Януари-Февруари - 2007: За състоянието на планетата и какво можем да направ

[moridin]

                Joro, интересна ми е твоята позиция по въпроса. Конкретно, какво ти предлагаш, как би формулирал основните принципи (които Хорус е изложил в неговата книга ) на свободата ? Идеята ми е да се види какво решение предлагаш. Критиката е началото, моля за завършеност 

                Питаш за опита на Хорус - мое мнение е , че какъвто  и опит да има той, се пак е в рамките на субективното - докато не бъде потвърден по недвусмислен начин от няколко човека.


                 Изложи твой конкретен опит с конкретен прицнип относно свободата от всички тези неща които Хорус изрежда ( какво е мнението ти за егрегори, летачи, мафлоци и тн .)

[Joro Velev]

Пак ще стане дълго писание.
Условното деление не е факт. Уславностите са преоритет на обусловения разум.
Знаейки, че ще захраня нечия енергийна централа не бих се наел да започна анализ. Поне така се твърди в точка 2 на материала.
Разума си Е разум. Насителя му е Аз-а. Дали е индивидулизиран или колективен, все е Аз. Висшия Космически Разум може да се приеме както като индивидуализиран така и като колективен. Зависи от гледната точка. Ако се изходи от гледната точка на Аз-а на този разум, то той е индивидуалност, сбор от чатите си, които го възприемат като колективен защото те за себе си са индивидуални Аз-ове. Това делене може да стигне до клетъчно ниво, а и още по-... Но до къде стига обединението, условно нагоре?
Казваш:

Ако все пак издържи, то границата между двете условни съставки на разглеждания разум постепенно ИЗЧЕЗВА – няма наблюдаващ обект и наблюдаван субект, има директно възприятие, което е по-свойствено за нерационалния разум.

Дали е възможно възприятие без възприемащ? Не мисля. Всичко описано и коментирано до тук е в проявената психофизична реалност (Вселената). А как е в непроявената? Какво е отвъд проявеното, в непроявеното? Кой е Непроявения?
Ще Ви предложа нещо облечено в думи:
Аз-а не може да опознае себе си. Другите Аз-ове също не могат да го опознаят напълно, защото са от едно естество, части от една система.
Аз-а е като градинар. Отглеждащ и събиращ плодовете на своята дейност. Изнасяйки ги на "пазара" никой не се интересува от него като индивидуалност, интересуват се от плодовете му (опита и знанията). Харесвайки ги заключават "действията на този Аз са продуктивни и полезни. Можем да ги приложим".
Но изводите винаги са следствие от "системите от убеждения" втъкани в Аз-овете. Системите произвеждат, създават продукти и ползват такива на други системи. Това е така от атомно до което ниво се сетите.
Системата няма как до надскочи себе си и да се самоопознае. Ако го стори, то това вече не е същата система. Опознаването и най-вече разбирането е по силите и способностите на външните за изучаваната система.
Погледнато доста по-глобално системите Човек, Земя, мнозинството нечовешки и неземни създания не могат да се самоопознаят напълно и коректно. Ако успеят, те вече не са системите Човек, Земя и т.н.
Споменатите системи са рожби, създания но проявената психофизична Вселена. Тя съответно, по-голяма по обхват и съдържание, е аналогичен на човека по структура психофизичен организъм. Тя също не може да надскочи себе си и да се самоопознае.
Това е по-силите на извънсистемен проучвател, неучастващ директно в системата. Един вид Наблюдател.
Гъдела е в това, че в човека има такъв Наблюдател. (Спецификата на българския ген е в това, че в по-голяма степен от другите способства за проявата на по-пълните характеристики на този Наблюдател)
Един Наблюдател не заема активна позиция спрямо обекта на наблюдение, докато не се наложи корекция от негова гледна точка. Или докато не бъде открит, осъществен контакт с него и бъде помолен за намеса. Дори тогава само Наблюдателя взима решението.
Кой е наблюдателя?
В някои източни учения казват "Ти Си Това"
......
Мнението ми за егрегори и подобни "паразити"?
Те са творения на същата проявена психофизична Вселена (и нейни създания), с които не сме в разбирателство и единомишлие. Други Аз-ове, които също не могат да надскочат себе си. Те все още са като градоносен облак, искащ още и още. Докато не започне да пада като замръзнали кристачета. Подобно на много хора.
Докато мнозинството не осъзнае, че сме едно цяло, противоборствата няма да престанат.
Дясната ми ръка няма да отсече лявата, защото сме едно цяло. Но още си бръсна брадата, подстригвам косите и режа ноктите. Не съм разбрал каква ми е ползата от тях.
....

