Автор Тема: Доброто и Злото  (Прочетена 33806 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Joro Velev

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 541
  • Живот за пример, това е начинът. Мисия Bell Ringer
Re: Доброто и Злото
« Отговор #60 -: Октомври 18, 2008, 07:17:12 am »
Нека преди да определяме кои са добрите и кои лошите да се опитаме да ги разграничим по определени признаци. Кои са лошите?
...
   Не трябваше ли първо да видим признаците.?
   
   За мен недобре е кагато знаейки фактите/истината човек постъпва/говори различно.
   Също недобре е когато утвърждава вярата си като факт/истина.

   
Когато човек поиска да постигне нещо, намира начин, в противен случай - причина.

buden

  • Гост
Re: Доброто и Злото
« Отговор #61 -: Октомври 18, 2008, 08:45:18 am »
   В едно от старите учения казваха:
   "Не прави непоискано добро."
   Преди да осъзная нещата се противих доста.

Съгласен съм с цитираното не по-малко от теб навярно. Но какво правим, когато /пример/ 10 човека са въвлечени във водовъртеж създаден от 100 около тях. Ако пляскат срещу течението няма ефект, но не може ли да се предотврати водовъртежа още преди да е започнал?
Не ме е страх да се одавя. Но ако ще се давя, че и го знам даже предварително къде е смисълът. Не е ли смисълът точно във възползването от момента, в който може да се предотврати водовъртежа. Това сигурно е единствения начин за създаване на общност с минимални пороци :) И защо да не е възможно, нима чрез образованието/информацията не може едно дете да се превърне в човек, който да знае че /пример/ това да се подиграваш с другарчето си е лошо :) /пример беше/, още да речем наркотици, проституция и т.н.
Да разгледаме едно общество, безброй много пъти добри хора се закачат с лоши навици, точно защото растат в даденото общество. Та какво е решението?
Бягство, но къде, след като навсякъде е едно и също? Цивилизацията на всякъде е такава каквато е и при вас - хората мислят по един и същи начин.
Друг вариант е да речем вие сте достатъчно интелигентен, осъзнавате фактите и се примирявате без да роптаете и без да се противите. До втория вариант вероятно са достигнали повечето тук.
Трети вариант, варианта на глупака, е когато и той започва да съдейства за този водовъртеж да се давят хората, обвинявайки системата, че го е направила такъв - тук няма от тези сигурен съм.
Та спряхме се на втория вариант, поне аз. От там обаче следва, че ние се давим неминуемо. И какво от това нали не ни е страх от някаква си смърт.
Обаче има и нещо друго:
-Когато имаш семейство и деца - ти си в системата.
-Когато работиш и ти плащат за това, държиш си парите в банката и си купуваш с тези пари от магазините храната, от която имаш нужда - ти си в системата.
-Когато разчиташ на филми, спортни предавания по телевизията, музиката, заведения и подобни за развлечение - ти си в системата.
-Когато се виждаш с приятели и обсъждате ежедневието, такова каквото е сега - ти си в ситемата.
А мисля, да не кажа съм сигурен, че тук няма хора които да се разграничават по всичките точни. Все нещо ви свързва със системата. Не мисля, че тук има някой, който да не се е влюбвал и т.н. ;)
Та втория вариант е един вид приемане на фактите. Приемане на Злото като нещо нормално, което си го заслужаваме и т.н. Вероятно е така.
Но може и да не е.
Ако е така, както го описах, тогава кому е нужна всичката тази философия!? Ако някои от нас говорят за осъзнаване на божественото, след като знаят, че то е извън днешната цивилизация/общество/, тогава какво правят тук? Това и исках да кажа с планината в един преден поуст. Ако наистина търсим това на което са учили Христос, Буда, Дънов и другите, защо не се отдадем и ние на това. Планини много, гори много, уединение да искаш. Но не ние не сме готови да жертваме това, което сме се родили или по-скоро на което сме възпитани. Е да, но само чрез книги, дискусии и туризъм получава ли се? Стига се до някъде определено, но само до там. Не сте ли съгласни, че цивилизацията е един водовъртеж. Вероятно Христос, Буда, Дънов и другите са знаели как да променят цялата цивилизация, но не се е получило и всички ние го виждаме. Вероятно ние сме и хората, които не са им позволили?/според мен/
Единствения вариант/според мен/ ако искаме да имаме онзи социален живот, който почти всеки тук има или ще има в бъдеще съм сигурен - семейството - съчетан с божествените знания е промяната на обществото.
Та от тук онези думи "Не прави непоискано добро" малко си губят смисълът. 
Те са изречени вероятно от някой светец, който не е живял по стандартите на днешната цивилизация. Вероятно човек като Иван Рилски, но до колкото знам той се е откъснал от всичко предоставящо му цивилизацията.
Преди да достигнем до този момент, в който и ние да изречем онези мъдри думи, все още има плевели които можем да изкорененим. Ако не го направим, ако не се промени мисленето на цивилизацията .. знае се какво следва. 

