Медитацията, класическата както аз я наричам, за мен е поглед,пътуване навътре в микрокосмоса. При добра нагласа и практика, не-мисленето се превръща в доста приятно-странен

процес.
На няколко човека съм обяснявал и са ме питали да им покажа, да им дам да прочетът от някъде и т.н. Според мен и строго индивидуално и както H. ми каза (благодаря за което!)
Само ти можеш да знаеш какво означава това.
Външните "помагала" в повечето случаи могат да попречат.
Не казвам, че нетрябва да се чете литература или да се дискутира, но казвам че първо трябва да има личен опит. Това е основата на медитацията - тя е срого индивидуална, затова не трябва да се почва наобратно! Първо опит, после външно инфо.
Моята медитация (нямам много практика) протича по следния начин:
1. Заемам удобна за мен поза на земята. Кръстосани крака, ако съм в настроение позата лотус е с ходилата от горе, което е доста неудобно или непостижимо за някои. Ръцете са с дланите нагоре, около 4 пръста под пъпа, дясната в/у лявата. Изтеглям таза леко назад и изправям гърба, не е перфектно изпънат като струна, все пак трябва да е удобна позата.
Дишането е вече нещо, което не разбирам много добре

При мен всичко става естествено. Когато се отпусна, с времето то само става бавно и равномерно. Не е нито само със стомаха/диафрагмата, не е и само с дробовете/гръдния кош (незнам дали го описвам правилно/разбираемо) - получава се нещо средно между двете, много леко и тихо.
2. Затварям очи, отпускам се и "освобождавам" съзнанието си. Никога не следя за време, а странични звуци като музики и разни такива не ползвам. Известно време в главата ми се лутат, прескачат взаимно, смесват и т.н. много мисли и образи, абе холям хаус... Нищо не си говоря на ум, само наблюдавам. Образите и мислите ми са напълно различни, едни по силни и ярки, други по слаби и варират от какво съм ял вчера, образи на близки, случки от миналото, очаквания за след 15 мин, абе общо взето един огромен куп от хиляди мислички.
3. Постепенно всичко се забавя и лека по лека цветове, картини и т.н. или "отлитат" или се "утаяват" някъде. Всичко се променя и съм на абсолютно друго място, възможно е дори да не усещам тялото си.
4. Кой какво вижда, как го вижда, усеща и т.н. е много трудно да се опише с думи а да бъде разбрано - почти невъзможно. И така докато по естествен начиен не усетя, че искам да се върна и отварям очи.
