Първо, искам да ти напомня, какво беше писал последно в темата ”има проблем”. Че едно време е имало затворени теософски или езотерични общества. В същия ден, малко по-рано, бях споделила с приятел, колко много ми допадат езотеричните общества, като форма на общуване. И това ако не е синхроничност...
Но, тогава темата тръгна в друга насока и нямаше как да ти отговоря.
Да обсъждаш абстрактни идеи в затворен кръг и в толерантна обстановка, о йес, бейби, говориш на моя език!
Но, докато не открия други сподвижници на идеята, ще остана в малкото затворено общество от аз и мен. Форумите са подиуми за открито/екзотерично обсъждане на такива идеи. Езотерично, значи затворено. Щом езотеричното стане екзотерично, то престава да е скрито. Щом престане да е скрито, то пак става скрито. Не знам, дали ме разбираш. Има неща, които могат да бъдат казани във форум и да бъдат отминати просто ей така, защото по презумпция се смята, че едва ли нещо значително и фундаментално сериозно ще се появи във форум. Това, което аз винаги съветвам всички е същото, което аз самата правя. Взимам само онова, което вътрешния ми глас „потвърждава” или онова, с което резонира. Чета нещо, чувам нещо и бръмченето се появява и едва ли не, понякога е като все едно си открил топлата вода. И си казваш: „Ма, аз вече го знам това! Откъде ли?” Именно отговора на последния въпрос, е при мен факторът, който ме мотивира и анимира и това няма нищо общо с его и стремежи, по-скоро е като нагон.
Много хора намират езотериката за само-доказваща се, в момента в който се докоснат до нея. Това е защото познанието, както твърди Платон, е припомняне отново на вече придобити знания. Всичко това, което моментално сме в състояние да разберем и проумеем, вече сме асимилирали в други наши инкарнации. И желанието да си припомня, ме движи към еволюция, предполагам.
Аз не мога да нарека еволюцията антагознизъм, дори бих казала, тя е точно обратното на антагознизъм. Да еволюираш, не е необходимо да се противопоставяш или състезаваш с други, да искаш да си повече от тях. Ти си следваш твоята пътека неотклонно и няма връщане назад. Еволюцията е естествен прогрес, антагознизмът е застой. Конкуренцията и амбицията не са присъщи на еволюцията. Другите хора не са ти пречка, ако ги разбираш. Но, предполагам затова трябват все пак основни езотерични познания. Лично аз, в този смисъл, намирам най-резониращ с мен Хенри Т. Лорънси, анонимен шведски езотерик, пишещ под този ник. Той е успял да запази анонимността си и никаква интрига около името му, не помрачава информацията. Друг автор е Артър Пауъл, който просто компилира от Чарлс Лертбетър и Ани Безант. Мога да ти дам уеб сайт, в който книгите на Х.Т. Лорънси са преведени на руски, май това ти беше силния език, нали?
Има нещо много тревожно в това, че не носим от инкарнация в инкарнация спомена за преди и познанието за след. Защо сме ограничени, сами ли се ограничаваме? Някой ли ни ограничава? Самото ни ограничение е доста дразнещо, особено, когато човек си задава фундаметнални въпроси, като твоя, за смисъла на всичко. Имаш чувството, че знаеш нещо, но нямаш нито вътрешно, нито външно потвърждение. Това при едни се превръща в безсилие и оправдание, да не поемат по пътя, за други е точно обратното, наркотик, който ги движи в неопределена посока, с цел да разберат. И аз съм от вторите, неопределеността на посоката не метревожи. Нищо не ме тревожи, защото имам вътрешното усещане, че вече знам. Знам, че всичко има перфектен смисъл, само трябва да си го припомня. Повдигайки завесата и излизайки отвъд ограниченията, било то наложени ни от други или наложени ни от нас самите. Щом е граница, значи може да се премине отвъд нея. Иначе нямаше да знаем, че е граница, нали? Затова и мен дребните матрици не ме притесняват. Това препоръчвам и на всеки друг. А и на теб, приятелю. Ако трябва да си припомним смисъла на съществуванието, не трябва ли да се обърнем към себе си? И да потърсим начин, да излезем отвъд ограниченията на човешкия ум? Звучи ми логично.
Невежеството за съществуванието е толкова голямо, че догматичните системи на теологията, спекулативните системи на фолософията и примитивните хипотези на науката, са били приети като задоволителни обяснения. Но, ако всичко е толкова ясно и тези системи работят на практика, защо ние, опирайки се на тях, не прогресираме като вид? Защо човекът, въпреки технологическия си прогрес, не е прогресирал духовно дори на йота от древността. Той все още се мрази, все още воюва, въпреки древни и по-близки примери за безмислието на войната. Защо? Не намирайки отговор в религиите, науките и философиите, едно еволюиращо съзнание, не може просто да спре и да не потърси отговори другаде. Когато целият свят около теб е полудял, можеш да се обърнеш само към себе си и да се огледаш в дълбокия кладенец. Няма опасност да се удавиш в него.
