твърдя, че съм непременно права. Такива са просто моите наблюдения и изводите, които съм направила на базата на тях. Много съм наблюдавала и размишлявала за това. Наблюдавала съм страхливи хора и съм проледявала семействата им, както и безстрашни хора и също съм търсела как и защо е така, това гени ли са или нещо друго...наблюдавала съм КОГА страхът се появява..например мислех, че това става едва когато детето се сблъска с конкретни неща от живота от които се уплашва, но забелязах, че в някои случаи това става буквално от раждането!!! Именно тогава допуснах, че се предава. Не може бебе на няколко месеца да осъзнава страха си. То го е получило в наследство...и пак казвам това са само моите наблюдения.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Gerda в Май 03, 2010, 22:34:12 pm
- танграта
Няма да лъжа че съм перфектна не винаги съм отворена за положителните неща и се давя в болка както многото хора.Но като си помисля ако имам бебе с такива черни очи едва ли ще си го оставя или ще се страхувам от него, дори и да е олицетворение на злото пак ще си го обичам много.Може би трябва да им дам достъп на такива хора или същества да се сближим и да ги опозная, дори да ми се случи нещо заради това по добре ще е отколкото да се пазя и да съм в неведение за техните чуства.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 03, 2010, 22:35:58 pm
Gerda,това с очите има доста голям смисъл,особено че някои хора са големи привърженици на теорията за прозореца на душата,а именно очите.  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 03, 2010, 22:59:23 pm
Едно бебе Не се страхува. твърдя го!
Това че, то плаче, и ти го интерпетираш като страх, не е страх за бебето, а чист-неподправен инстинкт.
Страхът, е нещо осъзнато.
Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-добре ще знаеш как евентуално да го преодолееш... ако искаш.

И не става въпрос, дали си права. А как ти Осъзнаваш СтрахЪТ.

Това, например за тъмните зеници ми е...мнннннннного далече от темата, ама карай.

Защо ли аз, или колко други ги е страх? от нещо подобно?
Все едно да напиша, че ме е страх от .... кръвта, която се стича по тялото на ... на всеки филмов герой, който си представяте.
Но в същото време съм лекар в операция. И? какво правим?

По ме е страх, от болката, която изпитва Люк Скайуокър, когато разбира, че Дарт Вейдър му е баща!
От Болката, която Анакин Скайуокър изпитва, когато разбира, че Падме е мъртва... и се превръща в Дарт Вейдър.
За този Страх говоря- Джедайския!
Йода, дали някога е изпитвал страх? И защо ли винаги съм искала да бъда Йода? :-X
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 03, 2010, 23:04:56 pm
Малко странно някой,който го е страх от кръв да стане лекар-хирург.Не че е невъзможно,но е странно.
За бебето-алибаба,и аз мисля,че то изпитва див ужас от някои неща,но за страх-не знам.Страхът ни помага и предупреждава,но доста често,ако му се оставим ни сковава и блокира.Егото има нужда от това да се страхуваме.В крайна сметка,ако няма страх-нямат власт и някои неща над нас.Ама,аз много се раздрънках.  ;D
За очите и страхът,или по-скоро усещането,че другия вижда през теб,и тръпки те полазват без да знаеш защо-има си доста смислено обяснение.Ама то за мен си е смислено,де,за друг може да е безсмислено.  :negative: :hi:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 04, 2010, 09:56:56 am
Вероятно говорим за различни видове страх. Моите наблюдения над бебето - държа го на ръце и отварям врата, то се разтреперва - от отварящата се врата! И други подобни. Да речем, че това е инстинкт - защо при други бебета, та и по-големи деца го няма?
Защо едно дете на 2-3 г. не го е страх от нищо (познавам го това дете), а друго от бебе се стъписва от почти всичко (също го познавам)?!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Мама Котка в Май 04, 2010, 11:13:34 am
Не допускате ли, че едно бебе може да се стресира и при самото раждане? Така стана при мен. Първото ми дете се роди през 20ти век, при ЧОВЕШКИ условия и беше много спокойно дете. Второто- се роди при ИЗВЕРГИ, на които не съм платила предварително и решиха да издевателстват над мен- респективно и над детето ми, в 21 ви век! Мислите ли, че това не се отрази на бебето?! Стряскаше се и при най- малкия шум. И все още не понася да му се говори на висок тон, започва да плаче. Вече е на година и половина. Та, светът посрещна второто ми дете ругаещ и бесен, как да се чувства то?...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 04, 2010, 11:33:32 am
Всичко влияе на бебето! За тези два примера за които говря, ето фактите. Майката на безстрашното дете е човек тип непукист. Не толкова от смелост, колкото....айде да не кажа глупост, защото не е точно това, но просто не си прави труд да се хаби в предварителни мисли за нещата, които именно пораждат страха. И тази жена роди дете, което...аз просто не съм виждала такова нещо до сега! Това дете няма страх от НИЩО! Излъчва самоувереност, каквато не съм виждала в никого от хората, които съм срещала в живота си. Излъчва самообладание, спокойствие и увереност на крал. А е само на 2 г.
Майката на другото дете е най-тревожният човек, неувереност и съмнения почти за всяко свое действие,дали ще е правилно или ще сбърка. Неувереност дори да си отвори устата да каже нещо да не би по невнимание да каже нещо неуместно или невярно. Жена, разтревожена от най-дребното (за всяка постъпка и мисъл) до глобалното затопляне, екокатастрофите, човешката еволюция и пр. и пр. и пр. Същата жена по време на бременноста с детето разбира, че е заразена с токсоплазмоза, паразит, който при възрастен човек може да остане незабелязан в организма, но може да увреди плода в тежка степен. И тя ражда дете, уплашено от сянката си.
За това говоря. 
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 04, 2010, 14:08:06 pm
Добре де,алибаба-тогава ябълката си пада под крушата.На мен ми е по-странно примерно,че,ако нямаш страх те обявават едва ли не за луд.Еми границата между това да си непукист(и за всичко да ти е все тая)и това да ти пука за доста неща(ако не и всичко),но да си супер спокойна е огромна.Страхът си е чисто физическо явление в доста случаи,а всеки се страхува от непознатото.Как едно дете,което още преди да се роди майка му се е побърквала дали ще е здраво и нормално,или не,което непрекъснато е било под влиянието на чувствата,и емоциите на майка си да не се стряска?!А и след като се е родило,въпреки че си е живо,и здраво-бас държа,че майка му хистерясва непрекъснато.Еми то и възрастен човек трудно би устоял на такъв негативизъм.Междодругото доста често мислейки за някои свои страхове-хората ги карат да се случат.Нали визуализацията е точно това!А я сега да се замислим като нон-стоп някои повтаря на едно малко човече,което нищо не знае как ще го тресне кола,как това ще му се случи и онова,и в неговата главица се запеметят тези страхове,и паранои.Честно казано,възхищавам се на доста деца,понеже родителите им са с проблеми,но все дечицата са им виновни или от прекалено обич ги задушават и побъркват тотално.
За детенцето,което се държи като кралъ-това дете може да е кристално или индигово.А те наистина са си крале и нямат нужда да са като другите,нещо повече-дори да искат няма как да са.
Но много се отклонихме от темата,но в тая насока се чудя дали повечето ни страхове са провокирани от детството ни?!И несъзнателно да ги осъществяваме...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 04, 2010, 20:47:15 pm
Мисълта  на  майката  определя  детето
А ето и откровенията на композитора Оливие Месиен, един от най-великите експресионисти в музиката: „Очаквайки ме, майка ми има поетическо предчувствие. Аз дължа кариерата си на това лирично очакване. Именно майка ми ме поведе още преди раждането ми, към природата и изкуството. Тя го направи с поетични термини – като поет, а аз го изразих по-късно в музика.” Оливие Месиен е и страстен орнитолог, изследовател на птичите гласове и страстен почитател на природата, която той счита за Божествена. Колко малко майки си дават сметка, че именно техните МИСЛИ преди и по време на бременността буквално създават бъдещето на техните деца.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка се колебае до последно дали да абортира или не. Медицината отдавна отрече, че децата не помнят тези чувства на „чакащия смъртната присъда затворник”. И сега целта на много психотерапии е да се справят с последиците от това тежко преживяване за тези, които все пак са оцелели по благоговение на мисълта на собствените си майки.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка е забременяла, защото е искала да накара по този начин баща му да се ожени за нея по една или друга причина. Бъдещето бебе вече ЗНАЕ, че е средство и приема тази мисъл за свое верую.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка не знае кой е бащата и забременява случайно сред многобройни връзки. Когато разбира тя обикновено изпада в ужас, как ще отгледа детето, дори и да не мисли за аборт. Бебето още от първия миг вече ЗНАЕ, че е тежест и страда.

Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка мисли да го остави за осиновяване, или която се превръща в утроба за създаване на деца, които ще бъдат продадени. Тези бебетата ЗНАЯТ и страдат.

Страшно е да се помисли и за онези свръхамбициозни майки, които имат дете просто, защото биологичния им часовник тиктака и трябва да свършат до 43 години и тази „работа”, а после търсят бавачки и всякакъв друг персонал, който да замести любовта им, защото бебетата ЗНАЯТ, че са част от престиж и кариера и страдат.

Страшно е да се помисли за онези майки, които са си наумили да имат точно момче или момиче и свързват мислите си по време на бременността постоянно с един от двата пола. След това са силно разочаровани, че мечтата им не се сбъднала. Бебето ЗНАЕ това и не иска да бъде разочарование. Така момиченцата започват да искат да са момченца и обратното.

Страшно е да се помисли, какво се случва и с бебетата на малтретирани, нагрубявани, обиждани и отхвърляни жени, особено ако това е дело на най-близките им хора – мъж, родители, роднини. Поради свръхдълбоката връзка майка-дете, това е все едно да малтретираш, унижаваш и отхвърляш собственото си дете /това не разбират бащата и роднините/, което още от първите си мигове ЗНАЕ, че някой не го желае.

Страшно е да се помисли, колко страшно се отразяват страховете и притесненията на майките върху формиращата се психика на зародиша. По тази причина в пренаталната медицина вече се говори и за пренатално възпитание, защото става ясно, е дори неутралното поведение към бъдещето бебе е погрешно, защото показва безразличие.
Бременните жени не само, че трябва да имат спокойствие и ведра обстановка около себе си, не само трябва да се хранят и движат правилно, но те вече трябва съвсем целенасочено да комуникират с детето от първия момент, в който научат за него, а даже и преди това. Защото се оказва, че то РАЗБИРА.

В този смисъл бременните жени вече не слушат просто музика, те слушат заедно с бебето и така формират първите му вкусове, научават го на вдъхновение и радост от изкуството. Замислете се за ужасните поражения, ако майката си слуша редовно чалга.

Бремените жени, каквото и да говорят и с когото и да говорят, посвещават в разговора и бебето. По интонацията, по чувствата и по реакциите то РАЗБИРА за какво става въпрос. Затова, когато майката е ядосана, бебето вече е уплашено..., а когато и тя е уплашена, то е направо ужасено и това усещане е крайно силно, защото то го чувства цялостно и без логически защити.

Затова първите месеци преди и след раждането са най-важните и най-отговорните за бъдещето на един човек. В този период майката трябва да знае, че с всяка своя мисъл и чувство тя буквално гради живота на своето дете. Поради свръхдълбоката връзка майка-дете, която се освобождава физически и етерно чак докъм 21-та година, е абсурдно при отглеждането на децата да се разчита на различни социални институции, освен при наличие на някаква загуба. Даването на малко дете на детска ясла на една или две годинки, когато то няма изградено чувство нито за време, нито за пространство, остава в него единствено чувството, че е изхвърлено някъде си за неопределено време, при непознати и не толкова любящи хора. А щом е изхвърлено, значи не е желано, а щом не е желано, значи не е обичано достатъчно. И това, че децата свикват с това безумие, съвсем не означава, че им харесва и не са дълбоко наранени. Аз лично не познавам дете до 5 годишна възраст, което да става сутрин ентусиазирано, че ще ходи на детска градина, а такива до 3 годишна възраст просто не съществуват. Да не говорим за болестите, които са неизбежви и постоянни при над 90% от посещаващите детски градини. Същевременно всички са наясно, че до 5-тата година имунитетът не е изграден докрай и това в съчетание със стреса е очевидната причина за проблемите. А болно дете е детето, на което в определения момент му липсва достатъчно любов и защита.

