Автор Тема: Истината за Бог  (Прочетена 32431 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Iris

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 922
Относно: Истината за Бог
« Отговор #30 -: Май 12, 2008, 15:05:51 pm »
Малко ще се отклоня от темата, за което се извинявам, но емоциите които усещаме на астрален план са само отражение на чувствата съществуващи на будхично равнище. Без човек да възпита чувствата си никога не може да надскочи личността си (физ. тяло, астрал и конкретен ум)и да се свърже (да се отъждестви) със своята душа, която е връзката му с висшите светове.

Животът е единен. Съзнанието е границата между духа и материята (а те в крайна сметка са едно).

"Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват." - Б. Дуно


Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: Истината за Бог
« Отговор #31 -: Май 12, 2008, 16:27:40 pm »
Не мисля, че се отклоняваш от темата въобще  Iris. Бог не включва ли живота, всичко живо, всички нива на съзнание? Нивата астрално, ментално или както и да ги назовем, са част от всичкото. И те не се преминават,надрастват и забравят и оставят, а по-скоро съзнанието, когато е на определено ниво се настройва, да осъзнае съответното следващо ниво.Не знам дали много правилно се изразявам. И то не е  преминаване и отиване в различно ниво, а както много правилно @ се е изразил в съседната тема за Езотерика и самопознание, всяко следващо ниво, обхвашща предходното  в себе си. Цитат: ВСЯКО "ПО-ГОРНО НИВО" ОБХВАЩА В СЕБЕ СИ "ПО-ДОЛНОТО",

Аз по-скоро си представям съзнанието като инструмент, антена, която се настройва за "обхващане" на определена честота (измерение, равнина, ниво). А не усещам самото съзнание като граница. Но явно всичко е въпрос на възприятие. Мисля, че принципно май говорим едно и също.  :)

И така до края, последното ниво обхваща всички предходни нива в себе си. И предполагам, така обхваща и всички характеристики на предходните нива в себе си.

И Спорт и Здраве, не е ли супер освежаващо, че имаме различни мнения? Това потвърждава, че всеки е на определено ниво на развитие и според това ниво  осъзнава и оценява нещата около себе си и в себе си. Аз уважавам различните мнения, те много ми помагат  да се ориентирам.  :) ;)

Неактивен @

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 14
ЗА ЧОВЕКА и ХОРАТА
« Отговор #32 -: Май 12, 2008, 17:20:33 pm »
Всичко е в съотвествие - .
Грандиозния план е само твоя представа, твой образ за нещата. Неизбежно е, но ако лесно го оставиш да стане "обективно изживяване" и става обърквацията. Работи се с образи, но въпроса е непрекъснато да се помни за относителността и сравнителността  помежду им... Най-вече, за Автора им - той да си спомня, че е зад всички образи...

  Няма грандиозни неща, за съотвестващи "грандиозни съзнания" - за тях грандиозните неща, биха били съвсем нормални и естествени. Грандиозността, също като останалите понятия, са сравнителни величини и зависят от това, спрямо кое се сравнява.
И за "свръхчовека" е същото.
И за божественостите...
 ---------------

  От горното лесно се вижда, че не си откровена... ;) защото нима не си си дала сметка, че ти също вярваш ии си вярваща - в своите си неща... както е всеки човек.  :)
Виж колко много представи изписваш, ако погледнеш внимателно в писаното от себе си много неща би видяла - за себе си. Писаното е твое отражение. А по всяко отражение може да се тръгне наобратно към огледалото и после към оригинала-автора си. Вместо да се отива от образ на образ и само да се "скача". Обръщам се към теб само виртуално - за всеки се отнася. Включително и за мен - най-вече за мен, затова съм го и открил, после го видях и при останалите.
---------------
дефинициите се създават от нас хората - нямат обективен характер. Ако те нямаше теб самата, нямаше да ги има и твоите дефиниции.
Дефинициите са част от множеството приети критерии за определяне средата в която се намираме. Но при нас, хората, те преминават в психични такива. Появява се психичен живот, който става по-важен и измества естествения, почти напълно.
  Внимателно можеш да се запиташ - КАКВО Е ЧУВСТВО, КОЕ Е ЕМОЦИЯ, КОЕ Е "ИСКАНЕ", и кое е ЖЕЛАЕНЕ. Самоаналитичността е отношение на самоуважение на човека към себе си. Това отразява, че той има свое преотрито значение за всички иначе "критерии", с които определяме което и да е - включително и себе си.

  Преди малко имах разговор в който имаше въпрос - КОЕ И КОГА НЕЩО Е "ЧИСТО"?
знаеш ли колко са важни именно тия "въпроси", при които се "удрят" застопорени още от детството приети наготово правила... И си остават там.
Хиляди хора говорят за емоции и чувства, но чувството и емоцията са две много различни неща. Ежедневния език ги смесва, чак до синонимност, но това показва една несъзнателност. Ако ти се наложеше да ги разделиш и внимателно да ги оформиш за себе си, заради една твоя вътрешна яснота, щеше да го направиш. Така е и за всичко друго.
---------------
фразата "НЕ ИСКАМ ДА ЧУВСТВАМ" я изразявам като несъстоятелна - не е до това, дали ти "вярвам" или не. Аз с вярване не се занимавам. Това е нещо, през което съм минал сам и внимателно съм го използвал, за да се изнеса от него. Това бяха трудни и много ценни моменти. Защото говореното от мен е преоткрито с практика. А не говоря приказки, дето да съм ги погледнал тук-там и после да съм ги смелил в някаква моя си кашица...
  Та фразата изразява, че нивото на ИСКАМ, е и ЧУВСТВАМ - на едно ниво са. И от това ниво не може да се "спрат". Не можеш да не искаш да чувстваш, както не можеш да чувстваш че не искаш.
Разбира се всичко може да се "изчувства". С чувстването се изместват всички обективни неща, и така се изживяват. Самото понятие ЧУВСТВО е израз на преживяване за "нещо".
Емоцията е само първична реакция- психична реакция. Както е и първосигналната физическа система на тялото, емоциите са първосигналната система за реакция на психичното. винаги са двоични - "приятно-неприятно" е основния критерий, още от утробата е заложено.
  Такава дефиниция за тия двете неща, няма да прочетеш никъде.
Дори от моите думи не е важно да го приемеш. Моите думи са си от мен. За теб истинските неща ще си останат тия, които САМА... САМО САМА, си извела - през себе си. Най-трудния период на всеки индивидуализиращ се човек е фазата на ИЗЧИСТВАНЕ - когато приетите наготово неща, всички се преосмислят и преоценяват през призмата вече на внимателния и съзнателен проглед през себе си. Това е бавен и обикновено на моменти е "драматичен" процес. :)И именно тогава човек се преорентира към прагматизъм.

та - исканите неща, си остават на нивото на самия им автор - в състоянието в което са искани и на това си остават - като представи. Щом е проявено ИСКАНЕ, е заради недостиг, затова е и търсенето. ИСКАНЕ и ТЪРСЕНЕ, са две имена на едно нещо. Имат един произход.

Няма същностно значение като качество дали се пита въпрос, или се желае нещо. Само израза е различен - по-интелигентните /менталнонастроените/ повече питат, те смесват, конструират идеи, чрез понятия. Критериите им далеч не са изрядни и именно те са тотално объркващи, понеже не са изчистени. През годините децата заимстват според контекста и се натрупват сума неизчистени и противоречиви критерии за всяко нещо. И после определенията стават само повърхностни. Защото ако се задълбаят, се стига до противоречия и се губо яснотата. А на хората им трябва - някаква яснота. Поне "чувство за яснота" и непротиворечивост. На всяко дете му трябва нещо да е ясно и точно - следователно и да е еднозначно, простичко - а такива са линейните и повърхностни връзки. Затова са и толкова ценени именно те. Всеки опит за аналитичност обаче, е форма на дисекция... А за това се иска кураж - защото по време на тази дисекция, може да се остане без "опорите" на наготово приетите и повърхностни неща...

