Какъв е смисълът на живота?

[хадзапи]

Все по-често ми се случва да чувам познати и непознати да си задават този въпрос. Дори наскоро от човек, който не очаквах, чух същия въпрос и поговорихме на тази тема. Оказа се, че около него също голяма част от познатите му си задават същия въпрос - и млади и стари.

Така, че какъв е смисълът на живота? И такъв какъвто е сега и в миналото и в бъдещето - какви мнения имате?

[A познай кой]

Животът няма цел. ;)Защото ако имаше и тя е изпълнена то няма смисъл повече да се живее.

[UpsideDown]

Питаш другите хора,какъв е смисълът на твоя живот ? Или пък очакваш,че смисълът на живота е универсален за всички и ние трябва чинно да го спазваме ?

#Ако живееш ей така,без смисъл,колкото да си жив,защото не ти стиска да умреш,а и най-вероятно не искаш - това е смисълът на живота ти.

#Ако живееш за да си богат,известен и еди какъв си - ето ти друг смисъл на живота.

#Ако живееш за да помагаш на другите,да доставяш радост и пресни сладки - трети смисъл на живота.

#За каквото и да живееш/стига да се самоизключва с първия пример/ е смисълът на живота ти...

Някакъв много сложен философски отговор на този екзестенциален въпрос ли очаквате ? Ами няма такъв..и не ви и трябва.

Изживейте си живота докрая и накрая ще разберете,какъв му е бил смисълът.

[Salito]

Според мен смисъла е да се учим, доказателство е, че не преставаме да се учим колкото и да остаряваме. Това е смисъла според мен, виж за целта на живота вече нямам никаква престава.
Живота за мен е един курс обучение, колкото повече неща научим и повече неща умеем, толкова сме по близо до втори курс.

[Iris]

Все по-често ми се случва да чувам познати и непознати да си задават този въпрос. Дори наскоро от човек, който не очаквах, чух същия въпрос и поговорихме на тази тема. Оказа се, че около него също голяма част от познатите му си задават същия въпрос - и млади и стари.

Така, че какъв е смисълът на живота? И такъв какъвто е сега и в миналото и в бъдещето - какви мнения имате?

Предполагам, че първо трябва да си изясним какво е животът,... поне доколкото можем.

[хадзапи]

Отговора за моя си живот го разбрах в един хубав ден. Но въпросът е - какво е за всички ни този вечно задаван въпрос. Както писах в самото начало - просто много хора около мен и техните познати нещо са започнали да си го задават - получава се като синхронност.

[Iris]

Ще добавя няколко клиширани фрази, които смятам за верни:

Животът и движение;
животът е разгръщане;
животът е без начало и без край;
животът е процес на развитие;
животът е това, което преодолява себе си, за да продължи съществуването си в нова форма;
животът е поток; индивидуалния живот е способността на отделното съзнание да пропусне през себе си, да осъзнае този поток;
животът е единен и неделим;
животът е процес на нарастващо проявяване на единната, безкрайна и съвършена същност на всички неща;
всичко е живо, няма точка от Вселената в която животът да не се проявява.
животът е процес на самоопознаване.

[хадзапи]

На мен моя познат, който е психолог, ми каза, че повечето му познати споделят, че вече са уморени от целия ни начин на живот и от сегашното съществуване и си казват, че този начин на живот, който водиме сега,  просто няма смисъл.

Сякош това е още един начин да може да се каже, че задавайки си този въпрос все повече хора се замислят над самото си съществуване и какво да направят за да се измъкнат от тупика, в който са попаднали.

Върнят големи промени, така се носи един полъх на ново, сякаш самия въздух ухае на тези промени, но какво ли предстои пред нас като чавечество?

[Iris]

Каквито и промени да станат външно в света, това не може да замени необходимостта от вътрешна промяна, от промяна на насочеността на съзнанията на хората. Хората не трябва просто да живеят, а да живеят според най-доброто, според най-красивото на което са способни. Думите „добро“ и „красиво“ отново ще оставя всеки сам за себе си да определи. „Живот за пример“ - чудесни думи, които не изискват някаква специалност, избраност или нещо свръхчовешко, а единствено малко отговорност и загриженост за другите.

[Спорт-Здраве3]

Отговорът на този въпрос не се ли получава при прочитане на темата за безсмъртните.

