Кой е ТОДОР ЖИВКОВ

[l_z]

Значи не си даваш сметка за влиянието на личността. Поразрови се в историята...на света. Мислиш ли че нещо съществува самостойно? Светец ли си?
Няма прости неща и лесни избори. Доброто за теб, добро ли е за всички останали? А лошото?
С какви ли неща не се занимаваме тук. Със сивите? Колко честно и просто изглежа - те ни вредят, трябва да ги премахнем. За тях честно ли е? Какво е казано? Висшите силни не искат тоя или оня да премахне другия, искат да се намери път за всички.
Без значение истина ли е, вярваш или е просто метафора.
Ето това е просто. Кому помагат призраците от миналото?

 
Ами то в не знам колко мнения до тук все за личността на Т.Ж. ти даваха информация и факти! За останалото .... (многоточието тук е "добрия тон")

Жоре, по-скоро ми прилича на органично препрограмиран коктейл с мирис на хелзинкски комитет! 

[Martin]

Ето малко факти, говорещи сами за себе си (Стига човек да не реши да си криви душата):






Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в с.Правец Софийско.

От 1932 г. е член на БКП.

през юли 1944 г. става заместник-командир на Първа възстанническа оперативна зона.

на 8-9 септември оглавява сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.

От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция.

От 1945 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.

От 1948 г. е член на ЦК на БКП

От 1948 до 1949 г. е първи секретар на ГК на БКП - София.

От 1948 г. до 1990 г. е народен представител.

От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет.

През 1950 г. става секретар на ЦК на БКП

От 1951 до 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП.

От март 1954 г. до април 1981 г. е първи секретар на ЦК на БКП.

От 19 ноември 1962 г. до юли 1971 г. е председател на Министерски съвет.

От юли 1971 г. до ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България.



Нека сега да поразсъждаваме върху тях и да се запитаме какво беше необходимо по онова време (Пък и сега, разбира се), за да се издигаш така уверено и продължително в политическата и партийна йерархия? Дори да оставим това, че не може да си случаен човек и със сигурност (Отново неслучайно) си одобрен (И преди това достатъчно добре проучен, естествено) на най-високо ниво. Обаче да обърнем повече внимание на нещо друго. Може ли при подобна биография да не си бил съгласен и до голяма степен отговорен за случващото се в страната; за съществуващата в момента система? Може ли да се издигаш така, без да играеш изцяло по свирката на тези, които уж били част от тоталитарната система, в която Живков бил изключение и нямал нищо общо с негативните неща, случвали се по нейно време?
За мен доказателствата са ясни и останалото е абсолютно кривене на душата, и опит да се каже на черното - бяло, понеже просто по някаква причина не ни изнася и сме решили, че трябва на всяка цена да докажем обратното (И наистина, човек ако реши, ще донесе от 9 кладенеца вода, за да изкара как нещо било едно, а не друго).
Вярно, като много диктатори, може би и той сериозно си е вярвал, че всичко това е за добро. Обаче дали наистина това променя нещо? Ако аз например убия някого, като вярвам, че така трябва, това прави ли ме по-малко убиец?

[Peacekeeper]

Носят се слухове, че бил от ромски произохд ;D

[Ashaman]

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд "Чавдар". Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада „Чавдар“, с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.

---
Вълко Вельов Червенков е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Той е министър-председател на България в 66-то (1950-1954 г.) и 67-мо (1954-1956 г.) правителство и лидер на БКП от 1950 до 1954 г. По това време се правят опити за насаждане на култ към личността му по пример на култа към Йосиф Сталин в Съветския съюз. На негово име е наречена Медицинска академия в София. След смъртта на Сталин Червенков постепенно е отстранен от постовете си и за известно време през 60-те години дори е изключен от БКП.
В края на 1944 г. Червенков се завръща в България и влиза в ръководството на БКП. По негови директиви са създадени лагерите на смъртта в България по образец на съветския ГУЛАГ. След смъртта на Васил Коларов той оглавява правителството и БКП. Отличава се с изключителната си жестокост спрямо инакомислещи, както и комунисти с по-хуманни възгледи. След смъртта на Сталин Червенков е обвинен в налагане на култ към личността си. Отстранен е от постовете си - през 1954 г. Тодор Живков оглавява БКП, през 1956 г. Антон Югов става министър-председател. Вълко Червенков остава начело на Отечествения фронт до 1957 г., а през 1962 г. е изваден от ръководството на БКП и е изключен от партията. Членството му е възстановено през 1969 г. след т.н. Пражка пролет.
---

