Първо, да благодаря на всички че сте прочели и най-вече на Мах, че се е опитал да направи анализ набързо.
Мах, радвам се, че си приятелски настроен, аз също. Иначе не може да има полемика, дискусия. Може да има само натриване на носове. Критиката , сама по себе си, като дейност, без да предлага алтернативи, е като ялово дърво. Така, че може да си критикуваш от тук до безкрая. Ни най-малко не ме тревожи, даже се радвам, че има мислещи, разсъждаващи.
И нека да ти кажа нещо за разликата между това кой е със светло и кой с тъмно мислене. Прав е Х, като кажеш нещо, не се отказвай от думите си.
И тъмното и светлото ( и това го казвам абсолютно убедено), съществуват само в главата ти. Те са същите условни категории, като доброто и злото и като истината и лъжата. Не могат едно без друго. И тъмно и светло, ако трябва да повдигам нова тема, са само илюзия на заблудените, изключително ограничени очи и техния, болезнено ограничен спектър. Какъв, мислиш, е спектъра на твоята визия? Ако не знаеш, попитай специалист. Тогава ще разбереш, колко неща не виждат някои. И без обобщения, защото някои ги виждат. Сори за отклонението.
Светло мислене, тъмно мислене, ако ше си слагаме такива елементарни етикети, дайте да не спираме...кукувци, шизофреници, фантазьори. Всички тия, които мислим нестандартно, неадекватно и нееднакво, етикетите, да ти призная, не ни интересуват. Те са само илюзията на хората, как ни възприемат. Спектъра, за който ти говорех по-горе.
Аз никъде не казвам, че съм светло или тъмно-мислещ. Или? Смятам, че с писането си просто давам нишан, че съм поне мислещ.
Мисля, че ясно показвам навсякъде, че полярните категории са ОТНОСИТЕЛНИ. И не се слагам в нито една от тях. Разбира се, че понякога мислите ми не са „светли” и понякога не са”тъмни”. Въпросът е, че аз се САМО-наблюдавам и САМО-СЪЗНАВАМ тези процеси, които ме превръщат в автоматон, в робот. И затова съм нещо повече от физическото си тяло. Ако продължиш нататък да се само-наблюдаваш, ще установиш, че си много повече и от други неща. Идеален тест в търсене на истинската си същност. Принципът е: Това, което осъзнаваш, е включено В твоето Съзнание и като такова твоето съзнание е по-голямо от въпросното нещо. Проста логика. Всяко нещо, което влиза в съзнанието е по-малко от него.
Дали си обективен и безпристрастен, също не е моя работа. То си е твое лично право на избор.
различията в мненията
Сам си го казал, различията на мненията не ме притесняват, даже се радвам , ако има различни мнения. Дори, ако има такива, които да предлагат различна концепция, са ми любими. Защото поне показва, че не спят. Но има и такива, които само отсичат с ръка: А, т’ва е пълна глупост, а в същото време не предлагат алтернатива. Да се отхвърли предложена концепция, като несериозна, трябва да има сериозни причини или алтернатива. Ще се радвам някой най-накрая да ми „отвори очите”. Кво по –хубаво от тва да не си заблуден? Тъкмо ще прекарам останалата част от живота си без заблуждения. Това е повод за празник не за цупене.
Тази позиция на: „ А, бе тва е пълна глупост”, ма в същото време да си признаваш, че си твърде недорасъл , за да знаеш изобщо нещо по въпроса, е най-малкото несериозна. Защо не си помислиш, че щом се чувстваш недорасъл за такива големи истини ( сам го казваш), много е вероятно да не ги разпознаеш, независимо от чия уста излизат и под каква форма.
Неведоми са пътищата на Абсолюта. Не убивай месинджъра.
Не всички са недорасли, Мах.
Един съвет от мен : никога не казвай никога...май ше станат 2... и си дръж съзнанието винаги отворено, за да може да влиза чист въздух и да се проветрява, защото от заседнали доктрини в мозъците, човечеството е на тва дередже.
Аз винаги ще изслушам и изследвам другата гледна точка (стига да има такава). Нали затова е форум. И аз, като теб , обаче не винаги се съгласявам. Но и няма да седна да критикувам хората.
Всеки е свободен да избира на какво да вярва и дали да вярва. Както и ти.
Това не е ли опит именно за „използване на нашите лични, СУБЕКТИВНИ морални стандарти, да дефинираме доброто и злото” ?