[Xpuctoc Muxaul]

Дали е възможно възприятие без възприемащ?

Ако няма кой да възприема ще има ли възприятие? Възприятието нещо обективно ли е или субективно? Възприемащият и възприеманото са едно и също нещо, което аналитичният или рационален разум дели на две, за да си обясни процеса и за да въведе граница, която да породи напрежение и изтичане на енергия, която пък се ползва от други за техните цели. Целият процес на аналитичното мислене е изграден върху тази основа и затова е вреден, той води до загуба на енергия в ненужно анализиране.

[moridin]

        Жоро не разбирам много от тази философия - можеш ли на по достъпен език да изложиш принципите си - за справяне с егрегори и др. за еволюция и разрешаване на въпроса с Аз-а.

       По принцип тези идеи за системи убеждения за Аз , за егрегори, за единство - единния бог и ние сме му проявления - всичко това горе долу е на лице. Въпроса е от нашето ограничено положение, какво правим  реално ?

[Xpuctoc Muxaul]

В някои източни учения казват "Ти Си Това"

Ако загатваш за книгата на Румен Чорбаджийски той е взаимствал много готови идеи от Монро: цялата част за "Градината на Някой" и "теорията за Лууш" (откъса го има цитиран в друга тема тук), след това и още преоблечени идеи са ползвани от "Далечни пътувания" на Монро. Нека да оставим Чорбаджийски за момент. Аз така и не разбрах дали той е стигал до това, което описва, и ако е така защо не го е описал със свои думи, а е ползвал готовите описания на Монро?

[Albinoni]

Според мен, това за което става дума тук  и основният извод, който се налага от всички такива е, че ние сме творци на света в който живеем. Основният проблем третиран в книгата на Хорус е този - как да променим себе си, защото променяйки себе си ние променяме света в който живеем. Не е необходимо да изпадаме в псевдофилософски търсения  и разводнявания на основната идея, това няма никакво отношение към основното внушение и мотив за написването на такъв материал и даже пречи, защото отклонява със софизми направлението и целта на посоката на темата. Мисля, че наистина действеното решение, което може да вземе всеки от нас е да реши да промени моделите си на мислене и универсалната промяна, глобалната идва именно от това, че колкото повече хора осъзнават тази потребност и започват да обновяват или ( за някои хора това може да бъде напълно изграждане на нови такива) мисловните си модели, това наистина променя и дава реална полза в помощ за подобрение състоянието на планетата. Идеята е, че ние сме творци - мисълта е строителен, градивен материал и е време да осъзнаем какво строим с този материал? Ние творим нашата реалност всеки ден, нашият свят, нашата вселена, как строим? Ако всеки ден си задаваме тези въпроси, ако строим с мисловният материал един добър ден за себе си,  един свят където искаме да живеем, който е по-добър защото аз съм по-добър - ние строим и за другите.
Предлагам да изгледате /независимо, че може да сте го гледали вече някога/ филма  The Secret и бих искала наистина след това да обсъдим впечатленията ни. Даже да си призная, толкова ми се вижда важно , че всъщност исках да се направи отделна тема специално за този филм и обсъждането му. Мисля, че той има  логическият и практически отговор на  книгата на Хорус.
И така осъзнаваме ли, че строим с мислите си света в който живеем, света в който искаме да живеем утре? Това е основният въпрос-отговор

Това е по-силите на извънсистемен проучвател, неучастващ директно в системата. Един вид Наблюдател.
Гъдела е в това, че в човека има такъв Наблюдател. (Спецификата на българския ген е в това, че в по-голяма степен от другите способства за проявата на по-пълните характеристики на този Наблюдател)
Един Наблюдател не заема активна позиция спрямо обекта на наблюдение, докато не се наложи корекция от негова гледна точка. Или докато не бъде открит, осъществен контакт с него и бъде помолен за намеса. Дори тогава само Наблюдателя взима решението.
Кой е наблюдателя?В някои източни учения казват "Ти Си Това"