[Иван]

Ами то в не знам колко мнения до тук все за личността на Т.Ж. ти даваха информация и факти! За останалото .... (многоточието тук е "добрия тон")

Жоре, по-скоро ми прилича на органично препрограмиран коктейл с мирис на хелзинкски комитет! 

Не бе, човекът си каза, че е философ. А филисофията твърди за себе си, че по всяко време може да докаже, че черното е бяло. А след това е особено горда, че успява да докаже обратното - че бялото е бяло.  ;D

В крайна сметка философите се оказват в положение да обясняват дали са педераси, с което окончателно се изчерпва приноса им към разискваната тема.
Ей го на, аз също последвах философските им пътеки, за което се извинявам 

[Ashaman]

Какви авторитети се домъкнаха от небитието. И цитати от "проф" Георги Марков. И ще ми дават оценка за философията. Мани, че бегай.

"Новите "демократи" искаха за няколко дни да се окичат с почести като "бащи на демокрацията". Зад гърба на партията и на гърба на същата тази партия се вземаха съдбоносни решения от "достойните мъже", както те сами се назоваваха - Петър Младенов, Андрей Луканов, Добри Джуров, Станко Тодоров, Георги Атанасов. Вместо честна работа и политика те видяха изхода в моето морално унизяване и оклеветяване. Но болшинството от народа не им повярва. Успяха да удължат само с няколко месеца собствения си политически живот. А в кампанията, която започнаха срещу мен, вместо в плитка вода, която те смятаха, че ще прегазят набързо, затънаха в тресавище...

За да опресня паметта на "ноемврийците" и за да разсея митовете - за свалянето на Живков, за рисковете на "прощаване" със синове, за танковете в бойна готовност на Джуров и т.н., - ще резюмирам как протекоха събитията.

Месецът беше декември. Не много преди Коледа. Тогава бях поставен под строга охрана. Твърде строга. При мен се заредиха делегации от Централния комитет на партията. Три пъти идваха. Едната - начело с Андрей Луканов, другата - с Пенчо Кубадински и Начо Папазов...

Бяха уплашени. Уплашени, че мога не само да компрометирам в една или друга степен Горбачов, да разоблича намесата във вътрешните работи на България. Но и да дискредитирам образа, който току-що бяха изградили за себе си.

Моите думи, че вредят на България, и потенциалната заплаха, която се съдържаше в тях, преодпределиха безогледността на действията им. "Креатурите на Живков", както все още ги наричаха от чуждите радиостанции, знаеха, че мога отново да поема нещата в ръцете си. Даваха си сметка, че при моя авторитет неотклонно биха били изпълнени указанията ми. Съзнаваха, че с думи не могат да ме сплашат.

Започнаха да ме местят от вила във вила. Май тогава се загуби Онова одеяло... Пред вратата на стаята ми имаше охрана. Нямах достъп до телефон. Забраниха ми разговори с когото и да е. Можеха да идват да ме виждат само членове на семейството. Никой друг! А в последните дни преди арестуването ми те също са били изолирани...

Изолираха ме напълно. За да съхранят себе си...

И досега не мога да си обясня нито поведението, нито морала на тези "герои". Не може да си словославил неудържимо нечие управление, да си участвал десетилетия в него, да си го подкрепял с думи и дела - и отведнъж яростно да се опълчиш срещу всичко, свързано с това управление. Да го обругаеш тотално и да се поставиш в положение на "ни лук ял, ни лук мирисал". Няма ги тези неща в нормалната политика! Няма ги и в елементарния (да не говорим за по-високия) човешки морал...

