Заставам изцяло зад думите на Iris. Прекаленото концентриране върху злото, прекаления страх, параноята е похабена ценна енергия, която може да бъде употребена в овладяване качества, които да те издигнат над злото и да станеш недосегаем за него.
Във вселената нищо не може да изчезне. Нещата могат да се трансформират, но не и да изчезнат. Да се опитваш да унищожиш злото е замисъл обречена на неуспех. Колкото по-голямо внимание му обръщаш, толкова по-силно го правиш. Злото трябва да бъде трансформирано, но не насилствено. Утвърждавайки доброто в живота си, човек избира единствения ефективен начин за борба със злото.
Херметически принцип - абсолютно валиден в случая.
Черните почти винаги действат с верига от посредници, обикновено с повече от едно звено. Почти никога не действат открито, още повече пък да участват в открит конфликт.
Върху посредниците най-често се въздейства благодарение на низшите им желания и техния егоизъм.
В момента съм подложена точно на такова въздействие чрез посредници, но понеже са ми толкова ясни, ги рзпознавам веднага. Всеки път когато почукат на вратата, ги каня, разговаряме, опитват се да ме убедят в нещо, аз им показвам, че е невъзможно, но винаги съм любезна с тях, пиеме кафета, говорим. С доброта, но твърдо, не се продавам, за това, за което искат да ме купят. Аз го виждам, знам, че са пратеници, и знам защо са пратени, просто не се стрхувам от тях. Никога не съм груба с тях. Винаги се разделяме приятелски, и си обещаваме нов разговор. О, моля , заповядайте, всеки път, когато искате, ще поговорим пак. Те знаят, че не са ме купили и аз знам. Аз не се боря с тях, а се концентрирам в тяхната противоположност. Аз съм любезна, добра и толерантна с тях. Това, може и да ги вбесява, но никога не го показват. Те са толкова, толкова хитри и търпеливи.
Жоро, за съзнанието, имаш право да предпочиташ твоя дума, разбира се. Аз си го педставям отворено и допускащо, не самоограничаващо се – „А, тва е абсурд – примерно”. Никога не казвай „никога”, запази резон. Допускай идеи да преминават през него, асимилирай и изхвърляй, не буксувай над доктрини. Дали ще употребим „отворено”, с прехвърчащи свраки, или „будно” , на мен ми е все едно. Нали езикът ни е богат, важен е смисълът. Аз съм го нарекла отворено, защото визуално си го представям така хаха. Но това са подробности.
"Случайно" се загледах в описаните от July закони.
Не ставай роб на емоциите.
та ми се дописа нещо ... 
Този процес е невъзможен по принцип.Да се лишиш от емоциите не означава да си студен/безчувствен като камък. Чувствата при мен са изключително с вътрешни причини и произход. Извират от моята същност. Емоциите, доколкото си спомням, винаги са били породени от външни фактори
По-назад в темата го казвам, не борба с емоциите, наблюдение на емоците е нужно и от там, контрол над реакцията, породена от емоцията:
Да, емоциите не трябва да се подтискат, в смисъл, не трябва да се правиш, че ги няма. Те са там, това е нашата уникалност като хора. Ангелите даже не го могат. Но, че светът е на това дередже, е резултат от неконтролируеми емоции. Факт.
Човек може да стане роб на емоции и импулси, когато не се самоанализира и продължава да си блъска главата в стената, отново и отново и отново. Когато не си прави изводи, една емоция до какво го е довела, как го е накарала да реагира, защо е реагитал така. Когато се самонаблюдава, емоцията може да му служи а не той на нея.
Казвам:
Емоцията може да не може да се контролира, но определено, реакцията, която тази емоция поражда, може да се контролира и това го знам от личен опит.
Вселената бидейки напълно ментална, може да бъде осъзната само ментално. Тоест, не си оставяш живота в ръцете на други, да мислят вместо теб и да взиимат решения вместо теб, а после да се сърдиш, как ти се е стекъл живота. Използвай своя ментален капацитет, наблюдавай се, анализирай се, опознавай се. Все ментални характеристики.