Не НИЕ, Мах, не НИЕ, АЗ се опитвам. Виждам, че ти често употребяваш „ние” . Аз мога да кажа за себе си, какво се опитвам. Моята гледна точка е субективна, опитваща се максимално и честно да бъде обективна, доколкото е възможно. Знам, че някои неща ще изглеждат като от фантастичен филм, но и това не плаши душите наши. Сметнала съм, че е важно да ги кажа.
Защото едва ли от позицията си на хора сме в състояние да проумеем висшия замисъл и вселенските закони.
Хора много, хора разни.
И в този смисъл, вие, която и група да представляваш, сигурно не сте в състояние да проумеете висшия замисъл. Знам ли?
Аз, понеже мога да си сменям позициите непрекъснато, мога да разсъждавам от друга позиция, освен от човешката. Съзнавам, че не всеки умее това. Не всеки, който е облечен в човешка кожа, притежава еднакви характеристики или способности и слава богу.
Има хора, за които си нямаш и най-беглата престава, какви способности имат. Хора, съсвсем обикновени на вид. И ако бяха хора, които да търсят лесен ефект и да ти демонстрират трикове, убедена съм, че след подобен трик, можеш спокойно да се отправиш към най-близката психиатрична институция.
Не отхвърляй с лека ръка, нещо, което ти звучи като фантазия. Само, защото мозъка ти не може да го асимилира. Винаги допускай. Не можеш да си представиш колко, допускането разширява съзнанието и възприятието на света като цяло.
Ако си забелязал, не осъждам никого, че е добър или лош. Напротив, казвам, че злото не може да бъде разглеждано отделено от Абсолюта или отделно от доброто, следователно и двете съществуват с идеална цел - втъкани в него.
Най-малко аз съм моралистка, ако бях, щях да си прекарам времето в темите за циганизирането и военните конфликти и да раздавам морални присъди. Просто, с думите от словесния си запас, се опитвам да обясня по най-простия начин, че зло и добро са относителни категории и дори го потвърждавам.
Казвам, че и двете са необходими, че са двете страни на една монета и че на определено ниво на съзнанието, тези категории ИЗЧЕЗВАТ и съзнанието става обективно. И от там по презумпция става ясно, че и най злият магьосник е само относителен носител на зло, щом е част от света. Затова и не си позволявам лековато да сравнявам добрия набожен човечец с Черния Магьосник. Въпреки, че съм посочила разликите ясно, Черният магьосник , макар с гигантски интелект, се е отрекъл от човешката си еволюционна пътека, обикновеният човечец не е, но може и да се откаже , като достигне до определено ниво на съзнание. Но разликата в случая е само относителна. Приликата е, че и двамата имат избор. За двамата си има причини да съществуват като участници в света.
Никъде не казвам, че злото е преднамерено. Само намеквам, че е допуснато да съществува.
Цитатът за греха е изкаран от контекста и така няма смисъл. Израза е
: Грях е мислене, говорене и действане под нашето ниво на съзнание и от там, възпрепятстване на нашата еволюция или тази на друг/и индивид/и. Грехът е престъпване на законите на еволюцията.
Трябва ли да обяснявам, че „грях”, в случая е нарочно преувеличена дума? Просто е всичко, което един индивид или група такива върши и мисли, с цел да нарани и навреди на друг или група индивиди. Умишлено, знаейки, какво действието им ще причини. Говоря за намерението.
Разбира се, никъде не съм споменала , че трябва да ми се вярва непременно или че моите изводи са валидни за теб или другите. Те са валидни за мен, аз само ги споделям с вас. Ако намериш в тях , нещо, което да ти е полезно, добре, ако ли не, пак добре.
Той , Исус Христос на крака дойде и не му повярваха, та аз ли да претендирам. Хаха. Нямам такива илюзии. ;D
Едно време хората са се присмивали, предполагам, на идеята, че човек ще може да лети. Изгаряли са хора, които са твърдели, че земята е кръгла.
Кое да приемаш сериозно или не, ти избираш. Дали да крещиш критично – също. Чувствай се свободен, ако това по някакъв начин задоволява търсещия ти ум.. Начините за сдобиване с познание не са важни, важен е резултата.
Абсолюта е създал една своя фикция и от тук нататък е ясен само финала. Какво се случва вътре, между двете, е именно относителната истина, която не бива да бъде пренебрегвана за сметка на Абсолютната, а именно : ние се самосъздаваме, самоизтребваме, самоусъвършенстваме, създаваме светове, принципи, зло, добро, тъмно светло и т.н. , даден ни е избор.
