Аз живея в агресивна среда.Социялна.Хората се бият и пият,някои си мълчът и пият.Трети обикалят камънаците и пият.Има и други групи ,които не пият,не се бият и говорят ,ама те си създават собствена среда в която да съществуват,и в която не се чувстват слаби или силни, а живи,както се споменава по-горе. Икономическа агресивна среда.Защото.Голяма компания може да си позволи да произвежда същия продукт на по-ниска цена от тях.Ако цял живот си правил мебели и знаеш ,че от добро дърво,което е и скъпо,можеш да направиш маса,която да се ползва сто,сто и педесет години,и целият процес ти отнема един месец и кусур,как ще я продадеш за 300лв ,като само матерялът ти струва 500,и с какви пари ще живееш,когато се появява да речем Икеа и продава маса за 50лв ,която след наколко години изхвърляш,защото се разпада.Купуваш си Лада на изплащане защото ти трябва кола,но икономическата система не ти позволява да имаш доход за друга,и докато караш ,виждаш как покрай теб минава Мерцедес,каран от пиян безработен младеж,син на шефа на филиала на Икеа в Бг,който отива да учи в скъпоструващият за твоите деца университет.Децата ти са с огромен капацитет но ще са хамали в склада на Икеа и никога няма да могат да си позволят да купят нов Мерцедес,но винаги ще вечерят на масивна дъбова маса,и техните деца също.Освен ако не са прекалено слаби да се борят със средата и не емигрират за Канада да учат философия.Съответно ,въпреки че едвам свързваш двата края,никога няма да направиш маса за келеша от отдел маркетинг ,защото не ти е симпатичен,когато иска да му направиш тройна отстъпка,защото ще се забави повече поръчаната от него маса с гравюри на краката.Тогава му предлагаш да му я направиш от чам(най-долнокачественият дървен матерял за мебели) и ще стане по-бързо,но ще му я продадеш на по-висока цена заради бързината на поръчката,с което той не е съгласен и отива при друг майстор.Понеже си в затруднено положение,затова обявяваш по ниски цени за сметка на труда си,и затова оня се връща пак при тебе,но този път не му продаваш нищо.Защо, е въпрос към Танграта.Умствения ми капацитет е доста занижен,тъй да се каже,глупав съм,а освен това се и страхувам.Не сам силен физически и никога не ми е било потребно да бъда по-силен отколкото съм,ако се наложи викам още хора да помагат-безплатно разбира се,не съм достатъчно умен да изкарам толкова пари,че да им платя,ама това са остарели селски методи за строене на къщи.Ама за хората за които виждат в мен капацитет да изкарвам пари съм глупав,а за хора ,които ценят човешкото в човека и не ме изчисляват,съм умен.Но да се върнем на колите.
Искам хубава кола,но си купувам каквато мога да си позволя,защото има хубави,има не чак толкова хубави,ама понеже нямам пари за къща в града,живея на село и няма рейс в моя работен график и затова ми трябва кола.Купувам си каквото мога за да продължавам да работя.Един от ония по горе от групите ми е приятел и има сервиз,та ми оправя колата безплатно,а аз му правя креватче за бебето,щото мога,а през останалото време продавам креватчета в Икеа ,за еднократна употреба,щото там работа за дърводелци няма и с парите си изплащам колата и се опитвам да спестя нещо за децата да ходят да учат в университет.Децата пораснаха,едното отиде да учи икономика в щатите и се издържаше от степендии и вечерна работа,щото имаше капацитет и понеже е българин ,се върна после да оправя страната,като го назначиха за министър на финансите и икономиката.Назначе го брат му ,който имаше капацитет да мисли и стана мошенник,печели много пари продавайки на хората боклуци и научи и други да правят като него и накрая се възползва от една ситуация,щото не е глупав и стана премиер.И измислиха следната система.Ще се произвеждат два вида стоки,качествени за богати хора,и с остатъците ,некачествени за бедните хора,на две различни цени,и бедният като не може да се купи,каквото иска,ще си купи каквото може.Започнаха да се трупат боклуци с времето,от счупени стоки,техен приятел реши да изпере малко пари,от наркотици ,и да влезе в легален бизнес и направи фирма за Рециклиране и Иновативни Технологии,субсидирана от държавата,която искаше да се отърве от боклука,и започна да го извозва в малка африканска държава ,и да произвежда метли с вградено радио,внасяйки ги от там,сключвайки договор с местното правителство за осигуряване на работна ръка в завода за метли,срещу място за боклука.От Института по Хуманитарна Науки и Размисли Вперьод ,му казаха,че това не е етично,и проваля бъдещето на хората и малкият ми син го закри,защото,така го бяха научили -не е важно как живеят хората,важно е да расте икономиката и да реализира печалби.Имах и дъщеря,която живееше в Африка и се опитваше да обясни на незасегнатите страни,принципите на икономиката и свободния пазар,и как да се предпазват от тяхното пагубно действие,ама брат и я уби.
Писането не ми е силната страна,мисленето също,иначе щях да мога да си обясня защо се случва всичко това.Вероятно е и от липса на информация от фирмите производителки.Но ако почна да спестявам сега,ще си купя камера след двайсетина години и ще покажа всичко нагледно.А дотогава ще продавам масички в Икеа и ще оправя прозореца на бабата от съседната къща безплатно,защото тя няма пари да си плати,но пък може полива градината от която се храня докато ме няма.А аз като правя мебели от чам ,и ги боядисвам, казвам на клиентите от какво са направени и колко време ще изкарат.Давам гаранция за изработката,защото знам какво съм направил, и за живота на матеряла,защото с това се занимавам и знам кое колко деяни,а те си имат свои си работи и специялизации и не знаят техничиски подробности за моята.Всичко е явно, открито,честно и коректно.