Форум за конспирации, уфология и мистика.
Духовно => Езотерика => Темата е започната от: July в Април 30, 2008, 17:37:30 pm
-
Цялата концепция за Бог е ужасно объркваща - всеки има различни идеи и повечето от тях грешни. Теологическата концепция за Бог е пълна фикция. Бог не е стар човек с бяла брада, обрисуван така от западната църква; бог, който е като човек но с магическа суперсила.
Бог не е индивидуално всемогъщо същество, или даже троица. Бог е колектив. Колективът е група от индивиди, които могат да работят индивидуално или като отделна личност (индивид), точно както пръстите на ръката ви. Има многобройни богове (напреднали същества), които менажират различни аспекти от вселената, но има само един Бог. Бог е колективното съзнание на Космоса. Бог е всичко, което съществува, включително и ние. Бог не е отделен от нас, защото Бог е един и Бог е всичко. За да може Бог да бъде наистина всемогъщ и всезнаещ, той трябва да е целият Космос. Но има също и непроявена страна на Бог: източникът на цялото съзидание, който “съществува” извън Космоса. За да можем да различим двата аспекта, аз ще отнеса непроявената страна като Абсолют и проявената като Бог. Абсолютът е върховно съзнание, което включва в себе си Вселената (Космоса). Абсолютът е непроявен, без форма и непроменящ се – той е Създателят. (Ще опиша религиозния и научния аспект на създанието по-нататък).
Богът от Стария завет е синтетичен-фалшив бог, но какво тогава е това в Новия Завет? Просто Бог от Новия завет е колектив от напреднали същества, които съблюдават развитието на нашата планета. Планетарното “Правителство” очевидно има лидер и той може да бъде сметнат за Бог на този свят. Някои от неговите познати имена са Древният от дните, Малхизедек, Господар на Света, Планетарен управник или Санат Кумара. “Бог” не е титла, която удобно му пасва, защото високите царства оперират като обединени колективи, в които индивидът е второстепенно важен. И също има и йерархии от даже по напреднали същества над него, така, че ако той е Бог, как да наричаме тогава тези над него? За това е по-полезно терминът Бог да го запазим за проявения аспект на Абсолюта.
В заключение да сумираме: “Абсолют” се отнася до непроявеният създател на вселената, Космоса, Бог се отнася до сумираното съзнание, енергия и материя вътре в Космоса, и “бог” може да бъде отнесено към всеки високо напреднал индивид или колектив, който има космическо съзнание.
Да изчистим сега някои заблуди за това какво Не е Бог.
· Бог не е отделно същество – Христовото послание е било това на Любов и единност, не на разделение. Бащата, за който той говори не е външен Бог, а божествената йерархия към която той принадлежи. Когато той казва на Йоан 10:34, “вие сте богове” той има предвид, че ние имаме същия потенциален божествен аспект в нас.
· Бог не иска да бъде обожествяван – Напреднали същесва нямат нужда от хвалебствия, ласкателсва и възхвала от човешките същества, както човешките същества нямат нужда от почитане и възхвала от мравките! Само фалшивите синтетични богове имат нужда от човешка емоционална енергия под формата на възхвала, поклон и страх, с която се зареждат, за да могат да оцелеят.
· Бог не отговаря на никакви наши молитви – Бог има Божествен план и знае по-добре от нас, така, че няма смисъл да го молим да си промени плана, за да задоволи нашите тривиални и често егоистични искания. Само помислете за хаоса, който ще последва, ако Бог реши да отговори на всички молби на всички хора! Истината е, че той дори не чува нашите молби защото те обикновено не отиват по-далеч от нашия Ангел хранител или Личен Свещен дух.
-
СЪЗДАВАНЕТО НА ФАЛШИВИ БОГОВЕ
Кoнгрегация от хора, които обожествяват външен “бог”, всъщност създават този “бог” и го докарват до съществувание. Техните комбинирани мисли взимат една форма (мисъл-форма) и те буквално създават техен бог, представяйки си го с техните съзнания. Мисъл-формата е съживена посредством емоционалната енергия на обожествяващите, и резултатът е, че създанието –“бог’ е завършено с атрибутите , с които създателите му си представят, че то е надарено. Мисъл-формата няма своя собствена воля или интелигентност; всичко, което може да прави е да отразява като огледало мислите и емоциите на създателите й. Фалшивият бог се презарежда чрез периодично боготворене и възхищение и колкото повече последователи привлича, толкова по-могъщ става.
Някои племенни и национални божества (включително Йехова – богът на евреите) са създадени по този начин. Израелтяните си представяли техният бог – горд, арогантен и агресивен (оглеждайки тяхната собствена вътрешна природа). Затова не е учудващио, че Йехова ги е довел до много битки за да установят тяхна собствена земя, която те така отчаяно желаели. Психосоматичното предимсво на истинската вяра, че те имат Бог на тяхна страна, означава, че израелтяните не е много вероятно да изгубят въобще някоя битка.
Интензивно негативните вибрационни енергии, които са асоциирани със страх и смърт наторяват фалшивият бог с още по-голяма виталност и перманенция. Церемонии, включващи кървави жертвоприношения са били едно време нормална практика, защото те генерират голям запас от негативна емоционална енергия, която е “хранила” фалшивия бог. След това свещениците и лидерите са яли от плътта и пили от кръвта на жертвата , било то човек или животно. Модерната църковна служба комюнион, причастие ( с хляба и виното) е базирана на тези древни пагански кървави жертвоприношения и няма нищо обшо с почитането на Христос.
Всяка църква, храм или религиозна група, чиито членове вярват, че богът, който те почитат е отделно външно създание, несъзнателно създават синтетична, изкуствена версия на този бог от техните комбинирани мисли. Фалшивият бог отразява съзнанието на неговите почитатели; добро или лошо. Ходещите на църква няма за какво толкова д асе страхуват, тъй като съществата, които те са създали са архитипове на Бог, Иисус, Мариа и т.н. Но много ходещи в черкви също вярват в обективното съществуване на дявол. Дяволът не е истински индивид, но хорските вярвания всъщност създават синтетичен дявол. Ще ви напомня, че нито едно от тези синтетични създания, добро или лошо, не притежава каквато и да било самостоятелна, тяхна лична сила, така, че те не могат да причинят обективна вреда, но те могат да причинят субективна емоционална или ментална вреда на хора, които вярват, че са истински.
Този феномен не се отнася само в частност до религиите, но почти до всеки аспект на същесвуване. Където и да има система на вярване в каквото и да е, там има и синтетична мисъл-форма; където и да има идеал там има синтетична форма, която пресонализира този идеал. Но по принцип само религиозните и сатаничните хора, които боготворят техните създания ги зареждат и им дават от собсвения си живот.
Това разкритие не означава, че църквите или храмовете са по някакъв начин сатанични. Последователите на дадена църква не бива да се чувтват виновни или да се срамуват, защото те не са създали тези синтетични форми съзнателно и защото ги обожествяват с добри намерения. Както вече казах, нито едно истинско автентично духовно създание не иска да бъде обожествявано, но не е толкова глупаво, че да спре да помага на религиозно отдадените, само защото те са били подведени. Те продължават да изпращат позитивна духовна енергия и послания чрез църкви и храмове, но за съжаление тъмните сили също изпращат своята негативна енергия и фалшиви учения. Тази продължаваща битка е отговорна за обърканото състояние на организираните религии днес. Само истината може да освободи хората от техните илюзии, но преди те да бъдат освободени, те трябва първо да приемат фактът, че са били подведени и заблудени. Ироничното е, че точно религиозните и духовни хора може да намерят това много трудно за приемане, докато магьосници и вещици вече го знаят отдавна, тъй като разчитат именно на собствени създадени мисъл-форми за да извършват техните магии и трикове.
ИНТИМНОСТ С БОГ
Някои хора твърдят че са имали лична или интимна връзка с Бог, но това не е възможно технически, защото ниекое човешко същество не е достатъчно развито за да комуникира с духовно същество на такова високо спиритуално ниво. Други хора твърдят, че са в контакт с изчезнали духовни учители, архангели, духовни водачи, светлинни същесва от други звездни системи и има няколко възможни обяснения за това, с кого или какво те наистина виждат и контактуват.
· Автентично напреднало същество: Това е възможно само за пrосветлени хора, и по-малко от 1 на 1 000 000 спадат в тази категория.
· Техният личен ангел –хранител: Само много високо развито съзнание е необходимо за да се преследва информация, интуиция и вдъхновение от нашия ангел-хранител (или личен Свещен дух), и по-малко от 1 на 1000 спадат в тази категория.
· Натрапник: Много често хора с психически сили или гадателски способности биват заблудени от нефизически същества, претендиращи да бъдат нещо което не са. Някои от тях са злонамерени и активно се опитват да заблудят хората; докато други са добронамерени дезкаранирани (обратното на инкарнирани) хора, които смятат, че понеже са “мъртви” ги прави по-знаещи и квалифицирани и им дава право да учат “живите”. Масата от недоказани и често противорвчиви половинчати истини, които преизпълват толкова много ню-ейдж книги са доказателство именно за това.
· Синтетично (изкуствено) същество: Точно както е възможно група от хора да създадат синтетично същество-Бог с креативната сила на тяхното въображение, по същия начин е възможно за отделен индивид да създаде синтетично създание със силата на неговото въображение. Тези синтетични създания не могат да предложат обективна информация, тъй като те отразяват само мислите и вярванията на техния човешки създател. Но това е все пак достатъчно за хората да вярват, че те си имат работа с високо духовни развити създания или Бог. Тези създания могат всъщност да бъдат много по-опасни от от типа на натрапника, защото те винаги потвърждават 100% вярванията на техния създател. В следствие на това, индивидът стига до заключение, че той е на Ти с Бог и развива огромно духовно его или месия – комплекс. Ако тези синтетични създания биват игнорирани, те постепенно се разсейват и мисъл-формите ще се разпаднат.
Най-голямата разлика между тези 4 типа създания са: първите 2 само дават – дават ви достоверна информация, на която можете да се опрете, и висока енергия за да ви помогнат да се развивате, за разлика от последните два вида, които само взимат- взимат ви за мезе и взимат вашата енергия за да могат така да поддържат себе си. Ако някой иска да заблуждава сам себе си, че е дoстатъчно специален да заслужи лична връзка с Бог или архангел, то това си е техен прерогатив. Нищо така или иначе няма да промени тяхното мнение, защото ти можеш да помогнеш само на някой, който иска да му бъде помогнато.
-
Мелхиседек е сборно име на Ордена на Мелхиседек и всички негови членове носят различно малко име и другото е винаги Мелхиседек. На Земята проявен във физическо тяло е бил само Макиавента Мелхиседек. Другите с това име, които са се въплъщавали или са в момента с това име са свързани с този Мелхиседек. А останалите от ордена, които сега са свързани със Земята са в духовно състояние. За справка "Книга Урантии". Има и други източници, в които тук-таме се споменава за Ордена.
Някъде съм чела, но не помня точно къде, че вече Санат Кумара не заема длъжността Господар на света /Планетарен логос, Древният от Дните, Планетарен Управител/, а е предал мандата на Майтрея, под чието ръководство ще бъде или бъдат следващата епоха /няколко поредни епохи/.
Богът-създател на нашата Вселена е един, а всяка друга Вселена си има свои Богове-създатели, които също си имат своите израствания /най-доброто сравнение е Стълба към небето/. Когато ние израстнеме, Бог като колективното ни съзнание, започва нова степен от самото си развитие и отново, но на по-високо ниво на осъзнаване той започва отново да се дели /ние/ и започваме отново уроци, които влизат в колективното създание - Бог. И така Бог в Бог в Бог... А Абсолюта, първичната творяща енергия всички религии го дават като проявеното/непроявено, като непознаваем, извън времето и пространството. За справка стари тесктове и митовете, също и съвременни интерпретации.
Имам книга за висшите светове, ченълинг е, под формата на диалог с нашия Бог /Бога, в чиято система влизаме/ като въпроси и отговори. Трябва да се преведат и от нея някои неща. Има и други книги от същия източник, но още не съм ги чела, скоро ги открих в руски сайтове и трябва да си ги извадя и да ги чета. Автори са Стрельникова, Секлитова. Като информацията дадена в тях не съм я срещала в други източници. Всеки сам за себе си ще я тълкува.
Благодаря за темата. Когато стигнех до тази книга трябваше да измисля подобна тема. Сега, ако може ще превеждам в тази тема.
-
Да бе, то да не е само моя тема ;D. Разбира се, дерзай, пиши, изказвай мнения. Аз пиша, за да го чете адуитотията. Ще си превеждаме и ще си обсъжадаме, ако има интерес. Който нещо го вълнува или притеснява ще сподели. :)
-
Благодаря
-
"Повечето съвременни хора смятат, че Бог е непостижим. Според тях, Той вероятно съществува някъде или по някакъв начин в природата или може би дори извън нея, но определено за мнозинството Бог и човекът не са един и същи разум. И което е парадоксално - наред с това източникът на подобно убеждение твърди, че сме създадени по "Божий образ и подобие"! Вътре в човешкото сърце има едно съкровено място, където се е зародило цялото Битие. Такова е било изначалното учение на Исус /но е било заличено по политически причини от висшия гръцки и римски клир/; всъщност този възглед може да се проследи далеч назад във времето, поне 3000 години преди Христос, чак до древна Индия и Египет, в Упанишадите и египетската тантра.
Когато хората започнат да осъзнават кои са всъщност- истински синове и дъщери на Бог, на Разума, създал цялото Битие - тогава и само тогава човеците ще се слеят с Бог в умовете, сърцата и телата си и ще се събудят от дрямката.
Най-древните хора на тази планета могат да ни помогнат изключително много, тъй като те имат огромни познания и помнят изначалната си връзка с Майката Земя и Небесния Отец. Как иначе щяха да оцелеят на тази Земя толкова дълго и да се запазят толкова хармонични?
Змията от Светлина вече се премести в новото си жилище и започна да излъчва нови вибрации върху Земята. Те са съвършено различни от онези, които изпращаше през изминалите 13 000 години. Цикълът не се дмижи по кръг, а по спирала. Всеки път, когато прави нов оборот, той не се връща на своето място, а се придвижва нагоре по спиралата, също като молекулата на ДНК. И подобно на ДНК, кодовете се дешифрират по различен начин. Така се създават нови пътища, нови светове и ново тълкуване на Единствената Реалност, която човечеството трябва да съзре и в която накрая да заживее..."
Друнвало Мелхиседек - "Змията от светлина отвъд 2012"
-
Ето още една "истина" - пак поредната.
И пак - детски приказки за "БОГ", поднесени като за поредната "ИСТИНА". Пак уверения и уникални стъкмистики в името пак на "доброто", на щастието, на светлината и добруването и поредните повторения на митове. Пак йерархии, описания... Все едно деца събират комикси като фенове на едно или друго заглавие, фантразирайки си и привиждайки си собствените блянове и щения в жадуваните картинки.
Едно и също явление се повтаря и все повече хитреци се възползват от него. Ама се възползват, щото им се дава... Дава им се възможността именно от "читатели" - вярващи - като вас.
Кое ли прави възможно да е толкова интересно кой, кога и какъв "учител" бил, кой бил и защо бил БОГ. Кой управлявал и кой създал вселената. Кой и как раздели Вселената на "наша" и съответно на "чужди Вселени".
Как така един самознавец, само защото си присвои името и заговори онова, което се очаква от него, примеси го с прочетени от него предварително книжки, библията и ги нагоди... и всички наготово повярваха на тази толкова елементарна и очевидна стъкмистика. А т.н. Мелхиседек си направи световна известност и стана кумир на повярвалите - при това толкова лесно, толкова просто. А е един толкова посредствен и елементарен човек. Само дето вие вярващите му окичиха славата и смешната духовност, за която на него му стигаше да ви увери.
Как така толкова е лесно да се лъже... а е толкова трудно и непосилно да се погледне "ИСТИНАТА"?
Как и защо "децата" предпочитат "приказките и измислиците" пред това да порастват и да вървят самостоятелно напред с истината за себе си?
Жалко, но показателно, че в тема за езотерика са намерили място всякакви социални митове и легенди, включително с "духовен" отенък, само не и същността по темата.
Но най-смешното е от всичко е, как величайши глупости като горните грабнаха толкова хора по планетата и ги запратиха наново във модернизирана форма на религиозните християнски вярвания. На вярващите много им е потребно да си сменят обектите за вярване - малко нови истории, нови персонажи, нови представи, които всъщност са старите, но с нов грим.
И така - сменя се само на повърхността - отдолу всичко е старото. Стари са и "имената" дори - пак същите преклонения пред величието и великите, учителите и йерархиите, силните и могъщите...
Не се ли сещате, че тия симптоми са показателни именно за хората, които копнеят - и за сила и за могъщество и за величие... И копнеят, мечтаят и го желаят, щото го нямат - нямат го в себе си. Проста форма на компенсация.
Къде е самосъзнателността, така характерна за понятието езотерика - духовните съвременни приказки тръгнаха още от Елена Рьорих и Блаватска, та и до днес се четат главно те. И как да не би, след като са значително повече привлекателни от сухите и отчайващи верующите познания за разума, развитието, практиката. И при които самите вярващи просто не се виждат там - за какво тогава да копнеят, да желаят, да мечтаят?
Нима дотам западна идеята за духовност при положение че за духовно в момента в целия свят се прие за естествено някой си контактьори да си пишат или слушат или говорят под диктовки и все от велики учители, от видни, по-видни представители на раси, господари, богове... и какво ли още не. И бързо от прагматична и практическа, духовното стана теоретично, приказно и информационно с толкова много фантазни измислици в него. И защото за практиката са нужни животи, векове... за същинската трансформация е нужна работа... А за мечтания и фантазии нищо не е нужно - лесна сделка.
Тази социално-популярна форма на езотерика е също като "чалгата" в музиката - всички професионалисти знаят за нивото й и въобще не се занимават с нея. Но искащите да блеснат на сцената на популярността и славата псевдоезотеристи се прежалват и стават обикновени чалгаджии. И така е в целия свят, щото това явление въобще не е само българско. И точно както и в чалгата има и добри певци, инструменталисти, рядко но ги има, така е и с чалгата в социално-популярните духовни приказки и митологии. Популярността, блясъка, славата, известността изиграват своята си роля и лесно стават по-важното в сделката с егото. И от това просто си отива духовното. Остава просто онова, на което "ЕГОТО" му казва духовно - вятър и мъгла, натъкмени с духовни дрешки. Важното е че свежите опаковки за пореден път привличат "предлагането" и "консумацията". Това искате и търсите - това ви се и предлага. Точно хора-имитатори като г-н Мелхизедек, знаят най-добре това. Не че и вие не го знаете, просто сделката ви е изгодна - и за двете страни. А когато изгодата стане по-важна от смисъла н съдържанието... това става.
И нито мелхизедек, нито папата, нито аллах или буда са основата. Вие - консуматорите сте в основата на всичко това. вие им давате силата, парите, времето и енергията си. Вие - всеки един от вас ги захранва в името на собствените си фантазии и блянове, които ви идват през тях.
Не църквите и джамиите и храмовете направиха да дойдат в тях милионите "богомолци" - просто това ви трябваше, това повикахте... и то ви дойде. Там се обещават нещата, които толкова искате. Там ви казват как да ги преживявате , със съответната цена в съответната сделка. Без вас милионите и милиардите, те са едно голо нищо. НИЩИЧКО - празен балон, който вие самите раздувате. Какво щяха да са Ватикана и Исляма, ако не бяхте вие да пълните плащада "свети петър" или милоните "правоверни" в Мека? Заради вас те съществуват и вие сте тия, дето са отговорни за ставащото и станалото и ставащото занапред. Всеки един от вас - със своята си сделка допринася за продължението - хилядолетия наред и сигурно още толкова.
-
И нито мелхизедек, нито папата, нито аллах или буда са основата. Вие - консуматорите сте в основата на всичко това. вие им давате силата, парите, времето и енергията си. Вие - всеки един от вас ги захранва в името на собствените си фантазии и блянове, които ви идват през тях.
Не църквите и джамиите и храмовете направиха да дойдат в тях милионите "богомолци" - просто това ви трябваше, това повикахте... и то ви дойде. Там се обещават нещата, които толкова искате. Там ви казват как да ги преживявате , със съответната цена в съответната сделка. Без вас милионите и милиардите, те са едно голо нищо. НИЩИЧКО - празен балон, който вие самите раздувате. Какво щяха да са Ватикана и Исляма, ако не бяхте вие да пълните плащада "свети петър" или милоните "правоверни" в Мека? Заради вас те съществуват и вие сте тия, дето са отговорни за ставащото и станалото и ставащото занапред. Всеки един от вас - със своята си сделка допринася за продължението - хилядолетия наред и сигурно още толкова.
Много добре казано, подкрепям напълно това мнение!
-
Да, абсолютно прав/а е! Наистина хората доста са се увлекли по всички тия "ню
ейдж" "учители" и "посветени", които са тук единствено да затварят очите ни с благи приказки и да ни карат да отдаваме силата и енергията си на някакви си външни източници или както July ги нарича по-горе "синтетични богове" като цялото познание и сила са в нас самите! :) Между другото, July, много интересна тема, благодаря! :)
-
О, да - "свежа кръв", някой който да рабуни позаспалите духове. Не губи стила си.