Но, относителна или не, тя е много реална за нас. А за Абсолюта е фантазия. Да зема сега да му кажа, че е лунатик тогава, а? Кви си ги фантазира той, а?
Тук е раздел Езотерика и в такъв раздел, предполагам, е позволено да се разсъждава свободно и да се допуска. Ако не бъркам. Знаеш ли значението на думата „езотерика” и защо, това, което тя предлага е езотерично?
Защото, ако всеки имаше това знание + възможността да го използва, би настъпил поголовен хаос.
Моите разсъждения , както поясних, са резултат от дългогодишно изследване и личен опит. Те са субективни за теб и обективни за мен, да.
Аз представям моята гледна точка, а ти имаш избора да го наречеш фантазиране. Не ми за задълбава за фантазирането, защото вече надълго го обсъждахме в темата „Ти не съществуваш”, която намеква, че самият свят е илюзия/фантазия. ( „Холографската вселена” - Майкъл Талбът)
Тук, има един, дето е официално обявен за напълно ненормален. И като му споменеш името, хората те гледат подозрително , намръщено, изпод вежди. Казва се Дейвид Айк. ” Мани го тоя хаховец, има даже наглостта да каже, че е Исус Христос , ха-ха-ха!” е вероятно най-често срещания, вече банален рефрен за него. Ами, да започна аз да се смея сега, защото тое ЯСНО, че той е Исус Христос, както и аз, както и ти. Ма, колко го знаят? Не знам защо, но като четох книгите му, не видях нищо ненормално и невъзможно. И не ми мяза на луд. Може би щото и аз съм луда, знам ли.
Затова, не си позволявам да махам с ръка и да го обявявам за идиот. Като по този начин (съзнавам, че сама) се откорявам ясно и социума, вероятно смята , че ако има някой , който да взима Айк на сериозно, значи и той не е у ред. Но, знаеш ли, колко малко това ме тревожи, какво социума си мисли? Социума не стои на моята еволюционна пътека. Моята пътека само минава през социума.
Ако кажеш на колегите от темите за коснпирации и НЛО, че щом не са виждали летяща чиния, значи са несериозни фантазьори, ще те изядат с парцалите. ;D
Не винаги можеш да извадиш от джоба си крак от извънземен или парченце от робата на Бог. Просто, приеми, че имаш избор, какво да мислиш, какво да правиш, какво да не правиш, в какво да вярваш и дали да вярваш.
Кой е източникът на тези твърдения?
Аз съм източникът на тези твърдения.
А какво значение има кой е източника? Кажи, на кой би повярвал сляпо ? Би ли изобщо?
А иначе, някой беше споменал, колко му харесвал израза от Адендум, че приемаме авторитетите за истина , а не истината за авторитет. Ха-ха-ха! И на мен ми допада.
Има Абсолютна истина има и относителна истина. Ако знаеш Абсолютната истина, казва Херемес, никога не трябва да пренебрегваш и относителната. Защото , ако я пренебрегнеш, все едно знаеш половината истина.
От перспективата на Абсолюта, светът може да е негова фантазия, но от моя перспектива, светът е плътен и като си ударя лакътя от шкафа, боли. Нищо, че като ме раздробиш на атоми, не съм плътна, значи не би трябвало да ме боли. Значи и болката също е илюзия? И да и не, зависи от перспективата.
Ако можеш да погледнеш от различните гледни точки, е истински благодат. Разширява спектъра неимоверно.
Аз не се опитвам да предлагам някакви абсолютни истини, а съотенсени към това, какво моя свят/съзнание включва и това аз в кой свят/съзнание съм включена и какво моят опит е научил мен.
От тук нататък, всеки сам решава. Или съм луда или знам. Тва са двете перспективи. Всеки може да заеме която иска. Или трета, ако намери такава.
Пак сме си приятели, нали?
Забравих да кажа за законите на живота, ще ги напиша. Защо не ги знаете, не знам. Явно не ви интересуват. Аз знам, че ги знам.
И , още нещо забравих.
Перфектното космическо съзнание е перфектно и независимо от време и условия. За съжаление, перфектното космическо съзнание е характеристика само на Перфектния. На Абсолюта. Но самата есенция на съществуванието е, да го достигнеш, ако ти стиска. Защото не е лесно и докато го сториш има много плюнки да избършеш от лицето си и много рани да изближеш.