И когато се говори толкова активно за някаква еманципация с мъжете, е добре например да се прочете биографията на самата Маргарет Тачър, където тя описва как сама отглежда двамата си сина, стоейки си вкъщи 11 години, до момента, в който те не стават големи. Не ги изпраща на детска градина и всеки ден пазарува и им готви сама. Е, преди това е завършила химия в Кембридж, а след това става и министър-председател на Англия. Не е невъзможно.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 04, 2010, 21:23:25 pm
mitko,много добре написано,но все пак децата още преди да бъдат заченати са си избрали точно тези родители(някои го наричат случайност,други съдба),следователно за всичко има някаква причина.За аборта-според мен зависи от майката-ами,ако си промени мнението и с чувства покаже на бебето си,че от нежелано е станало желано.Мисълта ми е,че според мен децата повече усещат емоциите и чувствата,един вид невидимото,отколкото слушат значението на думите,песните и прочие.За музиката-то е доказано,че,ако пуснеш на една крава Вагнер-ще дава повече мляко.Както и че на едно растение,ако говориш само обидни думи-няма да порастне,а хубавите думи и музика-му действа другояче.Дори водата "помни".За абортите-това е право на избор,има различни житейски ситуации в крайна сметка.Да,някои неща са гадни и жестоки,но ги има,и понякога се водят,дори изход-с всеки е различно.
Аз познавам 2 доста интересни жени-едната решава да абортира,но една седмица преди определената дата,всеки ден сънува бебето,което я пита "Мамо,защо искаш да ме убиеш?!"Е,жената не издържа и оставя бебето.Сега смята,че това е най-големия и дар.Но малко трудно в България е да мислиш едно дете за подарък,ако е непланирано и нямаш сигурна работа,а знаеш,че детските са 35 лева,и нямаш право на социални помощи(а и да имаш са около 100-тина лева).
Другата жена пък си ходи на редовни прегледи,всичко според лекарите е наред,но всякаш чувства,че трябва да махне детето.Тя,понеже е против някой неща-запазва го и спира да ходи на лекар,докато не дойде време да ражда,за да не и кажат нещо,което усеща,но отказва да приеме или да знае.Е,сега гледа болно детенце от синдрома на Даун.Казва,че,дори да е знаела със сигурност това,което сега знае-пак е нямала да направи аборт.Има страшно много случки и различни хора.Най се кефя как някои майки знаят дори,кога ще се дори детето инстинктивно.Междодругото и обстановката около една бременна жена оказва огромно влияние върху бъдещия малък човек.Но все пак,всичко е въпрос на избор и най-добрия начин да научим някой тежък урок е от родителите си,и семейството.За някои хора може това да са глупости,но хубаво би било,ако се замисляме повече върху това,което правим.
Преди една седмица бях потресена от отношението на една млада жена в болницата.Викаше на медицинската сестра,че лекарите трябвало да се научат да пишат правилно и си искаше изследванията веднага,понеже иска дете.Добре де,малко толеранстност не е навредила на никого.Дали хората държейки се кофти с другите също не се оставяме на страхът?!Страхът от това да си добър и разбран,да си "будалата" и "прецаканият",понеже си дал-без да очакваш нищо.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Мама Котка в Май 05, 2010, 09:36:01 am
Преди една седмица бях потресена от отношението на една млада жена в болницата.Викаше на медицинската сестра,че лекарите трябвало да се научат да пишат правилно и си искаше изследванията веднага,понеже иска дете.Добре де,малко толеранстност не е навредила на никого.Дали хората държейки се кофти с другите също не се оставяме на страхът?!Страхът от това да си добър и разбран,да си "будалата" и "прецаканият",понеже си дал-без да очакваш нищо.
Достатъчно толеранс към здравната система. Съществуват две възможности: да си платиш или да направиш скандал, иначе никой не ти обръща внимание. Та въпросната млада на жена сигурно вече и е писнало и не я обвинявайте, че вика. Сигурно я е страх, че надеждите й да има дете се прахосват от некадърници.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 05, 2010, 10:16:38 am
Митко  :hi:
Казал си го така точно и изчерпателно, че направо ми се ще да има начин да влезе някак във възпитанието на хората, в образованието например (вместо да учат децата на купища безполезна информация нека им кажат нещо подобно), да влезе при сключване на брак, при настъпване на пълнолетност....някак си ми се иска написането от теб да получи видимост и гласност за ВСЕКИ един млад човек независимо от пола!
Нама ли начин бе хора?!!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 05, 2010, 14:21:47 pm
Преди една седмица бях потресена от отношението на една млада жена в болницата.Викаше на медицинската сестра,че лекарите трябвало да се научат да пишат правилно и си искаше изследванията веднага,понеже иска дете.Добре де,малко толеранстност не е навредила на никого.Дали хората държейки се кофти с другите също не се оставяме на страхът?!Страхът от това да си добър и разбран,да си "будалата" и "прецаканият",понеже си дал-без да очакваш нищо.
Достатъчно толеранс към здравната система. Съществуват две възможности: да си платиш или да направиш скандал, иначе никой не ти обръща внимание. Та въпросната млада на жена сигурно вече и е писнало и не я обвинявайте, че вика. Сигурно я е страх, че надеждите й да има дете се прахосват от некадърници.
Мама Котка-ок,съгласна съм.Но тя ми направи супер лошо впечатление.И това не е единствения случай.Имах колежка във фирмата,която работех преди години-наричаше детето си "л*йно",понеже мразеше мъжа си,с който бяха разделени.Е,кажи ми утре това момченце какъв мъж ще стане.Да,може двама родители да имат доста проблеми и да са много натоварени,но да си го изкарват на детето...Здравната система е кофти в България,но е гадно,че няма и организации за закрила на детето,които да си вършат работата.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 05, 2010, 15:58:46 pm
Blu_Star, последното ти мнение няма нищо общо с темата ми.
Обърнах внимание на модератор.
Моля те, ако ти е трудно и няма какво да напишеш по темата Ми, помисли си дали нещо не бъркаш, като пишеш.
Мерси за разбирането.

Алибаба, няма различни видове страх....пак нещо шизофреничко го даваме.
А, да и бебето не се страхува- питай който искаш психиатър. Щом на мен не ми вярваш.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 05, 2010, 16:24:54 pm
Напротив, има 2 вида страх - първият е свързан с инстинкт за оцеляване и има корени в реалността. Например страх от куче, което ти се зъби, страх от змия, която ти пълзи до крака, страх от инжекция, от зъболекар и пр. и пр.
Вторият е абстрактен страх. Страх от нещо, за което мислим по повод на бадещето например. Страх, че ще ни обидят, че ще ни се подиграват, страх от мнението на някого, и какви ли не още страхове, които се преживяват БЕЗ нарична конкретна причина, заплашваща ни в момента с нещо реално. Теб те е страх от нещо...евентуално, но това нещо го няма в момента, но страхът го има. Страх априори.
Такъв страх, да, малките деца нямат, защото при тях абстрактното мислене се развива малко по-късно. А и защо да питам психиатър като мога да наблюдавам самото дете?
И всъщност до каква възраст говорим за дете?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Май 05, 2010, 16:25:32 pm
А, да и бебето не се страхува- питай който искаш психиатър. Щом на мен не ми вярваш.

persefona ,защо като угасиш лампата и бебето почва да плаче , като я светнеш спира ? Не ми се ходи на психиатър да питам , защото може да ме вкара във "веселата болничка" , а и то май беше психолог ;D .
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Май 05, 2010, 17:02:36 pm
 На мен нещо тази теория с априори страхът не ми се връзва..Синът ми сега навърши 3год.и чак сега започна да проявява признаци на страх.До преди това дори и като съвсем малко бебе не е имал никакъв страх.От нищо.И това с лампата,инжекцията и т.н.не е вярно...Никога не е спал на лампа,камо ли да се страхува от тъмното.Та нали това бебе 9месеца е обвито в тъмнина..Всъщност,съвсем честно си давам сметка,че страховете които сега започва да проявавя са следствие на моят начин възпитание!И се опитвам да поправя ситуацията..
Изключение правят животните може би,но там инстинктивно се усеща заплахата.Не е задължително да има страх!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 05, 2010, 17:48:31 pm
persefona-ок,ако модераторите решат да трият това,което не е по темата.
Аз имах предвид,че нашето отношение и страхове много голямо влияние оказват върху децата.Просто това,от което се страхува всеки един човек като възрастен-в над 50% от случаите има вързка с детството му и родителите.Да пази Господ да се стига до психиатър,психолозите са по-добрия вариант. :)
В тази връзка се сещам за сексуалните видове страхове,импотентност на един възрастен млад мъж и това как е имал властна майка,която го е принуждавала да си "свърши" работата над гърнето.Макар да не съм привърженик на Фройд,понякога е учудващо откъде и как имаме някои страхове.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Мама Котка в Май 05, 2010, 18:35:54 pm
А, да и бебето не се страхува- питай който искаш психиатър. Щом на мен не ми вярваш.

Защо да вярвам на психиатрите?!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 05, 2010, 21:36:49 pm
    Дължа  извинение!!  Отговор  94  "Мисълта  на  майката......"  е  цитат,  а  не  мои  мисли!  Още  веднъж - простете!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 06, 2010, 02:19:08 am
Вижте сега. Може да ви прозвучи леко надменно, но всички нещо се 'стреснахте' от това ...психиатър. Странно.

Та, някак ще се опитам на всички ви да отговоря накуп.

Алибаба, не знам, в кой момент ти се губи съществената част от мненията ми, но и преди съм споделяла некомфорта си, от това да се Повтарям.
Пиша го за последен път! Интерпретирайте го и през Стивън Кинг, ако щете.

Страхът е О-СЪ-ЗНАТ!
Едно бебе не е осъзнато същество. Колкото и примери от опита си и бегемама да ми преведете, нЕма ка да ме убедите, че бебе като се разплаче (ло) изпитва страх.
Като ти шибна шамар и се разревеш, кво изпитваш?

Как може да сравнявате, Усещания на бебе с Осъзнати емоции?
Не че ви ...придирям, ...виждам, че ви е интересно, ама светнете се малко за кво става въпрос! баси!
Не за спомени, не за тва кой как е раждал и коя приятелка какво е споделила, а за Реално преодоляване на СТРАХ!- тва не е болест, или нещо заразно, между другото- от нас. С какво и как се справяме! баси! Ще го напиша още пет пъти, заради цялото време което си изгубих да чета...'интересни' Тези! за страхЪТ!
Та, психиатрите, са едни готини хора, които могат на теория да ви пообяснят някои неща, дори без да споменават Фройд, защото той не бил актуален, баси, поне от 50-се години!
Що ли така?
Та преди да ме послушате, и да си запазите час- помислете бе, хора!
Едно бебе- Чъки! как точно като се насере, мое да прецените, че е физиологично, а не е от страх?

Когато вие?
Толко разбиращи  ..... се панирате от насочен пистолет-дуло- в главата! кво прайте?
На мен са ми насочвали.
Еми, сори, ама последното, което се сетих е някой екшън...стоиш и гледаш...дулото на зареден, съвсем истински пистолет!
Едно бебе, ако му насочиш същия пистолет? кво?

Жалко просто. Че не Осъзнавате елементарни неща, а сте тръгнали да ми обяснявате...
защо Ромео се самоуби.
защо?някой да ми каже?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: old4 в Май 06, 2010, 09:26:20 am
......................................


persefona, един съвет по добре за такива неща да се ходи на психолог .... щото стигне ли се до психиатър ще е вече късно  ;)!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 06, 2010, 14:23:34 pm
persefona,значи според теб едно бебе е неосъанзато същество?  ;D :lol: :lol:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 06, 2010, 17:10:51 pm
Блу Стар, според мен, значи...последното ти мнение отново не е по темата.
интересно ми е тия двете хилещи се топчета, които се въртят наляво-надясно, какво ли ще стане, ако без да искат се преобърнат по лице? :-X
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 07, 2010, 04:24:56 am
Ще заприличат на хората,дето все са критични и поучаващи другите,понеже отказват да се погледнат в огледалото.Та,тея двете човечета поне някво оправдание ще имат.  :drinks:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Мама Котка в Май 11, 2010, 11:40:10 am
Добре де, щом бебето е неосъзнато същество, защо ли като огладнее иска да яде? И не съм съгласна, че се стряскаме от думата психиатър. Защо да им вярвам?! Единият ще каже едно, другият точно обратното... Нали са от здравната система, говорят каквото им изнася и според това колко ще източат от здравната каса. Ако усетят нагласата ти, че бебето е осъзнато същество, ще го изкарат такова, ако не- обратното.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 11, 2010, 15:25:37 pm
ок, де, Страхът от кой дял на мозъка се предизвиква? Кората, или някъде по-надълбоко?

Животните изпитват ли страх? Кучета, котки, вълци, зайчета? А крокодилите?

Значи може би, страхът се крие някъде в по-долните и първични дялове на мозъка. Рептилният мозък, може би?
А комплексите, които имат някои хора? Безумният страх от вода, от високо, от самолет, от кораб. Те осъзнати ли са или неосъзнати?
Ок, ти си имала случка с дуло на пистолет. А има хора, които само като видят плитка вода, без видима причина обезумяват от страх. Това какво е?

Има ли осъзнат и неосъзнат страх?

Персефона, аз разбирам, че в случая конкретно те интересува осъзнатия страх, и начините на борба с него. Но не можа ли точно така да си кръстиш темата?
Например: "Как се борите/преодолявате страха?"
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: %00 в Май 11, 2010, 20:18:18 pm
Страх ме е от дедо торбалан.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 14, 2010, 07:47:53 am
Tangrata_ wrote: "Персефона, аз разбирам, че в случая конкретно те интересува осъзнатия страх, и начините на борба с него. Но не можа ли  точно така да си кръстиш темата?
Например: "Как се борите/преодолявате страха?""