-
Аз превеждам нещо, което смятам, че е интересно или противоречиво. Не съм изказала още мнение. Според мен кльомбата е теоритично прав, но трябва и много да се внимава с емоционално - осъдителните изказвания и отчуждаващи класификации на “вие” и “ ние” . Много е тънка разликата между емоционалната хистерия и хуманизма. Не можем да съдим хората за това, че слушат чалга. Както не можем да съдим камъните, че не могат да готвят мусака. Всичко зависи от степента на развитие на съзнанието у даден индивид. И когато приемем, че не всички са на едно ниво, ще бъдем по-толерантни, по-снизходителни и не толкова пренебрежителни , към онези, които слушат чалга или се давят в ню-ейдж книги. Има хора с примитивно развито съзнание и такива с по-високо развито съзнание. Така е било и така ще бъде. Да изнасяме лекции на кравата, че не знае закона на Нютон е напълно безмислено и извън контекста на нещата. Хората постепенно, не с един живот, ще достигнат до това, за което всеки един се е родил – да изпълни великия план. Просто, трябва да бъдм търпеливи и толерантни към онези, които са на по-ниско ниво на развитие, а не да се възгордяваме, че ние сме на по-високо ниво. То е все едно да кажеш, че едно 15 годишно дете е по-добро от 8 годишното, защото знае повече. Ако намалим критиките и ги заменим с доброта, хуманизъм, толерантност и търпение, можем да превърнем нашата емоционално-осъдителна хистерия в един много полезен инструмент и с търпение и любов, да помогнем на члагаджиите да чуят и други ноти. Ако не им хареса Моцарт сега, то ще е защото той не вибрира на тяхото ниво на съзнание. И трябва да приемем това за нормално, не да го осъждаме. Никой от нас не е закърмен със Стравински. Нека се опитаме да бъдем балансирани, толерантни, хуманни и добри човешки същества, мисля, че е по-важно от това, кой слуша Лепа Брена и кой чете Блаватска. Никой не се е родил знаещ. Пък и мисля, че на хората им е писнало от проповедници, които им казват какво да не правят, какво да не слушат , какво да не четат, какво да не пият или ядат. Подобни методи не са педагогични. По-скоро имат обратният ефект. Аз съм избрала търпението, баланса и ненасилието, обективизма , вместо яловото критикантсво. Кой какво ще избере е 1-ят и най-важен космически закон – правото на свободен избор. На всеки желая мъдър избор. :)
-
Да, абсолютно прав/а е! Наистина хората доста са се увлекли по всички тия "ню
ейдж" "учители" и "посветени", които са тук единствено да затварят очите ни с благи приказки и да ни карат да отдаваме силата и енергията си на някакви си външни източници или както July ги нарича по-горе "синтетични богове" като цялото познание и сила са в нас самите! :) Между другото, July, много интересна тема, благодаря! :)
"Синтетичните богове" ги създават най-вече официалните религии. Голяма част от "ню ейдж" ученията са насочени точно към това, което спомена - разкриване на нашата духовна същност, която като част от цялото/Бог притежава всички негови характеристики. Затова са и изискванията за морал, нравственост, алтруизъм, състрадателност и др. защото да познаеш себе си на практика означава да проявиш в живота си всички божествените добродетели, които изначално са заложени в тебе. Без това всякакви усилия в търсене на знания и сила са обречени.
-
July,
всичко казано от теб е по подразбиране. Прочети внимателно и напиши къде в моя пост има "осъдително" изказване.
Има голяма разлика между ОТГОВОРНОСТ и ВИНА. Анализ и оценка са едно, а осъждане оценки - друго. Едното от двете не включва "лично отношение"
За едни хора критиката е обвинение и те й реагират като такава. За други е възможност за поглед "отстрани" - регресивно-емоционалния момент и съответните самозащитни реакции вече са прескочени. За такива хора отношението вече не е от значение, а всяко нещо се превръща във възможност. И все пак всичко това си е в рамките на приемащия и тълкуващия. А не на пишещия.
Всеки човек пише за него и пише него си.
Всеки читател е интерпретатор на себе си и всъщност "пренаписва" с прочита си всеки текст. Той използва текста само за огледало. Огледало на него самия, защото читателя резонира на което и да е /текст, музика, думи, събития/ само в рамките на достъпното от него. А то пък е израз на нивото на което е. Повечето несъзнателни хора не знаят за това и преживяват като истина и като своята си реалност, образите и проекциите си. Точно това е и границата на самоосъзнаване, но това вече отива извън рамките на тази тема...
Става въпрос, че това как и защо един човек ще приеме и ще реагира на нещо което достига до него, не е моя отговорност, а е отражение на него самия. "ЧИТАТЕЛЯ Е ПИСАТЕЛ чрез прочита си" /има я тази фраза по смисъл написана дори в центъра на "съюза на писателите" :)/. Това е, което той избира. Не му отнемам правото на избор, нито на свобода. Както и не съм я отнел и на себе си, пишейки вече третия си пост в този форум. Не убеждавам и не си играя на доказване чрез доказателства. Не ми е нужно да споря за правотата си - това просто не ме интересува. В темата на "кабалиста" много ясно се виждат много неща - за който има "очи". Повечето неща изведени и написани от мен са провокационни защото всеки в себе си ги носи в някаква степен. От време на време се позабравяме, улисани и потъващи в самомагията на собствената си реалност, но винаги някъде, вътре в нас имаме един тих гласец, може да е нуловим шепота му, но го има. Той затова се "чува" само в "миговете на тишина".
В смисъла на всичко това провокацията, заложена в горния ми пост е преднамерена и очевидна. А всеки как ще си я изтълкува и спрямо това - "реагира", си е негова работа. Нося отговорност само за написаното от мен... и Живота си. Ако всеки можеше да го каже и да живее с това, света можеше да бъде и друг. Аз все пак обаче не съм идеалист, а по-скоро прагматик. нямам претенции нито към света, нито към справедливостта, нито към бог или конспирациите... само открих, че аз съм тоя, от който зависят - в моя си свят. И един ден си дадох сметка, че ако ме няма мен, ако ви няма Вас, ако ни няма хората и човеците, ако ги нямаше съзнанията ни... , какво щеше да остане - Бог ли, свободата ли, Любовта ли, смисъла ли въпросите и отговорите ли, конспирациите ли, науките ли, знанието ли, ученията ли, драмите и илюзиите ли... ? На вселената не са й нужни тия неща - те са само човешки - на нас. От нас идват и са заради нас самите... Само дето от даден момент нататък се усещаме за всичко това. Че ние сме авторите на света и той е такъв, какъвто сме го приели, не защото Вселената е такава, а защото ние сме я направили да изглежда такава - чрез "прочита си" през нашите очи. Дотолкова я виждаме, дотолкова и я приемаме. И колкото "очи" - толкова Реалности. Илюзията че някои реалности са по-истински от други, е заради това, че социо-културния живот прави уеднаквяване на "картините" които вижда всеки редови "член". И така магията се задвижда - с идеята че "щом другите виждат това, значи и аз като го "виждам", значи е истина".
-
В смисъла на всичко това провокацията, заложена в горния ми пост е преднамерена и очевидна. А всеки как ще си я изтълкува и спрямо това - "реагира", си е негова работа. Нося отговорност само за написаното от мен... и Живота си. Ако всеки можеше да го каже и да живее с това, света можеше да бъде и друг. Аз все пак обаче не съм идеалист, а по-скоро прагматик. нямам претенции нито към света, нито към справедливостта, нито към бог или конспирациите... само открих, че аз съм тоя, от който зависят - в моя си свят. И един ден си дадох сметка, че ако ме няма мен, ако ви няма Вас, ако ни няма хората и човеците, ако ги нямаше съзнанията ни... , какво щеше да остане - Бог ли, свободата ли, Любовта ли, смисъла ли въпросите и отговорите ли, конспирациите ли, науките ли, знанието ли, ученията ли, драмите и илюзиите ли... ? На вселената не са й нужни тия неща - те са само човешки - на нас. От нас идват и са заради нас самите... Само дето от даден момент нататък се усещаме за всичко това. Че ние сме авторите на света и той е такъв, какъвто сме го приели, не защото Вселената е такава, а защото ние сме я направили да изглежда такава - чрез "прочита си" през нашите очи. Дотолкова я виждаме, дотолкова и я приемаме. И колкото "очи" - толкова Реалности. Илюзията че някои реалности са по-истински от други, е заради това, че социо-културния живот прави уеднаквяване на "картините" които вижда всеки редови "член". И така магията се задвижда - с идеята че "щом другите виждат това, значи и аз като го "виждам", значи е истина".
Пределно ясно е, че всичко е илюзия. Но @,"И така магията се задвижда - с идеята че "щом другите виждат това, значи и аз като го "виждам", значи е истина".", какво е виждането ти на Истината за Истинската реалност? И твоето виждане не е ли едно от всичките, тоест също Илюзия, като по този начин също се самозалъгваш? Бъди откровен и не таи тайни само за себе си, от това никой не печели, най-вече ти!
-
@ , аз не съм тук да ти правя литературни анализи или да те осъждам, но откликвам веднага на заповедта пак да прочета поста ти внимателно. Никъде в поста си не съм се обърнала директно към теб. Затова и сам си търсиш осъдителните отенъци в своя пост. Аз казвам “трябва да се внимава”, но ти го тълкуваш субективно ( т.е отнесено към теб лично), което е обратното на обективно. Аз не те нападам, но ти по презумпция се защитаваш, отново, защото тълкуваш казаното от мен субективно (лично).
Но, тъй като вече попита, ще ти кажа.
Според мен е осъдително изказването, че някой е елементарен. Той може и да е, но самото категоризиране на нещо/някого е вече осъдително мнение, т.е мнение, което изразява добро или зло, ( + ) или( - ), елементарен или комплексен. Такова емоционално осъдително мнение, може да е (+)осъдително или (–) осъдително. Едно мнение е емоционално осъдително, когато изразява нашето емоционално отношение към нещо/някого, в зависимост от това, как това нещо/някого ни кара да се чувстваме.
Едното от двете не включва "лично отношение".
Но, всичко което казваш за Малхизедек е лично отношение. Казваш, това, което ти мислиш за него. От това по-лично, накъде?
Пример: Малхизедек не ми импонира, значи е елементарен – субективно (лично) мнние.
Обективното мнение за Малхизедек : Няма никакво значение, какъв е Малхизедек. Винаги ще има такива като него и винаги ще има такива, които ги четат. Това няма да промени Космическия план и няма абсолютно никакво значение за моето лично, духовно израстване. Следователно и моето мнение за Малхизедек е напълно безмислено.
Когато едно мнение е обективно и фундаментално, то престава да бъде мнение, то няма никакво отношение, към това как, субекта на това мнение ни кара да се чувстваме. Когато се издигнеш на хуманистично ниво, смисълът на това дали някой е елементарен или не, вече се е изпарил, защото си осъзнал, че всичко е така, както трябва да бъде. Хората са на различно ниво на развитие и едни пълнят площада на Мека , други - джобовете на Малхизедек.
Ти отричаш на онези, които наричаш “вие” резона, те да имат собствен интелект и да могат, всеки според нивото на развитието си, да отсее чалгата от Йоан Кукузела. Вместо това, си позволяваш да им вменяваш, в какво вярват и в какво не. Не е ли малко амбициозно да имаш претенцията, че знаеш от името на “всички” как те тълкуват книги и дали вярват в тях? Космосът си има свой идеален план и дали някой е елементарен или не, за хуманното/обективното мнение няма никакво значение.
Това, че не си просветлен се вижда от самолет. :) Това, че не си учител, се подразбира, едва ли провокацията е най-подходящият метод на обучение, особено, ако ще обучаваш по-ниско развити индивиди от себе си. Така, че не само целта е важна, а и методите. В повечето случаи, сама по себе си, целта да израстнеш духовно, е егоистична и остава на егоистично ниво, ако не започнеш да помагаш на останалите.
Аз, също казвам, каквото мисля, като се опитвам да бъда максимално обективна и да не нарушавам своето кредо.
Затова напълно уважавам позицията ти на прагматик. Аз самата съм за отворено съзнание. Целият ти пост е принципно верен, теоритично. Но не откривам новината в него, посланието? Още нещо, което се провалям да откия , е хуманизма, алтруизма, готовността да помогнеш на заблудилите се братя. Още ли не си разбрал, че онези, които наричаш “вие” са “ти”? Ти си едно с тях. Ние всички сме едно. Когато се научиш да възприемаш хората като част от всичкото, а не ги елиенираш с “вие”, може сам да се изненадаш и да вземеш да ги обикнеш и ще бъдеш по-снизходителен към тях. Казваш, че поста ти е провокативен (това е: обективно заявление, признание или нова провокация ? ;D ). Провокативен , ама мъдър ли е? Мъдростта идва, когато "Аз" изчезне и слезеш от пиедестала, от който проповядваш и се идентифицираш с всичко що диша и съществува. Когато нуждите на останалите станат толкова важни, колкото твоите. Факт без мъдро послание е като ялово дърво. Живо е, има листа, красиво е, истинско е, ма не ражда плодовете, за което е предназначено.
@, Обръщай се по-често към оня, тих гласец, за който говориш. :)
В този дух, искам да кажа , че попаднах на един интересен пост в синия форум, който ми подейства като тоник и ми разтегли лицето в усмивка. Казах си: Изглежда все пак има шанс за нас, хората:
Отговор 28 на Мила Михаилова
http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,2927.msg70048/boardseen.html#new
-
Истината за кой Бог? И не е ли различно Бог от Господ? Чия истина? Моята истина постоянно търпи промени и се формира, знам със сигурност едно, че то е "Най" във всичко.
-
Бог и Господ са имена, измислени от човека и като такива са абсолютна глупост. Защото излиза, че един ограничен ум се опитва да ограничава нещо, което не може да бъде ограничено, в някакви свои, ограничителни рамки и се опитва да даде обяснение на нещо, което е необяснимо. Ограничавайки го, по този начин го фиксира някъде: “горе”, долу”, “вътре”, “вън”. Всичко е само теории и фикции. 99,999% съм убедена, че човекът, които за първи път е употребил думитe Бог или Господ, нито ги е виждал, нито им знае адресите. Т.е. неговото определение си е чиста измислица. Храна за ума. Какво е имал предвид, като е нарекъл нещо Бог или Господ? Де да знам. Не ме интересува. Според мен нито Бог нито Господ съществуват, до доказване на противното. Темата, не се казва: “ Аз знам истината за Бог и сега ще ви я кажа” а “Истината за Бог”. (Такова е заглавието на статията). Коя истина, е право на всеки да избере. Но, щом сме спазили етикета на форума, ще си публикуваме каквото си искаме... до доказване на противното. Ако някой е достатъчно незрял да обижда други, те трябва да са още по-незрели, да му се обиждат. А, ако има обиждащи и обидени, те напълно си се заслужават едни други и така ще си поддържат огъня помежду си. Който не е надрастнал необходимостта, задължително да очаква одобрението на другите , си е лично негов проблем. ;) Не мисля, че тук има обидени и обиждащи. Има изказали се по тема. Който иска да чете някой , да си го чете. Който мисли, че има какво да каже, да казва. Който се чувства пиян , да се отрезвява. Оставяме емоциите на страна и остава само написаното.
Идвам и си отивам
;D Кога?
И @, понеже въпросът ти е риторичен, няма как ду му се отговори. ;) Айде, спорна работа.
-
Сега малко и по темата. Човек ограничава Бог до своя най-висш идеал. Значи каквото включва най-висшия идеал на един човек, това той ще разбира като Бог. От тази гледна точка и атеистите вярват в Бог, защото те също имат свои идеали (например алтруизъм, състрадателност, чувство за справедливост и др.), а в основата им лежат реални Божествени качества, т.е. характеристики на Бог.Дори и в най-ограничената представа за Бог има нещо, което спрямо състоянието на този, който я изразява, е стъпка напред. Проблемът идва когато се опитваме да наложим представата си за Бог пред останалите, т.е. да им наложим нашите идеали. Това не означава, че не можем да споделим нашата представа за Бог с тях, но правейки това трябва да тръгнем от тяхната представа за Бог, а не от нашата. Ако не направим това, просто ще ни разберат погрешно.
-
Мисля, че "Истината за Бог" е започната тема от никъде, даже след средата от всичко, което би могло да се каже преди това.
Преди всичко, за изясняване на основните неща с тази тема, трябва да се изясни етимологията на думата "Бог", след това да се премине към историческото разглеждане на възникването на понятието. Двете неща са свързани. А второто е много трудно, защото понятието Бог съществува навсякъде по Земята от най-дълбока древност.
Сега малко и по темата. Човек ограничава Бог до своя най-висш идеал. Значи каквото включва най-висшия идеал на един човек, това той ще разбира като Бог. От тази гледна точка и атеистите вярват в Бог, защото те също имат свои идеали (например алтруизъм, състрадателност, чувство за справедливост и др.), а в основата им лежат реални Божествени качества, т.е. характеристики на Бог.Дори и в най-ограничената представа за Бог има нещо, което спрямо състоянието на този, който я изразява, е стъпка напред.
Реално погледнато, това исказване прави връзка на темата с темата за "Свръчовека". Темата за свръхчовека е развита в езотериката много надълбоко и неизменно прераства в Идеята за Бог, и според мен е неразривно свързана с настоящата тема. По-специално не можем да разглеждаме "Истината за Бог" без да включваме като подтема идеята за "Свръхчовека", защото Свръхчовека неизменно прераства в Бог.
-
Добре, хайде да помислим върху това, което казвате.. Най-съкровеният, най-свещеният ви идеал, Бог ли е? Това ли е, което имаме предвид, като кажем Бог. Алтруизъм, състрадание? Божествени характеристики? От къде знаем, какви са божествените характеристики? Не гадаем ли само за тях? Аз по-скоро, имам инстинктивно усещане за сила отвъд ограничения ми ум, сила, която движи всичко и все пак е една тишина, абсолютна тишина, може би една точица. Това, какъв е нашият идеал или съкровена мечта, не е задължително онази мистерия, която никой не знае, а само теоризира над нея. Тоест и най съкровеният ни идеал е само идеалът за онова, което си мислим, че може да е Бог, а не е Бог. Поне аз расъждавам така. Да се върнем сега към самата дума. Вярно, думата Бог се използва от най-древни времена, но прави ли я това автентична по някакъв начин? От където и да е произлязла, е дело пак на човека. А, човекът е ограничен, в рамките на проявената вселена/космос, наречете го както искате. За мен Космос май е по-общо...Тоест, досега сме чували сведения от езотерични источници (ако въобще приемем, че им вярваме), че който и където да е “пътувал” чрез медитации и каквото и да е, стига винаги до едно място, което няма стена или ограда, но той знае, че не може да продължи нататък. Това е довело( предполагам), до твърденията, че има нещо отвъд или някой отвъд, че там обитава абсолютът. Ние, вътре, в тези ограничения, не можем да преминем нататък и съответно нашият ум не е пригоден затова. Излиза, че това, което наричаме Бог, се е разпростряло във всичко и все пак, не е никъде. То е във всеки атом и субатомична частица и все пак не можеш да видиш конкретен образ. То е всичко и едновременно с това е абсолютното нищо. Така, че, дори думата Бог, не ми дава представа за тази мистерия. Но, сме приели да я наричаме Бог и зтова и аз я наричам Бог, въпреки, че думата вече е толкова преекспонирана, че си губи силата. А за Господ... Господ е българска дума. Явно производно на Господар. Хайде да си спомним нашите баби едно време, когато казваха Господ-Бог, Господи-Боже наш и т.н. Тоест. това, което едно време те отъждествяваха с Господ за тях е било Бог. Та, каква е разликата тогава между двете? От кога Господ и Бог станаха разлчни неща? Струва ми се, че последните години, с навъждането на езотерични книги, някои автори се опитват да усложняват йерархията и да търсят различно значение в дума, която доста дълги години е изразявала едно и също нещо. Ако пък, греша, което допускам да е така, нека някой да каже какво е Господ и какво е Бог, темата е отворена.
Аз разсъждавам за Бог , като за онова невидимо нещо, което движи всичко, дърпа конците, непрекъснато зарежда вселената/те с видима и невидима енергия. Абсолютното всичко и абсолютното нищо. Но да си говорим за Бог е все едно слепецът да разказва за Слънцето. Той има познати, които са му описали с подробности, как излглежда Слънцето, то е голямо, свети над всичко, съживява всичко, ярко златисто е, с лъчи, топло. То движи сезони, растения. Без него всичко на Земята ще умре. Слепецът знае всичко това, неговите зрящи приятели са му го описали с думи. Той има теоритична представа, за това, какво е Слънцето. Познанията му за слънцето са близки до академични... Той е идеалният теоритик. Но, понеже той е сляп, той не може в действителност да знае , какво е Слънцето. Той няма опит, освен бегло затопляне на сетивата му, когато е огрят от Слънцето. Мисля, че така е и с Бог. Говорим, пишем, за него, някои, даже твърдят, че са го “виждали” , “говорили”са с него, разказват за него. Понякога усещме невидимо силата му но никой, в действителност не знае, какво е Бог. Затова, каквото и да кажем за Бог, всичко върви, всичко се котира, давай, народе! Безкрайни томове книги може да се изпишат и се пишат за него, защото е лесно да разказваш на слепеца за нещо, което не е виждал, можеш да му кажеш даже , че слънцето е синьо и какво от това? Ще разбере ли той слънцето? Ще разберем ли ние Бог?