Вероятно греша поправете ме, но друго според мен е, че хората които стоят зад Новия Световен Ред отдавна са осъзнали това което нашето общество все още дискутира. И вероятно това е и причината поради която правят всичко. Вероятно Златният Век описан тук и там в пророчества ще бъде именно тяхното тотално господство. Защото ако се замислим то няма да е чак толкова лошо за онези които бъдат филтрирани. 
Е, според мен техните принципи на работа отдавна са пресякли границата и са сляли Доброто и Злото в едно.

Олях се от писане, извинете. 

« Последна редакция: Октомври 18, 2008, 09:13:12 am от buden »

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Re: Доброто и Злото
« Отговор #62 -: Октомври 18, 2008, 10:56:37 am »
Всички духовно напреднали и извисени, я се замислете бе, що сте на такъв хал кат нас дет нит сме извисени, нит толкоз развити. Кво шъ прайте утре кат ви извикат да ви сложат чипа?
Шъ чакате ангела си спасител?
Или развитото ви съзнание шъ ви пренесе в друга реалност?
...Злия е насреща, ние сме Добрите...
…Ако си от Добрите …
 
Мен тука някой ме съветваше да слагам емотикони когато съм ироничен, ама пуст мързел…
Няма ирония. Хората са склонни винаги да търсят причината за своите трудност и неуспехи извън себе си. Обръща се прекалено голямо внимание на черните и въобще на всичко отрицателно в света. Да, човек трябва да бъде информиран, но не и цялото му внимание да е насочено в отрицателна посока, критикувайки и бунтувайки се срещу злото което го заобикаля, без реално да полага никакви усилия за утвърждаване на доброто (първо в себе си).

"Като ни сложат чипове...", "Ще ни отнемат свободата на мислене."... Да не би в момента хората да са свободни? Само че е по лесно съзнанието да бъде насочено навън, а ако може към миналото или бъдещето, отколкото навътре. Всъщност няма нищо лошо съзнанието да е насочено към бъдещето, но с вяра, не със страх или примирение. Истинската вяра винаги е насочена към бъдещето. Тя е творческа сила. "Вярвам в Бог" не е вяра. Вярата винаги е насочена към цел, която да се постигне. Вярата винаги се основава на знанието. Та за чиповете. Хората и сега са роби на егоистичните си желания, предразсъдъци, навици, зависимости, мода, обществени нагласи. Не е ли по-добре първо да се освободим, а след това да се притесняваме за чиповете? Само че това е много по-трудното решение.

Във вселената нищо не може да изчезне. Нещата могат да се трансформират, но не и да изчезнат. Да се опитваш да унищожиш злото е замисъл обречена на неуспех. Колкото по-голямо внимание му обръщаш, толкова по-силно го правиш. Злото трябва да бъде трансформирано, но не насилствено. Утвърждавайки доброто в живота си, човек избира единствения ефективен начин за борба със злото.

Кои са признаците по които да отличим доброто от злото. Представата на човека за доброто се променя с развитието на съзнанието му. Не са нужни признаци, а просто честно и непредубедено разглеждане на мислите, желанията, чувствата, мотивите ни, които съпътстват и определят нашите действия; нужно е да придвидим резултатите от тези действия и да се поставим на мястото на всички хора, които тези действия ще засегнат. Това което е добро само за нас самите, не може да бъде добро. Всъщност дълбоко в сърцето си човек винаги знае дали едно действие е добро или не, но този глас бива заглушаван от много други.

Breath

  • Гост
Re: Доброто и Злото
« Отговор #63 -: Октомври 18, 2008, 13:09:10 pm »
Моля те, Breath, чувствай се свободна да правиш точно каквото си поискаш. Това си е твой, а не мой проблем.

Никъде не казвам: "Осъзнай, задължително!"  Или така го разбра?

Ще разбереш, че са закони, когато осъзнаеш, че са валидни 100%, но това, когато му дойде времето. Още е рано.


Прави ми впечатление, че доста често възприемаш нещата твърде лично. Бързаш да си саркастична и иронична с хора, които по някакъв начин не са съгласни с мнението ти или изписваш 10 стр. философско-езотерични обяснения какво си имала предвид. И след това казваш нещо от рода на – "...Добре, че не се сърдя.."
Пишеш ни - "...Бъдете неутрални и наблюдатели". И след това оценяваш и анализираш. Его – Игрите не са ми присърце и затова ако забелязваш много рядко взимам участие.

В поста ми нямаше нищо лично към теб July. Просто Твоите закони, които определи като общовалидни НЕ СА Моите закони. Това е, и е лесно. Няма "проста логика", при мен няма логика.
Аз съм движена основно от вътрешните си чувства и усещания за нещата и хората. Слушам единственно и само това, което ми казва вътрешния ми глас, а не някой според, който не ми е дошло времето да осъзная 100%-вите валидни закони.
Самата аз ще почувствам кога и дали ми е дошло времето, ти по никакъв начин не можеш да бъдеш моят вътрешен глас и да ми кажеш – Още е рано!