Борба... казваш. Не мисля. Преодоляване по ми харесва. Това е усещане, което не мога да изкореня или унищожа, за да се боря с него. Но мога да го преодолея.
Относно заглавието на темата. Не виждам нещо вече да е неясно.
По скоро, тези, които искат да споделят за страхът на бебетата или непонятния за мен "неосъзнат" страх, нека те да си отворят тема. Аз в тази достатъчно съм пояснила.... включително и още в първия си пост, че не ми е интересно да обсъждам фобиите, въпреки, че и при тях има известна степен на осъзнатост, но неконтролируемост на подсъзнателно ниво.
Докато при насочен пистолет, имаш реална възможност да отреагираш, ако си тренирал инстинктите и реакциите си. Не става въпрос да си гледал филми и да си тренирал бойни изкуства, а .... да насочиш правилно емоцията от изненадата.  :)

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 15, 2010, 00:41:29 am
Страх ме е от дедо торбалан.
Хахаха,тука има хора,които ще те научат как да го преодолееш.  ;D  :lol: Страхът си е хубаво нещо,ако го използваме правилно.Но да се борим с него или преодоляваме?  :o Това да не е мечка или някое препятствие,което да прескочим с коня си?!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 15, 2010, 09:43:09 am
За пръв път ще отговоря от какво ме е страх. Досега не можех да го формулирам. Сега мога. Страх ме е, че няма да успея, че нещо ще ми попречи да се РЕАЛИЗИРАМ. А какво разбирам под реализация токущо написах в темата за любовта и егоизма.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Май 15, 2010, 10:12:25 am
Страхът си е хубаво нещо,ако го използваме правилно.Но да се борим с него или преодоляваме?  :o Това да не е мечка или някое препятствие,което да прескочим с коня си?!

Аз също мисля, че в определени дози и с ясно съзнание, страхът е полезен! Понякога той е бронята, която ни пази от злополучия! Освен това предизвиква стремеж за борба, амбиция да прескочим именно, а не да заобиколим препятствието, с кон или без кон няма значение! :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 15, 2010, 17:33:05 pm
     Привет,
     Много  интересно  преживяване  е  преодоляването  на  чуството  за  страх!  Коленете  ти  омекват,  краката  сякаш  са  от  олово,  времето  е  спряло  своя  ход,  а  ти  правиш  крачка  след  крачка - напред!  Да  не  говорим  за  неприатната  студена  пот!
     След  всяко  такова  изживяване  прагът  на  страх  пада!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Май 15, 2010, 18:44:36 pm
Интересно е и друго - животът постоянно ни среща със страховете ни, именно за да успеем да ги преборим, в крайна сметка!
Аз например не се страхувам от змии и затова не съм имала срещи с тях, освен в терариума. За разлика от някои мои приятели, които изпитват неистов ужас - сблъскват се със студенокръвната животинка дори в парка! Горките змии... ;D
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 15, 2010, 19:02:18 pm
И когато преодолееш някой страх, който те е държал в ноктите си с години и дори с десетки години и се обърнеш назад и видиш, че всъщност не е имало от какво да се страхуваш, че си пропуснал купища невероятни неща от нещо, което е било напълно несъстоятелно, дори ти се струва вече несъществуващо.....изпитваш едно моного особено чувство...задаваш си едно голяяямооо ЗАЩО?!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 15, 2010, 19:24:02 pm
Интересно е и друго - животът постоянно ни среща със страховете ни, именно за да успеем да ги преборим, в крайна сметка!
Аз например не се страхувам от змии и затова не съм имала срещи с тях, освен в терариума. За разлика от някои мои приятели, които изпитват неистов ужас - сблъскват се със студенокръвната животинка дори в парка! Горките змии... ;D
Хм, това е валидно, но само в някои случаи.

Например доста хора ги е страх да скачат от високо. Да кажем 20 метра. Но колко често живота ги среща с този им страх? Почти никога.
Доста хора ги е страх и да заговарят непознати мадами. Отново, колко често живота ги среща с това? Почти никога.

Не, не мисля, че имането на страх има някаква връзка със срещането на тоя страх в живота. Просто всичко зависи от личното решение и избор. Или пък от късмета/съдбата.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Май 15, 2010, 19:39:52 pm
Важи, важи...Просто тези хора, за които ти говориш,Тангра, предпочитат да стиснат очи и да извърнат глава пред страха си! А това е все едно да заметеш боклука под килима и да си кажеш- изчистих!
Страхът от високото ( какъвто имам и аз), ами то не е нужно да е кой-знае колко високо, за да го почувствам. Страхувам се да се возя на лифт, например! Страхувам се да погледна през терасата от 6-ти етаж... Страхувам се да гледам как 3-годишният ми син хвърчи на бебешкото бънджи... :o...Да, ама стискам зъби!

А за срамежливковците, ами и те имат шанса да осъществят контакта с нвпознатата , но  се ограничават само с това да точат лиги...Кофти за тях! Въпрос на избор , на кураж...
Затова казах и на осъзнаване! Нужно е да не храним илюзии относно страховете си. Хубаво е да се запознаем с тях и да се опитваме да ги борим!

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 15, 2010, 21:35:27 pm
И когато преодолееш някой страх,.....изпитваш едно моного особено чувство...задаваш си едно голяяямооо ЗАЩО?!
 
     И  душата  ти  пее!!!

Важи, важи...Просто тези хора, за които ти говориш,Тангра, предпочитат да стиснат очи и да извърнат глава пред страха си! !
    Страх  се  преодолява  само  когато  тръгнеш  срещу  него,  друг  начин  няма! 
Бих  задал  един  риторичен  въпрос:  Какъв  ли  страх  преодолява  жена  тренираща  бокс?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 15, 2010, 22:01:18 pm
Може да я е страх от хлебарки.. ;D
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Май 15, 2010, 23:21:41 pm


Важи, важи...Просто тези хора, за които ти говориш,Тангра, предпочитат да стиснат очи и да извърнат глава пред страха си! !
    Страх  се  преодолява  само  когато  тръгнеш  срещу  него,  друг  начин  няма! 
Бих  задал  един  риторичен  въпрос:  Какъв  ли  страх  преодолява  жена  тренираща  бокс?
Може би не преодолява страх, а любопитство... :lol:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 15, 2010, 23:27:04 pm
Интересно е и друго - животът постоянно ни среща със страховете ни, именно за да успеем да ги преборим, в крайна сметка!
Аз например не се страхувам от змии и затова не съм имала срещи с тях, освен в терариума. За разлика от някои мои приятели, които изпитват неистов ужас - сблъскват се със студенокръвната животинка дори в парка! Горките змии... ;D
А случайно на някой да му е хрумнало,че,докато се страхува от нещо-със страха си предизвиква точно това нещо?!Примерно страх те е от змия и хоп като по някаква невероятна случайност от някъде изкача змия...Страх те е да закъснееш за работа и хоп,дори два часа да си тръгнал по-рано-попадаш в задръстване,колата ти се разваля и т.н..Та въпросът е дали страхът ни кара да се изправяме пред страховете си или именно това,че ни е страх предизвиква осъществяването на страховете ни(един вид визуализация или нещо подобно изживява почти всеки като го е страх,нали така,или бъркам?!)?!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 16, 2010, 07:50:00 am
Страхът е нещо като трънче в мозъка, непрекъснато е забито в ума ти и нарушава естественото спокойно и равновесно състояние.
В транссърфинга на Вадим Зеланд се обяснява какво са равновесни сили и какво значи нарушаване не енергийния потенциал.
Точно това се случва според мен. Тъй като ние не сме нещо отделно от всичко около нас, нарушаването на нашето равновесие нарушава и общото и тоава самия живот се стреми да те сблъска с причината на страха за да се възвърне равновесието.
Страхът го има само в ума, което означава когато ти не си в центъра на събитието, а си далеч от него във времето и пространството. Страхът изчезва когато СИ В ситуацията и когато си се срещнал с нещото.
Много е типично при сценичната треска, всеки го е изпитвал. Страх те е докато не излезеш там отпред и не започнеш да говориш (или там каквото правиш пред публика). В момента в който вече се в действие си тотално спокоен.
Така, че сблъсъкт с обекта на страхът е решението на проблема, който ти предлага самия живот.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 16, 2010, 18:42:44 pm
........
    Страх  се  преодолява  само  когато  тръгнеш  срещу  него,  друг  начин  няма! 
Бих  задал  един  риторичен  въпрос:  Какъв  ли  страх  преодолява  жена  тренираща  бокс?

Не е много риторичен, ама карай.
Преодолява страхът от това да 'ПОСЕГНЕ' да удари някой. Да контролира агресията, да я преодолее, като разбере, че може да я извади от себе си, чрез нападане и защита от несъществуващ реален противник.
И когато в реалността се изпречи реалният противник, тогава няма първосигнално да отвърнеш с агресията напред, а с удър последван от агресия. Чисто и просто преодоляваш страха от лошите, като осъзнаваш, че имаш сила да се справиш с тях  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: jah в Май 16, 2010, 19:00:12 pm
Цитат
Искам да ви попитам, от какво се страхувате, и по-важното как го преодолявате?

Страхувам се от себе си. Преодолявам го, като държа възможно най-малък кръг приятели покрай мен.



какво е да се страхуваш от себе си?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Май 16, 2010, 19:07:05 pm
........
    Страх  се  преодолява  само  когато  тръгнеш  срещу  него,  друг  начин  няма! 
Бих  задал  един  риторичен  въпрос:  Какъв  ли  страх  преодолява  жена  тренираща  бокс?

Не е много риторичен, ама карай.
Преодолява страхът от това да 'ПОСЕГНЕ' да удари някой. Да контролира агресията, да я преодолее, като разбере, че може да я извади от себе си, чрез нападане и защита от несъществуващ реален противник.
И когато в реалността се изпречи реалният противник, тогава няма първосигнално да отвърнеш с агресията напред, а с удър последван от агресия. Чисто и просто преодоляваш страха от лошите, като осъзнаваш, че имаш сила да се справиш с тях  :)
Добре казано! Повечето си мислят, че е точно обратното! Че ти ставаш лош!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 16, 2010, 19:29:40 pm
Да, наистина добре казано. Но макар и кратко формулирано, това е дълъг път.
Нещо повече. След толкова години опит, усещам различните страхове свързани малко или много в една обща маса страх. Т.е. свиквайки да преодоляваш определени страхове, ти привикваш да преодоляваш страха по принцип. И това ти носи някакви дивиденти и в преодоляването на други страхове. Разбира се, от друга страна при различните страхове има специфични неща, и тогава е необходимо предоляването именно на конкретния страх.


А случайно на някой да му е хрумнало,че,докато се страхува от нещо-със страха си предизвиква точно това нещо?!Примерно страх те е от змия и хоп като по някаква невероятна случайност от някъде изкача змия...Страх те е да закъснееш за работа и хоп,дори два часа да си тръгнал по-рано-попадаш в задръстване,колата ти се разваля и т.н..Та въпросът е дали страхът ни кара да се изправяме пред страховете си или именно това,че ни е страх предизвиква осъществяването на страховете ни(един вид визуализация или нещо подобно изживява почти всеки като го е страх,нали така,или бъркам?!)?!
Понякога така става, но не винаги. Може би нещата са свързани и със свободния избор и съдбата. Т.е. ако ти е писано, като се страхуваш от нещо ще го предизвикваш. Но ако не ти е писано, няма да го предизвикваш, дори и да се страхуваш.
Явно зависи от избрания път.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 16, 2010, 19:54:10 pm
Танграта, това което си забелязал за страховете, че се сливат в обща маса и едни влече други, преодоляването на един води до преодоляване на страха по принцип....същото е и с любовта. И там любовите са навързани и една любов (една разновидност на любовта)повлича всички останали. Така, че хващаш тази, която ти е най - под ръка, която ти е най-естествена и най-лесна и тя повежда парада...може да е към жена, може да е към бръмбър....има ли значение...така или иначе обикнеш ли едното обикваш и другото.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 16, 2010, 20:15:52 pm
Ох,
ама разликата е, че при различните видове любов само думата е обща. Иначе говорим за коренно различно чувство. Така че не е същото, както при страха.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 16, 2010, 20:25:46 pm
Е то и за страха спорехме кое е страх и кое не е и има ли различни видове страх и дали е осъзнат или не..но все пак там кашата не е толкова голяма както е с любовта де. И това е защото прекалено много се експлоатира и се говори за любовта и твърде малко за страха.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ultrafutur в Май 16, 2010, 20:44:18 pm
Скромният ми опит показва, че най-големият страх, който човек изпитва, е този - от Любовта.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 16, 2010, 21:02:22 pm
И моят скромен опит показва същото  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Май 16, 2010, 21:16:11 pm
...Защото се страхуваме от това, което не познаваме???... :-X :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 16, 2010, 22:20:55 pm
Скромният ми опит показва, че най-големият страх, който човек изпитва, е този - от Любовта.
Защото ни е страх да сме това,което сме наистина.Също така човек изпада в див ужас,ако има шанс да е истински свободен.Просто е по-лесно за да имаш куп сметки и скапан партньор до себе си,отколкото всичките ти мечти да са реалност
(Поне за повечето хора е така.).Пък и нали непрекъснато ни набиват в главата,че реалността е някаква научна фантастика.То човек си се обучава и дресира,а тези,които ни дърпат конците определено са доста добри.Въпреки че и те го правят за добро,в крайна сметка всичко си зависи от нас самите.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 17, 2010, 07:53:56 am
Да, така е страх ни е да бъдем това, което сме...но КОГО го е страх...страх го е онуй нещо, нащият стар познайник ЕГОТО защото ЗНАЕ, ама много добре знае, че любовта е неговата смъртна присъда.
Егото надешва това отдалече и прави всичко възможно да предотврати това...все пак то е една енергоинформационна структура, която също се бори за живота си....от тук следва просто и ясно..., че най-прекият път за стопяване на егото или за ОСВОБОЖДАВАНЕ и напред прав към страховете ни. Там се крие разковничето.
Това от което най-много ни е страх - там е ключът. За всеки е различно. Просто чрез страха егото само показва пътя за сломяването си....
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Май 17, 2010, 15:08:07 pm
Егото няма нищо общо със страхът.  :yes:
Като стана въпрос, все пак. Едно бебе има ли его? Внимавай какво ще отговориш. Защото да не излезе, че сама ще се убедиш- в нещо, което трябваше да минеш през темите за любовта, егоизма, съдбата, свободната воля, дежавиую, какво мразиш и обичаш, да ги разбъркаш така, че накрая да излезе, че Христос е Бог. Нямаше нужда.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 17, 2010, 15:26:04 pm
Не може да се слагат граници на темите!Абсолютно всичко е свързано! Това фрагментиране е един чудесен начин да не се стигне до никъде.
Спорт-Здраве също го каза.
Говорим за единство, говорим за това, че всички и всичкопсме едно и сме свързани и всяко нещо е свързано с друго,  а тука всеки те дебне да не излезеш от границите на темичката. Ми няма как просто. Ако наистина искаме нещо да осъзнаем е невъзможно да не се прекрачват тези граници защото те са формални, измислени.
Щом така заплашително ме питаш да отговоря на въпроса ти ще поискам време за да съчиня по-аргументиран отговор.
А за Христос за момнта има 2 варианта - или един човек, който се е осъзнал и се е подлъгал, че може да спасява....или един посветен, който е изиграл ролята за да даде едно знание, което е било необходимо за да даде стимул за развитието на човечеството за момента. На мен по ми се нрави втория вариант. Дори мисълта,че може да е първия ме разстройва много.
 
