Автор Тема: Любовта като разгром на егоизма...  (Прочетена 54116 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #60 -: Май 04, 2010, 15:37:39 pm »
........................................
Мислиш ли че тези разсъждения които имаш сега ще бъдат същите и на 60г. ?

« Последна редакция: Май 04, 2010, 15:41:48 pm от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен cassio

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 324
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #61 -: Май 04, 2010, 16:23:20 pm »
Зависи от любовта (любовите), които ще преживее до 60 г.  :)
Важното е, че той така е разбрал и осъзнал Любовта, и това му е било достатъчно като основание да Обича по неговия начин.

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #62 -: Май 04, 2010, 16:29:07 pm »
Зависи от любовта (любовите), които ще преживее до 60 г.  :)
Важното е, че той така е разбрал и осъзнал Любовта, и това му е било достатъчно като основание да Обича по неговия начин.
cassio. пишеш , осъзнал , а аз бих казал осъзнава до момента  ;)след 10 ще е друго след 40 съвсем , гаранция  ;).
« Последна редакция: Май 04, 2010, 16:46:13 pm от old4 »
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #63 -: Май 04, 2010, 17:02:14 pm »
Някои казват,че привличането и ревнуването са предимно в началото,докато си влюбен,след това,ако си останеш/останете на този етап-кофти.Най-вероятният сценарий е-разделяш се с партньора си,намираш си нов,с който имаш привличане и силни емоции,и айде наново познатия вече до болка сценарий.И то точно,поради егоизъм,или отказ да обичаш.Защото едно е да си влюбен,съвсем друго да обичаш.Най-добре е да са съчетани и двете,но за съжаление рядко се случва.
Дали си на 15 или на 75-за мен голямо значение няма.В повечето случаи любовите и различните житейски ситуации изкарват наяве все повече истинското Аз на даден човек. :)
« Последна редакция: Май 04, 2010, 17:03:28 pm от Blue|_Star »
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #64 -: Май 04, 2010, 18:09:19 pm »
Танграта, любовта не ги изключва тези неща, а ги надмогва, тя е като растение, което постепенно се развива.Превишава ги, остава и тогава, когато те не играят основна роля.
Не говоря на база на илюзии и фантазии.Не малко работа съм полагала за да очиствам отношението си от егоистични боклуци (или зависимости).
До този момент (за сега) най-близкото до любовта, което съм постигнала е да оставиш човекът свободен да бъде себе си, без претенции. Ако това включва да си тръгне с друга - нямаш право да протестираш, да не говорим да го манипулираш с нещо и да му вменяваш чувство за вина. Така си решил - ок. довиждане и попътен вятър."

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 166
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #65 -: Май 04, 2010, 18:27:52 pm »
Някои казват,че привличането и ревнуването са предимно в началото,докато си влюбен,след това,ако си останеш/останете на този етап-кофти.Най-вероятният сценарий е-разделяш се с партньора си,намираш си нов,с който имаш привличане и силни емоции,и айде наново познатия вече до болка сценарий.И то точно,поради егоизъм,или отказ да обичаш.Защото едно е да си влюбен,съвсем друго да обичаш.Най-добре е да са съчетани и двете,но за съжаление рядко се случва.
Дали си на 15 или на 75-за мен голямо значение няма.В повечето случаи любовите и различните житейски ситуации изкарват наяве все повече истинското Аз на даден човек. :)
 :)Blue|_Star, тия някои може и да бъркат, защото ревността може да се прояви и след 30 годишна връзка защото прилепването е по здраво.
Ако погледнем реално ще видим, че принципно човек расте с годините но расте и неговото его.
Ако обичаме един човек истински ние ще обичаме всичко в него, но за да не стигнем до тази прословута и така интересна ми ревност не трябва да гледаме и чувстваме човека до нас, като на собственност без която неможем.
  Без любовта(във всички нейни проявления) било към човек или друго, щях да кажа извънземно(маЙтап) ;D неможем да опознаваме(преоткриваме)най-малкото себе си, а за другите да не говорим, по простата причина, че това е постоянен процес или поне би трябвало да е.
И последно не мисля, че е съвсем такава разликата между обич и любов. И тук е мястото да кажа изтъркания лаф, че двете са стани на едната монета, което май е  така в действителност.
Може за някои хора смисъла на живота им да се заключава в това да проявят А-за си след, като са го открили поне частично.
Всичко е доста относително и в голяма степен :) въпрос на карма.
« Последна редакция: Май 04, 2010, 18:40:20 pm от fishbone »