А свръхчовекът, не е ли това потенциялен Бог? :-\ ???
-
Най-висшият ни идеал за Бог не е Бог, но ни приближава до него. С развитието ни самият идеал също се променя. В човека е заложено всичко което Бог притежава като качества. Те са заложени в човешкия дух, монада, божествена искра, божествена същност (думите нямат значение), т.е. в най-висшата част от човека. Но там те са само като потенциал, един архетип, който трябва да се проявява във все по-голяма степен съзнателно в живота, иначе да парадираме за божественост е най-малкото самозаблуда. Това, което ние смятаме за алтруизъм, добро, любов, са само частично изражение на същите качества присъщи на Бог. Тези качества в нас подлежат на развитие (или изменение, ако досега сме злоупотребявали с принципите заложени в тях). Човек е дотолкова Бог, доколкото проявява качествата присъщи на Бог в живота си (общо взето в нищожна степен).
В творчеството (каквото и да е то) има един закон, че никое творение не може да надрастне създателя си. На каквото ниво е създадено едно нещо, това е и максималната граница, който може да достигне. Създаденото от ума, не може да надскочи ума; създаденото от егоизма, не може да надскочи егоизма. Само това което има безкраен потенциал за развитие е истинско и създадено от Бог (разглеждан като безкрайност, като Абсолют).
-
В тема за ИСТИНА и БОГ, очаквах някой да обърне внимание какво са тия две думи, какво изразяват и защо са. И това стана в предните постове. Мога и да премълча, но постовете на JULY определено са ми провокативно-преосмислящи. И веднага се възползвам от тях...
Вероятно е много любопитно, магнетично или приятно да се рее човек по представноменталните си образи, размесвайки ги по всякакви начини.
И все пак - вместо за БОГ, какво ли ИСТИНАТА ЗА ЧОВЕКА?
Кой е човека - тук някои говорим за ХОРАТА - абстрактно и обобщено. Не прочетох някой точно да дефинира кои са "ХОРАТА" - и за кои "хора" става въпросслед като нито един човек не е еднакъв с друг, освен в уеднаквените отражения в което и да е общество.
Защото не само "хората", ние самите не знаем какво е това, дето наричаме АЗ.
някой знае ли, и ако знае - нека напише - какво е това АЗ - за него си. без исмислици и теории - чисто ясно - ЩО Е ТОВА "АЗ".
С СВРЪХЧОВЕКА е същото - нима е толкова невъзможно да се замисли какво е това "СВРЪХ---", пък и "човек". Според кой е това СВРЪХ - според кое се сравнява. Защо? А ако е според друго?
...парадираме за божественост е най-малкото самозаблуда. Това, което ние смятаме за алтруизъм, добро, любов, са само частично изражение на същите качества присъщи на Бог. Тези качества в нас подлежат на развитие (или изменение, ако досега сме злоупотребявали с принципите заложени в тях).
използвам думите само като примери - а не персонално...
самозаблуда и божественост??? кое е самозаблудата - а БОЖЕСТВЕНОСТТА, тя каква е?
Това, което ние смятаме за хххххх,ххххххх - кой смята, защо, как, откъде го е взел?
качества на БОГ??? - защо са му на БОГ качества? На кой му трябва всъщност да прикача КАЧЕСТВА и кой е измислил БОГ? На кой му е нужна идеята за БОГ, а после от идея я превърнал в преживяване за ОБЕКТИВНОСТ и за ИСТИНА. И - посока за разсъждения. Та нима не прехвърляме собствените си представни форми и разбиране дори и на "идеята за БОГ".
КАКВО БИ БИЛ "БОГ" ако ви нямаше вас, за да "разсъждавате" за него?
Ако ни нямаше нас хората - какво би станало с БОГ - кой щеше да му прикача качества, да дефинира кой е, какъв е, защо е?
От какви потребности произхождат разсъжденията за БОГ и не е ли БОГ отражение на нещо от нас самите? И какво ли е то, кое ли е, Защо?
Трудно ли е да се забележи, колко е точно съотвествието между представата на всеки за БОГ и нивото на което е той самия. Но никое разсъждение от горните не включи АВТОРА - ЗА СЕБЕ СИ. Нещо все не достига едно разсъждение да се "завърне" при автора си, от който то произхожда.
Трудно ли е да се забележи че с една едничка дума, всеки назовава една неяснота и опитва да надскочи ограничението на собственото си въображение. И че не само думичката БОГ е такава. Има и още такива - време, свобода, Любов, душа, дух, Мистерия, медитация, безкрайност, вечност... Думи-огледала на всеки човек...
Дали собственото самоограничение на всеки не е единствената граница във Вселената? За какво ли са бляновете за свободата, след като единствената решетка ние сами си я майсторим?
Чували ли сте за "магичните огледала"? - Вижте ги - във всички теми. Някой може ли да погледне не изображенията и играта им, а огледалата и да си даде сметка КОЙ СЕ ОГЛЕЖДА В ТЯХ? повечето т.н. "висши животни" се бъркат и са толкова естествени вживявайки се пред стъклено огледало. И да сте нямали домашни животни, поне сте гледали някой от "смешните животни на планетата" :) Смешно ни е на нас - гледащите животните как се вживяват в раздвижения образ в огледалото, неспособни да проумеят и задвижени от готовите си биологични програмки за поведение.
Обаче - с МАГИЧНИТЕ ПСИХИЧНИ ОГЛЕДАЛА дали не е същото, за някой, който е разбрал какво са и чие отражение там се изживява за истинско, и се задействат психичните програмки. И да се "вижда" неспособността да се проумее как всичко което привижаме е собственото ни отражение - на мислите ни, на потребностите, на желанията...Оживени просто от нас самите - и затова толкова псевдоистински и правдоподобни. Дори представите ни са отражение от "огледало". АЗ-а на всеки е също отражение...
Какво ли стои ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО - КАКВО И КОЕ Е "ОРИГИНАЛА"? Или пък КОЙ...?
Възможно ли е БОГ да е просто мистериозното ни название за ОРИГИНАЛА, забравил че е такъв?
Каква ли е разликата между ЧУВСТВО ЗА ИСТИНА и ИСТИНАТА/без чувство/?
каква ли е разликата между ИЗЖИВЯВАНЕ ЗА БОГ... и БОГ - без изживяване?
и чие ли е това изживяване - дали БОГ има изживяване за нас - хората?...
--------------------------------------------------------------
Всичките въпроси са само риторични - за вътрешно използване. Исках само да кажа нещо - чрез въпросителните изречения.
-
Много думи. Сигурно има нещо вярно в тях, обаче съм изморен и не ми се мисли. Може би по-късно...
Сега от малкото което прочетох, в съзнанието ми изникна един въпрос:
Необходимост ли е съществуването на човека във Вселената и ако не е необходимост, какво е?
-
не думите са верни - думите само отразяват.
Не могат да бъдат истина - никои думи, никое описание.
Въпросът в последния пост, може и да се преобърне - КОЙ ПИТА - ЗАЩО ПИТА ТОЧНО ТОВА, КАКВО БИ МУ ДОНЕСЛО "ОТГОВОРА".
Човека - съществува ли?
Вселената - съществува ли?
Има ли нещо във Вселената, което да няма "необходимост".
А автора на въпроса - има ли и коя е потребността да се пита?
... А точно тоя въпрос?
каква потребност е това, откъде е, какво изразява, кое я поражда?
това не е игра на думи, а на смисъл - и просто отразява начина по който извеждам себе си през въпросите навътре към "питащия" - пак аз.
-
КАКВО БИ БИЛ "БОГ" ако ви нямаше вас, за да "разсъждавате" за него?
Ако ни нямаше нас хората - какво би станало с БОГ - кой щеше да му прикача качества, да дефинира кой е, какъв е, защо е?
Необходимост ли е съществуването на човека във Вселената и ако не е необходимост, какво е?
Като задавате въпроси само, някой трябва да отговаря.
Естествено, че човекът е необходимост. Какво е човекът?... Ами ЧОВЕКЪТ Е ОСЪЗНАЛИЯТ СЕ БОГ, който чрез създаването на Човека се СЪЗНАВА, защото е НЕСЪЗНАТ И АБСОЛЮТЕН ИЗНАЧАЛНО. И ако не се съзнае по някакъв начин няма да може да се САМОДИФИНИРА, да си ПРИКАЧИ КАЧЕСТВА, и си отговори на въпросите КАКЪВ Е и ЗАЩО Е? Тъй че съзнаването на Господ Бог чрез създаването на същества като Човека е жизнената му необходимост да съществува въобще. Следва, че ако го нямаше Човека не би го имало всичко онова, което ни заобикаля - съответно не би го имало и НЕГО, тъй като Човекът е единственият Му сигурен и създаден от Него инструмент за самосъзнаване /Той не е създал друг инструмент или способ - ако имаше по-висши такива, щяхме да знаем/, което пък е ядката на съществуването въобще. Той, за да СЪЩЕСТВУВА, трябва да се съзнава непрекъснато, иначе не би съществувал; въпреки, че ТОЙ Е НЕСЪЗНАТ ИЗНАЧАЛНО, начинът за СЪЩЕСТВУВАНЕТО МУ е чрез САМОСЪЗНАВАНЕТО чрез Човека. Съзнаването трябва да става непрекъснато, ако има прекъсване за миг Всичко ще се разруши и Той ще престане да съществува, затова самосъзнаването е непрекъснато /едновременно, безкрайно и абсолютно/ под една или друга форма /човешка и подобна на Човек някъде другаде във Вселената/.
Той и човекът са едно и също нещо!!! Затова мисля, че темата за Свръхчовека е най-доброто приближение и извисяване до Него и разглеждането й е наше задължение.
Във физиката това се нарича "Антропният принцип". ;)
-
Как да ги дефинираш хората, бе, братче! То да нe e един го дефинираш. Дефинирай ми рибите в морето – ами риби. Е, да, ма са различни, акулки, лефери, сьомги. Милиони видове. Дефинира ли се такова чудо.
Най-накрая @ правейки пълен лупинг се завърна към моето мнение, (yes! ;) щото и ти преди не можа да ги дефинираш с нещо повече от "вие")че хората не сме еднакви и всеки от нас е на различно ниво на развитие на съзнанието. И според това, на какво ниво е, той разглежда и усеща света около себе си.( И дори тогава е пак индивидуално). Или въобще не разглежда и не пита, само си живейка безгрижно. Тези, последните, ще изживеят цял един живот 100-200000 животи сигурно, знам ли , без да питат за никакъв Бог и така животът им ще мине щастливо, под знака на невежеството, но не само на него, но и на неискане на вежество. И си е верно, колкото по-малко знаеш,толкова по-щастлив, прост и некомплициран е животът ти. (А, пък , колкото повече знаеш, толкова по-нищо не знаеш.) И все пак, идва един момент, в който почваш да се интересуваш, тва предполагам вече, на едно по-различно ниво. Сега си се лашнал в другата крайност, четеш, като луд, събираш информация, за всичко, за Бог за живот.. Трескаво , почти като наркоман, изпитваш глад за знания. Или по-точно информация, щото знанието е друго.Четеш езотерика, учиш медитации, учиш чакри, учиш дишане, учиш.... заради самото учене. Накрая, изчел си тонове книги, в главата ти е някакъв ад. И какво си разбрал? Че всичко, дето си го чел, можело и да не го четеш, щото и без него – все същото. Ти не си се променил с четенето. Тоест, ти самият си си книгата, ама не си се прочел. Айде сега отиваме в този етап, в който захвърляш ученията, постулатите, езотеричната чалга, както я нарича @ и почваш да търсиш себе си. Почваш да философстваш над себе си, да си търсиш Аз-а. Наблюдаваш се, задълбочаваш се...вглъбявш се, пътувш към себе си. И пак, това, което все се опитваш да правиш, е да пътуваш. Не се ли измори вече? Само пътуваш. Първо към знанията, после към Бог, после пък към себсе си. Не се ли напътувахме, не се ли напристигахме? Ами не , щото искаме истината без чувството за нея и искаме Бог без изживяване за него... Човек не може да се отърси от това постоянно "искане". Никога не се спираме и да се оставим да бъдем просто, това, което сме. Всеки ти дава рецепти, как да намериш кой си. Думи, думи... Защо ги обичаме толкова? Аз майтап си правех за кой, кога ще си тръгнел от форума, но рано или късно и това трябва да се случи, защото и това ще ти дойде множко.
Когато се чудиш, как е създадено всичко и от къде се е пръкнало, Дарвиновата теория някак ти изглежда не смешна, ами напълно неадекватна и незряла. А е променила хода на науката. Двама астрономи Сър Фред Хойл и проф. Чандра Викрамасинге са изчислили, че необходимите ензими за една проста клетка да се пръкне случайно са 1 на 10 на 40,000 степен. След като броят на атомите във познатата вселената са само 10 на 80-та степен, те казват, че даже цяла вселена , пълна с първична супа няма никакъв шанс да произведе жива клетка. За нагледност Хойл сравнява шанса за случайна поява на клетка във вселената с “торнадо”, което минава през морга за стари метални отпадъци и докато се вихри сглобява Бойнг 747 от старите парчета метал. ;D Ето такъв е смешният шанс да се е зародило всичко случайно. И, при това положение, щом не е случайно, търсиш намерението. Нарочността. Е, тогава как няма да търсиш Бог? Щом всякакви евентуалности са отхвърлени. Щом съзиданието е било по всяка вероятност нарочно намерение. Дали е Бог, вече самото преекспониране на думата опорочава търсенето ти.
Какво е Бог, без нас да го обсъждаме? Същото като с нас... То си е то. Дали сме ние или не сме, то пак си е то, нали? Тоест, дали аз обсъждам папата в Рим или Бог е все едно и също. Те си съществуват (по презумцията, че въобще съществуват) с или без да ги обсъждаме... Така, че , обсъждайки го, ние не му променяме статуквото...Само си чешем езиците.
Какво е Истината. Същото като Бог. Думи. Измислени от човека, да определят нещо. И двете думи са се провалили вече в предназначението си. Минали са през гилотината. Защото не означават нещо обективно, а отразяват мнение на хората за това, какво е Бог и мнение на хората , за това, какво е истина. На едно друго място, даже, ми казаха, че истината не е достъпна за всеки. Само специални хора, наречени “човеци” имат лиценз над нея. И ако не си послушко, не ти я казват. Еми сигурно, де’а знам? Значи , вдигам ръце и си признавам, не знам, какво е истината, защото не съм зела лиценз още от човеците.
Кой ми е Аз-а? Чакай да помисля,ммм? Аз-ът най-просто, без да му философствам много, е моят инстинкт. Персоналният ми подсказвач. Така аз го усещам. Вече съм на етапа захвърляне на знанията и ще закарам някъде себе си и подсказвача, за да можем да се чуем, че не се чуваме от много надвикване. Мисля, че има да ми каже доста интересни неща.
Почвам да надушвам, че ще разбера, какво е Бог, когато в главата ми настъпи абсолютна тишина.
Четох нещо, че ако си затворите очите и си представите, че стоите отвън, гледайки вашата къща, вие сте създали образът на къщата в ума си. Ако ум, неизмеримо по-силен от вашия си представи къща, образът ще бъде неизмеримо по-ясен и по-реалистичен от мъглявата версия, която вие сте създали. Ако спрете да мислите за къщата, образът изчезва, защото е необходима голяма концентрация, да задържите образа в съзнанието си. А, ако си представим, че един безкраен ум-съзнание е способен да се концентрира завинаги и да задържи образа на Космоса в съзнанието си? Ако за миг изгуби концентрация, всичко ще изчезне. Дали това само-съзнаване и съзнаване, не е тази уникална концентрация? И още, човекът единственото самосъзнаващо създание ли е? А, ако приемем, че има съзнателен живот и на други места из Космоса? :-\ Май много задълбахме ?
-
Ще цитирам Блаватска по памет: "Всичко във Вселената е било човек или ще стане човек." Човекът е просто един етап от еволюцията. Самосъзнанието отличава човека от животното, т.е. това е нещо което съществата от дочовешките еволюции още не са развили, а всички еволюции по-напреднали от човешката притежават. Разбира се тези еволюции не бива да се търсят на физическия план.
-
:)Понеже вече приключих с обясненията, ще си остана с многото "лупинги", при това "пълни". Между другото на това се смях от сърце /"смях се"радвайки се, а не се "присмях", надявам се някой да забележи разликата :)/ Почти да се изживея на летец във състезание по висш пилотаж. ;D Като се вземе предвид, че пиша за ИНДИВИДУАЛНОСТТА и ИНДИВИДУАЛИСТИТЕ, не знаех, че използвам "нечие" мнение за тях.
--------------------------
jily, ще се възползвам от думите ти - за пореден път, и запоредн път ти благодаря за тях:
Дефинициите се създават по критерии - абстрактността, минава отвъд формите - към обуслявящото всяка конкретна форма.
Рибите в морето са риби само според определени повърхностни критерии - точно понятието "РИБА" / пак дефинирано от нас, и така и разпознаваме "РИБИТЕ" - но пак според нас/.
Ако усложним критериите се получават "видовете риби", вътре във всеки вид - ако пак усложним критериите - "подвид", после нов, после нов... и така до отделната риба. Защото в океана няма нито едно създание, което да е еднакво с друго. Не само в океана - няма две напълно еднакви форми на проявление - В цялата Вселена.
Подобия има - но ние правим подобията като такива, ние преценяме, ние обуславяме критериите и после онова, което описваме и определяме чрез тях.
Между другото- при човека. Ако видим множество чернокожи хора, първо се забелязва общия им признак. В смисъл, че на много хора това им и остава като "мярка" - и всички черни са им еднакви - и е така - според приблизителния цвят на кожата. Грубите неосъзнати /и с това повърхностни/ обобщения са достатъчни за повечето хора. Просто толкова им трябва - на толкова остават. Докато всъщност няма двама еднакви хора, дори според цвета на кожата...
---------------------------
майтап, или не, това си е твоя работа. :)
Аз си "тръгвам" в момента, в който ясно осъзная, че се изчерпва смисълът на принципния ми подход.
За мен става въпрос - само за мен. Аз определям това - сам.
И не защото ще ми дойде "множко" :). По-скоро точно обратното...
Просто вървя по пътя си и след като една възможност се е изчерпала, продължавам към други. Просто изцеждам до последно всяка възможност. Не са ми присъщи нито сантименти, нито носталгичности...
---------------------------------------
А иначе "всеки" дава рецепти, щото е на другата линия на взаимната игра на "деца" и "Родители", в която непрекъснато се сменят ролите. А в играта има винаги "две основни роли" - щом някой си играе и изживява на "даване", значи има и такива, дето са на точно обратното - "на вземане" и търсене точно на това.
Ролевите отношения, с характерните им изяви наречени ИГРИ, чак до достигането им до дълбоки форми на симбиозност в тия игри, са типичен израз на несъзнателните хора. Междусоциалните/междуличностни/ взаимоотношения, оттам вътрешния живот на социума, са основани на тях. За сверка и повече инфо - ТРАНЗАКЦИОНЕН АНАЛИЗ - Ерик Бърн. А още по-добре и по-широко поднесена - в заглавието ->"АЗ съм добър, Ти си добър", Томас Харис...
---------------------------
Колкото до"искането" - отражение на "желанието" - потребност възникваща от "недостатъчност", характерна за всяко "частично" и противоречиво съзнание. Има едно просто правило - за съотвествията и затвореността. Есенциално -
няма как с искане, да спреш да искаш.
Няма как с МИСЪЛ да спреш мисълта.
Нито желанието, нито мисълта не могат да спрат самите себе си, нито да се "надскочат". С представа, не може да се надхвърлят представите.
Човек, който е обособен от тях, есенциално наричам с формулата "АЗ съм това, което са -> моите желания /моите чусвтва, мисли, идеи, представи/". Може и да ги нарече дори "инстинкт" - но все се избира нещо, което да играе ролята на идентификация и "определение".
Та - искаме истината без чувство за нея /цитат/ - е несъстоятелно и затова абсурдно. Искането е заради "чувството за ххххххх". Всяка играчка, предмет, човек, отношения - е за същото. Просто искаме и стремим.
Има хора, на които е по-лесно само да си изживяват искането - такива хора и да могат, не биха постигнали, защото постигнеш ли исканото, се лишаваш от самото искане за него.
За други, по-дейните, е пак същото по същество - те постигат, но постигнато "нещото" отново разочарова намереното с "май не е тва" и се тръгва към друго, следващо.
Общия феномен между всички безкрайни възможни проявления е "САМОТО СЪСТОЯНИЕ НА ИСКАНЕ, произхождащо и определящо от нивото на съзнанието, което се изразява с него".
С вярата е същото - има безкрайно много обекти за вярване и обожествяване. Вярата обаче е общия фактор, който ги пронизва всичките. В този смисъл - не обектите на вярване - САМОТО ВЯРВАНЕ е ключът. Обекта за вярване може да е всякакъв - в "съседната" тема се вижда, че дори и КАБАЛА не е "пощадена" от вярващите, изполозвайки я, за да скрият зад нея, типични вътрешни пориви и потребности от "поучения" и изживяването от това на някаква "тежест" в личен план. Като не могат от себе си, си намират "нещо си" - я исус, а алах, я Дарвин, я науката, я Истината, Любовта, Състраданието и Алтруизма, Съпричастността или Спасението на Планетата, Йерархиите... въобще всичко става за вярване... Няма същностна разлика между християните и атеистите. Да не вярвашп в нещо, е пак вярване - просто вярваш в друго. Това, че повярвалите в Маркс и Ленин и комунизма се наричаха атеисти, не определя нищо. Отвърлят една религия, а я заместват с друга.
