Все още не може някак да се оформи добро обсъждане, но подозирам, че проблемът е основно в мен като автор на темата.
От един момент хората приемат, че знаят и са научили достатъчно. Затварят страницата, прибират тетрадката с лекции в библиотеката и това е. Когато стане тема и въпрос, изваждат данните или просто си припомнят определени неща и са се изказали. Няма място и повече страници за дописване или пък подробности да пишеш и тълкуваш отстрани по полетата и между редовете.
Очевидно си личи неразбирането на християнството като цялостна или полезна религия, заради повечето познаване и наблягане на историческите последствия, които е предизвикало като идеология и утопия. Но това не пречи в определени моменти, определени хора да цитират писанията като примирено концентрират вниманието върху любовта и някакви много полезни и съществени на пръв поглед насоки по пътя на Вярата. Цени се Будизма и източните религии. Въпросът обаче е, че на мен източната религия като история и поука не ми харесва. Не отговаря на дейния ми темперамент. Има прекалено тишина, бездействие и отнесеност, които помагат индивидуално на всеки, но не и на повече хора или на това да се пазим от "лошите"- ако съм пропуснала да отбележа: Има лоши хора! Има и МНОГО лоши хора!- или да ги надвием.
1. Ангелите са (от гръцки άγγελος —
вестител, посланик; на арабски - ملاك (мелек)) e свръхестествено,
2.
безсмъртно,
3. разумно същество,
4. изразяващо
волята на Бога и
5. притежаващо нечовешки
умения и възможности (способност да бъде невидим, способност да лети, ясновидство, способност да унищожава цели градове).
Тъй като активно пишещите тук, се сещат преди време за темата с "волята" на Бог, аз мисля, че това е много свързано с нея. Когато се осмислят и разберат отделните части от пъзела, картинката става по-подредима.
+/-, са просто знаци за мен. Описващи някакви математически функции или отбелязване по батериите как да се поставят. Нищо конкретно но "означават" за положителна/отрицателна същност, баланси или друг вид тълкуване на различни "енергии", сили, ... числа.
За това като обяснявате нещо си мислете именно за числа. Ако имам пет ябълки (т.е. +5) няма да имам нито една, ако някой ми ги вземе или си ги хапна (т.е. -5)- Но ако нямам николко ябълки, какво имам? 0 или (-5).
Така че имаме два проблема: 1. Хората не могат да станат ангели, т.е. безсмъртни, НО Ангелите могат да станат човеци, т.е. смъртни; До тук добре, защото това го могат само Ангелите. Да станат чувствителни и видими. Решават, правят го. Няма значение причина- влюбил/а се, дразнят го хората как не могат да се справят и иска да им покаже как се прави с и от опитът си на Ангел, без значение... писнало му е да е невидим- иска да пояде палачинки със сладко, да пие мастика с диня, все тая и накрая да си почине (?)
2. /исполините/ са някакви фентъзи-същества, описани като за приказки и легенди. Мен ме интересува същността, а не тялото и телесното. Два паднали ангела какво дете създават? Смъртно-ок. Възможно ли е ... как да го напиша(?)- Христос да е паднал Ангел?
Каква е разликата, попитах по-горе, между Ангел и Бог?
И накрая, нещо за ангелите- в Будизма-
бодхисатва, за феновете на източните религии:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B4%D1%85%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B2%D0%B8 Традиционно това е всеки, който подтикван от огромно състрадание създава Бодхичита, която е спонтанно желание да станеш Буда за доброто на всички съзнателни същества. [2] Будите винаги показват целта, а бодхисатвите показват пътя до нея.
....
преди духовното ми пробуждане ми, когато бях непробуден бодхисатта, аз бях обект на раждане, търсих това, което беше обект на раждане. Бъдейки самият аз обект на старостта...болест... смърт... тъга... оскверняване, аз видях [щастие в] в това, което иначе беше обект на болест... смърт... тъга... и оскверняване.
малко неясно е, но излиза, че някои от нас сме били /не всички явно/ Ангели преди да станем хора. След което отново ставаме Ангели.
Или: Невидима същност, която помагайки едновременно се учи какво е да си човек. Пада. Губи си свръхспособностите. Пресича пътя си "подкрепян" от друг невидим до себе си. След което тялото умира и същността се прикрепя към следващ човек и така ... до безкрай.
Остават децата от такива. Те са ми интересни. Както и ... лошите как се получават. Нещо ..."бъгаво" Добро ли беше? Или пренаситено и неосъзнато?