И накрая - социума не се занимава с интересите само на един свой член. Нито ги обезпечава, нито ще го поощтри. Напротив - щом някой започва да се държи самостоятелно, става различния, става странния. Ако членовете усетят заплаха, реагират защитно - чрез всякакви проявления, дори до физическо отстраняване от групата... защото различния "мъти" груповите води... а в мътилката може да излезнат образи, в които всеки да се види "колко здраво е затънал"...
-----------
И не се оставяй да се заблуждаваш по това "съгласна съм"/ с теб, или с който и да е/. Аз пиша думи - влагам им някакъв свой смисъл и значение. Използвам ги за израз на това, което е в мен отвътре.
Ти четеш думи /все едно чии са/, използваш думите на някой , за да се огледаш ти през тях. Ти интерпретираш по свой си начин тия думи. Може някои да ги виждаш, като "точно това е", но не е... Страшно много от тия интерпретации - на думите - се приемат по подразбиране, но са приети... И неизчистени. А това определя много други неща - и най-вече разлики... Така става подвеждането. Думите само звучат еднакво. С тях се означава изричащия ги.
Една и съща фраза казана от двама човека, означава понякога крайно различно нещо. Това е толкова лесно да се забележи при отношенията между мъже и жени... :)
Думите са нищо сами по себе си - те са само посредник на изразяващи я се чрез тях. Социума и хората в него използват думните като всичко останало - като форма на свръзка. за целта предварително има "като договор", коя дума какво е и за какво се казва. Но нивото на социума лесно се надхвърля от всеки индивидуализиращ се човек. И на него му се налага да използва думи, но с задълбочаващо се значение, или с разлика в комбинирането им. Започва да използва своя значение в думите... Социалния език вече не върши работа на тия нива - защото не съотвества на този, който да го използва.
Повечето думи тук, в който и да е форум, са социално повлияни - по смисъл,. по подредба, по значение... А хората сме крайно различни - по същество... за тия, дето още не са открили различието си, остава "общото" и те са "у дома си".

В този контекст, можеш да помислиш /само като предложение/ за понятието МЪДРОСТ, АЛТРУИЗЪМ, АЗ - откъде ги чу, кога ги прочете и какво са искали хората да изразят с тях. А ти - какво точно изразяваш с тия думи.
Социалните им значения са много различни от задълбочения им смисъл... А няма кой друг да си го преоткрие, освен всеки един от НАС - от вас, от мен и от теб... :)

Успех!
« Последна редакция: Май 12, 2008, 23:01:55 pm от @ »

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: Истината за Бог
« Отговор #33 -: Май 13, 2008, 12:05:18 pm »
Всичко, което казвам е, така или иначе, мой образ за нещата.  Чий да е? И това, че съм съгласна с нещо, не значи, че ще си го лепна като  лозунг някъде или няма утре да мисля по друг начин, или след 5 минути. Чаровна наивност. Или, понеже казвам, че съм съгласна, не означава автоматично, че сега съм го прочела/разбрала за първи път и ми е паднала ябълката на главата.  Може сама да съм открила топлата вода преди време, кво като съм съгласна? Аз не се увличам и заблуждавам толкова лесно. Май, по-скоро заблуждавам другите, колко лесно мога да бъда залудена .  ;)  Десетилетията и мен са ме научили на едно-две неща. Аз просто  си давам резон да се променям непрекъснато. И знам, че се. И сама си следя промените. Не се оглеждам през твои думи, нито през моите. Както и не се хващам за всяка дума,  като удавник за сламка. Не разбирам тая обсебеност, да анализираш всяка дума , която изхвръкне от нечия уста. Какво изразява думата, кога съм я чула за първи път, дали ти си ги казал думите , дали друг, дали съм ги прочела някъде, какъв е социалният им смисъл... Толкова ли е важно? Аз не  си дефинирам всяка дума , не се опитвам да анализирам всяка дума. Животът ми би бил ад, ако трябваше да го правя. Думите и аз сме стари познайници, знаем си кирливите ризи. Думите не са ми кумири, само ги използвам, злоупотребявам с тях, заблуждавам с  тях, лекувам с тях. Е, и? Какво от това. Не мисля, че сериозно го каза за грандиозния план и как, за грандиозните, той не е грандиозен. Не думай?

Социума също не ме интересува. Отдавна съм разбрала поведението на социума. Той не ме занимава. Не ми се и налага за щастие. Така съм си устроила съществуването, че социума, най-малко ме тревожи и аз него.  :)  Като казвам, че не искам чувства, знам защо го казвам. Не съм откровена? Ами ако съм?  Може и да не съм , а трябва ли? Защо пък да съм, защо пък трябва непременно да подсказвам за себе си? Да давам жокери?  Може нарочно да давам заблуждаваща информация, за да не може да ми се направи ясен психологически портрет. Аз си знам каквото си знам и същото е и с незнаенето. Аз не си знам, каквото не си знам.  Пак си е мой проблем какво ще и дали ще узная. Пак не давам нишани. Може да съм хамелеон, който добре се слива с всяка околна среда.

Това,  непременно да демонстрира, какви невероятни познания има, е чисто човешка слабост и амбиция, която съм изследвала лично и откривам именно у най-малко знаещите. Човекът е силно комплексиран от своите повръхностни познания и като такъв се е зарил до гуша в литература (думи), наричайки я знание, за да може при всеки разговор, да компенсира,  да покаже съответния интелект и да “надговори” събеседника си. Той се потриса от мислълта, че няма да отговори на предизвикателство за полемика. Аз ги слушам, дори понякога разговарям с тях, както подобава на един уважаващ себе си, хамелеон.  Образователно е. С наивността на дете, все чакам някой, дето дълго мълчи, какво ще каже накрая, но те не обичат да говорят и подозрам защо.

Аз кумуникирам само до известна степен.  Има един момент, в който кумуникацията не е възможна с мен. Затваря се люкът и тва е. И събеседникът ми остава навън.   Мисля, че разбирам, какво ми казваш, но ок, ще кажа че не съм съгласна и не разбирам, за да не изглеждам заблудена.

 И защо си мислиш, че говоря за Его, Мъдрост, Бог, Аз, алтруизъм...? Защото съм ги чула някъде, прочела за тях? Сигурно, ако обичах думите, като теб. А, кога ги чух за първи път, знам ли, преди бая десетилетия беше, много изтече от тогава.. Ако това въобще има някакво значение. Думите нямат значение, в какъвто и да е смисъл, ако не означават действие или бездействие. Думите ни учат много, но повече ни заблуждават и ни оплитат в коварната си мрежа. И ако не се осъзнаем навреме, че потъваме, ще се удавим в думи. Думата “алтруизъм”  не върши работа, ако знаеш или не знаеш значението й, па било то социално или друго. Тя е просто дума, теория, рееща се във висящата библиотека. Алтруизмът е действие, начин на живот, той струи. И едни избират  да го гледат като дума, аз избирам да го гледам като качество.

Това се опитвах да обясня, (явно е излишно и обещавам да не го правя повече), че самите думи даже не ме интересуват и смятам, че са гилотинирани от смисъл. Само, че аз съм по-различна от теб в индивидуалния си прагматизъм. Нали сам казваш, че сме различни. Ти може и да мислиш, че знаеш, че аз “искам” или “вярвам”. Посочваш ми разликата между “емоции” и “чувства” . Това, можеше и да го приема, като лична обида, в един по-различен етап от развитието си  :) , сега  мога само да се усмихна и да си кажа: “ Добре, приятелю, благодаря ти за уточнението” . Няма да ти преча на мисленето. Няма и да те разубеждавам, няма и да се оправдавам. 