Същото е и с материалистите, които сега се смятат за атеисти. те пък вярват религиозно в науката и прогреса чрез съвтеменните митове на индустриалното общество. На единиците в социума винаги им трябва вяра и някакво примамливо описание на нещо. Иначе какво би ги обединило, какво би ги направило група...
Но не обекта определя вярването.
Човека привижда и проектира в обекта за вярване нещо важно от собствената си потребност - ВЯРВАНЕТО е само изява на отношение. И изява на липсващо самоотношение. Вярата насочва и фокусира съзнанието към обект "НАВЪН", а магията е, че всъщност това е вътрешен образ-отражение на тоя "обект". Вярата е характереен признак на спящия /несъзнателен човек/
Никои обществени и социални отношения не биха били възможни без ВЯРВАНЕТО в тях.
-------------------
Папата всъщност въобще не съществува, защото ако нямаше хора, пред които той да се изживее на такъв, би бил най-обикновен човек. И кое му е тогава "папското"?
Хората, които ходят на площада "Свети Петър" не искат той да е най-обикновен човек, какъвто той си е. Те имат потребност той да е "специален" - така проектират своите си потребности за изживяване на "специалността".
Но все пак ние определяме нещата. Ние определяме и смисъла.
/Не заклеймявам, нито давам присъди с горното - давам относителни примери и ги съотнасям - пак относително. Само за целите на изказа и изразяването./
Особено понятието СМИСЪЛ е чудесно огледало за използващия го.
Много хора вярват, че винаги има НЕЩО ИЗВЪН ТЯХ, и проектират там невъзможността си да го изявят индивидуално - в себе си. Изживяващия си вътрешна празнота човек, се стреми да я покрие "с всичко ОТВЪН". За него битието му е определено и изразено есенциално с формулата "ИСТИНАТА Е ТАМ НЯКЪДЕ...".
Докато някой ден /или нощ/ се проумее, че всъщност ИСТИНСКОТО Е НЯКЪДЕ "ТУК" - ОТВЪТРЕ....
---------------------
ЗА МЕН - само дълбоките и "задълбаните" /цитат/ неща имат смисъл. За мен самия са просто начин на изразяване - един от всички.
За повечето хора онова, което изразявам е сложно, или объркано или ново. Други го припознават в този или онзи автор, в това или онова, пък било то припознато и в нечие мнение.
Ума на човека винаги има склонност да тълкува непознатото чрез познати форми и шаблони. По този начин всяко "ново" се свежда до стереотипното. И всичко изглежда едно и също с идеята, че всичко се повтаря, като във формулата "няма нищо "ново", всичко е добре забравено "старо"".
Но фактическото положение е че ЖИВОТА Е САМО НОВ - нищо не се повтаря, нищо не е като другото, Нищо не е еднакво... Има само подобия - според нечий критерий за подобие - но винаги повърхностен. Това - за повърхността - го описах в по-горен абзац, с идеята за чернокожите и наблюдателя.
----------------------
И накрая:
Колкото за съзнанието - ЧОВЕК е само носител и проява на съзнанието. Една от формите. Някои форми са само израз на съзнанието, други форми са носители на съзнанието - то чрез тях се проявява в динамика през носителя си, в конкретна "среда"
Всеки носител е такъв, защото съотвества /по сложност/ на това, което носи. Човешкото тяло е определен носител в точно определена среда, която да съотвества съзнанието на определено ниво на развитие да прояви своите конкретни потребности. /И колко хора от вас имат едно отговорно и балансирано отношение към тялото си - с познаването, уважението и разбирането към него.../
Цялата планета ЗЕМЯ е една форма на инкубатор /подходяща среда/в който различни "единици" съзнание отработват себе си в точката на развитието си. Повечето "единици" са в близко ниво - това ги прави да резонират помежду си, да комуникират и взаимодействат съобразно нивото си. Но има и други, които пък точно в тази "несвойствена за тях среда" пък отработват своите си неща. Повечето проявления на съзнанието и съответните носители-тела, са на съзнания в социален етап от развитието си... Но самите те играят ролята на инкубатор - за "следващото ниво"... Еволюцията в развитие на съзнанието не спира и тя си върви по "плана си".
На госпожа Блаватска да й предам много поздрави за контактьорските й "прозрения", които са просто израз на нейната собствена ограниченост. Физическата еволюция е съотвествена на "другата" и е неин израз - в това е единството. Това не пречи едни и същи хора, да са на "различни вътрешни възрасти", спрямо едни и същи физически тела според мярката "изгрев и залез на слънцето".
Там е сбърканото на контактьорите - просто не са съотвествени хора на това, на което се изживяват. Липва им практиката, самосъзнанието - нивото... Никои етапи в развитието не могат да се прескочат. Никой индивидуалист и познаващ човек, не работи с "Контакти", нито с "ченълинг". Това са все неща, дето идат от астралния свят - и са ограничени само до астрални форми на контакти... А астралното е твърде "малко":, за да се мери с него Вселената... То е интересно само за "малките хора" /МАЛКИТЕ - условно - според сравнението/
Това е една безкрайна по многобразие тема и са съвсем малко хората които разбират астрало-менталните взаимодействия и значението им в пълнота. А иначе митове за тях - колкото са вярващите и квото им е изгодно...
------------------------------
Съзнанието е... свойство на Вселената, не само на Земята.
Живота - също. Живот има навсякъде във Вселената. Цялата Вселена е ЖИВОТ.
И "... колко ли живота има във ВСЕЛЕНАТА?
Само един единствен" - лек цитат /от Р.БАХ :)/
-
Трябва да ти кажа , че и аз бая се посмях ... Просто с изкривеното си въображение си представих, как в едно малко смолетче правиш изключително сложни акробатични номера и накрая , като се обърнеш, зад теб е изписано Happy birthday! или I love you!... ;D И ти махаш доволно на възхитените зрители долу, облечен като от каталог с кожено яке, с една от онези, старинни авиаторски, кожени шапки и специални очила...и дълъг бял шал, който се вее след теб и самолета..... Ха, ха ха ха ха , просто със сълзи... ;D
Нали трябва и да се забавляваме, какво да кажа , фантазията ми няма край . Но по същество ... Разбира се, че не се обиждам на шеги, какво по-здравословно нещо от смеха и радостта...
Кажи ми само, (понеже нещо здрвият разум ме е напуснал за малко), дефиницията на нещо , значи ли категоризация на същото нещо? Не дефинираш ли, каквото ще дефинираш именно по най-общи белези? Ако ще изпадаш в подробности, то ще е вече категоризация степенуване и т.н.? Не знам...Но това са подробности и имат ли въобще значение? ! Как уточняването им ни доближава до осъзнаването на Грандиозния план.
И също, може да звучи тъпо, клише или наивно, но аз не искам истината или Бог заради чувството за хххххххх. Аз не съм решила също, дали искам, и какво искам. Но да приемем, че съм средностатистически субект от земята, който иска да знае истината за Бог. Честно – не искам никакви чувства, да съпътстват евентуалното познание. Мисля, че чувствата и емоциите са пречка за придвижване към по-различно съзнание. Поне при мен е така, може да греша. Аз не съм стигнала още до някакви фундаментални прозрения като теб и не мога да бъда категорична в нищо. Аз не изучавам нищо. Аз нямам цел. Аз си отпускам колана , за да мога малко и да дишам. Животът ми не е обсебен от търсене на истина и Бог. По-скоро е средоточен (за сега) в освобождаване от някои неща. Аз не искам да прибавям неща към себе си, искам да махам неща, да ми става по-леко. Да има по-малко емоции да има по-малко мислене. По-малко предмети, по-малко от всичко.
Съгласна съм с това, че човекът проектира собствените се желания върху обекта на вярата си. Де да знам , може би имат нужда да вярват в нещо.
Не споря и с това, че човекът е една от многото форми носителки на съзнанието.
Абсолютно приветствам твърдението ти за астрала и, че му се отдава прекалена важност. И поне от това, което аз знам, информацията в астрала , не иде свише. Но, нейсе, на хората ( тук не е необходимо да категоризирам, мисля, т.е не искам да съм специфична по друга причина) им е интересно и не можеш да ги убедиш, че от там не идва обективна информация. Всеки сам трябва да разбере, каквото има да разбира. Просто мое лично мнение, разбира се.
И, то ми стана навик, ма не мога да не се съглася и с последните ти думи или цитати, все едно, носачът не е важен а значението: Че съзнанието е свойство на Вселената.. Има си хас да е запазена мярка само за човека (егаси трагедията)
И "... колко ли живота има във ВСЕЛЕНАТА?
Само един единствен"
И пак ти припалих самолетчето фиууууууу поредният лупинг :D : Мъдростта идва, когато "Аз" изчезне и слезеш от пиедестала, от който проповядваш и се идентифицираш с ВСИЧКО ЩО ДИША И СЪЩЕСТВУВА.
-
Мъдростта идва, когато "Аз" изчезне и слезеш от пиедестала, от който проповядваш и се идентифицираш с ВСИЧКО ЩО ДИША И СЪЩЕСТВУВА.
Според мен ако си проповядваш от пиедестал и ако не се идентифицираш с нещо друго,дето диша и съществува,не означава,че нямаш мъдрост в себе си.Дори напротив,аз лично не мога да си дам някакво смислено определение на "мъдрост" и,вероятно,затова не мога да разбера какво значи да я има и да я няма.Нито каква полза или нужда от нея.
Не направихме ли тази реалност,защото ни беше писнало всичко да е на едно място? Не насочихме ли погледа си към единствена точка,защото ни беше писнало да виждаме всичко едновременно?
Според мен не ни е работата да знаем,че всичшо сме ние и ние сме всичко,а или да се забавляваме на идеята,че не сме,или да си ходим в по-предните илюзии.Дори може би излиза,че работата ни е тъкмо да не знаем,че сме всичко...какъв смисъл от всичко иначе ;D
-
Малко ще се отклоня от темата, за което се извинявам, но емоциите които усещаме на астрален план са само отражение на чувствата съществуващи на будхично равнище. Без човек да възпита чувствата си никога не може да надскочи личността си (физ. тяло, астрал и конкретен ум)и да се свърже (да се отъждестви) със своята душа, която е връзката му с висшите светове.
Животът е единен. Съзнанието е границата между духа и материята (а те в крайна сметка са едно).
"Онова, което не се изменя, което остава всякога едно и също, това е човешкото съзнание. Съзнанието на човека може само да се разширява. Какво представя съзнанието? - То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена от камъни или тухли, а водата, която постоянно тече през нея, това е самият живот. Животът, както и водата, не могат да се делят на части, нито могат да се завладяват." - Б. Дуно
-
Не мисля, че се отклоняваш от темата въобще Iris. Бог не включва ли живота, всичко живо, всички нива на съзнание? Нивата астрално, ментално или както и да ги назовем, са част от всичкото. И те не се преминават,надрастват и забравят и оставят, а по-скоро съзнанието, когато е на определено ниво се настройва, да осъзнае съответното следващо ниво.Не знам дали много правилно се изразявам. И то не е преминаване и отиване в различно ниво, а както много правилно @ се е изразил в съседната тема за Езотерика и самопознание, всяко следващо ниво, обхвашща предходното в себе си. Цитат: ВСЯКО "ПО-ГОРНО НИВО" ОБХВАЩА В СЕБЕ СИ "ПО-ДОЛНОТО",
Аз по-скоро си представям съзнанието като инструмент, антена, която се настройва за "обхващане" на определена честота (измерение, равнина, ниво). А не усещам самото съзнание като граница. Но явно всичко е въпрос на възприятие. Мисля, че принципно май говорим едно и също. :)
И така до края, последното ниво обхваща всички предходни нива в себе си. И предполагам, така обхваща и всички характеристики на предходните нива в себе си.
И Спорт и Здраве, не е ли супер освежаващо, че имаме различни мнения? Това потвърждава, че всеки е на определено ниво на развитие и според това ниво осъзнава и оценява нещата около себе си и в себе си. Аз уважавам различните мнения, те много ми помагат да се ориентирам. :) ;)
-
Всичко е в съотвествие - .
Грандиозния план е само твоя представа, твой образ за нещата. Неизбежно е, но ако лесно го оставиш да стане "обективно изживяване" и става обърквацията. Работи се с образи, но въпроса е непрекъснато да се помни за относителността и сравнителността помежду им... Най-вече, за Автора им - той да си спомня, че е зад всички образи...
Няма грандиозни неща, за съотвестващи "грандиозни съзнания" - за тях грандиозните неща, биха били съвсем нормални и естествени. Грандиозността, също като останалите понятия, са сравнителни величини и зависят от това, спрямо кое се сравнява.
И за "свръхчовека" е същото.
И за божественостите...
---------------
От горното лесно се вижда, че не си откровена... ;) защото нима не си си дала сметка, че ти също вярваш ии си вярваща - в своите си неща... както е всеки човек. :)
Виж колко много представи изписваш, ако погледнеш внимателно в писаното от себе си много неща би видяла - за себе си. Писаното е твое отражение. А по всяко отражение може да се тръгне наобратно към огледалото и после към оригинала-автора си. Вместо да се отива от образ на образ и само да се "скача". Обръщам се към теб само виртуално - за всеки се отнася. Включително и за мен - най-вече за мен, затова съм го и открил, после го видях и при останалите.
---------------
дефинициите се създават от нас хората - нямат обективен характер. Ако те нямаше теб самата, нямаше да ги има и твоите дефиниции.
Дефинициите са част от множеството приети критерии за определяне средата в която се намираме. Но при нас, хората, те преминават в психични такива. Появява се психичен живот, който става по-важен и измества естествения, почти напълно.
Внимателно можеш да се запиташ - КАКВО Е ЧУВСТВО, КОЕ Е ЕМОЦИЯ, КОЕ Е "ИСКАНЕ", и кое е ЖЕЛАЕНЕ. Самоаналитичността е отношение на самоуважение на човека към себе си. Това отразява, че той има свое преотрито значение за всички иначе "критерии", с които определяме което и да е - включително и себе си.
Преди малко имах разговор в който имаше въпрос - КОЕ И КОГА НЕЩО Е "ЧИСТО"?
знаеш ли колко са важни именно тия "въпроси", при които се "удрят" застопорени още от детството приети наготово правила... И си остават там.
Хиляди хора говорят за емоции и чувства, но чувството и емоцията са две много различни неща. Ежедневния език ги смесва, чак до синонимност, но това показва една несъзнателност. Ако ти се наложеше да ги разделиш и внимателно да ги оформиш за себе си, заради една твоя вътрешна яснота, щеше да го направиш. Така е и за всичко друго.
---------------
фразата "НЕ ИСКАМ ДА ЧУВСТВАМ" я изразявам като несъстоятелна - не е до това, дали ти "вярвам" или не. Аз с вярване не се занимавам. Това е нещо, през което съм минал сам и внимателно съм го използвал, за да се изнеса от него. Това бяха трудни и много ценни моменти. Защото говореното от мен е преоткрито с практика. А не говоря приказки, дето да съм ги погледнал тук-там и после да съм ги смелил в някаква моя си кашица...
Та фразата изразява, че нивото на ИСКАМ, е и ЧУВСТВАМ - на едно ниво са. И от това ниво не може да се "спрат". Не можеш да не искаш да чувстваш, както не можеш да чувстваш че не искаш.
Разбира се всичко може да се "изчувства". С чувстването се изместват всички обективни неща, и така се изживяват. Самото понятие ЧУВСТВО е израз на преживяване за "нещо".
Емоцията е само първична реакция- психична реакция. Както е и първосигналната физическа система на тялото, емоциите са първосигналната система за реакция на психичното. винаги са двоични - "приятно-неприятно" е основния критерий, още от утробата е заложено.
Такава дефиниция за тия двете неща, няма да прочетеш никъде.
Дори от моите думи не е важно да го приемеш. Моите думи са си от мен. За теб истинските неща ще си останат тия, които САМА... САМО САМА, си извела - през себе си. Най-трудния период на всеки индивидуализиращ се човек е фазата на ИЗЧИСТВАНЕ - когато приетите наготово неща, всички се преосмислят и преоценяват през призмата вече на внимателния и съзнателен проглед през себе си. Това е бавен и обикновено на моменти е "драматичен" процес. :)И именно тогава човек се преорентира към прагматизъм.
та - исканите неща, си остават на нивото на самия им автор - в състоянието в което са искани и на това си остават - като представи. Щом е проявено ИСКАНЕ, е заради недостиг, затова е и търсенето. ИСКАНЕ и ТЪРСЕНЕ, са две имена на едно нещо. Имат един произход.
Няма същностно значение като качество дали се пита въпрос, или се желае нещо. Само израза е различен - по-интелигентните /менталнонастроените/ повече питат, те смесват, конструират идеи, чрез понятия. Критериите им далеч не са изрядни и именно те са тотално объркващи, понеже не са изчистени. През годините децата заимстват според контекста и се натрупват сума неизчистени и противоречиви критерии за всяко нещо. И после определенията стават само повърхностни. Защото ако се задълбаят, се стига до противоречия и се губо яснотата. А на хората им трябва - някаква яснота. Поне "чувство за яснота" и непротиворечивост. На всяко дете му трябва нещо да е ясно и точно - следователно и да е еднозначно, простичко - а такива са линейните и повърхностни връзки. Затова са и толкова ценени именно те. Всеки опит за аналитичност обаче, е форма на дисекция... А за това се иска кураж - защото по време на тази дисекция, може да се остане без "опорите" на наготово приетите и повърхностни неща...
И накрая - социума не се занимава с интересите само на един свой член. Нито ги обезпечава, нито ще го поощтри. Напротив - щом някой започва да се държи самостоятелно, става различния, става странния. Ако членовете усетят заплаха, реагират защитно - чрез всякакви проявления, дори до физическо отстраняване от групата... защото различния "мъти" груповите води... а в мътилката може да излезнат образи, в които всеки да се види "колко здраво е затънал"...
-----------
И не се оставяй да се заблуждаваш по това "съгласна съм"/ с теб, или с който и да е/. Аз пиша думи - влагам им някакъв свой смисъл и значение. Използвам ги за израз на това, което е в мен отвътре.
Ти четеш думи /все едно чии са/, използваш думите на някой , за да се огледаш ти през тях. Ти интерпретираш по свой си начин тия думи. Може някои да ги виждаш, като "точно това е", но не е... Страшно много от тия интерпретации - на думите - се приемат по подразбиране, но са приети... И неизчистени. А това определя много други неща - и най-вече разлики... Така става подвеждането. Думите само звучат еднакво. С тях се означава изричащия ги.
Една и съща фраза казана от двама човека, означава понякога крайно различно нещо. Това е толкова лесно да се забележи при отношенията между мъже и жени... :)
Думите са нищо сами по себе си - те са само посредник на изразяващи я се чрез тях. Социума и хората в него използват думните като всичко останало - като форма на свръзка. за целта предварително има "като договор", коя дума какво е и за какво се казва. Но нивото на социума лесно се надхвърля от всеки индивидуализиращ се човек. И на него му се налага да използва думи, но с задълбочаващо се значение, или с разлика в комбинирането им. Започва да използва своя значение в думите... Социалния език вече не върши работа на тия нива - защото не съотвества на този, който да го използва.
Повечето думи тук, в който и да е форум, са социално повлияни - по смисъл,. по подредба, по значение... А хората сме крайно различни - по същество... за тия, дето още не са открили различието си, остава "общото" и те са "у дома си".
В този контекст, можеш да помислиш /само като предложение/ за понятието МЪДРОСТ, АЛТРУИЗЪМ, АЗ - откъде ги чу, кога ги прочете и какво са искали хората да изразят с тях. А ти - какво точно изразяваш с тия думи.
Социалните им значения са много различни от задълбочения им смисъл... А няма кой друг да си го преоткрие, освен всеки един от НАС - от вас, от мен и от теб... :)
Успех!
-
Всичко, което казвам е, така или иначе, мой образ за нещата. Чий да е? И това, че съм съгласна с нещо, не значи, че ще си го лепна като лозунг някъде или няма утре да мисля по друг начин, или след 5 минути. Чаровна наивност. Или, понеже казвам, че съм съгласна, не означава автоматично, че сега съм го прочела/разбрала за първи път и ми е паднала ябълката на главата. Може сама да съм открила топлата вода преди време, кво като съм съгласна? Аз не се увличам и заблуждавам толкова лесно. Май, по-скоро заблуждавам другите, колко лесно мога да бъда залудена . ;) Десетилетията и мен са ме научили на едно-две неща. Аз просто си давам резон да се променям непрекъснато. И знам, че се. И сама си следя промените. Не се оглеждам през твои думи, нито през моите. Както и не се хващам за всяка дума, като удавник за сламка. Не разбирам тая обсебеност, да анализираш всяка дума , която изхвръкне от нечия уста. Какво изразява думата, кога съм я чула за първи път, дали ти си ги казал думите , дали друг, дали съм ги прочела някъде, какъв е социалният им смисъл... Толкова ли е важно? Аз не си дефинирам всяка дума , не се опитвам да анализирам всяка дума. Животът ми би бил ад, ако трябваше да го правя. Думите и аз сме стари познайници, знаем си кирливите ризи. Думите не са ми кумири, само ги използвам, злоупотребявам с тях, заблуждавам с тях, лекувам с тях. Е, и? Какво от това. Не мисля, че сериозно го каза за грандиозния план и как, за грандиозните, той не е грандиозен. Не думай?