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Май 17, 2010, 15:43:09 pm
Добре. Щом на теб така ти харесва, пиши си и си чети. Но на мен лично ми е доста объркано, и в един момент, честно казано спирам да те чета. Извинявай, ако те обиждам. И има нещо друго. Че така подвеждаш и останалите участници тук, и съвсем неприятно ми става, че се налага и тях да спра да чета.

Съжалявам за оффтопика. И един удивителен знак е достатъчен.
Лесно е. Мисли си за темата, а не за себе си: как всичко да ти просветне на мига
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 17, 2010, 16:00:31 pm
Не ме чети, не се обиждам, няма нужда да спираш да четеш другите заради мен. Просто ме прескачай.
И не ми се ядосвай толкова, че започвам да се чувствам виновна...не мога да нося повече вина, погълнала съм вина за целия китайски народ.
МОЛЯ, не ме чети и не ми се ядосвай
Приеми, че съм откачалка и ме прескачай
Моля
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Май 17, 2010, 16:13:21 pm
Не си откачалка. Не спекулирай така с елементарни добронамерени реплики. Пишеш интересни неща, но просто се концентрирай да са под някаква тема  :) така се систематизират знанията, това е предимство, а не недостатък на границите.
Преди време Iris беше споменал нещо за едни други ограничения. Твоето е прекрасен пример, за да се разбере, какво щеше да се получи, ако съзнанието беше НЕОГРАНИЧЕНО.
 :)
Страхът не е страшен. Страшна е представата за него.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 17, 2010, 17:01:28 pm
Ох, олекна ми, благодаря ти :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 17, 2010, 19:01:52 pm
      Хей,  каква  е  тая  глупост - Страх  и  то  най-големият  бил  страхът  от  любовта!
      Страхува  ли  се  бебето  от  раждането - да!  Когато  се  роди  плаче,  а  не  се  смее!   А  от  какво  се  страхува  майката?   Страхът  на  двете  безкрайно  ОБИЧАЩИ  се  същества  е  един - какъв  е?
      Страхува  ли  се  от  смъртта  възрастният  човек - да!  Защо  страдат  и  се  страхуват  околните!  Страхът  и  на  умиращият  и  на  изпращащите  го  е  един - какъв  е?
      Страхувате  се  от  любовта - добре,  но  защо  се  страхуват  близките  за  вашата  лювов?  Страхът  е  един - какъв е?

...Защото се страхуваме от това, което не познаваме???... :-X :)
     
   
И моят скромен опит показва същото  :)
     

     Ето  това  е  корена  на  всеки  страх - нарича  се  неизвестното!!!  И  много  се  учудвам  защо  го  игнорираме  в  темата!

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 17, 2010, 19:29:09 pm
Митко, това което казваш ти и ние с Ultrafuture, и Давид - не си противоречим. Всички  ние всъщност казваме едно и също нещо. Любовта винаги е скок в неизвестното. Ти влизаш в нея открит и уязвим и поемаш риск, ти нищо не знаеш, не знаеш какви ще бъдат последиците от навлизането ти в неизвестното..хората наистина се страхуват от любовтта (и страдат от това).
Страхът от любовта и страхът от смъртта не са нещо различно. Любовта е нещо, което е свързано със смъртта. Ти влизаш в нея един, но не оставаш същия (ако останеш значи това просто не е любов). Любовта ТРАНСФОРМИРА тотално. А всяка трансформация е свързана със смъртта на старото и възникване на новото.
Даже би могло да се каже, че любовтта е ЕДИНСТВЕНАТА трансформираща сила, а пред трансформацията всеки трепери защото новото е напълно неизвистно.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 17, 2010, 19:56:23 pm
    Аз  не  тръся  противоречието!  Сматам,  че  любовта  е  раждане  и  смърт  едновременно! 
    Но  въпроса  остава  открит:  Защо  се  страхуваме  от  неизвестното,  защо  не  можем  да  свикнем  с  тази  несигурност,  та  тя  е  навсякъде!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: An! в Май 17, 2010, 21:40:47 pm
~Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа.~        
К. Паустовски
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 17, 2010, 21:41:15 pm
Няма "страх от любовта". Това е грешна дефиниця.

Страхът е от съденето. Като съдиш себе си, другите, бъдещето, настоящето и миналото ти се страхуваш от действията си. Страхуваш се да не сбъркаш, страхуваш се за живота си и тн.
Няма страх от любовта във всичко това.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 17, 2010, 22:09:42 pm
Да,само има страх от всичко.А страхът от любовта не е точно страх от нея,а нещо по-дълбоко.Всеки,ако си направи труда да погледне труда да погледне вътре в самия себе си-ще разбере какво е то.Но има страх от чувството любов,за емоцията-може и да няма,не знам,не съм експерт.
И защо да има страх от съденето?!Човек най-често съди другите и обвинява,когато е достатъчно слаб,че да откаже да поеме отговорност за свойте действия,мисли и прочие независимо дали са част от миналото,настоящето,или бъдещето му,което са си едно,и също,докато всеки си реши предизвикателствата със самия себе си.Страхът е доста добър помощник и предвестник на нещата,стига човек да го послуша,а не да му се остави да го води.Страхът сам по себе си нищо не може да промени,но може да ти даде насоки-как самия ти да го направиш.  ;)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ДАВИД в Май 18, 2010, 01:17:17 am
Няма "страх от любовта". Това е грешна дефиниця.

Страхът е от съденето. Като съдиш себе си, другите, бъдещето, настоящето и миналото ти се страхуваш от действията си. Страхуваш се да не сбъркаш, страхуваш се за живота си и тн.
Няма страх от любовта във всичко това.

Точно така е! " Когато говоря на теб, всъщност говоря на себе си"!  Страхуваме се от това, което виждаме в другите! А то важи и за нас. Критикуваме това, което практикуваме и ние! Не харесваме това, което не харесваме и у себе си...! Не изпитвам страх от любовта! Изпитвам самата любов!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 18, 2010, 01:24:53 am
ДАВИД,а дали любовта не ни изпитва и нас?
Според мен човек се страхува от самия себе си преди всичко,защото всички отговори са вътре в нас самите.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ShaDai в Май 18, 2010, 07:52:46 am
Всички имаме страхове и те винаги са свързани с нещо непознато или със загуба на контрол над нещо  :)Блу Стар човек не може да се страхува от себе си  ;) а само от някои свои склоности които не може да контролира  :)Един от моите страхове е да сънувам кошмар и да не мога да се събудя на време така да се каже  :boredom: другите страхове са от физическа и душевна вреда която би ме спънала в развитието или усложнило живота ми  ::) ей такива  :-X да не забравяме и страхът от загуба на хората които обичаме и тн....
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 18, 2010, 08:00:24 am
ShaDai,а кой според теб определя какво да сънуваш?
Можеш ли да погледнеш вътре в себе си,ама наистина дълбоко в себе си и да не се ужасиш?Ако можеш-браво,макар че наистина следващия път,когато изпитваш силен страх от нещо се замисли кое го провокира и защо?Какво е непознатото или непознаваемото,и защо ни е страх от него?Ако реша да помисля върху теорията ти,че човек не се страхува от самия себе си,ако може да ми обясниш това със загубата на контрол,понеже това с контролирането ми е чуждо като идея на този етап(преди за кратък период от  време ми беше кажи речи ежедневие,но е доста кофти фикс-идея)?Също така как страхът може да спре развитието на каквото и да е,ако самия ти не му го позволиш?Нима,ако подтискаш страховете си и ще се развиваш повече?Страхът от загубата на хората,които обичаме-много зависи от какво е провокиран,а и ние нямаме право да се месим в техния избор като упражняваме власт над тях.Нямаме!Да,може да се намесим,но после ще си заплатим тази намеса,а тя понякога е с доста висока цена.Колко хора от обич-убиват или правят най-гадните неща,само и само,за да запазят някой физически жив,и то за себе си,но убивайки го душевно?Няма как да изгубиш нещо,което никога не си притежавал.Може единствено да си едно с хората,които значат нещо за теб,но вкопчвайки се в тях-ти ги губиш преждевременно,понякога бавно,но сигурно...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 18, 2010, 10:03:33 am
     Кой  е  най-големият  ни  страх - кое  е  най-голямото  неизвестно?
     За  мен  най-голямото  неизвестно  съм  самият  аз  и  затова  от  себе  си  се  страхувам  най-много!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Май 18, 2010, 18:44:40 pm
Най-голямото неизвестно и най-големия страх би могъл да е страхът от реалността(действителността)в цялата и гама, защото само тя една и не е илюзия, каквато много хора си въобразяват, че е.
Затова и най-лесният начин да избягаме от егото е бягството от тази реалност,която е в нас и извън нас т.е истината, било то чрез самовнушение или просто внушение без значение дали е породено от външен или вътрешен фактор или друг метод на манипулация чиято цел е то.
Пардон ...ТЯ-личността.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Май 18, 2010, 19:16:04 pm
Затова и един от най-печелившите методи за манипулация и контрол е насаждането на страх.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 18, 2010, 20:56:20 pm
Дам. Абсолютно подкрепям и ми харесва тази посока... за насаждането на страх, като начин на КОНТРОЛ. Яко е. Само че, преди това, е нужно да извървим това по-трудното, с осъзнаването и контролирането или преодоляването на собственият страх, за да разберем същността му- и да не позволим някой да ни го наложи и да ни контролира.  :)

Още повече, ако повечето систематизират и разберат кои са основните несподелени-лими страхове, и на подсъзнателно ниво провокират определени симптоми, за да ги използват срещу нас...
Колко добре се получи, не мога да повярвам.

В този ред на мисли, искам да попитам БеГе богът, сигурен ли е, че чрез любовта си не може да бъде манипулируем?  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: ShaDai в Май 18, 2010, 22:36:06 pm
Блу Стар нима като погледна вътре в себе си трябва да се ужася !!! :nea:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 19, 2010, 00:08:10 am
Блу Стар нима като погледна вътре в себе си трябва да се ужася !!! :nea:
Опитай да погледнеш истински вътре в себе си и после кажи кое е първото нещо,което си изпитал.  ;)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 19, 2010, 03:31:38 am
- Горещината, движещата сила на битието.

Страхът е вторично нещо, и не е вътре в теб.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Май 22, 2010, 12:09:48 pm
А кое е първичното? Или предпоставката за Страх? Ще е интересно, ако излезе, че страхът и любовта имат една предпоставка... ха-ха-ха- тогава ще е още по-интересно: Как така няма Страх от любов?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: fishbone в Май 22, 2010, 13:38:00 pm
Страх от любов буквално няма, а може да се има предвид, че човек толкова силно обича нещо или някой, че го е страх или да не го загуби или да не съгреши против него и т.н.
Общата предпоставка ако има такава е, че и двете са чувства.
Самият страх го е страх от любовта, защото само тя е в състояние да го прогони. И точно за това хората се страхуват от любовта, а може да се страхуват и да не я загубят, защото тя всеки ден, всеки час и миг идва и си отива, а ние само отваряме или затваряме вратата през която тя минава макар и несъзнателно в повечето случаи.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 22, 2010, 18:50:12 pm

В този ред на мисли, искам да попитам БеГе богът, сигурен ли е, че чрез любовта си не може да бъде манипулируем?  :)
Това за мен ли беше?
При алтуристичната любов съм сигурен, че не можеш да си манипулируем. Защото тя е извън всякакви условия. И дори индивиди.
А при плътската си. Както и манипулируем от външни хора, така и от личните си инстинкти, и хормонални желания. Затова и при нея не може да се достигне на практика до нищо "извънземно". Колкото и някои хора да имат мераци.

