Януари-Февруари - 2007: За състоянието на планетата и какво можем да направ

[----------]

Големи благодарности за този труд!

Както бях обещал - ето я и моята версия на същия проблем; предадена в съвсем друга светлина, но схваната в стремежа й към сътрудничество и цялостно решаване на все същите въпроси - въпросите за това, което МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ. Тази версия (поне за мен) е ценна. Ще се радвам и за вас да бъде така и да продължим нататък; за_едно.

[iti]

Не, не тук го прочетох за изчакването, някъде из целия форум, не помня къде... Идеята беше, че след толкова време, и да се организира нещо, дори и това да е нещо по-скоро хипотетично и образователно, хората няма да му обърнат особено внимание. Те нещата или се правят когато трябва или просто не стават... Поне аз така съм ги забелязъл.

Другата идея беше, че липсва самосъзнание у всеки човек, а то не може да се изгради, когато някой върши работата вместо него. Значи, подобно нещо, някой да може да оправя кашата вместо друг, ще стане един, два, три пъти, но най накрая този друг толкова ще се изроди, защото получава всичко наготово, че сам ще си забрани да получи подобна помощ, за да изживее собственият си провал. В смисъл, аз не смятам гореспоменатите хора за обикновени, а за изградени личности, вероятно не тук, а това го носят от някъде другаде. Т.е. те са дали пример, хората не го последват, следва те трябва да си създадат това което искат и никой не може да им попречи.

Не, че обсъждането е безсмислено за нас, които се интересуваме, но не смятам, че то може да се превърне в нещо повече от това. Защото в живота не само се печели, но се и губи. И това да не искаш да мислиш за заубата, ознавачава да не искаш д видиш защо тя идва.

[iti]

Друг е въпросът дали тази катастрофа ще се преживее от всички или само от тези които имат нужда. Но така стоят нещата, тоя свят скоро няма да бъде единен, защото и самият Космос, не е единен. Ако Космосът беше единен щеше ли да има "добри"? Ами ако нямаше "лоши", как да има и "добри"? Всички щяхме да бъдем едно голямо щастливо (и безкрайно скучно) семейство.

[H.]

Няма необратим процес. Знаеш, че мисълта е най-истинското нещо в това измерение и може да сътворява материя, а камо ли да не може да обърне някакво случване в световен мащаб.

Мисленето може да се измени, ако се засегне онази част у човека, която прави възможността у него да му пука за нещо. И тъй като повечето от нас имат Божествената искра в себе си, чрез проектирането на мисли към нея може да се създаде концептуален обрат.

Естествено, че не можем да освободим всеки един човек в света, който не иска да бъде освободен от матричното мислене. Но със сигурност можем да протегнем ръце към тези около нас. Те ще протегнат към тяхните съседи - те към тяхните. Принципът на скачените съдове. Окултен закон е, че когато нещо бъде помислено, то вече съществува някъде, а ние само трябва да го вземем в дланите си.

[stiver]

Ами ако нямаше "лоши", как да има и "добри"? Всички щяхме да бъдем едно голямо щастливо (и безкрайно скучно) семейство.

Мисля, че индивидуалността в хората не идва от борбата и контраста между доброто и лошото в тях. Нашите личности, като отделни елементи от цялото, носят в себе си една неповторима комбинация от качества, които ни правят различни един от друг. Така, както различното подреждане на едни и същи молекули в ДНК може да доведе до създаването на здрави същества с различен външен вид, така и нашият дух може да бъде едновременно и здрав, и уникален. Ние сме като отделните музикални произведения на един гениален композитор. Всичко, което той е сътворил може да бъде и гениално, и хармонично, и различно в същото време. Не фалшивите тонове правят музиката интересна, а схемата, по която чистите тонове са комбинирани. Разнообразието може да бъде безкрайно, така, както вселената е безкрайна. Вечността също не е заплаха за индивидуалността, поради безкрайните нюанси, с които всеки от нас може да експериментира във времето. Само с 6 основни цвята един художник може да нарисува света. Духовната сфера на доброто може не само да е безкрайна, вечна и разнообразна, но тя и се разширява с всяка нова добра и чиста идея.