Социума също не ме интересува. Отдавна съм разбрала поведението на социума. Той не ме занимава. Не ми се и налага за щастие. Така съм си устроила съществуването, че социума, най-малко ме тревожи и аз него. :) Като казвам, че не искам чувства, знам защо го казвам. Не съм откровена? Ами ако съм? Може и да не съм , а трябва ли? Защо пък да съм, защо пък трябва непременно да подсказвам за себе си? Да давам жокери? Може нарочно да давам заблуждаваща информация, за да не може да ми се направи ясен психологически портрет. Аз си знам каквото си знам и същото е и с незнаенето. Аз не си знам, каквото не си знам. Пак си е мой проблем какво ще и дали ще узная. Пак не давам нишани. Може да съм хамелеон, който добре се слива с всяка околна среда.
Това, непременно да демонстрира, какви невероятни познания има, е чисто човешка слабост и амбиция, която съм изследвала лично и откривам именно у най-малко знаещите. Човекът е силно комплексиран от своите повръхностни познания и като такъв се е зарил до гуша в литература (думи), наричайки я знание, за да може при всеки разговор, да компенсира, да покаже съответния интелект и да “надговори” събеседника си. Той се потриса от мислълта, че няма да отговори на предизвикателство за полемика. Аз ги слушам, дори понякога разговарям с тях, както подобава на един уважаващ себе си, хамелеон. Образователно е. С наивността на дете, все чакам някой, дето дълго мълчи, какво ще каже накрая, но те не обичат да говорят и подозрам защо.
Аз кумуникирам само до известна степен. Има един момент, в който кумуникацията не е възможна с мен. Затваря се люкът и тва е. И събеседникът ми остава навън. Мисля, че разбирам, какво ми казваш, но ок, ще кажа че не съм съгласна и не разбирам, за да не изглеждам заблудена.
И защо си мислиш, че говоря за Его, Мъдрост, Бог, Аз, алтруизъм...? Защото съм ги чула някъде, прочела за тях? Сигурно, ако обичах думите, като теб. А, кога ги чух за първи път, знам ли, преди бая десетилетия беше, много изтече от тогава.. Ако това въобще има някакво значение. Думите нямат значение, в какъвто и да е смисъл, ако не означават действие или бездействие. Думите ни учат много, но повече ни заблуждават и ни оплитат в коварната си мрежа. И ако не се осъзнаем навреме, че потъваме, ще се удавим в думи. Думата “алтруизъм” не върши работа, ако знаеш или не знаеш значението й, па било то социално или друго. Тя е просто дума, теория, рееща се във висящата библиотека. Алтруизмът е действие, начин на живот, той струи. И едни избират да го гледат като дума, аз избирам да го гледам като качество.
Това се опитвах да обясня, (явно е излишно и обещавам да не го правя повече), че самите думи даже не ме интересуват и смятам, че са гилотинирани от смисъл. Само, че аз съм по-различна от теб в индивидуалния си прагматизъм. Нали сам казваш, че сме различни. Ти може и да мислиш, че знаеш, че аз “искам” или “вярвам”. Посочваш ми разликата между “емоции” и “чувства” . Това, можеше и да го приема, като лична обида, в един по-различен етап от развитието си :) , сега мога само да се усмихна и да си кажа: “ Добре, приятелю, благодаря ти за уточнението” . Няма да ти преча на мисленето. Няма и да те разубеждавам, няма и да се оправдавам.
Спорът, като начин за изясняване на нещо, винаги ми е бил много смешен. Реактивна стрелба с думи, след която никой не е по-умен от преди, само се чувства изтощен и глупав. Може да съм отминала тази точка, в която ще бъда индивидуален прагматист и съм станала оня хамелеон, който, ако, когато иска ще се слее с околната среда, която обитава. Нали вече казах, искам да махам неща, не да прибавям, така аз се чистя. И въобще не е било драматично при мен, драма няма, просто е освобождаващо, защото никога не съм се лепкала като муха на мед за дадена идея, готова догма, даже и да са били привлекателни. Мога да захвърля всяко нещо, което си поискам, без да ми мигне окото и да ми трепне нерв. Винаги съм оставяла всичко да се рее около мен, вместо да трупам планина, която ще ми се изсипе един ден като лавина. Реещото ползвам, като информационна библиотека, понякога. Винаги съм си оставала в средата на нещата и не съм се хващала за подхвърляни ми пояси. Плувам отлично. Все пак, благодаря ти за съветите и пожеланието. Знам, че са откровени. Поговорихме си, посмяхме се, поне за себе си мога да кажа. И, успех и на теб. :)
-
"...Именно в хората Бог пребивава на Земята. Не в артефактите, мощите, олтарите, "тайните" учения и книги, "скритите" нирвани, шамбали,йерусалими и т.н., а в живите хора. Човекът е единственият храм Божий, защото той единствен на Земята има единственото възможно за Бога нематериално пребиваване в този материален свят, - безсмъртна Душа. Именно човекът е солта на Земята.
И той е смъртен. Именно страхът от смъртта се явява причина за вярата на болшинството. И това е обективно. Даже Христос се е плашел от смъртта. и аз не съм изключение. Ние сега сме същите хора, както всички останали. За нас ежедневният сън е малка смърт. Но Христос е преборил плътта и ни е казал - да вземем своят кръст и да вървим след него. Да се преборим е лесно да се каже. А да се направи е трудно, защото в този случай Духът трябва да пребори обективната биология..."
Андрей Шалыгин
http://www.shalygin.ru/formort.htm
-
Ние създадохме "Бог", а всъщност бог сме всички ние!
-
С по-долните разсъждения, се опитвам да съживя темата. Разсъжденията са именно това и не претендират за меродавност или правдоподобност. Всеки е свободен да ги тълкува, както пожелае, да им вярва или не, да ги харесва или не, да ги чете или не. Просто последните събития в световен мащаб, финансови кризи, войни, конфликти, страх, смърт, вероятно все повече деморализират хората, да вярват във върховна интелигентна сила. Виждам, как това рефлектира и във форума, което несъмнено е отзвук на ставащото по света. Хората все по-гневно и яростно заклеймяват войната, липсата на морал в управляващата върхушка от милярдери, безнравствеността, безчестията. Те призовават към смърт и насилие, като решение на проблема. Не осъзнават, че така сами се зареждат отрицателно и вредят на флуидността на божествената енергия, протичаща през тях. И с тези авто-блокажи, все повече се отдалечават от божественото си предназначение. Не се търси корена и причината, а се критикува резултата от един много дълъг процес. Процес, в който сме създавали неосъзнато. Или сме създали света, такъв, какъвто е сега. Ако не ни харесва, трябва да потърсим причината в себе си, а не в определени племена, раси или социални слоеве.
От моя страна, това е още един, макар и безсилен акт, да предложа алтернативната гледна точка, че в света няма нищо, което да не е така, както трябва да бъде и че за всичко, което става тук, ние, като човечество трябва да носим отговорност.
Говорихме вече, колко преекспонирана, екзекутирана, лоботомирана и гилотинирана е тази дума „бог”. Но, дори и аз я използвам, нуждаейки се да изразя нещо необяснимо, с ограничен инструмент като езика. Творец, Създател, Архитект, безкраен източник, безкрайна интелигентност и безкрайна интелигентна енергия, са едни от епитетите, които също използвам за това, което имам предвид. Ще ми се да поразсъждавам малко върху сътворението и божествения план, в който няма нищо случайно и всичко следва перфектен ред. Дано, разсъждавайки, мога да вдъхна малко кураж на напълно отчаяните от живота и да им покажа по някакъв начин, че той не е нечестен, а просто ние несъзнателно го живеем. И да им помогна да се замислят и да пожелаят да бъдат съзнателни божествени творения/творци, а не самосъжаляващи се , объркани, тъжни жертви на съдбата.
Всичко тръгва от безкраен източник на цялото сътворение, което е. От вакуума, от нищото, от празнотата. Цялото съзидание, видимо и невидимо, осезаемо и неосезаемо, води началото си от безкрайния източник. За всички, съпътстващи този процес събития, можем само да гадаем или предполагаме, но това е, което е най-смислено за мен и съм готова да го приема като работна хипотеза. Работната хипотеза, не е доктрина, не е религия, не е вяра, а вътрешно усещане, което се нуждае от лично потвърждение и работи в тази насока.
Нека думата ‘празнота’ не ни обърква, празнотата е всъщност всичкото - безкраен, невидим океан, гъмжащ от потенциал. Празнотата не е нищо определено и все пак е флуидна и гъста хомогенна консистенция на негативно съществувание или не-съществувание, където (естествено) нищо не съществува. В Потенциала е закодирано цялото Съзидание, преди да бъде създадено. То живее в невидимия океан, като латентни възможности, схеми и матрици, които могат да се случат, могат и да не се случат. Потенциалът е кариерата, от която ще бъдат изсечени бъдещите строителни „тухли”, от които са изградени всички „реалности”. Не случайно „реалности” е в кавички, защото само Създателят е реален, а сътворението е негова илюзия.
Тези градивни „тухли” са първичните атоми, не онези от учебника по химия, а онези, които Езотериката нарича монади. Монадата е най-малката неделима частица от сътворението, която е носител на съзнание. Носител на латентно съзнание не значи осъзната. За да се само-осъзнае една монада, тя се „вгражда” в поредица от йерархични по същността си видове материя. Името ‘монада’ е въведено от Питагор 582-496 пр.н.е. (μονάς монас или единица) като термин от хилозойската теория, че всяка материя има съзнание, а монадата е най-малката неделима частица, носител на съзнание. Всяка математическа точка в космоса е център на съзнание, монада, индивид, крайна точка, която не може да бъде разделена на по-малки части. Питагорейците използват думата μονάς и като началото на серии от числа, от което произлизат следващите. Или това единицата в математиката.
В труда си De monade, numero et figura liber -1591, Джордано Бруно описва три фундаментални типа, Бог, души и атоми. Метафизичната идея за монадата бива популяризирана доста по-късно от Готфрид Лейбниц в труда му „Монадология” от 1714, в който той не казва нищо по-различно от Питагор, а именно, че монадата е основната субстанция, която съставлява космоса, но е нематериална. Всяка монада е уникална, неразградима (неразрушима), динамична, същество-душа, чиито качества са функция на нейните възприятия и стремежи. Монадите нямат истинска каузална връзка с други монади, но са префектно синхронизирани една спрямо друга от Върховната интелигентност (Бог) в предварително установена хармония.
Ясновидецът Чалрлз Летбетър, който с уникалните си спосбности е могъл да фокусира визията си на субнуклеарно ниво, е автор на епохален труд, наречен „Окултна химия”, където той систематично и с помощта на уникалните си способности, е могъл да „разгради” до първични атоми, всички елементи от химическата таблица. Схемите в „Окултна химия” изобразяват първичният атом (ану в хиндуизма) с леко сплескана сърцевидна форма. Което е може би жокер за Сътворението като цяло. Вече в друга тема съм давала изображение на първичния атом или най-малкия градивен елемент на сътворението. (Ако трябва, пак ще дам) Той може да бъде положителен или отрицателен.
Химическият атом, който ние знаем от химията, може да се разгради на още по-малки части, тези по-малки части може да се разградят на още по-малки, по-некомплицирани частици; те от своя страна могат да бъдат разградени на още по-малко комплицирани частици. След третото разграждане само още едно е възможно. Четвъртото разграждане ни дава първичния атом. Индийските текстове говорят за Водите на Космоса, всяка капка или монада еманира от Океана на Съзнанието и накрая се завръща в него. Или както Буда казва: „Капката роса спи в Сияйното море”.
Вероятно прекарвайки еони или милярди еони, (само можем да гадаем, нали времето не съществува там) този безграничен, сияен океан (източник) се само-озъзнава.
Съзерцавайки се, той( родът е напълно условен) разбира, че съществува, т.е., че Е. Тази точка на себе-осъзнаване е „Бог аз съм”. Или това Езотериката нарича началната точка, точка нула.
/Това подозрително прилича на израза от библията „Аз съм това, което съм”. Или още: „Аз съм, който съм.”. (Във версията на крал Джеймс: I am that I am. От Hebrew : אהיה אשר אהיה, произнася се: Ehyeh asher ehyeh). Гръцкият превод на Hebrew писанията е, че „Бог Е”, което по смисъл означава: Бог е целостта на съществуванието и всяка перфектност, без начало и без край. И съществата получават всичко, което са и всичко, което имат от него, но той самият е самата еманация на себе си и той е всичко, което е. ( Нека оставим за момент, че това е изречено в Библията от въпросния Yahweh или Йехова, който така или иначе е искал да се смята, че той единственият Бог и други богове не съществуват). /
-
От тази точка нула (0) тръгваме всички ние, нашето дълго пътешествие към себе-осъзнаване. Това е висш акт на проявление на свободната воля, която всички носим закодирана в себе си, наследена от Създателя. Безкрайният източник, избрал да прояви себе си в тази точка. Така потенциалът от безкрайния океан еманира в тази точка, като концентрирано ехо, отзвук (отражение) на самия океан. Или в това действие наблюдаваме еволюция. Тази концентрирана точка е съзнание и енергия или началото на съзнанието и енергията. Празнотата, безкрайният океан е изиграл роля на баща/майка на тази точка. „Нека бъде светлина”
Вероятно са изминали още стотици еони, преди точката да разбере, че самата тя може да еволюира или да използва потенциала, който ѝ е предоставен от океана - баща/майка . Както и да е, можем само да гадаем, защото нали понятието ‘време’ не съществува в безкрайния източник. Ако в празнотата няма време, значи няма и разстояние, а щом няма разстояние, значи няма и пространство.
Вероятно точката, подтиквана от наследствения нагон за еволюция, започва да се движи насам натам, опитвайки се да изследва, но всеки път когато отива „там”, тя се оказва на същото място. Защото „там” е „тук” в празнотата. Няма „горе” и „долу”, „ляво” и „дясно”. Или щом няма пространство и разстояние, тя не може да отиде никъде. Където и да иска да иде, тя се озовава все на същото място, защото в празнотата, във вакуума, тя е нявсякъде.
Но нагонът на точката вече е закодиран в нея – еволюция на съзнанието, посредством интелигентна енергия. Това е наследствената характеристика, дадена й от Безкрайния океан - баща/майка. Ако слезем на микро-космически план, ние също наследяваме характеристиките на нашите родители, нали? За да еволюира, точката трябва да изследва, да събира опит, но щом не може да отиде никъде, значи има проблем, който трябва да реши.
Това малко същество, където и да иде в празнотата, се оказва все където си е.
Размишлявайки, (колко дълго не знаем) в един миг точката направила абсолютно същото, което безкрайният бе направил с нея. Тя се самоосъзнала. Тя се обърнала към себе си и се огледала в себе си. Всяко обръщане навътре в себе си, е еволюция. Ние, на микро-космическо ниво, не бихме разбрали кои сме, ако не направим същото, не се обърнем към себе си, не се съзерцаем и вглъбим в себе си.
Така точката и нейният образ, нейното огледално съзнание, всъщност, станали две. Точка и огледалния й образ. Значи съзнанието и енергията, които празнотата е родила вече също имат огледално съзнание и енергия. От там нататък всичко носи закодиран в себе си принципът на огледалност. Всяко нещо е отражение на друго нещо. ( Както на микро-космически план, войните и страданията на земята са отражение на нашите мисли)
Сега вече имаме две точки на проявено съзнание, следователно вече имаме и разстояние между тях, имаме една нова „реалност” между тези две точки. И тази нова реалност се нарича време. И времето започва своето съществуване, защото вече имаме разстояние от точка до точка, което се изминава за определено време. Разстоянието от точка до точка е мярката за време, но и същевременно е и пространството. Така, че можем да наречем това време/пространство.
Вече имаме второ велико сътворение: време, разстояние и пространство, които са издънка или продукт (клонинг) на друго съзнание - първото.
Или това е, което Езотериката нарича 7-ма плътност, а религиите 7-мо небе. Разстоянието между първите две точки на проявление.
И така, това е началото на нашата история или историята на Едно същество ( „Бог аз съм”) , избрало да се прояви като всички нас и всичко останало, за да разширява съзнанието си и еволюира. Целта на Създателя е, да изживее всичко, за да се разшири, да еволюира. Творецът започва да слиза от 8-ма плътност, сътворявайки всички по-ниски плътности ( и „реалностите” в тях), като безкрайна поредица от разумни създания, проявени в различни времеви цикли, за да осъзнае и изживее себе си. Това са мирияди йерархии от „висш разум”, израз, който така силно ни притеснява и комплексира.
Всички тези йерархии от висш разум, носейки наследствените характеристики на създателя, свободна воля и нагона за самоосъзнаване и еволюция, следват вече замислената потенциална схема и на свой ред, самите те създават. Всяко същество, изследва потенциала по свой, уникален начин и все пак, понеже носи наследствените характериситики на родителя си, е подчинено на ред в Сътворението, което иначе изглежда хаотично. Когато се говори за висш разум, не мислете веднага за сиви или зелени човечета или рептили. Космосът не е толкова скучен. Позволете на ума си да допуска отвъд стандартните конспиративни теории. Защото дори и те са създадени, следвайки закона за объркването. Или, по-точно, създадени, за да ви объркват. Не бъдете наивни, изследвайте САМИ всяко твърдение, преди да го приемете за ваша собствена истина.
Йерархиите в сътворението са неизброими по своето разнообразие, характер и природа, редици от същества. Създания (богове), за които дори нямаме понятие. Съзнателни синове и дъщери на Създателя, които използват дадената им от твореца, наследена свободна воля, да се разширяват, еволюират и създават самите те, ползвайки се от първичната материя и посредством интелигентната енергия. Ние също сме синове и дъщери на създателя, но не сме осъзнати, а по-скоро сме в периода на самоосъзнаване. 3-та плътност, в която се намираме е площадка за имено това самоосъзнаване, индивидуалното. ( Друг е въпросът, че освен хората, в 3-та плътност обитават и много други същности от по-високи плътности, които играят определена роля.) Докато не се самоосъзнаем и разберем, кои сме и приемем този факт, не можем да еволюираме и се налага да повтаряме неосъзнато нови и нови цикли. И това е разликата между нас и всеки по-висш разум. Той осъзнато твори, ние творим неосъзнато. Или той поема отговорност за творенията си, а ние – не. Тъй, че иразът „висш разум” не бива да ви комплексира. По-скоро трябва да е вдъхновение за собствено самоосъзнаване и напълно съзнателно сътворяване на собствени „реалности”. Висшият разум не дерзае да господства над вас. Това е в разрез с еволюционния процес.
Нагонът на Твореца е проявен в нас като негá, стремеж да бъде винаги едно цяло, защото той Е едно цяло. Това, което много хора усещат през целия си живот, като липса на нещо, липса на важна част от тях, но не знаят точно какво, е именно този нагон, да се завърнем в Безкрайния Създател- океана и да се абсорбираме в него. Тази липса е доказателство, че не сме отделни частици, въпреки, че така ни се струва, а сме Едно Цяло, което винаги , каквото и да прави остава цяло, ние сме Едно единствено съзнание . Затова е толкова безмислено мразенето, ненавиждането и нараняването на други хора, защото те са част от цялото. Просто трябва да уважаваме правото на избор на Създателя, да се проявява във всичко останало, независимо, че на нас ни се вижда лошо. От гледна точка на Създателя, няма добро и лошо, има само проявление. Концентрирането към себе си и вглъбяването, е пътят към разбирането на това цяло. Пътят обратно към Дома. Разбира се, това е само образно казано, защото едно бебе не се връща в корема на майка си. То расте и се осъзнава и носи закодирани в себе си наследствените характеристики на родителите си. Носи и правото на свободен избор, който му осигурява стремеж към еволюция. Потенциалните таланти, които родителите имат, могат да бъдат развити и от детето. То може да се научи да прави това, което прави родителя. Всички качества на Създателя ние носим закодирани в себе си. Тези качества, може да бъдат рационално развивани и използвани от нас за нашата, респективно - неговата еволюция. Може и да спят латентно у нас, докато повтаряме несъзнателно цикъл след цикъл. Когато започнем да живеем осъзнато, със съзнанието, че има само Едно същество, когато достигнем до дълбините на това разбиране и отдадем на Създателя правото му да се проявява във всичко останало, тогава ние можем да се слеем с него. Тоест, когато спрем да съдим останалите. И когато спрем да съдим себе си и си вменяваме вина. Когато си позволим да бъдем това, което сме и на останалите да бъдат това, което са, тогава настъпва просветелението. Пътят за всички е един и води само до едно място. Мястото, в което отново имаме свободния избор, да изберем да се абсорбираме в нашия Създател или да поемем в нови октави на проявление, самите ние като бог-създател, който започва началото на нова октава от проявления. Това е детето, научило занаята на родителя. Изборът, както сега, така и тогава, е изцяло наш.