Лично за мен, езотериката е била най-задоволителна всред съпътстващите моето развитие книжни документи. Но, каквото и да сме прочели, остава само прочетено, ако не се приложи. И не можем да намерим отговори на фундаментални въпроси само четейки.
А ти, приятелю, питайки този въпрос за смисъла, имаш ли някакви собствени предположения, интуитивни идеи? Може би са верни, проучи ги. Понякога това е архетипният начин на Висшия Аз да общува с нас – внезапни идеи. Записвай ги, мисли над тях. Трябва да се развиваме, да се научим да се само-наблюдаваме и само-опознаем, да наблюдаваме идеите, възникващи в ума ни.
Предполагам, брамините не са искали езотеричното да стане екзотерично, защото колкото пъти това е ставало, е било злоупотребявано с важна информация за собствени цели и с деструктивни последици. Информацията се спуска на час по лъжичка и то на отбрани. Блаватска е била такъв човек. Но информацията в нейните книги, макар и колосална, не е всичко. Има още и то още много. Въпреки огромната лавина от данни, която е и трудно смилаема, до отсяване на важното, има и неща, които не са й позволявани да споделя.
Не познавам много добре индийските текстове, но доколкото знам, според тях Брахма е Логосът (богът–създател и част от троицата Брахма/ Вишну/ Шива), производен на Брахман или негово проявление. Брахман пък е непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко в космоса и отвъд него ( или безкрайният източник).
Предполагам, ако трябва да ти отговоря със същите термини, смисълът, за който говориш е, да станеш Парабрахман. (Въпреки, че от 6-те индуски системи 2 не признават Парабрахмана, а 4 го признават. Тоест, ако разчиташ на изучаването им, едва ли би достигнал до смислен отговор. Но, тези, които го признават пишат така: Не можеш да знаеш или обясниш смисъла на Парабрахман, можеш само да станеш Парабрахман. Това значи да се върнеш чрез себе-осъзнаване към Парабрахман, защото ти, така или иначе, отдавна вече си Това. Само дето си се проектирал в само-съзнание, чрез Пуруша(креативното съзнание) и Пракрити (това, което създава форми или - природата), двата основни принципа, с които се поддържа космоса. Така, че за да станеш Парабрахман, трябва да престанеш да съществуваш в космоса.
Ставайки Парабрахман, освобождавайки се от своите символи на проявление, ти не ставаш нищо, което вече не си, нито пък Космосът прества да съществува. Значи само, че Върховният източник хвърля обратно от океана на манифестираното съзнание едно свое течение в тази форма, която предшества цялото съзнание.
Парабрахман е Абсолют и защото е Абсолют, не може да бъде редуциран до термини на познанието. Ние не можем да знаем Абсолюта. Всички неща на съществувание и не-съществувание са символи на Абсолюта, създадени в само-съзнанието. Доколкото символите разкриват една малка част или подсказват за Абсолюта, той може да бъде загатнат, но дори това знание на сумираните символи, не е достатъчно истински да се познае Абсолюта.
Парабрахман бидейки Абсолют, не подлежи на никаква логика, защото логиката може да бъде приложена само за нещо определено. Истинската природа на Абсолюта е точно това, че не знаем какво е или какво не е; какво може да прави или да не прави; нямаме причина да предполагаме, че има нещо, което да не може да прави или че неговата Абсолютност е ограничена от някаква импотентност.
„Какъв е смисълът?” е Въпросът на въпросите, но не мислиш ли, че трябва сам да потърсиш смисъла за себе си първо. Ако не намираш смисъл в своето съществуване, а знаеш кой си, как да гадаеш за смисъла на Абсолюта, при положение, че дори не знаеш какво е той?
Ние усещаме духовно, че когато преминем отвъд всичко, отиваме към нещо Абсолютно; ние усещаме духовно, че вселената е проявление в процес, идващо от Абсолюта, но всички тези думи и фрази са просто интелектуални термини, опитващи да изразят неизразимото. Ние виждаме само толкова, колкото можем. Другото е само спекулации.
Поради неяснотата относно Абсолюта, не бих могла да му придавам чисто човешки характеристики. От там и не мога да знам, защо и дали той/тя/то - Абсолютът не споделя с друго, подобно същество. Аз даже не знам, дали той/тя/то Е същество, тъй като казах, че не могат да му се приписват човешки или каквито и да е характериситики и не подлежи на логика. Някои идеи от ченълинги ( тях винаги ги преглъщам с едно наум), предполагат много други вселени, всяка от които е проявление на такъв абсолютен дух.
Това можем да разберем само, ако станем Абсолют. Или излезем отвъд време и пространство. До тогава можем само да гадаем. Не може да направим квантов скок.
Не всички обаче, които излизат отвъд Космоса, стават непременно Парабрахман. Някои се сливат с недиференцираната природа (Авиака Пракрити), някои се изгубват (сливат) в Безкрайния източник, някои преминават в тъмно състояние на не-различаване (не-диференциране) на космоса – чисто недиференциран Атман, някои преминават във временно състояние на дълбок сън (сушупти) в неперсонални принципи на Ананда, Чит или Сат. Първичният принцип на божественоста, този на свободната воля, е в действие тук. Ти си совбоден да избереш. Аз бих добавила, че съзнанието е водещо. Степента на развитие на съзнанието прави избора.
