Какво ли трябва да премина докато узрея и застана лице в лице с това което съм!
Всичко, което ни случва ни води към самите нас.Да открием себе си.И не е от голямо значение дали някой ще те нарече "луд", "ненормален", или каквото и да е.Дориан, наясно си, че нещо става с теб.Така е и с хиляди хора по света. То е процес.Ако си тук, за да разбереш че не си сама - ето казвам ти:много са хората като теб.А може би искаш да разбереш дали това, което ти се случва е нормално? Кой е казал, че трябва да бъдем нормални? Тръпнеш при мисълта за тайната, която е в теб.Очакваш я да се разкрие...Не бъди Очакване/сетих се за един съфорумец с този статичен ник :)голяма досада беше/ Запознай се със силата си.Как? Със самонаблюдение.И тогава ще разкриеш кода на морзовата азбука в дясното ухо/ няма нищо общо с позната ни!/,ще откриеш едно ново лице на лудостта,ще виждаш и разбираш нещата по друг начин. И не търси одобрението и мнението на останалите.Ще се загубиш. Слушай единствено ИНТУИЦИЯТА си.Не я заглушавай с чужда логика и задръстени правила.Това от мен.УСПЕХ 
Да Невен, права си донякъде! Има моменти, в които оставам сама. Използвам го за самоизучаване и самонаблюдение. Когато продължат по-дълго тогава започвам да усещам промяната в себе си...силна и натрапчива. Времето сякаш потича по друг начин, но само за мен и около мен. И тогава започват и странните неща. Ще ти разкажа още една случка за да можеш да ме разбереш.
Не помня преди колко време с моето семейство се бяхме качили на Витоша. Чувствах се лека, ефирна, отпусната - без никакви тревоги. Децата си играеха със съпруга ми а аз си релаксирах. Бяхме се настанили на една полянка а на около 20 метра от нас имаше изворче. От време на време идваха хора и пълнеха оттам вода. По някое време седнахме да хапнем, но малкият ми син, който тогава е бил на около 5 годинки остана да играе при изворчето. По едно време го видях, че говори с някаква жена а след това дойде при нас. Попитах го за разговора с нея а той отговори, че е искала да знае името му.А з попитах а дали той я е попитал за нейното. Тогава детето най-спонтанно се обърна по посока на извора и се провикна питайки я как се казва. Жената за мое учудване каза :А познай - но в гласа й долових някаква страна смесица от злоба и яд. Бях изненадана, но и като че ли инстинктивно в мен пламна странно чувство...дори не мога да го определя. Беше само за секунда, две и в същият момент пред очите ми причерня и на този фон се появи име. Като огнени букви - изписаха Лили. Беше като кратко мигване, през което времето не съществуваше, после отново видях жената и извора и семейството си. Без да се колебая му казах:Кажи й, че се казва Лили. В този момент при нея бе дошъл някакъв мъж, явно съпруга й. Сина ми се провикна казвайки името което му казах. Жената направо изпусна бутилката, която държеше. Чухме разговора, който водеше с мъжа...започнаха да се разпитват взаимно дали не се познаваме. Тя гледаше малко стреснато към нас. Бях видяла името й! Незная как стана. Помня само, че преди да се случи ме обхвана невероятно силно чувство за нарушена справедливост и сякаш плувах в нечий чужд водовъртеж от нарушена хармония. Знам че звучи объркано като обяснение, но самото усещане и за мен бе непознато а това бе най близкото друго, с което можех да го сравня.
Така че почти винаги когато се вгледам в себе си, когато се отдам на медитация или подобни неща...се започва!
От една страна съм любопитна..иска ми се да продължа напред...от друга страна семейството ми направо се плаши...или по-скоро се притесняват за мен. Понякога ми се ще да премина тези прегради, които сами сме си изградили, в които решаваме кое е възможно и кое не а друг път искам да забравя всичко и да си бъда обикновеното човешко аз, което никога не се е сблъсквало с непознатото.
Благодаря ти Невен за насърчението!
Поздрав!
Тема: Предполагаемо отвличане от Сиви в България (Dorian case - 08.1991 г.) (Прочетена 61148 пъти)
Юни 27, 2011, 18:57:09 pm