Спорът, като начин за изясняване на нещо,  винаги ми е бил много смешен. Реактивна стрелба с думи, след която никой не е по-умен от преди, само се чувства изтощен и глупав. Може да съм отминала тази точка, в която ще бъда индивидуален прагматист и съм станала оня хамелеон, който, ако, когато  иска ще се слее с околната среда, която обитава.  Нали вече казах, искам да махам неща, не да прибавям, така аз се чистя. И въобще не е било драматично при мен,  драма няма, просто е освобождаващо, защото никога не съм се лепкала като муха на мед за дадена идея, готова догма, даже и да са били привлекателни. Мога да захвърля всяко нещо, което си поискам, без да ми мигне окото и да ми трепне нерв. Винаги съм оставяла всичко да се рее около мен, вместо да трупам планина, която ще ми се изсипе един ден като лавина.  Реещото ползвам, като информационна библиотека, понякога. Винаги съм си оставала  в средата на нещата и не съм се хващала за подхвърляни ми пояси. Плувам отлично. Все пак, благодаря ти за съветите и пожеланието.  Знам, че са откровени. Поговорихме си, посмяхме се, поне за себе си мога да кажа. И, успех и на теб.  :)

Неактивен =======

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
Относно: Истината за Бог
« Отговор #34 -: Май 18, 2008, 09:55:17 am »
       "...Именно в хората Бог пребивава на Земята. Не в артефактите, мощите, олтарите, "тайните" учения и книги, "скритите" нирвани, шамбали,йерусалими и т.н., а в живите хора. Човекът е единственият храм Божий, защото той единствен на Земята има единственото възможно за Бога нематериално пребиваване в този материален свят, - безсмъртна Душа. Именно човекът е солта на Земята.
       И той е смъртен. Именно страхът от смъртта се явява причина за вярата на болшинството. И това е обективно. Даже Христос се е плашел от смъртта. и аз не съм изключение. Ние сега сме същите хора, както всички останали. За нас ежедневният сън е малка смърт. Но Христос е преборил плътта и ни е казал - да вземем своят кръст и да вървим след него. Да се преборим е лесно да се каже. А да се направи е трудно, защото в този случай Духът трябва да пребори обективната биология..."
           Андрей Шалыгин  

      http://www.shalygin.ru/formort.htm
« Последна редакция: Май 20, 2008, 16:09:15 pm от delfin »

METAL

  • Гост
Относно: Истината за Бог
« Отговор #35 -: Януари 19, 2009, 10:10:12 am »
Ние създадохме "Бог", а всъщност бог сме всички ние!

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: Истината за Бог
« Отговор #36 -: Януари 22, 2009, 15:48:08 pm »
С по-долните разсъждения, се опитвам да съживя темата. Разсъжденията са именно това и не претендират за меродавност или  правдоподобност. Всеки е свободен да ги тълкува, както пожелае, да им вярва или не, да ги харесва или не, да ги чете или не.  Просто последните събития в световен мащаб, финансови кризи, войни, конфликти, страх, смърт, вероятно все повече деморализират хората, да вярват във върховна  интелигентна сила. Виждам,  как това рефлектира и във форума, което несъмнено е отзвук на ставащото по света.  Хората все по-гневно и яростно заклеймяват войната, липсата на морал в управляващата върхушка от милярдери, безнравствеността, безчестията.  Те призовават към смърт и насилие, като решение на проблема.  Не осъзнават, че така сами се зареждат отрицателно и вредят на флуидността на божествената енергия, протичаща през тях.  И с тези авто-блокажи, все повече се отдалечават от божественото си предназначение. Не се търси корена и причината, а се критикува резултата от един много дълъг процес. Процес, в който сме създавали неосъзнато. Или сме създали света, такъв, какъвто е сега. Ако не ни харесва, трябва да потърсим причината в себе си, а не в определени племена, раси или социални слоеве.
 
От моя страна, това е още един, макар и безсилен акт, да предложа алтернативната гледна точка, че в света няма нищо, което да не е така, както трябва да бъде и че за всичко, което става тук, ние, като човечество трябва да носим отговорност.

Говорихме вече, колко преекспонирана, екзекутирана, лоботомирана и гилотинирана е тази дума „бог”.  Но, дори и аз я използвам, нуждаейки се да изразя нещо необяснимо, с ограничен инструмент като езика.  Творец, Създател, Архитект, безкраен източник, безкрайна интелигентност и безкрайна интелигентна енергия, са едни от епитетите, които също използвам за това, което имам предвид.  Ще ми се да поразсъждавам малко върху сътворението и божествения план, в който няма нищо случайно и всичко следва перфектен ред.  Дано, разсъждавайки, мога да вдъхна малко кураж на напълно отчаяните от живота и да им покажа по някакъв начин, че той не е нечестен, а просто ние несъзнателно го живеем.  И да им помогна да се замислят и да пожелаят да бъдат съзнателни  божествени творения/творци, а не самосъжаляващи се , объркани,  тъжни жертви на съдбата.

Всичко тръгва от безкраен източник на цялото сътворение, което е.  От вакуума, от нищото, от празнотата.  Цялото съзидание, видимо и невидимо, осезаемо и неосезаемо, води началото си от безкрайния източник.  За всички, съпътстващи този процес събития, можем само да гадаем или предполагаме, но това е, което е най-смислено за мен и съм готова да го приема като работна хипотеза. Работната хипотеза, не е доктрина, не е религия, не е вяра, а вътрешно усещане, което се нуждае от лично потвърждение и работи в тази насока.

Нека думата ‘празнота’ не ни обърква, празнотата е всъщност всичкото - безкраен, невидим океан, гъмжащ от потенциал. Празнотата не е нищо определено и все пак е флуидна и гъста хомогенна консистенция на негативно съществувание или не-съществувание, където (естествено) нищо не съществува.  В Потенциала е закодирано цялото Съзидание, преди да бъде създадено.  То живее в невидимия океан, като латентни възможности, схеми и матрици, които могат да се случат,  могат и да не се случат.  Потенциалът е кариерата, от която ще бъдат изсечени  бъдещите  строителни „тухли”, от които са изградени всички „реалности”. Не случайно „реалности” е в кавички, защото само Създателят е реален, а сътворението е негова илюзия.
 
Тези градивни „тухли” са първичните атоми, не онези от учебника по химия, а онези, които Езотериката нарича монади. Монадата е най-малката неделима частица от сътворението, която е носител на съзнание.  Носител на латентно съзнание не значи осъзната.  За да се само-осъзнае една монада, тя се „вгражда” в поредица от йерархични по същността си видове материя. Името ‘монада’ е въведено от Питагор 582-496 пр.н.е. (μονάς монас или единица) като термин от хилозойската теория, че всяка материя има съзнание, а  монадата е най-малката неделима частица, носител на съзнание.  Всяка математическа точка в космоса е център на съзнание, монада, индивид, крайна точка, която не може да бъде разделена на по-малки части.  Питагорейците използват думата μονάς и като началото на серии от числа, от което произлизат следващите. Или това единицата в математиката.

В труда си  De monade, numero et figura liber -1591, Джордано Бруно описва три фундаментални типа, Бог, души и атоми. Метафизичната идея за монадата бива популяризирана  доста по-късно от Готфрид Лейбниц в труда му „Монадология” от 1714, в който той не казва нищо по-различно от Питагор, а именно, че монадата е основната субстанция, която съставлява космоса, но е нематериална. Всяка монада е уникална, неразградима (неразрушима), динамична,  същество-душа, чиито качества са функция на нейните възприятия и стремежи. Монадите нямат истинска каузална връзка с други монади, но са префектно синхронизирани една спрямо друга от Върховната интелигентност (Бог) в предварително установена хармония.
 
Ясновидецът Чалрлз Летбетър, който с уникалните си спосбности е могъл да фокусира визията си на субнуклеарно ниво, е автор на епохален труд, наречен „Окултна химия”,  където той систематично и с помощта на уникалните си способности, е могъл да „разгради” до първични атоми, всички елементи от химическата таблица.  Схемите в „Окултна химия” изобразяват  първичният атом (ану в хиндуизма) с леко сплескана  сърцевидна форма.  Което е може би жокер за Сътворението като цяло.  Вече в друга тема съм давала изображение на първичния атом или най-малкия градивен елемент на сътворението. (Ако трябва, пак ще дам) Той може да бъде положителен или отрицателен.

