Да,но приемането на човека,който обичаш като собственост,не е ли егоизъм?!И не,не мисля,че всичко е на ниво хормони.Малко по-сложничко е.Да,намесени са и хормоните,но не е само това,определено.В момента,в който разбрах някои неща-много логично си обясних защо някои се "прилепят" към други и просто ревнуват,нарушават личната ти свобода и прочие(и не винаги са само интимни партньори).А от друга страна има хора,които с гадже/мъж или без-все са си същите и почти винаги усмихнати.Защо ли интересно?!Точно,поради някои факти продължавам да твърдя,че повечето връзки са бизнес.
Да,няма разлика между любов и обич,ако ги слееш в Едно,но това е толкова рядко.Но в крайна сметка изключителните неща са винаги пред очите ни,но ние сме "слепи".Важното е да опиташ и да търсиш себе си,после нещата се "самонареждат".Дали ще намеря някой човек на базата чисто сексуално привличане,ще се влюбя и обикна,или в някакъв друг ред ще го направя-има ли значение?!Важното е да намеря това,което търся,а не след време с всеки различен партньор да ми става скучно,да изчезва "тръпката","усещането" и тем подобни,а още по-малко да обвинявам за всичко другия,и после всички мъже(ако съм мъж-респективно жени).Проблемът винаги е в нас,а другите са просто фон,огледало!
Кармата си зависи от нас,в доста голяма степен и доколко сме осъзнати,и можем да приемем Истината.Аз си признавам,че все още много голяма част от Истината ми "бяга".
