Нека преди да определяме кой са добрите и кой лошите да се опитаме да ги разграничим по определени признаци.Кой са лошите?
Тези който диктуват и пишат правилата(власт имащите).
В който са парите?
На този етап трябва да им се признае поне едно.Това са хора на който не им е втълпявано ,че парите са лошо нещо,че скромността е слабост,че да успееш в дадена сфера не е задължително да ограничиш някой.
Няма нужда да стъпваш върху трупове, за да успееш в живота. Иначе ще е неуспех. Не потъпквай изконната свобода на хората, защото и ти самия не би искл да страдаш от същото, нали? Но, да не мислиш, че тези за които говориш , моралната или духовната страна ги интересува въобще? Първо нека само в интерес на фабулата да ги наречем “лошите”, а себе си “добрите”. Както вече знаем, това е условно. Нo е условно на Космическо ниво. Тук, на физическо ниво, зло има и има зли хора и лоши хора и убийци и изнасилвачи, в нашия относителен свят и ние усещаме последиците от това зло върху себе си всеки ден . Може много да си говориме какво е извън вселена, в космоса, и защо е така, но ние не сме тук и сега и като се опариш, боли като си ударш лакътя, пак боли.
Нека си разиграем сценария, че си ги идентифицирал „лошите”, което не ми се струва особено важно, но както и да е. Разпознал си ги, знаеш кои са. Е? И какво смяташ да направиш? Да се пребориш с тях. Та те самите са слуги на зло с невъобразим интелект. На тях, като на марионетки, им се дава само толкова власт и информация, колкото им трябва, за да поддържат власт и пари тук и сега.
Но как смяташ да се пребориш с тях? Зад тях стои безмерна сила, трудна за асимилиране. Ти си малък, слаб, роб на собствените си емоции и на малките си, лични, материални нужди. Имаш жена, деца, къща, грижи и т.н. Да не ставаме банални с повтаряне, всеки знае това. Така, че си безсилен за тея господа. Много са умни за теб. Недосегаеми са.
Единственият начин да ги избегнеш тук, на сегашното си ниво е да си живееш живота кротко и тихо, без страх от тях и без да влагаш много емоции в излишни негативни конфликтни ситуации. Просто да ги игнорираш.
Същинската борба е само една, достигане до нивото на техния интелект и над техния.
Добре, нафилософствахме се, доказахме се , смачкахме някой и друг нос…
Хайде сега малко прагматизъм.
Злия е насреща, ние сме Добрите.
Давайте идеи как да си спасяваме з…... съзнанието.
Предлагам ти да помислиш върху въпроса за смисъла на съществуванието.
Кое е ключът към осъзнаването смисъла на съществуванието?
Това е въпросът, който много хора си задават, но обикновено се задава твърде конкретно, за да се се стигне до логична концепция.
Всеки пита, защо СЪМ създаден, защо СЪМ роден, защо СЪЩЕСТВУВАМ. И отговорът е труден, защото не би могъл да го разбереш, преди да си разбрал, защо е създадено ВСИЧКО. От тук логически можеш да тръгнеш по линията на това ВСИЧКО. Какво е Всичкото? Има ли начало и край? Защо съществува. Несъмнено ще стигнеш пак до себе си и конкретната личност. Но преди това трябва да си ОСЪЗНАЛ, колко многолик, необятен и немислимо огромен е Космосът. И колко малък може да бъде в същото време, щом е побран в едно съзнание.
Затова не мисли като човек, излез за малко от кожата си и си представи, че съзнанието е най огромния организъм в Космоса и в същото време най-миниатюрния. Така е с измеренията. Измеренията, не са нищо повече от степени на съзнание. Всяка частица от Космоса е носител на съзнание, пасивно или активно и в най-различни степени.
И колкото повече съзнанието се разширява, толкова повече измерения е в състояние да обгърне. Невидимите светове, за които вече говорих и предизвикаха критичните ти коментри, са взаимнопроникнати с нашия видим физически свят, но не означава, че ги няма. Невидимите светове са немислими за човешкия мозък и ограниченото съзнание да ги побере.
Нямаш необходимите атрибиути, малък визуален спектър, много плътно тяло, което не усеща (или много слабо) фините светове и енергии. Не сме в много изгодна позиция.
За да осъзнаеш нещо толкова немислимо огромно нещо като Космоса, логично е , че имаш нужда от много огромно съзнание. Поне за мен е логично. За други може да е глупост.