Разбира се, има подробности относно пътя, които сега няма да разисквам подробно. Има два начина да се стигне до въпросното абсорбиране. Единият е безкористно отдавайки себе си на Създателя в служба на еволюцията и помагайки на другите - неегоистичният, а другият е пътят на егоистичната служба, в полза на себе си. И двата пътя водят до едно и също място. Поляризацията изчезва някъде по средата на 7-ма плътност. До тогава всеки може да избере съзнателно, коя от двете пътеки да следва. Тези, които осъзнават двата пътя, еволюират бързо, ползвайки се сами от правото си на свободна воля на творци и създатели на реалност. Независимо дали са отрицателно или положително поляризирани. Ключът е да бъдат съзнателно поляризирани, а не автоматично или неосъзнато поляризирани. Тези, които не са осъзнати, остават в цикличното повтяряне на животи, докато не се осъзнаят и не поемат една от двете пътеки.
Ако не сте забелязали, ние живеем в поляризиран свят. Ние сме захранвани всеки ден с поляризация, буквално от отвсякъде, медия, живот, работа, отношения с хора. Не ви ли подсказва това нещо? Светът край нас е пълен с божествени жокери.
Прекрасен пример е поляризацията „за” и „против” войната. Бидейки „против” войната не значи, че сте позитивно поляризиран, а точно обратното, ( несъзнателно) негативно поляризиран. Това са капаните, които неосъзнатият ум/човек трябва да премине, за да излезе от 3-та плътност. Както майка Тереза например отговаря на въпроса, дали би се присъединила към шествие против войната, тя казала”Не”, но, че би участвала в шествие за мир. ( В това се крие и тайната, която дълго обсъждахме и остана непроумяна от мнозина)
В книгата Spirit Medicine, Hank Wesselman и Jill Kuykendal разказват за срещата си с Кахуна Хале Макуа, шаман от покрайнините на вулкана Килауеа, който им подарил паничка, издялана от дървото камани и обяснил: Това е вашата паничка със светлина, дар от вашата аумакуа ( Душа, Висш Аз), която се разделила. Като минаваме през живота, ни се случват разни неща. Понякога взимаме неща, които не ни принадлежат, понякога нараняваме други с думите си, с мислите си или с действията си; понякога постигаме успех за сметка на неуспеха на други. Всеки път, когато това стане, ние стъпваме в негативната полярност и част от нашата светлина угасва. Всеки път, когато това се случва, е все едно да слагаме камък в паничката. Накрая тя се препълва с камъни и спира да излъчва светлина.
За щастие Макуа обяснил, че всеки път, когато паничката се напълни, можем просто да изсипем камъните и да я изпразним. ( Или, това значи, че можем да сменим посоката по всяко време) Целта ни трябва да бъде, да не напълваме паничката. Тоест, да останем съзнателни през цялото време. Или съзнателно да останем положително поляризирани, ако така сме избрали.
От друга страна, има и създания, които открито и честно предпочитат тъмнината пред светлината и следват другата пътека - негативната. Но понеже е открито и честно негативно поляризиран, а не негативен, но лицемерно маскиран като позитивен, той напредва в еволюционната пътека. Той използва наследеното му право от Създателя, правото на свободна воля. Той съзнателно я употребява в негативна посока, а именно в службата на Аз, като в „Аз” той вижда ( и уважава) еманацията на Създателя. Именно тази тънкост убягва на хората, които непрекъснато се люшкат като махалото на часовника, без да са способни съзнателно да следват единия или другия път към Безкрайния създател. Те се лашкат според социалния климат, според медиите, според обществото, според измислени нравствени постулати и морални норми. Непрекъснато прокламирайки, кое е право и кое е криво, кой е добър и кой е лош. В темата за морала, която предизвика нестихващ интерес, вече съм казвала, че не сме дорасли да съдим и да морализираме, защото самите ние не сме идеални.
В заключение мога да кажа, че Създател се става, когато осъзнаеш, че си такъв. До тогава създаваш несъзнателно, а знаем, какви са резултатите от несъзнателно създаване. Те са навсякъде край нас. Опознайте себе си. Водете съзнателен живот. Изберете една от пътеките към безкрайната интелигентност. Изборът е винаги ваш и сега.
-
Най-силните от лошите спазват принципите на непривързаност към конкретното действие, а също и дисциплина. Дори много често те могат да минат за "добри". Някои детайли в поведението и състоянието на съзнанието им са удивително сходни с тези на "добрите".
Затова и често много хора могат да се заблудят в тях. Няма я тази примитивна омраза, или пък жестокост. Има спокойствие, хладнокръвие, воля и тн.
Пазят някаква си там, тяхна чистота.
Не са за подценяване, определено.
-
Благодаря ти, че с прочел написаното, Тангра. Да, не само, че не трябва да се подценяват, а въпросната чистота, за която говориш, е един много важен жокер за това, че имат жизнено важна роля за нашето израстване и самоосъзнаване. Тяхното поведение е подсказване, къде в матрицата стоим ние. И аз не говоря за малката локална фермичка от книгите на Еленко и други автори, наречена Земя. Аз говоря за матрицата на Божествения ум. Тази, която има значение. И като казвам Бог, имам предвид първият проявен от Безкрайния океан Логос, точката, началното централно слънце, в чиито ум пребиваваме и от който сме неразделна част ( за сега). Яснотата в намернието е магическат част, която превръща намерението в резултат. Било бяла или черна магия. (под магия рзбирам успешното манипулиране на първичните атоми в една или друга насока) Практикуването на магия изисква сурова, безпрекословна честност. Магията (силата намгьосниците) не е нищо друго, освен способността съзнателно да се използва подсъзнанието. Когато частта извън настоящият ти живот, подсъзнатлната част от ума ти е закрита с дебела завеса, как би могъл да го използваш? Докато сме в неведение за това, което е зад завесата, ще бъдем и неграмотни относно, как лично да използваме космическите ресурси. И несъзнателно ще продължаваме да вършим поразиите, които гледаме около нас.
Винаги си казвам, че дори един да разбере това, което пиша е повече от 0. Нещата са много по-прости от колкото изглждат. Но, когато си обул гумени ботуши, можеш да си джапаш колкото искаш през локвите, предполагам. :)
-
July,
Наистина имаш дарбата прекрасно да представяш нещата! Но мен /и мисля не само мен, а всички мислещи същества/ винаги ме е вълнувал един главен въпрос.
КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ НА ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВАЩО, било То, Светия Дух/Бог, Буддха, Ра, Аллах и т.н.? Как виждаш нещата? Аз съм малко озадачен, защото не виждам смисъл в еволюцията на ЕДНО ГЛОБАЛНО СЪЩЕСТВО, ако няма друго подобно такова, ЗАЩОТО, какъв е смисълът То да се самоосъзнава/еволюира чрез еманиране-създаване на огледални отражения, които в крайните си степени /в последните огледала/ са доста изкривени и имат мъгливи очертания с тези на оригинала? В един момент тези отражения започват да се съзнават като отделни единици, защото са загубили връзката с Дома си, с Основата си, с Първичността си и започват конкуриращи и антагонистични взаимоотношения заради доста илюзорни и несъществуващи цели, което пък цели отново откриването на, и достигането до, Първичното отражение /и не дай си боже НА ОРИГИНАЛА/. Но тези огледални отражения за това и резултират антагонизъм, защото се чувствуват различни и отделни едно от друго, което е друугото име на ЕВОЛЮЦИЯТА.
Но То, защо ЕВОЛЮИРА, ако в действителност няма друго подобно, което да стои на разстояние и да е различно от Нашето То? Защо Нашето То извършва вътрешен антагонизъм, за да постигне саморазвитие? На кого е нужно това саморазвитие, ако То НЯМА НА КОГО ДА ГО ПОКАЖЕ и не го показва, освен на себе си? ИЛИ ПЪК ИМА НА КОГО ДА ГО ПОКАЖЕ? От цялата "епопея" на самосъзнаването това е най-големия ми проблем, който не мога да реша!!!
Какъв е смисълът???...
И, моля те /!/, ако смяташ, че не съм формулирал правилно въпроса, който се опитвам да изясня, доформулирай го, както смяташ, че трябва!
Доколкото си спомням, Елена Блаватска многократно е посочвала за величието на знанието, притежавано от брамините. А това величие се изразявало в следното: при всяко едно запитване /независимо от същността и формата на въпроса/ към брамините за същностите и процесите, протичащи в Нощта на Брама, те никога не казвали нищо. Доколкото ми стана ясно отричали да отговарят не като израз на горделивост и себичност, още повече от незнание /с просто лъжетвърдение за знание не прикривали незнанието си ; те наистина ЗНАЕЛИ/. Причините се криели в много неща - истинско тайнство /те все пак и сега са секта/, ахимса, невъзможност казаното да бъде разбрано и съзнато и др., които в момента не се сещам. За Дните на Брама информация много. За нощите на Брама НИКОЙ НИЩО НЕ ЗНАЕ, освен брамините и това е написано от ръката на Блаватска. Аз мисля, че за ИСТИНСКОТО ОСЪЗНАВАНЕ НА ТО, ОСВЕН ПОЗНАНИЕ ЗА ДЕНЯ НА БРАМА /ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ВСИЧКО, КОГАТО ТО ЕМАНИРА МОНАДИ И СЕ САМООСЪЗНАВА-ЕВОЛЮИРА/, ТРЯБВА ДА ИМА ПОЗНАНИЕ И ЗА НЕГОВАТА НЕПРОЯВЕНА ЧАСТ, наречена в индийските епоси Нощта на Брама. Ако ПОЗНАНИЕТО касае само Деня на Брама и липсва, каквото и да е като информация за Нощта на Брама, то е само половината, не е цяло и няма ефективност, защото НЕ МОЖЕ С ПОЛОВИНАТА ПОЗНАНИЕ ДА СЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ЗА ДЕ ЗАЛЪГВАМЕ И ДА ТВЪРДИМ, ЧЕ ИМАМЕ ЦЯЛОТО ПОЗНАНИЕ ЗА ТО. Едва, когато придобием освен познаниеТО за Деня на Брама и знание за Нощта на Брама, ще можем да бъдем имаме пълна увереност, ЧЕ ИМАМЕ ИСТИНСКОТО ПЪЛНО ПОЗНАНИЕ ЗА ВСЕЛЕНАТА, ТО, БРАМА, РА, СВЕТИЯ ДУХ, БУДДХА, АЛЛАХ и т.н.
Вторият абзац беше само разсъждение. Отговорът на горепоставения въпрос смятай за първостепенен!!!
Предварително благодаря!!!! :D :D :D
-
Първо, искам да ти напомня, какво беше писал последно в темата ”има проблем”. Че едно време е имало затворени теософски или езотерични общества. В същия ден, малко по-рано, бях споделила с приятел, колко много ми допадат езотеричните общества, като форма на общуване. И това ако не е синхроничност... :D Но, тогава темата тръгна в друга насока и нямаше как да ти отговоря.
Да обсъждаш абстрактни идеи в затворен кръг и в толерантна обстановка, о йес, бейби, говориш на моя език! 8) ;) Но, докато не открия други сподвижници на идеята, ще остана в малкото затворено общество от аз и мен. Форумите са подиуми за открито/екзотерично обсъждане на такива идеи. Езотерично, значи затворено. Щом езотеричното стане екзотерично, то престава да е скрито. Щом престане да е скрито, то пак става скрито. Не знам, дали ме разбираш. Има неща, които могат да бъдат казани във форум и да бъдат отминати просто ей така, защото по презумпция се смята, че едва ли нещо значително и фундаментално сериозно ще се появи във форум. Това, което аз винаги съветвам всички е същото, което аз самата правя. Взимам само онова, което вътрешния ми глас „потвърждава” или онова, с което резонира. Чета нещо, чувам нещо и бръмченето се появява и едва ли не, понякога е като все едно си открил топлата вода. И си казваш: „Ма, аз вече го знам това! Откъде ли?” Именно отговора на последния въпрос, е при мен факторът, който ме мотивира и анимира и това няма нищо общо с его и стремежи, по-скоро е като нагон.
Много хора намират езотериката за само-доказваща се, в момента в който се докоснат до нея. Това е защото познанието, както твърди Платон, е припомняне отново на вече придобити знания. Всичко това, което моментално сме в състояние да разберем и проумеем, вече сме асимилирали в други наши инкарнации. И желанието да си припомня, ме движи към еволюция, предполагам.
Аз не мога да нарека еволюцията антагознизъм, дори бих казала, тя е точно обратното на антагознизъм. Да еволюираш, не е необходимо да се противопоставяш или състезаваш с други, да искаш да си повече от тях. Ти си следваш твоята пътека неотклонно и няма връщане назад. Еволюцията е естествен прогрес, антагознизмът е застой. Конкуренцията и амбицията не са присъщи на еволюцията. Другите хора не са ти пречка, ако ги разбираш. Но, предполагам затова трябват все пак основни езотерични познания. Лично аз, в този смисъл, намирам най-резониращ с мен Хенри Т. Лорънси, анонимен шведски езотерик, пишещ под този ник. Той е успял да запази анонимността си и никаква интрига около името му, не помрачава информацията. Друг автор е Артър Пауъл, който просто компилира от Чарлс Лертбетър и Ани Безант. Мога да ти дам уеб сайт, в който книгите на Х.Т. Лорънси са преведени на руски, май това ти беше силния език, нали?
Има нещо много тревожно в това, че не носим от инкарнация в инкарнация спомена за преди и познанието за след. Защо сме ограничени, сами ли се ограничаваме? Някой ли ни ограничава? Самото ни ограничение е доста дразнещо, особено, когато човек си задава фундаметнални въпроси, като твоя, за смисъла на всичко. Имаш чувството, че знаеш нещо, но нямаш нито вътрешно, нито външно потвърждение. Това при едни се превръща в безсилие и оправдание, да не поемат по пътя, за други е точно обратното, наркотик, който ги движи в неопределена посока, с цел да разберат. И аз съм от вторите, неопределеността на посоката не метревожи. Нищо не ме тревожи, защото имам вътрешното усещане, че вече знам. Знам, че всичко има перфектен смисъл, само трябва да си го припомня. Повдигайки завесата и излизайки отвъд ограниченията, било то наложени ни от други или наложени ни от нас самите. Щом е граница, значи може да се премине отвъд нея. Иначе нямаше да знаем, че е граница, нали? Затова и мен дребните матрици не ме притесняват. Това препоръчвам и на всеки друг. А и на теб, приятелю. Ако трябва да си припомним смисъла на съществуванието, не трябва ли да се обърнем към себе си? И да потърсим начин, да излезем отвъд ограниченията на човешкия ум? Звучи ми логично.
Невежеството за съществуванието е толкова голямо, че догматичните системи на теологията, спекулативните системи на фолософията и примитивните хипотези на науката, са били приети като задоволителни обяснения. Но, ако всичко е толкова ясно и тези системи работят на практика, защо ние, опирайки се на тях, не прогресираме като вид? Защо човекът, въпреки технологическия си прогрес, не е прогресирал духовно дори на йота от древността. Той все още се мрази, все още воюва, въпреки древни и по-близки примери за безмислието на войната. Защо? Не намирайки отговор в религиите, науките и философиите, едно еволюиращо съзнание, не може просто да спре и да не потърси отговори другаде. Когато целият свят около теб е полудял, можеш да се обърнеш само към себе си и да се огледаш в дълбокия кладенец. Няма опасност да се удавиш в него.
Лично за мен, езотериката е била най-задоволителна всред съпътстващите моето развитие книжни документи. Но, каквото и да сме прочели, остава само прочетено, ако не се приложи. И не можем да намерим отговори на фундаментални въпроси само четейки.
А ти, приятелю, питайки този въпрос за смисъла, имаш ли някакви собствени предположения, интуитивни идеи? Може би са верни, проучи ги. Понякога това е архетипният начин на Висшия Аз да общува с нас – внезапни идеи. Записвай ги, мисли над тях. Трябва да се развиваме, да се научим да се само-наблюдаваме и само-опознаем, да наблюдаваме идеите, възникващи в ума ни.
Предполагам, брамините не са искали езотеричното да стане екзотерично, защото колкото пъти това е ставало, е било злоупотребявано с важна информация за собствени цели и с деструктивни последици. Информацията се спуска на час по лъжичка и то на отбрани. Блаватска е била такъв човек. Но информацията в нейните книги, макар и колосална, не е всичко. Има още и то още много. Въпреки огромната лавина от данни, която е и трудно смилаема, до отсяване на важното, има и неща, които не са й позволявани да споделя.
Не познавам много добре индийските текстове, но доколкото знам, според тях Брахма е Логосът (богът–създател и част от троицата Брахма/ Вишну/ Шива), производен на Брахман или негово проявление. Брахман пък е непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцедентална реалност, която е божествената основа на всичката материя, енергия, времето, пространството, цялото битие, всичко в космоса и отвъд него ( или безкрайният източник).
Предполагам, ако трябва да ти отговоря със същите термини, смисълът, за който говориш е, да станеш Парабрахман. (Въпреки, че от 6-те индуски системи 2 не признават Парабрахмана, а 4 го признават. Тоест, ако разчиташ на изучаването им, едва ли би достигнал до смислен отговор. Но, тези, които го признават пишат така: Не можеш да знаеш или обясниш смисъла на Парабрахман, можеш само да станеш Парабрахман. Това значи да се върнеш чрез себе-осъзнаване към Парабрахман, защото ти, така или иначе, отдавна вече си Това. Само дето си се проектирал в само-съзнание, чрез Пуруша(креативното съзнание) и Пракрити (това, което създава форми или - природата), двата основни принципа, с които се поддържа космоса. Така, че за да станеш Парабрахман, трябва да престанеш да съществуваш в космоса.
Ставайки Парабрахман, освобождавайки се от своите символи на проявление, ти не ставаш нищо, което вече не си, нито пък Космосът прества да съществува. Значи само, че Върховният източник хвърля обратно от океана на манифестираното съзнание едно свое течение в тази форма, която предшества цялото съзнание.
Парабрахман е Абсолют и защото е Абсолют, не може да бъде редуциран до термини на познанието. Ние не можем да знаем Абсолюта. Всички неща на съществувание и не-съществувание са символи на Абсолюта, създадени в само-съзнанието. Доколкото символите разкриват една малка част или подсказват за Абсолюта, той може да бъде загатнат, но дори това знание на сумираните символи, не е достатъчно истински да се познае Абсолюта.
Парабрахман бидейки Абсолют, не подлежи на никаква логика, защото логиката може да бъде приложена само за нещо определено. Истинската природа на Абсолюта е точно това, че не знаем какво е или какво не е; какво може да прави или да не прави; нямаме причина да предполагаме, че има нещо, което да не може да прави или че неговата Абсолютност е ограничена от някаква импотентност.
„Какъв е смисълът?” е Въпросът на въпросите, но не мислиш ли, че трябва сам да потърсиш смисъла за себе си първо. Ако не намираш смисъл в своето съществуване, а знаеш кой си, как да гадаеш за смисъла на Абсолюта, при положение, че дори не знаеш какво е той?
Ние усещаме духовно, че когато преминем отвъд всичко, отиваме към нещо Абсолютно; ние усещаме духовно, че вселената е проявление в процес, идващо от Абсолюта, но всички тези думи и фрази са просто интелектуални термини, опитващи да изразят неизразимото. Ние виждаме само толкова, колкото можем. Другото е само спекулации.
Поради неяснотата относно Абсолюта, не бих могла да му придавам чисто човешки характеристики. От там и не мога да знам, защо и дали той/тя/то - Абсолютът не споделя с друго, подобно същество. Аз даже не знам, дали той/тя/то Е същество, тъй като казах, че не могат да му се приписват човешки или каквито и да е характериситики и не подлежи на логика. Някои идеи от ченълинги ( тях винаги ги преглъщам с едно наум), предполагат много други вселени, всяка от които е проявление на такъв абсолютен дух.
Това можем да разберем само, ако станем Абсолют. Или излезем отвъд време и пространство. До тогава можем само да гадаем. Не може да направим квантов скок.
Не всички обаче, които излизат отвъд Космоса, стават непременно Парабрахман. Някои се сливат с недиференцираната природа (Авиака Пракрити), някои се изгубват (сливат) в Безкрайния източник, някои преминават в тъмно състояние на не-различаване (не-диференциране) на космоса – чисто недиференциран Атман, някои преминават във временно състояние на дълбок сън (сушупти) в неперсонални принципи на Ананда, Чит или Сат. Първичният принцип на божественоста, този на свободната воля, е в действие тук. Ти си совбоден да избереш. Аз бих добавила, че съзнанието е водещо. Степента на развитие на съзнанието прави избора.
Нощта и деня на Брахма са част от Брахма. Брахма, бидейки краен, денят и нощта са също крайни или обратното на безкрайни. Когато едно нещо има начало има и край. Нощта има край и деня има край. Не мисля, че е толкова важно, какво става през нощта на Брахма. Но според това, което знам, вселената се раздува/еволюира през деня на Брахма и колабира и се разпада на съставните си първични атоми по време на нощта на Брахма. Разбира се, един ден (Еон или Калпа) на Брахма трае 4,32 милярда земни години, а нощта още толкова. Това са немислими за осъзнаване времеви цикли. И все пак имат начало, следователно и край.
Предполагам, че „Нощта на Брахма” отговаря на метавселената/негативния космос от езотериката.