Химическият атом, който ние знаем от химията,  може да се разгради на още по-малки части, тези по-малки части може да се разградят на още по-малки,  по-некомплицирани частици; те от своя страна могат да бъдат разградени на още по-малко комплицирани частици. След третото разграждане само още едно е възможно. Четвъртото разграждане ни дава първичния атом.  Индийските текстове говорят за Водите на Космоса, всяка капка или монада еманира от Океана на Съзнанието и накрая се завръща в него. Или както Буда казва: „Капката роса спи в Сияйното море”.
 
Вероятно прекарвайки еони или милярди еони, (само можем да гадаем, нали времето не съществува там)  този безграничен, сияен  океан (източник) се само-озъзнава.
 
Съзерцавайки се, той( родът е напълно условен) разбира, че съществува,  т.е.,  че Е.  Тази точка на себе-осъзнаване  е „Бог аз съм”. Или това Езотериката нарича началната точка, точка нула.
 
/Това подозрително прилича на израза от  библията „Аз съм това, което съм”.  Или още: „Аз съм, който съм.”. (Във версията на крал Джеймс:  I am that I am.  От Hebrew : אהיה אשר אהיה, произнася се: Ehyeh asher ehyeh). Гръцкият превод на Hebrew писанията  е, че „Бог Е”, което по смисъл означава: Бог е целостта на съществуванието  и всяка перфектност, без начало и без край. И съществата получават всичко, което са и всичко, което имат от него, но той самият е самата еманация на себе си и той е всичко, което е.  ( Нека оставим за момент, че това е изречено в Библията от въпросния Yahweh или Йехова, който така или иначе е искал да се смята, че той  единственият Бог и други богове не съществуват). /

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: Истината за Бог
« Отговор #37 -: Януари 22, 2009, 15:50:17 pm »
От тази точка нула (0) тръгваме всички ние, нашето дълго пътешествие  към себе-осъзнаване. Това е висш акт на проявление на свободната воля, която всички носим закодирана в себе си, наследена от Създателя. Безкрайният източник,  избрал да  прояви себе си в тази точка. Така потенциалът от безкрайния океан еманира в тази точка, като концентрирано ехо, отзвук (отражение) на самия океан. Или в това действие наблюдаваме  еволюция. Тази концентрирана точка е съзнание и енергия или началото на съзнанието и енергията.  Празнотата, безкрайният океан е изиграл роля на баща/майка  на тази точка. „Нека бъде светлина”

Вероятно са изминали още стотици еони, преди точката да разбере, че самата тя може да еволюира или да използва потенциала, който ѝ е предоставен от океана - баща/майка . Както и да е, можем само да гадаем, защото нали понятието ‘време’ не съществува в безкрайния източник.  Ако в празнотата няма време, значи няма и разстояние, а щом няма разстояние, значи няма и пространство.
 
Вероятно точката, подтиквана от наследствения нагон за еволюция,  започва да се движи  насам натам, опитвайки се да изследва, но всеки път когато отива „там”, тя се оказва на същото място. Защото „там” е „тук” в празнотата.  Няма „горе” и „долу”, „ляво” и „дясно”. Или щом няма пространство и разстояние, тя не може да отиде никъде. Където и да иска да иде, тя се озовава все на същото място, защото в празнотата, във вакуума, тя е нявсякъде.
 
Но нагонът на точката вече е закодиран в нея – еволюция на съзнанието, посредством интелигентна енергия. Това е наследствената характеристика, дадена й от Безкрайния океан - баща/майка. Ако слезем на микро-космически план,  ние също  наследяваме характеристиките на нашите родители, нали?   За да еволюира, точката трябва да изследва, да събира опит, но щом не може да отиде никъде, значи има проблем, който трябва да реши.
Това малко същество, където и да иде в празнотата, се оказва все където си е.

Размишлявайки, (колко дълго не знаем) в един миг точката направила абсолютно същото, което безкрайният бе направил с нея. Тя се самоосъзнала.  Тя се обърнала към себе си и се огледала в себе си. Всяко обръщане навътре в себе си, е еволюция.  Ние, на микро-космическо ниво, не бихме разбрали кои сме, ако не направим същото, не се обърнем към себе си, не се съзерцаем и вглъбим в себе си.

Така точката и нейният образ, нейното огледално съзнание, всъщност, станали  две.  Точка и огледалния й образ. Значи съзнанието и енергията, които празнотата е родила вече също имат огледално съзнание и енергия.  От там нататък всичко носи закодиран в себе си принципът на огледалност.  Всяко нещо е отражение на друго нещо.  ( Както на микро-космически план,  войните и страданията на земята са отражение на нашите мисли)

Сега вече имаме две точки на проявено съзнание, следователно вече имаме и разстояние между тях, имаме една нова „реалност” между тези две точки. И тази нова реалност се нарича време.  И времето започва своето съществуване, защото вече имаме разстояние от точка до точка, което се изминава за определено време. Разстоянието от точка до точка е мярката за време, но и същевременно е и пространството. Така, че можем да наречем това време/пространство.

Вече имаме второ велико сътворение: време, разстояние и пространство, които са издънка или продукт (клонинг)  на друго съзнание - първото.

Или това е, което Езотериката нарича  7-ма плътност, а религиите 7-мо небе.  Разстоянието между първите две точки на проявление.

И така, това е началото на нашата история или историята на Едно същество ( „Бог аз съм”) , избрало да се прояви като всички нас и всичко останало, за да  разширява съзнанието си и еволюира.  Целта на Създателя е, да изживее всичко, за да се разшири, да еволюира. Творецът започва да слиза от 8-ма плътност, сътворявайки всички по-ниски плътности ( и „реалностите” в тях),  като безкрайна поредица от разумни създания, проявени в различни времеви цикли, за да осъзнае и изживее себе си.  Това са мирияди  йерархии от „висш разум”,  израз, който така силно ни притеснява и комплексира.

 Всички тези йерархии от висш разум, носейки наследствените характеристики на създателя, свободна воля и нагона за самоосъзнаване и еволюция, следват вече замислената потенциална схема и на свой ред, самите те създават.  Всяко същество, изследва потенциала по свой, уникален начин и все пак, понеже носи наследствените характериситики на родителя си, е подчинено на ред в Сътворението, което иначе изглежда хаотично.  Когато се говори за висш разум, не мислете веднага за  сиви или зелени човечета или рептили. Космосът не е толкова скучен. Позволете на ума си да допуска отвъд стандартните конспиративни теории. Защото дори и те са създадени, следвайки закона за объркването. Или, по-точно, създадени, за да ви объркват. Не бъдете наивни, изследвайте САМИ всяко твърдение, преди да го приемете за ваша собствена истина. 

Йерархиите в сътворението са неизброими по своето разнообразие, характер и природа, редици от същества. Създания (богове), за които дори нямаме понятие.  Съзнателни синове и дъщери на Създателя, които използват дадената им от твореца, наследена свободна воля, да се разширяват, еволюират и създават самите те, ползвайки се от първичната материя и посредством интелигентната енергия.  Ние също сме синове и  дъщери на създателя, но не сме осъзнати, а по-скоро сме в периода на самоосъзнаване.  3-та плътност, в която се намираме е площадка за имено това самоосъзнаване, индивидуалното.  ( Друг е въпросът, че освен хората, в 3-та плътност обитават и много други същности от по-високи плътности, които играят определена роля.) Докато не се самоосъзнаем и разберем, кои сме и приемем този факт, не можем да еволюираме и се налага да повтаряме неосъзнато нови и нови  цикли.  И това е разликата между нас и всеки по-висш разум. Той осъзнато твори, ние творим неосъзнато. Или той поема отговорност за творенията си, а ние – не.  Тъй, че иразът „висш разум” не бива да ви комплексира. По-скоро трябва да е вдъхновение за собствено самоосъзнаване и напълно съзнателно  сътворяване на собствени „реалности”.  Висшият разум не дерзае да господства над вас.  Това е в разрез с еволюционния процес. 