Навремето аз дори за миг не помислих да тръгна на разправа нито с Червенков, нито с Югов, нито с когото и да било. Макар че открито им се противопоставях. Не липсваха нито реални възможности, нито хора около мен, които ме подтикваха към подобна разправа. Не отстъпих от принципите си, не можех да плюя на лицето си. В политиката има правила, те са свързани с етиката и морала. Тези правила следва да се спазват. Защото, ако практиката на оклеветяване не се пресече навреме, властта (каквато и да е тя) ще се подкопава с всички възможни средства. А петното ще се лепва на народа, който търпи такива ръководители, и на страната, която ги е родила и възпитала.

Онова, което най-много ме измъчва и не ми дава покой, е, че много хора, в това число ръководни кадри, бяха подложени на оскърбително охулване. Техните знания и умения, техният труд бяха представяни в умишлено лъжлива светлина. А това, което през януари 1990 г. започна с недостойни издевателства срещу доскорошния държавен глава, продължи на всички равнища на държавната и партийната йерархия. За да се стигне и до редови работници. И изобщо до всички, които по-късно щяха да бъдат в отрядите на "червените боклуци"...

Не мога да не спомена и за онези немалко безпартийни и партийни, отечественофронтовски, комсомолски и прочее активисти, предани на предишната власт, които след една нощ се събудиха като новородени, с разяждащото ги съзнание за нереализираност, което се е спотаявало дълго в душите им. Със "спомени" от титанични битки срещу "едноличния режим". И с внезапно пръкнала се преданост към ценностите на демокрацията. Да, имаше, има ги и сега такива хора. Нека те да носят срама пред своите близки и познати. Пред децата и внуците си. А и пред онова, което се нарича чест и достойноство."

[Martin]

През 1929 г. става член на БКМС, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). От юни 1943 г., по решение на Софийския ОК на БКП е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд "Чавдар". Според самия Живков, по негова идея се създава партизанската бригада „Чавдар“, с ръководител Добри Джуров. Партизанското име на Тодор Живков е Янко. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.

---
Вълко Вельов Червенков е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Той е министър-председател на България в 66-то (1950-1954 г.) и 67-мо (1954-1956 г.) правителство и лидер на БКП от 1950 до 1954 г. По това време се правят опити за насаждане на култ към личността му по пример на култа към Йосиф Сталин в Съветския съюз. На негово име е наречена Медицинска академия в София. След смъртта на Сталин Червенков постепенно е отстранен от постовете си и за известно време през 60-те години дори е изключен от БКП.
В края на 1944 г. Червенков се завръща в България и влиза в ръководството на БКП. По негови директиви са създадени лагерите на смъртта в България по образец на съветския ГУЛАГ. След смъртта на Васил Коларов той оглавява правителството и БКП. Отличава се с изключителната си жестокост спрямо инакомислещи, както и комунисти с по-хуманни възгледи. След смъртта на Сталин Червенков е обвинен в налагане на култ към личността си. Отстранен е от постовете си - през 1954 г. Тодор Живков оглавява БКП, през 1956 г. Антон Югов става министър-председател. Вълко Червенков остава начело на Отечествения фронт до 1957 г., а през 1962 г. е изваден от ръководството на БКП и е изключен от партията. Членството му е възстановено през 1969 г. след т.н. Пражка пролет.
---

И какво, чудовищността на комунизма у нас се изчерпва с управлението на Червенков? Да не говорим, че и по негово време Живков вече се е издигал в йерархията, а именно в изнесения от теб текст се казва, че Червенков не е допускал никакво инакомислие, от тук изводите отново са ясни.
Лагерите е ясно, че не са дело на Живков, но фактът остава, че и по негово време не са закрити.
А като цитатите от Марков не ти харесват (Ама то всичко, което не ти изнася, няма да ти се стори достоверно. Тук определено ти си най-големият фанатик), ето ти от вестник "Дума":    http://www.duma.bg/2006/0406/070406/obshtestvo/ob-2.html

И, макар че Тодор Живков беше дясна ръка на Вълко Червенков и участваше в почти всички решения на Политбюро, които касаеха Трайчо Костов и дейците, свързани с него, именно той бе харесан от Москва и на него фактически се възложи задачата за подготовката на Априлския пленум.

[Ashaman]

Да де, не е допускал никакво инакомислие - курса на Сталин. Сталин умира, Вълко си заминава.
Ще трябва да минат още 50-на година явно и ако още има България, може да се погледне по-обективно на нещата.