Ние сме Наблюдателите. Би трябвало да станем такива, ако съзнателно се стрмим да бъдем Строителите. Когато се дистанцираш от течащите  около теб ситуативни обстоятелства и се поставиш в позицията на Наблюдател, а не само на тласкан от течението участник, то тогава неминуемо се дистанцираш и от полярностите на емоционалната пристрастност, започваш да синтезираш и заставаш в средата на собствените си наблюдения и да виждаш света през призмата на Строител от който зависи много. Мисловното ти участиев във всяко нещо е важно и от това дали ще си поляризиран в някакви крайности или центриран, завиюси как ще реагираш, или не-реагираш, а с това ти се превръщаш в машиниста на собствената си композиция. Затова е важно да се поддържа разбирането, че Бог или разумната първотворяща енергия, изявена като материя в различни проявления в Космоса, изгражда и нас. Обичайки всичко от което произлизаме, ние му даваме шанса да ни променя и обновява непрестанно. Затова е важна любовта, защото е част от единното начало и хармонията на всеки с всичко. Ако се превърнем в Наблюдатели, ние вече сме култивирали в себе си едно разумно отношение  към планетата на която живеем, с която сме едно единно  цяло, която се нуждае от осъзнато мислещи и действащи хора. 

[Joro Velev]

В някои източни учения казват "Ти Си Това"

Ако загатваш за книгата на Румен Чорбаджийски той е взаимствал много готови идеи от Монро: цялата част за "Градината на Някой" и "теорията за Лууш" (откъса го има цитиран в друга тема тук), след това и още преоблечени идеи са ползвани от "Далечни пътувания" на Монро. Нека да оставим Чорбаджийски за момент. Аз така и не разбрах дали той е стигал до това, което описва, и ако е така защо не го е описал със свои думи, а е ползвал готовите описания на Монро?

Интересно, един може да цитира а друг не?
Ако имаш проблеми или интерес към написаното от Румен, то той е посочил координати за връзка в книгата си.
Аз когато цитирам, цитирам. Сега съм писал неща, до които съм достигнал.
Помисли отново върху материята и психиката. Ако го направиш без мисъл няма да е безсмислено.
Различително познание е нужно....а то Е там където Си.

[moridin]

                       "Думите никъде нищо не значат, от значение са действията"

                        Не обичам цитатите, ама този пасва на  "Това си ти ", "Слънцето свети" и тн.

[H.]

1. Какво точно е "чемтрейлс"?

http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=144.0

2. Може ли малко повече информация за българската ДНК. Какво е уникалното? Кой се занимава с тези изследвания?

Никой не се занимава. Питай обаче "защо".

3. Това, което най-много искам да разбера е каква е българската мисия?

Книгата "Българската мисия" на Хари Салман. Чужденец пише за това, което трябва да знаем ние. Но то е нормално за нашето племе.
Други източници: Беинса Дуно, твоята интуиция и търсения.

* * *

Тъкмо се канех да попитам какво се има предвид под себе-анализ, защото:
"Обикновено когато обекта и субекта са две различни неща, тогава има анализ. Но, ако обекта изучава самия себе си, тогава не е възможен анализ."
В Стъпка 3 се препоръчва себе-анализ, за който се ползва ума (и то еднократно ?!?). Същия ум, благодарение на който сме на това дередже?!? Ума чрез чиито умозаключения сме действали и до сега?!?
Следователно да направим опит чрез ума да анализираме ума?!?
Обаче "САМО НЕЩО ИЗВЪН структурите на ума може да направи анализ на ума."

Стъпка 2: ....

Твърдя, че всяко едно анализиране и преценяване на каквото и да било служи за захранването на дадена енергийна централа и пречи за постигане на чистото съзнание, което приема и РАЗБИРА нещата, без да е нужно да се чете упътване за това какво трябва да се мисли/чувства във всяка една ситуация/миг!

Стъпка 3: ...

Себе-анализ.