Тоест, трябва да развиеш съзнанието си до съвършенство, за да разбереш абсолютно всичко в света.
И ако наистина това е логичният отговор, (до който аз вече съм стигнала, но ти можеш и имаш пълното право да не се съгласиш) задачата ти става много проста. Ти просто трябва да се стремиш да развиеш съзнанието си.
Спираш да се притесняваш за сънните парализи, чиповете, психотронни оръжия, астрални пътувания, дребнави проблеми и какво ли още не, защото нека ти кажа.
Съзнанието е, най-силно нещо в Космоса. То е знание, то е оръжие, то е лек, то е възможност, то е интелект, то е обективност, то е вездесъщо . Тоест, с развиване степените на съзнание, ти автоматично ще ставаш специалист и в другите дребни неща, които сега те вълнуват. Гарантирам ти, че вследствие развиване на високо, алтруистично съзнание с не-егоистична цел, ще станеш знаещ, можещ и недосегаем.
Както си чел в другите теми, от които даваше линк, за хората които общуват с хора и създания из астралните нива. До там им е развито съзнанието. Ако си развил съзнанието си до емоционално ниво, това е твоята граница. Монро е стигал до нея, блъскал се е в нея. Не можеш да я преминеш. Толкоз.
Ако, да речем , развиеш ментално съзнание, това ще направи видим , в момента невидимият ментален свят + вече познатия ти астрален. Няма нужда да излизаш от тялото си и да пътуваш и т.н. Или да се тренираш за това. То си става автоматично. Просто очите започват да виждат фините светове, защото те са около теб, няма къде да ходиш да ги търсиш.
Развивайки каузално съзнание цялото каузално измерение става видимо + менталното и астралното. Ти ще започнеш да виждаш на атомично и субнуклеарно ниво. Ще проникваш в най миниатюрните структури. Очите ти ще виждат през хората, ще можеш да проникваш в тялото на болен и да намираш раковата клетка и да я изтръгваш от там. Само с аурата си ще можеш да лекуваш всички , които са в непосредствен контакт с теб.
Ако развиеш съзнание над каузално, т.е. космическо и т.н , ти ще можеш да боравиш с материята, да манипулираш материята или практически ти ще имаш способностите, с помощта на гигантския си интелект само като си помислиш нещо, да го създаваш от първичната супа. Ще бъдеш скулптор на своя реалност. Ще бъдеш по-силен от черния магьосник. Силен, колкото много такива невидими за нас същества.
Има, разбира се, една много голяма вероятност, колкото и да постигнеш, да бъде залудо. Това е, ако се вземеш твърде насериозно. Можеш да зациклиш на стадия интелект или на ментално ниво. Да се влюбиш перманентно и незилечимо в себе си и факта колко си интелигентен и знаещ.
И това е, защото ние притежаваме едни типични само за човека характеристики , персонифицирането и емоциите. Или така нареченото Его, което ти е необходимо разбира се и без него не може. Егото е качество, което ти позволява да се самоидентифицираш сред други подобни обекти. Аз съм Мах, не съм Джули, не съм друг. Това е его. Но то има един коварен аспект да се съюзи с емоциите и да те оплете в прекалено надценяване на себе си и прекалено обичане и фокусиране върху себе си. Какъвто и интелект или съзнание да развиеш, ще зциклиш, ако оставиш егото ти да те води за носа. Трябва да прозреш, че това, което си научил трябва да служи на другите и е в името на еволюцията на самото съзидание. И, че всички сме ЕДНО и трябва да си помагаме. Тогава си на правия път и можеш да продължиш нагоре/нататък. Посоките са условни по-скоро е експанзия във всички посоки.
Чувала съм мнения, че емоциите не трябвало да се подтискат, защото могат да доведат до психични проблеми. Хм, мисля си, а, ако разпуснем емоциите си на воля , като диви коне, това до какво ще доведе? Кое от двете е по-добре? Да, емоциите не трябва да се подтискат, в смисъл, не трябва да се правиш, че ги няма. Те са там, това е нашата уникалност като хора. Ангелите даже не го могат. Но, че светът е на това дередже, е резултат от неконтролируеми емоции. Факт.
