Страхът от...

[Tangrata_]

Няма "страх от любовта". Това е грешна дефиниця.

Страхът е от съденето. Като съдиш себе си, другите, бъдещето, настоящето и миналото ти се страхуваш от действията си. Страхуваш се да не сбъркаш, страхуваш се за живота си и тн.
Няма страх от любовта във всичко това.

[Blue|_Star]

Да,само има страх от всичко.А страхът от любовта не е точно страх от нея,а нещо по-дълбоко.Всеки,ако си направи труда да погледне труда да погледне вътре в самия себе си-ще разбере какво е то.Но има страх от чувството любов,за емоцията-може и да няма,не знам,не съм експерт.
И защо да има страх от съденето?!Човек най-често съди другите и обвинява,когато е достатъчно слаб,че да откаже да поеме отговорност за свойте действия,мисли и прочие независимо дали са част от миналото,настоящето,или бъдещето му,което са си едно,и също,докато всеки си реши предизвикателствата със самия себе си.Страхът е доста добър помощник и предвестник на нещата,стига човек да го послуша,а не да му се остави да го води.Страхът сам по себе си нищо не може да промени,но може да ти даде насоки-как самия ти да го направиш. 

[ДАВИД]

Няма "страх от любовта". Това е грешна дефиниця.

Страхът е от съденето. Като съдиш себе си, другите, бъдещето, настоящето и миналото ти се страхуваш от действията си. Страхуваш се да не сбъркаш, страхуваш се за живота си и тн.
Няма страх от любовта във всичко това.

Точно така е! " Когато говоря на теб, всъщност говоря на себе си"!  Страхуваме се от това, което виждаме в другите! А то важи и за нас. Критикуваме това, което практикуваме и ние! Не харесваме това, което не харесваме и у себе си...! Не изпитвам страх от любовта! Изпитвам самата любов!

[Blue|_Star]

ДАВИД,а дали любовта не ни изпитва и нас?
Според мен човек се страхува от самия себе си преди всичко,защото всички отговори са вътре в нас самите.

[ShaDai]

Всички имаме страхове и те винаги са свързани с нещо непознато или със загуба на контрол над нещо  :)Блу Стар човек не може да се страхува от себе си  а само от някои свои склоности които не може да контролира  :)Един от моите страхове е да сънувам кошмар и да не мога да се събудя на време така да се каже  другите страхове са от физическа и душевна вреда която би ме спънала в развитието или усложнило живота ми  ей такива  да не забравяме и страхът от загуба на хората които обичаме и тн....

[Blue|_Star]

ShaDai,а кой според теб определя какво да сънуваш?
Можеш ли да погледнеш вътре в себе си,ама наистина дълбоко в себе си и да не се ужасиш?Ако можеш-браво,макар че наистина следващия път,когато изпитваш силен страх от нещо се замисли кое го провокира и защо?Какво е непознатото или непознаваемото,и защо ни е страх от него?Ако реша да помисля върху теорията ти,че човек не се страхува от самия себе си,ако може да ми обясниш това със загубата на контрол,понеже това с контролирането ми е чуждо като идея на този етап(преди за кратък период от  време ми беше кажи речи ежедневие,но е доста кофти фикс-идея)?Също така как страхът може да спре развитието на каквото и да е,ако самия ти не му го позволиш?Нима,ако подтискаш страховете си и ще се развиваш повече?Страхът от загубата на хората,които обичаме-много зависи от какво е провокиран,а и ние нямаме право да се месим в техния избор като упражняваме власт над тях.Нямаме!Да,може да се намесим,но после ще си заплатим тази намеса,а тя понякога е с доста висока цена.Колко хора от обич-убиват или правят най-гадните неща,само и само,за да запазят някой физически жив,и то за себе си,но убивайки го душевно?Няма как да изгубиш нещо,което никога не си притежавал.Може единствено да си едно с хората,които значат нещо за теб,но вкопчвайки се в тях-ти ги губиш преждевременно,понякога бавно,но сигурно...

[mitko]

     Кой  е  най-големият  ни  страх - кое  е  най-голямото  неизвестно?
     За  мен  най-голямото  неизвестно  съм  самият  аз  и  затова  от  себе  си  се  страхувам  най-много!

[fishbone]

Най-голямото неизвестно и най-големия страх би могъл да е страхът от реалността(действителността)в цялата и гама, защото само тя една и не е илюзия, каквато много хора си въобразяват, че е.
Затова и най-лесният начин да избягаме от егото е бягството от тази реалност,която е в нас и извън нас т.е истината, било то чрез самовнушение или просто внушение без значение дали е породено от външен или вътрешен фактор или друг метод на манипулация чиято цел е то.
Пардон ...ТЯ-личността.

[fishbone]

Затова и един от най-печелившите методи за манипулация и контрол е насаждането на страх.

[persefona]

Дам. Абсолютно подкрепям и ми харесва тази посока... за насаждането на страх, като начин на КОНТРОЛ. Яко е. Само че, преди това, е нужно да извървим това по-трудното, с осъзнаването и контролирането или преодоляването на собственият страх, за да разберем същността му- и да не позволим някой да ни го наложи и да ни контролира. 

Още повече, ако повечето систематизират и разберат кои са основните несподелени-лими страхове, и на подсъзнателно ниво провокират определени симптоми, за да ги използват срещу нас...
Колко добре се получи, не мога да повярвам.

В този ред на мисли, искам да попитам БеГе богът, сигурен ли е, че чрез любовта си не може да бъде манипулируем? 

[ShaDai]

Блу Стар нима като погледна вътре в себе си трябва да се ужася !!!

[Blue|_Star]

Блу Стар нима като погледна вътре в себе си трябва да се ужася !!!

Опитай да погледнеш истински вътре в себе си и после кажи кое е първото нещо,което си изпитал. 

[Tangrata_]

- Горещината, движещата сила на битието.

Страхът е вторично нещо, и не е вътре в теб.

[cassio]

А кое е първичното? Или предпоставката за Страх? Ще е интересно, ако излезе, че страхът и любовта имат една предпоставка... ха-ха-ха- тогава ще е още по-интересно: Как така няма Страх от любов?

[fishbone]

Страх от любов буквално няма, а може да се има предвид, че човек толкова силно обича нещо или някой, че го е страх или да не го загуби или да не съгреши против него и т.н.
Общата предпоставка ако има такава е, че и двете са чувства.
Самият страх го е страх от любовта, защото само тя е в състояние да го прогони. И точно за това хората се страхуват от любовта, а може да се страхуват и да не я загубят, защото тя всеки ден, всеки час и миг идва и си отива, а ние само отваряме или затваряме вратата през която тя минава макар и несъзнателно в повечето случаи.