Защо след предупреждението в Стъпка 2 идва препоръката в Стъпка 3?
Чия енергийна централа се цели да захраним?

Значи някои хора много държат да питат за неща, които много добре знаят и разбират и това не им прави чест.
Целия ми текст както много добре знаеш и живот и мислене (което пък знаеш от лични разговори) е повлиян от "Дао-дъ дзин" на Лао-дзъ. Преди да ми задаваш въпроси като горните първо задай на Лао-дзъ въпросите: "Как да разбирам идеите ви "Прави без да правиш", "Как да разбирам будистката идея - Мисли немислието" и въобще, вземи си пак Дао-дъ Дзин, аз си го държа винаги в джоба и си прехвърли оттук-оттам няколко стиха - ще намериш няколко противоречия на ума на ред, из цялото "произведение". Тогава ако имаш очи ела и ме попитай пак какво значи да правя анализ, без да правя анализ. Нещо което знаеш. И нещо което интелигентния читател, който не само чете, а и иска да вникне, трябва да види в текста ми, който манифестира че е повлиян от Лао-дзъ.

Приятели
Когато се постулират непреживени теории се получават комични или трагични ситуации.
Ето защо  попитах изключително конкретно и коректно, описаното лична опитност ли е?
Това че вярваш в нещо не го прави реалност. Нужно е да го знаеш. А знанието идва, когато лично си преживял.

Тук прекалявкваш вече. Препоръчвам да преразгледаш постулата че си унищожил егото си, аз не правя такива огромни твърдения поне.
Пак ще се повторя - осъзнаваш ли, че на този свят можеш да наречеш опитност до 3% от нещата които ти минават през главата. Не повече. Ако застанеш зад твърдението си, че ти говориш само на опитност, а другото е лъжа, аз лично ще се заема да затрия поне 400 от твоите поста в този форум, защото не са базирани на опитност, а на "прочетено". Правил си милиарди твърдения в живота си на база прочетено и ВЯРА драги приятелю. Затова преди да попиташ мен дали имам "опитност", питай себе си как си живял досега, на база на чии идеи. Ще откриеш, интересни неща.

Това че вярваш в нещо не го прави реалност. Нужно е да го знаеш. А знанието идва, когато лично си преживял.
Вярата, желанието и очакването са близки родственици, които изиграват мнозина по света и в астралните области.
Знанието, факта и разбирането са лъчите даващи ни яснота за Истината.

Ти вярваш в НЛО, нали? Тази твоя вяра обаче не материализира НЛО пред моя прозорец в 7 часа, всяка сутрин. Следователно, според твоята логика, аз не трябва да вярвам в НЛО, защото не съм виждал досега.
Хора като мен живеят на вяра, а не на виждане. И точно затова живота ми е прекрасен и върви без сътрсения досега. Опита в книгата го има, само че трябва да сложиш другите очила за да го видиш. С тези ще видиш дупките, които ще види един материалист четящ материала. Опит за рептилиите в БАН след 120 години като кацнат. Дотогава - позоваване на източници, които смятам че са вярни. Никой не е опрял меч в корема ти, с надпис "Вярвай или умри". Всяка една книга на пазара и в света е мнение, лична вселена, възглед, теория. Мини през Славейков и говори с всеки един опитност ли е. Нали знаеш - ти можеш да възприемаш за истинно твърдението, че държиш нож и хляб, но от гледна точка на квантовата физика, ще ти кажа че си слепец, защото не държиш нож и хляб. Нива на разбиране, "истина" и "опитност" има приятелю и ти много добре го знаеш. Предлагам да не говорим за "опитността" и "истината" вече, защото ти, както и никой друг не може да ни предложи такава ако задълбаем на мноооого дълбоки нива. А както казваш сам "А знанието идва, когато лично си преживял.". Не и в моята Вселена, която предстои.

Като цяло интересни разсъждения в материала, но оставят у четящия чувството за угнетеност и застрашеност.
Това се наблюдава масово по света и в литературата за конспирации.
Визирам темите за НЛО, извънземни, климатични промени, манипулирането на хората, опасните храни....и безброй още теми.