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #66 -: Май 04, 2010, 18:32:54 pm »
А не ви ли се струва че хормоните са виновни за всичко ?
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен fishbone

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 166
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #67 -: Май 04, 2010, 18:39:31 pm »
Да ако се се отнася до ревността на ниво физика да.
« Последна редакция: Май 04, 2010, 18:41:32 pm от fishbone »

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #68 -: Май 04, 2010, 20:31:19 pm »
Да,но приемането на човека,който обичаш като собственост,не е ли егоизъм?!И не,не мисля,че всичко е на ниво хормони.Малко по-сложничко е.Да,намесени са и хормоните,но не е само това,определено.В момента,в който разбрах някои неща-много логично си обясних защо някои се "прилепят" към други и просто ревнуват,нарушават личната ти свобода и прочие(и не винаги са само интимни партньори).А от друга страна има хора,които с гадже/мъж или без-все са си същите и почти винаги усмихнати.Защо ли интересно?!Точно,поради някои факти продължавам да твърдя,че повечето връзки са бизнес.
Да,няма разлика между любов и обич,ако ги слееш в Едно,но това е толкова рядко.Но в крайна сметка изключителните неща са винаги пред очите ни,но ние сме "слепи".Важното е да опиташ и да търсиш себе си,после нещата се "самонареждат".Дали ще намеря някой човек на базата чисто сексуално привличане,ще се влюбя и обикна,или в някакъв друг ред ще го направя-има ли значение?!Важното е да намеря това,което търся,а не след време с всеки различен партньор да ми става скучно,да изчезва "тръпката","усещането" и тем подобни,а още по-малко да обвинявам за всичко другия,и после всички мъже(ако съм мъж-респективно жени).Проблемът винаги е в нас,а другите са просто фон,огледало!
Кармата си зависи от нас,в доста голяма степен и доколко сме осъзнати,и можем да приемем Истината.Аз си признавам,че все още много голяма част от Истината ми "бяга".  8)
« Последна редакция: Май 04, 2010, 20:32:42 pm от Blue|_Star »
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #69 -: Май 05, 2010, 00:11:49 am »
........................................
Мислиш ли че тези разсъждения които имаш сега ще бъдат същите и на 60г. ?


Зарежи мойте разсъждения. По-добре отговори на въпроса (който май беше към Али баба)
Като махнем всички изброени, КАКВО по-точно остава от тази любов?
Обяснете, като за прости хора.
До тук не попаднах на такова обяснение. А само бла бла учим се да обичаме, бла бла учим се да елиминираме егото и прочее общи приказки.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен persefona

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 137
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #70 -: Май 05, 2010, 00:34:33 am »
Остава мисълта и усещането, че този някой Е част от теб. И ти не можеш да живееш без тази част. Не си пълноценен. Топлината не е огън, сълзата не прочиства, а горчи, светлината на слънцето те пробожда, въздухът те задушава, а не го усещаш като полъх в крилете и бля бля естествено.  :)

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #71 -: Май 05, 2010, 01:27:10 am »
Като махнем всички изброени, КАКВО по-точно остава от тази любов?
Обяснете, като за прости хора.
До тук не попаднах на такова обяснение. А само бла бла учим се да обичаме, бла бла учим се да елиминираме егото и прочее общи приказки.