Аз Се чувствам свободна и ДА аз правя това, което поискам и почувствам, че трябва да направя. Не е нужно да ми го казваш.

Напиши каквото имаш да казваш и мислиш, аз сама ще си намеря "зрънцето" предназначено за мен, без да ме упътват.

Много отдавна съм осъзнала, че в мен се съдържат и доброто и лошото. И не е начина да се боря със злото, да го подтискам или игнорирам, отричайки съществуването му, като го "навирам" все по-дълбоко в подсъзнанието си и не му обръщам внимание.
Аз знам, че мога да бъда добра, но мога да бъда и лоша, и аз съм тази, която го избира. Аз съм тази, която избира всичко, което да преживея Тук, и аз съм тази, която понасям последствията от избора си.
Аз съм тази, която ще избере дали да бъда горда, дали да помагам, дали да усъвършенствам волята си, дали да държа отворено съзнанието си и т.н. Пак казвам – твоите Закони не са Моите Закони.

Всичко, което ми е нужно го имам вътре в себе си. Насочена съм единственно и само навътре към Себе Си, това е нещото, което искам да изучавам и неговите "закони" да следвам. Позволявам си да възприемам себе си такава каквато съм, вместо постоянно да се критикувам за това, което не съм.

В този пост към теб няма нищо лично и никаква критика. Ти си такава каквато си. Изказвам личното си мнение и наблюдения.
Дано го почувстваш по този начин.



Max

  • Гост
Re: Доброто и Злото
« Отговор #64 -: Октомври 18, 2008, 13:25:52 pm »
Забелязал съм при себе си , а и други хора споделят, как след периодите на увереност , че знаеш и разбираш всичко и желанието да будиш заспали души, настъпват катаклизми , последвани от периоди на униние и съмнение във всичко. Когато нямаш никакви опори. Преживявал съм го толкова пъти. Времето, когато бях "знаещ", "духовен" и "осъзнат" отдавна е изживяно.
Сега съм смирен и смален до истинските си размери.
Избягвам да съветвам и да поучавам, защото никога не знам, кой стои срещу мен в действителност.

Във връзка с непоисканата помощ, за която писа Joro Velev. Това е е вторжение в чуждия живот. И вероятно с разрушителни последици.
« Последна редакция: Октомври 18, 2008, 21:18:45 pm от Max »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Re: Доброто и Злото
« Отговор #65 -: Октомври 18, 2008, 13:40:35 pm »

Заставам изцяло зад думите на Iris. Прекаленото концентриране върху злото, прекаления страх, параноята е похабена ценна енергия, която може да бъде употребена в овладяване качества, които да те издигнат над злото и да станеш недосегаем за него.


Във вселената нищо не може да изчезне. Нещата могат да се трансформират, но не и да изчезнат. Да се опитваш да унищожиш злото е замисъл обречена на неуспех. Колкото по-голямо внимание му обръщаш, толкова по-силно го правиш. Злото трябва да бъде трансформирано, но не насилствено. Утвърждавайки доброто в живота си, човек избира единствения ефективен начин за борба със злото.

Херметически принцип - абсолютно валиден в случая.


Черните почти винаги действат с верига от посредници, обикновено с повече от едно звено. Почти никога не действат открито, още повече пък да участват в открит конфликт.
Върху посредниците най-често се въздейства благодарение на низшите им желания и техния егоизъм.

В момента съм подложена точно на такова въздействие чрез посредници, но понеже са ми толкова ясни, ги рзпознавам веднага. Всеки път когато почукат на вратата, ги каня, разговаряме, опитват се да ме убедят в нещо, аз им показвам, че е невъзможно, но винаги съм любезна с тях, пиеме кафета, говорим. С доброта, но  твърдо, не се продавам, за това, за което искат да ме купят. Аз го виждам, знам, че са пратеници, и знам защо са пратени, просто не се стрхувам от тях. Никога не съм груба с тях. Винаги се разделяме приятелски, и си обещаваме нов разговор. О, моля , заповядайте, всеки път, когато искате, ще поговорим пак. Те знаят, че не са ме купили и аз знам. Аз не се боря с тях, а се концентрирам в тяхната противоположност. Аз съм любезна, добра и толерантна с тях. Това, може и да ги вбесява, но никога не го показват. Те са толкова, толкова хитри и търпеливи.

Жоро, за съзнанието, имаш право да предпочиташ твоя дума, разбира се.  Аз си го педставям отворено и допускащо, не самоограничаващо се – „А, тва е абсурд – примерно”. Никога не казвай „никога”, запази резон.  Допускай идеи да преминават през него, асимилирай и изхвърляй, не буксувай над доктрини. Дали ще употребим „отворено”, с прехвърчащи свраки,   или „будно” , на мен ми е все едно.  Нали езикът ни е богат, важен е смисълът. Аз съм го нарекла отворено, защото визуално си го представям така хаха. Но това са подробности.
 
