Относно комуникацията с нашите органи абсолютно съм за 
и ми е доста познато. Но как успяваш да се слееш така,че да достигнеш себето си? Как го постигаш? 
Само ако знаех ...
Първо да споделя за комуникацията с органите.
Иска ми се да ползвам принципа на подобието. За да не ви лишавам от ценната възможност лично да откриете нещата.
Представете си една корпорация (или холдинг ли там как му казват). Ако някой служител не успява да си свърши работата, най-добре шефа да осъзнае проблема и да помогне. Било с организация или с информация. Подкрепата винаги е добре дошла. Ако служителя своеволничи, мързелува или пък се свръхразработил с цел собствено разрастване (тумор) Шефа взема мерки. "Колега, знам какво правиш. Ако съботираш колектива и той се разпадне - оставаш сам. Ако приватизираш благата му прекомерно, изхода е същия. Ако работиш за друг, то това не е твоето работно място. Може да отидеш при работодателя си да вършиш същата работа. Предлагам ти, нека работим заедно като един, което сме. Така ще си помагаме, защитаваме и развиваме много по-успешно и бързо. Съединението прави силата."
Така, образно казано, всеки в моя колектив работи в приятно оживление облян в лъчите на Любовта излъчвани от единия ми център. От мелничаря, готвача, сервитьора, климатизатора та до чистача в отходното.
Всеки един си има съзнание и не му трябва редовна намеса от шефа. Процесите се организират, и контролират/наглеждат от технолозите, т.е. от различните пластове на ума - другия ми център. Състематизираната информация се свежда до знанието на третия ми център - изпълнителния директор - самосъзнанието. Тази организация е налична във всички честотни спектри, пространствени и времеви измерения. Няма конкретно разделение на тела. Всчки знаят всичко, но действат според моментното си умение за Цялото. Това всичкото съм Аз - притежателя.
Центровете на съзнанието ми са: Любов, Ум и Самосъзнание. По източному Вишну, Брахман и Шива. А аз съм Аз Съм ... т.е. Атман. Имам си име но ...
Гледам да не визуализирам нищо. Било обекти, процеси, мечти.... Визуализацията е творчески процес, в който се намесва въображението. То невинаги съвпада с реалността. Визуализиращите обикновено живеат в измислен сват. Да, това върши работа защото работниците в "цеха" нямат представа какво е в момента международното положение...да речем. Но според холографските принципи, щом един знае нещо то рано или късно всички ще го научат.(средствата за масова информация) Ами тогава?! Като научат работници и отговорници за заблудата с пълно право могат да се разбунтуват - стачка, болест. Справих се с грипа, при двама болни не защото си представях, че няма да се разболея. Защото на "общото събрание"(медитацията) заявихме "Имаме ресурс. Ще се справим заедно." В човешкото тяло има почти всички химически елементи от Менделеевата таблица, липсват само десеттина. При наличието на тази универсална лаборатория, при хармонична работа можем да си произведем всичко. Липсващия ресурс може да се набави ако слушаме тялото си. Сиреч, да изпълняваме точно заявките за доставка на материали и енергия.
Въображението и визуализацията си имат място в рационализации, изобретения .. т.е. в начините и методите за решаване на поставени задачи или настъпили проблеми. НО след безпристрастно регистриране на фактите.
Не се бах фокусирал въху това до сега. Горе написаното произтече от твоя кратичък въпрос aldonea: "Как го постигаш?" А аз избълвах всичко друго но не и как го постигам.
Ако даряваш Любов без условия. Ако уважаваш правото и свободата - без условия. Тогава нещата се нареждат спокойно. Ако не се наредят -
наблюдаваш, регистрираш, анализираш, осъзнаваш, решаваш, прилагаш и придобиваш опит. Т.е. подчертаното е моята медитация.
Забелязвате ли... всички думи описващи процеси завършват с "Ш" а думата за качествена промяна "опит" завършва с "Т". Получава се ш-т = тихо! тишина! или спокойствие. Това е нуждно за медитацията. Спокойната вода отразява по-правдиво небесната шир.
Това е за сега.