Масово хората се оставят да бъдат люшкани от едната крайност в другата, на принципа на махалото. Люш напред - люш назад.. не осъзнавайки, че така живота ги живее тях, а не те него. Някои хора са като пешките в шахмата. Други са като играчите на шах. Въпросът е какво искаш да бъдеш, искаш ли да си пешка и нещо постоянно да те мести напред-назад по дъската, преко твоята воля? Или искаш да си играча на шах, който сам мести пешките по дъската на своя живот? За това говорех, когато казвам , осъзнайте. Естествено, че това което Breath казва, се подразбира по логика. Който е готов и който иска, ще разбере този принцип и ще го подчини в негова полза, който не иска или не може да осъзнае, ще бъде лашкан от по-силни от него влияния безпомощно. Най-лесно ми е да си кажа: „ сигурно моя висш Аз иска да изживея това”, значи ли тогава, че трябва да се оставиш на течението и да нямаш думата в собствения си живот? Според мен – не. Поне за мен не е така. Целите на моя висш Аз са, да събирам опит. Карма, съдба и други фактори определят горе долу матрицата, но никога с абсолютна точност и от тук нататък аз съм този, който ще мести пешките, иначе по-добре да легна на релсите и да мине експреса отгоре ми. Къде е смисъла да се живее, ако ти САМ не живееш, ако сам не управляваш живота си, ако не си способен да взимаш решения. Срещу живота не се рита, но това не значи да се предадеш, това не могат да разберат много хора. Защото това е принципа на полярността. Колкото повече упорстваш толкова по-зле става. Не се бори, а овладявай.
Дали хората искат или не, дали съзнават или не, те живеят по принципи и закони, които са 100% валидни за всички. Тези, които осъзнаят тези закони и тяхното съществуване, обаче, могат да ги манипулират в своя полза и в полза на прогреса си. Могат да ги манипулират и със зла умисъл и срещу хората, но вече говорихме за тях. С тях може да се бориш само катро знаеш техните методи. Даже борбата е неправилна дума. Да се бориш с нещо не е точно чалъма. Чалъма е да се издигнеш над него.
Точно това намират за трудно хората. Заради ежедневните грижи, които са им на главата. Деца, семейства и т.н. Знам, колко е трудно.Но е техен избор, не мой.
Но има и нещо друго. Всички тия, които седим и си чешем езиците, ясно се вижда, че някои не са напълно удовлетворени от живота си. Ами сядаш и се питаш: Искам ли ли да продължава така или ще направя нещо? И трябва да решиш.
Духовната пътека не е за всеки, определено. Не става за всички. Попитай се: За мен ли е всичко това?
Ако сме постоянно фокусирани върху нашето физическо обкръжение, приятно или неприятно, прогресът ни ще е много слаб и бавен. Никакво количество умствена дейност или интелектуална активност не ще развият нашето съзнание, защото те упражняват качества, които ние вече притежаваме така или иначе. Ако искаме да растем и да прогресираме в нашето съзнание, трябва да развием нови и по-високи способности, такива, които не могат да бъдат намерени във физическия свят.
Ако сте щастливи с живота си, вие сигурно не сте готови да тръгнете по духовната пътеката . Тоя път, към просветлението, изисква животи на посвещение, отдаденост и постоянство. Освен това, определено количество неудовлетвореност от живота ти, какъвто е сега, е необходима, за да те мотивира и държи фокуса в ясна посока.
Това не е хоби, с което да запълните свободното си време. Защото, явно някои хора така го разбират. След работа от 8 до 5, чакай да седна да вида кво стаа във форума, да се попросветя малко. Не, не е хоби! И съответно, моите и на други хора думи никога няма да достигат до такива хора, защото те винаги ще махат с ръка и ще казват, че това са неприложими шаблони. И това преди да са си мръднали задника да направят нещо.
Значи, примиренческата психика на предварителна загуба не води до нищо и до никъде. Води само до бърборене. Защото никой не е развил мускули от четене на списания по боди-билдинг, нали? Седят в залите по 8 часа и блъскат яко. Не може само да се чете.
Личностното развитие е дълъг и трудоемък процес и не е за всеки. Иска се воля, постоянство, посвещение. Ако наистина искате да се развиете, трябва да сте готови да се промените. Много лесно е да се култивира състрадание към към деца , към сладки животинки, но е трудно да се култивира състрадание към тези, които не харесваме, нали? Иска се нещо повече от хоби за това.
Всеки, който желае да развие каузално съзнание трябва да се научи да контролира своята ментална активност, защото неконтролираната, препускаща във всички посоки мисъл, заглушава каузалните идеи, които проникват у нас. Менталната активност трябва да бъде укротена, така, че да стане рецептор на каузални идеи. Това става с медитации, рефлектиране, мълчание, усамотяване.
Ако ми кажеш, че ежедневието не ти позволява да медитираш, нямаш време, имаш други задачи, значи те са по-важни от твоето духовно развитие. Значи това не е за теб. По-добре си живей живота, защото явно двете са несъвместими. Затова помислете си, дали цялото това упраженение е за вас.
July,
ти описа причината поради която преди време се оттеглих от форума и изобщо от много сфери .....
Последното изречение при мен е само "По своята си пътека/път."
Защо без "към съвършенство"?
Защото накъдето и да се е запътил човек, рано или късно става себе си.
Да, това е човек, вече стъпил на пътеката. Само дето не е лесно да го обясниш на друг и тук си прав, че насила свобода не се дава и добро не се прави . Сам всеки ще открие. Светът е устроен така, неизбежно е.