   "Случайно" се загледах в описаните от July закони.
  
Цитат
Не ставай роб на емоциите.
та ми се дописа нещо ...  :)
   Този процес е невъзможен по принцип.Да се лишиш от емоциите не означава да си студен/безчувствен като камък. Чувствата при мен са изключително с вътрешни причини и произход. Извират от моята същност. Емоциите, доколкото си спомням, винаги са били породени от външни фактори
 

По-назад в темата го казвам, не борба с емоциите, наблюдение на емоците е нужно и от там, контрол над реакцията, породена от емоцията:
Цитат
Да, емоциите не трябва да се подтискат, в смисъл, не трябва да се правиш, че ги няма.  Те са там, това е нашата уникалност като хора. Ангелите даже не го могат. Но, че  светът е на това дередже, е резултат от неконтролируеми емоции.  Факт.

Човек може да стане роб на емоции и импулси, когато не се самоанализира и продължава да си блъска главата в стената, отново и отново и отново. Когато не си прави изводи, една емоция до какво го е довела, как го е накарала да реагира, защо е реагитал така. Когато се самонаблюдава, емоцията може да му служи а не той на нея.

Казвам:
Цитат
Емоцията може да не може да се контролира, но определено, реакцията, която тази емоция поражда, може да се контролира и това го знам от личен опит.

Вселената бидейки напълно ментална, може да бъде осъзната само ментално.  Тоест, не си  оставяш  живота в ръцете на други, да мислят вместо теб и да взиимат решения вместо теб, а после да се сърдиш, как ти се е стекъл живота. Използвай своя ментален капацитет, наблюдавай се, анализирай  се, опознавай се.  Все ментални характеристики.

Масово хората се оставят да бъдат люшкани от едната крайност в другата, на принципа на махалото.  Люш напред - люш назад.. не осъзнавайки, че така живота ги живее тях, а не те него.  Някои хора са като пешките в шахмата. Други са като играчите на шах. Въпросът е какво искаш да бъдеш, искаш ли да си пешка и нещо постоянно да те мести напред-назад по дъската,  преко твоята воля? Или искаш да си играча на шах, който сам мести пешките по дъската на своя живот?  За това говорех, когато казвам , осъзнайте. Естествено, че това което Breath  казва, се подразбира по логика. Който е готов и който иска, ще разбере този принцип и ще го подчини в негова полза, който не иска или не може да осъзнае, ще бъде лашкан от по-силни от него влияния безпомощно.  Най-лесно ми е да си кажа: „ сигурно моя висш Аз иска да изживея това”, значи ли тогава, че трябва да се оставиш на течението и да нямаш думата в собствения си живот?  Според мен – не. Поне за мен не е така. Целите на моя висш Аз са, да събирам опит.  Карма, съдба и други фактори определят горе долу матрицата,  но никога с абсолютна точност и от тук нататък аз съм този, който ще мести пешките, иначе по-добре да легна на релсите и да мине експреса отгоре ми. Къде е смисъла да се живее, ако ти САМ не живееш, ако сам не управляваш живота си, ако не си способен да взимаш решения. Срещу живота не се рита, но това не значи да се предадеш, това не могат да разберат много хора. Защото това е принципа на полярността. Колкото повече упорстваш толкова по-зле става. Не се бори, а овладявай.

Дали хората искат или не, дали съзнават или не, те живеят по принципи и закони, които са 100% валидни за всички. Тези, които осъзнаят тези закони и тяхното съществуване, обаче, могат да ги манипулират в своя полза и в полза на прогреса си. Могат да ги манипулират и със зла умисъл и срещу хората, но вече говорихме за тях.  С тях  може да се бориш само катро знаеш техните методи. Даже борбата е неправилна дума.  Да се бориш с нещо не е точно чалъма. Чалъма е да се издигнеш над него.

Точно това намират за трудно хората. Заради ежедневните грижи, които са им на главата. Деца, семейства и т.н.  Знам, колко е трудно.Но е техен избор, не мой. 

Но има и нещо друго. Всички тия, които седим и си чешем езиците,  ясно се вижда, че някои не са напълно удовлетворени от живота си. Ами сядаш и се питаш: Искам ли  ли да продължава така или ще направя нещо? И трябва да решиш.

Духовната пътека не е за всеки, определено. Не става за всички.  Попитай се: За мен ли е всичко това?

Ако сме постоянно фокусирани върху нашето физическо обкръжение, приятно или неприятно, прогресът ни ще е много слаб и бавен.  Никакво количество умствена дейност или интелектуална активност не ще развият нашето съзнание, защото те упражняват качества, които ние вече притежаваме така или иначе. Ако искаме да растем и да прогресираме в нашето съзнание, трябва да развием нови и  по-високи способности,  такива, които не могат да бъдат намерени във физическия свят.