П.С. Историята и особено най-новата история винаги пада под меча на политиката.

[Доктора]

Още един щрих към портрета на комунистичестия тиранин и палач Тодор Живков:

Явно под влияние на еврейските си съветници, подтиквани от болшевиките и разни други антихристи и чифути, през 1961 г. Тодор Живков затваря Рилския манастир и го го обявяват за музей!!!....
"...Вестта, че Рилският манастир ще се превръща в музей, се разчу навсякъде. Благочестиви християни проливат горещи сълзи, задето ги лишават от най-голямата българска светиня. С благоговение целуват ръцете на всеки срещнат из двора монах и със сълзи на очи казват:" Милички, къде ще ходите!...".
Така е описал в дневника си последните дни на манастира, библиотекарят архимандрит Климент Рилец. Обръчът около светата обител все повече се стяга. В началото на 1959 г. е спряна продажбата на хляб за посетителите. Все по-често милиционери тропат по вратите на стаите денем и нощем, проверяват паспортите на монаси и миряни. На 31.03.1960 г. спира теснолинейката от гара Кочериново до манастира. С продължително тревожно свирене в 11.30 ч. последния влак се прощава с манастира. Започват да пристигат министерски комисии, които оглеждат и описват сградите и имуществото. На 19 август специално Тодор Живков посещава манастира със свита от придружители и съветници, сред които е и личния му секретар Нико Мойсей Яхиел! Правят проверка какви са настроенията в манастира и да ги подготвят за изселване. Само след месец и половина по-късно с постановление на МС от 05.10.1961 г. Рилският манастир е обявен за национализиран. В едномесечен срок всички монаси на брой около 200 души трябва да напуснат. Напразни са опитите на епископ Варлаам да се срещне с патриарх Кирил, за да измоли поне мощите на Св. Иван Рилски. На 15 ноември монасите ги целуват за прощаване и се разпръскват - едни в Бачковския, други в Троянския манастир. Монашеския статут на Рилската Св. обител, векове оцеляла като духовно сърце на България, е възстановен чак след 30 мъчителни години!
Комунистите разрушават гроба на цар Борис III в Рилския манастир и унищожават тленните му останки, като уж ги препогребват във Враня. Операцията по това е ръководена от изрода-убиец комунистът полк. Лев Главинчев (македонски евреин, собстеноръчно убил над 250 души от българската интелигенция, като ги удушавал с ръце!). Целта е пълно забвение на предишните ръководители на България и духовни лидери на нацията! По същата схема е унищожен гробът на Васил Левски, гробовете на българските царе в Търново и на други места; както и гробовете на известни българи и възрожденци, противници на Русия. За да нямат българите място за поклонение и историческа памет за истинските неща!....
По-късно от библиотеката на манастира, друг комуняга агентът от 14-ти отдел на ДС Божидар Димитров (сега директор на НИМ)изнася над 600 тома старопечатни книги и ръкописи, които потъват в неизвестна посока (вероятно Русия?!?)....Та такива ми ти работи комунистически!.... 

[manifest]

Първо искам да се извиня, че не съм прочел всички мнение по темата, но просто ми идва в повече.
Не мога да повярвам, че има свободно мислещи хора (каквито вярвам са всички в този форум), които да казват, че при Тоши било ОК!
Да, циганите и турците не бяха проблем - ФАКТ! Това е единственото нещо, за което го уважавам.
Не вярвам и в управлищите днес - заторът, в който живеем просто е еволюирал. Преди се виждаха решетките сега не, но решетките си ги има.
Дядо ми (адски амбициозен човек) успява да се издигне до управител на един от най-голямите ресторти в София. Решават, че не е редно той да е управител тъй като не е от "партията" и го съдят за кражба от държавата (управител, които кара москич). След като доказва доходът си до последната стотинка е зверски измъчван да подпише, че е извършил кражба и го вкарват в затовра за нещо, за което не му минавало и през ума.
Съжалявам, но колкото и да е било "спокойно" не бих величал тези изроди!
Разказвал вицове за себе си... да ама само той е можел.
Абе по изнервящо филмче от това май не бях гледал... Спирам да пиша защото мога да засегна някой а съм далеч от тази идея.