Тоест, задачата ти е да се наблюдаваш. Всяка емоция, която премине през ума ти. Спри лентата, като филмов монтажист, забави кадъра, каданс ...помисли, какво тази емоция носи на теб и на този, към когото е отправена? Някаква полза за двама ви? Поука? Емоцията може да не може да се контролира, но определено, реакцията, която тази емоция поражда, може да се контролира и това го знам от личен опит. Когато спреш да бъдеш робот, да следваш тълпата, да искаш да ти се казва, какво да правиш, други да взимат решения вместо теб ( и това го казвам само формално, може би ти не си така, говоря по принцип за човека), да се лашкаш от една теория на друга, тогава ще има момент на малко, лично просветление, примирение и радост с живота ти такъв какъвто е, сега и тук.
Оставай често сам, на тихо място. Много е полезно. Рефлектирай върху неща, които са ти се случили през деня, да речем, преигравай сценариите на свои постъпки: как постъпих, защо постъпих така, ако бях постъпил иначе, какво щеше да стане? и т.н. Тези разбори на ежедневните ситуации, ще ти помогнат да се самоанализираш. Обикновено, когато друг те анализира е доста смешно, защото тяхната илюзия за теб е точно на противоположния полюс от това, което си всъщност.
Мога да пиша още към една седмица и пак няма да ми стигне времето. И с това не съм популярна особено , защото много са ми дълги постовете. Някои като ги видят и се отказват. Те искат в едно изречение философията на Космоса. Не е възможно на стадия на съзнание, на който тези хора се намират да им бъде казвано с 3 изречения.
Някои нямат даже нужда от казване, защото знаят.
Просветлението на Буда го е довело до пълно мълчание за години. Питали го, искали да знаят, какво той знае. Видял ли е Бог и т.н Как да им обясни ? Няма начин, трябва да си го постигнал и тогава даже и 1 изречение е излишно.
Скоро писах за словесната диярия и затова, колко много хората говорят и не се опитват да млъкнат поне за малко и да се заслушат в себе си и да рефлектират върху събитията. И че само с говорене не става. И както се досещаш, разбира се, ми се присмяха, защото и аз пиша и говоря. ( Но също и мълча и то поне по 10 часа на ден, но това кой го знае?) Като казвам, че прекаленото говорене , (особено такова, дето носи смисъл само на автора му, защото той се разбира сам себе си ) няма смисъл, ако не достига до сърцата на хората и не им носи полза. Нямам предвид , че всички буквално трябва да млъкнем завинаги. Просто трябва да спираме от време на време и да мълчим. И да наблюдаваме мисълта и емоцията, преминаващи през нас в процеса на мълчание. Защо, смятам, че не си противореча.
Аз нямам нужда да ме блъсне ТИР, за да ЗНАМ със 100%, че ще има пагубни последици за мен, нали? На мен ми стигат 90% знание в тоя случай. Айде нема нужда да се убеждаваме с опит. Така, че, когато някой проповядва нещо, макар и мълчание, той трябва да го каже. Вече съм казвала, че за развиващия се, ще настъпи момент на пълно мълчание и спиране на четене на книги, писане, дори участие във форуми и т.н. защото това са пространства с ограничена информация и има само съответен процент неща, които можеш да научиш в тях и съответно процент от знания, които би могъл да дадеш на хората. В един миг, ти се изчерпваш и информацията, която черпиш също. Тогава трябва да продълиш САМ. По своята си пътека, към съвършенството.
Така или иначе, има неща, които само с казване и четене не стават и едно от тези неща е развиване на съзнанието. Не се развива само с четене, иска се воля, иска се да се посветиш и да не тръсиш моментални резултати. Трябва да развиеш търпение и толерантнот към другите и въобще към света, който става все по-тежък и задачата ти все по-трудна.
Обещах да напиша законите на живота.
Те са елементарни: Осъзнай единността на всичко и как всяко нещо е свързано, всички сме свързани в един огромен организъм. Живей в хармония с природата, защото тя си ти, не пожелавай зло на никого, не убивай, не лъжи, не се възгордявай, бъди скромен, не бъди егоист винаги помагай. Не ставай роб на емоциите.. Усъвършенствай волята си...Дръж съзнанието си отворено, не вярвай сляпо...Всичко това е елементарно. Казва се „проста логика”.
Разбира се, ще дам и Херметическите закони и законите според други автори, но всичко е сведено общо взето до това, което казвам по-горе. Да се стремиш да бъдеш една добра, баланасирана личност.
Ще ти напиша по-долу някои основни жокери за всекидневно поведение. Не знам дали ще са полезни за теб и другите , за мен са. И преди да си ме питал - не съм аз източника, но той е, както винаги, без значение. Всички сме източник на всичко и всичкото е источник на всички.