Затова и при едната има страх, но не страх от любовта конкретно, а страх от манипулативните лостове, които я съпровождат, и които могат да те погубят в една или друга степен.
А при алтуристичната няма страх, няма условия, няма манипулации и тн.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 22, 2010, 18:56:24 pm
Да. Към теб. Супер си отговорил. Но не съм се и съмнявала де.
Защото си направил много хубаво разграничение, а и от там се разбира, защо именно и от какво точно ни е страх като обичаме.
Мерси.  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 22, 2010, 20:13:24 pm
Мерси за комплимента. На добре зададен въпрос, добър отговор.  :writer:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 25, 2010, 23:00:07 pm
Тангра, това за мераците на някои хора за мен ли беше предназначено  ;D
Не се казва "АЛТУристична", а АЛТРУистична....и лично аз смятам, че подобни разделения са ....словестни капанчета. Любовта не се дели на видове.
Освен това....се съмнявам, че един мъж (примерно), който не е способен да обича жена би бил способен да обича каквото и да е.

И обратното. Силно се съмнявам, че жена, която не е способна да обича мъж може да обича дори и децата си.
Това, което наричаш плътска любов, вероятно говориш за нагона, в основата си може и да не е любов, но може да се ...как да го кажа...освети, или възвиси чрез любовта.
Не ми харесва, че се разделят защото излиза, че ИЛИ-ИЛИ. Има противопоставяне. А това не е вярно.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 26, 2010, 00:06:03 am
оф, "словесни капанчета"  :lol:

Все едно да кажеш електрически ТОК, и ТОК на обувка е едно и също, защото думата е една.
ТОВА Е ДЕМАГОГИЯ.
Това че плътската любов и алтРуистичната (дано поне съм уцелил как се пише) се ползва една дума далеч не означава, че става въпрос за едно и също нещо.
Виж сега, ако наистина мислиш, че е едно и също, освен да вземеш да станеш една жрица на любовта, че да се просветлиш, не виждам какво друго да предложа.
Себе си за сега няма да предлагам на експеримента.

Не е въпроса дали мъж, който не може да обича жена е способен да обича каквото и да е. Подхващаш грешна логика, като взимаш неправилно ПОДмножеството.
Въпроса е, мъж който МОЖЕ да обича жена, дали задължително следва, че обича всички птички и пчелички? И ако не, ЗАЩО не.
Друг въпрос:
Ако някой мъж МОЖЕ да обича някоя жена, дали задължително в тоя момент ТРЯБВА да обича някоя, или е решил да направи пауза.

Друг въпрос:
Ако някоя жена, да кажем ти, обича безумно субекта Х, и иска да му се отдава зиме и лете, а понякога и следобед, дали ще е на разположение на всички птички и пчелички да ги обича и тях? Дали ще я е грижа и за другите, колкото я е грижа и за тоя мъж? Ако да, защо не пусне и на останалите мъже, които са на зор?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 26, 2010, 08:57:55 am
ОФ! И аз казвам ОФ, защото Тангра, ти просто отказваш да проумееш какво ти казвам. Обаче аз няма да се откажа. Защото до голяма степен започнах да пиша във форума заради теб. Така, че пускам покрай ушите си разните ти цветущи епитети и съжедия по въпроса за "мераците ми" и пр. и продължавам да се опитвам да те достигна.
1. След като твърдиш, че алтруистичната любов и плътската любов НЕ са едно и също нещо ЗАЩО използваш една и съща дума? Защо продължаваш да наливаш масло в и без това обърканото състояние на този феномен ЛЮБОВ? Защо не престанеш да дробиш любовта на такава и онакама, а не започнеш да говориш за НАГОН и за ЛЮБОВ? Тогава спор не би възникнал.
2. НЕ твърдя, че са едно и също нещо! Казвам друго, казвам, че нагонът, сексът, не правят любовта между мъжът и жената невъзможна. Напротив, те са един крайъгълен камък, едно изпитание, едно предизвикателство....и именно в този смисъл, ако това предизвикателство бъде разрешено от тях любовта разцъфтява.
3. Би могла да разцъфти въпреки секса, след секса, ако има воля за твоа у мъжа и жената.
Сега започвам да отговарям конкретно на поставените от теб въпроси
"Въпроса е, мъж който МОЖЕ да обича жена, дали задължително следва, че обича" всички птички и пчелички? И ако не, ЗАЩО не.
Отг. ДА. Ако МОЖЕ да обича жена, може да обича и птичките и пчеличките. И обратното. Ако МОЖЕ да обича тях може да обича и жена.
"Ако някой мъж МОЖЕ да обича някоя жена, дали задължително в тоя момент ТРЯБВА да обича някоя, или е решил да направи пауза."
Отг. Обичането, а и необичането не става в резултат
на РЕШЕНИЕ от типа "сега ще си намеря жена и ще обичам" или "сега съм решил да не обичам и за това никакви жени". Тези неща СЕ СЛУЧВАТ на човека. Да смята, че той ги решава е върхът на егоцентризма. Но дори ако му се случи един човек може да се затваря и да отбягва да навлезе в подобни отношения ако чувства, че не е готов, или казано с други думи ако го е СТРАХ.
"Ако някоя жена, да кажем ти, обича безумно субекта Х, и иска да му се отдава зиме и лете, а понякога и следобед(това направо ме уби!), дали ще е на разположение на всички птички и пчелички да ги обича и тях? Дали ще я е грижа и за другите, колкото я е грижа и за тоя мъж? Ако да, защо не пусне и на останалите мъже, които са на зор?"
Отг. Първо тотално грешиш по отнашение на обичта и отдаването на една жена.Някак си хем твърдиш, че това са различни неща, хем непрестанно ги разглеждаш като едно и също. Кой ти каза, че когато една жена обича мъж иска да му се отдава непрекъснато?! Отдаването НЕ Е равно на секс. Можеш да правиш секс и да не се отдадеш. Обаче решението да се отдадеш е началото на любовта, а не сексът сам по себе си.
Когато на мен ми се случи да се влюбя истински в субекта Х бях точно като теб. Ти в женски образ. Имах силен стремеж към духовното и смятах, че нагонът е нещо, което само пречи и спъва...сега обаче вече знам, че чисто и просто и ме е било страх ДА СЕ ОТДАМ и цялата тая работа с духовните ми напъни май е била продиктувана от този страх. Нещо като негово оправдание. И така след години подтискане на нагона в себе си (една мъка и страдание, която съм си причинила от страх) в крайна сметка се влюбих много сериозно. Стигна се до секс, но това съвсем не означава, че СЕ ОТДАДОХ. Смелостта ми тогава стигна само колкото да се реша на секс, но не и за отдаването. Така, че аз разбрах, че не съм готова за него и се отдръпнах. Аз ИЗБЯГАХ. Скрих се. Но тогава сякаш нещо в мен умря. Животът стана безцветен и безвкусен. Аз просто умрях. Тогава дори не знаех, че ще имам втори шанс. Минаха цели 8 години, когато съдбата се смили над мен и ми предостави втори шанс - със същия човек. 8 години ми трябваха за да преодолея страха си и да взема решение....внимавай, не за СЕКС, а за ОТДАВАНЕ. Този път бях готова...решението за отдаване мога да го оприлича с...хвърляне в неизвестното. Този път аз се хвърлих. И тогава осъзнах, боже мой!, тогава осъзнах, че това е първото решение в живота ми! А вече бях на не малко години. Първото ИСТИНСКО решение. Това отдаване стана начало на духовен растеж. Тогава разбрах, че ако не го бях направила, ако не бях преодоляла страховете си и бях избягала, аз никога нямаше да помръдна що се отнася до духовен растеж.
Стана дълго. Ако имаш въпроси питай.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 26, 2010, 15:26:49 pm
  Спора  ви  е  чудесен,  затова  ще  вметна  една  констатация  като  въпрос?
  Алибаба,  да  разбирам  ли,  че  ти  смяташ  секса  за  нещо  което  придава  вкус  на  любовта? 
  Що  значи  да  се  отдадеш?  Въпрос  към  двамата!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Май 26, 2010, 15:37:37 pm
Аз имам въпрос. Наистина ли можеш да правиш секс без да се отдадеш? Страшно непонятно ми е. Направо неестествено ми се струва. И? По-добре да не се прави секс въобще. Лично мнение, но нищо лично към теб.


пп. Тангра, нещо да кажеш за часът, в който е публикувано мнението ми? Или да питам Есес :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 26, 2010, 16:02:33 pm
Моят отговор е НЕ, не смятам, че секса дава привкус на любовта. Смятам, че секса е едно сериозно предизвикателство пред любовта, което може да бъде преодоляно и тогава любовта израства.
Очаквах въпроса "що е отдаване", но го очаквах от Танграта.
Първо ще кажа какво НЕ Е отдаване.  :)
Една жена да си разтвори краката за един мъж НЕ Е отдаването. Точно тук се прави грубата грешка. Отадавенето е нещо, което касае душата на жената (но и на мъжа също). Една жена може цял живот да си е разтваряла краката и ни веднъж да не се е отдала. Един мъж може цял живот да е наблягал на секса и ни веднъж да не се е отдал.
За да ме разбереш по-добре ще направя едно сравнение. Представи си хирург, който прави операция на пациент. За човека гледащ отстрани ясно ли е хирурга убива ли го или го спасява? Всеки ще ревне с пълен глас "Спасява го естествено!"
Да, обаче може и да го убива! Всичко зависи как подхожда, какво влага, какво е отношението му, дали се отдава, дали влага всичко в спасяването на един човешки живот без да го интересува нищо друго...или за него този човек е поредния случай, който гледа да приключи ако може по-бързо и няма никакво отношение към самия човек и неговия живот.
При секса е същото - гледайки отстрани отдаването не личи. Именно за това хората са били подведени да смятат секса за нещо долно, защото гледат външно нещата, а не някак не изглеждат много ....възвишени...
Отаване при секса има когато човекът пристъпва към него изчистен от всякакви консуматорски и ...както би казал Танграта СВЕТСКИ подбуди и очаквания. Отдаване е когато изобщо не знаеш какво може да се случи, но въпреки това се доверяваш, преодоляваш страх и несигурност, преодоляваш всички "съвети" и "предупреждения" на егото си за това как може да те излъжат, да се възползват от теб, да разбият сърцето ти, да се изгаврят с чувствата ти, да посегнат на свободата ти, да се подиграят, унижат, наранят....какво ли не още...Отдаваш се когато ВЪПРЕКИ всички тези "ако" ти избираш да се довериш и да останеш открит и уязвим.
Отдаването е скок в неизвестността. Ти си чул предупрежденията на егото си. Ако при този скок си разбиеш тиквата не можеш да се сърдиш на никого, защото ти си избрал това и си поел цялата отговорност.
Когато човект е воден само от нагона това все още не е отдаване. Нагона заглушава егото му така, че този акт не е акт на избор и решение, не е свободна воля. Отдаването е напълно СЪЗНАТЕЛЕН акт. ОСЪЗНАТ. Ти го избираш знаейки всички възможни рискове, а не не подозирайки нищо от наивност...примерно.
Това е изключително трудно решение и изисква много смелост.
Защото едно е да направиш нещо безразсъдно, просто защото не мислиш за последствията, друго е да го направиш знаейки всички възможни последствия.
Външно и двамата ще са направили едно и също, но вътрешно единият не е направил кой знае какво, а другият е преодолял себе си (егото си).
Външно тези неща са невидими и с това се спекулира.
Хирургът, който спасява отдавайки се на спасяването на живота е достоен за възхищение. Хирургът, който убива поради немърливост, небрежност и липса на отношение към живота е за затвора, но той чудесно знае че външно тези неща са трудно различими и трудно доказуеми и това му дава възможност да продължава своето ПСЕВДОспасяване и да злоупотребява с доверието на хората.
За това хората не бива да се критикуват едни други. Всеки първо със себе си трябва да се изясни - спасява ли любовта в отношенията си с другия пол или я предава.


Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 26, 2010, 16:12:50 pm
     Значи  отдаването  е  акт  на  саможертва?  Схванах  ли,  или  съм  тъп?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 26, 2010, 16:13:12 pm
Cassio, нима ти е толкова чудно, че може да прави секс без да се отдаваш? Или просто ми пускаш стреличка? ;D
Все едно. Аз ще ти отговоря.
Секса е нещо, което всеки може да направи винаги по най-различни мотиви, много от които са съвсем нормални. Например любопитство. Маса млади хора го правят за пръв път именно поради любопитство. Някои го правят професионални. Трети го правят в името на една социална сигурност, да си имат семейство, деца...четвърти го правят за да избягат от влиянието на родителите си...пети (наплашени от носещите се слухове как мъжете мислят само с оная работа)го правят подбирайки си партньор, който им изглежда по-надежден и от когото по-малко се страхуват, а не с този, който наистина е събудил в тях желание...шести го правят само с партньори, които са материално осигурени, седми - само с красавци...осми...и пр. и пр. и пр. като нито едно от тези неща НЕ Е отдаване защото има мотив да се извлече някаква облага.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 26, 2010, 16:24:22 pm
Митко...и да и не. Но по-скоро не. Представи си един от някогашните велики откриватели на нови земи...един Фритьоф Нансен например....отивал е в неизвестността воден от някакъв импулс, който се е оказал по-силен от опасенията за всевъзможните опасности и всичко, което би могло да му се случи. Но не можем да кажем, че това е била саможертва, защото ако той бе пренебрегнал този импулс живота му би бил една неудовлетвореност..
В един от постовето Спорт-Здраве го каза много добре - как е забелязъл, че само натрапените отговорнисти го карат да се чувства зле, подтиснат и пр., но не и тези които е поел по собствена воля, воден от някакъв вътрешен импулс. Когато извърваш нещо напълно осъзнато ти поемаш цялата отговорност сам и това не е жертва, а избор.

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 26, 2010, 16:33:30 pm
     Алибаба,  саможертвата  е  винаги  избор - отговорност  която  никога  и  в  никакъв  случай  не  може  да  бъде  натрапена  отгоре! 
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 26, 2010, 16:40:18 pm
Ми тогава сигурно може и така да се нарече, не знам. Уморих се малко...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: persefona в Май 27, 2010, 08:10:12 am
И какво се жертва? ако не е тайна, като правиш секс?
Отдаването не мисля, че непременно е свързано с жертва... особено при секс.
Като стана въпрос ...абе секса не ни е виновен на любовта. Или, че нещо си търсим, дърпаме се, пък се тръшкаме, пък чакаме... години...лелииии...драма след сапунка... и Що?

Секса е най-якото нещо, след влюбването....само като си помисля, колко е яко, а е рано сутрин, по-късно пак.... :writer:
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 27, 2010, 08:24:31 am
Ха така! Тчно това и аз казвам, като го адресирам най-вече към Танграта, - сексът не и е виновен на любовта.
А отдаването не е свързано със секса само за това давам пример с хирурга и изобщо с всяко нещо.
И по-скоро не е правилно да се намесва тука думата "жертва", както имахме спор дали Исус СЕ Е жертвал за другите.
И аз твърдях, че това не е жертва.
Сега мога да кажа, че е било по-скоро отдаване.
Значи най-точно да се отдадеш е да...ПРЕТОПИШ себе си в това, което правиш. Не остават никакви лични мотиви, това, което правиш поглъща и разтваря егото ти без остатък.
За това егото не се дава и не ще да се отдава и от там е проблема с любовта, а не секса. Напротив секса помага защото бушуващата химия в организма, нагона и инстинкта улесняват отдаването максимално...ако и в секса не можеш да се отдадеш - ми няма да можеш в нищо.
За това секса е един чувствителен барометър...
юнг забелязал, че когато при него идвали хора с духовни (личностни проблеми) след разравяне на проблема се оказвало, че в основата имало някакви сексуални задръжки. И обратното, когато идвали хора със изявени сексуални проблеми се оказвало, че в основата им лежат някакви личностни дефицити (проблеми).
Анализирайте какво означава това и как сексът и духовността са свързани..
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 27, 2010, 12:39:42 pm
Аз имам въпрос. Наистина ли можеш да правиш секс без да се отдадеш? Страшно непонятно ми е. Направо неестествено ми се струва. И? По-добре да не се прави секс въобще.
       Липса  на  опит!   Жените  са  способни  на  фалшивни  оргазми,  докато  при  мъжете  това  е  невъзможно!  Даже  бих  казал  много  често  използван  похват  при  лов  на  богати  мъже!!!!!!   
       
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Май 27, 2010, 15:47:24 pm
Сега пък "липса на опит". Стига де. Опит да искаш. Но е от опитът с отдаване само в секса, иначе по-добре да изям един шоколад, сладолед, шкембечорба, пача...или каквото предлагат в менюто.  :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 27, 2010, 15:54:36 pm
Ха така! Тчно това и аз казвам, като го адресирам най-вече към Танграта, - сексът не и е виновен на любовта.
А отдаването не е свързано със секса само за това давам пример с хирурга и изобщо с всяко нещо.
И по-скоро не е правилно да се намесва тука думата "жертва", както имахме спор дали Исус СЕ Е жертвал за другите.
И аз твърдях, че това не е жертва.
Сега мога да кажа, че е било по-скоро отдаване.
Значи най-точно да се отдадеш е да...ПРЕТОПИШ себе си в това, което правиш. Не остават никакви лични мотиви, това, което правиш поглъща и разтваря егото ти без остатък.
За това егото не се дава и не ще да се отдава и от там е проблема с любовта, а не секса. Напротив секса помага защото бушуващата химия в организма, нагона и инстинкта улесняват отдаването максимално...ако и в секса не можеш да се отдадеш - ми няма да можеш в нищо.
За това секса е един чувствителен барометър...
юнг забелязал, че когато при него идвали хора с духовни (личностни проблеми) след разравяне на проблема се оказвало, че в основата имало някакви сексуални задръжки. И обратното, когато идвали хора със изявени сексуални проблеми се оказвало, че в основата им лежат някакви личностни дефицити (проблеми).
Анализирайте какво означава това и как сексът и духовността са свързани..
Отново погрешна логика.
Аз по същия начин мога да ти изкарам, че баскетбола и секса са свързани. Защото като си добре в едното си добре и в другото.
Но реално това което наистина ми помогна и за двете беше изправянето срещу страховете. Което си е нещо съвсем отделно, трето.

Виж сега, нека вземем секса да е "оране на нивата"; нека вземем духовното развитие да е "каране по шосето". Ако трактора ти има спукана гума, то ще имаш проблеми и с двете. И задачата ти ще е да ремонтираш гумата, а не да ореш повечко със спуканата гума.

А ремонта на гумата е именно това, изчистване на страхове, духовно развитие и тн.

Чудя
Днес ще съм цял ден навън и няма да мога да пиша. Алибаба, с тебе спорът май няма да може да стигне до никъде. Ти си знаеш твойто, аз си знам мойто. Не знам дали от липса на опит говориш такива неща, или от липса на трезв анализ, но мисля, че живееш в пълни заблуди. Живота учи. Ако не рано, то късно.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 27, 2010, 16:07:16 pm
Това със сексуалните и духовните проблеми не беше моя логика, а факти, за които съм чела..наблюдения с които се е сблъскал най-великият психиатър и психоаналитик, който някога е съществувал.
Просто човек (егото) винаги се заблуждава за истинсия проблем..егото го прикрива умело, защото именно то стои в основата. На някого може да му се струва, че има възвишени духовни стремежи и търсения и те го мотивират по неговия път, докато в същото време просто го е страх да се отдаде и потопи надълбоко в отношенията с другия пол...
Ами всъщност това беше всичко, което исках да ти кажа и заобикалях от тук оттам, но понеже и аз виждам, че доникъде няма да стигнем казвам това и приключвам всякакви спорове, те не са цел... :flag_of_truce:
А, освен това не говоря на база логика, че да казваш непрестанно, че е грешна. Когато се опитваш да осъзнаеш проблеми от типа "какъв ми е проблема", "от какво ме е страх", "защо така постъпвам", "защо винаги така се слува?" и пр. и пр. логиката не е методът който може да помогне. Ти трябва буквално да се САМОизловиш. И когато ти се струва, че нещо Е точно така, по-добре потърси от опакат му страна. Там е по-вероятно да намериш истината.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 27, 2010, 22:45:14 pm
Ха така! Тчно това и аз казвам, като го адресирам най-вече към Танграта, - сексът не и е виновен на любовта.
А отдаването не е свързано със секса само за това давам пример с хирурга и изобщо с всяко нещо.
И по-скоро не е правилно да се намесва тука думата "жертва", както имахме спор дали Исус СЕ Е жертвал за другите.
И аз твърдях, че това не е жертва.
Сега мога да кажа, че е било по-скоро отдаване.
Значи най-точно да се отдадеш е да...ПРЕТОПИШ себе си в това, което правиш. Не остават никакви лични мотиви, това, което правиш поглъща и разтваря егото ти без остатък.
За това егото не се дава и не ще да се отдава и от там е проблема с любовта, а не секса. Напротив секса помага защото бушуващата химия в организма, нагона и инстинкта улесняват отдаването максимално...ако и в секса не можеш да се отдадеш - ми няма да можеш в нищо.
За това секса е един чувствителен барометър...
юнг забелязал, че когато при него идвали хора с духовни (личностни проблеми) след разравяне на проблема се оказвало, че в основата имало някакви сексуални задръжки. И обратното, когато идвали хора със изявени сексуални проблеми се оказвало, че в основата им лежат някакви личностни дефицити (проблеми).
Анализирайте какво означава това и как сексът и духовността са свързани..
Да,интересно,аджеба как са свързани секса и духовността?!А Юнг нищо ново не казва кой знае колко по отношение на секса.Зигмунд Фройд също свежда всичко до секса.Но интересно е,че някои монаси отказват да го практикуват,като насочват сексуалната енергия към по-висши цели.Въпрос на избор.
За отдаването-ако инстинкта и "бушуващата химия" помагат максимално на някои хора,очевидно,че на доста голям процент не помагат.За справка-около 30% от жените никога не достигат оргазъм.Интересно къде им е на тях нагона или хормоните?!
А и една думичка може да има коренно различно значение за двама души,камо ли пет,или десет.Дали човек се "жертва" или не е според мен по-скоро въпрос на възприятие и знание,както,и желание,но собствено.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 28, 2010, 07:54:10 am
Изводите, Алибаба, не могат да се нарекат "факти". А ти точно това беше написала, изводи, тълкувания на фактите, а не самите факти.
Изводите, се наричат ЛОГИКА.

Дали е Юнг или не знам кой, дали е най големият психолог или не знам какъв, аз от имена и авторитети никога не се стряскам. Винаги преценям и претеглям думите за мене си. Защото аз за себе си съм винаги последна инстанция, дали да реша да приема нещо за вярно или не.

Виждам от другата тема, че имаш склонноста да изопачаваш и напълно погрешно да "цитираш" източници.
Конкретен пример:
В есето (за любовта) пише, нещо от сорта, жените трябва някак да привлекат мъжете да се грижат 2-3 години за новороденото и майката, и това го правят като им предлагат секс - емоционален стимул.
А ти говориш, че се говорело за някакви енергийни връзки и не знам какви
обвързвания.
Също и често се случва да объркваш понятия и думи.
Така, че докато не цитираш дума по дума източника ще си позволя да го критикувам както намеря за добре (разбира се обосновано)
Всъщност и да го цитираш, пак ще го критикувам.

Цитат
За това секса е един чувствителен барометър...
юнг забелязал, че когато при него идвали хора с духовни (личностни проблеми) след разравяне на проблема се оказвало, че в основата имало някакви сексуални задръжки. И обратното, когато идвали хора със изявени сексуални проблеми се оказвало, че в основата им лежат някакви личностни дефицити (проблеми).
Анализирайте какво означава това и как сексът и духовността са свързани..
Да, секса наистина е барометър.
Но кажи ми как, един барометър може да промени ще има ли буря или няма да има?
Той може само да каже какво е положението, но и без да имаме барометър в джоба си ние сме си пак ние, седим си на полето, а бурята всеки момент ще се извиси.
Как ползването на барометри може да повлияе на самата буря!?

И отново говориш за "отдаването", което е пълна мистификация. Нито може да се разбере какво се разбира под тая дума, нито каква му е целта.

Отдаването, в смисъла който ти му даваш е един от най-големите грехове на хората. Но сега не ми се обяснява надълго защо. Може би утре.
Най-накратко, отдаването натоварва другия индивид с твоите избори (или част от тях), натоварва го с отговорност и карма, а също и те лишава от твоя личен избор.
Казано по друг начин, имай само Бог и никакви идоли. Отдавай се само на него.
А чрез отдаването ти идолизираш човешко същество.

И само не ми говори, че това е много хубаво, и така двойката ще се възвиси дружно, защото това са откровени глупости. Там е работата, че вече в 1000 мнения ти пишеш какво ти се иска да бъде, а не какво наистина е. И от там идват големите разминавания.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 28, 2010, 09:01:55 am
Леле боже Тангра! Имам чувството, че още преди да почнеш да четеш написаното от мен ти ВЕЧЕ си в режим "сега да видим къде е сгафила".
Иначе знам, че си достатъчно интелигентен за да резбираш какво говоря. Казваш, че аз изопачавам цитати, но ти изопачаваш тотално думите ми и ги представяш в някакъвм смисъл, какъвто изобщо не ми е и хрумнал.
Не изопачавам цитати, просто цитирам по памет. Книгата за която говорим съм я чела и за това си позволих цитиране по памет.
Танграта, казваш, че не признаваш авторитети, но...ако ти се наложи да си направиш операция (не ти го пожелавам)пак ли така ще мислиш? Все едно ли ще ти е какъв е авторитета на хирурга под чийто нож ще легнеш?

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 28, 2010, 14:05:46 pm
     Алибаба,  саможертвата  е  винаги  избор - отговорност  която  никога  и  в  никакъв  случай  не  може  да  бъде  натрапена  отгоре! 