Нагонът на Твореца е проявен в нас като негá, стремеж да бъде винаги едно цяло, защото той Е едно цяло. Това, което много хора усещат през целия си живот, като липса на нещо, липса на важна част от тях, но не знаят точно какво, е именно този нагон, да се завърнем в Безкрайния Създател- океана и да се абсорбираме в него.  Тази липса е доказателство, че не сме отделни частици, въпреки, че така ни се струва, а сме Едно Цяло, което винаги , каквото и да прави остава цяло, ние сме  Едно единствено съзнание . Затова е толкова безмислено мразенето,  ненавиждането и нараняването на други хора, защото те са част от цялото.  Просто трябва да уважаваме правото на избор на Създателя, да се проявява във всичко останало, независимо, че на нас ни се вижда лошо. От гледна точка на Създателя, няма добро и лошо, има само проявление.  Концентрирането към себе си и вглъбяването, е пътят към разбирането на това цяло.  Пътят обратно към Дома. Разбира се, това е само образно казано, защото едно бебе не се връща в корема на майка си. То расте и се осъзнава и носи закодирани в себе си наследствените характеристики на родителите си. Носи и правото на свободен избор, който му осигурява стремеж към еволюция. Потенциалните таланти, които родителите  имат, могат да бъдат развити и от детето. То може да се научи да прави това, което прави родителя.  Всички качества на Създателя ние носим закодирани в себе си.  Тези качества, може да бъдат рационално развивани и използвани от нас за нашата, респективно - неговата еволюция. Може и да спят латентно у нас, докато повтаряме несъзнателно цикъл  след цикъл.  Когато започнем да живеем осъзнато, със съзнанието, че  има само Едно същество,  когато достигнем до дълбините на това разбиране и отдадем на Създателя правото му да се проявява във всичко останало, тогава ние можем да се слеем с него.  Тоест, когато спрем да съдим останалите. И когато спрем да съдим себе си и си вменяваме вина.  Когато си позволим да бъдем това, което сме и на останалите да бъдат това, което са, тогава настъпва просветелението. Пътят за всички е един и води само до едно място. Мястото, в което отново имаме свободния избор, да изберем да се абсорбираме в нашия Създател или да поемем в нови октави на проявление, самите ние като бог-създател, който започва началото на нова октава от проявления. Това е детето, научило занаята на родителя.   Изборът, както  сега, така и тогава, е изцяло наш. 

Разбира се, има подробности относно пътя, които сега няма да разисквам подробно.  Има два начина да се стигне до въпросното абсорбиране. Единият е безкористно отдавайки себе си на Създателя в служба на еволюцията и помагайки на другите - неегоистичният, а другият е  пътят на егоистичната служба, в полза на себе си. И двата пътя водят до едно и също място. Поляризацията изчезва някъде по средата на  7-ма плътност. До тогава всеки може да избере съзнателно, коя от двете пътеки да следва.  Тези, които осъзнават двата пътя,  еволюират бързо, ползвайки се сами от правото си на свободна воля на творци и създатели на реалност. Независимо дали са отрицателно или положително поляризирани. Ключът е  да бъдат съзнателно поляризирани, а не автоматично или неосъзнато поляризирани. Тези, които не са осъзнати, остават в  цикличното повтяряне  на животи, докато не се осъзнаят и не поемат една от двете пътеки.   

Ако не сте забелязали, ние живеем в поляризиран свят. Ние сме захранвани всеки ден с поляризация, буквално от отвсякъде, медия, живот, работа, отношения с хора. Не ви ли подсказва това нещо? Светът край нас е пълен с божествени жокери.

Прекрасен пример е поляризацията „за” и „против” войната.  Бидейки „против” войната не значи, че сте позитивно поляризиран, а  точно обратното, ( несъзнателно) негативно поляризиран.  Това са капаните, които неосъзнатият ум/човек трябва да премине, за да излезе от 3-та плътност.  Както майка Тереза например отговаря на въпроса, дали би се присъединила към  шествие против войната, тя казала”Не”, но, че  би участвала в шествие за мир.  ( В това се крие и тайната, която дълго обсъждахме и остана непроумяна от мнозина)

В книгата Spirit Medicine,  Hank Wesselman и Jill Kuykendal разказват за срещата си с Кахуна Хале Макуа, шаман от  покрайнините на вулкана Килауеа,  който им подарил паничка, издялана  от дървото камани и обяснил:  Това е вашата паничка със светлина, дар от вашата аумакуа ( Душа, Висш Аз), която се разделила. Като минаваме през живота,  ни се случват разни неща. Понякога взимаме неща, които не ни принадлежат, понякога нараняваме други с думите си, с мислите си или с действията си; понякога постигаме успех за сметка на неуспеха на други. Всеки път, когато това стане, ние стъпваме в негативната полярност и част от нашата светлина угасва.  Всеки път, когато това се случва,  е все едно да слагаме камък в паничката. Накрая тя се препълва с камъни и спира да излъчва светлина.

За щастие Макуа обяснил, че всеки път, когато паничката се напълни, можем просто да изсипем камъните и да я изпразним. ( Или, това значи, че можем да сменим посоката по всяко време) Целта ни трябва да бъде, да не напълваме паничката.  Тоест,  да останем съзнателни през цялото време.  Или съзнателно да останем положително поляризирани, ако така сме избрали. 

От друга страна, има и създания, които открито и честно предпочитат тъмнината пред светлината и следват другата пътека - негативната. Но понеже е открито и честно негативно поляризиран, а не негативен, но лицемерно маскиран като позитивен, той напредва в еволюционната пътека. Той използва наследеното му право от Създателя, правото  на свободна воля. Той съзнателно я употребява в негативна посока, а именно  в службата на Аз, като в „Аз” той вижда ( и уважава) еманацията на Създателя.  Именно тази тънкост убягва на хората, които непрекъснато се люшкат като махалото на часовника, без да са способни съзнателно да следват единия или другия път към Безкрайния създател.  Те се лашкат според социалния климат, според медиите, според обществото, според измислени нравствени постулати и морални норми. Непрекъснато прокламирайки, кое е право и кое е криво, кой е добър и кой е лош.  В темата за морала, която предизвика нестихващ интерес,  вече съм казвала,  че не сме дорасли да съдим и да морализираме, защото самите ние не сме идеални. 

В заключение мога да кажа, че Създател се става, когато осъзнаеш, че си такъв. До тогава създаваш несъзнателно, а знаем, какви са резултатите от несъзнателно създаване. Те са навсякъде край нас.  Опознайте себе си.  Водете съзнателен живот.  Изберете една от пътеките към безкрайната интелигентност. Изборът е винаги ваш и сега.



Неактивен Tangrata_

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 465
Относно: Истината за Бог
« Отговор #38 -: Януари 22, 2009, 17:46:48 pm »
Най-силните от лошите спазват принципите на непривързаност към конкретното действие, а също и дисциплина. Дори много често те могат да минат за "добри". Някои детайли в поведението и състоянието на съзнанието им са удивително сходни с тези на "добрите".
Затова и често много хора могат да се заблудят в тях. Няма я тази примитивна омраза, или пък жестокост. Има спокойствие, хладнокръвие, воля и тн.
Пазят някаква си там, тяхна чистота.