Като махнем всички изброени, да ги наречем "материални ограничения", остава чистата любов - онази съкровена частица, която всеки усеща, когато е влюбен. Тази свръхинтензивна енергия е в основата на всичко съществуващо, и ние - човешките същества - сме създадени, за да я преоткриваме и интерпретираме/използваме във всички свои действия. Тя е свързващото звено между човека и Природата - Майката Земя, и тя е силата, която движи еволюцията напред.
Когато успееш да се освободиш от всички привързаности, и остане само една единствена отдаденост - независимо дали ще е към жена, кауза, или утопична идея - тогава ти генерираш своята съдба, и участваш активно в космогенезиса на Бога.
Това е, което те извежда отвъд илюзиите и парадигмите на Егото, и те прави съпричастен към една съдба, далеч по-голяма и по-значима от твоята собствена.
Когато се научиш да обичаш света и живота повече от (или поне наравно със) себе си, тогава разбираш безсмислието на досегашните си стремежи, и виждаш истинската  светлина, която върви пред теб, и осветява всяка стъпка по пътя ти...
 :)
musica universalis

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #72 -: Май 05, 2010, 10:05:45 am »
Моят отговор е кратък. Когато махнеш всички онези неща...които са своего рода привързаности, зависимости и его-производни..когато кръцнеш едно по едно всички тях...се случва ПАРАДОКС. Тогава се усещаш СВЪРЗАН с ВСИЧКО. Отрязъл си връзките с определни неща, защото си осъзнал, че тяхната природа не е любов,и вместо да се почувстваш листо на вятъра, изолирано от всичко, ти за пръв път чувстваш свързаността си с всичко без изключение.
В това състояние пак можеш да се занимаваш със същите неща като преди, но ти няма да си същия и природата на делата ти и отношенията ти няма да е същата. Не егото ще ги движи.
По-точно не мога да го кажа, пък ако изглежда бла-бла-бла  сори...

Неактивен Blue|_Star

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 639
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #73 -: Май 05, 2010, 14:52:36 pm »
Истинската любов и липса на Егоизам е,когато можеш да си съществуваш без някой(дори доста добре),но искаш да си живееш с този някой.Тези,които не могат без някой-бягам на далеч от тях.Това са фанатици и хора,които,ако някой ги зареже-боже,какво правят,а после четат морал.Егати обичта.
Съгласна съм с алибаба и ПАРАДОКСА,но за съжаление доста малко хора стигат този етап.Повечето се вкопчват в нещо или някого(лелеле,горкия/горката).А ако са се вкопчили и двамата в един друг,рано или късно единия или ще почне да кръшка,или ще избяга.Инак на Егото аз му се радвам и съм му благодарна,че го имам.За какво ми е да го премахвам напълно или подтискам?!Че така най-вероятно да го удвоя,и отроя,вярвайки си,че го няма вече и съм едва ли не богоизбран,хах?!Че колко хора вярват,че правят само хубаво и са лишени от Его,но другите са на малко по-различно мнение,включително,и тези на ,които са правили "хубаво"?!Дай първо да се замислим за какво ни служи егото и после да го премахваме,че може и от нещо полезно да се лишим(надали е възможно,но все пак...). :)
“Истинската съдба на човека е нещо, което обикновените хора не могат да схванат и няма да са в състо

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:Любовта като разгром на егоизма...
« Отговор #74 -: Май 05, 2010, 15:21:16 pm »
Не за ПРЕМАХВАНЕ на егото става въпрос, а за това кой стои в основата на действията ни, на мислите и чувствата ни, с една дума кой ще води парада.
Ако егото няма претенциите да води то е полезно...при това е....много забавно. Без него би била страхотна скука.
Но когато си надвиши правата....т.е. когато без да се усетиш си почнала да живееш заради него, а не то да го има заради теб...тогава вече нещата стават сериозни.
Чисто и просто то отклонява енергия за свои нужди все повече и повече (за да се поддържа и укрепва и обогатява) и човек в един момент стига до енергиен банкрут.
Да не идеализираме чак толкоз "битката" с егото, това си е просто една енергийна икономика.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27