[Albinoni]

Мисля, че индивидуалността в хората не идва от борбата и контраста между доброто и лошото в тях. Нашите личности, като отделни елементи от цялото, носят в себе си една неповторима комбинация от качества, които ни правят различни един от друг. Така, както различното подреждане на едни и същи молекули в ДНК може да доведе до създаването на здрави същества с различен външен вид, така и нашият дух може да бъде едновременно и здрав, и уникален. Ние сме като отделните музикални произведения на един гениален композитор. Всичко, което той е сътворил може да бъде и гениално, и хармонично, и различно в същото време. Не фалшивите тонове правят музиката интересна, а схемата, по която чистите тонове са комбинирани. Разнообразието може да бъде безкрайно, така, както вселената е безкрайна. Вечността също не е заплаха за индивидуалността, поради безкрайните нюанси, с които всеки от нас може да експериментира във времето. Само с 6 основни цвята един художник може да нарисува света. Духовната сфера на доброто може не само да е безкрайна, вечна и разнообразна, но тя и се разширява с всяка нова добра и чиста идея.

Такааа...
А мисълта е животворящата сила, реализираща добрата и чиста идея, мисълта е чистата енергия с насочено действие, която употребявана  правилно, разумно, стремително,  с вяра  и любов - твори чудеса. Това е най-съзидателната енергия при която симфонията на музикалното произведение - човек, за което Стивър говори, може да  звучи в най-чистия си  и хармоничен вид. Наистина в основата на човешкият дух е поставена мисълта -тя има свойството да преодолява време и пространство за частици от секундата. Тази мисловна енергия, обединена от духовните идеали на много хора, възприемащи една висока ценностна система и "виждайки" с очите на духовното прозрение и вярата един бъдещ свят на хармония, наистина могат да постигнат всичко.

[Altay]

За състоянието на планетата, методи на манипулация и програмиране. Как позволихме да се превърнем в раса от биороботи.
“Как мога да знам кой съм аз, когато съм всичко това?!” –
този загадъчен свят, в който от нас зависи да изберем
“чудото да бъдеш човек” пред
“ужаса да бъдеш човек”.

Браво!

Изглежда винаги казваш нещата на място!

[Altay]

От робското служене в офиса по 8 часа на ден до промиването на мозъка с “Шоуто на Слави”! Кога ни остава време да излезем на слънчева светлина, да се порадваме на чистия планински въздух

Ами не случайно една от точките за унищожение на България, е изсичането на горите, докато бтв-то промива мозъкът, на българина

[Altay]

За овцата качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят или вълкът.”

и това ми хареса!

[Altay]

Виждам че автора на няколко пъти споменава за 'Матрицата'. 
Според мен Матрицата е Илюзорният Свят около нас.  Жертви на Матрицата са и илюминатите, а не само ние!

Бях помолен да не говоря за това, но трябва да се знае, а и потребителите тук са ми симпатични -

Умът на влечугите (особенно на някои), си пада по сънищата, както моят приятел georgi n_z, веднъж спомена. 
Контрола на "Илюминатите" е илюзорен (в същноста си).  Много от тях го знаят, но продължават да се наслаждават на илюзията

[----------]

Илюзията е наркотик...

[Eon]

Прочетох текста ти. Да, наистина, както казваш накрая - с някои неща съм съгласен, с други не. Ще се радвам ако седнем и го обсъдим. Има и доста неща, които не разбрах.

Благодаря.

[Mirotvorec]

Altay, значи излиза, че най-важните неща са илюзорни. Лошото е, че много материално ги усещаме бе, братле. Според моите разбирания илюзията е нещо, което е в ума, а я гледай какво става по света... Илюминатите затова се кефят, щото виждат нагледно изпълнението на техните илюзии.

[asdfghjkl]

Хорус, подобно нещо искам да направят и в нашата Морска градина. Едно спокойно и застинало кътче на фона на бушуващия град.

[H.]

Идеята на снимката е, че това сме ние. Малки точки на спокойствие и стремеж към чистота в прашния железо-бетонен ужас. Трябва да започнем да градим точки, които да бъдат събирателни за търсещи хора.