Не са за подценяване, определено.
Искаш да свалиш някое момиче: www.lovestyle.org/forum  Българите в Канада: www.bgcanada.com

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: Истината за Бог
« Отговор #39 -: Януари 25, 2009, 12:40:57 pm »
Благодаря ти, че с прочел написаното, Тангра. Да, не само, че не трябва да се подценяват, а въпросната чистота, за която говориш, е един много важен жокер за това,  че имат жизнено важна роля за нашето израстване и самоосъзнаване. Тяхното поведение е подсказване, къде в матрицата стоим ние. И аз не говоря за малката локална фермичка от книгите на Еленко и други автори, наречена Земя. Аз говоря за матрицата на  Божествения ум. Тази, която има значение.  И като казвам Бог, имам предвид първият проявен от Безкрайния океан Логос, точката, началното централно слънце, в чиито ум пребиваваме и от който сме неразделна част ( за сега). Яснотата в намернието е магическат част, която превръща намерението в резултат. Било бяла или черна магия. (под магия рзбирам успешното манипулиране на първичните атоми в една или друга насока) Практикуването на магия изисква сурова, безпрекословна честност. Магията (силата намгьосниците) не е нищо друго, освен способността съзнателно да се използва  подсъзнанието.  Когато частта извън настоящият ти живот, подсъзнатлната част от ума ти е закрита с дебела завеса, как би могъл да го използваш? Докато сме в неведение за това, което е зад завесата, ще бъдем и неграмотни относно, как лично да използваме космическите ресурси. И несъзнателно ще продължаваме да вършим поразиите, които гледаме около нас.

Винаги си казвам, че дори един да разбере това, което пиша е повече от 0. Нещата са много по-прости от колкото изглждат. Но, когато си обул гумени ботуши, можеш да си джапаш колкото искаш през локвите, предполагам.  :)

Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 199
Относно: Истината за Бог
« Отговор #40 -: Януари 26, 2009, 21:43:40 pm »
July,

   Наистина имаш дарбата прекрасно да представяш нещата! Но мен /и мисля не само мен, а всички мислещи същества/ винаги ме е вълнувал един главен въпрос.
   КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО, било То, Светия Дух/Бог, Буддха, Ра, Аллах и т.н.? Как виждаш нещата? Аз съм малко озадачен, защото не виждам смисъл в еволюцията на ЕДНО ГЛОБАЛНО СЪЩЕСТВО, ако няма друго подобно такова, ЗАЩОТО, какъв е смисълът То да се самоосъзнава/еволюира чрез еманиране-създаване на огледални отражения, които в крайните си степени /в последните огледала/ са доста изкривени и имат мъгливи очертания с тези на оригинала? В един момент тези отражения започват да се съзнават като отделни единици, защото са загубили връзката с Дома си, с Основата си, с Първичността си и започват конкуриращи и антагонистични взаимоотношения заради доста илюзорни и несъществуващи цели, което пък цели отново откриването на, и достигането до, Първичното отражение /и не дай си боже НА ОРИГИНАЛА/. Но тези огледални отражения за това и резултират антагонизъм, защото се чувствуват различни и отделни едно от друго, което е друугото име на ЕВОЛЮЦИЯТА.
   Но То, защо ЕВОЛЮИРА, ако в действителност няма друго подобно, което да стои на разстояние и да е различно от Нашето То? Защо Нашето То извършва вътрешен антагонизъм, за да постигне саморазвитие? На кого е нужно това саморазвитие, ако То НЯМА НА КОГО ДА ГО ПОКАЖЕ и не го показва, освен на себе си? ИЛИ ПЪК ИМА НА КОГО ДА ГО ПОКАЖЕ? От цялата "епопея" на самосъзнаването това е най-големия ми проблем, който не мога да реша!!!
   Какъв е смисълът???...
   И, моля те /!/, ако смяташ, че не съм формулирал правилно въпроса, който се опитвам да изясня, доформулирай го, както смяташ, че трябва!

   Доколкото си спомням, Елена Блаватска многократно е посочвала за величието на знанието, притежавано от брамините. А това величие се изразявало в следното: при всяко едно запитване /независимо от същността и формата на въпроса/ към брамините за същностите и процесите, протичащи в Нощта на Брама, те никога не казвали нищо. Доколкото ми стана ясно отричали да отговарят не като израз на горделивост и себичност, още повече от незнание /с просто лъжетвърдение за знание не прикривали незнанието си ; те наистина ЗНАЕЛИ/. Причините се криели в много неща - истинско тайнство /те все пак и сега са секта/, ахимса, невъзможност казаното да бъде разбрано и съзнато и др., които в момента не се сещам. За Дните на Брама информация много. За нощите на Брама НИКОЙ НИЩО НЕ ЗНАЕ, освен брамините и това е написано от ръката на Блаватска. Аз мисля, че за ИСТИНСКОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА ТО, ОСВЕН ПОЗНАНИЕ ЗА ДЕНЯ НА БРАМА /ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ВСИЧКО, КОГАТО ТО ЕМАНИРА МОНАДИ И СЕ САМООСЪЗНАВА-ЕВОЛЮИРА/, ТРЯБВА ДА ИМА ПОЗНАНИЕ И ЗА НЕГОВАТА НЕПРОЯВЕНА ЧАСТ, наречена в индийските епоси Нощта на Брама. Ако ПОЗНАНИЕТО касае само Деня на Брама и липсва, каквото и да е като информация за Нощта на Брама, то е само половината, не е цяло и няма ефективност, защото НЕ МОЖЕ С ПОЛОВИНАТА ПОЗНАНИЕ ДА СЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ЗА ДЕ ЗАЛЪГВАМЕ И ДА ТВЪРДИМ, ЧЕ ИМАМЕ ЦЯЛОТО ПОЗНАНИЕ ЗА ТО. Едва, когато придобием освен познаниеТО за Деня на Брама и знание за Нощта на Брама, ще можем да бъдем имаме пълна увереност, ЧЕ ИМАМЕ ИСТИНСКОТО ПЪЛНО ПОЗНАНИЕ ЗА ВСЕЛЕНАТА, ТО, БРАМА, РА, СВЕТИЯ ДУХ, БУДДХА, АЛЛАХ и т.н.

Вторият абзац беше само разсъждение. Отговорът на горепоставения въпрос смятай за първостепенен!!!

Предварително благодаря!!!! :D :D :D

Неактивен July

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 242
Относно: Истината за Бог
« Отговор #41 -: Януари 27, 2009, 17:53:36 pm »

Първо, искам да ти напомня, какво беше писал  последно в темата ”има проблем”. Че едно време е имало затворени теософски или езотерични общества.   В същия ден, малко по-рано, бях споделила с приятел, колко много ми допадат езотеричните общества, като форма на общуване. И това ако не е синхроничност... :D Но, тогава темата тръгна в друга насока и нямаше как да ти отговоря.
 
 Да обсъждаш абстрактни идеи в затворен кръг и в толерантна обстановка, о йес, бейби, говориш на моя език!  8) ;) Но, докато не открия други сподвижници на идеята, ще остана в малкото затворено общество от аз и мен. Форумите са подиуми за открито/екзотерично обсъждане на такива идеи. Езотерично, значи затворено. Щом езотеричното стане екзотерично, то престава да е скрито.  Щом престане да е скрито, то пак става скрито. Не знам, дали ме разбираш. Има неща, които могат да бъдат казани във форум и да бъдат отминати просто ей така, защото по презумпция се смята, че едва ли нещо значително и фундаментално сериозно ще се появи във форум.  Това, което аз винаги съветвам всички е същото, което аз самата правя. Взимам само онова, което вътрешния ми глас „потвърждава” или онова, с което резонира.  Чета нещо, чувам нещо и бръмченето се появява и едва ли не, понякога е като все едно си открил топлата вода. И си казваш: „Ма, аз вече го знам това! Откъде ли?”  Именно отговора на последния въпрос, е при мен факторът, който ме мотивира и анимира и това няма нищо общо с его и стремежи, по-скоро е като нагон.

Много хора намират езотериката за само-доказваща се, в момента в който се докоснат до нея. Това е защото познанието, както твърди Платон, е припомняне отново на вече придобити знания. Всичко това, което моментално сме в състояние да разберем и  проумеем, вече сме асимилирали в други наши  инкарнации.  И желанието да си припомня, ме движи към еволюция, предполагам.