Ако сте щастливи с живота си, вие сигурно не сте готови да тръгнете по духовната пътеката . Тоя път, към просветлението,  изисква животи  на посвещение, отдаденост и постоянство.  Освен това, определено количество неудовлетвореност от живота ти, какъвто е сега, е необходима, за да те мотивира и държи фокуса в ясна посока.

Това не е хоби, с което да запълните свободното си време. Защото, явно някои хора така го разбират. След работа от 8 до 5, чакай да седна да вида кво стаа във форума,  да се попросветя малко. Не, не е хоби! И съответно, моите и на други хора думи никога няма да достигат до такива хора, защото те винаги ще махат с ръка и ще казват, че това са неприложими шаблони.  И това преди да са си мръднали задника да направят нещо.

Значи, примиренческата психика на предварителна загуба не води до нищо и до никъде. Води само до бърборене. Защото никой не е развил мускули от четене на списания по боди-билдинг, нали? Седят в залите по 8 часа и блъскат яко. Не може само да се чете.

Личностното развитие е дълъг и трудоемък процес и не е за всеки. Иска се воля, постоянство, посвещение.  Ако наистина искате да се развиете, трябва да сте готови да се промените.   Много лесно е да се култивира състрадание към  към деца , към сладки животинки, но е трудно да се култивира състрадание към тези, които не харесваме, нали? Иска се нещо повече от хоби за това.
 
Всеки, който желае да развие каузално съзнание трябва да се научи да контролира своята ментална активност, защото неконтролираната, препускаща във всички посоки мисъл, заглушава каузалните идеи, които  проникват у нас. Менталната активност трябва да бъде укротена, така, че да стане рецептор на каузални идеи. Това става с медитации, рефлектиране, мълчание, усамотяване.
 
Ако ми кажеш, че ежедневието не ти позволява да медитираш, нямаш време, имаш други задачи, значи те са по-важни от твоето духовно развитие.  Значи това не е за теб. По-добре си живей  живота, защото явно двете са несъвместими.  Затова помислете си, дали цялото това упраженение е за вас. 

Цитат
July,
   ти описа причината поради която преди време се оттеглих от форума и изобщо от много сфери .....
   Последното изречение при мен е само "По своята си пътека/път."
   Защо без "към съвършенство"?
   Защото накъдето и да се е запътил човек, рано или късно става себе си.

Да, това е човек, вече стъпил на пътеката.  Само дето не е лесно да го обясниш на друг и тук си прав, че насила свобода не се дава и добро не се прави .  Сам всеки ще открие. Светът е устроен така, неизбежно е.   









Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Re: Доброто и Злото
« Отговор #66 -: Октомври 18, 2008, 14:27:23 pm »
Къде видя сарказъм в думите ми, Breath, защото аз не съм го използвала? Той е само в главата ти.  Говоря абсолютно сериозно. И не приемам нещата лично. Отдавна съм се  отказала на всяка цена да съм права. 

Дали ще взимаш участие  и какво ще правиш е твой проблем, не мой. Това НЕ Е сарказъм а е факт.  Аз нямам нито власт над теб , нито искам да имам.  Ти решаваш.  Къде е иронията тук? Къде е сарказмът?

Ако езотеричното ми философстване не ти допада, просто имаш право да не го четеш, много е просто.  Въпрос на избор.  Пак твой.  Избор, който по никакъв начин не засяга мен. Факт.
 
Не ти натрапвам моите закони.  И не ги натрапвам на никого. Пиша във форум, но нито имам нито искам да имам власт над вашите животи и решения. Те са си ваши.Форума е арена за различни мнения, с едни сме съгласни с други не,какво от това. Всеки има 100% право да не е съгласен с мен, е сега, какво, да се фърля от 10-тия етаж ли?  Какво като хората не са съгласни с мен?  Как се отразява по-точно това на моето развитие? Никак. Просто разсъждавам. Дали ти харесват моите разсъждения, отново не би трябвало да касае мен. Самото действие го показва.  ТИ избираш, какво да харесваш и кое да е твой закон.

Не ти налагам нищо и точно това казвам. Няма нищо лично в моя пост.  Само факти.

В твоя пост, ти твърдиш, че няма нищо лично, а след това ме анализираш, с думите :

Цитат
Прави ми впечатление, че доста често възприемаш нещата твърде лично. Бързаш да си саркастична и иронична с хора, които по някакъв начин не са съгласни с мнението ти или изписваш 10 стр. философско-езотерични обяснения какво си имала предвид. И след това казваш нещо от рода на – "...Добре, че не се сърдя.."
Пишеш ни - "...Бъдете неутрални и наблюдатели". И след това оценяваш и анализираш. Его – Игрите не са ми присърце и затова ако забелязваш много рядко взимам участие.

Наричаш ме „саркастична”, „иронична”.  Аз къде си позволих да те  нарека някаква въобще? Посочи ми.