Нощта и деня на Брахма са част от Брахма. Брахма, бидейки краен, денят и нощта са също крайни или обратното на безкрайни. Когато едно нещо има начало има и край. Нощта има край и деня има край. Не мисля, че е толкова важно, какво става през нощта на Брахма. Но според това, което знам, вселената се раздува/еволюира през деня на Брахма и колабира и се разпада на съставните си първични атоми по време на нощта на Брахма. Разбира се, един ден (Еон или Калпа) на Брахма трае 4,32 милярда земни години, а нощта още толкова. Това са немислими за осъзнаване времеви цикли. И все пак имат начало, следователно и край.
Предполагам, че „Нощта на Брахма” отговаря на метавселената/негативния космос от езотериката.
По време на нощта на Брахма, всички разградени първични атоми се абсорбират отново в Брахман ( Безкрайния източник), чакайки пресътворяване. По време на Нощта на Брахма, Бог остава в състояние на сън без сънища - неактивен, безмерен, бездънен и неразгадаем покой. По време на Нощта Вишну лежи в безсъзнание върху Космическия серпент Шеша. Към зазоряване, от слънчевия плексус на Вишну разцъфтява лотус, от който се появява Брахма – Създателят, докато Шива, агентът на преабсорбирането (самхара), се появява от главата му и т.н. и т.н., всичко започва отначало да се проявява и раздува и еволюира, чрез троичния принцип на проявения бог.
Но, защо това да е важно и да те тревожи, особено сега, на тоя етап. Когато ти предстоят много по-непосредствени решения. Като това, какъв път самият ти да поемеш. Не, че ще ти диктувам, какви въпроси да те вълнуват. Щом този е важен, значи е така.
Но не е ли най-добре, да се започне от търсене на нашия смисъл. Защо аз съществувам и защо аз еволюирам. Търсенето на връзка с твоето подсъзнание, (твоят Висш Аз). Ако проумееш своя собствен смисъл, това непременно би помогнало да проумееш после Вселенския, после Космическия и после и Безкрайния източник... А попадайки в Безкрайния източник, несъмнено ще намериш и отговор на въпроса за смисъла. Но докато не станеш самият ти Абсолют, не можеш да проумееш Абсолюта. Както казах и по-горе, Абсолюта не се достига или разбира, трябва да станеш Абсолют. Няма Абсолют, който да ни е дал писмени сведения за това, какъв е неговия смисъл. Предполагам единственият начин да откриеш отговора, е, сам да станеш Абсолют. Дали въобще съществува Абсолют? Не е невъзможно. И ако питаш мен, в това е смисълът. И ако трябва да свържа този с предишния си пост - Ако има Абсолют, той си е обул гумените ботушки и му пука за локвите.
Аз имам един много фантастичен ( за някои край мене, даже смехотворен
) начин на общуване с моето подсъзнание. Имам карти с Архангели, почти като Таро. Всяка карта съдържа основен израз, името на съответен Архангел и малко по-подробно обяснение на израза. А също и какво е, да работиш с този Архангел.
Някой път, когато имам съмнения за нещо, задавам конкретен въпрос, разбърквам картите и тегля 3 или просто цепя картите на две и гледам коя карта е по средата на тестето. Зависи, както ми дойде, не мисля, просто следвам интуицията. Досега успяват безотказно да ме удивляват и всеки такъв 2 минутен сеанс завършва с широка усмивка и вътрешно потвърждение.
Днес, преди да ти отговоря, зададох въпроса: „Дали ще съумея да отговоря адекватно на въпроса на SMSI-H ?” Разбърках и цепих на две и се падна картата: „Ти знаеш, какво да правиш” ;D ;D ;D, Архангел Уриел. И краткото обяснение: „ Ти си по-мъдър, отколкото подозираш и твоята вътрешна мъдрост вече ти е дала отговора на въпроса, който тъсрисш. Прегърни това знание и му се довери.„ ;D и „Уриел помага да се осветлят неясните ситуации осветявайки вашата пътека. Той обикновено прави това, стъпка по стъпка. Но с негова помощ вие ЩЕ знаете коя е следващата стъпка”.
Синхроничност, може би...едва ли не.
;D
Дано съм ти помогнала да осветлиш поне малко своите „неясни ситуации”, въпреки, че за мен лично, ключовият израз беше „стъпка по стъпка”. Правейки малките стъпки, ще можем да каляваме волята си и търпението си.
В главата ми изниква сцената с малките деца на задната седалка в колата, дето не мирясват през целия път до морето и още на 10-тата минути почват: „Тате, тате, бееее, пристигнахме ли вече, а, а ? Така и ние, бързаме да пристигнем, преди да сме тръгнали. Но, що пък не. Може би само задавайки големите въпроси, ще можем да правим малките стъпки.
