Интересна тема се получи. Аз винаги съм смятал, че част от социалната интелигентност включва преположението, че всеки говори от своя опит и не налага нещо като даденост. Поне аз така разглеждам мнението на всеки, като негов собствен поглед и от мен зависи дали да го интегрирам или не. Затова и не смятам за нужно да казвам през две изречения "Аз мисля, че", най-малкото защото е спорно дали го мисля или нещо друго става
Когато споменах за триизмерния живот имах предвид, че това трето измерение, което сме си спретнали тук е толкова далеч от представата на Душата (моята, в случая, за другите имам само бегла представа, може пък на някой да му харесва), че трябва да се направят много големи промени и да се изоставят наследени от хилядолетия модели на поведение, страх и отделение. Третото измерение има една единствена функция и тя е да покаже по какъв начин работи твоята собствена система от убеждения от другите нива, като физическата реалност (материята) отразява обратно към теб отношение на хора, събития, преживявания и т.н. А когато в някоя област има пукнатина или нещата не текат както трябва, значи трябва да промениш нещо. В този ред на мисли аз не вярвам в обстоятелства, защото такива няма. Има лични нагласи, които само ни се струва, че са обстоятелства, защото прекалено отдавна сме проектирали личната си сила навън и сме я отдали на "външната реалност".
Също така според мен, абсолютно всеки от нас е отговорен за нещата, които се случват около нас, в това число и за престрелките в Афганистан и за глада в Африка. Защото тези вътрешни борби са израз вътрешните борби. Всички ние сме свързани в това, което някои наричат морфогенетично поле, други решетки на съзнание около планетата, трети първия пласт на христовото съзнание и т.н. Защото в тези полета се записват всичките ни мисли и емоции и вътрешни драми, които след това се проявяват в света около нас. Ако искаш да промениш някакво "обстоятелство" около теб, промени мислите и емоциите си, спри да записваш хаос и безредие и да излъчваш страх, които само подсилва страха в другите, или хаоса води до още повече дисхармония в отношенията.
Затова медитацията е добър начин да отработиш своя дан в цялостната бъркотия и да направиш света едно по-добро място за живеене. Най-малкото само, защото допускаш съзнанието на Душата да навлезе по-дълбоко в материята и да започне да реализира истинския план за третото измерение, а не този, които поради невежество и разделение сме създали. Но медитацията е единствено ценна, ако е помогнала и в ежедневието, ако енергията на разбиране и самоосъзнаване се е придвижила и в ежедневието, защото 20-30 минути на ден в хармония не са нищо пред 23.30 часа на ден безредие и невъздържаност в емоциите и мислите. Буда говори за правилно мислене и правилно поведение и това е една от причините да го прави, защото е знаел, че всички сме взаимносвързани и то не заради традициите и територията си, а заради нагласите си.
Колкото до Учителите, всеки е роден с това оборудване,да може да влиза в контакт с тях, но "проблемът" при повечето хора е, че хем искат да им "говорят и наставляват", хем слушат 5 секунди и после се намесва егото им. Много медитации с предаване и отдаване на по-висшата воля трябват, докато се осъществи истински контакт. А измишльотината, че те са сковани от представата за святост, която нашите религии са изградили, е смехотворна. Защо някой ще иска да прекара вечността по този начин, вместо в свобода и любов, не мога да си представя. Почти всеки от големите духовни водачи е разбил статуквото на своето време, но после следващите поколения са се погрижили да "укротят" учението му и отново да го превърнат в удобно за тях, докато не дойде следващия Миларепа или Ошо например и отново не направи на пух и прах затвора на "духовността" и светостта.
Медитацията е свобода от собствените мисли и убеждения, не начин да се закрепостим още повече в тях.