От името на всички хора ли говориш, защото така ми се стори за момент? На три хиляди и едно места съм писал тази информация да се приема просто като информация и нищо повече!!! В книгата го пише също. Който се угнетява и подтиска не е дорасъл - това място не е за него, той не търси Истината или ако я търси, то не е готов да я поеме и използва. Това че рептилиите правят mind control на планетата не ми пречи да ям филия с лютеница, както правех преди 5 години по същото време, когато не знаех какво е mind control и рептилии. Защо? Защото не позволявам това да има власт над мен. Който позволява не е за тази литература - живота му ще се влоши. И да - това е капана на конспиративната литература. Предлага ти някаква истина, но те прави батерия. Само че батерия не те правят илюминатите. Батерия се правиш сам ако го допуснеш. Любима приказка ти темата за прехвърлянето на отговорност. В нейния смислов поток, горните неща които си писал не важат някакси, аз бих се изяснил със себе си по въпроса ако бях на твое място.

Спирам, защото за сега не съм избрал да пиша книга.

Грубо.

Но след евентуалното трето прочитане..... не се знае.

Да, определено ти трябва трети път, този път чети със знанията които имаш, но не прилагаш, а претендираш да прилагаш. И не прави грешката, която допусна да направиш 2 пъти досега. Четеш с идеята кой е автора. Автор затова не съм сложил, не за да не ме изядат сивите, а за да има непредубедено мислене. Ти не подхождаш непредубедено.

"Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?" - Доген
Където Съм, няма Аз Съм, няма другаде. - _ _ _ _ _

А ти искаш опит от мен? Грешка. Ако не можеш да намериш истината там, където си, къде другаде смяташ да я търсиш?

* * *

Субект и обект не съществуват. Субектите и обектите са навсякъде около нас. Който и да чете материала, не разбере ли тази "истина" ще изпада в заблуждения на ума. Тази книга е писана за хора без ум.

[Joro Velev]

Бях помолен от Автора на "Ти си Това" да Ви предам без промяна следния текст:
   

Привет, казвам се Румен Чорбаджийски.
   Разбрах, че във форума има хора, които твърдят, че съм “заимствал много готови идеи” от Монро.  В книгата няма негови идеи, но има ЦЯЛА глава, на която дадох заглавието “Приказката”. В края на същата глава, споделям, защо съм направил това. Ето отговорът на тия, които не са чели внимателно:
“Това е приказния сюжет за сътворението на света представен в една от книгите на Робърт Монро. Приказен, защото коренно се различава от много автори, които говорят за произхода на земята и хората. Използвах този откъс с една единствена цел, и тя е, че обусловеният ум просто се взривява от чутото. Няма граници когато изгрее разбирането, няма ограничения когато душата започне да ти говори - “ами ако е така..?!”. Какво става когато усетиш че си част от тълпата? Можеш ли да намериш своето “себе” сред другите и да видиш не хорското в душата си, а човешкото в теб?.. Въпроси без отговор… Това е приказката за земята и хората. Различно от всичко разказано до тук е Човекът. Нали знаете – хора много, но Човеците са малко!”