И отново говориш за "отдаването", което е пълна мистификация. Нито може да се разбере какво се разбира под тая дума, нито каква му е целта.
Най-накратко, отдаването натоварва другия индивид с твоите избори (или част от тях), натоварва го с отговорност и карма, а също и те лишава от твоя личен избор.
Казано по друг начин, имай само Бог и никакви идоли. Отдавай се само на него.
А чрез отдаването ти идолизираш човешко същество.

И само не ми говори, че това е много хубаво, и така двойката ще се възвиси дружно, защото това са откровени глупости.
     Тангра!  Бъркаш  тотално! 
     Нито  ти  нито  Алибаба  давате  определение  що  е  то  отдаване!  Аз  не  съм  имал  много  жени  в  живоа  си,  но  само  нри  една  съм  се  чуствал  спокойно  и  уютно,  въпреки  недостатъците  и  бих  казал  пороците  й!  Всички  жени  ги  сравнявам  с  Нея,  следователно,  Тангра,  аз  съм  й  отдаден!
     Тангра,  ти  също  си  отдаден  на  една  жена,  от  всичките  ти  постове  където  се  коментират  взаимоотношенията  мъж - жена  личи  това  твое  отдаване!  Отдаден  си  на  кариерата!  Отдаден  си  също  и  на  спорта,  както  аз  на  медитацията  например.  Е  що  е  то  отдаденост  Тангра??   



 

 
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 28, 2010, 14:10:04 pm
     Смятам,  че  ти  Тангра  можеш  да  дадеш  най-точното  определение  за  отдаденост  защото  си  изстрадал  своята  отдаденост!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 28, 2010, 14:58:36 pm
Отдаването - нищо не тръсваш на другия, защото не се отдаваш НА НЕГО персонално.
Танграта разбира отдаването, все едно връчваш юздите си на някого, ама това НЕ Е отдаване, а по-скоро прехвърляне на отговорност.
Това объркване е нормално когато се опитваш чрез егото си да разбереш неща, които са отвърд егото  :)
Егото разбира нещата както дяволът чете евангелието.
При отдаването, когато то се случва при секса, женското его не се предава на мъжкото (както май е общоприето да се мисли), нито мъжкото его се предава на женското.
Този, който се отдава предава егото (преодолява егото си). В акта на отдаване его не съществува.
Отдаването по същество е ДЗЕН или ДАО.
Отдаването специално що се отнася до секса е ТАНТРА.
А предаването на едно его на друго его се нарича РОБСТВО.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 28, 2010, 15:33:09 pm
Знаете ли какво-понеже доста задълбахте с това отдаване,аз предпочитам Декарт и думите му кога има истинска любов,или така нареченото сливане на две души,всичко друго ми се струва изсмукано от пръстите.Човек обича ли истински и обичан ли е истински-тези двама души говорят и намират опование преди всичко в Бог.Малко странно звучи,но май си е точно така.
А това дали майката ще седи 2-3,5 години,за да се грижи за детето си-въпрос на избор е.Но алибаба,така свеждаш секса до най-долното ниво,че ми става гадно,честно казано.Да,сексът може и да е отдаване,но,ако един човек се отдава всеки път като прави секс,а приемем,че този човек има повечко партньори ми е интересно как ще е този човек след 20-тия партньор.А ако просто е на физическо ниво(макар никога да не е само на това ниво)или поне се опитаме да го сведем преди всичко до това ниво секса-може и да си задоволим Егото,физическото тяло и животинския нагон без кой знае какви печални последици.Да,несъмнено има хора,които използват сексуалния акт за други неща,но те са толкова малко,пък и рядко всеки човек може да се откаже от някакъв нагон,а и трябва практика.
За това,че нищо никой не тръсва на другия-айде,бе.Тръсва,та тръсва.За съжаление в повечето случай това са именно жените,които тръсват доста неща на мъжете.А и са като попитателни гъби.Да,има жени,които са различни и могат хем да отдават,хем да получават някои неща от секса,но рядкост,рядкост,а и такава жена малко трудно инстинкта и "бушуващата химия" да я накара да легне с някой,който тя отказва.Човекът е много по-съвършено създание,дори бих казала машина,отколкото си мислим.Дори при една целувка една жена мозъкът и прави анализ дали този мъж става за потенциален баща на децата и,а за подсъзнателно ниво да не говорим просто.Тъй че не всичко е просто нагон,химия и не знам си още какво.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 28, 2010, 15:51:05 pm
      Съдържателно  изказване,  но  противоречи  напълно  на  отговора  ти  по  темата  за  мъжете!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 28, 2010, 16:03:22 pm
Blue_Star,
не ме разбираш...боже, какво ви стана бе хора, преди се разбирахме, изведнъж...все едно говоримна различни езици?!
Точно факта, че се прави секс без отдаване е причината за повечето партньори при някои хора...ако се осъществи отдаване веднъж, това автоматично отрязва всякакви мераци за други партньори. След отдаване сексът вече е друго нещо. Не може да се прави с много, по много, с различни и пр.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 28, 2010, 16:24:39 pm
      Съдържателно  изказване,  но  противоречи  напълно  на  отговора  ти  по  темата  за  мъжете!
Защо пък да противоречи?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 28, 2010, 16:30:56 pm
Blue_Star,
не ме разбираш...боже, какво ви стана бе хора, преди се разбирахме, изведнъж...все едно говоримна различни езици?!
Точно факта, че се прави секс без отдаване е причината за повечето партньори при някои хора...ако се осъществи отдаване веднъж, това автоматично отрязва всякакви мераци за други партньори. След отдаване сексът вече е друго нещо. Не може да се прави с много, по много, с различни и пр.

алибаба,ти нещо явно ти стана,напоследък.Значи всеки според теб трябва да хване първия срещнат и да му се отдаде тотално.Ти май не осъзнаваш,че,ако ти се отдадеш на някой,който те използва-след това,дори да срещнеп твоя си човек-бая трудничко ще можеш да му предложиш,каквото и да е.Ти ще си отдал всичко на някой,който не е заслужавал,дори само секс.Причината за повечето партньори е именно това,че един човек се опитва всячески да е с някой,който просто отказва да е само с него.Е,там е проблема-празноглавие и твърда глава,дори инат.Или че преди да се срещнат единия от двамата се е отдавал доста наляво и надясно.Сексът без чувства,с който човек цели да задоволи чисто физическите си нужни е доста по-поправимо нещо от това да се обвържеш с някои емоционално и как ли не,отдавайки му се.Защо пък да не може да се прави с много,по много,с различни и пр.?Ти не го прави,но всеки друг САМ си решава и избира.Теб какво ти пречи кой какво прави?!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 28, 2010, 16:46:27 pm
Да, явно наистина говорим на различни езици...
Сега да почна ли пак да обяснявам, че не съдя хората кой какво прави...нито ми пречи, нито пък тласкам хората към отдаване....нито пък ги обвинявам в неотдаване...говорим за явлението ОТДАВАНЕ, говорим за това какво значи отдаването в секса или извън секса, като 1000 пъти вече казах, че отдаването не се отнася само до секса, дадох и примери с хирурга и пр. и пр.
Коментираме за нещата, не се критикуваме!!
Иначе ще попитам аз пък теб - на теб (или на вас другите)какво ви пречи дали хората се обичат или мразят та вземате отношение по темата за любовта? Какво ви дреме кой от какво се страхува, та се пускате да разсъждавате по темата за страха? Какво ви дреме кой какво его има и какви проблеми си има с него, та коментирате по темата за егото?
Изобщо какво ви дреме та пишете във форума?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 28, 2010, 17:11:52 pm
Митко, не съм чак толкова отдаден колкото мислиш. А може би това е грешка. Конкретно за жената, разделих се с последното гадже и вече няколко месеца съм сам. Точно в момента съм преодолял всички предишни емоционални обвързвания.

Очевидно нямаме общо определение за "отдаване". На мен лично не ми харесва, че Алибаба ползва толкова много тази дума. Та именно това опитах да обясня. Но явно не съм се изразил добре. Според мен това е мъгляв и неопределим термин. Като такъв е сравнително безмислен.

Цитат
Отдаването - нищо не тръсваш на другия, защото не се отдаваш НА НЕГО персонално.
Танграта разбира отдаването, все едно връчваш юздите си на някого, ама това НЕ Е отдаване, а по-скоро прехвърляне на отговорност.
Това объркване е нормално когато се опитваш чрез егото си да разбереш неща, които са отвърд егото  Smiley
Егото разбира нещата както дяволът чете евангелието.
При отдаването, когато то се случва при секса, женското его не се предава на мъжкото (както май е общоприето да се мисли), нито мъжкото его се предава на женското.
Този, който се отдава предава егото (преодолява егото си). В акта на отдаване его не съществува.
Отдаването по същество е ДЗЕН или ДАО.
Отдаването специално що се отнася до секса е ТАНТРА.
А предаването на едно его на друго его се нарича РОБСТВО.
Значи аз разбирам нещата чрез егото си, следователно напълно погрешно, а ти, Алибаба, ги разбираш извън егото, следователно напълно точно и вярно.
Евала!  ;D
И как може да си сигурна в това?
Как премери аз ли съм с егото или ти?
За пореден път твърдиш за истина неща, които си си наумила и които на теб лично ти харесват и допадат. А не които трезво са преценени като вярни.
Тези дефиниции най-отдолу са също измислица. Също както и понятието "отдаване".
Дао е Празнотата.
Това е по дефиниция.

Цитат
Отдаването - нищо не тръсваш на другия, защото не се отдаваш НА НЕГО персонално.
Танграта разбира отдаването, все едно връчваш юздите си на някого, ама това НЕ Е отдаване, а по-скоро прехвърляне на отговорност.
А как се отдаваш тогава, щом не персонално? Може ли да обясниш по-подробно. Пардон, не по-подробно, а по-конкретно.

Абе само аз ли не мога да схвана дори най-общо какво е това "отдаване" според Алибаба и какво е това "тантра" пак според нея? Или само аз си играя да пиша? Тъп ли съм, че нищо не схващам?

За това, че съм се бил засилил към трапа, май е от другата тема, но да отговоря тук.
Според мен пък е точно обратното. Аз съм бил там, където ти Алибаба, и то когато имах много по-малко опит и реални знания, отколкото сега. Аз се връщам от там, откъдето ти. И аз се опитвам да ти извикам, че има трап, ама ти нещеш и да чуеш, а пердашиш напред като кон с капаци (към трапа). И както ти казах, живота ще те научи, ако не рано, то късно ... Но ще съжаляваш много (може би) за пропуснатото време.

И най-вече, пиша не само за теб, но за хората, които ще прочетат и които са в сходно положение. Може да са 5, може да са 10 човека. Ако четат твоите фантазии може да се устремят към трапа, и да загубят много от живота си. Друго си е да им се даде отрезвителна информация.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 28, 2010, 18:08:19 pm
Да, явно наистина говорим на различни езици...
Сега да почна ли пак да обяснявам, че не съдя хората кой какво прави...нито ми пречи, нито пък тласкам хората към отдаване....нито пък ги обвинявам в неотдаване...говорим за явлението ОТДАВАНЕ, говорим за това какво значи отдаването в секса или извън секса, като 1000 пъти вече казах, че отдаването не се отнася само до секса, дадох и примери с хирурга и пр. и пр.
Коментираме за нещата, не се критикуваме!!
Иначе ще попитам аз пък теб - на теб (или на вас другите)какво ви пречи дали хората се обичат или мразят та вземате отношение по темата за любовта? Какво ви дреме кой от какво се страхува, та се пускате да разсъждавате по темата за страха? Какво ви дреме кой какво его има и какви проблеми си има с него, та коментирате по темата за егото?
Изобщо какво ви дреме та пишете във форума?

Значи задължително трябва да ми пречи нещо,за да пиша в темите?А дали другите се обичат или мразят си е техен избор,пък и омразата и любовта са страните на една и съща монета.За дременето-би трябвало да се радваш,че на толкова хора им "дреме",инак щеше да си пишат във форума 2-ма човека на кръст.Егати,конкуренцията,егати чудото.  :dance: За отдаването и вдъхновението-не знам какво да ти кажа.Алибаба,направо се чудя това ти ли си?!Нещо напоследък верно на различни езици говориме.А за отдаването-а,дай да заставим всички са се отдадат на това,което ние вярваме.Дори хората,които ти виждаш като "неотдаващи" се-пак са се отдали на нещо,но това нещо е различно от твойте разбирания или обекта на твоето отдаване,и затова автоматически ги регистрираш тези хора като "неотдаващи" се "егоисти".Ама то си е техен избор,бре!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: cassio в Май 29, 2010, 20:28:27 pm
Мисля, че за да се отдаде, човек първо трябва да повярва в нещо. Да му се довери. Тогава се отдава. И по темата за "страха" се получава в един момент така, че страхът е именно в този миг, когато решаваш да се отдадеш/повярваш. Направиш ли го веднъж, страхът изчезва. Като да се потопиш в топла или студена вода, с температура различна, от температурата на тялото ти.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 29, 2010, 21:11:51 pm
Много точно Cassio  :good:
Радвам се, че ги свърза нещата.
Наистина всичко опира до този страх, а не до нещо друго.
Защо толкова ни е страх да се отдадем?
Какво ни е страх, че ще загубим?
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 29, 2010, 21:18:38 pm
Себе си.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 30, 2010, 08:21:22 am
Деца, от какво толкова ни е страх питате?