По време на нощта на Брахма, всички разградени първични атоми се абсорбират отново в Брахман ( Безкрайния източник), чакайки пресътворяване. По време на Нощта на Брахма, Бог остава в състояние на сън без сънища - неактивен, безмерен, бездънен и неразгадаем покой. По време на Нощта Вишну лежи в безсъзнание върху Космическия серпент Шеша. Към зазоряване, от слънчевия плексус на Вишну разцъфтява лотус, от който се появява Брахма – Създателят, докато Шива, агентът на преабсорбирането (самхара), се появява от главата му и т.н. и т.н., всичко започва отначало да се проявява и раздува и еволюира, чрез троичния принцип на проявения бог.
Но, защо това да е важно и да те тревожи, особено сега, на тоя етап. Когато ти предстоят много по-непосредствени решения. Като това, какъв път самият ти да поемеш. Не, че ще ти диктувам, какви въпроси да те вълнуват. Щом този е важен, значи е така. :)
Но не е ли най-добре, да се започне от търсене на нашия смисъл. Защо аз съществувам и защо аз еволюирам. Търсенето на връзка с твоето подсъзнание, (твоят Висш Аз). Ако проумееш своя собствен смисъл, това непременно би помогнало да проумееш после Вселенския, после Космическия и после и Безкрайния източник... А попадайки в Безкрайния източник, несъмнено ще намериш и отговор на въпроса за смисъла. Но докато не станеш самият ти Абсолют, не можеш да проумееш Абсолюта. Както казах и по-горе, Абсолюта не се достига или разбира, трябва да станеш Абсолют. Няма Абсолют, който да ни е дал писмени сведения за това, какъв е неговия смисъл. Предполагам единственият начин да откриеш отговора, е, сам да станеш Абсолют. Дали въобще съществува Абсолют? Не е невъзможно. И ако питаш мен, в това е смисълът. И ако трябва да свържа този с предишния си пост - Ако има Абсолют, той си е обул гумените ботушки и му пука за локвите.
Аз имам един много фантастичен ( за някои край мене, даже смехотворен :D ) начин на общуване с моето подсъзнание. Имам карти с Архангели, почти като Таро. Всяка карта съдържа основен израз, името на съответен Архангел и малко по-подробно обяснение на израза. А също и какво е, да работиш с този Архангел.
Някой път, когато имам съмнения за нещо, задавам конкретен въпрос, разбърквам картите и тегля 3 или просто цепя картите на две и гледам коя карта е по средата на тестето. Зависи, както ми дойде, не мисля, просто следвам интуицията. Досега успяват безотказно да ме удивляват и всеки такъв 2 минутен сеанс завършва с широка усмивка и вътрешно потвърждение.
Днес, преди да ти отговоря, зададох въпроса: „Дали ще съумея да отговоря адекватно на въпроса на SMSI-H ?” Разбърках и цепих на две и се падна картата: „Ти знаеш, какво да правиш” ;D ;D ;D, Архангел Уриел. И краткото обяснение: „ Ти си по-мъдър, отколкото подозираш и твоята вътрешна мъдрост вече ти е дала отговора на въпроса, който тъсрисш. Прегърни това знание и му се довери.„ ;D и „Уриел помага да се осветлят неясните ситуации осветявайки вашата пътека. Той обикновено прави това, стъпка по стъпка. Но с негова помощ вие ЩЕ знаете коя е следващата стъпка”.
Синхроничност, може би...едва ли не. :D ;D
Дано съм ти помогнала да осветлиш поне малко своите „неясни ситуации”, въпреки, че за мен лично, ключовият израз беше „стъпка по стъпка”. Правейки малките стъпки, ще можем да каляваме волята си и търпението си.
В главата ми изниква сцената с малките деца на задната седалка в колата, дето не мирясват през целия път до морето и още на 10-тата минути почват: „Тате, тате, бееее, пристигнахме ли вече, а, а ? Така и ние, бързаме да пристигнем, преди да сме тръгнали. Но, що пък не. Може би само задавайки големите въпроси, ще можем да правим малките стъпки.
-
Благодаря July! Наистина, задавайки големите въпроси, ще можем да направим правилните стъпки. Но нали всички деца, задавайки въпроси, изучават околния свят и така намират смисъл в изучаването му, тоест полезни са на себе си и околните, вместо да правят простотии. И тъкмо тази тяхна активност Е ЕДНА ОТ ПРАВИЛНИТЕ СТЪПКИ, защото им създава вътрешно нетърпение и вечен стремеж да търсят.
Съжалявам, но тази вечер съм зает и ми е невъзможно да помисля върху думите ти по-обстойно!
-
Имайки абстрактно мислене ние сме способни да излезнем зад предела на своята Вселена (Светлината) и да видим, че нашият Бог също НЕ Е САМ (подобни на него са безбройно множество и не е задължително да са Светлина), че той също НЕ Е ВЕЧЕН (при Издишането ПУСТОТА- ТВОРЕНИЕ-Голям Взрив- Юга; при Вдишването - СВИВАНЕ на разширилата се Вселена, познала себе си, за регенерация в ПУСТОТАТА-ВАКУУМ); че Той също НЕ Е САМОДОСТАТЪЧЕН и е принуден вечно да се РАЗВИВА (когато ВАКУУМЪТ, регенерирайки се при ВДИШАНЕТО достига критическата маса, отново ИЗДИШАНЕ - ТВОРЕНИЕ, но на по-високо ниво- и така в безкрая до безкрай. СЕГА НАШИЯТ БОГ НА СВЕТЛИНАТА е отново СЪТВОРЕН, но са сътворени и НОВИ ВСЕЛЕНИ НА СВЕТЛИНАТА - бившите Основатели, издигнали се по-рано до Отеца, а сега способни и ДА ЗАДМИНАТ РОДИТЕЛЯ!
Михалич - участник в един руски форум
превод: хадзапи
-
Бахти мешавицата човек.Аз не съм сигурен дали и той знае какво иска да каже.Някви шикалкавения между дуолностите и идеята за "големия взрив".
-
От Нищото и Безмълвието се "появиха" звуци. И се "връщаха" отново там.
Бяха думи, изричаше ги "някой"...
..."Някой", който беше "дошъл" от Нищото и Безмълвието...
...И живееше "навсякъде" - сред Нищото и Безмълвието беше "НИКОЙ-НИЩО",
а сред света, беше "АЗ-някой" - АЗ СЪМ
".... Аз съм..." - звучаха мислозвуците -
" Аз съм спящ и сънуващ света си,
Аз съм Събуждащ се и Живота в непрекъснато събуждане - "най-стария сън на света",
Аз съм Енергия, Мислител, Съзидател и Разрушител,
Аз съм Съня и Будителя, Умиращия и Живеещия, Желаещия и Равнодушния,
..........
Когато "СЪМ", ставам "АЗ",
И после обратно - пак изчезвам ..............
========================================
В тишината на Вселената се редяха мислозвуци...
"аз - ...
сънуващия живот на "дете", създавам злото, за да "търся" добрите неща... И не видях, че От злото се ражда "доброто" и от доброто се ражда "Зло"
Аз - ...
търсих доброто, за да бъда "добър".
Сътворих търсенето и намирането - избрах "нещо" и го нарекох "ДОБРО" - дадох му "име"
и така всичко различно от него остана ЗЛОТО.
И така винаги злото е "повече" от Доброто, защото реших, че Доброто е само едно, само избраното...С едно име...
Но защо? Нима само заради "търсенето"?.........
----------------------------------------------
В тишината на Вселената се редяха МислоЗвуци...:
"Бях дете и търсих да бъда "добър".
Един ден пораснах и спрях да търся доброто, започнах да търся "добрите"... Виждах "този", или "онзи", докато веднъж "видях", че бяха същите като мен - търсещи "своето добро"...
После... един ден се "видях в огледалото" и чак тогава разбрах, че бях избрал "очите" на злото, за да търся някакво "добро" и чак тогава разбрах, че всички като мен "търсиха" нещо което да "нямат". И го "загубваха" за да могат да го търсят...
... и да играят на "намиране", самообричайки се да не го НАМЕРЯТ...
После... един ден доброто го "загубих"... не го виждах, почнах да търся "Злото" и Лошите... Търсих неуморно и непрестанно Злите хора...
Но вече не беше същото - защото... не ги намерих.
После... навсякъде "виждах" само такива като мен - хора и "огледала"... и отражения на "очите с които се гледаха". И не намерих "злото", нито "лошите"... Не намерих и "добрите"...
После... изгубих красотата и грозното, истината и лъжата, смисъла и безмислието, желанията и скуката...
През Светлината преминах през Мрака, и се изгубиха и двете.
Така останахме само АЗ и Огледалото
После... си изгубих и "огледалото"... и останах само АЗ - нямаше нито добро, нито зло - остана само едно - останах само АЗ...
После... нямаше как да остане АЗ, защото то няма смисъл, докато има само Едно Нещо, съставено от много неща... и много огледала...
После... всичко се изгуби... и Мен вече ме "нямаше"...
Нямаше дори и "после"................
-------------------------------------
От тишината на НИЩОТО се появиха МислоЗвуци -
- "Кой ли ставам когато заспя? - запита се "Странника"...
- А когато се събудя?
- Но от кой сън и кога се събуждам всъщност?
... И един ден се събуди ... и вече го нямаше "СТРАННИКА"...
-------------------------------------
От Тишината на Нищото се редяха МИСЛОЗВУЦИ... и се връщаха обратно, отразявайки се в огледалото на ЖИВОТА...
...и в едно от безкрайните си Сега, Бог се събуди и се запита:
"кой ли ставам, когато сънувам многото си "МЕН"?...
Нима Света го има, докато "спя"? Нима докато сънувам, ставам "АЗ" и после "СЪМ"...
Но се събуждам и остава само "СЪМ"... а след това нищо не остава...
---------------------------------
В тишината на НИЩОТО се върнаха всички мислозвуци... и се стопиха в нея... И останаха там, докато БОГ беше "БУДЕН"...
И "докато" беше БУДЕН, и нямаше АЗ, "имаше" всички свои сънуващи АЗ-ове едновременно и заедно - само в един миг... Те -> БЯХА - > Това -> което БОГ -> НЕ БЕ.
И БОГ "можеше" само да ги "СЪНУВА",
И тях ги имаше само в съня на БОГ...
Както сме всеки един от "нас" - Докато има АЗ, сме само едни. Затова и така се нарича - АЗ > Избор на това "КОЙ СЪМ В ТОЗИ МИГ"
А загубим ли АЗ-а си, ставаме всички АЗ-ове във Вселената - безкрайна, като Бог... и Аз-овете "МУ" -> всеки човек, всяко "нещо"...
И всеки от "НАС" - Азовете, сънува БОГ
и Бог сънува "през" всеки от НАС...
Сънува безкрайните СЕБЕ СИ, в превъплъщенията на безкрайната Вселена
Именно затова е БОГ... и затова и НАС ни "има"...
----------------------------------
... В "началото" НЕ бе Словото - защото нямаше "КОЙ" да говори... Нямаше и защо... И защото за БОГ няма как да има НАЧАЛО.
И Словото не бе у БОГ -защото нямаше на кой да "разказва"... Нямаше и нужда от СЛОВО...
... И БОГ засънува, будувайки...
И се "появи" -> "АЗ" и после "СЪМ"...
И се "РОДИ ВСЕЛЕНАТА"...
безкрайните много АЗ, разделиха Вселената на Много неща,
И всеки АЗ им даде ИМЕНА...И РОДИХА СЛОВОТО... И словото бе у всеки АЗ.
Може би - за "НЯКОИ", това да беше "НАЧАЛО"...
"НАЧАЛО" - за "НОВИТЕ АЗ-ДЕЦА - сънища на БОГ".
И БОГ отново и отново СЪТВОРЯВАШЕ -- СЕБЕ СИ
и всеки от безкрайните много АЗ, сътворяваше БОГ... и себе си
по ОБРАЗ и ПОДОБИЕ
- в ЕДИНСТВОТО на "малкото" и "голямото"
и "каквото е ГОРЕ, това е и ДОЛУ"
Сънищата и БУдността - ЗАЕДНО и ЕДНОВРЕМЕННО
В ЕДИН ЕДИНСТВЕН ВЕЧЕН и БЕЗКРАЕН МИГ - "СЕГА".
...................................................................................
От цикъла "Сказания на БОГ - АЗ СЪМ"
-
==============
......
– В самото начало, някога преди всичко останало, е имало Нищо. Тази празнота или място се бележи с цифрата нула. Нулата сама по себе си е липсата на Бог, но в същото време тя е съставна част, пространството, където Бог може да се реализира. Нулата е покой, празнина, липса на движение. Всъщност нулата е божествената, застинала, съвършена и вечна същност на Бог. Повечето хора наричат Бог именно тази иманентна предсъществуваща същност. Ако съществуваше само нулата, това означава, че Бог е съвършен, вечен, безкраен и съществува сам по себе си. Но бидейки в това състояние, той не би съществувал, защото съществуване и реализация има само, когато един обект започне да влияе на заобикалящото го. Ако Бог беше в състояние Нула, нямаше да съществува, защото неговото съществуване нямаше да има значение за никого другиго освен за него самия него. Той започва да съществува едва, когато има създадено нещо друго и някой друг. Този някой, когото можем да наречем Наблюдател или субект, всъщност представлява единицата. Така обективното не би могло да съществува без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Единицата - субектът, е материята, променливата компонента. Дълго време хората са считали, че трябва да променят и усъвършенстват материята (Единицата) и да се прекланят пред Нулата. Това не е нужно. Всъщност Нулата и Единицата са напълно равностойни и нужни. Единицата, колкото и да е малка, грешна и несъвършена, е толкова важна, колкото и Нулата. Тоест човек е точно толкова значим и важен, колкото и Бог. И всякакво подценяване на човека е грешно, както и прекланянето пред Бог няма да свърши работа. Но Единицата, освен че осмисля Нулата, я унищожава. И след като вече съществува материята, не могат да съществуват съвършенство, покой и Бог. Така обективното не би могло да съществува, без да има субект, който да осмисли и определи съществуването му. Но съществува ли субект, вече Бог не е такъв, какъвто би бил, без човека и материята.
След като съществува Единица, вече започва да съществува и Двойката. Числото Две изразява дуалността на света, това са категориите: добро и зло, черно и бяло и т.н. Много учени смятат, че Две произтича от Едно. Всъщност двете започват да съществуват едновременно. Дори боговете могат да се разделят на две: добри и лоши, Бог и Сатана, Христос и Антихрист, Ариман и Ахура Мазда и този, когото самите те нарекли Единния Бог, той е Нулата. А ето имената, с които е назоваван: Бог Отец при християните, Аллах при мюсюлманите, при евреите - Елохим, Ен Соф, Яхва, Адонай, Йехова и др.
Много учени, особено в древна Персия, са се опитвали да разделят целия свят на две крайности. Те сгрешили само в това, че се опитвали да забравят Нулата и Единицата, а издигнали Двойката в култ. Но всъщност, ако се замислиш ще разбереш, че Нулата, Единицата и Двойката могат да опишат целия свят, всичко съществуващо. Ето това е тройката.
Тройката е всичко. Тя е многото, разнообразието в цялото му великолепие. Тройката е равна и напълно идентична с четворката, петицата и т.н.
– Схвана ли, че докато говорех за Нулата и Единицата се получи противоречие?
Ибрахим наистина беше забелязал противоречието, че без човек и материя Бог не може да съществува, а съществуването на материята и конкретно човек, унищожава възможността Бог да съществува. Затова той, оживявайки се, каза:
– Да, учителю, схванах противоречието!
Бен Йохай помълча още малко, след което строго заговори:
- Всъщност бог като Нула не може да съществува. Истинският, съществуващ Бог, при условие, че ние съществуваме, не може да бъде Нула. След като има материя, Бог вече не е Нула, а Десятка (Едно и Нула едновременно). Всъщност Десятката е Истинският съществуващ Бог. Бог, който включва в себе си Съвършеното (Нулата) и променящото се (Единицата) - материята. Това е Бог. В него нещата имат място, той се самоусъвършенства чрез хората, но в същото време съдържа в себе си съвършенство. Той може да съществува и е Единен, и Вечен, не чрез Нулата, а чрез Баланса и Хармонията между Нулата и Единицата. Това е Богът на Десятката.
– Ако внимаваш в думите ми ще разбереш много неща за Бог – каза Бен Йохай и погледна строго Ибрахим.
На Ибрахим не му беше лесно, научаваше много нови, непознати неща, а някои от идеите на равина бяха твърде образни, за да може да ги обхване в пълнота и дълбочина.
– Дълго време, между учените кабалисти, е имало спор кой е истинският Бог - този на Нулата или на Десятката. Привържениците на Нулата са казвали, че истинският Бог е този на покоя, съвършенството, вечното заставане. Те твърдят, че Бог, който има материална, променяща се част, не би могъл да бъде постоянен и устойчив. Той би се променял и не би бил истински Бог, защото би бил зависим от променящата се част. Цялото развитие на всичко това ще продължи докато един ден Единицата не завърши своето пътуване и не престане да съществува, постигайки това съвършенство, към което се стреми и по този начин, сливайки се с Нулата. Така че един ден всичко ще се върне в онова състоя ни от което е започнало - Нулата.
– А може това пътешествие никога да не завърши.
– Кабала забулва и пази идеята за Бог, вселената и човека под символи и тези символи изобразява в термини, които, превърнати в числа, са изразявали възгледите й.
..............
=========================
От "Ятаган и меч" - 1 книга
-
Мен истината за Бог не ме интересува, защото това което се пише тук на земята е само наша представа и проекция на това което се опитваме да разберем.Затова спрях да се интересувам.Човек има един дълг и той е към себе си,да си свърши работата за която е тук,неависимо дали я зне или не,ако не я знае пак ще си я свърши но със много страдания,не че знанието може да избяга страданието.Понякога се чудя защо хората имат нужда от тази информация,включвам и себе си.И най вероятно е пак за да удовлетври нуждите на егото си ,че знае, че е запознат ,информиран,че се е интересувал,че е навътре в нещата.А и с това его почна да ми писва.Насочвам се нагоре, към звездите,защото знам че там трябва да стигна, пък да става каквото ще с Бог и с егото ми и със мен.Аз вярвам и това ми е достатъчно
-
99,999% съм убедена, че човекът, които за първи път е употребил думитe Бог или Господ, нито ги е виждал, нито им знае адресите. Т.е. неговото определение си е чиста измислица. Храна за ума. Какво е имал предвид, като е нарекъл нещо Бог или Господ? Де да знам. Не ме интересува. Според мен нито Бог нито Господ съществуват, до доказване на противното.
Привет,
juli, ти не знаеш истинското ми име, не знаеш и адреса ми, значи ли това, че аз не съществувам?
Хайде да приемем, че Бог и Господ съществуват до доказване на противното. В твоето твърдение се обесмисля самото съществуване на разума. А ти си разумна нали?
На океана хич не му пука дали капката от ледената висулка на стрехата вярва в съществуването му. Капката е тази която трябва да окрие океана и това рано или късно се случва. "Никой не умира атеист" С уважение
-
Божественото може да се види само от божественото. Със светските очи може да видиш само светското. А божественото е навсякъде. Въпросът е кой го гледа - божествената ни същност или илюзорното ни „аз“.
Аз самият като че ли сравнително най-точно мога да се определя като пантеист.
-
1+1+1=1 Три личности една ипостас. :flag_of_truce:
-
ВРЪЗКАТА ЧОВЕК - БОГ
Някой би казал, че такава връзка просто не съществува, че няма такова нещо и ще е много близо до истината, друг би опонирал, че Човекът и Богът са много тясно, неразривно свързани и ще са също толкова близо до истината. А каква всъщност е Истината? Кой е Човек, кой Бог и каква е връзката между тях?
Истината, е че Бог и Човек са толкова тясно и неразривно свързани, че се сливат обединяват, връзката изчезва просто, защото понятията Човек и Бог обозначават едно и също нещо, при това нещо много повече от обикновена мегаломания. Но какво всъщност е човек за Бога и бога за Човека. Казват, че ние хората сме богове в развитие, вярно е, казват че сме деца на Бога, негови творения и това е вярно, вярно е също, че сме рожби и на самите себе си.
Бог е всичко, той не е във всичко, той е ВСИЧКО, той е ЕДИНСТВОТО, нищо не излиза извън него, защото той е олицетворение на абсолютността. Човекът е проявлението на Бог на Земята, така както и самата Земя. Човек и Бог са едно и също нещо, съзнанието на Бог, тоест абсолютното Съзнание, е съставено от съзнанията на всяка една частица на Битието и отвъд него, на Всичко, защото всичко притежава съзнание.
Бог не е извън човека, не е някаква абстрактна фигура олицетворение на една култура, на една народност, на една стихия. Бог не е архетип и не се намира извън човека. Човек е част от Бога, тялото на Бога, но центърът на човек е Бог, същността на човек е съсредоточена в Единството, същността му е Единството, затова човек е, както част от Бога, така и самият Бог.
Ако Бог е Слънцето, то живите същества са атомите, които го изграждат. Ако Бог е шепа пясък, то човек е отделната песъчинка. Човек съставлява Бог, развива се, разгръща се, осъзнава се, в един момент просто осъзнава своя истински център и се влива в Цялото, престава да поставя прегради, престава да се ограничава или разделя, престава да се самоидентифицира и се превръща в Единството, или по-точно, просто го осъзнава, защото той никога не е излизал от Цялото, то просто е невъзможно, никога не се е разделял в действителност от него.