Съвсем друг е въпросът, защо използвах споделеното от Монро в книгата…
Преди време, Жоро Велев ми даде много интересна разработка на тема - “За състоянието на планетата и какво можем да направим”.
От прочетеното във форума, разбрах, че става голяма каша в теориите между различни хора. Позволете ми да споделя моето мнение по този въпрос.
На първо място, браво на автора за опита да обхване всичко от нашето ежедневие, което ни пречи да погледнем с окото на непривързаността към себе си. Това не е лека задача, и точно заради това, човекът, който е написал този труд заслужава само уважение. Всъщност, това писание може да се разбере много лесно.
Още на първата страница авторът казва: “все примери за взаимна обусловеност”. В следващите страници /до 34/ са изпълнени с “примери за  взаимна обусловеност”. В целия текст се разбира, че умът е този, който пречи на търсещите. В следващите глави дава и начините,  с които според него се постига това. Един от тези начини е обяснен на стр.40.  “Не ние нужен ум, за да определим посоката, в която вървим. Ако се доверявам на чувствата си, никакви цели не ми трябват”.
Хайде да помислим върху това. Кое е по-висше, сетивото или умът? Кое от кое е породено – сетивото ли създава ума или е обратното?
Хората, които се занимават с “движението и създаването на елементите” в нашето тяло знаят, че сетивата са само инструменти на ума, както е чукът за ковача. Някой източни учения разглеждат ума като “водещо сетиво”. Но при този анализ те визират Мисълта, която е неразривно свързана със сетивата.  Следователно за ума може да се каже, че е кочияша, който управлява колесницата, а сетивата са впрегнатите коне.
Какво ще стане, ако изключа ума си и се доверя на чувствата си?
Представете си следната ситуация – разхождам се в града с “изключен ум” и си джиткам по магазините. Гледам пред мен мъж и жена. Когато погледна мъжа, чувствата в мен няма да се активират, защото нямам никакъв афинитет към мъжете. След това погледът ми се спира върху жената. Понеже съм “изключил ума си”, чувствената наслада и желанието започват да избуяват в мен. И какво става – понеже нямам в този момент контрол върху Чувствеността си /защото ума е изключен/, образно казано отивам  и я хващам за задните части. Какво следва? В най-добрия случай мъжът ще ме спука от бой…
В този ред на мисли можем да дадем безброй много ситуации, които само ще ни вгорчат живота. Затова УМЪТ ни е нужен. Всъщност, ако го нямаше, едва ли бихме помнили къде живеем и къде ни са обувките. Егото като АЗ ни е нужно, и само по себе си то не пречи. Но РАЗДУТОТО ЕГО пречи.., и там е проблемът.   

Хубави разсъждения на стр.49. Последната дума е “Свобода”. Знай, че след “аз и не-аз” не се стига до Свободата. Много път има да се извървява още…
Следва: “…Хармонията, Балансът и Шестата раса”. Знай, че няма никаква шеста раса…
Представете си познанието като един небостъргач. Всеки човек е на някои етаж и от неговата позиция се вижда определена гледка. Хората на втория етаж едва ли ще виждат това, което виждат хората на 50-я етаж. Затова се разминават гледните точки на хората по темата във форума.
Жоро просто се е качил на по-високите етажи и ВЕЧЕ друго вижда. Това е.
В главата “Какво можем да направим” авторът казва: “това което сме, е едно многоизмерно съзнание, което вдъхва живот на това тяло”.
Само един въпрос от мен – какво е Съзнание?                                                                       
                                                                                              С уважение  - Румен

Моето мнение ще споделя когато завърша третия анализ на материала.

[H.]

Значи преди да отговоря трябва да ми е ясно какво разбираш ти под "сетиво" и какво под "ум", в което се състои и критиката ти. Общо взето главното объркване между всички нас е, че мислим за едни и същи термини, но смисъла който влагаме в тях е различен. Както не може да се отговори еднозначно и на въпроса "Какво е съзнание?". Просто в това измерение значи едно, в съседното друго, за съседа значи трето. Няма правилен и грешен отговор. Всички сме хора и това е моментната ни Истина. За теб няма 6та раса, за мен има. А човека, който чака на спирката с тебе всяка сутрин автобуса не знае дори какво е "раса", камо ли да отрича съществуването й или несъществуването й.

И нека не определяме кой на какво ниво е. Казвам го принципно, не на лична основа. Сигурен съм, че Жоро има високо ниво, ти също, но от сравнения няма нужда. Аз уважавам и двама ви, въпреки че с Жоро си го показваме по странен начин понякога

Поздрави, Жоро - с тебе ще се видим скоро приятелю

[Xpuctoc Muxaul]

Това май не е съвсем по темата и ако администраторите сметнат за необходимо моля да го преместят някъде, но считам, че е важно да се направят следните пояснения. 

Привет, казвам се Румен Чорбаджийски.
   Разбрах, че във форума има хора, които твърдят, че съм “заимствал много готови идеи” от Монро.  В книгата няма негови идеи, но има ЦЯЛА глава, на която дадох заглавието “Приказката”.

По-горе писах, че има "много готови" и "още преоблечени" идеи от Монро, освен цялата глава. Цитатите по-долу са от файла “Ти си това” на г-н Чорбаджийски в spiralata.