Обясняваш на аудиторията какво всъщност представлявам аз - просто едно Его, което си играе игри. Много  обективно и... нищо лично.. разбира се. И, да , не се сърдя, защо да сърдя. Имаш право и да ме анализираш, щом си избрала. По кой начин това мен ме засяга или променя? Би ме засегнало само, ако допусна. Но това не може да ми се случи.

Моят пост към теб беше личен, но не и саркастичен или ироничен и определено  не  е опит да те анализирам и да ти прикачам банални епитети.

Това, как ти го тълкуваш, е твоето възприятие на думите ми, силно повлияно явно от личното ти мнение за мен, а не това, какво всъщност  аз съм казала.

Просто приеми думите ми буквално, за разнообразие, без да търсиш скрит или саркастичен замисъл, защото няма да го откриеш.

В поста ми има 5 изречения, 3 са обективен факт. И 4-то и 5-то са мое субективно мнение, с което можеш, ако решиш да не се съгласиш.  Всичко е много ясно за мен и грам ирония не съм вложила.
 
Но, ей, ако така си го видяла, извини ме. Нямала съм намерение да те обиждам или нещо такова.



Max

  • Гост
Re: Доброто и Злото
« Отговор #67 -: Октомври 18, 2008, 15:20:37 pm »
...Злия е насреща, ние сме Добрите...
…Ако си от Добрите …
 
Мен тука някой ме съветваше да слагам емотикони когато съм ироничен, ама пуст мързел…
Няма ирония.

ИМА ирония - от моя страна.
 

buden, ти винаги внасяш трезвост в темата.
Но аз виждам малко иначе.

Единствения вариант/според мен/ ако искаме да имаме онзи социален живот, който почти всеки тук има или ще има в бъдеще съм сигурен - семейството - съчетан с божествените знания е промяната на обществото.
Та от тук онези думи "Не прави непоискано добро" малко си губят смисълът. 

Промяна в обществото има.
Добрите традиции, които контролираха порядъка са разрушени.
Сегашните угрози за системата са преднамерено внесени фактори: филмите с насилие, наркотиците, измисления тероризъм....
Днес сеят хаос, за да ни натрапят своя ред утре. Това е тяхното „непоискано добро”.

Някои вече са скъсали с обществото, но не в одиночество. Образуват се нови малки общества, които може би ще градят наново порядъка си върху спомени за доброто минало.
Дали няма да бъдат преследвани и унищожени? 
« Последна редакция: Октомври 18, 2008, 15:29:49 pm от Max »

Неактивен Combi-nator

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 6
  • Хммм....
Относно: Доброто и Злото
« Отговор #68 -: Октомври 30, 2008, 03:16:42 am »
Бих желал да поздравя July за невероятно ерудираните и ярки писания особено във тази тема. Мерси!  ;)
That which supports life gets supported by Life.

Неактивен WhiteKnight

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 230
Относно: Доброто и Злото
« Отговор #69 -: Октомври 30, 2008, 16:09:38 pm »
July, изключително съм заинтригуван да обясниш по подробно(ако не е нахално от моя страна) следните си думи:"В момента съм подложена точно на такова въздействие чрез посредници, но понеже са ми толкова ясни, ги рзпознавам веднага. Всеки път когато почукат на вратата, ги каня, разговаряме, опитват се да ме убедят в нещо, аз им показвам, че е невъзможно, но винаги съм любезна с тях, пиеме кафета, говорим. С доброта, но  твърдо, не се продавам, за това, за което искат да ме купят. Аз го виждам, знам, че са пратеници, и знам защо са пратени, просто не се стрхувам от тях. Никога не съм груба с тях. Винаги се разделяме приятелски, и си обещаваме нов разговор. О, моля , заповядайте, всеки път, когато искате, ще поговорим пак. Те знаят, че не са ме купили и аз знам. Аз не се боря с тях, а се концентрирам в тяхната противоположност. Аз съм любезна, добра и толерантна с тях. Това, може и да ги вбесява, но никога не го показват. Те са толкова, толкова хитри и търпеливи."

Имаш ли снимки на такива хора, като какви се представят, какви са им предложенията и така нататък... просто за да се предпазваме... предполагам всички усещаме малко или много лошите хора, но чак за такива подвеждащи ситуации не бях чувал, моля те обясни.