Аз не мога да нарека еволюцията антагознизъм, дори бих казала, тя е точно обратното на антагознизъм. Да еволюираш, не е необходимо да се противопоставяш или състезаваш с други, да искаш да си повече от тях. Ти си следваш твоята пътека неотклонно и няма връщане назад. Еволюцията е естествен прогрес, антагознизмът е застой. Конкуренцията и амбицията не са присъщи на еволюцията.  Другите хора не са ти пречка, ако ги разбираш.  Но, предполагам затова трябват все пак основни езотерични познания. Лично аз, в този смисъл, намирам най-резониращ с мен Хенри Т. Лорънси, анонимен  шведски езотерик, пишещ под този ник. Той е успял да запази анонимността си и никаква интрига около името му, не помрачава информацията. Друг автор е Артър Пауъл, който просто компилира от Чарлс Лертбетър и Ани Безант. Мога да ти дам уеб сайт, в който книгите на Х.Т. Лорънси са преведени на руски, май това ти беше силния език, нали?
 
Има нещо много тревожно в това, че не носим от инкарнация в инкарнация спомена за преди и познанието за след. Защо сме ограничени, сами ли се ограничаваме? Някой ли ни ограничава? Самото ни ограничение е доста дразнещо, особено, когато човек си задава фундаметнални въпроси, като твоя, за смисъла на всичко. Имаш чувството, че знаеш нещо, но нямаш нито вътрешно, нито външно потвърждение. Това при едни се превръща в безсилие и оправдание, да не поемат по пътя, за други е точно обратното, наркотик, който ги движи в неопределена посока, с цел да разберат. И аз съм от вторите, неопределеността на посоката не метревожи. Нищо не ме тревожи, защото имам вътрешното усещане, че вече знам. Знам, че всичко има перфектен смисъл, само трябва да си го припомня. Повдигайки завесата и излизайки отвъд ограниченията, било то наложени ни от други или наложени ни от нас самите. Щом е граница, значи може да се премине отвъд нея. Иначе нямаше да знаем, че е граница, нали? Затова и мен дребните матрици не ме притесняват. Това препоръчвам и на всеки друг. А и на теб, приятелю.  Ако трябва да си припомним смисъла на съществуванието, не трябва ли да се обърнем към себе си? И да потърсим начин, да излезем отвъд ограниченията на човешкия ум? Звучи ми логично.

Невежеството за съществуванието е толкова голямо, че догматичните системи на теологията, спекулативните системи на  фолософията и примитивните хипотези на науката, са били приети като задоволителни обяснения. Но, ако всичко е толкова ясно и тези системи работят на практика, защо ние, опирайки се на тях,  не прогресираме като вид? Защо човекът, въпреки технологическия си прогрес, не е прогресирал духовно дори на йота от древността. Той все още се мрази, все още воюва, въпреки  древни и по-близки примери за безмислието на войната. Защо? Не намирайки отговор в религиите, науките и философиите, едно еволюиращо съзнание, не може просто да спре и да не  потърси отговори другаде. Когато целият свят около теб е полудял, можеш да се обърнеш само към себе си и да се огледаш в дълбокия кладенец.  Няма опасност да се удавиш в него.
 
Лично за мен, езотериката е била най-задоволителна всред съпътстващите моето развитие книжни документи. Но, каквото и да сме прочели, остава само прочетено, ако не се приложи. И не можем да намерим отговори на фундаментални въпроси само четейки.
 
А ти, приятелю, питайки този въпрос за смисъла, имаш ли някакви собствени предположения, интуитивни идеи? Може би са верни, проучи ги. Понякога това е архетипният начин на  Висшия Аз да общува с нас – внезапни идеи. Записвай ги, мисли над тях. Трябва да се развиваме, да се научим да се само-наблюдаваме и само-опознаем, да наблюдаваме идеите, възникващи в ума ни.


Предполагам, брамините не са искали езотеричното да стане екзотерично, защото колкото пъти това е ставало, е било злоупотребявано с важна информация за собствени цели и с деструктивни последици. Информацията се спуска на час по лъжичка и то на отбрани. Блаватска е била такъв човек. Но информацията в нейните книги, макар и колосална, не е всичко. Има още и то още много. Въпреки огромната лавина от данни, която е и трудно смилаема, до отсяване на важното, има и неща, които не са й позволявани да споделя.

Не познавам много добре индийските текстове, но доколкото знам, според тях Брахма е Логосът (богът–създател и част от троицата Брахма/ Вишну/ Шива), производен на Брахман или негово проявление. Брахман пък е непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко в космоса и отвъд него ( или безкрайният източник).

Предполагам, ако трябва  да ти отговоря със същите термини, смисълът, за който говориш е, да станеш Парабрахман. (Въпреки, че от 6-те индуски системи 2 не признават Парабрахмана, а 4 го признават. Тоест, ако разчиташ на изучаването им, едва ли би достигнал до смислен отговор. Но, тези, които го признават пишат така:  Не можеш да знаеш или обясниш смисъла на Парабрахман, можеш само да станеш Парабрахман.  Това значи да се върнеш чрез себе-осъзнаване към Парабрахман, защото ти, така или иначе, отдавна вече си Това. Само дето си се проектирал в само-съзнание, чрез Пуруша(креативното съзнание) и Пракрити (това, което създава форми или - природата), двата основни принципа, с които се поддържа космоса. Така, че за да станеш Парабрахман, трябва да престанеш да съществуваш в космоса.
 
Ставайки Парабрахман, освобождавайки се от своите символи на проявление, ти не ставаш нищо, което вече не си, нито пък Космосът прества да съществува. Значи само, че Върховният източник хвърля обратно от океана на манифестираното съзнание едно свое течение в тази форма, която предшества цялото съзнание.

Парабрахман е Абсолют и защото е Абсолют, не може да бъде редуциран до термини на познанието. Ние не можем да знаем Абсолюта.  Всички неща на съществувание и не-съществувание  са символи на Абсолюта, създадени в само-съзнанието. Доколкото символите разкриват една малка част или подсказват за Абсолюта, той може да бъде загатнат, но дори това знание на сумираните символи, не е достатъчно истински да се познае Абсолюта.

Парабрахман бидейки Абсолют, не подлежи на никаква логика, защото логиката може да бъде приложена само за нещо определено. Истинската природа на Абсолюта е точно това, че не знаем какво е или какво не е; какво може да прави или да не прави; нямаме причина да предполагаме, че има нещо, което да не може да прави или че неговата Абсолютност е ограничена от някаква импотентност.
 
„Какъв е смисълът?” е Въпросът на въпросите, но не мислиш ли, че трябва сам да потърсиш смисъла за себе си първо. Ако не намираш смисъл в своето съществуване, а знаеш кой си, как да гадаеш за смисъла на Абсолюта, при положение, че дори не знаеш какво е той?

Ние усещаме духовно, че когато преминем отвъд всичко, отиваме към нещо Абсолютно; ние усещаме духовно, че вселената е проявление в процес, идващо от Абсолюта, но всички тези думи и фрази са просто интелектуални термини, опитващи да изразят неизразимото. Ние виждаме само толкова, колкото можем.  Другото е само спекулации.

Поради неяснотата относно Абсолюта, не бих могла да му придавам чисто човешки характеристики. От там и не мога да знам, защо и дали той/тя/то - Абсолютът не споделя с друго, подобно същество. Аз даже не знам, дали той/тя/то Е същество, тъй като казах, че не могат да му се приписват човешки или каквито и да е характериситики и не подлежи на логика.  Някои идеи от ченълинги ( тях винаги ги преглъщам с едно наум), предполагат много други вселени, всяка от които е проявление на такъв абсолютен дух.

Това можем да разберем само, ако станем Абсолют. Или излезем отвъд време и пространство. До тогава можем само да гадаем. Не може да направим квантов скок.
 