Вселената също е част от Бога, но тя е една по-всеобхватна част от него в сравнение с Човека, Вселената също притежава съзнание, съзнанието на всичко съществуващо в нея. Това е небесната йерархия, субквантовите частици формират квантовите, те сформират нуклоните и атомите, атомите сформират молекулите, молекулите веществата. Ако Бог е цялото вещество, то Вселената е една молекула, атомите пък са планетите, а частиците изграждащи атомите-планети са хората.
Човек не е извън Бог, той е част от абсолютното Съзнание, неговият център е това Съзнание. Това Съзнание е една вибрация, един Дух, едно движение, един резонанс, един модел, който се пренася от по-обхватното към по-ограниченото съзнание, моделът или планът за глобалната Еволюция.
Бог не е извън Битието, въпреки че се простира дори отвъд него, Битието е проявление на Бог, защото дори Битието е само част от него. Битието е самосъзнаване, движение на съзнанието, реализиране, самоопределяне и самоосъзнаване на Съзнанието. За да се слее с Единството, човекът първо трябва да престане да се разграничава от Битието, да се слее с него, да се слее с Живота, да се превърне в Живот. Човек не е просто свързан с Бог, той е неговото битие, една малка частица божествена субстанция. Човек е Бог, защото в Цялото не съществуват разделения, няма класификация, определения, разграничаване всичко е Едно, всичко е Единство.
Охи
-
Какво е Бог?Бог е Любов,Светлина,Милосърдие...Това са нещата,които ни карат да се чувстваме извисени и част от нещо наистина значимо.Всеки има в себе си една искрица.Дали ще станем въглени или ще запалим огън,зависи от нас-това е Изборът.За мене Бог е като любящ родител.На никого не е дадено да осмисли,поне,докато е жив,какво точно е Бог,по-важно е да го усещаме!Има едни Божи заповеди,има и едни Общовселенски закони.Много ми са важни тези:Не отнемай това,което не можеш да върнеш!Т.е.не отнемай живот,не убивай!Или не прави на друг това,което не искаш на теб да ти бъде направено!Т.е. не кради,и всичките там други заповеди.Тези мъдрости от векове са важни и общочовешките закони също.И от векове се нарушават,в името на всякакви каузи.Да си представя за миг,че аз съм Бог(простете,това е светотатство,знам,но съвсем хипотетично).Е,аз бих се изкушила да си напердаша децата!Та в този ред на мисли,Потопа, няма начин да не се е случил.По-лошото е,че в днешния свят,един Потоп няма да хване ред.Просто трябва по-голям шамар.И понеже не съм Бог,а съвсем обикновен човек,се питам аз:На къде отива света?Всички се раждат равни и всички си отиват от този свят.А това,между раждането и смъртта?На какво сме го обърнали?Тук спирам да разсъждавам,обидно ми е...И Бог да ни е на помощ!
-
Един въпрос: Защо базата на нашето развитие е злото, за да живеем трябва да убиваме, или не е така ???
-
Бог е всичко, закоето се сетите, но разделено на части, всяка носеща цялото в себе си, на холограмен принцип. Всичко останало е булшит ;D
-
Щом Бог е всичко-как може да има нещо останало!?
Щом Бог е всичко-защо го търсим само в доброто!?
Най-лесно се открива Бог в тъгата,стига човек да се наблюдава.Тогава,когато си сам и не си;тогава,когато няма към кого да се обърнеш,освен към себе си.Бог не можеш да го измислиш-можеш да го почувстваш,можеш да го изживееш.Несъвършените човешки сетива не са оправдание да спреш да търсиш Бог-използвай другите.Кои,как и кога са въпроси на личен избор.
-
Щом Бог е всичко-как може да има нещо останало!?
Щом Бог е всичко-защо го търсим само в доброто!?
Грешно е да търсим Бог в нас! Бог е около нас, огледайте се къде виждате около нас зло! Е не казвам, че няма зло, но ако сме откровенни ще трябва да си признаем, че злото е наше творчество!
-
Грешно е да търсим Бог в нас!
Чак грешно... :nea: Грешно е да е се мислиш за Бог, а такива дал Господ!
-
Винаги съм твърдял, че ние, хората сме творения на Бога. Творението не бива да се отъждествява с Твореца. Ако трябва да расъждаваме в посока, трябва ли да се стремим към единение с Абсолюта и това възможно ли е, необходимо е да си отговорим обезателно на въпроса - Защо ни е отделил от себе си?
-
Винаги съм твърдял, че ние, хората сме творения на Бога. Творението не бива да се отъждествява с Твореца. Ако трябва да расъждаваме в посока, трябва ли да се стремим към единение с Абсолюта и това възможно ли е, необходимо е да си отговорим обезателно на въпроса - Защо ни е отделил от себе си?
Ние не сме творения на бога, ние сме част от него. Казвайки, че ние сме творение на бога ти автоматично поставяш бог в позицията на нещо отделно от хората, предполагам и нещо отделно от вселената. Нещо което стои встрани и прави вселени в които да могат да живеят хора или каквито и да са там осъзнати същества. Ти в момента си противоречиш, защото казваш, че ни е отделил от себе си. Щом ни е отделил от себе си това не значи, че ние не сме част от него.
Не е необходимо да се стремим към единение с Абсолюта. Не, не е възможно - задължително е просто. И ето отговарям на въпроса ти (пак мое лично мнение - да си уточня) - бог ни е отделил от себе си за да изживее и осъзнае себе си когато ние се завръщаме за да се слеем в него (т.е. в себе си). Целият този път, който всеки един атом извървява във вселената е път към осъзнаването на самия бог. Иначе нямаше да има смисъл, когато бог си е бог и няма нужда от преживявания, самоосъзнаване, нямаше да има нужда от вселена (вселени), в които да се развиват някакви галактики/същества. Нямаше да има нищо. Само бог, който щеше да си седи, в някое кьоше и да се кефи колко е осъзнат (знаейки, че е бог). Скука...
Като духнеш пухчетата на едно глухарче, след 10 секунди те ще са отделени от стъблото, но е неправилно да твърдиш, че не са част от него, даже повече - ти си част от цялата вселена, както и обратното.
-
Като духнеш пухчетата на едно глухарче, след 10 секунди те ще са отделени от стъблото, но е неправилно да твърдиш, че не са част от него, даже повече - ти си част от цялата вселена, както и обратното.
Точно,а и не е необходима само външна намеса-след определен период на развитие това е най-естественото нещо, което може да се случи-пухчетата се отделят,следвайки своя ход.
-
Мелодия-та, имаш 2 часа да си редактираш, ако искаш мнението :yes: Погледни вдясно долу на мнението си, ще видиш едно лисче... ама ти си редактирала до сега... я сама се оправи ;D
Лошо, че се хвана за примера с пухчетата ... на Еон ;D (много ми е весело, не знам защо- може да е от джина снощи :dance:)- щото примера е крайно ама метанеточен. Пухчетата като ги духне ветреца повече никога няма се върнат към стеблото и да направят пак едно глухарче.
Нещо писах ... преди време за ... Бог ... ама ми го изтриха, щото не било по темата. А сега не се сещам какво беше. Много забравям.
Почесвам се отдясно, дали ще се сетя нещо? :writer:
Ммммм
А да! Няма Бог :yes:
-
Е, аз затова го дадох като пример. То е ясно, че не е точен. Идеята му е да даде обща представа - а не да описва на 100% реални събития. Не се хващайте за такива дребни неща. Ето затова не искам да пиша в езотерика. Почват едни дребни забележки, хващания за думите и не се гледа общия смисъл на идеята. Хубаво, да не е глухарче, нека е маргаритка.
В реалността няма отделяне, в смисъла, който го влагаме в поста с глухарчето. Не си представяйте бог, като нещо което се е разпаднало на парчета, които пак се събират. Самия процес по-скоро е трансформационен. Самата вселена е едно цяло/бог. Дали пухчето ще е на 200 км от стъблото (откъснало се) или ще си е на него няма значение. Всичко е един организъм. Физични опити дори са го доказвали. Проверете за quantum entanglement (http://en.wikipedia.org/wiki/Quantum_entanglement). В този смисъл искам да кажа, че няма реално отделяне на едно нещо от друго. Просто трансформация. Затова примера с глухарчето е само пример. Той не дава точна картина на процеса с бог. Примера се дава за да може да се опише грубо процеса и който може да мисли малко ще разбере какво искам да кажа.
В реалността, разбира се, че ще се наблюдава процеса на връщане и направата на едно глухарче/маргаритка/бог (говоря за бога и хората - поста на митко).
-
Касио,а защо трябва да става същото,каквото е било?Това правило от къде ти дойде?Не може ли съставните части да се преструктурират и образуват нещо различно?Което пак не означава,че не е съставено от първоначалното.На мен пък не ми е лошо,че съм се хванала за примера с пухчетата на Еон.Ами така става понякога-човек иска да улесни друг,като му покаже с пример кое е вярното,а той другия вади лупата да открие някакво несъответствие.
-
Като духнеш пухчетата на едно глухарче, след 10 секунди те ще са отделени от стъблото, но е неправилно да твърдиш, че не са част от него, даже повече - ти си част от цялата вселена, както и обратното.
Много хубав пример! Представяш ли си колко нови глухарчета ще поникнат.
Еоне, единственото което свързва всичко във вселената, е носителя на информацията! Всичко във вселената е част от единна информационна система.
Касио,а защо трябва да става същото,каквото е било?Това правило от къде ти дойде?Не може ли съставните части да се преструктурират и образуват нещо различно?Което пак не означава,че не е съставено от първоначалното.На мен пък не ми е лошо,че съм се хванала за примера с пухчетата на Еон.Ами така става понякога-човек иска да улесни друг,като му покаже с пример кое е вярното,а той другия вади лупата да открие някакво несъответствие.
Права си! Всичко във вселената се подчинява на закона за хармонията и логиката! Каква е логиката да се отделя нещо, ако не за да съществува самостоятелно! "Веднъж създадена индивидуалноста, тя никога не се губи - само се обогатява" П. Х. Даже в нирвана индивидуалноста се запазва.
Въпроса е защо ни е дадено това самостоятелно съществуване, но кой да ти каже?
-
Никой не съществува самостоятелно. Изобщо, малко на криво мислиш. Запознай се с монадите, с торсионните полета, с теорията за холограмната Вселена, да ти просветне малко.
-
Никой не съществува самостоятелно. Изобщо, малко на криво мислиш. Запознай се с монадите, с торсионните полета, с теорията за холограмната Вселена, да ти просветне малко.
Ползвана литература: Физика на вярата - Тихоплав
Планетата на избора - Шлемър
Хологравска вселена - Толбот
Квантово съзнание - Волински
Създател на реалноста - Зеланд
Лекции за ирационалното - Паалла и Хоол
Океана, Радоне, е едно цяло, но в това цяло има много индивидуалности - акули; цаца; планктон;- като съществуване са свързани, но инак са си напълно самостоятелни във вземане на решения!
-
Ами не знам дали е"истината за Бог",но..
От книгата"Деца пишат писма до Бог"..
Ако Ти организираш края на света, кой ще ти се моли?
Петя, 4 клас
Изобщо, аз не вярвам в Тебе. Ето, кажи ми, защо хората не Те виждат?
Юра, 2 клас
Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е още по-зле?
Радик, 4 клас
А Ти обслужваш ли и другите страни?
Толик, 3 клас
А Ти какво образование имаш?
Зайга, 2 клас
Аз разбрах, че Ти си най-главният на Земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?
Сеня, 1 клас
А дето продават свещи в църквата, това Твоят бизнес ли е?
Толик, 2 клас
Аз прочетох, че Христос е евреин, но нали той е Твой син, и какво, Ти също ли си евреин?
Ася, 2 клас
Защо през пролетта, когато вечер Ти включваш звездите на небето и духаш топъл вятър на Земята, и наоколо е тихо-тихо, ми се иска да плача?
Наташа, 2 клас
Всички казват, че в 2000-ата година ще дойде краят на света. А какво ще стане после?
Максим, 3 клас
Харесва ли Ти това, което става на Земята?
Андрей, 4 клас
Католиците си имат един Бог, мюсюлманите — друг, юдеите — трети, лютерани — четвърти, православните — пети. И там колко общо сте?
Игор, 4 клас
Добре, Христос е страдал заради хората, а заради какво страдат хората?
Гриша, 4 клас
А когато стрелят на Земята, Ти какво, не чуваш ли, Господи?
Валери, 2 клас
Ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?
Женя, 3 клас
Нали първи са започнали да раждат мъжете — спомни си реброто на Адам и Ева. Какво не ти хареса в това, че стовари този труд върху жените?
Зоя, 4 клас
За да ми простиш греха, отначало трябва да съгреша ли?
Петя, 1 клас
Защо просяците просят милостиня около църквата, за да можеш да отбелязваш кой е дал ли?
Ира, 2 клас
Значи, ако аз съм разбрал правилно еволюцията, Ти си създал Адам и Ева, а по-нататък човекът е произлязъл от маймуната?
Сергей, 3 клас
Защо отглеждат човека с години, а после хоп — и той вече е мъртъв?
Вася, 2 клас
Господи, има ли те изобщо?
Александър, 2 клас
А мен има ли ме в действителност?
Люба, 3 клас
Защо се страхуваш да се покажеш на хората?
Нема, 4 клас
Космосът има ли начало и край, дясна и лява страна, горе и долу?
Ваня, 1 клас
А Ти как си се появил на света?
Альоша, 1 клас
Ти можеш ли да направиш така, че да няма нещастни случаи при хората?
Лада, 2 клас
Ти защо поиска да направиш Земята?
Андрей, 4 клас
За какво ни следиш?
Филип, 2 клас
Ти си добър, но защо трябва хората да те молят: направи това, изпрати онова.
Наташа, 4 клас
Ами сега Ти би ли създал човека за втори път?
Олег, 3 клас
На Земята има толкова нещастия и страдания, за да не им бъде на хората жалко да умират ли?
Игор, 4 клас
Ти защо допускаш всичко на Земята?
Адик, 4 клас
Какво ще стане, ако хората не Те обичат, а се страхуват от Тебе?
Руслан, 2 клас
Къде отиват сенките?
Тоня, 3 клас
Ти защо си създал този свят, Ти не разбра ли, че това ще е такава грешка?
Марина, 4 клас
За какво е нужен животът, а ако е нужен, защо хората умират?
Костя, 2 клас
И за извънземните ли ще има също край на света?
Льова, 2 клас
Защо нашите рани зарастват, а твоите не?
Денис, 4 клас
Кое е най-най-последното число в живота?
Света, 4 клас
Какво щеше да има на Земята, ако Адам и Ева не бяха нарушили Твоята заповед за ябълките?
Валентин, 4 клас
Аз се родих, погледнах, а светът е вече толкова зъл, жесток.
Андрей, 4 клас
Какво не ти харесва в нашия живот?
Славик, 2 клас
Защо по-рано зверовете са говорили, а сега не умеят? Ами спомни си, де, дори Змията е разговаряла с Ева.
Ева, 3 клас
А ако всички хора попаднат в рая, ще стигне ли мястото за всички?
Андрей, 3 клас
Вярно ли е, че преди Тебе всички хора са били маймуни?
Сергей, 4 клас
Ти смееш ли се някога? Плачеш ли?
Олга, 3 клас
А атеистите молят ли те за нещо?
Ояр, 3 клас
А ние да не би да сме Твоите играчки?
Саша, 2 клас
Все пак кой е създал човека — Ти или трудът?
Рафик, 3 клас
Ако аз отида в ада, Ти ще ме видиш ли там и ще гледаш ли как се издевават над мен?
Глеб, 3 клас
Там при Тебе красиво ли е или не?
Серьожа, 2 клас
Ти щастлив ли си?
Евелина, 1 клас
На какъв език говорят душите?
Рая, 4 клас
Когато още ме нямаше, Ти знаеше ли че ще ме има?
Леня, 4 клас
Ако нещо ме боли, това означава че Ти ми се сърдиш ли?
Гога, 4 клас
Славата не Ти ли пречи да живееш?
Вася, 3 клас
Колко са вярващите сред вярващите?
Зоя, 4 клас
Мама каза, че насън аз съм плакал. Ти не помниш ли за какво си говорихме с Тебе?
Игор, 3 клас
Когато вече няма да ме има, аз ще виждам ли себе си?
Толик, 2 клас
Вчера аз прочетох, че е умрял един вестник. Къде ще пратиш душата му?
Саша, 4 клас
Как се става спомен?
Миша, 4 клас
Ти директор на времето ли си?
Нона, 2 клас
Аз много ли те излагам?
Вова, 4 клас
Дядо Боже, нека да живея толкова, колкото иска мама.
Вера, 1 клас
Господи, аз съм Ти благодарна за всичко, което Ти по-рано си направил за мен. Но ми помогни сега. Моят татко е в затвора без да има защо и ето той вече е там 8 месеца. Аз го чакам през цялото време. Ако имах възможност, щях да го освободя. Аз много те моля, помогни ми. Това е най-голямата ми молба. После вече никога няма да те безпокоя. Дори ако се случи да умирам.
Ира, 4 клас
Моля те, направи живота по-прост.
Павел, 4 клас
Покажи ми тихичко поне един ангел.
Рая, 2 клас
Прости всички, които не са кръстени, и мен заедно с тях.
Филип, 3 клас
Господи, аз искам да умра без да ме боли.
Таня, 4 клас
Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно.
Вася, 2 клас
За какво да те помоля? Ами че Ти сам всичко знаеш.
Алик, 4 клас
Когато умра, не искам нито в рая, нито в ада. Искам при Тебе.
Вера, 3 клас
Хайде да се срещнем преди смъртта.
Юра, 2 клас
Покажи ме моля те на целия свят.
Алла, 2 клас
Покажи ми как Ти ме обичаш.
Ерна, 2 клас
Изпрати на Земята своя син. Ние няма да го разпънем.
Павлик, 3 клас
Не ни брой времето, изгубено за молитви. Трябва да се съобразява това.
Янис, 3 клас
Хайде да се уговорим, Господи, аз вярвам в Тебе, Ти — в мене.
Ляля, 2 клас
Научи моите врагове да прощават на своите врагове.
Гера, 4 клас
Спасявай хората не от грехове, а от самота.
Сергей, 3 клас
Аз написах стихове. Те са срамни. Аз никому не ги показвам, но на Теб, Боже, ще ги покажа. Ето ги.
Възрастните плачат със сълзи.
Възрастните плачат с очите.
Малките плачат със сърцето,
Малките плачат с живота си.
Но ако възрастният плаче като малък,
значи той наистина плаче.
Марик, 4 клас
А Ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва и Ти му прощаваш. Получава се , че Ти винаги си добър. Хитро.
Толик, 4 клас
Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, все пак понякога тя ме наболява.
Роман, 2 клас
Слушай, живот ни дават родителите, а го отнемаш Ти.
Ерна, 2 клас
Ти си създал човека, Господи, а той е създал Тебе. И още не се знае кой се е справил по-добре.
Борис, 4 клас
Аз толкова се уморих от живота: учиш, учиш, учиш. Като последен глупак!
Сеня, 3 клас
Вчера научих страхотно поверие за Тебе: ако вие сте богати - това е от Бога, ако сте бедни - това ви води към Бога.
Зорик, 4 клас
Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.
Вова, 4 клас
Господи, като чете човек надписите върху паметниците в гробищата, и се замисля: А къде са погребани лошите хора.
Олег, 4 клас
Кога все пак ще дойде за втори път Иисус Христос? Нали трябва хората да се подготвят, че да не стане като при първото му идване.
Алина, 4 клас
Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно.
Валя, 4 клас
Защо трябва ние да страдаме, заради непослушанието на Адам и Ева?
Аркадий, 2 клас
Господи, аз знам, че трябва да си подам и другата буза. Е и какво? Подадох я, а Олег като ме фрасна. И ето сега, в класа аз съм страхливец. Благодаря.
Едик, 3 клас
Цветята Ти са се получили по-добре, отколкото човека.
Галя, 4 клас
Не се страхувай, Господи, аз съм с Тебе!
Андрей, 1 клас
Ще можеш ли Ти да ми простиш моите грехове, ако не, тогава ще греша и по-нататък вече със спокойна душа.
Ернст, 4 клас
Аз съм лош, но нека хвърли камък по мене, който е добър. Само, тфу-тфу, Ти не хвърляй!
Вячеслав, 3 клас
Аз Тебе те уважавам заради вярата ти в човека.
Игор, 3 клас
Старците — това са уморени деца.
Андрон, 4 клас
Аз вярвам в Тебе, Господи, не само в църквата.
Андрей, 4 клас
-
Това изобщо не е писано от деца ;), но който го е измислил ... му свалям шапка :hi:.
-
Ако konstantin2007 си беше направила труда да цитира като хората, нямаше да си задаваш този въпрос, защото:
Авторът на книгата е
Михаил Димов
ДЕЦА ПИШАТ НА БОГ
(© Дети пишут Богу - Михаил Дымов. 1997) (http://iliya-popov.chat.ru/f_author.htm) <- сайта където може да се прочете произведението в оригинал