Ами ясно е, че на различните хора може да се гласува различна вяра и доверие. То си е за страх какво могат разни хора да ти направят, дето ги считаш за близки.

Но на никой не можеш да се жалваш. Ето защо не може сляпо да си мечтаеш за отдавания и за вяра към простосмъртни. Това е безумие.

А след това ако не ти оправдаят очакванията следват оплаквания и вайкания.
Ами не стават така нещата. Това не е зряло поведение на духовно силен човек.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 30, 2010, 09:10:17 am
Ако тръгнеш към нещо или някого отдавайки се, но със сляпа вяра (т.е. без да осъзнаваш какво вършиш) е постъпка на ГЛУПАК (или просто неопитност).
Но ако направиш същото нещо, но ПРИЕМАЙКИ пълна отговорност за евентуалните последствия след като вече си преценил, че имаш силата да ги понесеш - е друго.
Когато го взимаш вече си отвъд вайкането и жалването. Можеш например да си си представил най-лошия възможен (според теб) вариант и да си го ....приел така да се каже.
Кое е най-лошото, което човекът си мисли, че може да му се случи?
 
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 30, 2010, 10:06:38 am
Деца, от какво толкова ни е страх питате?

Ами ясно е, че на различните хора може да се гласува различна вяра и доверие. То си е за страх какво могат разни хора да ти направят, дето ги считаш за близки.

Но на никой не можеш да се жалваш. Ето защо не може сляпо да си мечтаеш за отдавания и за вяра към простосмъртни. Това е безумие.

А след това ако не ти оправдаят очакванията следват оплаквания и вайкания.
Ами не стават така нещата. Това не е зряло поведение на духовно силен човек.
 

      Тежък  много  тежък  ще  бъде  живота  ти  Тангра!
      Когато  знаеш  защо  обичаш;  Когато  знаеш  защо  един  човек  ти  е  приятел;  това  не  е  любов  нито  приятелство,  това  е  сделка!!!!!!  Ако  един  човек  знае  какво  ще  му  се  случи  значи  му  е  отнето  бъдещето!
"А  човека  е  човек  защото  има  бъдеще  независимо  от  качеството  на  миналото  му!"  
     Това  което  ти  наричаш  безумие  е  солта  на  живота,  Тангра!
     Да  излъганото  доверие  е  нещо  много  болезнено,  но  това  е  един  от  чудесните  пътищата  да  натрупаш  опит  и  то  ценен!
     ......излъганият  остава  с  болката  и  поуката,  а  излъгалия  натрупва  негативна  карма!  "Трябва  да  се  има  предвид,  че  кармични  задължения  могат  да  се  изплащат  и  в  живота  в  който  са  направени!"  Паалла - Хоол  
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 30, 2010, 10:14:20 am
Мястото не му е тук и да се оплакваш от админите!Не ти ли стига,че цяла тема си направила за тази простотия,та и в другите теми пишеш?!?
      Да  можеш  да  понасяш  чуждото  мнение  независимо  от  исказа  и  качеството  му  е  признак  на  зрялост!  Нали  не  се  сърдиме  на  децата  си  за  това  че  говорят,  а  и  вършат  глупости! 
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: konstantin2007 в Май 30, 2010, 10:19:13 am
Мястото не му е тук и да се оплакваш от админите!Не ти ли стига,че цяла тема си направила за тази простотия,та и в другите теми пишеш?!?
      Да  можеш  да  понасяш  чуждото  мнение  независимо  от  исказа  и  качеството  му  е  признак  на  зрялост!  Нали  не  се  сърдиме  на  децата  си  за  това  че  говорят,  а  и  вършат  глупости! 
Ми то хубаво е тъй..ама само като говорим за своите деца!Иначе ако можех да понасям и чуджите,щях да стана детска учителка!
П.с........Еее,добре де!Прав си.И го знам.Но е по-силно от мен :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 30, 2010, 14:50:19 pm
Митко, много си точен в последните си постове, това, което казваш на Танграта, това което казваш за зрелостта да понесем чуждите грешшки, и още повече пък собствените си... :hi:
Но..има нещо, което мен понякога ме обърква и в живота също, не само във форума.
Чудя се когато някой греши и аз виждам това....трябва ли да се обаждам.
Да речем, че аз имам в себе си силата да понеса грешката му, дори и когато съм засегната лично, но...човекът как ще разбере, че е сбъркал ако аз не реагирам?
Не е ли нечестно спрямо него да си затрая и да развивам само своята издръжливост и зрялост...и да го оставя без...коректив? Това не е ли егоцентрично?

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Visitor в Май 30, 2010, 16:58:30 pm
Чуждото мнение си го има всеки, това обаче не означава, че трябва да си търсиш аудитория и да го демонстрираш и да занимаваш хората!

За провокативното поведение, което търси ответната реакция не го считам като начин за изразяване на мнение. Благодаря, тези ниски вайбове не са нужни на никого.

П.с:Моля в темите  да не обсъждате администраторите, ако ще и да не може да спите спокойно, заради тях. Има си друг раздел за това.Човек ако е достатъчно интелигентен може по - съвсем деликатен начин да изрази недоволството си, и разбира се грамотно написано.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 30, 2010, 18:52:04 pm
Докато човек има очаквания и желания-има страдания,и болка.А страхът е от това,че можем да изгубим себе си такива,каквито сме в момента,което и без друго неминуемо ще се случи.Но,когато са замесени и други хора-все си мислиме,че те са ни променили.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 30, 2010, 21:44:53 pm
Чудя се когато някой греши и аз виждам това....трябва ли да се обаждам.
Да речем, че аз имам в себе си силата да понеса грешката му, дори и когато съм засегната лично, но...човекът как ще разбере, че е сбъркал ако аз не реагирам?
Не е ли нечестно спрямо него да си затрая и да развивам само своята издръжливост и зрялост...и да го оставя без...коректив? Това не е ли егоцентрично?
 
     Ще  ти  отговоря  с  пример.  В  началото  понеже  съм  гола  вода  на  темата  компютри  получих  от  един  умен  и  тактичен  човек  следното  на  лични:  "  Бъркаш  в  употребата  на  цитати,  ако  не  знаеш  как  питай!!"  Е  вече  не  бъркам  много,  но  ако  беше  написал  това  в  дискусията  щях  да  реагирам  и  щеше  да  се  получи  една  на  никого  ненужна  полемика......
     Когато  виждаш,  че  някой  бърка,  трабва  да  се  реагира  по  начин  максимално  щадящ  достойнството  му!!  Загубата  на  достойнство  е  един  от  основните  страхове!!  На  един  човек  само  можеш  да  посочиш  грешката  от  твоя  гледна  точка  (последното  трябва  да  се  подчертае  дебело)  и  ако  той  поиска  помощ  да  му  се  помогне,  в  противен  случай  действайки  като  коректив  се  намесваш  в  кармичните  му  обвързаности! 
     "Когато  публично  критикуваш  целиш  следното - да  изтъкнеш  себе  си  и  да  смачкаш  достойнството  на  опонента,  а  когато  посочваш  грешките  му  на  четири  очи  същата  тази  критика  вече  е  добронамерени  съвети "  П. Х.

А страхът е от това,че можем да изгубим себе си такива,каквито сме в момента,.....

    Наистина  основателен  страх!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: алибаба в Май 31, 2010, 09:48:14 am
Митко, ЖИВОТЪТ като учител така ли прави? Щади ли те? Пука ли му зя дойстойнството ти и за чувствата ти?
Ако сгафиш си получаваш веднага заслуженото. То може и да е доста мъчително за теб, но това е положението.
Това щадене на достойнството....това е динена кора.

Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 31, 2010, 10:04:14 am
Житотът те щати,ти сам си вредиш!Човек има избор и го прави,и след това си получава заслуженото-на живота му е все тая дали добро,или лошо-значи от теб зависи как ще си направиш живота.Животът е една страхотна приказка,а в приказките има и кофти моменти,но като цяло са положителните.И съм съгласна с цитата на Mitko-ако някой отказва да ти щади достойството,то той иска да изпъкне,да се покаже,но уви,вреди само на самия себе си,та после му е мъчително и не знам си какво.Има причина,има и следствие-нали,ако човек си сложи ръката на котлона,не очаква да не се опари-е,тогава защо си мисли,че в живота може да си прави всичко без да плаща цената за това?!Пък после животът бил кофти.Животът си е страхотен и цялото Мироздание е супер,друг е въпросът,че на доста хора им се иска друг да им е виновен,да им плаща тяхната цена,а и отгоре на всичко се оплакват.Та,според мен един от най-големите страхове на човек е да поеме отговорност,защото поемеш ли отговорност за действията/мислите си знаеш,че ти сам си си виновен и за хубавото,и за лошото.И нито Марийка,и Иванчо,нито някой си там може да сърба това,което ти си си надробил.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Tangrata_ в Май 31, 2010, 17:32:43 pm
Митко е 100% прав. При критика трябва да се щади достойнството. И за предпочитане забележките да се правят на 4 очи. Или пък по възможно по-позитивен начин.
Мога и да го обоснова подробно, и да разгледам различни случаи и варианти, но ще излезе обемно.

Не знам дали само аз имам такова чувство, но напоследък няколкото теми се превърнаха в пълен хаос. Говорилня. Опитвам се да си втълпявам, че просто се минава в посока, която не ме вълнува лично и се въздържам да пиша
... но ... може и да е друго.

Имам чувството, че паралелно се водят спорове за всевъзможни дреболии, които дори са очевидни ... поне за някои хора. Но за други не са, и човек трябва от 10 кладенеца вода да донесе, за да се аргументира и обоснове за нещо очевидно. А следва срещу мнението му някакъв аргумент от сорта "е аз пък си мисля по еди какъв си начин". И накрая тоя с многото аргументи осъзнава, че досега е преливал от пусто в празно. И накрая му писва.
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Май 31, 2010, 18:29:55 pm
Митко, ЖИВОТЪТ като учител така ли прави? Щади ли те? Пука ли му зя дойстойнството ти и за чувствата ти?
    Живота  ме  е  мачкал  много,  изцеждал  ме  е  до  капка! Но  съм  забелязял,  че  за  всяко  следващо  упражнение  по  мачкане  му  трябваше  все  повече  сила  да  се  изправи  срещу  ми!  Сега  вече  ме  е  оставил  на  мира! 
"Бог  (Живота)  не  те  натоварва  с  проблеми  които  не  можеш  да  решиш" 
И  още - никога  живота  не  е  посягал  на  достойнството  ми!!!!!! 
Трябваше  да  направя  тежка  черепно-мозъчна  операция  (според  оф.  медицина) - удар  от  живота  нали!  Попитах  професора - Гарантираш  ли  ми  нормално  мислене  след  операцията?  Отг.  Живота  ти  гарантирам,  друго  не.  С  този  проблем  ще  изкараш  още  година  две  и  пак  ще  дойдеш  при  нас!  Попитах  и  едни   други  личности.  Отг.  Ще  живееш  колкото  ти  е  отредено  със  или  без  операция!   
  Е  предпочетох  определеният  ми  отрязък  от  време  наречен  живот  да  го  изживея  достойно!!!!  А  според  докторите  съм  си  съкратил  живота  но.....       
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Blue|_Star в Май 31, 2010, 19:19:05 pm
Мисля си,че има разлика между достойство и гордост-едното е за пред хората/обществото,а другото за (пред)нас самите.
mitko,лекарите и официалната медицина понякога грешат.Има много хора,които според лекарите са били "неизличимо" болни,а са живяли след това 20-30 и повече години.Искрено ти пожелавам и ти да си един от тези хора,на които им се е случило "чудо".Някъде бях чела,че на всеки от нас му е предопределено определено време,само начина на смъртта можем да избегнем.Макар че на едно друго място пък,авторът споменаваше за удължаване на живота,понеже дадения човек има духовни търсения и просто някои му "отпускат" по-дълъг период от време.Интересно е,че линиите на ръцете се формират още в корема на майката и при взимане на жизненоважни решения се променят.Ако не съм виждала тази промяна на тези линии-честно казано,не бих повярвала.Но живота несъмнено е хубав,колкото и трудности,и изпитания да имаме. :)
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: Ashaman в Юли 04, 2010, 22:37:55 pm
Да фобиите са интересно явление, и аз си имам...Дано се сетя да намеря нещо по въпроса...но искрено се съмнявам, че ортодоксалната медицина ще предложи добри отговори...
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: mitko в Юли 05, 2010, 11:41:34 am
Но живота несъмнено е хубав,колкото и трудности,и изпитания да имаме. :)
 
     На  мен  ли   го  казваш?  Живота  е  прекрасен  и  благодаря  от  сърце  на  Този  който  ме  е  дарил  с  него!  Ще  се  прераждам  винаги  (това  зависи  от  мен)  зажото  живота  е  наркотик  и  аз  съм  пристрастен  към  него!
Титла: Re:Страхът от...
Публикувано от: insomnia1304 в Септември 11, 2010, 21:24:08 pm
http://www.center-religiousfreedom.com/bg/art.php?id=202