[wekadion]

Не бих казал, че животът, който живееме няма смисъл.  Щом го има винаги има смисъл. Разбира се колкото са различни хората, толкова различен смисъл има и животът. Истината е, че не знаем защо се раждаме и каква е "мисията" ни тук. /Ако вярваме в прераждането то е ясно, че там "горе" ние сме се поставили в дадената ситуация и сме си начертали план за живот, естествено по някаква тема за да се учим. Лошото е, че не помним. Явно нарочно така трябва./ Мое лично мнение е, че човек подсъзнателно разбира /кой по рано, кой по късно/ каква е целта точно на неговия живот. Още повече, че всеобщо мнение е, че всъщност умираме когато тази цел е вече осъществена, или нямаме какво повече да допринесем към нейното осъществяване. Лошото е, че не знаем кога ще се случи това и дали сме прави. Ама пък представяте ли си да знаем?! laugh От личен опит съм се убедила, че всичко на тоя свят има своето значение, няма безмислено действие, предмет или човек и, че рано или късно го разбираме, а и, че почти винаги всяко зло за добро/ако разгледаш гледните точки, поговорката е винаги вярна/.  За мене основен е въпроса за търпението и за това, че ако разгледаме живота си без "минал живот" и "бъдещо прераждане" само в границите на раждане-живот-смърт, то той наистина няма смисъл. Но ако се опитаме, било чрез кармична астрология, било на кой как му идва да надникнем назад - там са всички отговори за настоящето, а понеже и то утре вече е минало и за бъдещето.

[H.]

Получих твърде много информация., която се опитвам да систематизирам в някакъв рационален порядък. Първо – имам впечатлението, че реалността на физическата материя – доколкото мога да предположа какво всъщност се нарича реалност, е не само физическото вещество, но също и определено количество видения, както и нашето интуитивно въображение – като част от нещо, като огромен блян или мисъл от по-висша степен на съзнанието. Сякаш можем да мечтаем и да създаваме герои и ситуации; ние сме герои от ситуация, която сме съчинили или сънували – съвсем съзнателен сън с един по-напредничав вид съзнание. Ролята, която трябва да изпълним в тази фантазия, е веднъж да се образоваме, да се научим да усъвършенстваме себе си, да се борим усилено за постигането на повече. Не съм обаче наясно защо този вид свръхсъзнание или свръхдуша е измислило подобна мечта. Имам чувството, че е заради собственото му обучение. То се учи заедно с нас. При всички случаи разполагаме с толкова ограничено съзнание за начало, защото, ако ще създавате ситуация, от която очаквате да се породят определени процеси – разбира се, нашето образование и усъвършенстване, – вие не въвеждате най-комплексния и сложен експеримент или ситуация. Създавате опростен вариант, който сте в състояние да проведете с необходимите качества за постигане на исканите от вас резултати. Това очевидно е причината да притежаваме толкова ограничено съзнание. Но условието да имаме право на избор за усъвършенстване на съзнанието си по-цялостно е част от самия експеримент. Ние трябва да учим и напредваме, да се развиваме чрез преживяното по време на опитите. И колкото по-близо стигнем до разбирането на същността и ставайки част от това разбиране, част от нашия Създател, от нашия мечтател със свръхдуша, ако това ви харесва, толкова повече сила ще придобием. Колкото повече започнем да разбираме, толкова по-големи знания ще придобием. Е, не е чак толкова тежко, че ни карат да разширяваме полезрението си или че трябва да бъдем по-различни от общоприетото. А това, че сме на разположение, дава посоката, в която можем да се развиваме, ако така решим. Малко е объркано за самия мен, но така излиза всъщност.

Робърт Монро - Далечни Пътувания

[h]

Само това което е вечно е Реалността-всичко друго е илюзия(лъжа).

[Iris]

Само това което е вечно е Реалността-всичко друго е илюзия(лъжа).

Илюзията не е точно да се сравнява с лъжата. Илюзия е нещо, което не е такова, каквото ние го възприемаме. Проблемът е във способността ни за възприемане, различаване и разбиране, т.е. в нас самите. При лъжата имаме съзнателно намерение нещата да ни се представят по-начин различен от действителността. Тук възможностите ни за възприемане и разбиране нямат значение при дефинирането на лъжата като такава. В тази връзка можеш да кажеш и вярно твърдение и пак да отдалечиш друг човек от истината, например като му кажеш нещо извън неговите възможности за разбиране. Ако присъства намерение да заблудиш и объркаш повече другия, това е лъжа.

[P.E.A.C.E.]

Хм...
Защо пък "да знаеш" и "да се учиш", трябва да е по-важно от "да не знаеш" ?
Та нали "висшето съзнание" знае всичко  Тогава защо му е притрябвало ние да научаваме някакви си работи ? Може би именно чрез нашето "не знание", съумяваме да зададем правилните въпроси.