Втората цел бе да се предоставят извънредни количества Лууш, създавани чрез такова прибиране на реколтата. За да приберат тази реколта, събирателите предизвикваха бури от турболентни течения и бъркотия, и двете в газовата обвивка и в по-твърдите химически съединения, които бяха основата на самата Градина. Тези катаклизми довеждаха до прекратяване на жизнения процес на милиарди от четвъртата реколта, тъй като биваха смазвани под търкалящата се основна структура или задушавани под вълните от развихрената водна среда на Градината, ...

На пътя на експериментаторството събирателите развиха цялостна технология с комплект инструменти за събиране  на реколтата от Лууш, от посевните частици с част от Него. Най-обикновеният бе наречен любов, вина, приятелство, семейство, завист, омраза, болка, болест, гордост, амбиция, собственост, притежание, светиня и в най-широк смисъл нации, провинциализъм, войни, религия, машини, свобода, промишленост, търговия - за да се изброи съвсем малко от тях. Производството на Лууш е по-високо откогато и да било

Но Лууш означава любов.

Според взаимствания откъс от Монро и цитата от стр. 94 горе “Лууш” означава И любов, но не само любов.

Нима “прекратяване на жизнения процес на милиарди от четвъртата реколта” означава любов? Ако е така и ако “Производството на Лууш е по-високо откогато и да било”, (ако в случая "Лууш" означава любов) ние отдавна щяхме да сме удавени в светлина и живот. Или може би нещо друго се разбира под “Лууш“ тук?

Бих попитал г-н Чорбаджийски кои са според него въпросните “Някой” и “събирателите” от глава “Приказката”? Има ли аналози на тези понятия в други литературни източници и ако има какви са те (аналозите)? Защото отговорът му по-горе, както и разсъжденията в книгата му навеждат на мисълта, че предварително е направена такава аналогия и се разсъждава на тази основа.

Идеите за “системи от убеждения”, “цялото и частите”, “даровете”, “излъчвателя”, “спираловидни светещи структури” и др. ги има и при Монро. При първи прочит прави впечатление сходството в терминологията, възможно е да е и случайно, но го има.

Действително е важно съдържанието, влагано в ползваните изрази, думи и термини, за да има съответно еднозначно разбиране. Благодаря на автора за отзива и го поздравявам. Благодаря и на Joro, за съдействието. 

[moridin]

            Joro, моля те предай на г-н Румен Чорбаджийски, че след като проявява заинтересованост по темата и пише един добър и обоснован отговор, аз си мисля, че би могъл да го направи лично. Уважавам всеки член на клуба и ще се радвам Румен Чорбаджийски да стане един от нас 

            Интересно ми е защо правите деление между мисълта (ума) и чувствата. На базата на това деление се стига до описаната ситуация - изключен ум и липса на контрол.

            Бих желал темата да се развие и да послужи както на нас така и на останалите участници, за това може би ще ни помогне предоставянето на някаква информация. Кой и какъв опит има от по-високите етажи  И какво вижда от там ?


            Апелирам за отговори, които предлагат и показват визията на своя автор по въпросната тема - така ще се получи хубава и добра дискусия. Ако почнем от конкретното, може да стигнем и до по значимото - само тогава, иначе се губим...


            Какво е съзнание ? Добър въпрос  laugh А има ли отговор ? Колкото хора, толкова и отговори. Ами дали има "правилен" отговор, общовалиден за всички ? Не се наемам да бъда категоричен, може би като се изкача на втория етаж 

            За сега приемам, че няма нужда от този въпрос а от любов 

[Joro Velev]