Не всички обаче, които излизат отвъд Космоса, стават непременно Парабрахман. Някои се сливат с недиференцираната природа (Авиака Пракрити), някои се изгубват (сливат) в Безкрайния източник, някои преминават в тъмно състояние на не-различаване (не-диференциране) на космоса – чисто недиференциран Атман,  някои преминават във временно състояние на дълбок сън (сушупти) в неперсонални принципи на Ананда, Чит или Сат.  Първичният принцип на божественоста, този на свободната воля, е в действие тук. Ти си совбоден да избереш. Аз бих добавила, че съзнанието е водещо.  Степента на развитие на съзнанието прави избора.

Нощта и деня на Брахма са част от Брахма. Брахма, бидейки краен, денят и нощта са също крайни или обратното на безкрайни. Когато едно нещо има начало има и край. Нощта има край и деня има край. Не мисля, че е толкова важно, какво става през нощта на Брахма. Но според това, което знам, вселената се раздува/еволюира през деня на Брахма и колабира и се разпада на съставните си първични атоми по време на нощта на Брахма. Разбира се, един ден (Еон или Калпа)  на Брахма трае 4,32 милярда земни години, а нощта още толкова. Това са немислими за осъзнаване времеви цикли. И все пак имат начало, следователно и край.

Предполагам, че „Нощта на Брахма” отговаря на метавселената/негативния космос от езотериката.

По време на нощта на Брахма, всички разградени първични атоми се абсорбират отново в Брахман ( Безкрайния източник), чакайки пресътворяване.  По време на Нощта на Брахма, Бог  остава в състояние на сън без сънища - неактивен, безмерен, бездънен  и неразгадаем покой. По време на Нощта Вишну лежи в безсъзнание върху Космическия серпент Шеша. Към зазоряване, от слънчевия плексус на Вишну разцъфтява лотус, от който се появява Брахма – Създателят, докато Шива, агентът на преабсорбирането (самхара), се появява от главата му и т.н.  и т.н., всичко започва отначало да се проявява и раздува и еволюира, чрез троичния принцип на проявения бог.
 
Но, защо това да е важно и да те тревожи, особено сега, на тоя етап. Когато ти предстоят много по-непосредствени решения. Като това, какъв път самият ти да поемеш.  Не, че ще ти диктувам, какви въпроси да те вълнуват. Щом този е важен, значи е така.  :)

Но не е ли най-добре, да се започне от търсене на нашия смисъл. Защо аз съществувам и защо аз еволюирам. Търсенето на  връзка с твоето подсъзнание, (твоят Висш Аз).  Ако проумееш своя собствен смисъл, това непременно би помогнало да проумееш после Вселенския, после Космическия и после и Безкрайния източник...  А попадайки в Безкрайния източник, несъмнено ще намериш и отговор на въпроса за смисъла.  Но докато не станеш самият ти Абсолют, не можеш да проумееш Абсолюта. Както казах и по-горе, Абсолюта не се достига или разбира, трябва да станеш Абсолют. Няма Абсолют, който да ни е дал писмени сведения за това, какъв е неговия смисъл. Предполагам единственият начин да откриеш отговора, е, сам да станеш Абсолют.  Дали въобще съществува Абсолют? Не е невъзможно. И ако питаш мен, в това е смисълът. И ако трябва да свържа този с предишния си пост - Ако има Абсолют, той си е обул гумените ботушки и му пука за локвите.

Аз имам един много фантастичен ( за някои край мене, даже смехотворен  :D ) начин на общуване с моето подсъзнание. Имам карти с Архангели, почти като Таро. Всяка карта съдържа основен израз, името на съответен Архангел и малко по-подробно обяснение на израза. А също и какво е, да работиш с този Архангел.
 
Някой път, когато имам съмнения за нещо, задавам конкретен въпрос, разбърквам картите и тегля 3  или просто цепя картите на две и гледам коя карта е по средата на тестето. Зависи, както ми дойде, не мисля, просто следвам интуицията. Досега успяват безотказно да ме удивляват и всеки такъв 2 минутен сеанс завършва с широка усмивка и  вътрешно потвърждение.

Днес, преди да ти отговоря, зададох въпроса: „Дали ще съумея да отговоря адекватно на въпроса на SMSI-H ?” Разбърках и цепих на две и се падна картата: „Ти знаеш, какво да правиш”  ;D ;D ;D,  Архангел Уриел.  И краткото обяснение: „ Ти си по-мъдър, отколкото подозираш и твоята вътрешна мъдрост вече ти е дала отговора на въпроса, който тъсрисш. Прегърни това знание и му се довери.„  ;D  и „Уриел помага да се осветлят неясните ситуации осветявайки вашата пътека.  Той обикновено прави това, стъпка по стъпка. Но с негова помощ вие ЩЕ знаете коя е следващата стъпка”. 
Синхроничност, може би...едва ли не. :D ;D

Дано съм ти помогнала да осветлиш поне малко своите „неясни ситуации”, въпреки, че за мен лично, ключовият израз беше „стъпка по стъпка”.  Правейки малките стъпки, ще можем да каляваме волята си и търпението си.

В главата ми изниква сцената с малките деца на задната седалка в колата, дето не мирясват през целия път до морето и още на 10-тата минути почват: „Тате, тате, бееее, пристигнахме ли вече, а, а ? Така и ние, бързаме да пристигнем, преди да сме тръгнали.  Но, що пък не. Може би само задавайки големите въпроси, ще можем да правим малките стъпки.

Неактивен SMSI-H

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 199
Относно: Истината за Бог
« Отговор #42 -: Януари 27, 2009, 18:33:11 pm »
Благодаря July! Наистина, задавайки големите въпроси, ще можем да направим правилните стъпки. Но нали всички деца, задавайки въпроси, изучават околния свят и така намират смисъл в изучаването му, тоест полезни са на себе си и околните, вместо да правят простотии. И тъкмо тази тяхна активност Е ЕДНА ОТ ПРАВИЛНИТЕ СТЪПКИ, защото им създава вътрешно нетърпение и вечен стремеж да търсят.

Съжалявам, но тази вечер съм зает и ми е невъзможно да помисля върху думите ти по-обстойно!


Неактивен хадзапи

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 808
Re:Истината за Бог
« Отговор #43 -: Септември 08, 2009, 21:07:11 pm »
Имайки абстрактно мислене ние сме способни да излезнем зад предела на своята Вселена (Светлината) и да видим, че нашият Бог също НЕ Е САМ (подобни на него са безбройно множество и не е задължително да са Светлина), че той също НЕ Е ВЕЧЕН (при Издишането ПУСТОТА- ТВОРЕНИЕ-Голям Взрив- Юга; при Вдишването - СВИВАНЕ на разширилата се Вселена, познала себе си, за регенерация в ПУСТОТАТА-ВАКУУМ); че Той също НЕ Е САМОДОСТАТЪЧЕН и е принуден вечно да се РАЗВИВА (когато ВАКУУМЪТ, регенерирайки се при ВДИШАНЕТО достига критическата маса, отново ИЗДИШАНЕ - ТВОРЕНИЕ, но на по-високо ниво- и така в безкрая до безкрай. СЕГА НАШИЯТ БОГ НА СВЕТЛИНАТА е отново СЪТВОРЕН, но са сътворени и НОВИ ВСЕЛЕНИ НА СВЕТЛИНАТА - бившите Основатели, издигнали се по-рано до Отеца, а сега способни и ДА ЗАДМИНАТ РОДИТЕЛЯ!


Михалич - участник в един руски форум

превод: хадзапи

Неактивен Спорт-Здраве4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 244
Re:Истината за Бог
« Отговор #44 -: Септември 08, 2009, 22:00:10 pm »
Бахти мешавицата човек.Аз не съм сигурен дали и той знае какво иска да каже.Някви шикалкавения между дуолностите и идеята за "големия взрив".

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27