Неактивен Martin

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 516
    • Music of the world
Относно: Доброто и Злото
« Отговор #70 -: Октомври 30, 2008, 18:20:45 pm »
Аз бих казал, че могат да бъдат всякакви, включително роднини - казвам го от личен опит. Със сигурност много хора не биха се усетили изобщо за какво иде реч, и могат да влязат в поставения им капан (Включително ако се усетят - в случай, че не са достатъчно силни да неутрализират влиянието и тласъка в определена негативна посока, към който се стремят да ги тикнат; и съответно възприемат манталитета на жертва, желанието да си отмъстят и ъ.н., и т.н.). Много трябва да се внимава, макар че трябва и да се избягва излишна параноя - тя не е необходима, защото ако си уверен в способността си да се справиш (И в това, което е необходимо да (не) направиш) с отправеното ти предизвикателство, нямаш причина кой знае колко да се притесняваш така или иначе.
« Последна редакция: Октомври 30, 2008, 20:16:13 pm от Mirotvorec »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: Доброто и Злото
« Отговор #71 -: Октомври 31, 2008, 12:10:51 pm »
WhiteKnight ще се опитам да ти обясня, какво имам предвид, но не знам, дали ще може точно да предам самите усещания, които са смесени - физически с психически. Май трябва да се изпита подобно нещо, не знам, дали ще може да се разкаже.

Възможно е и напълно да се заблуждавам, разбира се, може да съм луда. Но сетивата ми са толкова обострени,  че просто ги разпознавам.  Те са пратеници, но от спящите, доколкото мога да ги надуша.  Тоест не знаят, че са пратеници. Те са вярващи в синтетично същество. Щом  роби на синтетично същество  искат да ме спечелят за тяхната кауза, аз не гледам хората пред мен, а гледам кой може да стои над тях, зад тях, в други измерения и какво може да им внушава даже без те да знаят.  Рекламират ми божеството си.  Станахме даже приятели.   Първо от неволен разговор с жената (62-3 годишна фина, много добре и в крак с модата облечена. т.е. на външен вид нищо не подсказва фанатик), се установява, че имаме някакви, да ги наречем сходни интереси към баналните изначални въпроси.  Каня я в къщи да говорим и да пием чайове и кафета. Аз имам една теория, тя има бетонна  вяра в синтетичен бог.  Първият разговор е опипване на почвата. Аз оставам малко изненадана, когато накрая на разговора, тя ми предлага следващия път да доведе мъжа си, защото знаел повече от нея. Аз казвам , разбира се, но проблемо.  Тя ми оставя една книжчица, да прочета. Аз прочитам  - пълна глупост.  Ума ми не побира, как може нормален човек да вярва в такива неща.  Межувременно написвам един трактат в мой, познат стил   ;D хахаха, защо не вярвам в нейното/ тяхното синтетично божество. В тоя трактат , аз  по точки съм написала противоречията в книжлето и Библията и  искам резонни обяснения от тях. Обяснявам, защо не приемам Библията  за достоверна и такива простотии. 

Когато идват с мъжа си за втори път,  аз срещам погледа на тоя човек (същата възраст),  той има странни, големи и удължени, тъмносини , но сумрачни очи, плешив с удължен месест нос,  голяма уста с бели равни зъби, тъмен , слаб... И без да мисля, първото нещо, което ми идва наум е колко много прилича на дявол, ама от онея гротескните карикатури по-скоро.  После  се отърсвам от тая мисъл и казвам:  аре стига простотии Юлианче... Сядаме и аз им връчвам тоя трактат и те паднаха под масата. И ти написа всичко това за нас? Да, казвам, разбира се че за вас.  Просто искам да обясня, защо не е убедителна Библията по повечето от въпросите и не мога да я взимам насериозно, осбено въпросния изопачен превод, който те изучават. Защо техния бог не е бог, а синтетичен елементал.  И такива неща.  Разговорите не са разгорещени, по-скоро спокойни,  с много тихи, почти хипнотични  гласове,  по-скоро като „ няма да си викаме,  а спокойно ще се убеждаваме”. А аз съм винаги готова да ме убедят в това, в което вярват, стига да могат. Както и да е, темите са подробност.

В разговорите, които траят с часове, те са захласнати да слушат какво казвам, искат да ми издигат паметник,  възхитени са от всичко,  не могат да повярват , че съм прочела книжлето им,че съм им написала писмено обяснение,  ласкаят, цъкат...опитват се  по най-кроткия начин да ми цитират пасажи от Библията, за да ме убедят.  Аз се усмихвам и наливам чайове. Както си седим на масата, усещам, че това е изпит. Усещам силата зад тях и колко те не съзнават силата, която стои зад тях.  Догми , елементарни разсъждения, като всички религиозни хора, са удавници хванати за сламка, в тяхното неудовлетворение от света , какъвто е в момента и неспособността им по друг начин да си обяснят  нещата.   В едни  кратки секудни на : Ок, а ако всички китайци, индийци и мюсюлмани не повярват? Ами ще умрат при Армагедона, ми се казва, супер равно и студено и тогава вече усещам студените тръпки по гърба.  Но това са милярди хора, те ще умрат, настоявам аз. Е, няма значение, те не вярват, затова ще умрат. Само който вярва, ще бъде спасен.  И това вас не ви притеснява? ( Не че мен ме притеснява,но аз имам други причини, при тях умирането окончателно, финито бенито)Не. Пак кратко и студено.  :o  Усещам как просто хладината ми бръсне врата, става ми адски некомфортно, засърбява ме всичко. Ставам, уж да варя води, но не искам да ги гледам в очите, явно от друго ниво ми се изпращат сигнали, които ми причиняват физически дискомфорт.  Аз не съм параноик по начало, защото не ми пука. Имам си моя теория за смъртта и в тая теория аз не умирам никога.  Така, че тези неща не ме плашат, не се вживявам в злото като нещо, което да ми обсеби ежедневието. И то е като прекаленото добро.  Аз съм привърженик на това, да можеш да балансираш и двете..  Но в кратки мигове от тези срещи усещам нещо, което ми действа отвъд хората, с които се води разговора. Имам усещането, как , когато им кажа нещо, аз всъщност , подсъзнателно не го адресирам до тях, а гледам някъде над главите им.  Все едно разговарям с нещо друго.  Много е възможно да си въобразявам. Няма да съм първата или последната да си страда от илюзиите .  Но, просто така го усещам.   Последния път ми се каза, че, ако нямам нищо против,  следващия път ще доведат някой,  който бил много ерудиран и той можел да ми отговори на въпросите,  на които те явно не знаят как, защото нямали толкова дълбоки познания. 