Ето какво ме помоли да пусна във форума Румен. Плътно е ангажиран с доста неща. Едното е подготовката за издаване на втората му книга (мисля, че ще включва и първата). Ще я пусне и онлайн. Това е причината да не се включи във форума за сега.
-----
Здравейте отново. Нямах намерение да се намесвам повече във вашите дебати, но изникнаха въпроси…
   В “Ти си това” е обяснена връзката между емоциите, сетивата, мисълта и ума. Обяснено е кое от кого произлиза, къде са центровете в нас и как всичко е неразривно свързано с прана и петте татви.
   За Монро.  В книгата говоря за четири различни практики, чрез които се излиза извън тялото. Те са описани в главите “Кундалини – практика”, “Звездният човек”, “Частите и цялото” и “Отвъд познатото”. Питането ти е свързано с Монро, нали?
   Да си представим, че с теб пътуваме по магистралата София-Бургас. След като свърши пътуването, сядаме и започваме да описваме какво сме видели по пътя. Едва ли сме възприели нещо различно един от друг, но това, което сме видели със сигурност ще го опишем с различни думи. Но смисълът ще е подобен между твоето описание и моето.
   За “Някой” и “Събирателите”.
   Ако разбираше нивата на пластовете на съзнанието, щеше да знаеш, че това са пет основни вплетени един в друг огромни океана. Реалността, която описва Монро е тази във втория. Доколкото си спомням той още е там…
   Не ти трябвам нито аз, нито Монро за да провериш това, което е описано според теб от двама ни. Просто излез, отиди, виж и си направи своите заключения. Тогава ще разбереш всичко за “някой от някъде, “събирателите” и т.н. 
            Още веднъж, благодаря за вниманието!
----- 

[Joro Velev]

  Ще си позволя да споделя и моето мнение.
  Сравнението с различните етажи, на които се намираме, не визира нивата "кой е по- по- най-". Аз бих го обяснил със сградата на една фирма. По различните етажи и кабинети работят различни хора с различни способности (професии). Всеки е еднакво ценен за общата дейност и благоденствие. Мястото, на което сме, се определя от опитността и способностите. Развивайки ги може след време да заработим в друг отдел, или дори друга фирма. (Защо не и собствена?)
   Никой няма да назначи хора вярващи, че може да карат самолет примерно, ако нямат нужните знание и опитност.
   Функцията на Вярата е да те насочи към реализиране на способностите, придобивайки знание и опит. Знание и опит без Вяра в способностите са като балон без въздух. Само Вяра в способностите без знание и опит, са като самия въздух. Може да заеме каквато и да е форма, със или без налягане. Вярата облечена със знание и опит води до Разбиране.
   "Както горе, така и долу."
   Привидно дискусията се отклони от зададената тема, в която са визирани методите, чрез които Злото ни манипулира. Но прави впечатление, че ние тук дискутираме само "копчетата на пижамата на Злото". Всчики в различни степени познават злините, благодарение на преживелиците си. Но това са следствията (копчетата) от действията на даден тип психофизичен организъм, забулващи причината и причинителя.
  Ние сме тръгнали да дискутитаме глобални въпроси а не познаваме себе си, своята енерго-информационна структура. Научавайки и разбирайки я, постепенно стигаме до нелепостта за делението и степенуването Човешката цивилизация на Раси. Близко до Истината е да се говори за различни Поколения Човеци, хора, а и за неземни подобни.
  Отклонението, което стана в дискусията, оприличавам на опита да намерим отговора на въпроса за сценаристите и сценария а не вживяването в действията на сцената, които са следствието. Дали ще анализираме действията или ще се запознаем първо със сценария или сценариста, това са само различни гледни точки, водещи в крайна сметка до Едно - Разбирането на Истината.
   Но кой по-добре от Сценариста знае Истината - повода за сценария?
   Затова, незагърбвайки "театралната сцена и пиесата" аз избрах да се насоча към света на Сценарист(а)(ите).
   А Целта е?
   Съдържанието, което Сценариста е пожелал да ни предаде, чрез илюзорността на пиесата.
---
   Нужни са хора, които се задълбават в конкретиката и спецификата на "театралната сцена", както и други насочили взора си отвъд. Едни спрямо други, взаимно се явяват коректори по съвместния Път към Познанието.
   За момента така мисля и така чувствам нещата.

   Ако искате, а и аз така смятам за редно, нека се насочим в тази тема към конкретиката?
   Какви стъпки реално да предприемем за да се измъкнем от манипулативните конструкции?
   Имам предложения, които допълват непълните, според мен разбира се, препоръки в книгата (нали така може да се нарече?) "За състоянието на планетата и какво можем да направим!" Но не съм завършил още третия обстоен анализ, който обещах.
   Не мога да предложа метод за белене на плод, ако не знам дали е ябълка, лимон или орех.