Може би по-внимателно трябва да прочетеш като "психолог" написаното и тогава ще е по-ясно това, което е написал самият психолог, а не хирург или невролог.
Човекът ненапразно си е нарекъл теорията "theory of ironic mental control processes". Ако искаше да акцентира върху дейността и функцията на мозъка като анатомичен и физиологичен орган, щеше да използава думата за "мозък"- brain.
Trying to control your mind can produce the very state you are trying to avoid.
т.е. по примера с абстрахирането, защо би било по-продуктивно.
Депресираният човек не намира нищо интригуващо в заобикалящия го свят и живота си. Да вземем ... популярен и известен рок-певец. Признат с групата си. Материално осигурен. Едва ли има нещо, което да не може да си позволи, вкл. любов на конкретна непозната. Някакъв малък Бог. Каквото пожелае го има, каквото се захване му се отдава. Прави песни, свири, пее... на пръв поглед живот мечта.
Тук интересни са две неща: 1. В каква степен психогенетично се е (само) програмирал и е успял добре да се разположи в матрицата. На добро място, с всички възможни бонуси и предимства; 2. Има ли проблеми някакви? Щастлив ли е , нещастен или депресиран, но достатъчно съобразителен да не го споделя или да иска помощ, а да си стои в къщи, за да не се додрепесира на някой купон сред хора?
Моментът да си стои в къщи върши работа, до момента, в който филмите и сериалите му писнат, книгите са му скучни, разни социални мрежи ... просто го дразнят и отегчават ... има куче, което разхожда от време на време. Но то не говори.
И в един момент се оказва, че иска просто да излезе сред хора. Мислите и съзнанието му не са капсулирани около неговия живот. В която капсула е буквално като затворник, който се блъска в стените от спомени, провалени надежди, изгубени копнежи неосъществени желания.. и тишина, в която единствено усеща собствените си отчаяни мисли.
И отива на рожден ден на ... съседката, ей така щото й свършил леда и два стола да занесе. И се заговаря с някакви хора около него и установява, че вече не е в капсулата. А мислите му са в съвсем други посоки. От един разговор са се провокирали хубави спомени. От друг забравени хубави лудости. От трети възможност, която е имал, но сега или утре може да провери за нея отново... и така още много знаци.
Казано синтезирано. Все едно имаш един телевизор. Как би се чувствал по-добре? Дълго време да гледаш само една програма само с едни герои черно-бял, или да имаш още няколко канала и да си гледаш различни предавания, с различни хора- весели, тъжни, без значение, просто разнообразни?