Аз  също, като Мартин,  вярвам, че "злото" може да има много лица, включително на познати и роднини, да. Усещала съм го по-специално от някои роднини и то много близки. Но, да се концентрирам над тея неща прекалено много, значи да им отдавам силата си. Няма смисъл. Приемането да си жертва, моментално те заробва и ставаш жертва, и аз го вярвам. Живей си живота както искаш и тва е.  Разбира се, при мен, „както искаш”, винаги съдържа малко или много искам нещо и за другите, което си е пак отдаване на силата, ама.. Ше се науча, няма къде да ходя.

Предпазване от такива неща предварително е,  пак същото, отдаване на силата. Ако не усещам  интуитивно нещо такова, не го търся сама. Справянето с  такива, ако евентуално ги срещнете е, да се концентрирате в тяхната противоположност.  Не помня къде четох, че  може да се носи черен турмалин  от ляво при сърцето. Той имал свойството да  отразява и връща нарочни  психически атаки и енергии  обратно към  изпращача им.  Но да не се пробива камъка и това важи за всички кристали, ако го пробиеш е мъртъв и не върши работа. Ако ще се носи на верижка, трябвало да се огради камъка с  метална каса.

По принцип всички, всеки ден, без даже да съзнаваме, правиме черни или бели магии. Това, което мислим, лошо или добро, се изпраща моментално към тези, към които е отправено и в зависимост от това, какво техния Аз, съдба и т.н  позволява да бъде преживяно, може да ги нараниме с енергията си.

Аз лично предпочитам баланса, не мисля за такива неща преди да ми се случат,но и не ги отричам, не ме вълнуват психоатаки, чипове и разни простотии от тоя род.  Ше ми сложат чип и кво , ше ме убият и кво, пука ми.  Мейк май дей, плийз!
 
Затова не се притеснявам, не се предпазвам предварително от нещо, дето не ме е сполетяло, а  само съм чула, защото така го привличам към себе си. Хората си отдават силата на слухове, страхове, разпространявани в медии и т.н.

Мисленето , концентрацията в тези неща, е ментален сигнал към измеренията, където нищо, което се прави/мисли  тук, не остава скрито там. Ако ви усетят, че се пазите, че се страхувате, че мислите за тези неща, вие все едно си слагате една голяма червена, пулсираща удивителна над главата. Ето ме, аз съм оня дето се страхува.  Живейте си живота, както ви подсказва интуицията и тва е. Не се плашете, няма да умрете. За да имаш опит извън 5 плътност , трябва да си изпитал всички чувства и емоции по скалата.  И да си балансиран. Не можеш да завършиш школото, без да усвоил и любимите и  нелюбимите си предмети.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:Доброто и Злото
« Отговор #72 -: Септември 21, 2009, 23:35:50 pm »
     July,
     Благодаря ти! Научих доста!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Re:Доброто и Злото
« Отговор #73 -: Септември 24, 2009, 00:46:19 am »
Абе и аз се зачетох в нейните постове на тая страница, и се изненадах. Толкова верни работи. И няма грешка. Ама после стана дълго, та не довърших.

Затова и някои школи правят духовното развитие с ммного болка, тренировки и постоянство. За да свикнеш да не си пристрастен към емоциите и не те да те командват, а ти да решаваш какво да правиш със себе си.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен aldonea

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 520
  • От всичко достатъчно!
Re:Доброто и Злото
« Отговор #74 -: Септември 28, 2009, 14:27:59 pm »
 :)Мъдрите същества казват, че: "Злото е неосъществено ДОБРО" и струва ми се, много вярно. Също се присъединявам към онези думи за това, че всеки разговор за негативното го прави по-значимо.Ако можеше всеки от нас да подмине негативните ситуации те ще се смаляват и в даден момент просто ще са изчезнали.  :hi:
БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ!!!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27