[Eltimir]

Тодор Христов Живков е влашки циганин, който започна циганизацията на България. Същият е главен виновник днес да си имаме и толкова много цигани, и толкова много проблеми с турците. Ако не беше идиотският му "Възродителен процес", омразата и противопоставянето нямаше да го има, нямаше да има и ДПС. Тодор Христов Живков е виновен и за друго страшно престъпление пред българската нация, за което все още не се говори. Стерилизацията, обезплодяването на стотици хиляди българи и българки, с помощта на химически препарати. Ако някой не вярва, нека вземе статистика за безплодието в българските семейства и нека се опита да ми обясни цифрите. Писал съм по въпроса, и ако ми остане време, ще пусна нещо и тук. Само да не спрат сайта, че както е тръгнало, нищо чудно и това да стане. Обаче от друга страна ако някой го е страх да му запушат устата, по-добре да почне разговори за секса при птичките и пчеличките. Безопасно е, уверявам ви.

[insomnia1304]

http://frognews.bg/Frog/index.php?option=com_content&task=view&id=8631&Itemid=299

[Доктора]

Тодор Живков си беше гадно копеле и просто трябваше след 1989 г. да го обесим на площада заедно с цялото Политбюро и ЦК на БКП!!!.... laugh

[cdms]

Докторе, ако Тодор Живков е за въжето, то целият монархически режим е за кладата. Тодор Живков построи една нова България. Друг е въпросът, на каква цена.

[Zikko]

Първо искам да започна с един мнооого стар виц от онова време:
- През 2100 г. питат радио Ереван - Кой е Тодор Живков.
Отговарят:
- Плешив диктатор по времето на Братя Аргирови.

Казвам го защото тук прочетох доста мнения (не успях всичките), на хора, които били чули, били чели, на хора разсъждаващи върху времена на които не са присъствали (дали между тях има хора над 38-39 години поне?). Не че отричам историята ама нали знаете коя е най- голамата к...а сред науките? Не съм защитник на социализма по никакъв начин (за някои тук това е известно), но...
Но всичко казано във филмчето е истина. Друга тема е, че много неща са недоизказани. Или по- точно не се споменава цената на която са придобити тези неща от филмчето и струваше ли си.
Има няколко неща, които хората незанимавали се с политология и социология не осъзнават:
1. В България и никъде по света не е имало и няма Комунизъм или комунистически обществен строй (винаги е имало парична с-ма и др. дребни подробности).
2. В България не е имало Авторитаризъм, Тоталитаризъм - две напълно различни неща.
3. Марксизма не е равен на Ленинизма, а дори си противоречат на моменти.
4. Социализма не надгражда Капитализма като обществен строй, нито Капитализма е по- добрия. Просто са различни форми на организация на обществото. И ако по- добрата форма е по- социалната, то Социализма е много по- добър от Капитализма. Ако пък следваме привидното Право на Свобода, то нещата се обращат.
5. Има и други алтернативи (изключвам анархията макар, че един велик философ е казал "Единствено в абсолютната анархия съзирам абсолютния ред).
6. Разликата между ерата на сациализма и сегашната на ЕС, е че няма разлика с изключение на няколко дребни нещица: цената на петрола е пазарна в USD, а не средно претеглена за последните 5 приключени години в преводни рубли, търговския баланс на държавите членки не е задължително нулев (икономистите тук знаят какво означава това), БПродукт се прибира в корпоративните, а не националните касички и сега си имаме НАТО бази и терористи, а не 6-то Вътрешно. А и щях да забравя - корупцията стана огромна, но за това пък и викаме Лобизъм.

Дали Тодор Живков е бил диктатор - знам ли, но едва ли е управлявал и манипулирал всичко еднолично. Не блестеше като професионалист - специалист по всичко. Но все пак историята се кове от Личности, а не от групи хора.

Май се отклоних от темата, но мисля, че преди да се дават категорични мнения трябва да се изяснят доста неща, различни от "един там ми каза... пък сега и във вестника го пише...", и че Света може да бъде различен от Социалистически или Капиталистически (вкл. т.нар Демократичен Капитализъм).